Полезно за родители

„Вашите чада не са ваши чада..
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.“
Халил Джубран („Пророкът“)

Никой не е казал, че родителството е лесна задача и с няколко правила или с времето, може да се изучи и овладее до съвършенство. Понякога нито чуждия опит, нито преживяното със собствените ни родители, нито книгите и научните теории вършат работа. И все пак, по долу ще спомена няколко основни насоки, които е добре да имате предвид:

Контактът с детето
Нарушеният диалог е сред най-често срещаните проблеми между родители и деца. Добрият контакт не означава игра на въпроси и отговори, тоест вие питате, а детето отговаря. В основата на добрия диалог лежи интереса към личността на другия и неподправеното любопитство за това, какво точно се случва с него и какви чувства изпитва. Тук не говорим за онова родителско любопитство, провокирано от желанието за контрол. Добрият диалог изиска откритост, чиято предпоставка е доверието. Интересувайте се искрено от това, какво се случва с вашето дете и бъдете готови да разговаряте за нуждите му, без да го критикувате и осъждате. Тъй като вие имате по-голям социален и емоционален опит, детето ще копира от вас вашите поведенчески и емоционални реакции. Във ваш интерес е да коментирате по добър начин с него неговите собствени реакции, да проявявате внимание и да отделяте достатъчно време за споделяне, игра и съвместни дейности.

11556731-large
Детето е отделна личност и не всичко зависи от вас
Родителите трудно приемат факта, че детето ще минава през болка и трудни моменти, както всеки друг човек. Обикновено родителите се опитват да спестят трудностите на децата си като ги съветват, насочват или контролират. Колкото по-дълго се опитвате да го предпазвате, толкова по-дълго ще отлагате израстването му. Позволете на детето си да избира и му дайте шанс да греши. С ученето на избор идва и ученето на отговорност. Никой не оспорва факта, че животът понякога е сложен, но човек трябва да бъде подготвен да се справя с него. Какъв по-добър учител от опита? За детето ще бъде неоценимо, ако сте до него, когато прави избор, когато го изпробва и когато му подадете ръка, когато се препъне. Надали има по-голям дар за него от обичта и подкрепата ви в подобни моменти.

Създайте ред и правила
Една от основните нужди на детето е нуждата от структура. Структурата дава сигурност и предписания какво е прието, слага граници, определя ценностите. Ясните граници помагат много на децата да се ориентират в един голям и непознат свят. Естествено е, че децата ще се опитат да ги прекрачат, за да ги пробват. В този случай е важно родителите да разговарят с детето, за да може то да осмисли и приеме по добър начин този негативен опит. Ако се налагат забрани и правила, добре е да има и рационално обяснение защо е това. Постижимите цели и поощренията са добри фактори при възпитанието на успешни хора. Нека детето вижда положителният резултат от усилията си и се чувства признато. Реда, правилата и целите възпитават отговорност у младия човек, а справянето с определени отговорности и задачи повишава самооценката и самоувереността му.

Родителите като пример за подражание
Един умен психолог на име Пол Вацлавик е стигнал до извода, че поведението също е един вид език, който също носи определени послания. Представете си някой да ви информира за вредата от цигарите, докато пуши в лицето ви. Човешката психика е така устроена, че ако получавате вераблно и неверабално послание по един и същ повод и ако двете са различни, човек ще отдаде по-голямо значение на невербалното. Когато казвате на детето си, че не трябва да прави или да прави нещо, давайте му пример, като се придържате към собствените си правила. Ако искате да не ви лъже, не го лъжете; ако искате да спазва обещанията си, не нарушавайте своите; ако не искате да използва определен език, внимавайте как се изразявате.

Информацията
Ако показвате интерес към дейностите на детето в свободното му време, в училище, ако разговаряте за приятелите му и споделяте и вие неща от вашето ежедневие, детето ще схване това като специално внимание, насочено към него. Би било добре да обсъждате с детето си „болезнени” теми, включително наркотици, алкохол, секс… Ролята на „изследовател“, ако вие самият нямате достатъчно информация, е много подходяща, а още по-подходящо би било и да потърсите информация заедно с вашето дете

Допуснати грешки
Понякога, колкото и да се стараем, не всичко върви по вода. Със сигурност не е приятно, но не е и страшно. Ако се покажете пред детето си като човешко същество, способно да греши, е много вероятно да научите детето си да не се страхува от грешките си и да не ги интерпретира като провали. Ако признавате грешките си, ще дадете добър пример за честност и достойнство. Нека децата видят, че никой не е застрахован да греши (дори и възрастните), а да си признаеш и да се поправиш е постъпка, достойна за уважение. Не е добра практика да се опитвате да замаскирате грешките като глезите детето или му предоставяте извънредни права като форма на извинение.

