Тийнейджъри, наркотици и специфични рискове

Какви специфични рискове носи употребата на алкохол и наркотици за тийнейджърите?

Ние имунизираме. Изискваме поставяне на колани в колата и каска, докато карат колело. Настояваме за слънцезащитен крем. Правим всичко, което можем, за да подготвим нашите деца за високи постижения в училище. Правим всичко възможно, за да бъдат децата ни здрави, в безопасност и готови за успех. Тогава защо, когато става въпрос за употреба на алкохол и дори на марихуана, толкова много родители са склонни да игнорират това като „ритуал на съзряване“ или „просто експериментиране“?

„Това е просто фаза. Ще го израсте.“

Макар родителите да са наясно с рисковете, присъщи на употребата на наркотици и алкохол от детето им – че тя може да доведе до негативни последствия като катастрофа с автомобил, нараняване и в някои случаи дори до зависимост – те се надяват, че техните собствени деца ще преминат през тийнейджърските си и младежки години невредими.

И така, какво липсва в тази картина? Разбирането на начина, по който е изграден мозъкът, и рисковете от употребата на вещества за неговото развитие.

Всички са съгласни, че употребата на вещества оказва влияние върху поведението, но малко се говори за въздействието ѝ върху мозъка. По същия начин, по който сме научили за отрицателните последици, които пиенето и пушенето на майката могат да имат върху развиващия се плод, сега знаем от изследванията и че употребата на психоактивни вещества носи специфични рискове за развитието на мозъка на тийнейджърите.

Представете си развитието на мозъка като построяването на къща. Първо трябва да се излее основата, после се изгражда конструкцията, следват окабеляване, прокарване на водопровод и канализация в течение на период от време. Мозъкът се развива по подобен начин, като основата се полага преди раждането и в ранното детство. Юношеството е друг период, през който мозъкът се развива много бързо. Тогава неговите структури и връзки стават по-ефективни и мозъкът развива умения за фокусиране, приоритизиране и решаване на проблеми. Мозъкът не е напълно развит до 25-та година, което го прави по-уязвим при употребата на алкохол и наркотици.

Алкохолът и другите наркотици могат да нарушат мозъчните връзки, което повишава вероятността за проблеми с ученето и здравословни проблеми по-късно през живота. Също както къщата е използваема и с напукана основа и неизправно окабеляване, така и мозъкът функционира при тези дефицити. Но нито едното не е на оптимално ниво.

При някои тийнейджъри това може да се прояви като тревожност или депресия, когато пораснат, по-нисък от очакваното общ успех в училище, по-трудно завършване на образованието или отпадане от училище изцяло. Тийнейджърите, които са уязвими към „неизправно окабеляване“, обикновено имат определени рискови фактори, които ги правят по-склонни към развитието на зависимост. Тези рискови фактори включват:

  • фамилна история на проблеми, свързани с употребата на вещества;
  • скрити проблеми с психичното здраве;
  • травма;
  • тормоз;
  • проблеми с контрола на импулсите.

И така, какво можете да направите, особено в култура, където пиенето и употребата на наркотици са толкова обичайни?

  • Насърчавайте вашият тийнейджър да отлага, да отлага и да отлага, когато става въпрос за употреба на наркотици и алкохол.
  • Помагайте на детето си да се ангажира със здравословни дейности и здрави социални среди.
  • Тийнейджърите ще поемат рискове, ще изпробват границите и ще правят грешки. Помагайте им да намират здравословни начини да опитват нови неща, да разширяват границите и да търпят неуспех.
  • Много родители вярват, че употребата на наркотици и пиенето са нормално експериментиране. Помогнете на детето си да развие добри умения за справяне със стресовите ситуации в живота.
  • Формирайте здравословни поведения. Вместо да посегнете към чаша вино или бира след тежък ден, пробвайте да отидете на разходка, опитайте дълбоко дишане или други здравословни техники за релаксиране.
  • Подкрепете и позитивно засилете решенията на детето ви да не употребява наркотици или алкохол.

