Какво наистина прави отношенията дълготрайни? Не, това не е любовта.

В много култури, особено западните, хората са склонни да поставят голям акцент върху любовта и искрите, които първоначално идват с нея. Това обикновено означава, че срещаме някой привлекателен, като обикновено първо се движим от физическо привличане и химията. Тогава се влюбваме и това води до по-дългосрочна връзка или брак.

За съжаление в един момент връзката обикновено губи първоначалните страст и пламък и понякога внезапно се разпада. Дали любовта или това, че вече я няма, е истинската причина за разделите? Някои наистина смятат така. Много често чуваме хора, които току-що са се разделили с партньорите си, да казват:

– Просто вече не бях влюбен/а в нея/него.

– Ние се отчуждихме.

– Обичам я, но не съм влюбен в нея.

– Наистина си мислех, че сме влюбени, но се оказа, че не е било така.

В моята книга „Защо не можеш да прочетеш мислите ми? Преодоляването на деветте токсични мисловни модела, които се появяват по пътя на любовните отношения“ предлагам идеята, че разбирането на другия е по-важно от любовта, особено когато става въпрос за интимни отношения и родителстване. Трябва да научим на това децата си, така че когато те станат възрастни, да разберат от каква съществена важност е това да умееш да разбираш другите в процеса на изграждане на здравословни отношения.

За повече от 30 години като психолог никога не срещнах човек, който, връщайки се в своето детство, да се оплаче, че родителите му са били твърде разбиращи. И подобно на това съм срещал много разведени двойки, които все още се обичат, но наистина им е трудно да се разберат един друг. От моя гледна точка много връзки и бракове се разпадат точно по тази причина.

Дълбокото разбиране един на друг се отнася и към емпатията. Това означава, че ставаш по-внимателен, чувствителен и интуитивен за хората, които обичаш. Но разбирането не е знание само по себе си. Знанието невинаги води до разбиране, а без разбиране няма как да обичаш някого безусловно.

Разбирането е способността да влезеш в обувките на другия и наистина да се свържеш с преживяванията му и да успееш да разбереш причините да постъпва по определен начин. Нивото на разбиране, емпатия, е емоционалното лепило, което държи връзката. Колкото по-дълбоко е разбирането, толкова по-дълбока и здравословна е връзката.

Когато сме способни да слушаме, да слушаме наистина, тогава е по-лесно за нас да разберем какви емоции изпитва и изразява нашият партньор. Това ни помага да разберем и защо той/тя се чувства по този начин и ни помага да реагираме по по-ефективен начин. Когато възникне конфликт и емоциите се обострят, да знаем как се чувства партньорът ни е важно, за да можем да подходим с повече емпатия и да излезем по здрав начин от ситуацията.

Първо се стремете да разберете, а след това да ви разберат

Стивън Кови в „Седемте навика на високоефективните хора“ пише, че „повечето хора слушат не с намерението да разберат, а с намерението да отговорят“. Всички искаме да бъдем забелязани, чути и разбрани. Ако обичаш и не разбираш, ще имаш повече конфликти във връзката си, отколкото е нормално, а колкото повече конфликти има, толкова повече любовта и привличането намаляват.

Болезнената реалност е, че любовта не е достатъчна. Аз работя всеки ден върху това да разбирам по-добре хората, които обичам. Волята да разбираш е много важна. Това невинаги е лесно, но усилията наистина си заслужават.

Да опознаеш и да разбереш някого отнема време

Не трябва да разбираш хората, за да ги обичаш, но трябва да ги разбираш, за да изградиш с тях дълготрайна връзка. Когато посветиш време и усилия да опознаеш и разбереш хората, които обичаш, накрая ще се окаже, че си ги заобичал дори повече. Що се отнася до интимните партньори, много често егото е това, което застава на пътя на разбирането на другия. Ние често искаме да сме прави и караме другия да се чувства сякаш някъде бърка в отношението си към нас.

В заключение

Да се твърди, че връзките са сложни е слабо казано. Отношенията могат да са сложни и объркани. Да разбереш емоциите и преживяванията на другите невинаги е лесна задача, но не е невъзможно. Емоциите заемат централно място в отношенията между хората и когато партньорът ти ги споделя, това намалява интензивността им и не те удрят като гръм от ясно небе или пък да увреждат връзката ви.

Не всички връзки са предопределени да устоят на времето, но всички връзки могат да разцъфват по здравословен начин, когато разбирането е основната съставка, дори повече от любовта. Любовта е важна за отношенията, но способността да разбираш партньора си е това, което дава дълбочина на отношенията. Това пък гарантира повече доверие, отдаденост и уважение.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/liking-the-child-you-love/202007/what-really-holds-relationships-together-its-not-love

Щастието – какво е и какво не е

Не мога да си представя, че животът ми би могъл да е по-добър или моята среща с изумителното щастие

Вгледах се внимателно, когато за първи път срещнах Анди – познавах ли го? Работеше в производствената секция на нашия местен магазин за хранителни стоки, а топлината в очите му и в неговото „Хей, как си?“ предполагаше, че се познаваме, макар това да беше първата ни среща.

Онова, което най-много се открояваше в него в тази първа среща, беше неговото щастие – и под „щастие“ нямам предвид тънък намек за бодрост и развеселеност. Анди изглеждаше така, сякаш изпитва дълбоко удовлетворение, което се проявяваше в радост. Това беше обратното на нещастието.

Винаги съм поразен от хора, които изглеждат истински удволетворени, които се съсредоточават върху това какво е добро в живота им. Може би Анди-тата по света ми правят впечатление, защото аз често се фокусирам върху малките несъвършенства в моята собствена ситуация. Макар че нямам съществени оплаквания за нещо в живота си, все още успявам да намеря неща, за които да бъда нещастен. Бях заинтригуван – какво е различното в него?

Опознах Анди чрез поредица кратки разговори през следващите няколко седмици, докато пазарувах, а той работеше. Не е изненадващо, че не научих никакви шокиращи тайни за това как да живея „Добрия живот“, но няколко неща, които той каза, се откроиха като напомнящи за това кое води до щастието.

щастието

Щастието е избор

В един от нашите ранни разговори, докато връзваше коледната елха на покрива на нашата кола, Анди и аз обсъждахме преживяванията си като бащи на малки деца. Докато описваше връзката със сина си, той каза: „Не мога да си представя, че животът ми би могъл да бъде по-добър, отколкото е сега.“

Бях почти изненадан от неговия коментар. Свикнал съм да слушам и да казвам, че сме „заети“, „уморени“ или „че се държим“ – особено по време на празниците и особено ние, родителите на малки деца. Не можах да скрия изненадата си и разказах на Анди колко рядко щастлив ми изглежда той.

Отговорът му беше: „Разбира се, има неща, за които бих могъл да се оплача, но решавам да не се фокусирам върху тях. Да бъдеш нещастен е лесно! Нужно е усилие, за да бъдеш щастлив.“ Той беше прав – колко лесно е да забележиш какво е лошо и да игнорираш доброто. Понякога дори се оплакваме от това, което е правилно:

  • Да трябва да заведем болното си дете до спешното отделение (а ние имаме постоянен достъп до болници, в които нон-стоп работят добри медицински специалисти).
  • Да не можем да намерим нещо в хладилника (защото е твърде пълен).
  • Да сме претрупани със задачи на работа (горките ние, имаме работа!).

Луис Си Кей има цял скеч по отношение на нашата склонност да се оплакваме от въпроси, свързани с „чудото на човешкия полет“. Казваме, че „мястото ни не е много широко“, а забравяме, че ние „седим на стол… в небето!”

Във всяка от тези ситуации можем да позволим фокусът ни да се стесни, така че всичко, което виждаме, е стресът или неудобството. Когато отстъпим назад и вземем под внимание цялата картина, можем да видим и оценим, че имаме достъп до здравни грижи, храна, работа и самолетен полет например.

Вдъхновявам се отново и отново от радостта, която хората успяват да намерят, дори ако са им се случили ужасни житейски събития. Миналото лято посетих един мой по-възрастен приятел и това се оказа последният път, в който се виждаме. Той ми каза, че отново страда от рака, който едва не го бе убил две години по-рано. Изглеждаше много оптимистичен и изпълнен с благодарност и спокойствие. Той дори беше щастлив да види отново екипа си за лечение, мъжете и жените, които му бяха удължили живота, и бяха дали на любимия съпруг и баща повече време да живее и да се сбогува с близките си. Той избра да бъде умиротворен – както в живота, така и в смъртта.

Щастието не е зависещо от…

Ще бъда щастлив, когато намеря любовта на живота си.

Ще бъда щастлив, ако ме повишат.

Ще бъда щастлив, когато моите деца най-накрая правят това, което искам.

Анди също така ми напомни, че щастието не е свързано с „ако“ или „когато“ и не зависи от това да получим точно това, което искаме или мислим, че заслужаваме. Анди ми разказа, че в продължение на повече от 10 години е имал успешна кариера в съвсем друга сфера и е трябвало да започне коренно различна работа след претърпяна голяма травма, която също така го е принудила да се откаже от приключенския спорт, който е обичал.

Лесно ми е да си представя, че ще стана кисел и депресиран, ако имах подобен опит, но Анди каза, че е решил да реинвестира енергията си в това да бъде възможно най-добрият баща за сина си. Сега той работи върху нещо ново.

щастието

Колко здрава е основата на нашето щастие?

Зависи от това колко тясно дефинираме тази основа.

  • Ако искаме всеки път нещата да се получават по „моя начин“, навярно през повечето време ще бъдем нещастни.
  • Ако ни правят щастливи младостта или красотата ни, навярно ще спрем да бъдем щастливи, когато вече не сме млади или красиви.
  • Ако работата ни прави щастливи, най-вероятно ще бъдем потиснати, когато я загубим или се пенсионираме.
  • Ако е нашето здраве, ние ще бъдем щастливи, докато не получим лоши новини от лекаря.
  • Ако това е нашата къща, ще бъдем щастливи, докато нещо не се счупи. Вероятно още утре.

Дори когато имаме нещата, които „ни правят щастливи“, това е крехко щастие, защото винаги сме поне наполовина наясно, че можем да загубим причината за  щастието си.

Имам впечатлението, че Анди и съпругата му не са „достигнали“ до щастието по тесния начин, по който сме склонни да дефинираме „Американската мечта“. Той ми разказа, че работят за изплащане на дълг и се надяват един ден да си купят първата къща. Животът им не звучи особено лесен. И все пак той е доволен точно там, където са.

Така че щастието изглежда до голяма степен е въпрос на избор и ние можем да го изберем, независимо от това какви са обстоятелствата.

Щастието е просто

Колкото и при всяко друго нещо, Анди каза, че простотата е ключът към неговото спокойствие. Той говори за обикновените ежедневни радости от хвърлянето на топка със сина му или четенето на книга заедно. В моята клинична работа често питам хората за любимите им спомени и те обикновено са най-основните преживявания: „Ям праскова с дядо си.“, „Караме кану със сина ми.“,  „Градинарстваме с майка ми.“, „Просто това да дишам и новородената ми дъщеря да е до мен.“

Има силен натиск срещу простотата. Ние сме свикнали с умствено претоварване. Очакваме постоянно забавление и разсейване. Ние носим с нас мощни компютри, чрез които цялото интернет пространство е на един клик разстояние. Нашите умове рядко са бистри.

Ние също така сме обучени да се придържаме към натрапчивото консуматорство, което е навсякъде около нас – и което никога не ни задоволява. Колко от нас са достигнали определено ниво на богатство и успех, само за да осъзнаят, че сме били по-щастливи в апартамента ни в университета, с пари колкото да заредим колата си?

Всеки един от нас трябва да определи за себе си какво е простотата. Това не означава, че трябва да продадем всички наши притежания и да дадем парите си на бедните. Можем да намерим простота, където и да сме. Независимо дали се съобразяваме с разходите, с графиците или с нашето обкръжение, простотата прави живота ни по-просторен, което ни дава повече поле за действие. Можем да дишаме. Какво би могло да е по-просто от това?

♦♦♦

Разговорите ни с Анди винаги са ободряващи. Често обичаме да бъдем около определени хора, защото харесваме в какви се превръщаме около тях. Хора като Анди ни напомнят да се усмихнем, напомнят ни, че щастието е избор. Напомнят ни и че животът не се състои в това да настояваме нещата да се случат точно така, както мислим, че искаме. Харесва ми да говоря с Анди, защото той ми напомня, че без дори да се опитвам, животът ми е невероятно богат.

щастието

Попитах Анди откъде идва неговата философия за живот. Почти очаквах от него да цитира религиозни учения – може би нещо, което е вкоренено в будизма, или “mindfulness”. Оказа се, че възниква само от собствения му житейски опит и неща, които е събрал по пътя. Той нямаше гуру, който да следва, нито догма, която да защитава.

За да бъда честен, бях облекчен и окуражен. Основното удовлетворение, което той въплъщава, е достъпно за всички и не зависи от намирането на правилната книга или правилния учител. Щастието, както е описано тук, е рождено право. И е на разположение във всеки един момент.

Източник

Как да преобърнем негативните мисли за тялото ни

Да се упражняваме в това да превърнем обидните неща, които казваме за тялото си, в състрадание

Може вече да сте успели да се справите с феномена “засрамване на тялото”. Но ако сте отдадени на това да си създадете по-здравословна представа за собственото си тяло, ще трябва да се преборите с негативните неща, които казвате за това тяло. Понякога този негативизъм може да се прояви, когато разговаряте с други хора. Друг път обаче той е налице и когато водите разговори със самите себе си наум. Психолозите наричат тези невербализирани разговори, които човек сам води със себе си „негативен разговор за себе си“.

