Когнитивни изкривявания при хазартната зависимост

Хазартната зависимост често предизвиква въпроси като „Как така някой се пристрастява към хазарта, той не е вещество?!“ и твърдения като „За да спреш да залагаш, трябва само силна воля.“

Всъщност тя е признато заболяване, което фигурира в диагностичните класификатори МКБ (на СЗО) и DSM (на Американската психиатрична асоциация). В МКБ е под името „Патологично влечение към хазарт“, а в DSM – „Хазартна зависимост“. Какви са симптомите и как протича лечението, можете да прочетете тук: https://www.drugsinfo-bg.org/hazartna-zavisimost/

Един от най-интригуващите въпроси по отношение на хазартната зависимост е как е възможно човек да продължава да играе въпреки загубите и другите последствия, които хазартът носи. Част от отговора се състои в специфични когнитивни изкривявания.

Тонеато прави преглед на литературата по темата до 1999 година и предлага типология на когнитивните изкривявания, свързани със залаганията, характерни за хората с проблемна игра на хазарт.

  1. Преувеличаване на уменията за печелене

При хазартната зависимост се надценява способността за постигане на печалби. Печалбите в началото на залаганията може да доведат до развитието и поддържането на вярването, че има начин да се спечели и че този начин може да бъде открит от играча.

  1. Суеверия

Зависимите може да разбират, че резултатите са въпрос на случайност, но заедно с това могат да смятат, че има надеждни начини тези резултати да бъдат манипулирани в тяхна полза. Ето няколко форми на суеверия: талисманни суеверия (вярване, че притежанието на определени обекти или залагането на определени числа увеличава вероятността за печалба); поведенчески суеверия (вярване, че определени действия или ритуали правят печалбата по-вероятна; тук се включва и вярването, че трябва да се продължава с играта или залозите по определен начин – на определена машина или да се залага на един и същ отбор, защото иначе ще „изтърват“ печалбата); когнитивни суеверия (вярване, че определени психични състояния повлияват вероятността за печалба).

  1. Грешки на интерпретацията

Тежки или повтарящи се загуби могат да насърчат продължаването на залаганията. Тъй като загубите са значително повече от печалбите, са нужни много усилия от страна на играча, за да обясни това, че очакваните печалби не се случват въпреки използването на предполагаемо успешни стратегии и системи. Интерпретацията помага на играча да осмисли и да извлече смисъл от загубите, за да улесни продължаването на залаганията. В този клас попадат атрибутивните грешки (печалбите се приписват на уменията на играча, а грешките – на външни фактори); заблуда на комарджията (поредица загуби се тълкува като знак, че наближава печалба); преследване (вярване, че след поредица загуби единственият начин за връщане на изгубеното е чрез продължаване на залаганията); антропоморфизъм (тенденция за приписване на човешки характеристики на неживи обекти или животни като слот машини, лотарийни карти, състезателни коне); учене от загубите (повтарящите се загуби могат да се интерпретират като преживявания, които дават изключително важна обратна връзка за ефективността на определена система, стратегия или за късмета на играча); грешка на ретроспекцията (играчите често интерпретират в ретроспекция решенията като правилни или погрешни според това дали са довели до печалба или загуба и ги използват като доказателство за умение да се предсказват печалби).

Още няколко в този клас:

  • Телескопичност на времето – вярване, че печалбите са по-скоро разположени близко във времето, отколкото далеч, особено ако се използват поведенчески суеверия или системи и стратегии.
  • Селективна памет – зависимите селективно си припомнят печалби и имат трудност да си спомнят загубите.
  • Умения за прогнозиране – играчите взимат решения да играят, колко да заложат и да продължават въпреки загубите на базата на интерпретации или значение, приписани на субективно значими знаци. Тези знаци могат да са вътрешни – телесни усещания, интуиция, чувства или външни – поличби, необичайни събития или поведения на други играчи.
  • Илюзия за контрол над късмета.

Много играчи считат късмета за важна променлива и се опитват да му въздействат по няколко начина. Ако тълкуват късмета като неконтролируема променлива, вярват, че имат периоди с късмет и такива без и следователно най-добрата стратегия е да се изчакват късметлийските периоди. Ако късметът се възприема като контролируема променлива, се използват поведенчески суеверия или стратегии и системи. Когато късметът се интерпретира като черта на личността, играчът вярва, че има късмет с определени игри. Ако късметът се възприема като „зараза“, играчът вярва, че успехът в една сфера на живота се разпространява и към хазарта. Например успехът в работата може да се тълкува като знак, че ще има печалба от хазартни игри и това да доведе до започване на епизод на залагане, увеличаване на честотата или размера на залозите.

  1. Илюзорна корелация

Възприемат се илюзорни взаимовръзки и се приписва причинно-следственост на специфики на средата, които играчът вярва, че са свързани с печалбата. Следователно се полагат усилия да се възпроизведат условията на дадена минала печалба, за да се постигне нова.

Останалата част от отговора защо зависимите към хазарт продължават да играят въпреки последствията е свързана повече с емоциите и нуждите, които всеки от нас изпитва. Обикновено употребата на вещества или играта на хазарт е опит човек да се адаптира, да задоволи някои свои нужди, които не успява да удовлетвори по друг начин. Всичко това е много индивидуално, като разбирането на причините за зависимостта и преодоляването им е част от лечението.

Ако вие или ваш близък имате проблем с хазарта, потърсете помощ. Обадете се на номер 0888-99-18-66 или пишете в чата на www.drugsinfo-bg.org, за да се консултирате безплатно и анонимно с консултант на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Използвана литература: Toneatto T. Cognitive psychopathology of problem gambling. Subst Use Misuse. 1999;34(11):1593‐1604. doi:10.3109/10826089909039417

Please follow and like us:

Какво да правим с всичкото време на света вкъщи?

Обикновено екзистенциалните въпроси за смисъла на живота и какво изобщо правим със себе си се появяват в моментите, в които осъзнаваме, че битието ни ще има своя край и че създаването на смисъла му е изцяло дейност на самия човек. Или пък в някои доста прозаични моменти, докато чакаме пералнята да приключи с центрофугата.

В последните седмици имаме по много и от двете – страх за здравето ни и това на близките ни, което по същество е страх за живота, и безброй прозаични моменти вкъщи, които като че ли нямат особено важна роля за смисъла ни. И още нещо – усещане за безвремие и неопределеност. Не знаем кога ще приключи всичко това, а междувременно като че ли повечето важни неща в живота ни са сложени на пауза.

