Човекът по време на криза

Цялото човечество сме изправени пред криза, която е на много нива – здравна, социална, емоционална, отношенческа, интерперсонална. Това е нещо, което всички споделяме. И дотук. Споделяме общ контекст, но какво правим с личните си преживявания и история в този момент?

Народният фолклор вече роди множество шеги по темите и аз искрено споделям идеята, че хуморът и иронията са добър спасителен пояс в трудни времена. Под шегите и закачките обаче все пак стои реалността, която е важно да не игнорираме.

В ситуация на криза актуалните трудности и проблеми не изчезват с магическа пръчка, а напротив, дори биха могли да се обострят, защото в ситуация на криза човекът е като ранено животно. Кризата създава много несигурност, а оттам и тревожност. Несигурността и тревожността понякога ни карат да регресираме до ниво, в което реагираме, водени от инстинктите си – бием се, бягаме, искаме да се предпазим.

В ситуация на стрес сме склонни да действаме импулсивно и много бързо се връщаме към стари и познати модели на поведение, водени сме от вярванията си и предразсъдъците си. Трудно успяваме да се овладеем и да установим връзка с реалността. Трудно успяваме и да установим каква точно е реалността в морето от заливаща ни информация. В опит да я уловим и да се докоснем до така бленувана сигурност четем повече и повече. Търсим тази твърда почва под краката си, която ще ни помогне да останем прави и да продължим.

Сега раненото животно е и в клетка. Затворени сме в домовете си. Изолирани сме. Оставени сме на себе си. Целият свят се клати и няма кой да ни гарантира сигурност. Към това се прибавя и още едно предизвикателство – другите.

Какво се случва на семейната сцена?

За онези семейства, в които цари известно спокойствие и разбирателство, това е време, в което ще забавят темпото, ще имат повече време един за друг, всеки сам за себе си и ще се отвори пространство за нещо ново. Предизвикателствата пред тях ще са как да поддържат баланса и да се адаптират към новата ситуация. На тях ще предложа няколко прости идеи по-долу.

За по-голямата част от семействата обаче нещата не стоят по подобен начин. Това са семействата, в които има употребяващи наркотици или алкохол или зависими. Семействата, в които има непрестанни конфликти и дори насилие. Семействата, в които цари несигурност и заплаха, пред която страхът от вируса бледнее. Семейства, които до този момент всячески са избягвали да прекарват време заедно, защото това е причинявало болка и страдание за всички. Сега на тези хора им се казва да останат вкъщи, да не се срещат с други, да се изолират – да останат там, където ги боли и ги е страх. Страх ги е много повече от това да са навън. И тези хора ще кажат, че вирус няма, че трябва да работят, ще се бунтуват срещу това, че някой ограничава свободата им. За да се спасят. Но не от вируса.

Ситуацията днес ми напомня, че голямата трагедия е свързана с това, че не се чувстваме сигурни точно там, където трябва най-вече да сме – в собствените си семейства и с близките си хора. Че нямаме път към тях, а някои дори се страхуват. Има такива, които в този момент са затворени с насилниците си. Някои в момента се справят и със зависимите си близки и роднини.

Темите за насилието в семействата, както и за зависимостта, са огромни. Чувствам, че нямам право да ги подценявам като давам общи съвети, насоки и идеи как да се справите с тези проблеми. От опита с работа с хора в подобни ситуации знам, че това е дълъг път и изисква много работа с подкрепата на специалисти. Това, което за мен беше важно да напомня, е, че няма нужда в това наистина да сте сами. Грижете се за себе си и търсете помощ и подкрепа в мига, в който се почувствате заплашени или в безизходица. Опции има дори в сегашната криза!

Напомням ви за места, с които можете да се свържете, в случай че имате нужда от помощ:

  1. Ако имате проблем със свой близък, който е зависим – обърнете се към Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта https://www.drugsinfo-bg.org/.
  2. Ако се чувствате заплашени и/или върху вас се упражнява каквато и да е форма на насилие – свържете се с Гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – 0800 18 676.
  3. По други теми, които са важни за вас, и за които имате нужда от подкрепа – има психолози, които работят и онлайн.
  4. Други контакти, които биха ви били полезни – https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/drugi-organizatsii/.

За тези, за които предизвикателството ще е да се адаптират към новата ситуация, предлагам някои основни идеи:

  1. Структурирайте добре времето си – това създава сигурност. Определете си време за работа, почивка, общо време със семейството, лично време за себе си. Включете и нещо ново, за което досега не сте имали време. Отделете си лично работно и учебно пространство, което да е различно от това за свободно време. Правете и някакви физически упражнения вкъщи – помагат за тревожността, а и отнемат от времето за четене на апокалиптични новини и търсене на симптоматика.
  2. Помислете за нещата, които истински ви тревожат от реалността, и правете конкретни неща за тях. Повтарям правете, а не четете и не премисляйте. Например, ако се тревожите за финансовата си стабилност или за развитието си, решете какво в реалността и днес можете да направите точно за тях.
  3. Четете по-малко и прекарвайте по-малко време в социалните мрежи – с близки и приятели можете да си направите график и на ротационен принцип. Някой може да следи новините и да информира другите само за наистина значимите неща.
  4. Придържайте се към препоръките на специалистите – превенцията е най-доброто лекарство във всички области. Ако не се излагате на риск, намалявате и поводите за тревога.
  5. Питайте собственото си семейство за идеи и препоръки как да структурирате времето си. Заедно разпишете план по областите от т. 1. Сигурна съм, че ще има страхотни идеи. Експериментирайте с идеите на децата си или за разнообразие пуснете контрола и дайте право на половинката ви да реши 😉
  6. Питайте и приятелите си как се справят те. Ще почерпите опит от друга семейна култура и ще опитате нещо ново. В нета видях доста идеи и препоръки от близки и приятели, които ми се сториха страхотни.

Помнете, че най-сигурният начин човек да излезе от криза е като не спира да върви. Не е нужно да го прави сам, но е важно да не спира да действа. Бъдете здрави – по всички възможни начини.

