Месечни архиви: април 2015

Пиещият човек в рекламите

Posted on by
Отговор

Рекламите и емоциите

Всяка добра реклама на какъвто и да е продукт включва много повече от качествата му.

Те обвързват даден продукт с определен имидж, личностни характеристики, социален статус, спомени, емоции.

И наистина – консумиращите продукта в рекламата са специални, имат много приятели, посещават интересни места, забавляват се и са желани от другия пол. Кой не би искал да е като тях? Алкохолът (и в частност определената рекламирана марка) е представен като централна част от желания имидж.

Подобие на експеримент

Какви послания изпращат рекламите на алкохол в България? За какво се сещат хората, когато гледат тези реклами?

Избрах няколко популярни реклами, които сигурно всички сме виждали и импровизирах тест с асоциации с помощта на свой приятел. Ето за какво извикват в нашите умове тези реклами:

 „Мъжете знаят защо“ (бира) – Избрах един рекламен клип отпреди няколко години. Асоциациите ми към него са: сила, упорство, напрежение, приятелство, успех. Асоциациите на другия участник: преодоляване на предизвикателство, динамика, напрежение. Очевидно целевата група на тези реклами е мъжката част от аудиторията, а слоганът показва, че изборът на точно тази напитка е толкова очевиден, че няма нужда от аргументи.

„Мека топлина“ (ракия) – изгледахме рекламен клип и асоциациите ми са: дом, уют, спокойствие. Асоциациите на втория ентусиаст: пътувания, домашна атмосфера, ваканция и разпускане, почивка и спокойствие.

„Страст на кристали“ (мастика) – отново гледахме реклама за целите на науката. В този клип участва и известен български актьор. Основните ми асоциации са: безгрижие, лято, плаж, неприятен тип мъже. Асоциациите на другия участник бяха: успял човек, висок и осигурен социален статус, сексуален подтекст.

„Нежност с характер“ (ликьор) – тази реклама е на продукт, насочен главно към жените. Нещата, които ни идваха наум, докато гледахме рекламата, бяха: магия, тайнство, изящност, елегантност, изтънченост, красота и сила, напрежение, опасност, дързост.

Нашите заключения

Може да изглежда безсмислено да даваме асоциации към рекламите, но всъщност това са нещата, с които ще свързваме и рекламирания продукт. Ако ги разгледаме по-внимателно, ще видим, че те образуват групи от смисли и ценности, на които рекламираният алкохол става символ. Той изглежда и като начин да се доближим към тези образи. Дори и рационално да разбираме, че това е илюзия, не можем да спрем да харесваме и да се стремим към някои от тях:

Първата реклама използва образа на силния мъж, който полага много усилия, за да постигне каквото иска и има приятели, които да участват в неговите приключения. Във втория случай целевата група са хората, които харесват пътуванията, но едновременно с това милеят по дома, спокойствието и почивката. Рекламираният продукт дава обещание, че ще ги посрещне навсякъде с меката топлина на дома. Образът от третата реклама е на успелия самоуверен и най-вече желан от другия пол човек, който прекарва свободното си време по възможно най-приятния за него начин.. Четвъртата реклама представя образа на красивата и нежна, но в същото време силна, дръзка и тайнствена жена.

Кой не би искал да е като тях?

Кои са „готините“ хора?

Posted on by
Отговор

Отново ще взема за отправна точка децата и техните основни концепции за света. Все още необременени от житейски опит и социални норми и очаквания, те до голяма степен дръзват да вербализират мислите и желанията си директно. Много често съвсем открито заявяват желанието си да приличат или да бъдат в компанията на на някой „готин“. Придават на това голяма важност и са склонни на всякакви усилия и подвизи, за да го постигнат. Ние, възрастните, понякога правим същото, но без да го изричаме открито, а често не го признаваме дори пред себе си. Търсим компанията на хора, на които сме придали висока стойност и желаем да се свържем с тях. Сякаш да си „готин“ е заразно. Сякаш да общуваш с „готин“ е процес единствено на получаване. Тези хора ни дават нещо, но какво? Да помислим кои са ценните за нас хора, с които се идентифицираме и свързваме.

Естествено гореспоменатият етикет е безкрайно субективен. Всеки, според своята ценностна система, влага различно съдържание в думата. По тази причина мога само да дам личното си виждане по въпроса.

Както казва Аристотел, ние, хората, сме социални животни. Ежедневно влизаме в контакт с другите. С някой хора обаче се чувстваме комфортно, харесва ни да общуваме с тях, ценим ги и целенасочено търсим тяхната компания.

Откритото, добронамерено и естествено поведение са неща, които правят един човек истински приятна компания. Когато влизаме в контакт с някой, ние искаме да бъдем забелязани и зачетени, към нас да бъде проявено искрено внимание и интерес. Копнеем другия да признае нашата личност, с което да ни направи още по ценни. Искаме това и го търсим под всякакви форми, както и се стремим да заслужим това признание, понякога по доста деструктивни начини.

В зависимост от това как сме оценили себе си, оценката, която другия ни поставя, има различна важност за нас. Освен това, колкото по-висока стойност сме придали на човека срещу нас, толкова по-определяща ни е неговата оценка. И все пак демонстрацията на уважение и приемане от страна на другия е нещо, което винаги се цени високо и се търси в отношенията.

