Архив на категория: Медии

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Posted on by
Отговор

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Защо повече никога няма да взема кокаин

Posted on by
Отговор

„Никога повече няма да взимам кокаин, след като научих за човешката цена на наркотика“

Нов документален филм на британската телевизия Channel 5 е изпратил четирима употребяващи кокаин в Колумбия, за да направят някои мрачни открития.

Миналата година представителят на лондонската полиция Кресида Дик говори за увеличаващата се употреба на кокаин във Великобритания. „Има цяла група хора от средната класа, които ще седят в кръг, щастливо ще мислят за глобалното затопляне и честната търговия, и опазването на околната среда, но ще мислят и че няма лошо в това да вземат малко кокаин“, казва тя. „Е, има лошо – има нещастие по цялата верига на доставките.“

Проблемът е, че това нещастие в повечето случаи е на хиляди километри разстояние и на друг континент, а това улеснява около 850 000 британци, употребяващи наркотика всяка година, да изтласкат тази мисъл от умовете си, докато смъркат линии.

Все повече млади хора опитват кокаин – 6% от младежите между 16 и 24 г. според данните на британското Министерство на вътрешните работи от 2018 г. – и все още изглежда, че разговорът за наркотика не е мръднал от „той е незаконен, така че не го употребявайте“. Затова какво би станало, ако група хора на около 20 години, които взимат кокаин за забавление, бъдат заведени в Южна Америка и просветени относно истинската история и човешката цена, стоящи зад търговията?

Консултантът по връзки с обществеността Амбър, 28 г., е била един от четиримата, които доброволно са участвали в противоречивия документален филм от три части на Channel 5: Doing Drugs For Fun. Тя разказва защо е избрала да участва и защо се е страхувала за живота си, когато се е озовала в хотелска стая в Меделин, Колумбия, с наемен убиец на наркокартел.

„Винаги съм била открита и честна по отношение на живота си като цяло, но напоследък видях много свързани с наркотици смъртни случаи сред млади хора – на фестивали и други места – и си мислех защо се случва това.

По същото време бях на свободна практика и се бях регистрирала в сайт за статисти, за да играя във филми и телевизията. Видях реклама, казваща, че търсят хора за документален филм за наркотици, така че кандидатствах.

След няколко часа получих съобщение. Режисьорът търсеше някой на двадесет и няколко години, който има добра работа и кариера и който би бил склонен да се появи в национална телевизия, за да говори за употребата на незаконни наркотици. Замислих се дали трябва да правя това. Можеше да се отрази на живота ми по много негативен начин, особено ако филмът бъде редактиран по лош начин или кажа нещо глупаво.

С майка ми винаги сме били наистина близки. Когато заминах да уча в университет, тя ми каза: „Наркотиците ще бъдат навсякъде около теб – ако пробваш нещо, винаги можеш да говориш с мен за това“, така че това никога не е било нещо много важно за мен.

кокаин

Но беше наистина важно да разговарям с моите приятели и семейство, преди да отида в телевизията. Казах им: „Има нещо, което може да не ви хареса да научите за мен, но аз съм взимала наркотици.“ Не мисля, че някой беше прекалено изненадан, ако трябва да бъда честна, тъй като си падах по партитата, когато бях на около 20.

От 20 до 24-тата си година бих казала, че взимах кокаин веднъж на всеки 2-3 месеца, ако отивах на някое голяма събитие като фестивал или нещо подобно. Бих казала, че много хора на моята възраст го правят – доста е разпространено. Забелязвам го още повече, откакто влязох в шоуто. Изобщо не е свързано с принадлежност към класа и с възраст, наистина се случва навсякъде и се дразня, когато хората казват, че не е така.

Когато започнаха снимките на документалния филм, всичко беше много вълнуващо. Отидохме в Колумбия за 12 дни и всичко изглеждаше наистина нереално.