кризаАвтор: Марина Попова

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Нашата кауза в България дарява

Малко история

Създадохме Националната информационна линия за наркотиците през вече далечната 2008 г. с една основна цел – да бъдем лесно достъпното място, към което да могат всички хора (без значение на каква възраст са, от какъв пол, от кое населено място, дали се обаждат за себе си или за някой друг и т.н.) да се обръщат анонимно и безплатно за информация и помощ.

Очаквахме да завалят обаждания от зависими към наркотици или от техните родители, търсещи помощ. Поне в рехабилитационната програма в нашата организация се обаждаха и идваха най-вече такива хора. Вместо това, веднага щом телефонът заработи, заваляха обаждания от близките на зависими към алкохол. Първата година – 2009-та – я завършихме с 42% обаждания само за алкохолна зависимост. Наложи се да прекръстим Линията и тя стана „за наркотиците и алкохола“. Не че това означаваше да се преквалифицираме – зависимостта си е зависимост без значение от веществото, но трябваше бързо да се ориентираме в ситуацията и тенденциите в България.

През първите три години получихме мощното финансово рамо на холандския държавен бюджет – проектът ни беше финансиран от програма МАТРА. Може да се каже, че хванахме последния влак, защото през 2007 г., когато спечелихме този грант, България стана член на Европейския съюз, а тази програма не финансира проекти от държави-членки. От Холандия взехме и един от най-добрите модели на работа – Холандската информационна линия за наркотиците и алкохола ни даде своите добри практики, огромно количество първоначална информация, множество обучения за телефонно и интернет консултиране. Във всяко едно отношение извадихме късмет.

Чувствайки нуждата да предлагаме на хората услуга с най-високо качество, станахме член и на Европейската фондация на информационните линии за наркотици (FESAT), защото това е професионалната мрежа, която събира и обединява най-добрите практики на континента и задава принципите на нашата специфична работа. Сдобихме се с много нови колеги от различни държави и вече бяхме част от една общност.

В края на 2010 г. холандската държава се оттегли с приключване на финансирането, като остави една вече добре функционираща Българска информационна линия – с пълен с информация уебсайт, работещи телефон, чат и имейл и с екип от обучени консултанти. Но остана и предизвикателството с намирането на средства за по-нататъшното ни съществуване.

След дълги преговори Държавата се съгласи да ни отпусне финансиране по тогавашната Национална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013, макар и само за телефонната линия – за общо 16 месеца в периода 2012-2014 г.

През годините преживяхме какво ли не – наложи се отново да сменим името на Информационната линия и тя стана „за наркотиците, алкохола и хазарта“; търсихме финансиране къде ли не – от български и европейски проекти, от донори – най-вече чуждестранни; и организацията ни си смени наименованието; предприемахме различни инициативи; разширявахме сайта си; трупахме знания и опит; екипът ни ставаше все по-малък, но все по-сплотен и още, и още…

И така стигнахме до 2019 г., когато се оказа, че основните ни донори се оттеглят, защото отдавна е настъпило времето нашата единствена в България Информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта да бъде подпомогната от Държавата. Не просто защото сме си решили самички, че заслужаваме това финансиране, а защото сме единствената такава услуга у нас, защото работим изцяло в полза на обществото, защото в почти всички европейски страни има такива информационни линии и никъде те не са оставени да оцеляват сами, защото ситуацията с употребата на наркотици и алкохол и с проблемната игра на хазарт у нас не спира да се влошава, защото хората имат нужда от нас и не спират да ни търсят… А и Държавата все пак призна два пъти в миналото, че сме необходими, нали?

Е, през 2019 г. финансиране не дойде. С мъка на сърца се приготвихме да се закриваме още през октомври, като чувството беше все едно сме отгледали едно дете и изведнъж ще трябва да го изоставим. Толкова труд, градене и постижения щяха просто да изчезнат за един ден – сайтът и телефонът спират и повече няма Информационна линия за помощ.

Искахме да продължим и направихме спешна дарителска кампания в Платформата.бг. Не събрахме огромни суми, но получихме достатъчно подкрепа от множество хора и организации, които ни дадоха глътка въздух. Благотворителна организация от чужбина пък ни осигури още няколко месеца живот и ние сме безкрайно благодарни на всички, които ни дадоха рамо.

Информационната ни линия не е спирала да работи и българите продължават да разчитат на нас. Затова продължаваме да търсим решение.

Какво точно правим

Хората често ни се обаждат на Линията, без да знаят с какво можем да им помогнем. Основното, което винаги им казваме, е, че напълно анонимно и без заплащане за консултацията могат да ни разкажат своя случай и да ни зададат въпросите си. И хората ни разказват своите истории, а много от тях са емоционални, тежки, понякога ни карат и ние да се чувстваме като човека, когото слушаме.

През годините сме разговаряли с хиляди хора по всякакви въпроси, свързани с употреба на наркотици и алкохол, с проблемна игра на хазарт или със зависимости. Има истории, които си приличат една с друга, и такива, които са уникални.

Например, често пъти ще ни се обади майка на момче на около 20 годишна възраст. Разбрала е, че синът ѝ употребява амфетамини, но той отрича. Пита ни какво да прави и е уплашена. Разговаряме и научаваме още неща. Синът най-често не работи или постоянно започва работа и после я губи. Пуши марихуана от години, но това досега не е било проблем. Често пъти и пие алкохол. През последните няколко месеца обаче поведението му рязко е започнало да се променя. Станал е раздразнителен, дори агресивен. Всеки ден излиза, по цели нощи не спи. Отслабнал е. Постоянно иска пари, а ако не му дадат, заплашва, че ще си посегне. Или напада родителите си. Може да има параноя и да мисли, че го преследват или някой иска да го нарани. Или да чува несъществуващи неща. Може дори да е в неадекватно състояние от седмици или месеци и да не може изобщо да се проведе разговор с него. Родителите нямат представа какво да правят и към кого да се обърнат. Майката търси в интернет и попада на нас. Вижда телефонен номер и ни се обажда.

Понякога се чудим колко време ѝ е отнело да събере смелост да ни позвъни. А колко хора са намерили телефона ни или са го получили от друг човек, но така и не са преодолели срама и страха си, за да ни се обадят? Защото почти всички са много притеснени, когато вдигнем слушалката. Не знаят откъде да започнат. Питат дали разговорът се записва, дали телефонният им номер се показва. Дълго време не споделят неща, защото се срамуват и се чудят дали е безопасно да ни ги кажат. Дали няма да ги осъдим по някакъв начин? Да им се присмеем? Да им кажем, че сами са си виновни, защото са сбъркали в това или онова?

На нас ни се иска хората да нямат такива очаквания, когато търсят помощ, особено ако става въпрос за тежко заболяване като зависимост. Защото това е болест, която съсипва живота не само на самия зависим, но и на близките му. А понякога и отнема живот. А болестта трябва да се лекува като всяка друга, а не да бъде осъждана.

Затова нашата работа е да слушаме хората. Да ги чуем добре, да ги разберем, да ги успокоим, окуражим. Да им дадем липсващата информация, да ги насочим към първите стъпки в търсенето на специализирана помощ. Същото ще направим и с майката на 20-годишното момче, употребяващо амфетамини, както и с всеки друг човек, който ни потърси за подкрепа. Без значение кой е, какъв е и откъде е.

България даряваБългария дарява

България дарява е национална кампания, която популяризира и насърчава дарителството към граждански организации, каквато е и нашата организация. Тя се провежда за поредна година в последната седмица на месец март – от 21.03.2020 г. до 31.03.2020 г.

Тази година решихме да включим и нашата Информационна линия като кауза в кампанията, защото това, което правим, не носи приходи и ни е необходима помощ отвън. За щастие организационният комитет на България дарява, който също се състои от неправителствени организации, бързо ни одобри за кампанията. Сега работим по нея и се надяваме, че добри хора ще ни подкрепят.

Даваме си сметка, че кауза, свързана със зависимости към наркотици, алкохол или хазарт, не изглежда много популярна. Темата ни сигурно не е първата, за която нормално се сещат хората, когато решават да дарят. Но зависимостта е болест, от която боледуват стотици хиляди българи, а покрай тях страдат поне още толкова техни близки. Всеки зависим човек е нечий син или дъщеря, баща или майка, брат или сестра, съпруг или съпруга. Хора, които са се обърнали към вещества или игра на хазарт в опит да облекчат някакво страдание, или които са били твърде млади, за да са способни да направят разумен избор. Никой зависим човек не си е избрал сам да се разболее.

Всички те са до нас, около нас или дори част от нас. Хора от нашето общество, от нашето семейство. Те заслужават нашата помощ не по-малко от всеки друг човек.

Дарете за нашата кауза, за да можем да им помогнем заедно!

Намерете ни тук:

България дарява: https://bulgariadariava.bg/cause/da-spasim-liniata-za-podkrepa-na-zavisimi-i-tehnite-semeystva/

България DMS: https://dmsbg.com/16403/dms-helpline/

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

5 причини, поради които привличате нарцисисти

Обвързването с нарцисист може да е много объркващо. Може да е интересно да разгледаме някои от начините, по които това се случва. Давам си сметка, че този пост важи също и за наемането им на работа, гласуването за тях, както и за тяхното идеализиране, но основно ще наблегна на онази част, която касае ходенето по срещи.

  1. Вие сте някой, който обезценява себе си.

В някои семейства или култури нещата вървят гладко (или поне така изглежда), дори когато нямаш никакъв план за себе си и живота си. Във вашия живот обаче нещата може да са били напрегнати до степен, в която върху вас е било прилагано насилие или сте били свидетели на такова, и сте се научили да се криете в хралупата си. Или някои хора са разчитали на вас, например вие сте били по-голямото дете в семейството и родителите ви са били заети с бебето, и така сте открили, че е най-добре да не се пречкате, като нямате собствено мнение и желания. Такъв човек излиза с някого на среща и няма представа как да позиционира себе си в отношенията – няма предпочитания за храна, не изразява себе си и желанията си, не изказва мнение и няма критерии за това как иска другите да се отнасят към него. Кой би искал да бъде с подобен човек? Някой, който търси партньорство, ще продължи да търси. Само нарцисист, който търси място, в което да изтрие краката си, ще остане.

  1. Най-добре функционирате като спътник на някой друг.

Някои хора стават спътници, защото са израснали в ситуация, в която някой друг е бил главната действаща фигура в семейството и единствените други останали роли са били поддържащи. В този случай може и да имате план за себе си, но той винаги е по отношение на някой друг. Някои хора са станали спътници, тъй като са преживели някакво травматично събитие и по тази причина им се налага да се пазят, особено когато срещу тях стои заплашителна фигура. Спътниците се нуждаят от планети, поддържащите играчи се нуждаят от звездите на отбора, придворните се нуждаят от крале и кралици, а мениджърите на таланти се нуждаят от диви. На среща спътниците прекарват цялата вечер в задаване на въпроси към другия човек със съчувствие и възхищение. Кой мислите, че се нуждае от това? Нарцисите.

  1. Нямате стабилна връзка с вътрешния си родител.

Един от начините, по който можем да гледаме на срещите, е като на среща за игра, на която двама родители са завели своите деца. Нашият вътрешен родител оценява срещата като набляга на качеството на разговора и преценява дали другият е подходящ, нещо подобно на уредените бракове от миналото. Нашето вътрешно дете обаче се интересува повече от това дали си прекарва добре и дали е било счетено за приятна компания. Понякога нашият вътрешен родител е толкова ангажиран с това да оценява, че пропуска важните сигнали от детето, че то не се забавлява и не се чувства добре с другия. Понякога единият родител е толкова впечатлен от другият родител, че настоява връзката да продължи, без да взема предвид какво чувства детето. Точно като родител, който настоява детето му да си играе с детето на шефа.