Готините хора имат позитивен поглед към живота и събитията в него. Те споделят опит и мисли, без да налагат гледната си точка. От тях можеш да се учиш, но са и склонни да се учат. Те са независими и повече се въодушевяват, отколкото се оплакват. Винаги ни е приятно да общуваме с някой, с когото можем да помечтаем заедно, отколкото с някой, който е забил нос единствено в ежедневните проблеми.

Комуникацията обаче е двустранен процес. Това е нещо, което не бива да забравяме! Ние не можем да сме само консуматори в една връзка. За да бъде тя пълноценна и развиваща се, трябва да бъде реципрочна. Тогава „готините“ хора не са фокусирани само и единствено върху себе си. Те са склонни да ни изслушат, да ни приемат каквито сме, да дадат уважително гледната си точка, да ни бъдат партньори и опоненти в един и същи момент. И най-важното – да бъдат искрени! Това е основният фундамент в отношенията между хората.

Може и да не съм успяла да дефинирам с точност кои са истински важните хора и кои са тези „готини“, с които искаме да се идентифицираме, но знам със сигурност, кои не са. Не са тези, които ни унижават, само за да изпъкнат. Не са тези, които ни принуждават да правим неща, които не желаем, само за да угодим на прищевките им. Не са тези, чиито качества са количествено и материално измерими. Не са задължително най-красивите, нито най-атлетичните. Не са и тези, които превръщат в монолог на безкрайна суета всяка наша среща с тях. Не са тези, които се възползват от нас, когато сме им нужни. Не са тези, които ни подкрепят в деструктивното ни поведение и не дръзват на да ни кажат истината. Не са тези, които ни продават наркотици или тези, които твърдят, че ако не вземаме, не сме достатъчно добри за тяхната компания. Не са тези, които не зачитат правото ни да живеем според собствената си визия за живота.

Това дали си ценен човек няма нищо общо с пола, расата, възрастта, професията, религиозната принадлежност, социалното положение, външният вид и др. Има общо с това, какво значение отдаваш на другия. Защото нищо не се случва извън контакта ни с хората. Ако си открит, приемащ, добронамерен и любопитен към човека срещу теб, ако повече слушаш и по-малко съдиш, ако повече питаш, отколкото поставяш етикети – тогава общуването с теб е празник.

So_Happy_Together_by_tvskyleХората са ценност, най-важната при това. Връзките ни с другите са най-голямото ни богатство и неизчерпаем източник на знание и любов. В отношението ни с другия ние имаме шанса да получим и да дадем, да реализираме себе си. Отношенията ни с другия са отговорност и грижа.

А ако всеки влезе във връзката с другия с тази отправна точка….“ех ще започне такъв живот, че само си викам ДАНО!“  🙂

 

Да реабилитираме клишето „воля“

Posted on by
Отговор

Понятието „воля“ вече спокойно би могло да бъде включено в групата на досадните клишета, редом с „мотивация“. Това е съдбата на много думи, толкова силно експлоатирани, че се изпразват от съдържание и често играят ролята на последната сламка, за която се хващат хората, в желанието си да убедят някой в силата на своите намерения. Намерения, които обикновено не възнамеряват да изпълнят.

Отсъствието на воля често служи като оправдание за нашата неспособност да реализираме дадено поведение, да изпълним някое свое намерение или обещание. Сякаш волята е нещо, което идва свише или липсата на волево поведение ни е вроден недостатък. „Нямам воля“ е достатъчно оправдание-закон, което е неизменно, понеже нямането на воля ни пречи да се мобилизираме и да станем по-волеви. Това си е трагичен порочен кръг! И тъй като е ясно, че от порочните кръгове няма измъкване, капитулираме, приемаме съдбата си и цял живот обясняваме, че „просто сме си такива“. И след това в живота отказваме всякаква промяна, стъпили на този илюзорен фундамент.

complainerНо стига оправдания!

По мои субективни наблюдения, много често отричаме наличието на неща, за които дори нямаме понятие или пък доживотно си приписваме някоя характеристика, без да си направим труда да поставим под съмнение актуалността ѝ към настоящия момент. За да съм сигурна, че никой не се е оправдал с отсъствието на воля, без да знае какво всъщност представлява тя или пък просто не е разбрал как вече е станал по-волеви, ще се опитам да дефинирам понятието в следващите редове.

По определение волята е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към поставени цели, като преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия.
В теориите за волята, предложени от У. Джеймс и К. Левин, се приема, че източник на енергия за волята е потребността, първоначално мотивирала поведението, което в крайна сметка е било желано. Понятието воля въплъщава дисциплиниращите актове на това действие, едно съзнателно насочване, и с това – готовност за полагане на усилия в името на някаква цел, например отлагане задоволяването на дадени потребности, изтърпяване на лишения по пътя към целта, мобилизация на последния резерв от сили.

Какво означава това? Редовете по-горе доказват, че да проявиш воля наистина не е лесно начинание и изисква самоконтрол, самосъзнаване, самонаблюдение и дисциплина. С други думи доста работа със себе си. За жалост без това няма как да минем. Но в тези моменти е важно да си напомняме: „Правя го за себе си. Заслужавам това!“

comfort_zone1-300x206Но в името на какво? В името на потребност или цел. В името на нещо, което истински желаем. В името на нещо, което е „за наше добро“. Освен това, често съм чувала да казват, че човек притежава свободна воля и възможност да я реализира. Това ми звучи като истинска привилегия. А щом е привилегия, тогава сме длъжни да се възползваме от нея.

