Не мога да си представя, че животът ми би могъл да е по-добър или моята среща с изумителното щастие
Вгледах се внимателно, когато за първи път срещнах Анди – познавах ли го? Работеше в производствената секция на нашия местен магазин за хранителни стоки, а топлината в очите му и в неговото „Хей, как си?“ предполагаше, че се познаваме, макар това да беше първата ни среща.
Онова, което най-много се открояваше в него в тази първа среща, беше неговото щастие – и под „щастие“ нямам предвид тънък намек за бодрост и развеселеност. Анди изглеждаше така, сякаш изпитва дълбоко удовлетворение, което се проявяваше в радост. Това беше обратното на нещастието.
Винаги съм поразен от хора, които изглеждат истински удволетворени, които се съсредоточават върху това какво е добро в живота им. Може би Анди-тата по света ми правят впечатление, защото аз често се фокусирам върху малките несъвършенства в моята собствена ситуация. Макар че нямам съществени оплаквания за нещо в живота си, все още успявам да намеря неща, за които да бъда нещастен. Бях заинтригуван – какво е различното в него?
Опознах Анди чрез поредица кратки разговори през следващите няколко седмици, докато пазарувах, а той работеше. Не е изненадващо, че не научих никакви шокиращи тайни за това как да живея „Добрия живот“, но няколко неща, които той каза, се откроиха като напомнящи за това кое води до щастието.
Щастието е избор
В един от нашите ранни разговори, докато връзваше коледната елха на покрива на нашата кола, Анди и аз обсъждахме преживяванията си като бащи на малки деца. Докато описваше връзката със сина си, той каза: „Не мога да си представя, че животът ми би могъл да бъде по-добър, отколкото е сега.“
Бях почти изненадан от неговия коментар. Свикнал съм да слушам и да казвам, че сме „заети“, „уморени“ или „че се държим“ – особено по време на празниците и особено ние, родителите на малки деца. Не можах да скрия изненадата си и разказах на Анди колко рядко щастлив ми изглежда той.
Отговорът му беше: „Разбира се, има неща, за които бих могъл да се оплача, но решавам да не се фокусирам върху тях. Да бъдеш нещастен е лесно! Нужно е усилие, за да бъдеш щастлив.“ Той беше прав – колко лесно е да забележиш какво е лошо и да игнорираш доброто. Понякога дори се оплакваме от това, което е правилно:
- Да трябва да заведем болното си дете до спешното отделение (а ние имаме постоянен достъп до болници, в които нон-стоп работят добри медицински специалисти).
- Да не можем да намерим нещо в хладилника (защото е твърде пълен).
- Да сме претрупани със задачи на работа (горките ние, имаме работа!).
Луис Си Кей има цял скеч по отношение на нашата склонност да се оплакваме от въпроси, свързани с „чудото на човешкия полет“. Казваме, че „мястото ни не е много широко“, а забравяме, че ние „седим на стол… в небето!”
Във всяка от тези ситуации можем да позволим фокусът ни да се стесни, така че всичко, което виждаме, е стресът или неудобството. Когато отстъпим назад и вземем под внимание цялата картина, можем да видим и оценим, че имаме достъп до здравни грижи, храна, работа и самолетен полет например.
Вдъхновявам се отново и отново от радостта, която хората успяват да намерят, дори ако са им се случили ужасни житейски събития. Миналото лято посетих един мой по-възрастен приятел и това се оказа последният път, в който се виждаме. Той ми каза, че отново страда от рака, който едва не го бе убил две години по-рано. Изглеждаше много оптимистичен и изпълнен с благодарност и спокойствие. Той дори беше щастлив да види отново екипа си за лечение, мъжете и жените, които му бяха удължили живота, и бяха дали на любимия съпруг и баща повече време да живее и да се сбогува с близките си. Той избра да бъде умиротворен – както в живота, така и в смъртта.
Щастието не е зависещо от…
Ще бъда щастлив, когато намеря любовта на живота си.
Ще бъда щастлив, ако ме повишат.
Ще бъда щастлив, когато моите деца най-накрая правят това, което искам.
Анди също така ми напомни, че щастието не е свързано с „ако“ или „когато“ и не зависи от това да получим точно това, което искаме или мислим, че заслужаваме. Анди ми разказа, че в продължение на повече от 10 години е имал успешна кариера в съвсем друга сфера и е трябвало да започне коренно различна работа след претърпяна голяма травма, която също така го е принудила да се откаже от приключенския спорт, който е обичал.
Лесно ми е да си представя, че ще стана кисел и депресиран, ако имах подобен опит, но Анди каза, че е решил да реинвестира енергията си в това да бъде възможно най-добрият баща за сина си. Сега той работи върху нещо ново.
Колко здрава е основата на нашето щастие?
Зависи от това колко тясно дефинираме тази основа.
- Ако искаме всеки път нещата да се получават по „моя начин“, навярно през повечето време ще бъдем нещастни.
- Ако ни правят щастливи младостта или красотата ни, навярно ще спрем да бъдем щастливи, когато вече не сме млади или красиви.
- Ако работата ни прави щастливи, най-вероятно ще бъдем потиснати, когато я загубим или се пенсионираме.
- Ако е нашето здраве, ние ще бъдем щастливи, докато не получим лоши новини от лекаря.
- Ако това е нашата къща, ще бъдем щастливи, докато нещо не се счупи. Вероятно още утре.
Дори когато имаме нещата, които „ни правят щастливи“, това е крехко щастие, защото винаги сме поне наполовина наясно, че можем да загубим причината за щастието си.
Имам впечатлението, че Анди и съпругата му не са „достигнали“ до щастието по тесния начин, по който сме склонни да дефинираме „Американската мечта“. Той ми разказа, че работят за изплащане на дълг и се надяват един ден да си купят първата къща. Животът им не звучи особено лесен. И все пак той е доволен точно там, където са.
Така че щастието изглежда до голяма степен е въпрос на избор и ние можем да го изберем, независимо от това какви са обстоятелствата.
Щастието е просто
Колкото и при всяко друго нещо, Анди каза, че простотата е ключът към неговото спокойствие. Той говори за обикновените ежедневни радости от хвърлянето на топка със сина му или четенето на книга заедно. В моята клинична работа често питам хората за любимите им спомени и те обикновено са най-основните преживявания: „Ям праскова с дядо си.“, „Караме кану със сина ми.“, „Градинарстваме с майка ми.“, „Просто това да дишам и новородената ми дъщеря да е до мен.“
Има силен натиск срещу простотата. Ние сме свикнали с умствено претоварване. Очакваме постоянно забавление и разсейване. Ние носим с нас мощни компютри, чрез които цялото интернет пространство е на един клик разстояние. Нашите умове рядко са бистри.
Ние също така сме обучени да се придържаме към натрапчивото консуматорство, което е навсякъде около нас – и което никога не ни задоволява. Колко от нас са достигнали определено ниво на богатство и успех, само за да осъзнаят, че сме били по-щастливи в апартамента ни в университета, с пари колкото да заредим колата си?
Всеки един от нас трябва да определи за себе си какво е простотата. Това не означава, че трябва да продадем всички наши притежания и да дадем парите си на бедните. Можем да намерим простота, където и да сме. Независимо дали се съобразяваме с разходите, с графиците или с нашето обкръжение, простотата прави живота ни по-просторен, което ни дава повече поле за действие. Можем да дишаме. Какво би могло да е по-просто от това?
♦♦♦
Разговорите ни с Анди винаги са ободряващи. Често обичаме да бъдем около определени хора, защото харесваме в какви се превръщаме около тях. Хора като Анди ни напомнят да се усмихнем, напомнят ни, че щастието е избор. Напомнят ни и че животът не се състои в това да настояваме нещата да се случат точно така, както мислим, че искаме. Харесва ми да говоря с Анди, защото той ми напомня, че без дори да се опитвам, животът ми е невероятно богат.
Попитах Анди откъде идва неговата философия за живот. Почти очаквах от него да цитира религиозни учения – може би нещо, което е вкоренено в будизма, или “mindfulness”. Оказа се, че възниква само от собствения му житейски опит и неща, които е събрал по пътя. Той нямаше гуру, който да следва, нито догма, която да защитава.
За да бъда честен, бях облекчен и окуражен. Основното удовлетворение, което той въплъщава, е достъпно за всички и не зависи от намирането на правилната книга или правилния учител. Щастието, както е описано тук, е рождено право. И е на разположение във всеки един момент.
Източник