Там имахме посредник, а наркокартелите знаеха кои сме, знаеха къде сме по всяко време, вероятно имаха копия от паспортите ни. Трябваше да спазваме много строги правила, ако снимахме на определени места, ни позволяваха да го правим само по един час. Когато снимахме на гроба на Пабло Ескобар, щом времето ни свърши, иззад дърветата започнаха да изскачат хора. Наблюдаваха ни.

„На няколко пъти се страхувах за живота си“

На няколко пъти се страхувах за живота си – най-много, когато аз и Луис (друг участник в шоуто) интервюирахме наемен убиец на наркокартел. Бяхме в малка, тясна стая и човекът ни даде да разберем, че носи пистолет. Той ни каза, че е убил някого в петък и сега, в понеделник, ние взимахме интервю от него.

Всичко ми е малко като в мъгла, но когато го помолих да видя снимка на децата му, посредникът изтича навън и ми изкрещя: „Не можеш да му задаваш този въпрос, ще ме убият заради теб, ще убият семейството ми, ще убият и неговото, и твоето.“ Това беше моментът, в който всичко стана съвсем реално. Всичко се случи толкова бързо – от кликването върху онзи линк в уебсайта до това да седя в една стая с наемен убиец, всичко стана в рамките на няколко седмици. Нашият посредник след това не ни говореше два дни.

Нямах никаква представа за мащаба на организираната престъпност при търговията с кокаин. Знаех, че има фермери със семейства и че им плащат много малко за това, но си мислех, че това е най-лошото.

кокаин

Когато отидохме там и се срещнахме с човек, чието семейство е било изселено, и той ми каза, че почти седем милиона души са били изселени заради картелите, а после и трафикът на хора, трафикът на хора за сексуална експлоатация, педофилията… Аз просто нямах представа, бях абсолютно наивна относно факта, че купувайки пакетче кокаин в петък, аз пряко участвам в разрушаването на живота на милиони хора.

„Купувайки си кокаин, вие сте съучастници“

Купувайки си го, вие сте съучастници. Не бихте застанали на улицата, казвайки: „О, да, искам да дам 50 паунда, за да подкрепя трафика на хора“, но точно това правят хората.

Аз лично никога повече няма да взема кокаин. Срещам се с хора, които го правят, откакто се върнах, така че сега им обяснявам защо не взимам вече. Видях го със собствените си очи. Държах деца, които вероятно ще станат жертви на трафик, срещнах хора, които са били съсипани от него – хора, които са загубили синове и дъщери заради него. Все още ми се доплаква, когато говоря за това.

Трябва ли да бъде декриминализиран или легализиран? Това е въпрос, с който си играя, и честно казано, просто не знам. Обмислям го отново и отново. Може би трябва да бъде контролиран по някакъв начин? Възможно е.

Още не съм гледала филма, но заради естеството на шоуто вчера публикувах нещо малко във Фейсбук за това защо избрах да участвам и помолих всички да изчакат с оценките си, докато не гледат и последния епизод. Обратната връзка е толкова хубава – един мой стар учител дори ме помоли да отида и да разкажа на децата от шести клас за това, което съм научила.

Сега наистина се вълнувам много от тази тема и надеждата ми е, че 18-, 19- или 20-годишните младежи може да гледат филма и да си кажат: „Ами, може би няма да го правя.“ Просто мисля, че е наистина важно посланието да бъде чуто.“

Източник

Бананов трип

Posted on by
Отговор

Както може би във всяка друга сфера, и в нашата има някои доста интересни митове. Една особено интересна находка е митът за психоактивното вещество бананадин, което би трябвало да се намира в банановите обелки. Оказва се, че доста хора в САЩ и Канада са вярвали в психоактивните им качества през шейсетте и седемдесетте години.

бананов трип

Информацията в различни сайтове показва, че митът се е зародил с публикация от 1967 година в ъндърграунд вестника „Berkeley barb”. Според някои източници редакторът Макс Шер се е опитал да заблуди властите да забранят бананите като публикува рецепта за добиване на измислено халюциноген, наречен бананадин (това име не присъства в оригиналната публикация, появява се по-късно). Няма как да сме сигурни дали това е била действителната причина, но статията определено е получила интерес.