Ако вашето дете „екпериментира“ с психоактивни вещества, е време да започнете да разговоряте. Попитайте го какви според него са ползите от употребата на алкохол и други наркотици. Причините за употреба често включват търсене на силни усещания, избягване на скуката, социален натиск за вписване в групата, бягство от проблеми или облекчаване на тревожността. Намирането на здравословни алтернативи, които адресират причините за употреба на вашето дете или ги конкурират, може да помогне на тийнейджъра ви да намали и напълно прекрати употребата на вещества.

Източник

Please follow and like us:

Когнитивни изкривявания при хазартната зависимост

Хазартната зависимост често предизвиква въпроси като „Как така някой се пристрастява към хазарта, той не е вещество?!“ и твърдения като „За да спреш да залагаш, трябва само силна воля.“

Всъщност тя е признато заболяване, което фигурира в диагностичните класификатори МКБ (на СЗО) и DSM (на Американската психиатрична асоциация). В МКБ е под името „Патологично влечение към хазарт“, а в DSM – „Хазартна зависимост“. Какви са симптомите и как протича лечението, можете да прочетете тук: https://www.drugsinfo-bg.org/hazartna-zavisimost/

Един от най-интригуващите въпроси по отношение на хазартната зависимост е как е възможно човек да продължава да играе въпреки загубите и другите последствия, които хазартът носи. Част от отговора се състои в специфични когнитивни изкривявания.

Тонеато прави преглед на литературата по темата до 1999 година и предлага типология на когнитивните изкривявания, свързани със залаганията, характерни за хората с проблемна игра на хазарт.

  1. Преувеличаване на уменията за печелене

При хазартната зависимост се надценява способността за постигане на печалби. Печалбите в началото на залаганията може да доведат до развитието и поддържането на вярването, че има начин да се спечели и че този начин може да бъде открит от играча.

  1. Суеверия

Зависимите може да разбират, че резултатите са въпрос на случайност, но заедно с това могат да смятат, че има надеждни начини тези резултати да бъдат манипулирани в тяхна полза. Ето няколко форми на суеверия: талисманни суеверия (вярване, че притежанието на определени обекти или залагането на определени числа увеличава вероятността за печалба); поведенчески суеверия (вярване, че определени действия или ритуали правят печалбата по-вероятна; тук се включва и вярването, че трябва да се продължава с играта или залозите по определен начин – на определена машина или да се залага на един и същ отбор, защото иначе ще „изтърват“ печалбата); когнитивни суеверия (вярване, че определени психични състояния повлияват вероятността за печалба).

  1. Грешки на интерпретацията

Тежки или повтарящи се загуби могат да насърчат продължаването на залаганията. Тъй като загубите са значително повече от печалбите, са нужни много усилия от страна на играча, за да обясни това, че очакваните печалби не се случват въпреки използването на предполагаемо успешни стратегии и системи. Интерпретацията помага на играча да осмисли и да извлече смисъл от загубите, за да улесни продължаването на залаганията. В този клас попадат атрибутивните грешки (печалбите се приписват на уменията на играча, а грешките – на външни фактори); заблуда на комарджията (поредица загуби се тълкува като знак, че наближава печалба); преследване (вярване, че след поредица загуби единственият начин за връщане на изгубеното е чрез продължаване на залаганията); антропоморфизъм (тенденция за приписване на човешки характеристики на неживи обекти или животни като слот машини, лотарийни карти, състезателни коне); учене от загубите (повтарящите се загуби могат да се интерпретират като преживявания, които дават изключително важна обратна връзка за ефективността на определена система, стратегия или за късмета на играча); грешка на ретроспекцията (играчите често интерпретират в ретроспекция решенията като правилни или погрешни според това дали са довели до печалба или загуба и ги използват като доказателство за умение да се предсказват печалби).

Още няколко в този клас:

  • Телескопичност на времето – вярване, че печалбите са по-скоро разположени близко във времето, отколкото далеч, особено ако се използват поведенчески суеверия или системи и стратегии.
  • Селективна памет – зависимите селективно си припомнят печалби и имат трудност да си спомнят загубите.
  • Умения за прогнозиране – играчите взимат решения да играят, колко да заложат и да продължават въпреки загубите на базата на интерпретации или значение, приписани на субективно значими знаци. Тези знаци могат да са вътрешни – телесни усещания, интуиция, чувства или външни – поличби, необичайни събития или поведения на други играчи.
  • Илюзия за контрол над късмета.

