Загубих детето си от свръхдоза, но продължих борбата

Дъщеря ми почина от свръхдоза. Споделям нейната история, за да помогна на други.

От Michelle Schwartzmier

„Разкажи им моята история.“

Моята 20-годишна дъщеря Кейси ми каза тези думи недълго преди да почине от инцидентна свръхдоза хероин на 15 януари 2017 г.

Каза ми, че ако нещо се случи с нея някой ден, би искала да напиша правдив некролог за борбата ѝ със зависимостта. Потреперах при мисълта за това. „Бих искала да помогна на някой друг. Да им помогна да се чувстват по-малко самотни“, обясни тя. „Дори да е само на един човек.“

Около седмица по-късно в нашия дом – в същата стая, в която си бяхме правили чаени партита и ѝ бях чела приказки преди сън, беше имала пижамени партита и вечери на майката и дъщерята със Снапчат и дълги разговори – тя направи свръхдоза.

Сега, седем месеца по-късно, като влизам в стаята ѝ всеки ден, спомените за малкото момиченце, танцуващо с по-малкия си брат, и гушкащо кучето си, са засенчени от картини на сърдечен масаж и сълзи.

Кейси направи свръхдоза, седейки до опакования си куфар. Тя трябваше да тръгне към рехабилитационна програма на следващия ден. Искаше да опита отново, да направи живота си по-добър, да живее. Тя имаше надежда. Аз имах надежда.

Шест дни по-късно всичко свърши. Тя почина в болницата. Същата болница, в която работя като техник в радиологията.

Беше време да спазя обещанието си, да изпълня последното желание на Кейси и да напиша нейния некролог с прозрачността, за която бяхме говорили.

Така че го направих.

Некрологът на Кейси се разпространи като вирус. Непознати хора се редяха в погребалния дом, за да отдадат почит. Заваляха съобщения за обич, подкрепа и благодарност. Историята на Кейси беше отразена в големите вестници, блогове, списания, новинарски емисии и сайтове по света. Вече има хиляди коментари и съобщения, изпратени до мен през социалните медии в отговор на некролога на Кейси.

Хора, борещи се със зависимост, семейства, борещи се със зависимостта на свой близък, и много други казаха, че са били трогнати, вдъхновени и утешени от историята на Кейси. Говореха за връзката, която са усетили с нас, и благодаряха на Кейси, че е гласът на хората със зависимост. И благодаряха на мен, че съм гласът на хилядите засегнати семейства.

Вече бях смирена и трогната от подкрепата, идваща от целия свят, и тогава получих обаждане от Вашингтон, окръг Колумбия.

„Историята на Кейси достигна Белия дом и ние ви слушаме“, каза човекът от Изпълнителния офис на Националната политика за контрол на наркотиците. Еха! Бях поразена да го чуя и това беше чест за мен.

Но истинската чест беше в думите на съобщенията, които получих. От семейства, в които има някой, страдащ от зависимост, или които вече бяха загубили дете; от зависими хора, които бяха загубили приятели; от учители, които бяха занесли некролога на Кейси на учениците си в клас; от консултанти, които го държаха в кабинетите си; от лекари, които го бяха споделили с колеги, докато са обсъждали епидемията от свръхдози; и от групи за възстановяване, които го бяха окачили на местата за сбирките си.

Най-важни бяха тези съобщения от хората, лекуващи се от зависимост, които казваха: „Нося го в джоба си и той ми помага да издържа още един ден, когато чувствам, че ще се предам.“ И от тези, в момента страдащи от зависимост, които казваха, след като бяха прочели историята на Кейси: „Ще потърся лечение.“

Това са съобщенията, които ме разплакваха. Отговорих на всяко едно от тях. Това бяха съобщенията, от които разбрах, че това, което започна като обещание между майка и дъщеря, се превърна в завет.

Не можехме да си представим, че нейният некролог ще се разпространи като вирус, достигайки хора от целия свят. Кейси искаше да помогне поне на един човек, но се оказа, че помогна на толкова много. Надявам се, че тя знае, че желанието ѝ се сбъдна.

свръхдоза

Как стигнахме дотук?

Борех се години наред с Кейси: безсънните нощи, рехабилитационните центрове, рецидивите, страхът от това телефонно обаждане. Като повечето майки, чието дете страда от зависимост, вече си бях представяла погребението на дъщеря си. Стигнах дотам, че, колкото и да ми беше омразно, осъзнах, че не мога да спася дъщеря си. Можех само да я обичам, да я окуражавам, да бъда до нея и да се моля, че тя ще намери силите да спаси себе си. Трябваше да направя най-трудното нещо за един родител: да се отдръпна малко, да приема, че съм безсилна и че не мога да контролирам лудостта и болката, през които тя преминаваше, и да приема болезнената реалност, докато се страхувам всяка минута, че всичко може да свърши по най-лошия начин. За съжаление, това се случи.

Преди тя да почине, лежах будна всяка нощ, чудейки се: „Твърде много ли правя?“, „Това, което правя, недостатъчно ли е?“, „Днес отговорна любов ли да ѝ дам или само любов?“

Сега лежа будна през нощта, задавайки си въпроси за изборите, които направих. Същите въпроси, но, което е трагично, в минало време. Твърде много ли направих? Това, което направих, недостатъчно ли беше? Ако любовта сама по себе си можеше да я спаси, тя никога нямаше да умре.

Кейси може би беше виновна за някои лоши избори. Но кой от нас е невинен в това? В момента, в който се появи болестта, изборите ѝ вече не бяха изцяло нейни. Зависимостта правеше избори вместо нея. Тя опита, бореше се и една висша сила накрая каза, че това е достатъчно и я отнесе далеч от всичко това, но за съжаление я отнесе далеч и от нас.

Нашата любима поговорка беше: „Всичко се случва с някаква причина.“ В момента ми е трудно да приема това. Каква причина може да има тя да умре толкова млада и толкова трагично?

Може би е това. Може би е вярно, когато хората казват: „Някои хора трябва да умрат, за да могат да живеят други.“ Друг цитат, който ми е трудно да приема, но може би той дава смисъл на болката в сърцето ми. Може би затова нейната история стигна толкова далеч и докосна толкова много – така че други да могат да живеят.

Дъщеря ми умря, но моето пътуване с нея и този демон още е тук, просто сега е под различна форма.

Сега живея със спомените, добри и лоши, със съжаленията и мислите „Какво, ако…“, с всички важни събития, за които тя мечтаеше и които няма да се случат, с всички неща, които тя вече е пропуснала, с всички дни, които тя трябваше да има.

Нейното бъдеще трябваше да го има. Тя трябваше да се кара с мен за бъдещи сватбени планове, трябваше да води децата си на гости и да казва неща като: „Мамо, бебето плаче. Какво трябва да правя?“ Трябваше да има още поводи да се смее с приятели и спомени с нейния брат и семейството ѝ. Трябваше да води дискусии с хора във Фейсбук и през целия ден да ме отбелязва в дълбокомислени цитати и весели мемове. Трябваше да има повече дни на майката и дъщерята, пеейки с мен в колата. Бих могла да продължавам с всички тези неща, малки и големи, който Кейси трябваше да прави. Тя трябваше да остарее, да живее повече от 20 години, 8 месеца и 60 секунди. Тя трябваше да ме погребе.

Е, накъде да тръгна сега? Трябва да вярвам, че може би това е, което всъщност тя е трябвало да направи. Това е, което аз трябва да направя. Това е причината – да говоря за борбата на Кейси и смъртта. Да разкажа нейната история. Може би да разкажа всичко на всеуслушание и по възможност да спася друг човек е заветът на нейния живот, който трябва да бъде изпълнен.

Загубата на Кейси беше опустошителна и промени живота ми, и част от мен умря с нея, но аз не мога и няма да живея в срам. Гордеех се с дъщеря си, независимо от всичко. Рецидивите и грешките не промениха това, защото тя винаги се изправяше и опитваше отново. Бях толкова горда от смелостта ѝ и откритостта ѝ за нейното заболяване.

Ще почитам нейната сила дори и в смъртта. Ще продължа да разказвам историята на Кейси, да разпространявам нейното послание към семействата и хората, страдащи от зависимост, че не са сами. Ще направя всичко възможно, за да повиша осведомеността и да разбия стигмата. Ако само един човек е прочел некролога ѝ или нейната история и е бил докоснат от нея или се е почувствал свързан с нея, тогава Кейси и други хора няма да са умрели напразно.

Всички тези, които са я прочели или са се свързали с мен, сега са част от историята на Кейси. Нейната история и историите на други, които сме загубили, не трябва да свършват с тяхната смърт. Те все още могат да достигнат до тези, които още са тук, и може би да улеснят поне малко нечие пътуване – и може би да им помогнат да стигнат до щастливия край, за който копнеят толкова силно.

свръхдоза

Всяко семейство и всеки зависим човек си имат свое собствено пътуване и макар да има разлики, всички тези пътувания са резултат от същото безмилостно заболяване. Когато обичаме човек, намиращ се в хватката на зависимостта, трябва да правим избори, трудни избори, за това как да се справяме с нашите индивидуални ситуации. Други ще го направят по различен начин, но всички сме заедно в това.

Протегнете ръка. Намерете помощ. Говорете открито.

Независимо дали имате обичан човек, който се бори със зависимост, или вече сте загубили някого, не сте сами. Около вас има други, които са минали по същия път. Свържете се с тях. Намерете помощ. Ако някак си още не сте били засегнати от зависимостта, ще бъдете. Образовайте се, знанието може да е важен актив. Време е да обърнем необходимото внимание на тази епидемия или тя ще продължи да опустошава и унищожава семействата и общностите ни. Раса, богатство, религия – нищо от това не е от значение, защото зависимостта не прави разлика. Ако вече не е влезнала в дома ви, тогава вероятно е на задната ви врата.

Кейси беше умна, забавна и пълна с живот, с поразително чувство за хумор. Тя винаги поставяше другите преди себе си и имаше здрави дом и семейство и въпреки това зависимостта я прибра толкова бързо, колкото и всеки друг. Тя не беше просто бройка, когато умря – тя беше дъщеря, сестра, племенница, братовчедка, приятел и човек, който беше обичан. По този начин се справям със скръбта си от загубата на моята дъщеря, моето малко момиченце.

Затова ще говоря, когато ме помолят, ще помагам, когато мога, и ще се опитвам да бъда силна, докато играя ролята си в този клуб, в който никой никога не иска да влезе. С времето не стана по-лесно, защото времето не лекува всички рани, но ще ставам от леглото всеки ден, дори когато не искам, и ще живея. Понякога не е ден по ден, а е час, минута, дъх по дъх. Може да не победя, но никога няма да спра да опитвам, точно както Кейси и много други не спряха.

Източник

 

Please follow and like us:

Рехабилитационната програма: какво в нея помага?

Как рехабилитационната програма помага на хората, злоупотребяващи с наркотици и алкохол, да мислят различно

Около 16 700 австралийци постъпват в резидентни (с настаняване) рехабилитационни центрове всяка година – най-често заради проблеми с алкохол, амфетамини и опиати.

Рехабилитационната програма е структурирана, свободна от наркотици и алкохол среда. Резидентите участват в едни и същи ежедневни и седмични режим и дейности, включително обучителни и терапевтични групи и индивидуални консултации. Домакински задължения, готвене, обучение и развлекателни дейности запълват времето.

Някои рехабилитационни програми имат само по 12 резиденти наведнъж, други имат и по 60. Програмите са с продължителност от 6 седмици до 18 месеца, с 8 седмици средно в Австралия.

Изследване с 12 резиденти от такава програма в Австралия открива, че сигурната, структурирана среда и подкрепата на други хора, намиращи се в същата ситуация, са ключови фактори, помагащи на резидентите да променят начина си на мислене относно употребата на наркотици и алкохол.

Сигурност и установен режим

Попитахме хората кои елементи на програмата смятат, че са били важни. Най-често те говореха за сигурната среда, структурирания режим и подкрепата на екипа. Както обясни една жена: „Обичам стаята си, тя е моето пространство. Чувствам се сигурна там.“

Да живееш в групова среда с чужди хора, докато се бориш с промени в настроението и желание за употреба на вещества, е трудно. Екипът поддържа установения режим и проследява груповата динамика, но също така отговаря на индивидуалните нужди от подкрепа:

„Имах лоши дни и екипът бързо ми помагаше да се изправя. Не съм от хората, които обичат да говорят за емоции и да ги изливат, но екипът е много бърз. В моментите, в които не бях добре, те бързо се намесваха.“

Да живееш в групова среда е част от това да се научиш как да се справяш без употребата на вещества. Критичните промени, които участниците в проучването приписват на програмата, се отнасят до справяне със собствените и чуждите емоции:

„Мисля, че това, което ще си взема, е разбирането, че това е човекът, който съм, и че ще се справя. Да разбирам моите чувства, като например, когато съм гневен, да излизам от ситуацията, да си поемам въздух и да разбирам чувствата си, предполагам. Просто да разбирам какво чувствам. Знам, че когато съм гневен, има други опции освен да отида и да употребя или да пия.“

Нов начин на живот

Повечето участници описват като особено важно споделеното преживяване на всекидневния живот без наркотици или алкохол за продължителен период. Една жена казва:

„Седяхме и се смеехме силно, и всъщност си казвахме, че вероятно никога не сме се смяли толкова много през живота си. Просто си седяхме без алкохол, без наркотици и просто правехме всичко с това, което имахме.“

За много хора тази промяна е неочаквана:

„Нямаше наркотици и алкохол и май за първи път, откакто бях тийнейджър, разбрах, че човек може да бъде щастлив. Не знам. Беше малко като промяна в живота.“

Обикновено рехабилитационните програми не са предназначени за точно определен вид наркотик или индивид. Една и съща терапия се прилага при всички хора.

рехабилитационната програма

Груповото съдържание, използвано в рехабилитационната програма, която изследвахме, включва обучение за здраве и благополучие и психологически терапии, предназначени да помогнат на хората да се справят с отлючващите фактори и да взимат решения относно употребата на наркотици.