Роля на родителите, е да даде възможност на една друга личност да израсне и да поеме своя автономен път. Насърчете детето си да развива своята индивидуалност, като сте до него, подкрепяте го и го обичате. Това са най-сигурните първи стъпки към доброто родителстване.

 Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

Изведнъж се наложи на цели държави да се защитават от тютюневите корпорации

През последните година-две започнах да попадам на странни новини. Разни големи компании, производители на тютюневи изделия, току съдят някоя държава. В началото не разбирах как и защо една фирма може да съди цяла държава, тъй като не ставаше дума за престъпване на закони (или поне на пръв поглед).

После разбрах. Ставало дума за сблъсък между политиките за опазване на здравето и корпоративните печалби.

Да речем, че правителството на Австралия решава всички цигари да се продават в еднакви опаковки, на които има само плашещи снимки на болни хора и предупреждения за вредите от пушенето. Без цветни лога, които да примамват погледа на клиентите. Целта – намаляване на тютюнопушенето и на здравните последствия както за възрастните, така и за децата (особено важно!).


Обаче на производителите на цигари това не се харесва, тъй като им падат продажбите и оттам и печалбите. На практика държавата поема контрола върху пакетирането на продукта. Производителят решава да съди държавата за провежданата от нея здравна политика.

Същата съдба сполетява и Уругвай преди няколко години. Голяма тютюнева компания съди държавата за 25 млн. щатски долара, пак по същите причини. Наред са Ирландия и Великобритания, които са заплашвани със съдебни дела, търсещи многомилиардни компенсации.

Под съдебните удари попадат дори държави като Того, чиято икономика има стойност 20 пъти по-малка от годишните приходи на тютюневата корпорация, която я съди.

Производителите на цигари не се ограничават само със съдебни битки. В Ирландия, например, една компания е наела над 160 лобисти, за да бъде спряно приемането на закона за еднаквите цигарени опаковки. За целта са платени няколко милиона евро.

Това, което мотивира тютюневите корпорации, е печалбата, която за 2010 г. е била над 35 милиарда долара и то само за първите шест световни тютюневи компании. Това, което им дава възможност да съдят държавите, са международните търговски споразумения.

България досега не е съдена заради цигарените опаковки, на които има предупредителни надписи, но ако правителството поиска да ги промени? Какво ще ни предпази от скъпоструващи съдебни разправии и плащането на огромни глоби?

Все пак има две добри новини. Първата е, че Австралия печели съдебната битка срещу тютюневата компания.

Втората новина идва от фондациите на Бил Гейтс и Майкъл Блумбърг, които създават фонд на стойност 4 млн. долара за подпомагане на развиващите се държави в скъпите им юридически битки с големите производители на тютюневи изделия в света.

„Тютюневата индустрия използва международните търговски споразумения, за да заплашва държавите и да им пречи да приемат закони за контрол над тютюневите продукти“, казва Майкъл Блумбърг.

„Не става дума за търговия“, добавя той. „Никой не подкрепя капитализма и търговията повече от мен. Става дума за суверенитет и дали една държава има правото да определя свои собствени обществени здравни политики.“

В свое изявление Бил Гейтс отбелязва, че по-малките страни нямат същите ресурси като Австралия и Великобритания.

„Държавните лидери, които се опитват да предпазят своите граждани от вредите на тютюна, не бива да бъдат възпирани  от големите тютюневи компании чрез заплахи за скъпоструващи съдебни битки“, казва той.

Фондът ще се управлява от базираната в САЩ Кампания за свободни от тютюн деца, като се очаква първоначалната инвестиция от 4 млн. долара да расте.