Много играчи считат късмета за важна променлива и се опитват да му въздействат по няколко начина. Ако тълкуват късмета като неконтролируема променлива, вярват, че имат периоди с късмет и такива без и следователно най-добрата стратегия е да се изчакват късметлийските периоди. Ако късметът се възприема като контролируема променлива, се използват поведенчески суеверия или стратегии и системи. Когато късметът се интерпретира като черта на личността, играчът вярва, че има късмет с определени игри. Ако късметът се възприема като „зараза“, играчът вярва, че успехът в една сфера на живота се разпространява и към хазарта. Например успехът в работата може да се тълкува като знак, че ще има печалба от хазартни игри и това да доведе до започване на епизод на залагане, увеличаване на честотата или размера на залозите.

  1. Илюзорна корелация

Възприемат се илюзорни взаимовръзки и се приписва причинно-следственост на специфики на средата, които играчът вярва, че са свързани с печалбата. Следователно се полагат усилия да се възпроизведат условията на дадена минала печалба, за да се постигне нова.

Останалата част от отговора защо зависимите към хазарт продължават да играят въпреки последствията е свързана повече с емоциите и нуждите, които всеки от нас изпитва. Обикновено употребата на вещества или играта на хазарт е опит човек да се адаптира, да задоволи някои свои нужди, които не успява да удовлетвори по друг начин. Всичко това е много индивидуално, като разбирането на причините за зависимостта и преодоляването им е част от лечението.

Ако вие или ваш близък имате проблем с хазарта, потърсете помощ. Обадете се на номер 0888-99-18-66 или пишете в чата на www.drugsinfo-bg.org, за да се консултирате безплатно и анонимно с консултант на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Използвана литература: Toneatto T. Cognitive psychopathology of problem gambling. Subst Use Misuse. 1999;34(11):1593‐1604. doi:10.3109/10826089909039417

Please follow and like us:

Родителите и превенцията по време на криза

Как родителите да предпазват детето си от рисковете от употребата на вещества във времена на криза

Една от най-неотложните грижи за много от нас е управлението на ежедневния живот с нашите семейства при тези необичайни и трудни обстоятелства около COVID-19. За тези от нас с деца, тийнейджъри или млади пълнолетни вкъщи най-добре направените ни планове за тяхното здравословно развитие може да се провалят или да се случат по-добре през това време.

Какво могат да направят родителите, за да намалят риска техните деца – които разбираемо се чувстват фрустрирани, тревожни, отегчени, депресирани или изолирани – да се въвлекат в употреба на вещества за забавление или самолечение?

Признайте, че това е трудно и за тях

Важно е да признаете това, през което преминават много млади хора, и да сте съпричастни с тях. Социализирането е критично за тяхното здраве и благополучие. Учениците, които получават смисъл и задоволство от обичайните си училищни и извънучилищни дейности, вече не разполагат с тези източници. На естествената нужда на младите хора за отделяне от родителите се пречи, а академичните и кариерни стремежи на много ученици са поставени на изчакване и са обвити в несигурност.

Позволете им да почувстват и изразят целия диапазон от мисли и емоции в момента. Опитайте се да устоите на импулса да задушите техните чувства чрез вина (например: „На хората им е далеч по-зле, отколкото на теб“), отбягване (например: „Не искам да слушам оплакванията ти“), гняв (например: „Не можеш ли да правиш нещо продуктивно в момента?!“) или безразличие (например: „Прави каквото искаш; нямам търпение за това“).

Детето ви има пълното право да чувства загуба и тревога. Тези трудни обстоятелства са възможност да развият нови умения за справяне и да се учат на адаптиране към стресиращи ситуации.

Родителите чувстват различен натиск

Родителите чувстват натиск да изпълнят работните си задължения, докато наглеждат и се грижат за децата си вкъщи. Ако продължавате да работите извън дома си, допълнително се тревожите за това, което децата ви може да правят, в случай че са без надзор.

