Представяме ви Амелия и нейната лична история на зависимост и успешно лечение. Амелия е жена, живееща в САЩ, но това, което споделя, е валидно и за нас, тук и сега.
„Започнах да употребявам метамфетамини, когато бях на около 12 г. Попаднах в грешната компания като дете и имах много приятели от квартала, които бяха по-големи и имаха достъп до алкохол, а в последствие и до наркотици. Всъщност имах и една много по-възрастна приятелка, която беше на около 30 г. и която беше на метамфетамини. Тя ми даде да опитам за първи път. Кръстосвах улиците като луда, правейки каквото искам, идвайки и отивайки си, когато си поискам.
След като мен и група приятели ни хванаха с метамфетамини, отидох в дом за непълнолетни и по този начин се озовах в терапевтичната общност „Къща Феникс“ в Санта Ана (САЩ). Това изискваше голямо приспособяване от мен – трябваше да стоя там и да спазвам структурата и правилата. Терапевтичната общност ме научи да търся причината, поради която изобщо съм се забъркала с наркотици. По време на програмата изнасях семинари на останалите резиденти за личните граници в отношенията мъже-жени. Научих много и се надявам, че съм научила и другите на нещо!
Семейството ми ме подкрепяше много по време на лечението. Майка ми, сестра ми и брат ми ме посещаваха всяка седмица за Фамилната вечер. Цялото ми семейство беше подкрепящо, защото без помощ, след като бях започнала с наркотици и алкохол толкова малка, животът ми можеше да протече по много различен начин.
Бях на 16 г., когато завърших програмата и се върнах да живея с майка ми в един много лош квартал в Санта Ана. Върнах се в гимназията и започнах да работя на две места, което ми позволи да преместя семейството си в по-добър квартал. Не исках сестра ми и брат ми да попаднат в същите лоши компании, както ми се случи на мен.
Завърших училище и когато бях на 18, родих син. Положих много усилия, за да се грижа за него. Сега имам три момчета и съм омъжена от 2007 г. Намираме се на много щастливо място – животът ми е пълен с ангажименти и радост. От 12 г. съм лицензиран оптик и успях да се издигна до ръководните позиции с усърден труд, честност и постоянство – всичко, на което ме бяха учили в терапевтичната общност. Никога не съм мислила да се върна към живота, който имах като тийнейджър, не и след като имам толкова щастие и толкова много хора около мен, които ме обичат. Не искам да се връщам назад.
Най-големият ми син след няколко седмици ще навърши 16. Разговаряме много. Той знае, че съм била в терапевтичната общност на неговата възраст. Неговият баща, моят бивш приятел, почина преди шест години от свръхдоза хероин, така че наркотиците засегнаха и моя живот, и живота на сина ми. Доколкото знам, той не проявява желание да употребява наркотици или да се събира с хора, които ги употребяват. Около него има толкова хора, които го наглеждат и го обичат много, надявам се, че това го мотивира да стои далеч от наркотиците.
Бих казала на всеки, който се бори със зависимост, да бъде силен, позитивен и да стои при позитивни хора. Бъдете смели и мислете за своя живот преди наркотиците, а след това използвайте това като мотивация да влезете в програма и да се върнете при хората, които обичате. Когато завършите лечението си, се ангажирайте колкото се може повече с неща, които ви изграждат, а не с неща, които ще ви съборят.“