За щастие обаче и този период ще приключи и ще се върнем към обичайния си начин на живот. И освен това повечето време вкъщи, с което разполагаме, предоставя и възможности. Възможности, на които сме се надявали и може би мъничко сме се надявали всъщност да нямаме. Имам предвид обещанията, които правим пред себе си и другите, че ще започнем да правим полезни неща, когато имаме време за тях. Например няколко дни от седмицата да правим упражнения, да прочетем книга, да се запишем на курс, да си завършим дипломната работа, да си подредим гардероба. Е, този март и април имаме възможност да изпълним някои от нашите New Year’s resolutions и то още в първото (ако сме се мобилизирали с началото на извънредното положение) или второто тримесечие.

Ето няколко идеи за полезни дейности:

Упражнения

Фитнес залите предлагат разнообразни уреди, но и вкъщи, само със собствено тегло или лесно достъпен реквизит, можем да сме активни. В интернет има безброй видеа и програми. Ето няколко варианта:

Музеи с виртуални експозиции

Когато човекът не може да иде в Лувъра, Лувърът идва при него. Онлайн.

Световноизвестни галерии и музеи предлагат безплатно посещение чрез сайтовете си. Ето няколко примера:

Онлайн курсове

Ако искате да надградите образованието и професионалните си умения или пък искате да научите повече за сфери, в които имате интерес, има достъпни онлайн безплатни курсове. Платформата edX предоставя курсове от водещи университети като MIT, Харвард и Бъркли в сфери като чужди езици, архитектура, компютърни науки, бизнес и маниджмънт, медицина, музика, хуманитарни науки и още много.

Театър, опера и концерти

  • Болшой театър излъчва 6 спектакъла от златния си фонд в Youtube. Записите не остават достъпни за дълго време. Днес, 1 април, от 19 ч. ще бъде излъчена операта „Царска невеста“. Гледайте нея и всички следващи спектакли тук
  • Софийската опера и балет също излъчва онлайн и безплатно свои спектакли на официалния си сайт, Фейсбук страницата си и  Youtube канала си.
  • Metropolitan Opera – всеки ден се излъчват стриймове, които са достъпни 23 часа след това. Гледайте тук. Програмата за предстоящи стриймове вижте тук.
  • Лондонски симфоничен оркестър. Достъпни са над 40 и 500 филма.Вижте повече тук.

Ако сте намерили други достъпни онлайн опции, ще се радвам да ги допълните в коментарите.

Please follow and like us:

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Please follow and like us:

Мит или истина: наркотиците и градските митове

Мит или истина: Кокаинът вегански ли е и други развенчани градски митове

Помолихме експертите да отделят фактите от измислиците

Когато става дума за наркотици, съществува неизчерпаем запас от митове – дали ще е някаква приказка за това какъв е най-добрият начин да се употребява отделен наркотик, някакво оправдание за употребата им (дори и те всъщност да са незаконни) или някакъв лек, за който употребяващите се кълнат, че помага за справянето с последващите ефекти.

Проблемът е, че тези теории могат да звучат правдоподобни, когато ги чуете, особено за употребяващите наркотици, които наистина искат да вярват в тях. Но докато слуховете се разпространяват, смъртните случаи от някои наркотици във Великобритания се увеличават, като последната правителствена статистика показва, че смъртните случаи, свързани с кокаин, в Англия и Уелс са достигнали най-високото си ниво от 1993 г. насам.

Всичко това създава чувство на неотложност сред хората, които призовават за нов подход към политиките за наркотиците в страната, а именно употребата на наркотици да се разглежда като обществено здравен проблем вместо като престъпление. Решихме да се разровим в онлайн слуховете и темите в Reddit, за да развенчаем няколко от най-разпространените митове.

Разговаряхме с двама експерти по наркотиците в желанието си да открием истината за афтърпарти културата. Хенри Фишър е старши химик в The Loop – организация, занимаваща се с намаляване на вредите и предоставяща тестване на наркотици на местата, на които се провеждат британските фестивали. Йън Хамилтън е бивша психиатрична сестра, станал академик, който специализира в изследването на връзката между психичното здраве и злоупотребата с вещества.

Мит: Не можете да се пристрастите към MDMA 

От начина, по който някои хора говорят за MDMA (известен още като екстази), може да изглежда, че това е безвреден парти наркотик. Но също така ги има и ококорените хора по партитата, които си дъвчат лицата и говорят глупости. Те като че ли винаги имат запас от хапчета и изглеждат все едно не са спали от седмици. Това обаче изглежда странно, защото не може да се пристрастите към този наркотик, нали?

Истина: За разлика от такива вещества като хероин, крек кокаин и алкохол, изследванията върху въпроса дали MDMA води до физическа зависимост не дават убедителни доказателства. Но в редки случаи е възможно да станете психологически зависими към него.

„Макар да няма доказателства, че MDMA предизвиква физическа зависимост, изглежда някои хора развиват психологическа такава – те стават твърде заети с употребата на наркотика“, казва Йън. Той обяснява, че експертите не знаят със сигурност дали това е заради химикала или е просто резултат от това, че химикалът се свързва с представата за приятно прекарване в танци с приятелите в клубове.

Но за хората, които са станали зависими към MDMA, е без значение дали зависимостта е физическа или психологическа – те пак ще страдат от вредните ефекти на зависимостта върху техните здраве, работа и личен живот.

Мит: Кокаинът е вегански

мит

Законът на Мърфи за афтърпартитата е, че винаги ще има един човек, който ще дразни всички останали. Вземете например онзи мъж, който между смъркането на линии кокаин настървено обяснява за опасностите от пластмасовите сламки, докато гордо заявява, че употребата на наркотици е наред от етична гледка точка, защото кокаинът е с растителен произход и следователно е вегански.

Истина: През последните години като интернет пожар се разпространяват слухове, че кокаинът наистина е вегански. Технически той не е с животински произход, тъй като е произведен от растението кока. Но начинът, по който се произвежда, е както вреден за природата, така и съмнителен от гледна точка на етиката, което означава, че той едва ли ще компенсира въглеродните емисии от онези евтини самолетни полети, с които сте пътували това лято.