Дали на България няма да ѝ се наложи да търси някой ден помощ от този фонд, само за да може да предпази децата си?

За добрата самооценка и колко важна е тя, за да умеем да отстояваме себе си?

Какво означава да се самооцениш и защо е толкова важно да знаеш стойността си? Колко често се питаме „Кой съм аз?“ и колко често успяваме да отговорим обективно? А питаме ли се изобщо? Ако сме склонни да гледаме на себе си по-скоро в черни краски, какво ни носи това?

В превантивните програми с деца, които водим, много често откриваме часовете с кратко представяне. Най-тъжните думи, които можеш да чуеш от едно дете са : „Ами аз не съм специален с нищо“ , „Не съм добър в нищо“, „Нямам какво да кажа за себе си. С нищо не съм интересен“.

Често се оказва, че тийнеджърите не са насърчавани да мислят за своите качества, ресурси и интереси. По-лесно е да кажат какво НЕ са, отколкото какво са. В повечето случаи, това е защото формират Аз-концепцията си на базата на това, което чуват за себе си от значимите други – родители, учители, приятели. А в тази възраст обикновено са оценявани и критикувани, често с най-добри намерения и с възпитателна и обучителна цел. А децата са особено чувствителни към критика по простата причина, че те все още не умеят да обработват постъпващата информацията аналитично. „Никак не се справяш с математиката“ или „Имаш много лоша дисциплина в училище“, за детето може да звучи, като „В нищо не те бива“ и „Ти си лош“. Конструктивната критика и коригиращите мерки са нещо полезно, когато обаче са съпроводени с информация за позитивите и ресурсите, които притежава личността (спомнете си за ефекта на Пигмалион).

Във всеки случай, по-важно е това, което сме, отколкото това, което не сме. Вдъхновяващо е да се фокусираме повече в тази насока.

image50

Умението да се наблюдаваме и самооценяваме трябва да се учи и развива от ранна възраст. АЗ СЪМ и моите силни, и моите слаби страни. АЗ СЪМ това, което сам мисля за себе си, но и това, което другите виждат в мен (чрез поведението ми). АЗ СЪМ това, което съм със семейството си, но и това, което съм в училище, в работа, с приятелите. АЗ СЪМ личност, която е многопластова и пъстра. Аз съм различен от теб, но това не ме прави по-малко добър! Важно е да си дадем сметка за това. Когато виждаме качества в другите, това трябва да ни мотивира да намерим и най-доброто в себе си, защото безспорно притежаваме такова, а не да ни обезсърчи или да ни подтикне към подражание.

Отговорът на въпроса : „Кой съм Аз?“ се променя непрекъснато и дори отговорността за тази промяна е наша. По тази причина Аз-концепцията трябва периодично да се ревизира, а когато открием в себе си прогрес, нещо което сме постигнали или развили, трябва да се поздравим за това. Никога не трябва да пропускаме да се потупаме по рамото за добре свършената работа. По-важно е да го направим сами, а не да очакваме чуждото одобрение и похвали.

Добре е да приемем факта, че имаме и слабости, и да се ценим такива, каквито сме. Приемайки се такива, тогава имаме и възможността да се променяме. Да бъдем каквито искаме да сме. От друга страна, когато осъзнаваме и приемаме слабостите си, ограничаваме възможността да бъдем манипулирани с тях.

Това кои сме винаги се проявява в това какво правим. Ако сме уверени и знаем какво искаме, действаме решително и целеустремено. Ако знаем кои сме и към какво още се стремим, ще умеем и по-лесно да отстояваме позициите си, и да поставяме граници. Позитивната самооценка се проявява в уверено поведение. А нашето поведение формира начина, по-който другите ни възприемат.

Оказва се, че една от най-трудните думи за изричане е и една от най-кратките. И това е заветното „Не“. Защо е толкова трудно да отказваме? Колко често ни се случва да се съгласяваме с действия, които са ни тежки, неприятни и дори са в наш ущърб, и то само защото не сме имали смелостта да кажем НЕ? Колко пъти сме се съгласявали да направим нещо само защото сме търсили одобрението на някого, а след това сме патили от последствията?

Когато сме самоуверени, в съгласие със себе си и се ценим, тогава подбираме това, което е най-добро за нас. Тогава смело казваме „Не“ на това, което не ни носи удовлетворение, не кореспондира с ценностите ни или по други причини, които сме счели за важни. Отказът ни не означава незачитане на другия и в никакъв случай не е причина личността ни да бъде обезценена, напротив. Отказът означава, че ценим себе си, зачитаме потребностите си и познаваме добре ресурсите си. Поднесено уважително, нашето „Не“ често буди уважение в другия, защото подсказва границите на личността ни.

Нека помним, че единствената доживотна връзка, която имаме, е тази със собственото ни Аз. Ето защо сме длъжни да сме верни на себе си, да се ценим и да се обичаме, за да си гарантираме смислен и щастлив живот.

love-myself

 

 

 

 

Как виното с кока се превърна в Coca-Cola?

Когато алкохолът и кокаинът се срещнат в човека, се получава трето вещество, наречено кокаетилен. Кокаетиленът действа като кокаина, но еуфоричният ефект е в пъти по-силен.

Когато през 1863 г. френският учен Анжело Мариани комбинира вино и кокаин, патентова го и започва да го продава под формата на лекарствен тоник, постига грандиозен успех. Първоначалната рецепта съдържа 6 мг кокаин за унция вино (около 30 мл), но след това Мариани увеличава количество на 7.2 мг за унция. Неговото Vin Mariani става изключително популярно. Рекламира го, като здравословно, даващо сили и виталност.

Vin_mariani_publicite156
Жул Верн, Александър Дюма и Артър Конан Дойл са сред знаменитостите по това време, които признават афинитета си към напитката.

Според слуховете Папа Лъв XIII винаги носел със себе си малка бутилка от Vin Mariani, като освен това отличил напитката и със златен медал.

url

Виждайки рекламата и големия успех на Vin Mariani, д-р Джон Пембъртън (морфиново зависим сам по себе си) решава да направи своя версия на напитката. Нарича я Кока с френско вино на Пембъртън“ и започва да я промотира като панацея. Сред множеството фантастични качества, които ú приписва, той я определя още и като „най-великия източник на полова мощ“.

 

cokewinesml

b6395bd443ee3de874b275eb376890e0

 

 

 

 

 

 

Бизнесът на Пембъртън внезапно започва да запада след поредна поправка в закона за употреба на алкохол в Джорджия. Това налага Пембъртън да направи промени в рецептата и да замени виното със захарен сироп. Името Coca-Cola предлага Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън. Новият продукт дебютира през 1886 г. и е рекламиран като „Coca-Cola: напитката за въздържатели“.

Кратко време след излизането на Coca-Cola на пазара, в Ню Йорк Таймс излиза статия, която я обявява за „напитка, която стимулира интелектуалните способности“, особено популярна сред богатите бели.

coca-cola-ad-1886

През 1899 г. компанията започва да я продава в бутилки и срещу 5 цента Coca-Cola става достъпна за всички.

Грейс Елизабет Хейл обяснява: „Всеки, който имаше в себе си петак, черен или бял, можеше да пие напитка, в която е киснат кокаин. Средната класа бели се тревожеха, че напитката е допринесла за бума на кокаинова употреба сред афроамериканците. Вестниците на юг пишеха за т. нар „чернокожи кокаинови демони“, който нападат и изнасилват бели жени, а полицията е напълно неспособна да ги спре.“

През 1903 г. тогавашният мениджър на Coca-Cola, Айза Григс Кендлер, под влиянието на страховете на белите и надигащата се вълна срещу употребата на наркотиците, премахва кокаина от Coca-Cola и го замества с повече захар и кофеин.

coca_cola_20

Употреба на кокаин е в своя връх в края на века. Само за период от около 20 г. (от 1890 до 1910 г.) употребата му се увеличава с 5 пъти. По това време изнасилванията и други форми на насилие от цветнокожи са били приписвани основно на употребата на кокаин. Това повдига вълна на недоволство сред белите и сериозни дискусии за незабавна регулация на употребата му.

Първият федерален закон (The Harrison Narcotics Act), който регулира употребата на наркотици, е приет 11 г. след като Coca-Cola го премахват от рецептата си (през 1914 г.). Законът ограничава производството и продажбата на марихуана, кокаин, хероин и морфин.

Към днешна дата точната рецепта на Coca-Cola е търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк“ в Атланта, Джорджия. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия. Отличителният вкус идва най-вече от смесването на захар и масла от портокал, лимон и ванилия. Останалите съставки променят съвсем слабо вкуса. В САЩ Coca-Cola е подслаждана с високо фруктозен сироп от царевица. В Европа Coca-Cola все още се продава със захар. Съставките се смесват само в няколко избрани центрове в света. Този концентрат се предоставя на бутилиращите компании по света, които го смесват с други, сравнително незначителни за оформянето на вкуса съставки (съобразно местните вкусове) и с газирана вода.

poster-revolution-coca-cola-bottle-evolution-distressed-retro-vintage-tin-sign_large

 

Как и защо се научихме да игнорираме прекомерната употреба на алкохол? – Част 3

Първа част тук
Втора част тук

Все повече хора смятат, че алкохолът е най-вредният наркотик (или един от най-вредните), изследвания дори се опитват да го докажат. Други хора пък все по-често питат: „След като други наркотици са по-малко вредни, защо те са забранени, а алкохолът – не?“. Явно в част от обществото настъпва някаква промяна в мисленето, но употребата на алкохол си остава свръх разпространена. Защо?

Непробиваемата култура

Производството и употребата на алкохол имат здрави корени, пуснати още в далечното минало, в много държави по света, включително и в България. Може би всички са чували за законите на хан Крум от IX век, според един от които всички лозя в Първата българска държава трябвало да бъдат изкоренени, за да бъде възпряно пиянството сред народа. Очевидно още тогава някой е забелязал опасността от прекомерната употреба на алкохол и се е опитал да се справи с нея по начин, който е сметнал за добър.

Действията на хан Крум обаче не са оставили дълготраен отпечатък върху българската култура на пиене. И до ден днешен тя продължава да възприема злоупотребата по един невинен, оправдаващ начин. Какво чуваме много често?

„Той обичаше да си пийва, но понеже беше кротък, това не беше проблем.“
„Пиеше много и ставаше весел, а това винаги забавляваше цялата компания.“
„Жена му не се оплакваше от неговото пиянство, защото всяка вечер, когато той се напиеше, просто отиваше да си легне. Никога не се е държал лошо с нея.“
„Всички пият, значи това е нормално.“
„Искате да спра пиенето? Кажете ми тогава къде да си намеря приятели, които не пият, защото всички, които познавам, го правят. Не мога цял живот да си стоя сам вкъщи.“
„Няма как да не изпивам всяка вечер по няколко с приятелите си, ако откажа, те ще ми се подиграват или ще решат, че се правя на важен.“
„Истинските мъже носят на много пиене.“

Има ли обаче вероятност културата на българина да се използва и като оправдание за нещо, което се знае, че е вредно, но отказването от което е трудно? Съществуването на културални особености означава ли, че обществото нямат възможност да се променя в дадена посока и си остава същото векове наред?

12_stulev-34Помагащата държава

Българските институции никога не биха забранили алкохола, слагайки го в списъка с останалите наркотици, тъй като тази крайна мярка надали би довела до желания добър резултат. А и само със забрани и наказания не можеш да помогнеш на хората. Разбира се, данъците и акцизите, идващи от производството и търговията с алкохол, са добро попълнение на държавния бюджет.

Затова премахваме от списъка забраната на алкохола и търсим да видим начина, по който държавата е избрала да се бори с проблемната употреба на горепосоченото вещество.

Например, през 2009 г. бе изработен проект на Национална програма за предотвратяване злоупотребата с алкохол в Република България, според който трябваше да се създаде Национален съвет за предотвратяване злоупотребата с алкохол (по подобие на Националния съвет по наркотичните вещества). Този проект обаче не се превърна в реалност. Каквито и мерки да са били предвидени в него, са останали само на хартия.

Другото, което е важно за този проект на национална програма, че от него става съвсем очевидна липсата на статистика за броя на алкохолно зависимите у нас. Статистика липсва и до ден-днешен, липсват програми за лечение, както и финансиране за каквито и да е мерки по проблема.