Когато сте на среща, е важно вашият вътрешен родител да ви пита как се чувствате. Прекарвате ли си добре? Отнасят ли се добре с вас? Можете ли да бъдете този, който сте, или се отнасят към вас като към звезда или като към слуга, или се чувствате сякаш сте в шоу, в което другият е голямата награда? Ако не сте били питани за тези неща от своите родители, то би ви било изключително трудно да задавате тези въпроси и на себе си. Ако сте били отглеждани от нарцисист, то тогава можете да омаловажите неприятните си преживявания от срещата, като си кажете: „Виждал съм и по-лошо.“

  1. Имате нужда да бъдете спасявани.

За колкото по-ужасен смятате живота си, толкова повече се нуждаете от супергерой, който да дойде и да го поправи. Да признаете, че липсва любов в живота ви е добра мотивация за ходене по срещи, но да мечтаете, че любовта ще ви спаси, би могло лесно да откаже от вас тези, които не се смятат за супергерои.

  1. Трудно ви е да се доверите.

Ако имате лош опит с връзките, това може да е направило нещата по-трудни за вас. Това много често се споменава от хора, които освен това твърдят, че не се интересуват от ходене по срещи. Повечето хора, които са заинтересувани от това да излизат с тях, вероятно ще продължат напред към някой, който също иска да гради връзка. Нарцисистът обаче ще види това като предизвикателство. Дори ако активно търсите романтика, недоверието може да ви накара да създадете поредица от тестове, които само нарцисист би опитал да премине. Обикновено хората не се втурват в състезание, в което вие ще сте голямата награда, но нарцисистите живеят за подобни преживявания. Както бе споменато по-горе, срещите, на които се чувствате като на състезания, могат да са конструирани от нарцисити, но също така и от хора, които се опитват да се предпазят от такива.

Ако нито един от участниците не е нарцистичен (ако и двамата се пазят), те ще се разминат. Поканата за подобна игра или ергенската атмосфера са добър начин да привлечете нарцистична личност. Нещата стават още по-лоши, когато приятелите ви кажат, че сте блестящи, привлекателни и очарователни, за да подсилят увереността ви. Вие ставате крал Лир и само нарцисистите ще ви обещаят изключителна любов и преданост (за да спечелят наградата). Онзи, които всъщност ви обича (като Корделия), вероятно ще негодува, че трябва да полага толкова много усилия, за да го докаже.

Всички тези начини, по които привличате нарцисисти, имат нещо общо помежду си и това е вашата трудност да се справяте с конфликти или нежеланието ви да водите разговори по темите, които ви тревожат. Ако не можете да постигнете съгласие за място, на което да отидете на втора среща, без един човек да доминира или да се жертва за другия, втората среща може да не е добра идея. Понякога е трудно да се каже дали човекът, с когото сте на среща, е нарцисист, тъй като всеки се опитва да впечатли другия.

С течение на времето и при възникването на дребни конфликти и различия се вижда дали другият е склонен да говори и да работи за постигането на консенсус или по-скоро е склонен да ви обвини, че сте твърде чувствителни и след това бързо да се извини, за да изчезне конфликтът. Подходи, които целят взаимност и договаряне, привличат хора, които искат да изграждат връзка, и от своя страна обезкуражават нарцисистите.

Източник

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Три неща, които не ви казват за спирането на пиенето

Рейчъл Брейди ни разказва за три от любимите ѝ неща, свързани с това да не пие.

Ако ми бяхте казали преди няколко години, че ще мога да се радвам на партита, да завързвам приятелства и като цяло животът ми да е с по-добро качество без алкохол, първата ми реакция вероятно би била нервен смях.

Истината е обаче, че сега не мога да си представя живота ми СЪС алкохол.

Удивителното е, че моята история не е толкова уникална, което ме изненада, когато за първи път се замислих да спра пиенето за някакъв период. Започнах кариерата си на запои в колежа и гледах на това като на вид социална валута. На колкото повече партита присъствах, колкото повече хора впечатлявах, толкова по-обичана и приемана се чувствах. Но предупредителните знаци започнаха да се появяват: започнах да крия колко пия, получавах бели петна в паметта, дори когато опитвах да пия умерено, лъжех за това дали съм пила и използвах пиенето като нездравословен механизъм за справяне със страданието и травмата, с които се бях сблъскала по време на ученическите ми години. Макар да ми бяха необходими много заричания да спра от утре, крещящи сигнали за тревога, ставане и падане, наскоро отпразнувах 18 месеца непрекъсната трезвеност.

Така че, ако сте открили, че един или повече аспекти от живота ви страдат от употребата ви на алкохол, бих ви насърчила да опитате да спрете пиенето за някакъв период от време, за да видите какви потенциални ползи бихте имали.

През годините преживях някои приятни изненади от това да не пия:

  1. Връщате си уикендите

Това беше едно от най-големите ми колебания, когато за първи път помислих да спра пиенето – какво щеше да стане със социалния ми живот? Дали приятелите ми все още ще ме харесват? Дали изобщо ще съм забавна? Истината е, че вашата дефиниция за забавление може да се промени и това е хубаво. Когато започнете да се събуждате без махмурлук, да можете да шофирате сами до вкъщи след парти и да спестявате пари от обиколки по баровете, можете да намерите нови хобита или забавления, които отговарят повече на вашите интереси. Можете дори да откриете, че всъщност не обичате да излизате всяка вечер! След като разберете повече за това какво наистина харесвате и не харесвате, уикендите може да се променят така, че да ви служат по-добре.

пиенето

  1. Не трябва да зависите от това, което другите мислят за вас

„Но какво ще си помислят хората?“ – това е един от най-честите въпроси, които съм чувала, когато говоря с другите за спиране на пиенето за известно време. Ето каква е истината: вие никога няма да знаете какво наистина мислят хората за вас и ако изразходвате цялата си енергия, опитвайки се да разберете това, винаги ще бъдете зависими от тяхното мнение и валидиране. Някои хора може да подкрепят решението ви, други може да го намират за неудобно. Не мога да говоря за никого освен за себе си, но когато не бях сигурна относно своето пиене, установих, че съм силно осъдителна към тези, избрали да не пият. Хората са склонни да гледат на света като на отражение на несигурността си и ако се чувстват неудобно с взетото от вас решение, това си е за тях. В крайна сметка, ако изборът да спрете пиенето за известно време ще ви донесе спокойствие, свобода или нещо друго, което търсите, само това е от значение.