Коката се отглежда в Южна Америка и производството на кокаина допринася за обезлесяване, замърсяване на естествените хабитати, изчезване на редки видове и експлоатация на хора. Свързаното с наркотиците насилие е причина за рекордните 29 000 убийства в Мексико през 2017 г., а учените са открили, че някои реки в Европа (включително Темза в Лондон и Арно до Пиза в Италия) имат толкова висока концентрация на кокаин във водите, че змиорките се „надрусват“. Да, правилно прочетохте.

„Загрижеността за околната среда и тревогите за добруването на животните са едни от главните ценности, на които се основават причините на хората да бъдат вегани“, казва Хенри. „Така че, в по-широк смисъл, кокаинът не е вегански.“

Мит: Канабисът ви отпуска

Представете си сцената – в залите на университета тече парти, хората са насядали по износените бледоморави дивани. Има един студент със стъклен поглед, размахващ джойнт във въздуха и мънкащ нещо за това как „тревата те отпуска, човече“.

Истина: Истината е, че това просто не е вярно за всеки. „Да се правят обобщения за ефектите на канабиса може да е трудно и подвеждащо“, казва Хенри.

В края на 2018 г. медицинските продукти на основата на канабис са легализирани за отпускане по рецепта във Великобритания, но позицията на правителството, че това не е първа стъпка към легализирането на наркотика, е недвусмислена. Хенри казва, че „едно от най-честите здравни състояния, заради което употребяващите медицински канабис по целия свят казват, че използват наркотика, е тревожността“. Но, добавя той, доказателствата все още са неубедителни.

Както е с всеки наркотик, ефектите зависят от настроението на човека, емоционалното и физическото му състояние в момента на употребата. „За някой, който не е свикнал с канабиса, ефектите могат да го накарат да се чувства обратното на отпуснат“, добавя Хенри.

Мит: „Свалянето“ може да бъде излекувано с домашни лекове

мит

Вторник следобед е и хората още се възстановяват от тежък уикенд. Търсенията в Гугъл за „как да избегна свалянето“ се увеличават рязко. В Reddit има дълга тема за това дали най-доброто лекарство е отиването до магазина за здравословни храни за пазар на хранителни добавки или разни видове храни могат да помогнат.

Истина: Със „сваляне“ употребяващите наркотици описват последващите ефекти от употребата върху техните тела и умове. Някои хора се кълнат в домашните цярове като например храни, съдържащи аминокиселини (те помагат за производството на „щастливия химикал“ – невротрансмитер, наречен „серотонин“), докато други са поддръжници на добавки с наименования, звучащи по научному, като 5htp (която също би трябвало да помага за производството на серотонин). Други пък твърдят, че всичко, от което се нуждаете, е купчина банани.

„Няма начин, по който да избегнете свалянето изцяло“, казва Хенри. „Съществуват много малко изследвания, проведени, за да установят дали някой от тези лекове помага“, обяснява той.

Макар партито през нощта да ви гарантира, че на другия ден ще се чувствате зле, има различни степени на това „зле“. Според Хенри „най-ефективният начин да се намалят неприятните усещания от свалянето, освен да не употребявате никакви наркотици, е да се храните здравословно, да спите повече и да не се обезводнявате“.

Мит: Психеделиците са вид терапия

мит

В определени кръгове домашните партита се превръщат в групова терапия. Хората се въздържат от пиене и танци, за да лежат по гръб, да се взират в тавана и да говорят за теорията на привързаността, докато са под влиянието на LSD. Тази форма на грижа за себе си по време на трип може да не звучи забавно в традиционния смисъл, но изглежда им помага да се лекуват.

Истина: През последните няколко години редица проучвания предполагат, че психеделиците биха могли да бъдат използвани за лечение на психични разстройства като депресия, зависимост и посттравматично стресово разстройство.

Но макар да има подновен интерес към потенциала на наркотици като LSD да лекуват психологически проблеми, все още не се знае достатъчно за това как психеделиците въздействат на мозъка. „Не знаем кой би могъл да има полза и колко от наркотика би му трябвало“, казва Йън.

Скорошно британско проучване открива, че псилоцибинът (халюциногенната съставка в магическите гъби) може ефективно да „пренастрои“ мозъка на хора с нелечима депресия, помагайки им да се измъкнат от цикъла на депресивните симптоми. Докато според друго американско проучване веществото би могло да подпомогне хората да спрат да пушат.

Така че, макар потенциално да има някаква истина в този мит, експертите определено не препоръчват самолечение с тези наркотици.

Мит: От линия кокаин ще изтрезнеете

В определени парти кръгове често има някой, препъващ се наоколо, стиснал топло алкохолно питие в пластмасова чаша, досаждащ на хората за линия кокаин. Без значение е дали всички останали определено не употребяват наркотици, защото в някакъв момент този някой ще потупа безброй хора по рамото, ще ги обгърне с облак от алкохолен дъх и ще ги попита за бързо средство за изтрезняване, преди да измърмори нещо за това, че кокаинът е „кафето на рейвъра“.

Истина: Не! Заблуда е да мислите, че наркотиците имат някакво балансиращо действие в нашата централна нервна система. Телата ни са далеч по-сложни от това. Ако някой употреби кокаин и алкохол, тогава „той няма да е трезвен, а ще бъде и пиян, и надрусан“, казва Хенри.

Може да изглежда очевидно, но има една важна разлика. Макар алкохолът да може да накара някого да се почувства бавен и изморен, а кокаинът да може да го накара да се чувства по-буден и енергичен, и двете вещества действат на мозъка така, че замъгляват преценката. „Това може да бъде опасна комбинация, когато някой е навън в социална ситуация. Ако човек мисли, че от кокаина може да изтрезнее, това може да му повлияе негативно като го остави да мисли, че може да пие още повече“, казва Хенри.

„Щом действието на кокаина премине, човекът може да се окаже още по-пиян и уязвим, отколкото е очаквал.“

Мит: Употребата на наркотици е като да вземете серум на истината

Латинският израз „in vino veritas“ буквално означава „във виното е истината“. В действителност дебатът по въпроса дали алкохолът кара хората да казват истината датира от времето на Древния Рим. По-вероятно е хората да бъдат искрени, когато са пияни, нали?

Истина: Сложно е! „Изглежда, че с някои наркотици ни е по-трудно да изречем лъжа“, казва Йън. Когато става дума за алкохола, например, той потиска областта в мозъка, която ни е необходима, за да измислим лъжа или да скрием чувствата си. Затова може понякога да се събуждате, съжалявайки за това, което сте казали предишната вечер.

Случаят обаче не е точно такъв с други наркотици. „Под влиянието на MDMA човекът губи представа за това колко се е отдалечил от истината“, обяснява Йън. Ето откъде идват преувеличените твърдения за това колко много наистина, ама наистина се обичат хората.

Като се има предвид горното, се появяват първоначални изследвания върху употребата на MDMA за лечение на посттравматично стресово разстройство, защото се смята, че наркотикът отслабва задръжките, правейки по-лесно за хората да изразяват емоциите си по време на терапевтична сесия.

Митове срещу реалност: присъдата

Така че, ето. Седемте градски мита, които дадохме на нашите експерти, са основно фолклор на хората, употребяващи наркотици. Макар да има някаква истина в някои от елементите на митовете – например не знаем със сигурност колко пристрастяващ е MDMA – други изцяло са обърнали фактите наопаки, а кокаинът определено не е етичен по какъвто и да е начин, форма или вид.

Източник

Още митове за наркотиците можете да намерите в нашия сайт.

Please follow and like us:

Когато пролетта ви „събаря“ в депресия

За някои хора дъждовете на април носят депресия през май

Пролетта обикновено е щастлив и многообещаващ сезон – помислете си за пролетната треска и пролетната ваканция. Но за някои хора сезонът носи точно противоположните чувства. Двама от вероятните виновници са сезонните алергии и сезонното афективно разстройство (САР).

Сезонни алергии: ефектът „Апчих!“

Пролетните алергии към полени могат да ви направят едновременно кихащи и сърдити. Няколко изследвания са показали връзката между алергиите и депресията. Изследователите също така забелязват, че периодът на пролетните полени изглежда съвпада със скок в броя на самоубийствата.

Едно интересно изследване, проведено от изследователи от Университета на Мериленд в Балтимор, наскоро беше публикувано в списанието Bipolar Disorders. Изследователите откриват, че депресията се влошава по време на върховите периоди на полените при хората, страдащи едновременно от биполярно разстройство и активни алергии към полени. Страданието, което понасят хората със сезонни алергии – кихане, течащ или запушен нос, сърбеж в гърлото или очите, сълзотечение – може да е достатъчна причина за депресия. В това изследване обаче влошаването на депресията след силно излагане на полени не е напълно обяснено от тежестта на симптомите при хората с алергии. Като че ли има още нещо, което допринася за тъжното им настроение.

Най-вероятните кандидати са цитокините, химическите куриери на имунната система. Алергичните пристъпи предизвикват отделянето на цитокини, които допринасят за възпалението. И при хората, и при животните високите нива на цитокини, допринасящи за възпалението, се свързват с нещо наречено „поведение на болен“. Този модел на поведение се характеризира с повече сън, намален апетит, намален сексуален нагон и отдръпване от средата. Накратко, това много наподобява депресия.

Освен това, бушуващите алергии пречат на добрия нощен сън. А твърде малкото и с лошо качество сън може също да допринесе за симптомите на депресия.

пролетта

Сезонно афективно разстройство наопаки: светли дни, тъмно настроение

Дъждовно или слънчево, някои хора определят времето като депресиращо. Скорошно изследване, проведено от изследователи от Университета в Утрехт, разглежда различни модели на настроението в отговор на климатичните условия. Една група, наречена „Мразещи лятото“, изпадат в по-лошо настроение, когато времето стане по-топло и слънчево. Изследователите предполагат, че „Мразещите лятото“ може да са в риск от състояние, наречено обърнато сезонно афективно разстройство.

САР е форма на повтаряща се депресия, при която симптомите започват и спират по едно и също време всяка година. Обикновено те започват през есента или зимата и отшумяват през пролетта. Но при около един от 10 страдащи от САР, моделът е обърнат наопаки – депресията се връща през пролетта или лятото. Обичайните симптоми на обърнатото сезонно афективно разстройство включват безсъние, раздразнителност, безпокойство, лош апетит и загуба на тегло. Счита се, че тази форма на депресия може да е реакция на повишените температура и влажност, тъй като понякога отиването на по-хладно място носи облекчение.

За съжаление, самият факт, че пролетта би трябвало да бъде време на радост и съживяване може да подчертае какво липсва на тези, които не се чувстват по този начин. Това е ефектът „Аз съм единственият, който не се забавлява по време на пролетната ваканция“ и той със сигурност ще накара някой, който вече е депресиран, да се почувства още по-зле.

Ако сте в тази група, може да има някакво успокоение в това да знаете, че не сте единствени. Не се колебайте да потърсите помощ, ако ви е трудно. За някои хора дъждовете през април носят не само цветя през май, но също и посещение при терапевта или рецепта за антидепресанти.

Източник

Please follow and like us:

Защо хората се влюбват в нарцисисти?

Влюбването в нарцисисти е много по-привлекателно, отколкото повечето хора си мислят.

Хората се влюбват в нарцисисти поради много причини. Някои от тях са свързани с човека, който страда от нарцистично личностово разстройство, докато други причини имат повече общо с опияняващото естество на чувството, че си „избран“. Разбира се, всеки с нарцистично личностно разстройство е уникален със собствената си личност, привлекателни характеристики, проблеми и т.н. В крайна сметка, това, което е общо помежду им, е липсата на постоянен обект (невъзможността да поддържат позитивна емоционална връзка с някого, особено в случаите, в които са разстроени или ядосани от и на обекта/обектите), много малко емоционална емпатия и изключителна трудност в саморегулирането на собствените им емоции, себеоценка, реактивни поведения, базирани на техния емоционално изкривен опит за света.

Защо хората се влюбват в нарцисисти?

Някои нарцисисти имат други чудесни качества

Много нарцисисти имат други прекрасни качества, които могат да включват: сила, интелигентност, добър външен вид, добро чувство за хумор, чар, жизненост, забавност, престиж и други общо проявяващи се качества. Разбира се, има достатъчно нарцисисти, които не притежават никое от тези качества, но хората често са изненадани от това колко лесно е да се влюбиш в нарсицист въпреки това.

Несъзнателно повтаряща се травма

Често пъти хората, отгледани от нарцисисти, повтарят семейния модел от избирането на някого, който несъзнавано повтаря модела от тяхното детство. Обикновено „сценарият“ включва това личността да се опита да спечели одобрението, обичта, вниманието и грижата на нарцисиста, въпреки болезненото емоционално влакче на ужасите на връзката. Някои обясняват това като несъзнавано повторение на този фамилен кръг, тъй като те несъзнавано се опитват най-накрая да получат позитивните чувства, които не са получавали като дете. Разбира се, те обикновено получават резултата, който жадуват, но по-често се оказват наранени.