Защо се отказваме толкова лесно от нещо, което явно желаем и е в наша полза?
Много често целите, които сме си поставили, ни изглеждат като твърде отдалечени във времето или биха ни коствали значителни усилия, или просто не виждаме целия път до там.
Сега на помощ ще извикам друго клише-цитат : „И най-дългото пътешествие започва с първата крачка.“ – Лао Дз . Доста практичен съвет!

Тогава какво можем да направим, за да реализираме по-успешно намеренията си?
1) Най-важното – да дефинираме ясна и конкретна цел, такава каквато желаем истински, защото когато знаем къде искаме да стигнем, ще стигнем точно там!
2) Да поставим реалистичен срок за изпълнението ѝ (задължително!). Всяко намерение, без поставен краен срок за изпълнение, си е просто добро пожелание.
3) Да разделим процеса на малки стъпки и да планираме поне първата (отново със срок за изпълнение). Следващите ще се разкрият в процеса, гарантирам!
4) Да се награждаваме за всеки успех, защото няма малък или голям такъв. Всяко наше усилие, което се е увенчало с победа, заслужава признание.
5) Да не се обвиняваме за допуснатите отклонения по пътя. Трябва да приемем, че грешките и крачките назад са поправими. Трябва да умеем да си прощаваме и бързо да си припомняме защо и накъде сме тръгнали.
6) И последно, но не по важност – да гледаме позитивно на целия процес, а не като на източник на болка и лишения. Когато вървим към желаното, трябва да приветстваме раздялата ни с всеки ненужен товар, а не да го изживяваме като драматична загуба.

smiley-face-thumbs-up-cartoon-KijgzoeiqВсичко това би могло да бъде определено като волево поведение – едно постоянно, дисциплинирано, независимо от скоростта движение към цел, която субективно сме оценили като важна за нас. А най-хубавото е, когато се настроим да приемаме пътя като приключение, като непрекъснат низ от малки триумфи и радост, като промяна, като възможност за откриване на нови неща, а не като мъчителна раздяла със старите.
Защото понякога се оказва, че пътят до целта е бил по-ценен от самата цел, а ние сме пропуснали да го изживеем.

Beautiful-Road-Wallpaper

 

 

Кога играта на хазарт се превръща в проблем?

Posted on by
Отговор

Проблемната игра на хазарт е широко разпространена и все повече хора страдат от нея. Улесненият достъп до такъв тип игри подкрепят развитието на хазартна зависимост и това навежда на мисълта, че е необходимо по-добро осъзнаване на проблема и подходяща законова регулация.

index

Какво всъщност представлява хазартната зависимост?
Хазартна зависимост е утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба. В Международната класификация на болестите (МКБ-10) патологичното влечение към хазарт е класифицирано като разстройство на навиците и влеченията: „Разстройството се характеризира с чести, повтарящи се епизоди на хазартна игра, които доминират в живота на лицето в ущърб на социалните, професионални, материални и семейни ценности и ангажименти.”
Хазартното поведение е свързано с невъзможността да се контролира импулса към игра и с вярванията, които има играещият, че този път ще спечели и с печалбата ще разреши веднъж завинаги финансовите и материалните си проблеми. Ако това не се случи, човекът продължава да играе, за да стигне до мечтаната печалба. Ако се случи, той се връща към играта, за да си осигури още една печалба и свързаните с нея удоволствени преживявания. Това е омагьосаният кръг, в който се върти зависимият.

В резултат, всеки вид хазартна игра (конни надбягвания, бинго, игри на карти, игра на зарове, лотария, ротативки и спортни залагания) може да се превърне в проблем.
Все пак някои видове игра имат специфични характеристики, които могат да задълбочат хазартните проблеми. Сведенията показват, че скоростта, с която се играе, е важен рисков фактор. Видовете игри, при които трябва да се залага бързо, представляват по-голям риск за играчите.
Важно е да се спомене, че не всеки, който играе хазартни игри е зависим или задължително ще развие зависимост, но е добре да се има предвид възможността за такава.

Какво може да я благоприятства развитието на проблема?
Често има външни фактори, които водят до промяна в поведението, като пенсиониране, травматични обстоятелства или стрес, свързан с работата, финансови затруднения и други.
Всеки, който играе, може да развие проблем, ако не е наясно с рисковете и не играе отговорно. Играта на хазарт се превръща в проблем, когато това поведение започне да пречи на финансите, взаимоотношенията и работата.
Моделите на поведение в семейството също биха могли да окажат влияние. Много от проблемно играещите споделят, че или единият, или и двамата им родители са имали проблеми с някакъв вид зависимост – алкохол, хазарт или друго. В допълнение, генетичното повлияване на дадения човек и неговата способност да се справя със стреса на нормалния живот също играят роля.
Особено рискова група са подрастващите, тъй като зависимостта при тях се развива значително по-бързо.

Кога е моментът да ни светне червената лампа?

problem-gamblingЧесто на играещите им трябва време, за да разберат, че имат сериозен проблем. Проблемната игра на хазарт е опасна за психичното и физическото здраве. Хората с такава зависимост могат да страдат от депресия, мигрена, постоянен стрес, чревни смущения и други проблеми, свързани с висока тревожност. В крайна сметка, тежката степен на хазартна зависимост може да доведе до самоубийство. През последните години броят на хазартно зависимите се е увеличил по целия свят. И в България все повече хора признават проблема си и търсят помощ.

Ето някои симптоми, по които можем да установим патологично влечение към хазарта:
• непреодолимо желание за игра
• депресия
• чувства на угризение след играта
• играещият изпитва нужда да залага все повече пари все по-често
• въпреки увеличаващите се загуби, играещият продължава да залага, вярвайки, че ще си възстанови загубеното
• увеличаващи се финансови задължения
• загуба на контрол
• загуба на сън
• повтарящи се неуспешни опити за отказ от хазарта
• засилваща се обсесия (мания) за игра
• проблеми, свързани със стрес (мигрена, чревни смущения)
• човекът става неспокоен и раздразнителен, когато се опитва да се въздържа от игра

Въпреки, че хазартни игри се асоциират пряко с желанието за печалба на (най-често) пари, при наличието на хазартна зависимост, играещия няма никакво отношение към спечелената сума. Парите се приемат като средство за набавяне на необходимата „тръпка“ от играта.

Има ли лечение и как се случва?
В книгата „Анонимни комарджии“  д-р Берт Келерман твърди – „ Застрашен от пристрастяване е човек, който се опитва с такива средства сам да лекува жизнените си проблеми.“ Като пример за това си, д-р Келерман споменава много млади, а и по-възрастни алкохолици и комарджии, които са неуверени и затруднени в социалните си контакти. Ако те самите се лекуват, употребявайки встрастяващи (както ги нарича той) средства се чувстват по-силни, по-уверени, оптимистични, изобщо по-добре, но само докато действа средството. За да поддържат този ефект, те го консумират по-често и в по-големи количества, като в крайна сметка станат зависими от него. По това време те не използват възможностите си по друг начин, за да решат проблемите си, които стават все по-големи и обширни.
Проблемната игра на хазарт не е финансов, а емоционален проблем, който има финансови последствия. Това на практика означава, че зависимостта към хазарт често е симптом на друг проблем или проблеми.

Човекът с проблемна игра първо трябва да премине през подробна оценка на състоянието си от специалист, след което е необходимо да му се изготви адекватен терапевтичен план. Лечението трябва да се основава на пълна оценка на проблема и да отговаря на всяка една от специфичните му нужди.

 

 Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

Защо хората употребяват наркотици?

Posted on by
Отговор

zashto

 

Много често задаваме този въпрос на децата, с които провеждаме обучения и превенция. Винаги е интересно, какъв ще бъде отговорът, без да бъде рационализиран, старателно обоснован и оценен от един, вече зрял ум.
Най-чистосърдечно, децата отговарят – защото хората се притесняват; защото искат да забравят нещо; защото са депресирани; защото искат да се харесат на някой друг; защото искат да им е по-весело, да се смеят повече и да са по-щастливи; защото им е скучно; защото искат да говорят по-лесно с другите; и т.н. Някой дори са по-дръзки и казват – „Защото са луди – как може да го правят, когато знаят, че са опасни”. Казват тези неща, без дори да са съвсем сигурни, какво точно са наркотиците.
Съвсем интуитивно, децата разбират, че тези вещества променят съзнанието и човек се чувства по различен начин, но също така са и опасни.

А какво казват учените по този въпрос? Съществуват множество теории за произхода и употребата на психоактивните вещества и свързаните с това проблеми. Всички теории имат свои основания и са базират на конкретни изследвания, само че нито една теория сама по себе си не дава пълноценна картина.
Намерени са много археологически находки, които доказват не само, че психоактивни вещества са употребявани от човека много отдавна, а и факта, че още от онези времена са били забелязани някои проблеми свързани или предизвикани от тях. Това неминуемо води и до въпроса – „Защо?” – Защо хората са толкова неразумни и безотговорни, че вече хиляди години продължават да ги използват, въпреки ясните доказателства за вредата им?

Може би, причините са по-дълбоки и се крият в базисните човешки инстинкти. Известно е, че те са глад, жажда, физическо оцеляване и секс, и са характерни не само за човека, но и за висшите животни. През последните 100-150 години поведенческите науки са предложили множество доказателства за това, че освен споменатите базисни инстинкти има и още един с пряко отношение към проблема с веществата. Това е инстинктът за промяна на психологичното състояние. Този инстинкт е толкова дълбок и мощен, колкото са и другите. В книгата си „Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества”, д-р Игор Куценок дава някои примери за това. Ако наблюдаваме поведението на децата веднага след прохождането, ще открием прилики, особено в игрите, които те харесват и играят – люлки, въртележки, въртене на място и много други двигателни активности, в резултат на които настъпва замайване и светът започва да изглежда по-различен, макар и за кратко. Това детско поведение е транскултурално. В процеса на израстване, хората откриват много други начини да задоволят този си инстинкт и начини да променят психичното си състояние. Такива занимания могат да са – четенето, слушането на музика, физическите упражнения и други. Използването на психоактивни вещества също е такъв метод, който за съжаление води и до проблеми. Употребата на вещества може да се разглежда, като рискован и често дисфункционален начин на задоволяване на един инстинкт.

Факт е, че прибягвайки до употреба на психоактивни вещества, човек цели да промени своето сегашно състояние. Но от какво състояние най-често бяга? Какъв най-често мечтае да бъде? Или – кои са най-честите причини, които тласкат човека към наркотиците? И по тези въпроси има множество теории и мнения. Това изглежда логично, тъй като тези въпроси касаят нещо изключително субективно и индивидуално – човешкия живот. Трудно е да се правят обобщения, когато всеки живот е низ от различни житейски ситуации, избори, присъствие и влияние на други хора, социално положение, култура и много други фактори. Ако се замислим, има хиляди предпоставки, които биха могли да доведат до едно единствено събитие (като да вземеш първата си доза), а едно единствено събитие може да е предпоставка за хиляди възможни решения. И така, колелото се върти.

Ако трябва да обобщим някакви причини, една от най-често споменаваните е тази, че хората започват да употребяват някакво вещество, за да намалят нивата на стреса и тревожността си, да подтиснат травматични спомени и преживявания. Хора с високо ниво на субективен стрес откриват, че след употреба на някакво вещество той намалява, което води до многократно повтаряне на употребата. Друга разпространена теория е, че хората употребяват, за да създадат у себе си удоволствено преживяване и да засилят социализацията си и да повишат самоувереността си. Наистина, ефектите от психоактивните вещества изглеждат доста примамливи. За няколко часа (а често и по-малко) ставаш точно такъв, какъвто искаш да бъдеш. А след това, какво?

Склонни сме, когато вземаме дадено решение, първо да мислим за ползите, които ще извлечем от него и избягваме да мислим за рисковете, надявайки се, че няма да ни застигнат. Никой не започва да взема наркотици с идеята да стане зависим. Никой не се напива, защото получава удоволствие от махмурлука на другия ден. Човек се решава да вземе дадено вещество, за да e малко по-щастлив, малко по-уверен, да забрави за кратко, да се успокои. Опита ни да поправим един малък щрих в живота си, често разваля цялата картина.

 

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

Какво може да тласне тийнейджърите към употреба на вещества?

Posted on by
Отговор

В нашето общество все още битува схващането, че основно, зависимите младежи са необразовани и неинформирани, емоционално лабилни и с неуравновесен характер. Свързваме тези деца с липса на стабилна семейна среда и липса на контрол от страна на родителите. Днес обаче знаем от практиката, че никое дете и родител не е застрахован, че дори и интелигентни деца от добри, културни и високообразовани семейства употребяват наркотици. Опитът ни сочи, че не е въпрос само на неосведоменост. Оказва се, че лекциите, контролът, сплашванията и забраните са сред най-малко ефективните методи. В днешно време тийнейджърите са доста по-информирани по въпросите, свързани с наркотиците от своите родители и за жалост се сблъскват с тях в значително ранна възраст. В тази статия няма да пиша за конкретни вещества, а за това, което смятам, че би могло да доведе до употребата им изобщо.

Има фактори, които биха могли да допринесат „ЗА” и такива, които съдействат „ПРОТИВ” употребата. Добре е да ги имаме предвид. Някои рискови фактори могат да бъдат: хаотична семейна среда и липса на емоционални връзки в семейството; насилие и пренебрежение, както и прекомерни амбиции от страна на родителите; неефективно и непълноценно общуване; липса на емоционални граници между деца и родители; неподходящ контрол от страна на родителите(липса на грижа или свръхгрижа); компания на употребяващи; стрес, отчуждение, самота и скука; неспособност да бъдат разпознати, изразяване и управляване на чувствата; ниска самооценка и самочувствие; липса на умение да се издържи натиска на средата; неуспехи в училище и липса на цели и амбиции; и др; Защитните фактори, логично, са на другия полюс – личните качества на човека, като добра самооценка, самоконтрол, познание, цели и умение за владеене на чувства и емоции; социални качества, като- умения за общуване, увереност и сътрудничество, умение за решаване на проблеми и вземане на решения, критично мислене и др. ; сигурност ; силни семейни и социални връзки; ангажираност и успехи в училище и др. Що се отнася до етапа на експериментиране – любопитството, скуката и натискът на групата са основните фактори, които оказват въздействие върху решението за употреба. При тийнейджърите, любопитството и желанието да се изпитат нови усещания, емоции и да се „опита” ново поведение са много силни.

За да се доближа максимално до реалността, обсъдих въпроса с ученици от 7 клас в столично училище и в следващите редове ще спомена някои проблемните зони, които се очертаха.

bth_bb4f92bee4c35885c5bee241af18d10c

Въпросът с доверието и общуването е изключително важен, както за родителите, така и за децата. Родители, често споделят притесненията си, че децата са загубили доверието им, а от там се нарушава и общуването. Изглежда, че родителите смятат доверието на децата си за нещо, което им се полага по право и не се налага да правят никакви усилия, за да го печелят и поддържат. От друга страна, с тийнейджърите често обсъждаме въпроса: Кое е нещото, което най-много затруднява в общуването с родителите ви? Те споделят, че нямат доверие на родителите си и очакват те да реагират остро на някои техни желания и мисли. Обсъждаме факта, че биха споделяли повече, ако не се страхуваха от реакцията им. Децата разказват, че родителите им обикновено нямат време да ги слушат или не зачитат мнението им, което ги наранява и ограничава следващите опити за контакт.

Друга проблемна зона се оказва ниската самооценка и самочувствие. Това само по себе си е предикат и за много други проблеми. При обсъждането на тази тема, много деца споделят, че не намират в себе си добри качества и не са ценни с нещо. Оказва се, че не са насърчавани дори и да мислят по този въпрос. Нереалистичната самооценка често прави хората по-лесно манипулируеми и неспособни да отстояват границите си. Шансът, едно дете с ниска самооценка, да не успее да каже смело „Не!” , когато е подложено на натиск от групата, е значително по-висок. От друга страна, неосъзнавайки собствената си ценност, човек е по-склонен да се идентифицира с етикети с имагинерно и неясно съдържание, като „готин” и „задръстен”, и често е склонен да направи всичко, за да промени статуса си.

teen2

Влиянието на групата е един от най-мощните фактори, които подтикват децата към експериментиране и употреба. Установено е, че в тийнейджърска възраст, децата се повлияват предимно от мнението на приятелите си и не зачитат напътствията на родителите. Бунтуват се срещу правилата и „воюват” за своята независимост. Приятелският кръг и съучениците, където често се намира и първата любов, оказват силно емоционално въздействие, формират светогледа и идентичността на подрастващия . Принадлежността към определена група изисква от нейните членове да спазват определени правилата и ритуали. В случай, че някой има възражения или притеснения, рискува да бъде отхвърлен. Това се оказва доста висока цена за младежите и те трудно се опълчват срещу изискванията на приятелското обкръжение.

Всичко, което се случва през тийнейджърските години се възприема предимно емоционално и тези емоции често са полярни и интензивни . Децата трудно успяват да разпознаят и да се справят с това, което изпитват. Нямат понятие за самота, отхвърляне, ниска самооценка, а просто са гневни, тъжни и бунтуващи се. Често прибягват до всякакви действия, с които да възстановят баланса и да се чувстват по-добре – печелят уважението на важните за тях, с цената на всичко; наказват с агресивно поведение тези, които ги карат да се чувстват зле; бунтуват се срещу правилата или по-лошо – наказват себе си за това, че „не са достатъчно добри”. Естествено, трудно си дават сметка , кои решения биха могли да бъдат конструктивни и кои деструктивни, а и не бихме могли да ги виним за това.

Истината е, че от децата си можем да се учим, не само да ги учим, стига да сме достатъчно търпеливи, по-малко критични и с отворени сетива за чувствата и емоциите им.

624-400-neodobrenie-gadzhe-losh-izbor-roditelski-kontrol-razlichni-mneniia

 

 

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

 

Интервю с дилър на кокаин в Амстердам

Posted on by
Отговор

Преди няколко месеца членове на екипа ни бяха командировани в Холандия във връзка с един от европейските проекти, по които работим. Силно впечатление ми направи една снимка. Здравните служби в Амстердам предупреждават с табели и светещи табла за опасния кокаин, който се продава там (всъщност не кокаин, а бял хероин). Белият хероин, представян като кокаин, е причинил смъртта на трима души.

Предупреждения за опасни наркотици в Амстердам

В България липсват не само подобни предупреждения, но и официална информация за веществата, които се разпространяват на улицата.

Попаднахме на материал по същата тема – интервю на Thijs Roes от vice.com, на когото Денис (дилър на кокаин в Амстердам) е предложил „кока“. Той не продава бял хероин за кокаин, но пък продава брашно вместо кокаин на някои купувачи и се аргументира по доста любопитен начин.

Какво мислиш за това, че твой колега продава хероин за кокаин?

Денис: мисля, че не е хуманно да се правят такива мръсни номера. Това убива. Не разбирам защо го прави. Но пък не ми пречи на бизнеса. Туристите като цяло пренебрегват предупредителните знаци, така че това не ме засяга. Някои дилъри продават комплекти за тестване на наркотици заедно с кокаина, но аз не го правя.

Как така стана дилър на кокаин?

Когато бях на 17 години, бях много добър във футбола. Справях се много добре, докато едно момиче не забременя от мен. След това всичко тръгна бързо надолу. Не успях да се справя с отговорността и не исках да приема, че имам дете. Междувременно употребявах все повече и повече и бях започнал да продавам на улицата.

Как вървеше продажбата?

Познавах хора, които разполагаха с цели килограми на добра цена. Аз ги продавах на улица Zeedijk в сърцето на китайския квартал близо до квартала на червените фенери. Печелех много пари – един грам кока струваше около 300 гулдена (£ 113.28) по онова време. Бяха лесно спечелени пари; имаше много хора, които идваха и си отиваха през цялото денонощие. Амстердам наистина беше град на наркотиците в края на осемдесетте години.

Това не е ли така все още?

Не толкова колкото тогава. Сега положението на улицата е ужасно. Хората продават всякакви боклуци. Като лидокаин например. Ако го намажеш на венците си, те ще изтръпнат малко, точно като при кокаина. Пияните английски туристи винаги се преструват, че усещат ефект, но всъщност не им действа особено.

Опиши ми първия път, когато те арестуваха.

Колкото повече продаваш и печелиш, толкова по-неуязвим се чувстваш. Докато едно ченге под прикритие не ме потупа по рамото един ден и ми каза, че отивам в затвора. Но не беше и наполовина толкова лошо, колкото си го представях. Мислех си: „Само това ли е? Затворът е като хотел!“. А и имаше толкова наркотици там, повече отколкото навън. Но щом излязох, започнах да мисля как да направя така, че да не ме арестуват отново.

Променил си тактиката си?

Първоначално държах всичките наркотици в себе си и ги продавах лично. След това имаше хора, които работеха за мен: един държеше наркотиците, друг търсеше купувачи, а аз прибирах парите. Така в случай на арест нямаше да как да ме спипат, защото не носех наркотици у себе си.

Но аз се грижех добре за клиентите си. Не като тези, които се възползват от употребяващите. Понякога плащах за хотелска стая, ако нямаше къде да отидат или им давах храна, ако преживяваха тежки периоди. Също така давах заеми.

Бизнесът вървеше ли?

В добрите дни правех по 1500 до 2000 гулдена (£ 566,41 – £ 755.21) на ден. Арестуваха ме от време на време, но никога не прекарвах повече от два или четири месеца в затвора. По едно време в Холандия имаше изключително много кокаин, което понижи цената. Изведнъж коката се продаваше за по 25 гулдена (£ 10) за грам. Но всичко вървеше относително добре – докато не въведоха еврото.

Еврото?

Да! Никой вече нямаше пари след като въведоха еврото. Полицията също стана много по-стриктна изведнъж и сложиха камери навсякъде. Преди да се усетиш, щеше да си затворен отново. Оставах в затвора за много повече време. Еврото наистина уби бизнеса.

Ти все още ли употребяваше по това време?

Бях с едно момиче от около 9 години. Бях ѝ казал: „Слушай, ще се грижа за теб, но тъкмо излязох от затвора и употребявам. Моля те, не искам никакви деца“. Един ден се прибрах и тя ми каза, че е бременна. Аз откачих. Казах ѝ, че не искам дете и тя ме напусна.

Чувстваш ли вина за това?

Със сигурност. Срамувах се от употребата си. Не исках децата ми да имат зависим за баща. Когато тя ме напусна, аз се разпаднах. Пушех кока всеки ден. Будех се и просто пушех и пушех. Не исках да виждам никого, спрях да плащам сметките си, натрупах огромен дълг. Все още се мъча да се справя с него.

Все още ли употребяваш толкова много?

Не, спрях преди две години. Майка ми се разболя и се нуждаеше от помощ. Половината от тялото ѝ е парализирано и не може да стои седнала или права, или да отиде до тоалетната сама. Станах полезен, когато започнах да се грижа за нея. Сега всеки ден се грижа за нея; понякога ѝ готвя суринамски ястия, тя ги харесва много повече отколкото традиционните холандски неща. Преди да се разболее, отидохме в Суринам заедно и тогава не употребявах цяла седмица, въпреки че там има много наркотици. Един човек в хотела ме попита дали искам да взема наркотици за Холандия. Аз му казах: „Тук съм с майка си, стига бе“.

Какви са най-големите промени в пазара на наркотици, на които си бил свидетел?

Хората слагат все повече примеси в наркотиците. Качеството пропада. Преди суринамските дилъри имаха най-добрата кока, но това време свърши. Сега мароканците за превзели търговията – от тях взимам стоката си и аз. И понякога продавам брашно или сода за хляб.

Брашно? Ти ми предложи „кока“. Щеше ли да ми продадеш фалшиво нещо?

Не, не. Продавам това само на пияни британци. Теб може да те срещна отново. Изглеждаш като добър човек, но никога не знаеш кой има нож или пистолет. Обикновено нося и кока, и брашно, решавам на момента кой какво ще получи.

Възприемам го като превенция на употреба. Много туристи идват тук, за да употребяват наркотици, а не за да видят колко красива е Холандия или за да хапнат хубаво сирене. Аз предотвратявам това те само да употребяват по време на ваканцията си като им продавам фалшиви боклуци. А и не можеш да умреш от смъркане на малко брашно, така че мисля, че е добро решение.

Защо просто не си намериш работа?

Бих искал, но социалните служби мислят, че съм извършил злоупотреба с помощите, защото продавах фалшива дрога, докато ги взимах. И сега трябва да върна 40 000 евро. Освен това все още трябва да платя сметките за вода, медицинска осигуровка и наем за времето, в което бях зависим. Така че нямам много пари. Взимам социална помощ и имам около 60 евро на седмица за храна и например чифт обувки. Спрях да употребявам преди две години, но дълговете няма да изчезнат просто така.

Как са децата ти?

Много добре. Имам четири от три различни жени. Моята най-малка дъщеря имаше рожден ден тази седмица и беше хубаво. Само най-големият ми син знае за миналото ми. Той се справя много добре в образованието си. Съжалявам, че не бях до него в миналото, но сега много се гордея с него.

Някога мислил ли си да преминеш към доставки на наркотиците, вместо да продаваш на улицата?

Страхувам се, че ще започна да употребявам отново, ако задържам дрогата при себе си твърде много време, така че не искам нищо голямо вече. Това сега е в много малък мащаб. Продавам по грам или два през уикенда, за да имам допълнителни пари за през седмицата.

5 начина да помогнеш на семейството си да започне процеса на възстановяване

Posted on by
Отговор

възстановяванеЧудесно е да знаеш, че всеки ден някой решава да живее в дългосрочно възстановяване, да бъде чист и трезвен.

Това дава надежда на всички ни.

Мнозина са се възстановили от злоупотребата с вещества, опустошила живота им. Много повече ще се възстановят в бъдеще.

Споделянето на истории е важно, защото ни напомня, че не сме сами. Това намалява стигмата и засилва състраданието. Окуражава ни да хвърлим светлина върху един здравен проблем, който засяга всички ни. Нека продължим да споделяме своите истории и да си помагаме един на друг.

Това е историята на възстановяване на моята дъщеря.

Моята дъщеря, също както всички мои деца, ми донесе много радост и щастие, докато я гледах как расте и открива своя път. Но злоупотребата с наркотици и алкохол почти унищожи живота ѝ.

Тя започна първите си стъпки като типично малко момиченце, растящо в предградието на 30 мили от Сан Франциско. Беше отличничка в началното и основното училище.

Първите ѝ две години в гимназията преминаха гладко. Тя влезе в отбора по водно поло и плуване, което я държеше заета след училище. Беше силна ученичка по математика, езици и изкуства. Беше съобразителна, общителна и имаше много приятели.

Последните две години от гимназията бяха предизвикателство. Успехът ѝ започна да пада, а тя просто не изглеждаше същата. Двамата с баща ѝ я подтиквахме напред и насърчавахме да се справя по-добре, следяхме къде ходи и се опитвахме да сме наясно с всичко, което става. Тя се измъчи, но завърши гимназия през 2003 г.

Въпреки нейните затруднения я приеха в Университета в Колорадо, където отиде развълнувана. Мислехме, че това ще бъде положителна промяна в живота ѝ, но за съжаление, грешахме.

Беше ѝ много трудно в колежа още от първия ден, не успяваше да се справя с ученето, изолира се и не успяваше да се приспособи така, както ние се надявахме. След серия от изпитателни срокове и провалени курсове, тя отпадна и започна почасова работа. Но скоро не можеше да се справя и с това. Знаехме, че нещо ужасно се е объркало.

„Това е едно от най-сложните заболявания, тъй като е заболяване на мозъка. Сложна е и природата на болестта – мисленето е разстроено, механизмите на самосъхранение също, всичко се свежда до намирането на наркотици.“ – Дейвид Шеф

Когато дойде моментът, в който тя нямаше вече къде да отиде, най-после си призна, че е злоупотребявала с алкохол, марихуана и че е зависима от метамфетамини. Беше започнала с употребата им в гимназията. Като родители бяхме съкрушени. Гледахме как нашата дъщеря бавно разрушава живота си.

Тя потърси помощ и се съгласи да отиде за пет седмици в програма далеч от града, три месеца да посещава рехабилитационен център за жени и да живее шест месеца в защитено жилище. Разбирате ли, на хората, които са зависими, им трябва много време, за да се научат как да водят отново здрав живот.

Тя прие напълно програмата си за възстановяване, завърши колеж в Калифорния и сега работи любимата си работа в рекламата. Има чудесни приятели, котка и семейство, което я обича.

Тя често казва колко ѝ е тъжно, че всичко ѝ е вървяло добре, а тя го е захвърлила заради наркотиците.

Не беше лесно. Тя за малко не загуби всичко. Ние продължаваме да бъдем благодарни, че тя прояви желание да копае надълбоко, да превъзмогне страха си и да приеме предизвикателството да започне отначало.

„Когато обичаш някого, който страда от заболяването зависимост, очакваш телефонното обаждане. Ще има обаждане. Искрено се надяваш, че обаждането ще бъде от самия зависим, който ще ти каже, че повече не може, че е готов да спре, готов да опита нещо ново.“ – Ръсел Бранд

Ако подозирате, че вашето дете злоупотребява с наркотици или алкохол:

1.    Запазете спокойствие. Дори и да се чувствате емоционално изтощени, знайте, че когато подходите към детето си с доброта и съчувствие, вероятно ще се наложи да изминете дълъг път, насърчавайки го да потърси лечение.

2.    Приемете действителността. Родителите могат да бъдат в отричане, както бях аз, и да мислят, че това не може да се случи на тяхното дете. Докато изглежда по-лесно да приемат, че употребата на вещества е част от ритуала на порастването, родителите могат да останат безнадеждно объркани, гледайки как употребата на вещества продължава и тяхното дете бавно се самоунищожава.

3.    Потърсете помощ отвън. Може да е изкушаващо да мислите, че можете сами да се справите със злоупотребата с вещества на вашето дете, но често има много скрити семейни проблеми, които са допринесли за нея. Намерете смелост да потърсите помощ извън семейството. Получете обективно мнение относно положението на детето ви.

4.    Грижете се за себе си. Злоупотребата с вещества е стресираща. Както казват в самолета, сложете кислородната маска първо на себе си. Когато се грижите за себе си, можете да изминете дългия път на възстановяване на вашето дете. Тогава ще имате ресурсите да му помогнете.

5.    Знайте, че има надежда и че възстановяването е възможно за всеки. Зависимостта е доживотна хронична болест, която трябва да бъде управлявана всекидневно. Това може и да изглежда обезсърчаващо, но много хора се възстановяват и сега живеят добре. Те са превърнали личното препятствие във възможност да израстат и преуспеят.

Имате ли история, свързана с нечие възстановяване? Моля, споделете я в коментарите.

Превод от блога на Cathy Taughinbaugh