  1. Ще чувствате всичко и ще оцелеете

Честно казано, това е нещото, което предизвиква най-много смесени чувства, когато става дума за спиране на алкохола. За много от нас, съзнателно или несъзнателно, алкохолът може да се превърне в заместител при справяне с негативни емоции. Независимо дали това са стрес, скръб, гняв или нещо друго, понякога може да бъде трудно да направите разлика между желанието да пиете за удоволствие и желанието да пиете, за да притъпите емоциите. Когато извадите алкохола от сместа, може да забележите, че емоциите ви са по-изострени от обичайното. За да бъда напълно честна, това първоначално ме плашеше. Това обаче ме научи на нещо, което по онова време изглеждаше радикално: чувствата ще идват и ще си отиват, и вие ще оцелеете. Всъщност ще мога да ги преработвам и да преминавам през тях по-лесно, защото няма да пия. В крайна сметка алкохолът не лекува тъгата, а просто я отлага и потенциално я засилва.

Това са трите най-важни неща, които осъзнах по време на моето възстановяване, а радостното при трезвеността е, че постоянно се учите. Някои може да гледат на спирането на пиенето като на наказание, но в действителност това е една от най-силните прояви на любов към себе си. Никога няма да научите, ако не опитате.

Източник

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Трезвен месец: какви са първите ползи?

Две седмици без алкохол – какво се случва в тялото ви?

От Лорън Букър

Половината от сухия ви месец мина! Къде е вероятно да се намирате след две удивителни седмици без алкохол?

Първият трезвен уикенд!

Ако сте страдали от киселинен рефлукс – усещане на парене в гърлото, вече би трябвало да забелязвате подобрение.

Може да откриете, че имате повече енергия и мисленето ви е по-ясно. Много хора го описват като „вдигане на мъглата“. Може да забележите, че ви е по-лесно да ставате сутрин и ще бъдете по-малко предразположени към промени в настроението.

В този момент вече сте завършили първия си трезвен уикенд – браво! Как беше? Ако обичайно пиете през уикенда, за вас може да е било нещо ново да се събудите, без да усещате ефектите от пиенето предната вечер. Надявам се, че сте измислили някакви алтернативни занимания, така че не сте се изкушавали до края на работната седмица. Научихте ли нещо от прекарания трезвен уикенд? Какво ще планирате за следващия?

Толкова много вода

Пиете ли повече вода? След като не сте пили алкохол от две седмици, можете да забележите, че сте по-жадни. Това не е защото се нуждаете от повече течности от нормалното, просто усещате по-добре колко точно ви трябват.

трезвен

Трениране…

Как вървят редовните ви тренировки? Алкохолът отпуска мускулите, затова редовната му употреба може да попречи на развитието на мускулите. Сега, когато не пиете, може най-после да има полза от всички усилия, които полагате във фитнеса. Ако не тренирате редовно, но сте мислили да опитате, няма по-добър момент от този.

Хей, къде са ми ползите от Сухия януари?

Някои хора ще изпитат тези ползи в различни моменти или пък няма да ги забележат изобщо. Това може да зависи от количеството, което сте пиели преди, от други промени в начина на живот (ако се отказвате от вечерното си питие и минавате на еспресо, не е вероятно да спите по-добре) или просто от особеностите на собственото ви тяло. Това не означава, че Сухият януари не ви носи ползи и не означава, че няма да се почувствате по-добре в по-дългосрочен план. Затова не се отказвайте, ако не усещате тези ефекти точно както са описани по-горе. И следете за ползи, за които не споменавам!

Защо не си водите дневник на трезвеността, за да можете да проследявате как се чувствате и да си припомняте, когато месецът свърши?

Източник

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Умение: как да откажем алкохолно питие

От Лорън Букър

Ако участвате в Сухия януари, ви е необходимо едно ключово умение – да се научите как да казвате „не“ на алкохолните питиета. Това умение ще ви върши отлична работа, ако целта ви е да пиете по-здравословно и приятно през цялата година. Да се отказват питиета може да е трудно, защото не сме свикнали с това, но не се притеснявайте. Лорън Букър, автор на книгата Try Dry: The Official Guide to a Month Off Booze ще ви подсигури.

Независимо дали сте решили да запазите предизвикателството за себе си или да кажете на целия свят, ето някои съвети за това как за избягвате алкохола през този януари.

Въпреки че не съм пила от, ъ-ъ, твърде дълго, за да си спомням от кога, много приятели и роднини изглежда все още не могат да възприемат факта, че аз не пия. Дори на Коледа, дори на рождения ми ден, нито дори ако Англия е спечелила Световната купа. С дузпи. Това означава, че редовно тренирам своето умение да отказвам.

С други думи, независимо на колко хора ще кажете или колко добре ще виждат, че се справяте, в някакъв момент по време на Сухия януари е вероятно да ви предложат питие. Ето пет извинения, които можете да използвате, ако не искате да казвате на някой, че не пиете този месец:

  1. Предложете да шофирате.
  2. Кажете на всички, че не пиете, защото искате да тренирате здравата във фитнеса утре.
  3. Поемете контрол над бутилката – ако вие наливате питиетата, никой няма да забележи, че не наливате на себе си.
  4. Поръчайте си безалкохолен коктейл или безалкохолна бира! Те изглеждат точно както алкохолните и никой няма да се досети.
  5. Кажете, че сте пили достатъчно и че за известно време ще минете на безалкохолни напитки.

Сега имате някои готови извинения, ако ви потрябват. Но как може в действителност да се развие един отказ на предложение за питие?