Те могат да бъдат опияняващи

Не всеки нарцисист е чаровен, но тези, които са, могат да бъдат наистина опияняващи и омайващи. В най-добрия случай, когато нарцисист те „избере“, повечето хора се чувстват специални, искани, избрани и намират, че това е много опияняващо. Това е периодът, в който те ви виждат като перфектно същество, което преследват, и обикновеният човек няма идея колко бързо могат да се променят тези чувства и в какво се превръща връзката, когато нарцисистът реши, че избраният човек вече не е толкова бляскав. От тази гледна точка много хора са влюбени и заплетени във връзки, които могат да бъдат много болезнени и трудни за прекъсване.

нарцисисти

Не всички нарцисисти са еднакви

Има голямо разнообразие по отношение на емоционалното функциониране сред страдащите от нарцистично личностово разстройство. Например има нарцисисти, които стават ледени, когато са гневни, но са се научили да филтрират лошите неща, които биха могли да кажат и да ги задържат в момент на гняв. От друга страна, има също така екстремно токсични нарцисисти, които могат да бъдат жестоки, садистични и ужасни в момента, в който настроението им превключи. По-високо функциониращите нарцисисти са способни дори да имат по-здравословни връзки, отколкото по-ниско функциониращите, по-садистични нарцисисти.

Поради същата причина те могат да се влюбят в някой друг

Хората могат да се влюбят в нарцисист по същия начин, както и в някой друг. Те се срещат, привлечени са от него/нея, въпросната личност има качествата, които харесват и те се чувстват свързани с човека. Разбира се, това не означава, че човекът с нарцистично разстройство ще успее да се справи с превратностите на връзката като всеки друг, но обикновено хората не осъзнават това в началото. Дори когато хората виждат предупредителните сигнали, че може да са замесени с някой с нарцистично разстройство, повечето хора игнорират тези знаци и се фокусират върху аспектите от връзката, които им харесват, чувствайки се обнадеждени, че ще стане по-добре или че те могат да обичат човека достатъчно, за да го променят. Докато това са чести желания, на много хора им предстои да осъзнаят, че те не могат да променят личността, нито да управляват настроения и/или откриват това по невероятно болезнен начин, когато личността с нарцистично личностово разстройство не се отнася повече към тях като към блестящия обект, който са били  в началото на връзката.

нарцисисти

Смисълът е…

Хората се влюбват в нарцисисти поради безброй причини. Много нарцисисти имат и други привлекателни черти като интелигентност, привлекателен външен вид, чувство за хумор, сила, успешност в кариерата и външна увереност. Докато други могат да нямат нито една от тези позитивни черти. Някои хора може да се влюбят в някой с нарцистично личностово разстройство, повтаряйки дезадаптивните модели от по-ранни етапи в живота си, други може просто да се влюбят, без да обръщат внимание на червените лампички в началото на връзката заради опияняващите чувства от влюбването и желанието за внимание и привързаност от страна на конкретния човек.

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/ask-the-therapist/201809/why-do-people-fall-in-love-narcissists

 

Please follow and like us:

Защо получаваме главоболие, когато не изпием кафето си?

Кофеинът е любимият ни наркотик. Но ако пропуснем „да си вземем дозата“, това може да е истинско главоболие по повече от един начин.

Кофеинът е стимулант. Той бързо достига мозъка и блокира аденозинoвите рецептори отговорни за притъпяването на мозъчната активност. Като се блокира този процес, изпитваме оживление, съсредоточено внимание и лека еуфория. Тези ефекти могат да подобрят справянето ни с определени задачи, изискващи внимание, като шофиране или да останем будни по време на цялата лекция.

Това е положителната страна на кофеина. Отрицателната е, когато не получаваме обичайната доза. Поради очакваното въздействие върху мозъка след чашата сутрешно кафе, понижената активност при липсата ѝ изглежда по-дълга и по-дълбока.

Другият проблем е, че кофеинът е пристрастяващ. Когато не получаваме това, към което сме привикнали, може да се чувстваме уморени, раздразнителни и настроението ни да се променя рязко. Това се нарича абстиненция. Много хора редовно пият напитки с кофеин, за да избегнат тези преживявания.

Най-честият симптом на кофеиновата абстиненция е главоболието. То обикновено е леко и краткотрайно с продължение от ден-два, въпреки че понякога може да трае до седмица. Обикновено се усеща като стегната лента около главата. Освен това кофеиновата абстиненция може да отключи мигрена при някои хора.

Главоболието при кофеинова абстиненция се дължи предимно на това, че лицето и главата са най-активните и най-чувствителните части на тялото. За да може мозъкът да разбира точно какво се случва, сигналите трябва да са точни.

При всяко изкривяване на сигналите, „съобщенията“ могат да се изгубят в превода или резултатът да е погрешно „съобщение“. Една теория за главоболието е, че мозъкът интерпретира погрешно сигналите, които получава от главата, и ги интерпретира като главоболие.

Някои нива на кофеинова абстиненция се изпитват от около половината хора, които пият редовно чай или кафе, ако прекъснат приема. Колкото повече и колкото по-често пием кафе, толкова по-вероятно е да изпитваме симптоми на абстиненция, ако спрем да приемаме кофеин.

Въпреки това симптомите могат да се появят и при хора, които пият само по една чаша кафе на ден. Също така само три последователни дни на редовно пиене на кафе са достатъчни, за да се чувства човек зле, ако спре да го пие.

Кофеиновата абстиненция се случва само при прекъсване на приема. Малки количества кофеин (например четвърт чаша кафе) предотвратяват главоболието. Дори ако кафе машината е повредена и кафето е с по-малко съдържание на кофеин, няма да изпитате симптоми на абстиненция.

Но ако спрете кафето рязко, пикът на главоболието обикновено е ден или два след изключването на кофеина от менюто.

Разбира се, ако абстиненцията е проблем, лекът е прост. Всяко главоболие, причинено от липса на кофеин, бива облекчено или напълно премахнато след 30 минути или един час след изпиването на чаша кафе или чай.

Всъщност австралийски изследователи са открили, че ако дадат чаша безкофеиново кафе на човек в абстиненция, но му кажат, че кафето е с кофеин, това е достатъчно той или тя да се почувства по-добре. Разбира се този трик няма да проработи, ако сами си купите кафето.