Но най-важното нещо за повечето хора е всекидневният, основан на групата размисъл върху личните ценности, който им помага да създадат различен възглед за себе си, да речем, на майка или приятел. Както казва един мъж:

„Това ме кара да се вглеждам в себе си, все едно съм прощаващ и смирен, наистина се вглеждам в себе си и си мисля, че не съм толкова лош човек само защото съм зависим. Притежавам някои здрави ценности.“

Възможност за рецидив

Страхът и тревогата от рецидив след напускане на рехабилитационната програма са често срещани. Хората се чувстват уязвими от връщане към употребата на наркотици въпреки постиженията, направени по време на програмата, и желанието им да останат чисти:

„Става ми тревожно като знам, че си тръгвам. Бях тук, увит в памучно одеяло два месеца, и сега, когато ме пускат в големия свят, ме е страх, че ще направя рецидив.“

Малко от участниците в изследването имат подкрепа, за да се справят в бъдеще. Не могат да разчитат много на приятели и социални групи, защото старите познанства обикновено са свързани с употреба на наркотици:

„Това ще бъде най-трудното нещо за мен – да видя старите си приятели и те да ме питат дали искам малко. Това е най-трудната част. Ти си такъв с каквито хора се събираш. Мъчно ми е да го кажа, но започнах да се събирам с някои доста обикновени хора. Мислиш, че са ти приятели, но те не са.“

Да се поддържа промяната след рехабилитационната програма е предизвикателство и са налични малко възможности за подкрепа.

Процентът рецидиви е висок. Повечето хора започват да употребяват наркотици в годината след лечението. Между 40% и 60% се връщат към зависимостта към вещества.

Негативите

Няколко души споделят, че ги е било страх от това, което може да им се случи, когато постъпят в рехабилитационната програма. Други разказват за конфликти между резидентите и липса на контакт с децата като трудности, с които са се сблъскали.

Заплащането също може да е проблем. Центърът, който изследвахме, таксува по 240 австралийски долара на седмица за всички услуги, включително терапевтичните програми. Но има и частни рехабилитационни програми, които може да струват и 30 000 долара на месец.

Рехабилитационната програма запълва деня и предоставя интензивна подкрепа на хората, но не съществува, когато те се приберат вкъщи.

Програмите за подкрепа в общността като консултиране, намиране на работа и свободните от наркотици социални и занимателни програми, които събират безопасните членове на семейството и приятели, могат да намалят риска от рецидив.

Източник

Ако търсите за себе си или някой свой близък рехабилитационна програма за зависими в България, можете да се свържете безплатно и анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Please follow and like us:

Родителите и превенцията по време на криза

Как родителите да предпазват детето си от рисковете от употребата на вещества във времена на криза

Една от най-неотложните грижи за много от нас е управлението на ежедневния живот с нашите семейства при тези необичайни и трудни обстоятелства около COVID-19. За тези от нас с деца, тийнейджъри или млади пълнолетни вкъщи най-добре направените ни планове за тяхното здравословно развитие може да се провалят или да се случат по-добре през това време.

Какво могат да направят родителите, за да намалят риска техните деца – които разбираемо се чувстват фрустрирани, тревожни, отегчени, депресирани или изолирани – да се въвлекат в употреба на вещества за забавление или самолечение?

Признайте, че това е трудно и за тях

Важно е да признаете това, през което преминават много млади хора, и да сте съпричастни с тях. Социализирането е критично за тяхното здраве и благополучие. Учениците, които получават смисъл и задоволство от обичайните си училищни и извънучилищни дейности, вече не разполагат с тези източници. На естествената нужда на младите хора за отделяне от родителите се пречи, а академичните и кариерни стремежи на много ученици са поставени на изчакване и са обвити в несигурност.

Позволете им да почувстват и изразят целия диапазон от мисли и емоции в момента. Опитайте се да устоите на импулса да задушите техните чувства чрез вина (например: „На хората им е далеч по-зле, отколкото на теб“), отбягване (например: „Не искам да слушам оплакванията ти“), гняв (например: „Не можеш ли да правиш нещо продуктивно в момента?!“) или безразличие (например: „Прави каквото искаш; нямам търпение за това“).

Детето ви има пълното право да чувства загуба и тревога. Тези трудни обстоятелства са възможност да развият нови умения за справяне и да се учат на адаптиране към стресиращи ситуации.

Родителите чувстват различен натиск

Родителите чувстват натиск да изпълнят работните си задължения, докато наглеждат и се грижат за децата си вкъщи. Ако продължавате да работите извън дома си, допълнително се тревожите за това, което децата ви може да правят, в случай че са без надзор.

Бъдете мили към себе си. Дайте си почивка. Макар че ефективното родителстване не може да бъде поставено на изчакване, с него не трябва и да се прекалява. Не трябва да се чувствате задължени да създадете идеалната среда за домашно обучение за децата си, да планирате всеки един момент от деня им и да запълвате цялото им време.

Да създадете пространство за малко спокойствие вкъщи е по-важно от нуждата да отбелязвате всяка точка от списъка си със задачи. Сега повече от всякога е от значение просто да сте ангажирани с детето си:

  • Дайте да се разбере, че забелязвате фрустрацията, разочарованията, скуката, тревожността, самотата и стреса, които изпитва детето ви в тези времена, и проявете съчувствие.
  • Дръжте линията за комуникация отворена, но уважавайте нуждата му от уединение.
  • Поддържайте някакъв вид структура и план за деня.
  • Хранете се заедно с децата си колкото можете по-често – това ви позволява да проследявате психичното и физическо им състояние, както и да си споделяте преживявания, истории, грижи и смях.
  • Старайте се по време на хранене и други семейни дейности да няма телефони и други начини за разсейване.
  • Проявявайте интерес към интересите на децата си и взимайте безпокойствата им насериозно.

родителите

Помнете своята роля в предотвратяването на употребата на вещества

И докато всички ние се приспособяваме към тези необичайни и трудни времена, е полезно да си спомните за ролята, която можете да изиграете в предпазването на вашето дете от употреба на вещества и зависимост. Изобилие от изследвания доказва, че родителите са най-важното влияние върху решенията, отношението и поведенията на децата, свързани с употребата на вещества.

Ето някои съвети, които могат да помогнат на родителите да управляват тийнейджърските години:

  • Водете продължаващи, подходящи за възрастта разговори и бъдете недвусмислени за своите очаквания, свързани с употребата на наркотици.
  • Бъдете наясно с дейностите и личните взаимоотношения на децата си, дори и тези дейности да са вкъщи, а взаимоотношенията да са виртуални.
  • Запознавайте се от време на време с техните пароли за социалните медии и приложения за сканиране. Уведомете ги, че правите това не поради любопитство, а за да предпазите здравето им и да се погрижите за тяхната сигурност.
  • Бъдете заслужаващ доверие и осведомен източник на информация за веществата. Вашите деца могат да се учат от вас вместо от социалните мрежи или рекламите.
  • Формирайте здравословни поведения, за да помогнете на детето си да научи как да се справя със стреса, без да се обръща към употребата на вещества.
  • Бъдете осведомени за видовете вещества, с които може да се сблъска детето ви. Някои деца все още се срещат с приятелите си извън дома, излизат навън, за да спортуват или да взимат колети от пощата. Приберете на сигурно място вещества като алкохол, лекарства и други, които имате вкъщи.

Ако подозирате или знаете, че детето ви употребява вещества, моля, потърсете помощ. Нашата безплатна и анонимна информационна линия остава отворена и ние сме тук, за да ви предоставим информацията и подкрепата, от които се нуждаете: Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Превод с адаптация оттук.