Обмислете добре и направете равносметка кои са мислите, които минават през ума ви, когато се погледнете в огледалото. Използвате ли мили думи за собственото си тяло? Или го обиждате и обезценявате за всеки възприет недостатък?

Нужна е практика, за да се научи човек да улавя негативните мисли за тялото си и да ги преформулира. Но с времето можете да промените навика да се „карате“ на тялото си и вместо това да имате за него по-меки и приемащи мисли. Можете да опитате някои от тези предложения за начало.

Първоначална мисъл: “Изглеждам ужасно.“

Заместваща мисъл: “Не съм щастлив от начина, по който изглеждам днес, и това е окей. Всеки се чувства така понякога. Но отношението ми към външния ми вид не определя ценността ми като човек.“

Никой (Сериозно – никой!) не се харесва през цялото време. Напълно човешко и нормално е да има моменти, в които не обичате това, което виждате в огледалото. Но последното нещо, което би ви помогнало, е да затвърдите негативните чувства, като в добавка се порицавате и за това, че ги изпитвате. Напоследък е популярно да се твърди, че всеки трябва да се чувства красив по всяко време. Това е абсурдно висок стандарт. Много по-здравословно е да приемете, че понякога може да имате негативни чувства и след това да продължите напред; например, като си напомняте, че има много по-важни неща, които ви правят уникална личност, освен външния вид.

Първоначална мисъл: “Мразя тялото си.“

Заместваща мисъл: „Ще се отнасям към тялото си със съчувствие.“

лечение на зависимост

Тялото е единственият дом, който със сигурност ще имате през целия си живот. То не е ви е предало във всички трудности, пред които сте се изправили до момента. Заслужава уважение и доброта. „Говорете“ на тялото си така, както бихте говорили на някого, когото обичате. Ако у вас се появява такава негативна мисъл, която никога не бихте казали на някой близък, постарайте се да я изкорените. Вместо това можете да си представите какво би казал за тялото ви някой, който ви обича безусловно. Използвайте този тип език вместо това.

Първоначална мисъл: “Краката ми (или която и да е част от тялото ви, която не одобрявате) изглеждат отвратително.“

Заместваща мисъл: „Това са краката, която ми позволяват да се движа. Това са ръцете, с които прегръщам хората, които обичам. Това е стомахът, който ми помага да поемам полезни съставки; благодарение на него тези съставки се превръщат в енергия, която използвам, за да правя нещата, които ме вълнуват.“

Вместо да мислите за частите на тялото си по отношение на това как изглеждат, помислете за всички удивителни неща, които ви помагат да правите. Дори и да не сте здрави, тялото ви все още е превозното средство, което ви помага да окажете своето влияние върху света около вас. То ви помага да общувате. То ви позволява да възприемате красотата около себе си. То ви позволява да създавате, да давате и да споделяте. Може да е несъвършено, но малко благодарност може да ви помогне много в това да се свържете по-позитивно с тялото си.

Първоначална мисъл: „Всички останали изглеждат по-добре от мен.“

Заместваща мисъл: „Днес ще се съсредоточа върху неща, които нямат нищо общо с това как изглеждам.“

Част от човешката природа е да се сравняваме с други хора. Но когато става въпрос за образа на тялото, това е навик, който не ви прави никакви услуги. Не можете да спечелите тази игра – винаги ще има човек, който изглежда по-привлекателен от вас. Вместо да се сравнявате, просто излезте от тази игра. Хванете под контрол мислите си и ги пренасочете към нещо, което е по-важно от това как изглеждате. Помислете за цел, която наистина има значение за вас. Помислете за едно положително качество, което няма нищо общо с външния ви вид. Помислете за някого, когото обичате, и как можете да подхраните връзката си с този човек.

                                                        –

Не забравяйте, че не е необходимо да се чувствате красиви, за да се грижите добре за тялото си. Можете да практикувате доброта и състрадание към тялото си, дори когато не ви харесва как изглеждате. Опитайте се да мислите за тялото си като за нещо, за което да се грижите, вместо за нещо, което трябва да се впише в определена форма или шаблон. Колкото повече уважение и доброта можете да покажете на тялото си, толкова по-лесно ще бъде да правите избори, които да ви помогнат да се грижите добре за него. Можете да започнете да генерирате тази доброта и уважение, като улавяте негативните мисли за тялото и ги движите в по-здравословна посока.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/beauty-sick/201903/four-ways-turn-negative-body-thoughts-around