Кофеинът има и някои болкоуспокояващи свойства. Обикновени болкоуспокояващи като нестероидни противовъзпалителни медикаменти, аспирин или парацетамол могат да са по-ефективни, когато са в комбинация с кофеин (в една доза обикновено има около 2 до 3 пъти повече кофеин отколкото в чаша кафе).

За главоболията, които се появяват нощем, тези поради махмурлук и мигрена, чаша кафе или чай може да е ефективно обезболяващо сама по себе си.

Това болкоуспокояващо действие не се дължи само на това, че се чувстваме по-малко стресирани или защото се разсейваме по-малко от болката след чаша кафе или чай. Оказва се, че същите аденозинови рецептори, блокирани от кофеина, имат роля в произхода на главоболието, както и други видове болка.

Над 90% от хората в зряла възраст пият кафе или чай и това им помага за разсънването, както и за набавяне на нужната енергия да правят нещата, които трябва да бъдат свършени. Не е трудно да си представим главоболията без това.

Източник: https://theconversation.com/health-check-why-do-i-get-a-headache-when-i-havent-had-my-coffee-100163

Please follow and like us:

5 начина за справяне, когато си черната овца в семейството

Празниците са трудни времена за много хора, тъй като възвръщат някои стари конфликти или провокират нови. Ако си черната овца в семейството, ситуацията е дори по-трудна. За тези, които се борят с тази роля, които се чувстват подценени или отхвърлени от семействата си, ситуацията може даже да се задълбочава с времето.

Как човек, набеден за черната овца в семейството, може да се бори с това? Това е фокусът на изследване, проведено от Елизабет Доранс Хол в Държавния университет в Юта.

Една от базовите човешки потребности е да се свързваме и да принадлежим. Това означава, че за нас е важно да имаме позитивни, близки и топли отношения с близките ни хора. Когато базисната ни потребност да принадлежим не е удовлетворена, това може да доведе до редица последици и неприятни преживявания, включително депресия, безпокойство, самота и ревност. За повечето хора именно семейството е този основен източник на принадлежност и свързаност. Но в случая на черната овца това не е така. Тези хора често са отлъчени от семейството си и са обект на неодобрение.

Хол твърди, че да бъдеш черната овца на семейството е форма на маргинализация. Хората, които са в тази група, живеят в обществената периферия. Те често биват отхвърляни и нямат глас в групата, към която принадлежат (ако изобщо принадлежат към такавa). Това е изключително трудно, когато живееш в общество, но когато човек е отхвърлен от собственото си семейство, казва Хол, това може да доведе до разпад на личността. Нещо повече, отхвърлянето води до дълбоки последици, вариращи от агресивност, отслабване на интелектуалното функциониране до отчуждение и емоционална скованост.

Маргинализираният семеен член има уникален набор от обстоятелства, с които трябва да се справи, пише Хол. Маргинализацията е процес и има някои повратни точки или събития, които променят отношенията между членовете на семейството. Малко или много, маргинализираният член на семейството има по-нисък семеен статус, което причинява стрес и изисква изграждането на различни стратегии за справяне със ситуациите. Той често присъства физически на събитията, но в психологически аспект не му е отредено никакво място. Черната овца преживява неопределена загуба в контекста на семейните отношения и динамика. Това всъщност е едно много болезнено преживяване.

За да разгледа подробно този феномен, Хол набира 30 души, които са се самоопределили като различни, включително неприети и нехаресвани от своите семейства. Участниците са на възраст между 25 и 35 години. Също така е трябвало да са съобщили за „хронично чувство на маргинализация“, в което са се преживявали като „различни, невключени и неодобрявани от по-голямата част от семейството си“. Участниците са интервюирани и техните разкази са били кодирани и анализирани.

Какво е открила Хол? Участниците са откроили 5 стратегии за справяне, които са работещи за тях.

  1. Търсене на подкрепа от различни групи

Черната овца намира подкрепа от другите основно по два начина. От една страна те избират да инвестират в отношения със семейни членове, които чувстват като автентични, любящи и взаимни. За някои от участниците това са братя или сестри, които за тях са източник на подкрепа, или дори други членове от разширеното им семейство, особено когато не получават такава от родителите си. Един от участниците споделил, че брат му е бил „много приемащ, открит и подкрепящ“, когато се е появил на едно семейно събитие, за сметка на останалите от семейството. Това, че се е почувствал приет, го е направило по-уверен в себе си и е намалило усещането му, че е отхвърлен.

Участниците също така са споделили, че имат „приемни“ или „фиктивни семейства“, които са от социалното им обкръжение, но не са техни преки родственици. Една от участничките споделя, че си е формирала ново семейство: „Вече имам приемно семейство и го имам, откакто бях на 25. Прекарвам празниците си и почивни дни с тях и си споделяме неща, които истинските семейства споделят.“

  1. Създаване и договаряне на граници

Границите са доказан начин за защита за повечето от участниците в изследването. Ограничаване на времето, прекарано със семействата им, им дава възможност за ново начало и шанс да продължат нататък. Това се случва по два начина. Единият е да създадат физическа дистанция между себе си и тях. „Преместих се в Ню Йорк. Исках да създам моя собствена среда, в която да не се боря за нечие приемане и одобрение“, споделя един от участниците.

Вторият начин е да се създадат и договорят граници, чрез които да се ограничи достъпът на семейните членове до лична информация. Например някой отбелязва: „Не се обаждам често на семейството си и обикновено държа разговора на повърхностно ниво. Не задълбочавам в обяснения.“ Всичко това са стратегии за самозащита.

  1. Промяна на негативните модели, когато бъдат разпознати

Участниците са описали „прерамкирането“ на личната им ситуация като изместване на фокуса им върху саморазвитието – добро образование, самостоятелност, платена работа и други. В същото време, всички споделят, че да бъдеш черната овца на семейството е изключително болезнено.

Някои участници са успели да преразгледат тази си роля и да открият позитиви. Разказват, че това ги е направило по-силни и се гордеят, че са различни. Един от участниците споделя: „Това, което най-много ме мотивира, е, че бях гей. Когато го разбрах, си дадох сметка, че ако се разкрия, ще свърша на улицата. Моят единствен избор беше да наблегна на ученето и да се образовам.“

  1. Омаловажаване на чувството за отхвърляне

Участниците са омаловажили влиянието, което маргинализацията има върху тях, като същевременно са опитали да разберат и да извлекат опит от тази си позиция.