Please follow and like us:

Коронавирус и грижа за психичното здраве

Как да се грижите за психичното си здраве по време на епидемията от коронавирус

Епидемиите от заразни болести като коронавирус (COVID-19) могат да бъдат обезпокоителни. Това може да засегне психичното ви здраве. Но има много неща, които можете да направите, за да се погрижите за психичното си здраве във времена като тези.

По какъв начин може да бъде засегнато психичното ви здраве

Разпространението на този коронавирус е ново и предизвикателно събитие. Някои хора може да се тревожат повече от други. Опитайте се да помните, че медицинските, научните и обществено здравните експерти работят усилено, за да удържат вируса.

Животът на повечето хора ще се промени по някакъв начин за период от дни, седмици или месеци. Но с времето това ще отмине.

Може да забележите някои от следните неща:

  • повишена тревожност;
  • чувство на стрес;
  • усещате се, че прекалено много проверявате себе си или други хора за симптоми;
  • по-лесно ставате раздразнителни;
  • чувствате се несигурни или нестабилни;
  • страхувате се, че нормалните болежки може да са от вируса;
  • имате трудности със съня;
  • чувствате безпомощност или липса на контрол;
  • имате нерационални мисли.

Ако приемате някакви лекарства по лекарско предписание, уверете се, че имате достатъчно.

коронавирус

Как да се погрижите за психичното си здраве в тези времена

Да запазите реалистична гледна точка за ситуацията, основана на факти, е важно. Ето някои начини, по които можете да постигнете това.

Информирайте се, но поставете граници за новините и социалните медии

Постоянният поток от актуални новини и доклади за коронавируса в социалните медии може да ви причини чувство за безпокойство. Понякога може да е трудно да отделите фактите от слуховете. Използвайте надеждни и заслужаващи доверие източници, от които да получавате новините си.

Хората в социалните медии могат да говорят за техните собствени тревоги или вярвания. Не е необходимо да ги правите свои собствени. Ако прекарвате твърде много време в социалните мрежи, това може да увеличи безпокойството ви и нивото на тревожност. Обмислете как да ограничите времето, което прекарвате в социалните медии.

Ако намирате репортажите за коронавируса за твърде напрягащи, поговорете за това с някой ваш близък или потърсете подкрепа.

Поддържайте здравословната си рутина

Изградената от вас рутина може да бъде повлияна от епидемията по различни начини. Но в трудни времена като тези е най-добре, ако можете да се придържате към някаква структура през деня.

Важно е да обръщате внимание на нуждите и чувствата си, особено във времена на стрес. Все още можете да правите някои от нещата, които са ви приятни и ви релаксират.

Например, можете да опитате:

  • да правите редовно упражнения, особено да ходите – можете да правите това вкъщи, дори ако трябва да останете под карантина;
  • да спазвате редовен режим на сън;
  • да поддържате здравословна, балансирана диета;
  • да избягвате прекомерната употреба на алкохол;
  • да практикувате техники за релаксация, като например дихателни упражнения;
  • да четете книга;
  • да потърсите онлайн упражнения или йога, концерти, религиозни служби или екскурзии;
  • да подобрите настроението си като правите нещо креативно.

коронавирус

Останете във връзка с други хора

Във времена на стрес приятелите и семействата могат да бъдат добър източник на подкрепа. Важното е да държите връзка с тях и с други хора в живота ви.

Ако трябва да ограничите излизанията си или да се самоизолирате, опитайте се да останете във връзка с хората по други начини, например:

  • имейл;
  • социални мрежи;
  • видео разговори;
  • телефонни разговори;
  • текстови съобщения.

Много приложения за видео разговори ви позволяват да разговаряте с много хора едновременно.

Помнете, че когато разговаряте с някого, това помага за намаляване на безпокойството или тревожността. Не е нужно да изглеждате силни или да се опитвате да се справяте сами.

Разговорите с деца и млади хора

Важно е да включите децата си в плановете ви за справяне с тази ситуация. Помислете за това как биха могли да се чувстват те.

Дайте на децата и младите хора време и пространство да говорят за епидемията. Споделете с тях фактите по начин, който е подходящ за възрастта и темперамента им, без да предизвиквате тревога.

Говорете с децата си за коронавируса, но се опитайте да ограничите досега им с новини и социални медии. Това е особено важно за по-големите деца, които сега може би прекарват повече време онлайн. Това може да причинява тревожност.

Опитвайте се да предугадите дистреса и да се подкрепяте взаимно

Разбираемо е да се чувствате уязвими или смазани от четенето или слушането на новини за епидемията.

Признайте тези чувства. Напомняйте на себе си и на другите да се грижите за физическото и психичното си здраве. Ако пушите или пиете, опитайте се да не правите това повече от обикновено. В дългосрочен план няма да ви помогне.

Не правете предположения

Не съдете хората и не правете предположения кой е отговорен за разпространението на болестта. Коронавирусът може да засегне всеки, независимо от възрастта, пола, националността или етническата принадлежност. Всички сме заедно в това.

коронавирус

Онлайн и телефонна подкрепа

Услугите лице в лице в момента са ограничени. Но някои услуги предлагат подкрепа и консултиране по телефона и онлайн.

Можете да намерите контакти на психолози от Националния екип за предоставяне на психологическа подкрепа по време на кризи ето тук: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdqQQVeGPaZlp0FL9fLKVN8FW6W6tA-UZgA8d9P_ouQgKIh0g/viewform.

Психолозите от Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта също предлагат безплатно консултиране по телефон (0888 991 866) и чрез имейл (office@drugsinfo-bg.org) на всички, които се чувстват тревожни и несигурни: https://www.drugsinfo-bg.org/aktualno/ekipat-na-nilnah-sashto-shte-okazva-bezplatna-psihologicheska-podkrepa/.

Обсесивно-компулсивно разстройство и коронавирус

Ако страдате от обсесивно-компулсивно разстройство, можете да развиете силен страх от:

  • това да се заразите с коронавирус;
  • това, че ще причините вреда на други хора;
  • това, че много неща не са подредени.

Страхът от заразяване с вируса може да означава да развиете обсесия към:

  • хигиената на ръцете;
  • чистотата;
  • избягването на определени ситуации, като например използването на обществен транспорт.

коронавирус

Миенето на ръцете

Компулсията да си миете ръцете или да чистите може да стане по-силна. Ако сте страдали от този вид компулсия в миналото, тя може да се върне.

Следвайте съветите да миете ръцете си добре и често, но не е нужно да го правите по-често, отколкото е препоръчително.

Неща, които можете да направите, за да си помогнете:

  • ограничете гледането/четенето на новини и използвайте само надеждни източници на информация;
  • продължавайте да приемате лекарствата, които са ви предписани;
  • практикувайте техники за релаксация и дихателни упражнения.

Превод с адаптация оттук

Please follow and like us:

Метамфетамин: какво трябва да знаят родителите

„Когато взех онези белезникави натрошени парченца през синята, отрязана пластмасова сламка – ами, целият ми свят почти се промени след това. Имах чувството, че това е нещото, което ми е липсвало цял живот. Това ме допълни. Почувствах се цял за първи път.“ Това са думите на Ник Шеф, описващ опита си с метамфетамин в неговата автобиография Tweak.