Държавата не се престарава и да контролира спазването на съществуващите закони, като например да предотвратява продажбата на алкохол на деца или производството на нелегални спиртни напитки. Затова пък имаме най-евтиния алкохол в Европа (само Македония е с по-евтин), магазини с алкохол на всеки 100 м, примамливи реклами на алкохол навсякъде и много пиещи хора – както пълнолетни, така и непълнолетни.

Така че, ако случайно обществото ни реши да промени отношението си към злоупотребата с алкохол и да стане по-критично, то е малко вероятно да получи помощ от държавата за това. Всеки да се оправя сам както може – по отделно, по семейно, чат-пат по приятелски и… общо взето това е.

Толкова много хора и от толкова отдавна пият по много, че това вече е норма

Каквито и още причини да има за пренебрегването на този проблем, то малцина се замислят. Мислят го основно семействата на пиещите и специалистите, към които се обръщат за помощ. Но така се получава, че тези хора, колкото и да са на брой, остават сами да плуват сред общественото море. Онези, които не са пострадали лично от проблема, трудно проявяват разбиране. Ето един реален пример от жена, която ни се обади:

„Съпругът ми започна да пие много още преди 15 г. Нещата се влошаваха постепенно, докато не започнах да виждам, че той не може да изкара ден без водка. Всяка вечер е пиян, откриха му цироза преди година. Направи катастрофа с колата. Не може да пътува, защото се чувства зле, ако не е пил. Не излизаме и не се виждаме с други хора, защото той винаги ужасно се напива и мен ме е срам. Постоянно нападаше сина ми и затова детето се изнесе от къщи. Мъжът ми твърди, че нямал проблем, че всички пиели като него. След много опити да го убедя, той най-накрая се съгласи да отиде на преглед при психиатър. Поставиха му диагноза „Зависимост“ и започнахме лечение. Взех си отпуск и болничен след него, за да мога да помагам на съпруга си да спре алкохола. Когато се опитвах да обясня на приятелите си и колегите си, че имаме проблем вкъщи, те ми отговаряха нещо от рода на „Не разбирам от какво се оплакваш, нали мъжът ти ходи на работа и не те бие, какъв е проблемът.“ После го чувах как говори по телефона с неговите приятели и братовчеди и те му казваха, че той си пие нормално и те пиели по половин литър водка на вечер. Мен трябвало да заведе на психиатър, защото аз съм била лудата.“

Да си представим за момент, че алкохолът е сравнително нов наркотик, открит преди 10-15 години. Каква щеше да бъде реакцията на обществото ни?

СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ ПОМАГА – ЧАСТ 2

Част първа на статията може да прочетете тук

ЗА КАКВО СЕ ГОВОРИ ПО ВРЕМЕ НА ФАМИЛНИТЕ СЕСИИ

Различни са темите, които се поставят за обсъждане по време на семейните сесии. Те могат да бъдат насочени към това какви са актуалните трудности, с които членовете на семейството се сблъскват и как всеки един от семейството се чувства, докато проблемът бъде решен.

Важна тема в семейната терапия, насочена към работа със семейства със зависимост, е насочена за изграждане за стратегии за справяне и изразяване по адекватен начин на чувства, като гняв, съжаление и самота. Понякога само предоставянето на възможност за обсъждане и зачитане на различни, често плашещи или забранени чувства, може да има терапевтичен ефект.

Понякога фамилният терапевт поставя задачи на членовете на семейството, върху които те да мислят преди следващата сесия. Тези задачи имат за цел да подкрепят членовете на семейството да се опитат и да овладеят нови поведения и да ги прилагат, по един здравословен в семейния контекст, начин.

„ТОЙ ИМА ПРОБЛЕМ, А НЕ АЗ”

Понякога членовете на семейството отказват да участват във фамилни сесии, вярвайки че не те, а тяхният близък има проблем. Зад това могат да стоят много различни причини, като например :

– Страх: членовете на семейството могат да се страхуват и да не допускат промени, убедени че непознатите нови поведения и стратегии са по-страшни от познатите.

Фамилните консултации предоставят защитено пространство, в което всеки един от членовете на семейството има възможност да експериментира с ново поведение или да има различна гледна точка, без да се страхува, че ще бъде наранен.

– Умора: Близките могат да са уморени от справяне с различни проблеми, произтичащи от зависимото поведение на член от семейството.