Стратегията за търсене на устойчивост (или резилиънс в психологическата литература) се различава от преструктурирането на негативните преживявания по това, че човек не се конфронтира с болката, която са му причинили отношенията със семейството, а я прави несъществуваща. Като се намалява влиянието на връзките със семейните членове, хората могат да променят смисъла и на миналите си маргинализирани преживявания.

  1. Да живеят автентично въпреки неодобрението

Участниците също така са говорили за това, че е важно да живеят автентично и да бъдат верни на себе си въпреки неодобрението на семействата им. Хол наблюдавала гняв в отговорите на участниците и как този гняв по-късно е бил пренасочен по посока на постигане на продуктивни цели, които са ги предпазвали от статуса на черната овца. Участниците също така са се справили със семейната маргинализация, като всъщност са започнали да изпитват гордост от тази стигма. Участниците също така са били наясно, че заявяването на техните вярвания, сексуална идентичност или религиозни предпочитания заплашва семейните им отношения, но са преценили, че цената за автентичен живот си заслужава. Един от участниците споделил: „Много добре знам какво трябваше да направя, за да бъда приет от семейството си… ако го исках. Можех да го направя, но знаех, че усилията ми никога нямаше да бъдат достатъчни.“

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/head-games/201812/5-ways-cope-when-youre-the-black-sheep-your-family

Please follow and like us:

Трева: как реших да я спра и какво се случи – част 2

Силно неприятните неща, които се случиха, когато се опитах да спра да пуша трева

Първа част тук

Млада жена споделя как решава да спре да пуши „трева“ (канабис) и през какви преживявания преминава през следващите няколко седмици: част втора.

Минаха малко повече от три седмици без трева и още чувствам ефектите на ТНС, напускащ тялото ми. Трудно ми е дори да пиша това. Изморена съм, концентрацията ми е ужасна и се чувствам много по-глупава, отколкото някога съм се чувствала, когато съм била напушена.

Мисля си за всички драматични части от „Безкрайна шега“ – романът на Дейвид Фостър Уолъс за нещата, които боготворим, за да изживеем живота си, и които често противоречат на тази цел – за зависимостта към тревата. Когато прочетох книгата задълбочено (и докато бях напушена) миналата година, пасажите ми се струваха глупави, но сега имат смисъл. Винаги съм мислела, че мога да се откажа от навика си, който отказвах да смятам за навик, когато поискам. Просто не виждах причина да го правя. Обаче за мен е трудно да спра да пуша. Постоянно мисля за това, че ефектите от детокса могат толкова лесно да се облекчат… с трева! Гаденето, главоболието, променливите настроения, загубата на апетит.

Лицето ми се покри с пъпки, което е толкова неприятно. Всъщност „неприятно“ е точната дума за това какво е за мен да преминавам през абстиненция от трева. Не е непоносимо ужасна, но ме изтощава. Няколко дни не ходих на работа заради смътното отвратително чувство, което виси над мен ежедневно. Но някак си се чувствам по-щастлива.

Неприятен е също и фактът, че лошата телевизия, на която се наслаждавах преди, сега нищо не струва. Всичките ми предавания всъщност са скучни и лоши. Разбира се, все още обичам телевизията – трудно е да избягаш от бягството от действителността във всичките му форми. Но няма нищо лошо в това да гледам по-малко телевизия.

Това, което ме опази да не пропуша отново (да направя рецидив?) е, че помня как стигнах до момента, в който поисках да спра. Една депресирана жена в „Безкрайна шега“ казва по отношение на тревата: „Чувствам се все по-жалка и ми е писнало от самата мен заради това, че пуша толкова много… Започвам да се напушвам и не мисля за друго, освен че трябва да спра да пуша всички тези масури, за да мога да се върна на работа, за да мога да започна да живея някакъв живот, вместо просто да си седя по пижама, преструвайки се на болна като третокласничка, и да пуша, и да гледам отново телевизия.“

трева

Тя е хваната в цикъл на спиране, пушене, спиране и пушене, а аз не искам да съм така. Канабисът е благо растение, трябва да е легално и хората, които го употребяват, трябва да са свободни да го правят. Доказано е, че то прави чудесни неща за толкова много хора, но може би не за мен.

Все пак ми е трудно напълно приема това и решението дали наистина да спра завинаги ме прави неспокойна. Как може тревата да е лоша, когато е добра? В края на първата седмица ходих отново на акупунктура и докато лежах на масата, с игли, поставени в края на ушите, челото, ръцете, краката и стъпалата, започнах да мисля за тревата, идвайки ми най-различни идеи за това как да подобрим взаимоотношенията си. Може би бих могла да я употребявам обредно и да създам някакъв вещерски ритуал, съвпадащ с пълнолунието? Може би бих могла само да празнувам 20-ти април всяка година? Дали съм откачен зависим?

Тръгнах си, без да знам отговора и все още не го знам. Но знам, че когато трябва да мина покрай чекмеджето, където съм скрила тревата, дори не помислям да го отворя, макар и да усещам хубавата миризма. Знам, че приятелят ми казва, че изглеждам като по-присъстваща личност, оставяйки настрана абстинентните симптоми. Знам, че всички ми казват, че се гордеят с мен, а аз обичам да получавам похвали и комплименти. Новите ми зависимости са терапията, физическите упражнения и акупунктурата, тъй като съм се посветила да бъда чиста от трева поне месец. Не спирам да си повтарям, че няма да позволя нещата да станат както бяха преди.

Източник

Please follow and like us:

Трева: как реших да я спра и какво се случи

Силно неприятните неща, които се случиха, когато се опитах да спра да пуша трева

Млада жена споделя как решава да спре да пуши „трева“ (канабис) и през какви преживявания преминава през следващите няколко седмици.

Едно клише, което знам, е „нещата се променят за миг“. Друго клише, което знам, е, че клишетата са верни. Преди три съботи прекарах целия ден в леглото, постоянно правейки топчета трева, принудително пушейки ги и гледайки все по-безрадостните и безинтересни телевизионни програми от изгрев до залез, чувствайки омраза към себе си.

След като четири години често имах такива дни, следвайки рутината да си тръгна от работа и незабавно да грабна в ръце кристалната си лула, изведнъж ме осени: тревата донякъде ми съсипваше живота. Забелязах тази мисъл и седях с нея, без да съм сигурна какво ще последва после.

Преди този момент правех някои малки промени в начина си на живот в името на психичното си здраве. Започнах да ходя при психотерапевт, спортувах редовно и си правех акупунктура. На следващия ден, след като се напуших така, че да ми стане зле, имах час за акупунктура. След като известно време седях в чакалнята, моят акупунктурист Макс излезе, за да ме поздрави. Разменихме си няколко шеги и той ме попита дали се радвам на времето, което беше слънчево и топло от няколко дни, въпреки че беше зима. Казах, че да и се пошегувах за това как бях прекала предния ден обвита в тъмнина. Тогава станах сериозна и по някакъв начин думите просто се отрониха от устата ми: “Обичам трева… Но мисля, че трябва да я спра?“ Като го казах на глас, сама се уплаших.

трева

Преди двамата с Макс работехме по това моята Чи енергия да тече по такъв начин, че да ме направи по-малко депресирана и тревожна. Първият път, когато отидох при него, бях напушена и преживяването ми от акупункурата беше удивително. Той заби игла в главата ми, няколко други в ръцете и краката ми и аз се почувствах така, сякаш концепцията за „трето око“ е напълно реална и моето е отворено.

Той внимателно ми посочи, че употребата ми на трева вероятно допринася за проблемите ми. И макар да се съгласих, заради което току-що му бях признала, всички хубави моменти, които бях прекарала с тревата, пробляснаха в ума ми. В моята глава аз държах топче трева, което имаше ръце, и двамата се въртяхме в забавен каданс. Извън моя унес Макс казваше, че ще ми постави няколко игли в ушите, за да мога по-лесно да се сбогувам с любимия си наркотик, а аз кимнах. Време беше.

Ушната манипулация беше крайно неприятна и се чувствах сякаш висях с главата надолу цял час. След като Макс най-накрая извади иглите, аз наистина се почувствах спасена. Тръгнах си, чувствайки се оптимистична и луда. Спирах тревата! На улицата се обадих на приятеля си Райън и му казах, че изоставям живота си на вечно напушена напълно или поне за период от време. Той беше шокиран, но и щастлив; винаги бе мразил да пуша, а аз пушех през цялото време. „Ще си върна обратно приятелката“, каза той.

Когато се върнах в апартамента си, взех тревата от нощното си шкафче и я пъхнах в едно чекмедже на тоалетката. Не ми хрумна да я изхвърля като някакъв драматичен жест. Беше февруари. Щях да спра за месец, може би за два и след това щях да реша как да продължавам. Може би дори щях да отпразнувам триумфа на своята воля на 20-ти април.

Бях при терапевтката си във вторник и ѝ съобщих новината. Мисля, че ѝ казах нещо за това как искам да „се опитам да имам по-добри взаимоотношения с тревата“. Вместо да пуша всеки ден, може би кратка почивка би ми помогнала да се науча да употребявам умерено?

Тя се усмихна и ми отвърна, че обикновено не става по този начин, имайки предвид, че трябва да помисля за пълно спиране. Тревата не е лечение на депресията, а е избягване на лечението на депресията, каза тя. Отговорих ѝ, че планирам да спра за месец и след това да видя как се чувствам. Тя каза, че това е добра идея и че се гордее с мен. Сега, добави тя, аз ще „чувствам чувства“; правех стъпка в правилната посока.

Кимнах и започнах да мисля как ще изглежда животът ми без трева… завинаги. Изглеждаше нещастен и непоносим, защото тревата прави всичко толкова по-весело. Все едно такъв е всъщност законът на природата. Но може би затова тя беше права.

трева

Photo by Sharon McCutcheon on Unsplash

Когато се прибрах след работа този ден, изпитвах смътно желание да пуша. Пошегувах се със себе си, че то е отключено от спомена за старата ми рутина. Вместо да пуша, потърсих в Reddit хора, които се опитват да спрат тревата – което беше грешка! За мой ужас там имаше толкова много постове, които казваха, че симптомите на абстиненцията от тревата – която аз вече изпитвах – ще продължат с месеци. Спях лошо. Гърлото ми беше възпалено и се чувствах така, сякаш имах грип или нещо подобно. Белите ми дробове периодично ме боляха и бях раздразнителна. Но можеше да бъда по-зле, както разбрах: някои от обитателите на Reddit пишеха как са изкашляли смола.

На третия ден, откакто бях чиста, се събудих в 6:30 ч., защото Райън ме ръчкаше, правейки силно настоятелни физиономии и размахвайки ръце. По някаква причина мазохистично бяхме решили предната вечер да отидем на фитнес преди работа. Неохотно седнах в леглото и ясно показах нещастието си. Едвам бях успяла да поспя между странните сънища, макар да беше по-добре от първата нощ, когато получих паническа атака. Мелатонинът, който бях започнала да взимам, помогна.

Станах, отидох в банята и когато стигнах до вратата, запалих лампата. Щом усетих остро как електромагнитната радиация прогаря дупки в очите ми, отскочих и загасих лампата. Тогава, в тъмното, продължих напред и се блъснах с глава в стената до душа. Паднах на пода, плачейки. Дори не ме болеше.

Все пак, отидох на фитнес и след това на работа, но през останалата част от деня се чувствах зле и изморена. В този момент си мислех, че се чувствам така, защото съм станала твърде рано, за да тренирам по времето, предпочитано от най-големите ентусиасти, което определено не ми беше работа. Мястото беше претъпкано с блондинки в плашещи скъпи спортни екипи, носещи от онези големи кожени чанти. Убедена съм, че дори и да спра да се идентифицирам като тревоман, винаги ще се идентифицирам като мързел. Не мисля, че искам да стана амбициозна. Просто се опитвам да намеря покой.

В ретроспекция съм сигурна, че това беше абстинентен симптом, защото на следващия ден се чувствах също толкова изтощена. Завлякох се на сбирката на политическия клуб, в който членувам, като това, което наистина исках да направя, беше да спя. Срещнах моя другар Андрю, който пуши толкова, колкото пушех и аз. Казах му, че съм спряла тревата преди няколко дни и лицето му леко помръкна.

„О-о, аз съм тъжен“, каза той.

„Знам, аз също.“

Но когато си мислех за този момент – не си бях вкъщи, бях с приятел, подготвях се да обсъждам тактики, с които да предпазим и подобрим нашите общности – трябваше да отдам дължимото на факта, че бях трезва. Преди тази неделя, ако бях изморена, вероятно щях захвърля каквито планове имах, да се прибера вкъщи и да пуша.

Следва продължение

Източник

Please follow and like us: