Марихуаната е широко разисквана тема и се водят различни спорове относно нея: дали да я легализираме напълно, дали да позволим медицинската употреба, какви са вредите от употребата. Доста често се случва да се привеждат нерелевантни или направо грешни аргументи в защита на която и да е позиция. Ще обърна внимание на тези, на които попадам най-често.

1.  „Марихуаната идва от природата, тя е билка и няма как да е вредна“.

Това е може би най-яркото твърдение, което често прочитам или чувам. Вероятно то е основано на позитивните емоции, които всички ние изпитваме към природата и нещата, които асоциираме с нея. Или пък на стремежа да успокоим себе си и близките си, че употребата на марихуана няма да доведе до никакви последствия. Да, действително канабисът е растение, но това по никакъв начин не доказва или опровергава ползите или рисковете от употребата му.

2. Медицинските ѝ ползи

Няма как да оспорим факта, че марихуаната има медицински приложения. Дори обикновено консервативният източник NIDA (Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ) публикува материал относно тях. Трябва да поясним, че в растението има множество вещества от т. нар. група на канабиноидите. Най-известните от тях са тетрахидроканабинол (THC), на който се дължи психоактивното действие на марихуаната, и канабидиол (CBD), който няма психоактивни свойства. Тези вещества имат различни медицински приложения и върху тях се провеждат изследвания и в момента.

Често се случва в споровете относно пълното легализиране да се изтъкнат медицинските ползи. Те са напълно реални, но са аргумент единствено за позволяване на употребата на марихуана за медицински цели (а не за рекреационни). И още нещо – положителният ефект върху състоянието на някои болни не премахва рисковете и потенциалните вреди.

3. Лошите информационни източници

Информацията за канабиса е изключително обширна и има многобройни сайтове, които публикуват съдържание за нея. Едни го правят по-добре, а други – по-зле. Дали един информационен източник е добър или лош зависи от неговата обективност, а не дали съвпада или не с нашите предварителни идеи и хипотези.

Лошите източници могат да изкривяват информацията както в положителна насока, така и в отрицателна. Характерното за тях е, че представят нещата изключително едностранчиво. Такива сайтове ще твърдят или че марихуаната е дар от природата, който лекува внушителен брой заболявания и няма никакви странични ефекти, или че тя задължително води до увреждания, зависимост, употреба на така наречените тежки наркотици и че медицинските ѝ приложения са мит.

Друга характеристика на лошите информационни източници е, че цитират изследвания, без да посочват кои са те. Изследванията на марихуана (както и на почти всяка друга тема) обикновено се публикуват на английски език в специализирани научни списания и достъпът до тях се заплаща. Но информационните бази данни в интернет, от които може да се купи дадена статия, предлагат свободен достъп до резюметата на статиите. В тях задължително присъства процедурата на изследването и основните резултати и изводи на авторите.

Пряк често срещан резултат от лошото боравене с информация са сензационните заглавия. Те обикновено се основават на вярна информация, но изводите им са грешни или недоказани все още.

Ето една примерна ситуация: публикува се описание на един случай, в който даден човек, болен от определена болест, се е подобрил, употребявайки марихуана. Следва заглавие от типа „Марихуаната лекува болестта _______“. Тези категорични изказвания определено привличат внимание и носят надежда, но изводите за един случай не могат просто да се прехвърлят към цялата популация, защото има множество променливи, които „замърсяват“ резултатите. Същото важи и за експериментите с животни – най-често плъхове. Ако марихуаната смалява туморни образувания в мозъците на тези гризачи, това не означава задължително, че го прави и при хора. Още нещо – облекчаването на някои симптоми не означава излекуване.

Другата крайност – това са сайтовете, които често хиперболизират вредите и се стремят да предизвикат страх. Рискове и негативни ефекти наистина има, особено за някои хора поради генетична предразположеност, психични разстройства или ранна възраст. Риск от развитие на зависимост действително има. Вероятно подбудите на авторите на съдържанието са добри –искат да предпазят младите хора от опасностите, които идват от употребата на наркотици. Но чрез преувеличаването и стремежа да създадат ужасяващ образ на марихуаната надали постигат целта и надали младежите се вслушват в тях.

Иска ми се да помоля потребителите на информация да подбират внимателно източниците си, а самите източници – да предават информацията отговорно, без да правят компромис с обективността в името на сензацията.

В заключение

Разбираемо е защо се стремим да определим марихуаната или като „лоша“, или като „добра“. Според теорията на Фестинджър ние се стремим към консистентност, хармония на убежденията си. Ако поддържаме две противоречащи си идеи, изпадаме в състояние на когнитивен дисонанс, което води до напрежение и дискомфорт. Приписването единствено на позитивни или негативни качества на марихуаната в случая предпазва от това състояние на дисхармония.

Но все пак – нека си причиним леко напрежение и не основаваме мнението си на предразсъдъци и пристрастна информация. Нека бъдем обективни.