Фамилните сесии могат да подкрепят всеки един от членовете на семейството да поемат собствената отговорност за живота и решенията си.

– Контрол: Близките могат да са убедени, че те познават проблема по-добре.

Фамилният консултант/терапевт може да подкрепи членовете на семейството да потърсят алтернативни гледни точки и да развият стратегии, различни от зависимото поведение.

Недоверие: Близките могат да се страхуват открито да споделят за семейните проблеми пред терапевта.

Терапевтът не осъжда семейството или някой от членовете му, а подкрепя участниците да говорят за „трудни“ за семейството теми.

– Скептицизъм: Близките могат да са недоверчиви към процеса на фамилно консултиране, защото имат негативен предишен опит.

Заедно с фамилния консултант членовете на семейството могат да обсъдят какви очаквания има всеки един от тях в процеса на консултиране, какво се е случило при предишните опити за фамилна терапия и да обсъдят върху какво биха искали да се концентрират към настоящия момент в терапията.

 images

Ефективна ли е семейната терапия?

 Изследвания показват, че включването на фамилен терапевт при работа със зависимо поведение, повишава ефективността на рехабилитацията. Семейната терапия намалява риска от отпадане от рехабилитация, намалява риска от сривове и рецидиви и подкрепя цялото семейство в процеса на възстановяване. Чрез включване на значимите близки се намалява преживяването на стрес за отделния човек – зависимия или член от семейството и се намалява риска от формиране на зависимо поведение и при други членове на семейството. Изследванията показват, че семейната терапия подобрява начина, по който партньорите се отнасят един към друг, взаимодействието между родителите и децата и възстановява доверието между членовете на цялото семейство. Семейна терапия е ефективен начин да се помогне както на човек в процеса на реабилитация, така и на семейството като цяло.

 

Използвани материали: Substance Abuse and Mental Health Services Administration, US

Статията подготви: Мая Угрюмова – психолог

СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ ПОМАГА

Когато някой е зависим, зависимостта засяга цялото семейство. Животът на семейството се върти около проблемите, произтичащи от зависмостта. Когато член на семейството постъпва в рехабилитационна програма за справяне със зависимостта си, болката и тревогите на останалите членове на семейството не изчезват от самосебе си. Какво означава едно семейство да се възстанови? Макар и често продължителен, процесът на възстановяване на семейство означава връщането към ежедневния ритъм на живот и признаването на нуждите на всеки член от семейството. Семейната терапия подкрепя членовете на семейството да се справят с негативните чувства на гняв, самота и отчаяние и да се възстанови доверието между тях.

top3

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ?
Семейна терапия разглежда семейството като система от различни части. Промяна на някоя част от системата ще задейства промени във всички останали части. Това означава, че когато един член на семейството е развил зависимост, всеки в семейството е засегнат – в някои от семействата за зависимостта не се говори открито с всички членове, тя остава в тайна, в други някои членове поемат твърде много отговорности и другите всякаш не присъстват.
Зависимото поведението на конкретния член от семейството създава голямо напрежение и рязко променя ежедневния ритъм на живот на цялото семейство и на конкретните членове. Понякога членовете на семейството могат да изпитват трудности да променят поведението си към техния близък, който е в рехабилитационна програма и не отчитат като положителен сигнал продължителен период на липса на употреба, поемане на отговорности към дома и към себе си.
Семейна терапия помага на семейството да се възстанови като едно цяло от травмите, свързани със зависимостта от една страна, а от друга подкрепя всеки член да направи конкретни положителни промени.

СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ НЕ Е ТРЕНИНГ ЗА РОДИТЕЛИ
Семействата често имат достъп до различна, голяма по обем информация, чрез която могат да разбират по-добре как зависимостта се отразява на взаимоотношенията у дома и какво може да се направи, за да се подкрепи члена на семейството за включване в програма за рехабилитация.
Много семейства разполагат с нужната им информация, но не са в състояние да я приложат, така че тя да доведе до промяната, от която семейството се нуждае. Консултациите със семейството не са тренинг, който дава още и нова информация. Семейна терапия осигурява безопасно и неутрално пространство, в което всеки участник осъзнава как да се напасне към нуждите на другия, без да пренебрегва собствените си потребности и как да подкрепя процеса на рехабилитация от зависимостта. Терапевтът помага на членовете на семейството да се подкрепят взаимно и да се отнасят един към друг с уважение.
Семейните консултации подкрепят членовете на семейството да изследват, осъзнават и променят начините, по които си взаимодействат; да се учат как по-успешно да общуват помежду си без непрестанни упреци и обвинения; да са открити един към друг, без да се страхуват, че ще бъдат наранени.