умение

Когато ми предложат питие, обикновено казвам: „Само едно безалкохолно, моля.“ Отговорът, който е най-вероятно да получа, е: „Разбира се, заповядай.“ Лесно. Но разбирам, че отказът от алкохолно питие може да предизвика разговор по въпроса, затова понякога може да ми кажат: „Хайде, вземи си истинско питие, нали не шофираш/не си бременна/не си скучна?“ Най-лесният отговор е: „Не, благодаря, наистина така съм добре.“ Не давам повече информация. Наричам този си отговор номер едно. Най-често върши работа.

В този момент можете, разбира се, да обясните за Сухия януари на хората. Обяснете им накратко предизвикателството, защо го правите и какво се надявате да получите от него. Ще ви е от полза, ако имате нещо подготвено предварително, като увереността, с която го казвате, ще накара хората да замълчат. Така че това е отговор номер две.

Ако обаче нямате желание да говорите за това, имате няколко опции. Отговор номер три: „Всъщност имам някъде питие. Къде ли го оставих?“ И се отдалечавате, за да търсите питието си…

Отговор номер четири: „Настина, стига толкова, благодаря. Минавам на вода.“ Това загатва, че вече сте изпили няколко питиета, макар за себе си да знаете, че са няколко лимонади. Това може да е рискована стратегия, защото може да ви предложат друго питие по-късно вечерта, но използвам тази тактика, когато нямам намерение да обсъждам навиците си на пиене.

Важното тук е да не се обиждате, ако (когато) хора, на които сте казали за предизвикателството Сух януари, ви предложат питие. Откажете любезно, ако е необходимо им припомнете за сухия си месец, и продължете да правите това, което правите. Да отказвате питиета е като да развивате мускули – колкото повече упражнявате своето умение да казвате „не“, толкова по-лесно става.

Източник

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

10 инструмента за успешен Сух януари

Готови ли сте за предизвикателството да прекарате един Сух януари? Има ли нещо, което можете да направите, за ви е по-лесно да не пиете през януари? Всъщност има. Проведени са много изследвания за това какво държи хората мотивирани, когато приемат предизвикателство, и ние сме събрали списък с полезни начини да прекарате този Сух януари с лекота.

  1. Защо правите това?

Направете списък с всички неща, които се надявате да спечелите. Всички. След това ги подредете по важност – дайте им точки от 1 до 10. Погледнете списъка и се фокусирайте върху това как ще постигнете всички тези чудесни неща. Да, вероятно ще свалите малко килограми и ще спестите малко пари, но какво в действителност ви вдъхнови да предприемете това пътуване? Как ще се чувствате, когато успеете? Напишете всичко на един лист и го поставете на видно място, за да ви служи като напомняне през месеца.

  1. За колко различни начина да кажете „не“ на питие се сещате?

Разбира се не е необходимо да оправдавате избора си да не пиете през януари, но понякога е от помощ да имате готова причина, ако някой стане досаден и настоява да се присъедините към него за питие. Може би „Ще си направя един Сух януари“ няма винаги да бъде вашата причина, така че какво друго би ви вършило работа – „С колата съм/утре ще участвам в маратон/утре сутрин ще гледам децата“? Просто се уверете, че ако някой неочаквано ви предложи питие, ще имате готов отговор. Това е толкова по-лесно, отколкото да се опитвате да измислите отговор на момента. Ако останете непоколебими, е по-малко вероятно приятелите ви да се опитват да ви убедят да промените решението си.

  1. Водете си дневник.

Записвайте си всеки ден кое е новото, кое е различното, кое е по-добро. Можете да се връщате към предишни записи и да видите какъв е напредъкът ви. Да си отделяте време всеки ден, дори да са само няколко минути, за да си напомните за своето пътуване през Сухия януари, наистина ще ви помогне да стигнете до края. Защо не си направите блог за преживяванията си през Сухия януари? Това би могло да вдъхнови колегите или семейството ви или просто да ви помага да мислите за това приключение.

Сух януари

  1. Някога мислили ли сте защо пиете?

Разбира се алкохолът може да е социален и да има хубав вкус, и да е част от всяко ваше излизане навън, но кои са нещата, които наистина ви карат да искате да пиете? За много хора отключващите фактори влизат в една от четири категории – социални поводи, почерпки, негативни емоции или падане на защитите. Тези неща може да са вътрешни (мисли, чувства или усещания) или външни (неща, случващи се около вас). Погледнете изброеното по-долу и вижте дали можете да определите заради кои неща ви е по-трудно да казвате „не“. Да знаете отключващите си фактори ще ви помогне да имате план за моментите на изкушение.

Социални поводи

Когато някой ви предлага питие на парти.
Когато виждате как други хора се наслаждават на питие.
Когато сте развълнувани или празнувате някакво събитие.

Почерпки

Като награда за добре свършена работа.
Като ободряващо питие след тежък ден.
Когато някой неочаквано ви купува питие.

Падане на защитите

Когато сте изморени.
Когато някой ви досажда да пиете с него.
Когато изпитвате силно желание да пиете алкохол.

Емоции

Когато не можете да заспите.
Когато сте разтревожени или нервни.
Когато сте гневни или след спор.
Когато нещата не вървят добре.

  1. Направете промяна.

Когато разберете в кои моменти може да ви е по-трудно да откажете питие, можете да изработите някои алтернативни стратегии. Ако обичате да пийвате в петък вечер по повод началото на уикенда, какво друго бихте могли да направите, за да отпразнувате края на тежката работна седмица? Намерете си нещо, което да очаквате в петък, така че да не се чувствате така сякаш пропускате нещо. Ако сте човек, за когото излизането навън означава излизане за питие, направете малко проучване – има ли някакви местни барове/клубове, които предлагат разнообразие от безалкохолни коктейли или безалкохолна бира? Както при повечето неща в живота, тайната е в планирането.

  1. Нека да си признаем – пиенето не е изцяло лошо.