Метамфетаминът („пико“, „кристали“) се прави у дома или в лаборатория. Продава се под формата на бял прах или таблетки и има горчив вкус. Формата, описвана от Ник, е кристален метамфетамин и изглежда като парченца стъкло или лъскави, синкаво-бели кристалчета. Метамфетаминът е стимулант като кофеина и кокаина, макар и много по-мощен.

Как метамфетаминът въздейства на тялото?

Както другите стимуланти, метамфетаминът прави човек по-буден, по-съсредоточен и физически по-активен. Другите ефекти включват учестено дишане, ускорен или неравномерен пулс, повишени кръвно налягане и телесна температура. В медицината може да се използва за лечение на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, нарколепсия и затлъстяване, макар че заради страничните му ефекти обикновено се предпочитат други лекарства. Важно е да се отбележи, че когато се използва като лекарство, дозата е много по-ниска, отколкото е обикновено при употребата на незаконния наркотик.

Метамфетаминът предизвиква чувство на еуфория, което, поне в началото, е по-силно от въздействието на всяко друго вещество. Той драстично повишава допамина – невротрансмитер, свързан с мозъчната система за удоволствие и възнаграждение. Ако „нормалното“ функциониране на допамина е около 100 единици, метамфетаминът го повишава до 1250 единици – много над удоволствието, получавано от храната, секса, алкохола и кокаина. Хората, употребяващи метамфетамин, съобщават, че ефектите от една доза продължават от 8 до 12 часа. Често хората влизат в цикли на продължителна употреба и рязко спиране, като остават будни с дни и седмици, употребявайки метамфетамин, и след това спират, от което следват неприятните ефекти на „свалянето“.

Как мога да разбера, ако детето ми употребява метамфетамин?

Метамфетаминът може да бъде поглъщан, пушен, смъркан или инжектиран. Приборите, свързани с употребата на метамфетамини, са лулички, игли, намачкано метално фолио, лъжици (или метални капачки от бутилки), сламки и счупени осветителни крушки. Физическите симптоми на употребата може да включват силно потене, тъй като се повишава телесната температура; разширени зеници; мирис на амоняк от тялото и следи от изгаряне по пръстите и устата. Често пъти външният вид на човека се влошава, особено от чопленето на кожата и/или скубането на коса, загубата на тегло и развалянето на зъбите.

Метамфетаминът може също да предизвика значителни промени в поведението. Хората, които го употребяват, често пъти не спят с дни и след това изпадат в период на изтощение и депресия. Други признаци на употреба включват гневни избухвания и резки промени в настроението, параноя с вярване, че са наблюдавани, и натрапчиви действия. Последните се изразяват в безсмислени и компулсивни поведения, продължаващи с часове, като хората често са свръхчувствителни, раздразнителни и импулсивни. Най-често компулсивните поведения включват повтарящо се чоплене на ръцете и ръцете, обсесивно чистене или разглобяване на предмети без видима причина.

метамфетамин

Метамфетамфетаминът си е спечелил и репутация сред някои употребяващи като наркотик, който значително засилва сексуалната активност чрез повишаване на възбудата и издръжливостта. Това показва, че импотентността може да е чест страничен ефект от дългосрочната употреба, както и усещането, че сексът вече не е толкова приятен, ако човек не е употребил метамфетамин. Намалените задръжки може да доведат до необезопасен секс, което повишава риска от предаване на ХИВ.

Какво мога да направя, ако детето ми употребява метамфетамин? Какво се случва с него?

Важно е да се намесите рано, ако синът ви или дъщеря ви употребяват метамфетамин, заради краткосрочните и дългосрочните ефекти на наркотика.

Изглежда, че продължителната употреба на метамфетамин въздейства на множество области в мозъка, включително върху способността да се изпитва удоволствие, да се запомнят събития, да се учи и да се изпълняват основни словесни задачи, върху двигателните умения и преценката. Наркотикът може също да доведе до развитие на зависимост.

Човек, употребяващ метамфетамин, който изпитва ефекти като високо кръвно налягане, ускорен сърдечен ритъм, повишена телесна температура, промени в дишането, гняв или агресия, и параноя може да е получил свръхдоза. Свръхдозата метамфетамин може да доведе до инсулт, инфаркт, органна недостатъчност или смърт. Фактори, които могат да допринесат за свръхдоза, може да бъдат прием на повече метамфетамин, отколкото човек е свикнал, комбинирането му с други вещества (например с опиоди като хероин или пък с алкохол, бензодиазепини и др.) и/или наличието на други здравословни проблеми по време на употребата.

Свръхдозата метамфетамин изисква незабавно медицинско лечение. Важно е да се отбележи, че лекарството налоксон няма да помогне при метамфетаминова свръхдоза. Някои хора вярват също, че приемът на някакъв седатив ще неутрализира стимулиращите ефекти на метамфетамина, но това е извънредно опасна практика, която натоварва още повече тялото.

Абстиненцията при спиране на метамфетамина може да се изразява в тревожност, силна умора вследствие на нарушен сън, тежка депресия, психоза, прекомерен апетит и силно желание за употреба на наркотика. Интензивността на абстинентните симптоми е една от причините употребяващите метамфетамин да не търсят лечение и да продължават употребата му. Както пише Дейвид Шеф, автор на Beautiful Boy, след среща с д-р Едит Лондон от Калифорнийския университет в Лос Анджелис: „…зависимите към метамфетамин може да са неспособни – не да не са склонни – да участват в обичайно лечение поне в ранните етапи на абстинецията. Отпадането от лечение и рецидивът може да са вследствие на мозъчно увреждане, а не толкова на морален провал или липса на воля.“

метамфетамин

За разлика от опиоидите и алкохола, за лечението на абстинентните симптоми и управлението на силното желание за употреба на метамфетамин не съществуват лекарства. Най-често лечението включва поведенчески терапии като когнитивно-поведенческа терапия и „Модела Матрикс“ в допълнение към витамини, антипсихотици и антидепресанти. В статия, публикувана в JAMA Psychiatry, изследователи докладват, че използването на транскраниална магнитна стимулация е обещаващо при лечението на абстинентни симптоми, но нейното приложение трябва да се потвърди от още изследвания.

Възстановяването от употребата на метамфетамин изисква време. Изследвания, използващи образна диагностика на мозъка, са показали, че може да са необходими две или повече години за възстановяване от метамфетаминова употреба, а някои увреждания (например свързани с инсулт) може да са перманентни. Да намерите добра лечебна програма за своя любим човек, независимо дали е нерезидентна (амбулаторна) или резидентна (стационарна), която подкрепя възстановяването, е от решаващо значение.

Ако някой, когото обичате, не е готов да приеме специализирано лечение или се налага да чака за свободно място, може да са от помощ стратегии за намаляване на риска, особено по отношение на венозната употреба.

За повече информация и насоки за това как да помогнете на някой, употребяващ метамфетамин, се свържете с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, за да поговорите със специалист и за да направите план за действие.

Източник

Please follow and like us:

Три неща, които не ви казват за спирането на пиенето

Рейчъл Брейди ни разказва за три от любимите ѝ неща, свързани с това да не пие.