КАК СА ОРГАНИЗИРАНИ ФАМИЛНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ И КОЙ ГИ ВОДИ?
Фамилната консултация представлява среща, на която участват всички членове на семейството. Сесиите са с продължителност около час, като са фокусирани както върху зависимия и взаимоотношенията му с другите членове на семейството, така и върху взаимоотношенията в цялото семейство. Всяка сесия има конкретни цели, които в процеса на рехабилитация са насочени към намаляване рисковете от рецидив и към възстановяване на емоционалните връзки и доверието между членовете на семейството.
Първата сесия е свързана с договаряне между членовете на семейството по отношение съгласието си за участие във фамилна терапия.. По време на първата сесия се договарят също така принципите на конфиденциалност и спазване на общи правила във взаимоотношенията – да се изслушват и да не се прекъсват, да говорят от свое име и да проявяват търпение към различните от техните гледни точки, да не отправят обиди и заплахи към останалите. По време на сесията терапевтът наблюдава и изучава как членовете на семейството си взаимодействат, кои са силните и слабите страни на семейството като цяло и каква е готовността за промяна.
Семейните консултации се провеждат от специално обучен в принципите на фамилната терапия или фамилното консултиране психолог. Често той няма същия опит като семейството, може да е от различен етнос, да има различна религиозна принадлежност и може да принадлежи към различна социална група. Независимо от своите различия специалистът по фамилна терапия проявавя разбиране и уважение към спецификите на семействата, с които работи.

Очаквайте продължение.

Използвани материали: Substance Abuse and Mental Health Services Administration,US

Статията подготви: Мая Угрюмова – психолог

 

Въпросник за семействата на зависимите

Отговорете на въпросите по-долу, за да разберете дали зависимото поведение на член на семейството ви влияе върху вашия живот. Консултирайте се с фамилен терапевт или фамилен консултант, ако отговорите с „ДА“ на поне шест въпроса.

1. Влагате ли цялата си енергия, за да се опитвате да държите нещата под контрол вкъщи, опитвайки се да ограничите употребата на ПАВ на член на семейството?
2. Можете ли да кажете, че вкъщи сте фокусирани предимно върху зависимото поведение на член от семейството и какво той/тя прави в ежедневието си?
3. Случва ли ви се да изпитвате вина, вярвайки че вашите действия и поведение в миналото или настоящото, са довели до зависимото поведение на някой член от семейството?
4. Случва ли се да бъдете обвинявани от член от вашето семейство, че сте причината за неговото зависимо поведение?
5. Случва ли ви се да се чувствате засрамен от това, че в семейството ви има човек със зависимост?
6. Случвало ли ви се е да се опитвате да омаловажите проблема със зависимостта на член от семейството или да го отречете изцяло?
7. Чувствате ли се изолиран от приятелите и общността, опитвайки се да криете проблемът със зависимостта на член от семейството?
8. Случвало ли ви се е да търсите извинения пред другите за поведението на член от семейството със зависимост, да се опитвате да решите или да прикриете негов/неин проблем?
9. Чувствали ли сте се объркан и изтощен от опитите на вашия близък със зависимо поведение да прикрие истината, да ви излъже или да се опита да ви накара да направите неща, които всъщност не искате да направите?
10. Чувствате ли се уморени, изнервени или тъжни от съвместния живот с някой, чието поведение е непостоянно и непредсказуемо?
11. Често ли се тревожите за случващото се с вашия близък със зависимо поведение?
12. Имате ли усещането, че вашето ежедневие зависи от настроенията и поведението на вашия близък със зависимост?
13. Имате ли усещането, че занемарявате личния си живот поради зависимото поведение на член от семейството?

Източник: hamrah.co
Превод: Мая Угрюмова –  психолог