Месечни архиви: август 2019

Зависимостта и осем важни факта за нея

Posted on by
Отговор

Осем факта за зависимостта, за които хората обикновено грешат

Съществуват голяма стигма и неразбиране по отношение на зависимостта, лечението и възстановяването. Но вие никога не трябва да позволявате на осъждането от страна на обществото да застава на пътя ви, когато търсите помощ за своето дете, от която то се нуждае и която заслужава. Ето осем факта, които е добре да знаете, за да сте по-подготвени да помогнете на детето си.

Факт 1: Употребата на вещества (алкохол и наркотици) променя мозъка, което може да направи употребата им компулсивна (натрапчива, с усещане за принуда).

Един юноша може да започне започне да употребява наркотици от време на време или лекар може да му предпише психоактивно лекарство. С течение на времето продължителната употреба променя връзките в мозъка така, че той започва компулсивно да търси вещества независимо от негативните последствия. При употребата на опиоиди на човек може в началото да му харесва еуфорията, но много скоро наркотикът става необходим с единствената цел употребяващия да се чувства „нормален“ и да не страда от абстиненция.

Факт 2: Не е реалистично да очаквате от вашето дете да спре просто така и без никаква помощ.

Промяната на поведението, свързано с употреба на вещества, е процес. В началото вашето дете може да не смята, че има проблем. След това то може да осъзнае, че има проблем, но да изпитва противоречия относно решаването му. После то трябва да разбере как да се справи с него и да предприеме стъпки в по-здравословна посока. Това включва намирането на професионална помощ, смяната на приятелите, придобиването на умения да отказва, когато му предлагат вещества, и много повече.

Факт 3: Да се намесите рано е по-ефективно от това да чакате детето ви да „стигне дъното“.

Тъй като поведенческата промяна е процес, вместо да оставяте сина си или дъщеря си да стигнат до дъното, е важно да помогнете веднага. Освен това е много по-лесно да помогнете на някой, който още е ангажиран с училище или работа, има социална подкрепа и се интересува от спорт и хобита. С други думи, детето ви има структура, цели и социални връзки – скелето, необходимо за добър резултат.

Факт 4: Детето ви може да е амбивалентно (да изпитва противоречия) относно лечението, но последното все пак може да е ефективно.

Макар някои да посрещат добре възможността за лечение, повечето хора няма да са напълно сигурни относно спирането на употребата. Проучвания показват, че тези, които постъпват в програми за лечение на зависимости под натиск от страна на близките, които ги обичат, се справят сравнително добре, независимо от първоначалната причина да потърсят лечение.

зависимостта

Факт 5: Рецидивът се случва често и представлява възможност за учене.

Рецидивът не означава, че лечението не е свършило работа. Както е при много други хронични заболявания, много от зависимите правят по един или повече рецидива (връщат се към употребата) преди да постигнат дългосрочно възстановяване. Рецидивите се случват и когато човекът се справя добре, и когато му е трудно. Те могат да служат като възможност за учене – да се установят нещата, довели до рецидив, и да се намери начин за справяне с тях в бъдеще.

Факт 6: Позитивното поведение и уменията за общуване са по-ефективни от наказанието.

Зависимостта е заболяване на мозъка и се нуждае от семейна подкрепа, както е и при другите хронични заболявания. Засрамването, незаинтересоваността и наказанията често водят до нежелани резултати, като децата потъват още повече в рискова употреба на вещества и изолация. Това, което работи, са поведенията на засилване на позитивното, намирането на здравословни дейности, които се конкурират с употребата на вещества, и оставянето на детето да понесе естествените последствия. В съчетание с емпатия и съчувствие този подход е научно доказан начин, който помага на родителите да променят употребата на вещества на децата им.

Факт 7: Намирането на ефективен подход за лечение може да означава проучване на различни психиатри, психолози и програми, преди да откриете подходящия начин.

Най-добрите програми ще предложат задълбочена оценка на детето ви, направена от квалифициран професионалист, обучен да работи в областта на зависимостите и психичното здраве. Той ще изработи индивидуален терапевтичен план и ще съчетае методи, с които да адресира специфичните нужди на вашето дете. Но не се обезкуражавайте, ако първата проучена от вас програма не се окаже подходяща – продължете да изследвате други възможности.

Факт 8: Много хора, страдащи от зависимост към вещества, се нуждаят от дългосрочно и/или повтарящо се лечение.

Тъй като при зависимостта може да има рецидиви, преминаването през само едно лечение може да се окаже недостатъчно, за да остане вашето дете чисто. Всеки лечебен епизод позволява на детето ви да спре употребата на вещества за някакъв период от време, докато се учи на нови умения за справяне, но това може да отнеме време. Запознайте се с наличните възможности за лечение, така че да можете да направите най-добрия избор за пътя на детето ви към възстановяване.

Източник

С какво можете да помогнете на ваш близък?

Posted on by
Отговор

Как да помогнете на близък, за когото смятате, че пие твърде много

За много от нас употребата на алкохол е основна част от общуването с приятели или почивката след работа, което означава, че често забравяме, че алкохолът е потенциално инвалидизиращ наркотик.

„Макар пиенето понякога да ни доставя удоволствие, ако сме честни със себе си, изглежда, че алкохолът играе много по-централна роля в живота ни, отколкото на много от нас се харесва“, казва Марк Лийшън от Alcohol Change.

„Той се рекламира много и е общодостъпен – в барове, ресторанти, хотели, супермаркети, магазинчета и бензиностанции – и става все по-евтин. Понякога ни се струва по-лесно да приемем предложението за питие, отколкото да откажем, и е твърде лесно да си създадем лоши навици.“

Тази вкоренена социална приемливост може да попречи на някои хора да разберат кога алкохолната им консумация става опасна, но също така може да създаде проблеми и на близките им.

Ако смятате, че ваш приятел или член на семейството пие твърде много, как подхождате към проблема, без да ви кажат, че прекалявате с реакцията си?

Според Лийшън, ако не сте сигурни дали вашият близък злоупотребява с алкохол или просто си прекарва добре, първата ви стъпка трябва да бъде да се вгледате в поведението му и да видите дали разпознавате някои от ключовите знаци за зависимост.

близък

„Те включват започване на пиенето по-рано през деня и забележими стрес или тревожност, когато са минали няколко часа след последното му питие“, казва той.

„Ефектите от неговото пиене също стават забележими – например по-силен махмурлук, пропускане на срещи и чести избухвания.“

Ейми подчертава, че вашият близък може да не отговаря на стереотипа за алкохолик. Нейната сестра, Карис, е починала на 28 г. заради непоправимото увреждане, което алкохолът е причинил на тялото ѝ.

„Сестра ми беше на 21 г., завършила университет, когато за първи път се разболя“, казва тя.

„Седем години семейството ни се бореше да осигури помощта на Карис, от която тя се нуждаеше, за да победи зависимостта си. На много хора, включително на медицински професионалисти, им беше трудно да приемат, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че преувеличаваме тежестта на нейната зависимост.“

„Карис не изглеждаше като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.“

Имайки предвид това, когато обмисляте дали вашият близък злоупотребява с алкохол или не, най-важното нещо може да бъде да забравите всички предубеждения, които имате за алкохолната зависимост. Ако разпознаете притеснителна промяна в поведението му, имате пълното право да повдигнете въпроса за нея.

Лийшън казва, че вероятно ще ви бъде неприятно и неудобно да обсъждате темата с пиенето на вашия близък и изкушението да заговорите за проблема, когато сте ядосани и разстроени, е напълно разбираемо.

„Но очевидно е по-добре да говорите по този въпрос, когато сте спокойни, а близкият ви не е пил“, казва той.

„Опитайте се да бъдете честни за своите чувства, но също и деликатни – например, избягвайте епитети, които носят стигма, като „алкохолик“ или „пияница“.“

„Говорете за неговата връзка с алкохола и последствията от пиенето му, но се опитайте да избягвате остра критика. Използвайте позитивен език, като например подчертавате ползите, които близкият ви ще има, когато намали пиенето.“

близък

Предприемането на практически стъпки, като например да ограничите наличието на алкохол вкъщи или да общувате на места, които не са центрирани около алкохола, може да помогне на близкия ви, но според Лийшън е важно също да приемете, че само толкова можете да направите.

„Естествена реакция е да искате да направите всичко, което можете, за да помогнете на някого да намали пиенето или напълно да го спре, включително да опитвате да скриете алкохола от пиещия“, казва той.

„Важно е обаче да помните, че вие не сте отговорни за пиенето на близкия ви човек, нито можете да го контролирате.“

„Вие не сте причината, поради която той пие, и в края на краищата зависи от него да поеме отговорността за поведението си и да потърси професионална помощ.“

Когато се опитвате да помогнете на своя близък да намали или спре пиенето, е важно също да разберете, че това може да повлияе върху собственото ви благополучие.

Това е нещо, което Сю знае от първа ръка. Нейният син е трезвен от 18 месеца, но тя казва, че когато пиенето му е било в най-лошата фаза, тя е „ударила дъното“.

„Аз нямах живот. Бях стресирана, постоянно тревожна, лишена от сън. Животът със зависим бавно ме убиваше“, казва тя.

„Всичко се въртеше около сина ми и неговото пиене. Бях на лекарства, но нищо не помагаше. Живеех в страх всеки ден, чудейки се дали това ще е денят, в който ще го намеря мъртъв. Не излизах навън, защото се ужасявах от това, което можех да заваря после.“

„Като негова майка чувствах, че съм се провалила, че всичко е по моя вина, че съм го предала. Не можех да видя светлина в края на тунела. Никаква надежда нещата някога да се променят. Не исках повече да живея, за да се боря.“

За щастие Сю и нейният син успяват да намерят професионална помощ. Организациите, предоставящи услуги за зависими, могат да насочат вашия близък към място за помощ, но вие също можете да се възползвате от подкрепа за себе си.

Източник

Житейски умения и възстановяване от зависимост

Posted on by
Отговор

11 житейски умения, които могат да помогнат на детето ви, докато се възстановява от зависимост – продължение

Когато синът ви или дъщеря ви се лекуват от зависимост, основните неща, които научават, са техники за поддържане на ремисията и как да правят конструктивни избори. Индивидуалната и груповата терапия са подходящи при зависимост, но е също толкова важно лечението да включва житейски умения.

В първата част от статията писахме за грижата за себе си, развитието на здравословни навици, управлението на времето, създаването на рутина, образованието и подкрепата за започване на работа и управлението на бюджет. Сега продължаваме нататък с още житейски умения, които могат да помогнат на сина ви или дъщеря ви да развият по-здравословен начин на живот.

Социални умения

Социалният кръг, който е имало детето ви, преди да започне лечение, вероятно се е състоял от хора, с които тя или той са употребявали вещества. Затова е важно синът или дъщеря ви да намерят нови хора или да възстановят връзките си със стари приятели, които водят по-здрав начин на живот. Това може да е истинско предизвикателство, особено ако вашето дете страда от социална тревожност. Един от нашите инструктори, работещ с родители, казва, че нейният син се оплаквал, че единственият известен за него начин за създаване на приятелства бил да попита новия човек дали иска да изпушат джойнт.

Изграждането на социални умения може да подобри самочувствието и да развие способността на детето ви да се чувства по-сигурно относно мястото му в света, както и да изгради система и общност за подкрепа, които да му помогнат да поддържа възстановяването си. Намирането на начини за свързване с другите чрез спорт, хобита, работа или учене и участието в групи за подкрепа, които предлагат дейности след края на срещата, могат да помогнат на детето ви. Индивидуалното консултиране също може да е от помощ за изграждането на умения.

Управление на приема на лекарства

В случаите, в които има съпътстващи психиатрични заболявания или медикаментозно-асистирано лечение на алкохолна или опиоидна зависимост, управлението на приема на лекарства е съществено за по-безпроблемното възстановяване. Спазването на часовете при лекаря, предписващ лекарствата, навременното осигуряване на медикаментите и приемането им по начина, по който са предписани, ще помогнат на детето ви да поддържа безопасна и отговорна връзка  с лекарствата. Някои млади хора използват телефонни приложения, за да си напомнят да взимат медикаментите си, докато други използват кутийка за таблетките за деня.

Управление на емоциите

Много млади хора употребяват вещества, за да се справят с емоциите си или за да избягат от тях, затова във възстановяването е важно да се научат да ги управляват, без просто да се опитват да маскират симптомите. Усвояването на техники за самоконтрол за емоциите, като например да се научат да ги идентифицират и назовават, когато се появят, дишане и други техники за успокоение или медитация, може да е едно от най-важните житейски умения за постигане на здраве и щастие по време на възстановяването.

Някои хора използват приложения за емоционална интелигентност, които им помагат да разберат гамата си от емоции, какво ги предизвиква и кои са ефективните стратегии за управлението им. Младежите могат също да имат полза от консултиране с психолог, за да развият още уменията, свързани с управлението на емоции.

Управление на стреса

Също както управлението на емоциите, управлението на стреса е ключов компонент за обезпечаването на стабилно възстановяване на вашето дете и за предотвратяването на рецидив. Стресът може да бъде подбудител за нездрави поведения, така че е важно вашето дете да се научи как да се справя с него и да определи кое работи най-добре – няколко дълбоки вдишвания, разходка навън, обаждане на доверен човек, отиване на група за подкрепа и така нататък – за намаляване на стреса в дадения момент.

В някои случаи това може да означава оттеглянето от някои ангажименти, ако е възможно, за да може детето ви да се фокусира върху възстановяването си. Това може да включва намаляване на учебната тежест, на работните часове или намиране на по-малко стресираща работа. Определени взаимоотношения могат да причинят значително количество стрес на някои хора, така че е добре синът ви или дъщеря ви да преценят колко време прекарват в компанията на познати, взаимоотношенията с които са трудни.

житейски умения

Поставяне на цели за бъдещето

Да се намира детето ви във възстановяване е голямо постижение и поддържането му е променящо живота начинание. Докато времето напредва и поддържането на възстановяването става по-лесно за вашето дете, способността му да гледа напред в бъдещето и да си поставя други цели става важна за неговите израстване и собствена ефективност. Как му изглежда на детето ви следващият месец? Какви нови дейности би искало то да опита? Иска ли да учи нещо ново? Да опита нещо ново? Да живее самостоятелно? Да пътува? Да започне или завърши висше образование? Да насърчавате нови дейности и нови цели за постигане още повече подобрява новия живот, който детето ви строи без употреба на вещества.

Преди да изпратите детето си на лечение, особено ако е в дългосрочна резидентна програма (терапевтична общност), попитайте дали там предлагат обучение в житейски умения и какво включва то. Ако детето ви вече е завършило лечението си, помислете за това да направите оценка на начина, по който синът ви или дъщеря ви се справят в описаните области и от какъв вид помощ той или тя биха могли да се нуждаят. Може да е разочароващо, когато детето ви изостава в развитието на умения, но като негов най-важен поддръжник вие бихте могли да му помогнете да успее в тези области и да живее по-възнаграждаващ и пълноценен живот.

Източник