В крайна сметка милиони хора пият всяка седмица, така че определено има плюсове и минуси. Трябва да имате поне една причина, за да си направите Сух януари, така защо не напишете доводите за и против. Избройте причините, поради които бихте могли да пийнете през януари, а отстрани отбележете всички причини, поради които искате да не пиете този месец. Погледнете и двата списъка. Ако „сухият“ списък е по-дълъг, чудесно – това е вашата мотивация да продължавате! Ако не е, помислете колко важен за вас е в момента всеки от двата списъка.

  1. Обадете се на приятел.

Ако си направите Сухия януари с приятел, всичко ще бъде различно. Можете взаимно да се вдъхновявате и насърчавате, и да имате към кого да се обърнете, ако ви стане трудно. А още по-добре включете цялата си компания. Да не искате да разочаровате другите и да се чувствате вдъхновени от това, което те постигат, са два страхотни начина да останете ангажирани. Хората, които правят нещо с приятел, е много по-вероятно да успеят. А ако е приятел, с когото се съревновавате, е дори по-добре.

  1. Ангажирайте се публично.

Може да е изкушаващо да запазите за себе си Сухия януари, особено ако се притеснявате, че няма да издържите до края на месеца, но да кажете на други хора е добър начин да поемете отговорност. Публикувайте намерението си в социалните мрежи. Ако излизате навън, предварително информирайте приятелите си, че няма да пиете. Ако откриете, че мнозина други правят същото, ще имате готова група за подкрепа. Осигурете си подкрепа от най-близките си хора.

Сух януари

  1. Някой питал ли ви е защо си правите Сух януари? Какво му отговорихте?

Повечето хора си имат неща, които ги приближават и които ги отделечават от целите. Ако дадете отговор, приближаващ ви към целта – „Искам да отслабна, да спя по-добре, да имам повече време през уикенда“, е по-вероятно да успеете, отколкото ако отговорите с нещо, отделечаващо ви от целта – „Искам да избегна махмурлука, омръзна ми да закъснявам за работа, сънят ми е отвратителен“. По подобен начин, когато мислите за ползите, които забелязвате с напредването на месеца, се фокусирайте върху приближаващите ви към целта неща: „Сутрин имам много повече енергия“, а не „Цял месец не трябваше да се обаждам в работата, че съм болен“.

  1. Помнете, че винаги имате избор.

Ако чувствате изкушение, ако имате силно желание да си пийнете, ако другите се опитват да ви убедят, не забравяйте: можете да изпиете едно питие. В крайна сметка никой не ви спира. Работата е там, че вие сте човекът, който е решил да не пие през януари; вие сте човекът, който ще се чувства много по-добре след месец без алкохол.

Все още ви се пие? Тогава защо не си поставите за цел един По-сух януари? Защо не намалите броя на питиетата само до онези, които наистина искате да изпиете? Направете пауза преди всяко питие, за да разберете дали ще го изпиете за удоволствие или просто по навик. По този начин не само че ще намалите пиенето, но и ще оцените по нов начин питиетата, които вие сте решили да изпиете. Проверете също за някакви опции за безалкохолни и нискоалкохолни напитки – те са извървели дълъг път и определено си струва да бъдат опитани!

Източник

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Бодибилдинг: рисковете на хранителните добавки

Самоубиваме ли се, за да изглеждаме красиви?

Джаред тренира във фитнес зала в западната част на Сидни (Австралия) и там той е мъжът, когото зяпат хората, мъжът, който доказва това, което всички искат да вярват: че можете да промените тялото си чрез здрави тренировки.

Тежейки малко над 120 кг, Джаред може да вдигне 280 кг.

Когато тренира за състезания по бодибилдинг, той яде ориз, грах и пиле и драстично намалява мазнините си през последните седмици.

Няколко месеца, след като печели второ място на националното състезание по бодибилдинг, Джаред припомня на последователите си за тази трансформация, когато публикува стара своя снимка във Фейсбук страницата си Jarrad Wheeler: Competitive Bodybuilder.

„Трябва да знаете откъде сте тръгнали, за да продължите напред и да израствате“, пише той.

Снимката е от преди няколко години – 2011 г., когато Джаред точно е започнал да вдига тежести – тийнейджър със закръглен корем, позиращ пред огледалото в банята.

„Бях пълен и доста ме тормозеха в училище заради теглото, и точно си бях боядисал косата червена“, казва той.

И така той започва да отслабва и оформя мускули. От самото начало смята хранителните добавки за необходими.

Първо голяма опаковка протеин на прах, за да е сигурен, че получава достатъчно аминокиселини, за да растат мускулите му, и след това силно стимулираща добавка преди тренировките – прах, който смесвал с вода, и който му давал допълнителна енергия за тренировката.

В същата година националният регулатор забранява продажбата на тази добавка в Австралия, след като една от съставките – стимулант – бива свързан със смъртни случаи в САЩ.

Джаред се превръща в потребител на спортни добавки, тъй като тези продукти, някога използвани само от професионални спортисти, започват да навлизат в масова употреба.

От 2012 до 2017 г. продажбите на спортни храни, витамини и диетични добавки в Австралия нарастват с над 50% до 3,7 милиарда долара.

Онлайн продажбите се увеличават с 49,5% до 1,3 млрд. долара за същия период.

Отчасти причината за това е появата на множество фитнес зали – до 2016 г. повече от 800 нови зали отворят врати в Австралия всяка година.

Нарасналата употреба на добавки създава нов риск за общественото здраве.

Всяка година добавките стават причина за 23 000 случая на прием в спешните отделения в САЩ – най-големия пазар на такива добавки в света.

Има данни за увреждания на черния дроб, бъбреците и сърцето.

бодибилдинг

Това притеснява Джаред, всяка седмица той вижда млади хора във фитнеса да се хвърлят с главата надолу в консумация на спортни добавки.

Веднъж той взел толкова много Л-карнитин (популярна сред бодибилдърите добавка), че потта му започнала да мирише на развалена риба.

Въпреки това той взима до 20 вида добавки, когато тренира за състезание, включително таблетки кофеин и приспивателни.

Австралия има по-строги регулации, отколкото САЩ, за това какво може да се слага в добавките.

Но регулацията се прилага само за съставките, които са били идентифицирани като опасни, и може да мине много време между излизането на продукта на пазара и установяването на опасност от националния регулатор.

„Поучих се от грешките си“, казва Джаред.

„Но ми се иска да имаше някой, който да ми каже какво да правя, който да ми даде правилен съвет.“

Отделно от проблема с новите и неизвестни съставки, има и проблем с добавките, които съдържат скрити съставки.

Регулаторите в Австралия изследват само частица от продаваните добавки.

Когато ги изследват, често откриват забранени вещества.

През последните 10 г. регулаторите в САЩ са открили 850 диетични добавки със скрити съставки.

Добавките са само част от цяла поредица продукти за бодибилдинг, която преминава в черен пазар, снабдяван от престъпни мрежи.

В единия край са протеиновите шейкове. В другия – анаболните стероиди.

Националната статистика за престъпността, оповестена през 2017 г., показва рекорден брой арести заради стероиди и втория най-висок брой конфискации на стероиди.

Източник

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Легалният канабис срещу синтетичните канабиноиди

Само легализирането на тревата няма да спре смъртните случаи от синтетика в Нова Зеландия

От Джеймс Бороудейл

Джеймс Бороудейл е журналист, който следи отблизо разпространението на синтетичните канабиноиди в Нова Зеландия и проблемите, които създава употребата им. Представяме ви неговото мнение относно легализирането на канабиса като начин за решаване на тези проблеми.

Четиридесет са мъртви от синтетика за една година. Това е ужасяващо висок брой, доказателство, че Нова Зеландия никога не се е изправяла пред толкова смъртоносна криза с незаконни наркотици, колкото тази – не и при възхода на домашно приготвения хероин през 80-те години, не и при постоянната вреда, нанасяна от метамфетамините. Това са, за да дадем на числото някакъв контекст, приблизително две трети от броя новозеландци, които биват убивани всяка година.

През септември 2017 г., последният път, когато от Следствието обявиха шокиращо висок брой починали – тогава бяха 20 – законовата реформа за канабиса изглеждаше като далечна надежда. С ново правителство и референдум за легализирането на личната употреба на марихуана, който да се проведе преди или заедно с изборите, една реакция на последните мрачни данни е фокусирана върху въпроса дали легализирането на канабиса е търсеният отговор. Вероятно е част от него, но това е малка част.

„Синтетичният канабис“ е, разбира се, наркотик, различен от канабиса, но преди поставянето им в една група беше разбираемо. Синтетичните канабиноиди се свързват със същите рецептори в мозъка, както го прави канабисът, и някога са водели до нещо, приближаващо се до напушването от тревата. Но след като Нова Зеландия беше лишена от някога водещия си регулаторен подход към синтетиката, а наркотикът повторно беше направен незаконен и изтласкан на черния пазар, разновидности на наркотика със смъртоносна потентност – включващи AMB-FUBINACA, „крек кокаинът“ на синтетичните канабиноиди – наводниха пазара.

Нелегалният – следователно нерегулиран и безнадеждно несигурен – метод на производство означава, че по никакъв начин употребяващите не биха могли да знаят колко потентна може да е една отделна доза: дали това малко пакетче със зелени, миришещи на керосин парченца, което току-що сте си купили за 20 долара, ще ви напуши, ще ви причини състояние на кататония или ще ви убие. Д-р Чип Грешам, токсиколог в болницата Middlemore в Окланд, преди е казвал на VICE, че синтетиката е до 70 пъти по-силна от канабиса. Д-р Пол Куигли, специалист по спешна медицина в Районната болница на Уелингтън, казва, че въпреки съвсем очевидните вреди употребяващите все още „жадно“ консумират синтетика. „Много високата потентност на тези вещества“, казва той, „означава, че (хората) стават зависими към тях много бързо и трябва да продължат да употребяват, за да избегнат абстиненцията.“

синтетичните канабиноиди

От бивши зависими VICE е научил, че синтетичните канабиноиди може да са по-трудни за спиране от хероина. Кошмарните абстинентни симптоми са с тежест, която обикновено се свързва с хероина: спазми, параноя, треперене, извънредно силно повръщане, нетърпимо желание за употреба. Употребяващите се оплакват, че след като са имали зависимост към синтетиката, тревата повече няма кой знае какъв ефект: синтетиката, под покровителството на черния пазар, просто се е отдалечила твърде много от наркотика, за който е била създадена да имитира, нанасяйки вреди на зависимите. Винаги ще има дилъри и производители, които да обслужват тази зависимост, и тревата просто не върши работа като замяна.

Достъпът до евтин, законен и винаги достижим канабис би могъл да ограничи растежа на пазара за синтетични канабиноиди. Ако беше легален по времето на законната синтетика, употребяващите може би щяха да имат по-малко причини да преминат от едното вещество на другото – страхът от тестване за наркотици на работното място, променливата наличност. Но канабисът не беше законен: в това празно пространство се появи синтетиката, а последвалото лошо управление от страна на правителството превърна наркотика в кризата, която е днес.

„Не се прави достатъчно, за да се изследва защо употребяващите изпитват нужда да взимат наркотици и по-специално синтетични канабиноиди“, казва д-р Куигли. „Какво има в начина им живот и психосоциалната им среда, което ги кара да търсят бягство чрез наркотици и алкохол? Има ли някакъв вид общност или социална интервенция, която можем да направим и която би могла да повлияе на това опасно търсене?“

Това са истинските въпроси. И се надявам, че те ще започнат да получават отговори от текущото изследване на психичното здраве и зависимостите, което трябва да представи доклада си на правителството. Както са съобщили на VICE работещи в услуги за зависими, ние се нуждаем от повече легла, по-голямо финансиране, повече социални услуги: това, да се надяваме, са нещата, които се очертават като водено от правителството решение на кризата със синтетичните канабиноиди, а не легализацията на наркотик, към който употребяващите синтетика не са зависими.

Източник

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20