Различни издания са препечатали неговата рецепта, която е била включена и в книгата The anarchist cookbook на Уилям Пауъл. Разбира се, появили са се и други рецепти, които в повечето случаи изискват големи количества банани и сложни процедури за извличане на предполагаемия халюциноген, които отнемат много време.

Твърденията за психоактивното действие на банановите обелки все пак явно е направило впечатление на правителството на САЩ, защото Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е направила проверка по случая. Не е учудващо, че не е открито никакво вещество с халюциногенно действие в бананите или техните обелки.

Това очевидно не е било достатъчно да разубеди ентусиастите и някои от тях твърдят, че докладът опровергаващ халюциногенното действие на бананите, е държавна конспирация.

Разпространението на мита вероятно се дължи на желанието за експериментиране с легален и достъпен халюциноген. Предполагам, че включването на рецептата в книгата на Пауъл и даването на латинско наименование на веществото са допринесли за възприеманата достоверност на информацията. Въпросното име е Musa Sapientum bananadine. Звучи сериозно и „научно“. Но всъщност Musa Sapientum е просто латинското име на растението, което познаваме като банан.

Идеята за хора, които прекарват часове в опити да извлекат несъществуващ халюциноген от бананови обелки и вярващи, че твърдението за липсата на такова е държавна конспирация, определено е забавна. Но не това е централното.

Ако погледнем ситуацията от малко по-различен ъгъл, виждаме, че тя е пример за това колко лесно можем да бъдем заблудени с информация, която привидно е достоверна или идва от източник, на който имаме доверие и считаме за компетентен по даден въпрос.

Още повече – понякога сме склонни да отхвърляме и доказателствата, които показват, че грешим. Това прави някои убеждения изключително устойчиви и на практика неопровержими. Пример за това може да е човек, който се ангажира в потенциално опасно поведение и отрича наличието на какъвто и да е риск въпреки информацията, която е прочел или последствията за самия него, които вече са факт.

Важно е да обмисляме вярванията си и да проверяваме някои свои убеждения, защото те направляват поведението ни. Много често сме достигнали до тях по начин, който определено не е логичен. Мисловните ни процеси далеч не са идеални и това позволява съществуването на митове и заблуди, които невинаги са безобидни.

Дрога менте и дрога оригинал

Posted on by
Отговор
дрога менте

http://epsos.de/

Днес в медиите се разпространи статия за дрога менте, която пращала масово хора в болниците по Черноморието. Темата при всички положения е много сериозна, защото става дума за хора, които са пострадали и за други хора, които вършат престъпления с продажбата на наркотици или фалшив алкохол.

За съжаление, единственото, което остава разбираемо и сериозно в тази статия, са цитираните думи на двама специалисти от Варна. Всичко останало буди недоумение или в най-добрия случай повдига още куп въпроси.

Коя дрога е менте и коя е оригинал?

Това беше първото, което се запитах. Ако някаква част от дрогата се произвеждаше по точно определена технология и под надзор във фармацевтичните заводи, то тогава можеше да говорим и за дрога, която не е менте. Но като се има предвид, че всички незаконни наркотици се произвеждат по същия начин – незаконно, кои са менте и кои са оригинал? Може би има някой производител, да речем, на амфетамини, който държи такова високо качество, че вече е създал собствена оригинална марка, с която никой друг не може да се мери и тя е оригиналът?

„Калпавата“ дрога била правена в домашни лаборатории

След като стана ясно, че незаконните наркотици не се произвеждат във фармацевтични заводи, то остават други, тайни места за тяхното производство. Твърде често те са именно домашните лаборатории – може да е нечия кухня, мазе, къща на село или което и да е удобно място. Рядко производителите са наистина химици, още по-рядко пък разполагат с истински лаборатории. И да, често взимат рецептите от интернет, тъй като там може да се намери почти всичко.

Затова домашните лаборатории в случая не са сензация и всяка една дрога реално е калпава, защото никой никъде не упражнява върху производството ѝ Български държавен контрол. Дали е правен в кухнята или в малък таен цех, никой не дава гаранции за съдържанието на наркотика.

Наркотиците, които туристите купували, били отровни

Тук отново ми хрумва въпроса „Кои наркотици са отровни и кои неотровни?“. Или ако журналистът е искал да вложи друг смисъл, какъв е бил той? От гледна точка на специалистите всички наркотици са отровни, тъй като могат да нанесат поражения върху различни системи и органи в тялото, дори и веществата да са в най-чистия си вид.

Алкохолът, който не „скапва“ мозъка

„Това нещо (алкохолът менте) е по-опасно от дрогата. Скапва ти мозъка”, казал един оцелял от алкохола менте. На мен ми звучи сякаш другият алкохол, нементето, не „скапва“ мозъка. Та се запитах: „Има ли алкохол, който не уврежда нервната система, включително мозъка?“

Страшната комбинация от „калпава дрога и менте алкохол“

Съгласна съм напълно, че дори само фалшивият алкохол може да убие човек, а комбиниран с някоя друга токсична субстанция да не говорим. Но защо само това? Ако авторът е написал статията с цел да предупреди хората от загриженост към тях, той щеше да добави също и че комбинацията на алкохол (и нементе) с каквито и да е наркотици (и некалпави) винаги е опасна. Понякога дори убива.

Некачествени амфетамини, от които не се развива зависимост

Този израз от статията много ме обърка, при това два пъти. Ако са амфетамини, то тяхната употреба може да доведе до зависимост. Ако ли пък не може да доведе до зависимост, то тогава не са амфетамини. Какво са тогава? Може би авторът е имал предвид някакъв наркотик, който се продава като амфетамин, но всъщност няма нищо общо с него. Ако е било така, е трябвало да го обясни, защото някои хора могат да помислят, че има амфетамини, които не водят до зависимост.

Що се отнася до качеството, то ако нещо е некачествено, значи има друго, което е качествено. Какви ли са критериите за качество при незаконно произведените амфетамини? Може би процентното съдържание на активната съставка? Ако да, колко трябва да е то, за да е качествен един амфетамин? А някой следи ли за качеството? Просто питам.

Интоксикацията – думата, с чиято употреба трябва малко да се внимава

Некачествените амфетамини са толкова мръсна дрога, че човек може да умре от интоксиция, се казва в статията. Добре, вероятно става дума за чисто отравяне на организма от някакви неизвестни химикали. Но е хубаво, когато журналистът пише за употребата на психоактивни вещества, да се ориентира малко с термините.

Терминът „остра интоксикация“ е дефиниран в Международната класификация на болестите – Х ревизия:

„Преходно състояние, възникващо след приемане на психоактивни вещества и водещо до нарушения в съзнанието, когнитивните функции, възприятията, афекта или поведението, или други психофизиологични функции и реакции“.

Ако говорим за отравяне, да кажем, с арсеник, то нека си остане отравяне. А интоксикацията нека си върви с ефектите на психоактивните вещества, защото тя си е нормална при тяхната употреба. Всеки, който е употребил алкохол или екстази, или друго, за някакъв период се намира в състояние на интоксикация. Малки разлики, които трябва да се вземат предвид.

Новият дизайнерски наркотик, който води до „тотална лудост“

Предполагам, че наистина има нов наркотик, който още не е забранен от закона. Все пак на „пазара“ постоянно се появяват някакви нови вещества. Но е добре, когато отправяме предупреждение, да посочим какъв е този нов опасен наркотик, какво е химичното му наименование или поне към коя група вещества спада. Ако не знаем кой е наркотикът, как да потърсим повече информация за него? А сигурни ли сме всъщност, че не е вече забранен? Иначе предупреждението хем го има, хем го няма.

Журналистът няма как да е специалист по всичко

Това е ясно, поне за мен. Затова всеки път, когато попадна на подобна статия, се питам: „Защо този журналист не е потърсил повече информация от съответните специалисти? Или може би целта му не е била да предпази хората, а просто да привлече малко повече любители на сензациите?“