Ако ми бяхте казали преди няколко години, че ще мога да се радвам на партита, да завързвам приятелства и като цяло животът ми да е с по-добро качество без алкохол, първата ми реакция вероятно би била нервен смях.

Истината е обаче, че сега не мога да си представя живота ми СЪС алкохол.

Удивителното е, че моята история не е толкова уникална, което ме изненада, когато за първи път се замислих да спра пиенето за някакъв период. Започнах кариерата си на запои в колежа и гледах на това като на вид социална валута. На колкото повече партита присъствах, колкото повече хора впечатлявах, толкова по-обичана и приемана се чувствах. Но предупредителните знаци започнаха да се появяват: започнах да крия колко пия, получавах бели петна в паметта, дори когато опитвах да пия умерено, лъжех за това дали съм пила и използвах пиенето като нездравословен механизъм за справяне със страданието и травмата, с които се бях сблъскала по време на ученическите ми години. Макар да ми бяха необходими много заричания да спра от утре, крещящи сигнали за тревога, ставане и падане, наскоро отпразнувах 18 месеца непрекъсната трезвеност.

Така че, ако сте открили, че един или повече аспекти от живота ви страдат от употребата ви на алкохол, бих ви насърчила да опитате да спрете пиенето за някакъв период от време, за да видите какви потенциални ползи бихте имали.

През годините преживях някои приятни изненади от това да не пия:

  1. Връщате си уикендите

Това беше едно от най-големите ми колебания, когато за първи път помислих да спра пиенето – какво щеше да стане със социалния ми живот? Дали приятелите ми все още ще ме харесват? Дали изобщо ще съм забавна? Истината е, че вашата дефиниция за забавление може да се промени и това е хубаво. Когато започнете да се събуждате без махмурлук, да можете да шофирате сами до вкъщи след парти и да спестявате пари от обиколки по баровете, можете да намерите нови хобита или забавления, които отговарят повече на вашите интереси. Можете дори да откриете, че всъщност не обичате да излизате всяка вечер! След като разберете повече за това какво наистина харесвате и не харесвате, уикендите може да се променят така, че да ви служат по-добре.

пиенето

  1. Не трябва да зависите от това, което другите мислят за вас

„Но какво ще си помислят хората?“ – това е един от най-честите въпроси, които съм чувала, когато говоря с другите за спиране на пиенето за известно време. Ето каква е истината: вие никога няма да знаете какво наистина мислят хората за вас и ако изразходвате цялата си енергия, опитвайки се да разберете това, винаги ще бъдете зависими от тяхното мнение и валидиране. Някои хора може да подкрепят решението ви, други може да го намират за неудобно. Не мога да говоря за никого освен за себе си, но когато не бях сигурна относно своето пиене, установих, че съм силно осъдителна към тези, избрали да не пият. Хората са склонни да гледат на света като на отражение на несигурността си и ако се чувстват неудобно с взетото от вас решение, това си е за тях. В крайна сметка, ако изборът да спрете пиенето за известно време ще ви донесе спокойствие, свобода или нещо друго, което търсите, само това е от значение.

  1. Ще чувствате всичко и ще оцелеете

Честно казано, това е нещото, което предизвиква най-много смесени чувства, когато става дума за спиране на алкохола. За много от нас, съзнателно или несъзнателно, алкохолът може да се превърне в заместител при справяне с негативни емоции. Независимо дали това са стрес, скръб, гняв или нещо друго, понякога може да бъде трудно да направите разлика между желанието да пиете за удоволствие и желанието да пиете, за да притъпите емоциите. Когато извадите алкохола от сместа, може да забележите, че емоциите ви са по-изострени от обичайното. За да бъда напълно честна, това първоначално ме плашеше. Това обаче ме научи на нещо, което по онова време изглеждаше радикално: чувствата ще идват и ще си отиват, и вие ще оцелеете. Всъщност ще мога да ги преработвам и да преминавам през тях по-лесно, защото няма да пия. В крайна сметка алкохолът не лекува тъгата, а просто я отлага и потенциално я засилва.

Това са трите най-важни неща, които осъзнах по време на моето възстановяване, а радостното при трезвеността е, че постоянно се учите. Някои може да гледат на спирането на пиенето като на наказание, но в действителност това е една от най-силните прояви на любов към себе си. Никога няма да научите, ако не опитате.

Източник

Please follow and like us:

Отказът от алкохола и психичното ми здраве

Спирането на алкохола за една година спаси психичното ми здраве. Самооценката и увереността ми се бяха разпаднали на парчета и нещо трябваше да се промени. Отказът от алкохола ми даде някакъв контрол над живота ми.

Когато часовникът удари полунощ в новогодишната вечер, ще завърша 12 месечния период от самоналожена трезвеност. Преди година стигнах до момент, в който пиех и пушех твърде много и – до момента, в който реших да спра – в голяма степен бях в отричане относно отражението, което употребата имаше върху здравето ми. Количеството и честотата на моето пиене бяха нормални за социалните кръгове, в които бях. Независимо дали хората, с които се виждах, се събираха чрез работа, футбол или приятелство, пиенето беше нещо обичайно.

Но в края на 2016 г. се почувствах неприятно напълнял, а психичното ми здраве се влошаваше. Редовно изпитвах това, което бих описал като депресия, и се чувствах изпълнен с тревога. Сега си давам сметка, че тези чувства бяха особено изразени след употреба, но се превръщаха в рутина.

Често си казвах, че не съм достатъчно добър или че се провалям в професионалния си живот. Тези мисли бяха нерационални, но тъй като съм решителен човек, който силно желаеше да напредне в кариерата си във връзките с обществеността, от това ставаха още по-интензивни.

Няколко инцидента през коледните празници ми помогнаха да реша. Баща ми направи коментар, който по онова време ме подразни: че изглеждам малко напълнял и че алкохолът може да е причината. След това брат ми, който не пиеше от два месеца по свои си причини, се опита да ме вербува да стана въздържател. Каза ми, че ако спра алкохола, ще се справям по-добре в работата. Макар това да ми се хареса, не бях убеден, че искам да бъда морско свинче за неговия експеримент.

алкохола

След късната закуска в новогодишния ден обявих на приятелката си и съквартирантите, че спирам алкохола и цигарите за една година. Разбираемо, първата им реакция беше да се разсмеят.

Като начало начинът ми да се справям със социалното неудобство от това, че не пия, беше да се саморекламирам – казвах на всеки, който би ме слушал, че спирам да пия. Като всеки добър боксов промоутър хвалех предизвикателството, създавайки натиска, който се надявах да ме поддържа мотивиран.

Първите шест месеца бяха трудни. Понякога бях самотен. Дразнех се, когато не ме канеха да излизам, и бях извънредно разочарован от това на колко много хора животът изглежда се върти около пиенето.

Но скоро започнах да забелязвам ползите. Имах повече пари, което означаваше, че бях по-малко стресиран. Спях по-добре, което означаваше, че бях по-внимателен в работата си. Прекарвах повече време с приятелката си и посещавахме галерии и ресторанти.

Някъде по това време говорих с личния си лекар и с гордост му казах за влиянието, което трезвеността оказваше върху психичното ми здраве. Две неща, които той ми каза, ме накараха да разбера. Първо, че въздействието на алкохола и цигарите върху здравето ни е в общи линии линейно – колкото повече употребяваме, толкова повече се влошава здравето ни. Второ, най-вероятната причина за подобряването на психичното ми здраве е, че бях взел съзнателно решение за това как да живея живота си.

Толкова много хора на моята възраст – често работещи натоварена, предизвикваща стрес работа – се събират да пият, за да се отпуснат и аз не бях по-различен. Но това се превърна в банално съществуване – всички социални поводи се сливаха в един, защото всеки един се определяше от алкохола. За мен да не пия представляваше вълнуваща възможност да живея различно – да отстоявам своята независимост. Като поех активно по различен път, започнах да мисля креативно за това как да прекарвам времето си, а това означаваше, че животът стана по-интересен. И понеже вземах положителни решения за това как искам да живея, чувството ми за собствена стойност и благополучие се подобри.

Дванадесет месеца по-късно се чувствам по-добре от всякога. Не се събуждам обхванат от тревожност и не страдам от редовни кризи на самоувереността. Въпреки че повече няма да пуша, ще пия, но само от време на време и по коренно различни причини от преди. Чувствам се неспокоен за първото си питие, но мисля, че това е добър знак.

Източник

Please follow and like us:

Трезвен месец: какви са първите ползи?

Две седмици без алкохол – какво се случва в тялото ви?

От Лорън Букър

Половината от сухия ви месец мина! Къде е вероятно да се намирате след две удивителни седмици без алкохол?

Първият трезвен уикенд!

Ако сте страдали от киселинен рефлукс – усещане на парене в гърлото, вече би трябвало да забелязвате подобрение.

Може да откриете, че имате повече енергия и мисленето ви е по-ясно. Много хора го описват като „вдигане на мъглата“. Може да забележите, че ви е по-лесно да ставате сутрин и ще бъдете по-малко предразположени към промени в настроението.

В този момент вече сте завършили първия си трезвен уикенд – браво! Как беше? Ако обичайно пиете през уикенда, за вас може да е било нещо ново да се събудите, без да усещате ефектите от пиенето предната вечер. Надявам се, че сте измислили някакви алтернативни занимания, така че не сте се изкушавали до края на работната седмица. Научихте ли нещо от прекарания трезвен уикенд? Какво ще планирате за следващия?

Толкова много вода

Пиете ли повече вода? След като не сте пили алкохол от две седмици, можете да забележите, че сте по-жадни. Това не е защото се нуждаете от повече течности от нормалното, просто усещате по-добре колко точно ви трябват.

трезвен

Трениране…

Как вървят редовните ви тренировки? Алкохолът отпуска мускулите, затова редовната му употреба може да попречи на развитието на мускулите. Сега, когато не пиете, може най-после да има полза от всички усилия, които полагате във фитнеса. Ако не тренирате редовно, но сте мислили да опитате, няма по-добър момент от този.

Хей, къде са ми ползите от Сухия януари?

Някои хора ще изпитат тези ползи в различни моменти или пък няма да ги забележат изобщо. Това може да зависи от количеството, което сте пиели преди, от други промени в начина на живот (ако се отказвате от вечерното си питие и минавате на еспресо, не е вероятно да спите по-добре) или просто от особеностите на собственото ви тяло. Това не означава, че Сухият януари не ви носи ползи и не означава, че няма да се почувствате по-добре в по-дългосрочен план. Затова не се отказвайте, ако не усещате тези ефекти точно както са описани по-горе. И следете за ползи, за които не споменавам!

Защо не си водите дневник на трезвеността, за да можете да проследявате как се чувствате и да си припомняте, когато месецът свърши?

Източник

Please follow and like us:

Умение: как да откажем алкохолно питие

От Лорън Букър

Ако участвате в Сухия януари, ви е необходимо едно ключово умение – да се научите как да казвате „не“ на алкохолните питиета. Това умение ще ви върши отлична работа, ако целта ви е да пиете по-здравословно и приятно през цялата година. Да се отказват питиета може да е трудно, защото не сме свикнали с това, но не се притеснявайте. Лорън Букър, автор на книгата Try Dry: The Official Guide to a Month Off Booze ще ви подсигури.

Независимо дали сте решили да запазите предизвикателството за себе си или да кажете на целия свят, ето някои съвети за това как за избягвате алкохола през този януари.

Въпреки че не съм пила от, ъ-ъ, твърде дълго, за да си спомням от кога, много приятели и роднини изглежда все още не могат да възприемат факта, че аз не пия. Дори на Коледа, дори на рождения ми ден, нито дори ако Англия е спечелила Световната купа. С дузпи. Това означава, че редовно тренирам своето умение да отказвам.

С други думи, независимо на колко хора ще кажете или колко добре ще виждат, че се справяте, в някакъв момент по време на Сухия януари е вероятно да ви предложат питие. Ето пет извинения, които можете да използвате, ако не искате да казвате на някой, че не пиете този месец:

  1. Предложете да шофирате.
  2. Кажете на всички, че не пиете, защото искате да тренирате здравата във фитнеса утре.
  3. Поемете контрол над бутилката – ако вие наливате питиетата, никой няма да забележи, че не наливате на себе си.
  4. Поръчайте си безалкохолен коктейл или безалкохолна бира! Те изглеждат точно както алкохолните и никой няма да се досети.
  5. Кажете, че сте пили достатъчно и че за известно време ще минете на безалкохолни напитки.

Сега имате някои готови извинения, ако ви потрябват. Но как може в действителност да се развие един отказ на предложение за питие?

умение

Когато ми предложат питие, обикновено казвам: „Само едно безалкохолно, моля.“ Отговорът, който е най-вероятно да получа, е: „Разбира се, заповядай.“ Лесно. Но разбирам, че отказът от алкохолно питие може да предизвика разговор по въпроса, затова понякога може да ми кажат: „Хайде, вземи си истинско питие, нали не шофираш/не си бременна/не си скучна?“ Най-лесният отговор е: „Не, благодаря, наистина така съм добре.“ Не давам повече информация. Наричам този си отговор номер едно. Най-често върши работа.

В този момент можете, разбира се, да обясните за Сухия януари на хората. Обяснете им накратко предизвикателството, защо го правите и какво се надявате да получите от него. Ще ви е от полза, ако имате нещо подготвено предварително, като увереността, с която го казвате, ще накара хората да замълчат. Така че това е отговор номер две.

Ако обаче нямате желание да говорите за това, имате няколко опции. Отговор номер три: „Всъщност имам някъде питие. Къде ли го оставих?“ И се отдалечавате, за да търсите питието си…

Отговор номер четири: „Настина, стига толкова, благодаря. Минавам на вода.“ Това загатва, че вече сте изпили няколко питиета, макар за себе си да знаете, че са няколко лимонади. Това може да е рискована стратегия, защото може да ви предложат друго питие по-късно вечерта, но използвам тази тактика, когато нямам намерение да обсъждам навиците си на пиене.

Важното тук е да не се обиждате, ако (когато) хора, на които сте казали за предизвикателството Сух януари, ви предложат питие. Откажете любезно, ако е необходимо им припомнете за сухия си месец, и продължете да правите това, което правите. Да отказвате питиета е като да развивате мускули – колкото повече упражнявате своето умение да казвате „не“, толкова по-лесно става.

Източник

Please follow and like us:

10 инструмента за успешен Сух януари

Готови ли сте за предизвикателството да прекарате един Сух януари? Има ли нещо, което можете да направите, за ви е по-лесно да не пиете през януари? Всъщност има. Проведени са много изследвания за това какво държи хората мотивирани, когато приемат предизвикателство, и ние сме събрали списък с полезни начини да прекарате този Сух януари с лекота.

  1. Защо правите това?

Направете списък с всички неща, които се надявате да спечелите. Всички. След това ги подредете по важност – дайте им точки от 1 до 10. Погледнете списъка и се фокусирайте върху това как ще постигнете всички тези чудесни неща. Да, вероятно ще свалите малко килограми и ще спестите малко пари, но какво в действителност ви вдъхнови да предприемете това пътуване? Как ще се чувствате, когато успеете? Напишете всичко на един лист и го поставете на видно място, за да ви служи като напомняне през месеца.

  1. За колко различни начина да кажете „не“ на питие се сещате?

Разбира се не е необходимо да оправдавате избора си да не пиете през януари, но понякога е от помощ да имате готова причина, ако някой стане досаден и настоява да се присъедините към него за питие. Може би „Ще си направя един Сух януари“ няма винаги да бъде вашата причина, така че какво друго би ви вършило работа – „С колата съм/утре ще участвам в маратон/утре сутрин ще гледам децата“? Просто се уверете, че ако някой неочаквано ви предложи питие, ще имате готов отговор. Това е толкова по-лесно, отколкото да се опитвате да измислите отговор на момента. Ако останете непоколебими, е по-малко вероятно приятелите ви да се опитват да ви убедят да промените решението си.

  1. Водете си дневник.

Записвайте си всеки ден кое е новото, кое е различното, кое е по-добро. Можете да се връщате към предишни записи и да видите какъв е напредъкът ви. Да си отделяте време всеки ден, дори да са само няколко минути, за да си напомните за своето пътуване през Сухия януари, наистина ще ви помогне да стигнете до края. Защо не си направите блог за преживяванията си през Сухия януари? Това би могло да вдъхнови колегите или семейството ви или просто да ви помага да мислите за това приключение.

Сух януари

  1. Някога мислили ли сте защо пиете?

Разбира се алкохолът може да е социален и да има хубав вкус, и да е част от всяко ваше излизане навън, но кои са нещата, които наистина ви карат да искате да пиете? За много хора отключващите фактори влизат в една от четири категории – социални поводи, почерпки, негативни емоции или падане на защитите. Тези неща може да са вътрешни (мисли, чувства или усещания) или външни (неща, случващи се около вас). Погледнете изброеното по-долу и вижте дали можете да определите заради кои неща ви е по-трудно да казвате „не“. Да знаете отключващите си фактори ще ви помогне да имате план за моментите на изкушение.

Социални поводи

Когато някой ви предлага питие на парти.
Когато виждате как други хора се наслаждават на питие.
Когато сте развълнувани или празнувате някакво събитие.

Почерпки

Като награда за добре свършена работа.
Като ободряващо питие след тежък ден.
Когато някой неочаквано ви купува питие.

Падане на защитите

Когато сте изморени.
Когато някой ви досажда да пиете с него.
Когато изпитвате силно желание да пиете алкохол.

Емоции

Когато не можете да заспите.
Когато сте разтревожени или нервни.
Когато сте гневни или след спор.
Когато нещата не вървят добре.

  1. Направете промяна.

Когато разберете в кои моменти може да ви е по-трудно да откажете питие, можете да изработите някои алтернативни стратегии. Ако обичате да пийвате в петък вечер по повод началото на уикенда, какво друго бихте могли да направите, за да отпразнувате края на тежката работна седмица? Намерете си нещо, което да очаквате в петък, така че да не се чувствате така сякаш пропускате нещо. Ако сте човек, за когото излизането навън означава излизане за питие, направете малко проучване – има ли някакви местни барове/клубове, които предлагат разнообразие от безалкохолни коктейли или безалкохолна бира? Както при повечето неща в живота, тайната е в планирането.

  1. Нека да си признаем – пиенето не е изцяло лошо.

В крайна сметка милиони хора пият всяка седмица, така че определено има плюсове и минуси. Трябва да имате поне една причина, за да си направите Сух януари, така защо не напишете доводите за и против. Избройте причините, поради които бихте могли да пийнете през януари, а отстрани отбележете всички причини, поради които искате да не пиете този месец. Погледнете и двата списъка. Ако „сухият“ списък е по-дълъг, чудесно – това е вашата мотивация да продължавате! Ако не е, помислете колко важен за вас е в момента всеки от двата списъка.

  1. Обадете се на приятел.

Ако си направите Сухия януари с приятел, всичко ще бъде различно. Можете взаимно да се вдъхновявате и насърчавате, и да имате към кого да се обърнете, ако ви стане трудно. А още по-добре включете цялата си компания. Да не искате да разочаровате другите и да се чувствате вдъхновени от това, което те постигат, са два страхотни начина да останете ангажирани. Хората, които правят нещо с приятел, е много по-вероятно да успеят. А ако е приятел, с когото се съревновавате, е дори по-добре.

  1. Ангажирайте се публично.

Може да е изкушаващо да запазите за себе си Сухия януари, особено ако се притеснявате, че няма да издържите до края на месеца, но да кажете на други хора е добър начин да поемете отговорност. Публикувайте намерението си в социалните мрежи. Ако излизате навън, предварително информирайте приятелите си, че няма да пиете. Ако откриете, че мнозина други правят същото, ще имате готова група за подкрепа. Осигурете си подкрепа от най-близките си хора.

Сух януари

  1. Някой питал ли ви е защо си правите Сух януари? Какво му отговорихте?

Повечето хора си имат неща, които ги приближават и които ги отделечават от целите. Ако дадете отговор, приближаващ ви към целта – „Искам да отслабна, да спя по-добре, да имам повече време през уикенда“, е по-вероятно да успеете, отколкото ако отговорите с нещо, отделечаващо ви от целта – „Искам да избегна махмурлука, омръзна ми да закъснявам за работа, сънят ми е отвратителен“. По подобен начин, когато мислите за ползите, които забелязвате с напредването на месеца, се фокусирайте върху приближаващите ви към целта неща: „Сутрин имам много повече енергия“, а не „Цял месец не трябваше да се обаждам в работата, че съм болен“.

  1. Помнете, че винаги имате избор.

Ако чувствате изкушение, ако имате силно желание да си пийнете, ако другите се опитват да ви убедят, не забравяйте: можете да изпиете едно питие. В крайна сметка никой не ви спира. Работата е там, че вие сте човекът, който е решил да не пие през януари; вие сте човекът, който ще се чувства много по-добре след месец без алкохол.

Все още ви се пие? Тогава защо не си поставите за цел един По-сух януари? Защо не намалите броя на питиетата само до онези, които наистина искате да изпиете? Направете пауза преди всяко питие, за да разберете дали ще го изпиете за удоволствие или просто по навик. По този начин не само че ще намалите пиенето, но и ще оцените по нов начин питиетата, които вие сте решили да изпиете. Проверете също за някакви опции за безалкохолни и нискоалкохолни напитки – те са извървели дълъг път и определено си струва да бъдат опитани!

Източник

Please follow and like us: