Любовта към себе си – новата #RelationshipGoals

Posted on 27.06.2019 by Марина Попова

Здравословната връзка започва с теб

Какво означава да обичаш себе си? Изглежда, че това е сложна задача. Невинаги значи просто да си повтаряш, че се харесваш. Не е да се гледаш в огледалото и да си декларираш, че си щастлив с всяка част от теб – това не е реалистично. Да обичаш себе си означава да приемеш, че си комплексна личност, чиито нужди се променят и развиват ежедневно, и това е нещо красиво. Това е толкова сложно, колкото да откриеш щастието в себе си като личност, но крайната цел на здравословната връзка е именно това.

Да намериш и заобичаш себе си е да приемеш и върховете, и спадовете в живота си като нещо, от което се учиш. Възможността за себерефлексия е свързана със способността да се чувстваш комфортно насаме със себе си, освободен от срам и осъждане, работейки върху трудностите си – със своята несигурност и слаби страни – и осъзнавайки ценния принос, който можеш да предложиш на себе си и другите. Способността да намираш щастие и любов в себе си те прави по-уверен и самоуверен в любовта си към другите. Ние можем да бъдем добри за другите, единствено когато сме добри за себе си.

Ето шест неща, с които трябва да се справим, за да постигнем любов към себе си като нова #relationshipgoal:

Партньорите ти се отнасят към теб така, както те виждат, че ти самия се отнасяш към себе си. Кажи сбогом на безпомощността, несигурността и ревността. Ако обичаш себе си, ще се появиш в отношенията като силен, уверен и сигурен човек. Ще се чувстваш цялостен, което ще сложи край на необходимостта от външно валидиране. Ще обичаш от място, изпълнено от чувства, а не от място, където се усеща празнота, и ще разбираш по-добре нуждите си, което ще ти помогне да общуваш ефективно с партньора си. Когато наистина обичаш себе си, ще знаеш какви граници трябва да поставиш, с какво можеш да направиш компромис и кога да си тръгнеш. Ще присъстваш в отношенията като силен човек и здрав партньор.
Обичайки себе си, ще привличате по-здравословни връзки. Когато наистина обичаш себе си, сменяш енергията си и започваш да привличаш по-добри партньори – хора, които са достойни за твоята обич. Помислете за това: подобното привлича подобно. Ако подхождате неуважително към себе си и се чувствате недостатъчни, ще се свързвате с хора, които се чувстват по сходен начин. Така има опасност да опитате да се възползвате един от друг. От друга страна, ако обичате себе си, ще привличате партньори, които имат същата нагласа.
Връзката трябва да бъде партньорство, а не зависимост. Взаимозависимостта е почти невъзможна, когато имате уважение към себе си. Вие сте способни и достатъчно силни, за да застанете на два крака. Когато на партньорите липсва самолюбие, качеството на връзката става крехко и се появява недоверие. За да удовлетворите нуждите си, вие се вкопчвате в партньора си, за да успокои несигурността ви и да ви даде нужната сигурност. Проблемът на тази динамика е, че вие обричате партньора си на провал, тъй като той трудно би могъл да удовлетвори тези ви нереалистични очаквания.
Никой не може да ви направи щастлив по начина, по който вие можете да го направите. Това е истина: та кой ви познава по-добре от вас самия? Когато се упражнявате в това да си доставяте удоволствия, за вас ще е по-лесно да комуникирате с партньора си как той може да допринесе за щастието ви. Когато окажете нежелан натиск на другите, като ги направите отговорни за нуждите ви и несигурността ви, това в крайна сметка е несправедливо и ще повреди отношенията ви. От друга страна вие можете така да се вманиачите да бъдете перфектните съпруг/съпруга/и др., че да забравите да обръщате внимание на собствените си потребности и желания. Ако станете твърде фокусиран в другия, накрая ще се уловите, че правите твърде много компромиси. Какво е решението тогава? Да бъдете себе си и да обичате себе си е началото. Знайте стойността си и не се страхувайте да се заявявате. С това, когото и да привлечете, бъдете сигурни, че той ще обича именно вас, а не компромисната версия, която му предлагате.
Разберете и приемете, че няма как да очаквате другите да ви карат да сe чувствате обичани. Разчитането на това, че другият трябва да те кара да се чувстваш обичан, води до нездравословна връзка не само с другия, но и със себе си. Това е като да наливаш от празна чаша. Другият няма какво да направи за нас, ако ние не носим тази любов в себе си. Любовта е взаимообмен.
Хората ще се отнасят към теб така, както виждат, че ти се отнасяш със себе си. Трябва да знаеш точно колко струваш. Трябва да знаеш как искаш да се отнасят към теб и да не се задоволяваш с по-малко. През демонстрацията на любов и уважение към себе си, задаваш тона, по който другите ще влязат в отношения с теб. Казано по-просто, когато се отнасяте към себе си с любов, състрадание, прошка и уважение, вашите значими други ще ви третират по същия начин.

„И заживели щастливо“ е възможен край, но той започва с теб.

В заключение можем да обобщим, че обичта към себе си играе огромна роля в отношенията ни с другите. Когато промените нагласите си и започнете да приемате връзката си със себе си, като образец на връзките, които имате с другите, тогава отношенията ви ще процъфтяват. Не забравяйте, че връзката, която имате със себе си, е единствената за цял живот, така че защо да не я направите най-добрата?

Статията е адаптация по: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/couples-thrive/201906/self-love-is-the-new-relationshipgoals

Когато семейството е без подкрепа

Posted on 13.06.2019 by Светлана Николова

Отговор

Първите хора, които се опитват да помогнат на един зависим човек, най-често са членовете на неговото семейство. Те са хората, които изнасят огромна тежест на гърба си и страдат не по-малко от самия зависим. Заради огромната стигма и неразбирането, с които се сблъскват постоянно, те много често остават без така необходимата им подкрепа. Представяме ви историята на Ейми-Бет.

Моята по-голяма сестра: историята на Ейми-Бет

Сестра ми беше 21-годишна дипломирана студентка, когато за първи път се разболя. Седем години по-късно, когато беше на 28, Карис почина заради непроправимите щети, които алкохолът бе нанесъл на тялото ѝ.

Израснахме в шумно и любящо семейство, заедно с по-големия и по-малкия ни брат. Учихме в местната Католическа гимназия и имахме много щастливо детство. Докато растеше, Карис беше болезнено срамежлива и въпреки че беше по-голяма от мен – макар и само с 13 месеца – винаги аз бях общителната и възприех ролята на по-голямата сестра.

Скоро след като през 2009 г. завърши счетоводство, дългосрочната връзка на Кари приключи и животът ѝ започна да се разпада. Семейството ни започна да забелязва тревожни промени в нейното поведение. Прибрах се от университета вкъщи за лятната ваканция и бях шокирана да видя промяната в сестра ми. В рамките на няколко седмици стана очевидно, че Карис пие всеки ден. След много убеждаване тя се съгласи да отиде при личния ни лекар, но щом се оказа там, тя отрече да има проблем с алкохола и просто обясни, че била разстроена заради раздялата с приятеля си. Лекарят успокои майка ми, че това най-вероятно е „фаза“ и Карис просто бе изпратена да си ходи с брошури и съвети.

Седем години се борихме като семейство да намерим за Карис помощта, от която се нуждаеше, за да победи зависимостта си. Много хора, включително медицински професионалисти, трудно приемаха, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че ние преувеличаваме тежестта на нейната зависимост. Карис не „изглеждаше“ като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.

След като почти три години неуморно се занимавахме с болестта на Карис сами, на нея ѝ предложиха първата програма за детоксификация. Но на този стадий зависимостта на Карис беше твърде силна и тя не беше склонна да се лекува. По време на седемгодишната битка Карис постъпи в няколко резидентни програми за детокс и в три резидентни рехабилитационни клиники. Посещението в болници се превърна в нещо рутинно за семейството ни.

Да се занимаваш с любим човек, който страда от зависимост, те поглъща изцяло. Аз постоянно чаках да звънне телефонът, за да ми кажат, че Карис е паднала или изчезнала, или е приета в болница – всичко това, докато се опитвах да водя нормален живот.

Това, което направи нещата още по-трудни, беше стигмата, която обгражда хората, зависими към алкохол, и която следваше Карис и семейството ни по време на болестта ѝ. Въпреки че сестра ми беше отчайващо болна, нямах чувството, че мога да споделя за болестта ѝ с хората около мен. Бързо научих, че ако говоря за това, хората нямаха търпение да съдят, което само правеше положението ни още по-трудно. Дори близките приятели не успяваха да разберат тежестта на ситуацията и аз се чувствах много самотна. Иска ми се да бяхме могли да потърсим подкрепа с увереността, че няма да бъдем съдени. Това щеше да направи най-трудните времена в живота ни малко по-лесни.

Приех, че много хора гледат на алкохолната зависимост като болест, която зависимият сам си е причинил. Това е напълно погрешно и в крайна сметка причината за една болест е без значение, когато вземем предвид въздействието ѝ върху членовете на семейството. Ние все още бяхме членове на семейството на човек в последен стадий на заболяването си. Все още трябваше да гледаме как нашата дъщеря, сестра и обичан човек се влошава пред очите ни. Единствената разлика за нас беше, че преминавахме през този процес без никакви съчувствие или подкрепа.

Източник

Мит или истина: наркотиците и градските митове

Posted on 05.06.2019 by Светлана Николова

Отговор

Мит или истина: Кокаинът вегански ли е и други развенчани градски митове

Помолихме експертите да отделят фактите от измислиците

Когато става дума за наркотици, съществува неизчерпаем запас от митове – дали ще е някаква приказка за това какъв е най-добрият начин да се употребява отделен наркотик, някакво оправдание за употребата им (дори и те всъщност да са незаконни) или някакъв лек, за който употребяващите се кълнат, че помага за справянето с последващите ефекти.

Проблемът е, че тези теории могат да звучат правдоподобни, когато ги чуете, особено за употребяващите наркотици, които наистина искат да вярват в тях. Но докато слуховете се разпространяват, смъртните случаи от някои наркотици във Великобритания се увеличават, като последната правителствена статистика показва, че смъртните случаи, свързани с кокаин, в Англия и Уелс са достигнали най-високото си ниво от 1993 г. насам.

Всичко това създава чувство на неотложност сред хората, които призовават за нов подход към политиките за наркотиците в страната, а именно употребата на наркотици да се разглежда като обществено здравен проблем вместо като престъпление. Решихме да се разровим в онлайн слуховете и темите в Reddit, за да развенчаем няколко от най-разпространените митове.

Разговаряхме с двама експерти по наркотиците в желанието си да открием истината за афтърпарти културата. Хенри Фишър е старши химик в The Loop – организация, занимаваща се с намаляване на вредите и предоставяща тестване на наркотици на местата, на които се провеждат британските фестивали. Йън Хамилтън е бивша психиатрична сестра, станал академик, който специализира в изследването на връзката между психичното здраве и злоупотребата с вещества.

Мит: Не можете да се пристрастите към MDMA

От начина, по който някои хора говорят за MDMA (известен още като екстази), може да изглежда, че това е безвреден парти наркотик. Но също така ги има и ококорените хора по партитата, които си дъвчат лицата и говорят глупости. Те като че ли винаги имат запас от хапчета и изглеждат все едно не са спали от седмици. Това обаче изглежда странно, защото не може да се пристрастите към този наркотик, нали?

Истина: За разлика от такива вещества като хероин, крек кокаин и алкохол, изследванията върху въпроса дали MDMA води до физическа зависимост не дават убедителни доказателства. Но в редки случаи е възможно да станете психологически зависими към него.

„Макар да няма доказателства, че MDMA предизвиква физическа зависимост, изглежда някои хора развиват психологическа такава – те стават твърде заети с употребата на наркотика“, казва Йън. Той обяснява, че експертите не знаят със сигурност дали това е заради химикала или е просто резултат от това, че химикалът се свързва с представата за приятно прекарване в танци с приятелите в клубове.

Но за хората, които са станали зависими към MDMA, е без значение дали зависимостта е физическа или психологическа – те пак ще страдат от вредните ефекти на зависимостта върху техните здраве, работа и личен живот.

Мит: Кокаинът е вегански

Законът на Мърфи за афтърпартитата е, че винаги ще има един човек, който ще дразни всички останали. Вземете например онзи мъж, който между смъркането на линии кокаин настървено обяснява за опасностите от пластмасовите сламки, докато гордо заявява, че употребата на наркотици е наред от етична гледка точка, защото кокаинът е с растителен произход и следователно е вегански.

Истина: През последните години като интернет пожар се разпространяват слухове, че кокаинът наистина е вегански. Технически той не е с животински произход, тъй като е произведен от растението кока. Но начинът, по който се произвежда, е както вреден за природата, така и съмнителен от гледна точка на етиката, което означава, че той едва ли ще компенсира въглеродните емисии от онези евтини самолетни полети, с които сте пътували това лято.

Коката се отглежда в Южна Америка и производството на кокаина допринася за обезлесяване, замърсяване на естествените хабитати, изчезване на редки видове и експлоатация на хора. Свързаното с наркотиците насилие е причина за рекордните 29 000 убийства в Мексико през 2017 г., а учените са открили, че някои реки в Европа (включително Темза в Лондон и Арно до Пиза в Италия) имат толкова висока концентрация на кокаин във водите, че змиорките се „надрусват“. Да, правилно прочетохте.

„Загрижеността за околната среда и тревогите за добруването на животните са едни от главните ценности, на които се основават причините на хората да бъдат вегани“, казва Хенри. „Така че, в по-широк смисъл, кокаинът не е вегански.“

Мит: Канабисът ви отпуска

Представете си сцената – в залите на университета тече парти, хората са насядали по износените бледоморави дивани. Има един студент със стъклен поглед, размахващ джойнт във въздуха и мънкащ нещо за това как „тревата те отпуска, човече“.

Истина: Истината е, че това просто не е вярно за всеки. „Да се правят обобщения за ефектите на канабиса може да е трудно и подвеждащо“, казва Хенри.

В края на 2018 г. медицинските продукти на основата на канабис са легализирани за отпускане по рецепта във Великобритания, но позицията на правителството, че това не е първа стъпка към легализирането на наркотика, е недвусмислена. Хенри казва, че „едно от най-честите здравни състояния, заради което употребяващите медицински канабис по целия свят казват, че използват наркотика, е тревожността“. Но, добавя той, доказателствата все още са неубедителни.

Както е с всеки наркотик, ефектите зависят от настроението на човека, емоционалното и физическото му състояние в момента на употребата. „За някой, който не е свикнал с канабиса, ефектите могат да го накарат да се чувства обратното на отпуснат“, добавя Хенри.

Мит: „Свалянето“ може да бъде излекувано с домашни лекове

Вторник следобед е и хората още се възстановяват от тежък уикенд. Търсенията в Гугъл за „как да избегна свалянето“ се увеличават рязко. В Reddit има дълга тема за това дали най-доброто лекарство е отиването до магазина за здравословни храни за пазар на хранителни добавки или разни видове храни могат да помогнат.

Истина: Със „сваляне“ употребяващите наркотици описват последващите ефекти от употребата върху техните тела и умове. Някои хора се кълнат в домашните цярове като например храни, съдържащи аминокиселини (те помагат за производството на „щастливия химикал“ – невротрансмитер, наречен „серотонин“), докато други са поддръжници на добавки с наименования, звучащи по научному, като 5htp (която също би трябвало да помага за производството на серотонин). Други пък твърдят, че всичко, от което се нуждаете, е купчина банани.

„Няма начин, по който да избегнете свалянето изцяло“, казва Хенри. „Съществуват много малко изследвания, проведени, за да установят дали някой от тези лекове помага“, обяснява той.

Макар партито през нощта да ви гарантира, че на другия ден ще се чувствате зле, има различни степени на това „зле“. Според Хенри „най-ефективният начин да се намалят неприятните усещания от свалянето, освен да не употребявате никакви наркотици, е да се храните здравословно, да спите повече и да не се обезводнявате“.

Мит: Психеделиците са вид терапия

В определени кръгове домашните партита се превръщат в групова терапия. Хората се въздържат от пиене и танци, за да лежат по гръб, да се взират в тавана и да говорят за теорията на привързаността, докато са под влиянието на LSD. Тази форма на грижа за себе си по време на трип може да не звучи забавно в традиционния смисъл, но изглежда им помага да се лекуват.

Истина: През последните няколко години редица проучвания предполагат, че психеделиците биха могли да бъдат използвани за лечение на психични разстройства като депресия, зависимост и посттравматично стресово разстройство.

Но макар да има подновен интерес към потенциала на наркотици като LSD да лекуват психологически проблеми, все още не се знае достатъчно за това как психеделиците въздействат на мозъка. „Не знаем кой би могъл да има полза и колко от наркотика би му трябвало“, казва Йън.

Скорошно британско проучване открива, че псилоцибинът (халюциногенната съставка в магическите гъби) може ефективно да „пренастрои“ мозъка на хора с нелечима депресия, помагайки им да се измъкнат от цикъла на депресивните симптоми. Докато според друго американско проучване веществото би могло да подпомогне хората да спрат да пушат.

Така че, макар потенциално да има някаква истина в този мит, експертите определено не препоръчват самолечение с тези наркотици.

Мит: От линия кокаин ще изтрезнеете

В определени парти кръгове често има някой, препъващ се наоколо, стиснал топло алкохолно питие в пластмасова чаша, досаждащ на хората за линия кокаин. Без значение е дали всички останали определено не употребяват наркотици, защото в някакъв момент този някой ще потупа безброй хора по рамото, ще ги обгърне с облак от алкохолен дъх и ще ги попита за бързо средство за изтрезняване, преди да измърмори нещо за това, че кокаинът е „кафето на рейвъра“.

Истина: Не! Заблуда е да мислите, че наркотиците имат някакво балансиращо действие в нашата централна нервна система. Телата ни са далеч по-сложни от това. Ако някой употреби кокаин и алкохол, тогава „той няма да е трезвен, а ще бъде и пиян, и надрусан“, казва Хенри.

Може да изглежда очевидно, но има една важна разлика. Макар алкохолът да може да накара някого да се почувства бавен и изморен, а кокаинът да може да го накара да се чувства по-буден и енергичен, и двете вещества действат на мозъка така, че замъгляват преценката. „Това може да бъде опасна комбинация, когато някой е навън в социална ситуация. Ако човек мисли, че от кокаина може да изтрезнее, това може да му повлияе негативно като го остави да мисли, че може да пие още повече“, казва Хенри.

„Щом действието на кокаина премине, човекът може да се окаже още по-пиян и уязвим, отколкото е очаквал.“

Мит: Употребата на наркотици е като да вземете серум на истината

Латинският израз „in vino veritas“ буквално означава „във виното е истината“. В действителност дебатът по въпроса дали алкохолът кара хората да казват истината датира от времето на Древния Рим. По-вероятно е хората да бъдат искрени, когато са пияни, нали?

Истина: Сложно е! „Изглежда, че с някои наркотици ни е по-трудно да изречем лъжа“, казва Йън. Когато става дума за алкохола, например, той потиска областта в мозъка, която ни е необходима, за да измислим лъжа или да скрием чувствата си. Затова може понякога да се събуждате, съжалявайки за това, което сте казали предишната вечер.

Случаят обаче не е точно такъв с други наркотици. „Под влиянието на MDMA човекът губи представа за това колко се е отдалечил от истината“, обяснява Йън. Ето откъде идват преувеличените твърдения за това колко много наистина, ама наистина се обичат хората.

Като се има предвид горното, се появяват първоначални изследвания върху употребата на MDMA за лечение на посттравматично стресово разстройство, защото се смята, че наркотикът отслабва задръжките, правейки по-лесно за хората да изразяват емоциите си по време на терапевтична сесия.

Митове срещу реалност: присъдата

Така че, ето. Седемте градски мита, които дадохме на нашите експерти, са основно фолклор на хората, употребяващи наркотици. Макар да има някаква истина в някои от елементите на митовете – например не знаем със сигурност колко пристрастяващ е MDMA – други изцяло са обърнали фактите наопаки, а кокаинът определено не е етичен по какъвто и да е начин, форма или вид.