Бъдете мили към себе си. Дайте си почивка. Макар че ефективното родителстване не може да бъде поставено на изчакване, с него не трябва и да се прекалява. Не трябва да се чувствате задължени да създадете идеалната среда за домашно обучение за децата си, да планирате всеки един момент от деня им и да запълвате цялото им време.

Да създадете пространство за малко спокойствие вкъщи е по-важно от нуждата да отбелязвате всяка точка от списъка си със задачи. Сега повече от всякога е от значение просто да сте ангажирани с детето си:

  • Дайте да се разбере, че забелязвате фрустрацията, разочарованията, скуката, тревожността, самотата и стреса, които изпитва детето ви в тези времена, и проявете съчувствие.
  • Дръжте линията за комуникация отворена, но уважавайте нуждата му от уединение.
  • Поддържайте някакъв вид структура и план за деня.
  • Хранете се заедно с децата си колкото можете по-често – това ви позволява да проследявате психичното и физическо им състояние, както и да си споделяте преживявания, истории, грижи и смях.
  • Старайте се по време на хранене и други семейни дейности да няма телефони и други начини за разсейване.
  • Проявявайте интерес към интересите на децата си и взимайте безпокойствата им насериозно.

родителите

Помнете своята роля в предотвратяването на употребата на вещества

И докато всички ние се приспособяваме към тези необичайни и трудни времена, е полезно да си спомните за ролята, която можете да изиграете в предпазването на вашето дете от употреба на вещества и зависимост. Изобилие от изследвания доказва, че родителите са най-важното влияние върху решенията, отношението и поведенията на децата, свързани с употребата на вещества.

Ето някои съвети, които могат да помогнат на родителите да управляват тийнейджърските години:

  • Водете продължаващи, подходящи за възрастта разговори и бъдете недвусмислени за своите очаквания, свързани с употребата на наркотици.
  • Бъдете наясно с дейностите и личните взаимоотношения на децата си, дори и тези дейности да са вкъщи, а взаимоотношенията да са виртуални.
  • Запознавайте се от време на време с техните пароли за социалните медии и приложения за сканиране. Уведомете ги, че правите това не поради любопитство, а за да предпазите здравето им и да се погрижите за тяхната сигурност.
  • Бъдете заслужаващ доверие и осведомен източник на информация за веществата. Вашите деца могат да се учат от вас вместо от социалните мрежи или рекламите.
  • Формирайте здравословни поведения, за да помогнете на детето си да научи как да се справя със стреса, без да се обръща към употребата на вещества.
  • Бъдете осведомени за видовете вещества, с които може да се сблъска детето ви. Някои деца все още се срещат с приятелите си извън дома, излизат навън, за да спортуват или да взимат колети от пощата. Приберете на сигурно място вещества като алкохол, лекарства и други, които имате вкъщи.

Ако подозирате или знаете, че детето ви употребява вещества, моля, потърсете помощ. Нашата безплатна и анонимна информационна линия остава отворена и ние сме тук, за да ви предоставим информацията и подкрепата, от които се нуждаете: Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Превод с адаптация оттук.

Please follow and like us:

Коронавирус и грижа за психичното здраве

Как да се грижите за психичното си здраве по време на епидемията от коронавирус

Епидемиите от заразни болести като коронавирус (COVID-19) могат да бъдат обезпокоителни. Това може да засегне психичното ви здраве. Но има много неща, които можете да направите, за да се погрижите за психичното си здраве във времена като тези.

По какъв начин може да бъде засегнато психичното ви здраве

Разпространението на този коронавирус е ново и предизвикателно събитие. Някои хора може да се тревожат повече от други. Опитайте се да помните, че медицинските, научните и обществено здравните експерти работят усилено, за да удържат вируса.

Животът на повечето хора ще се промени по някакъв начин за период от дни, седмици или месеци. Но с времето това ще отмине.

Може да забележите някои от следните неща:

  • повишена тревожност;
  • чувство на стрес;
  • усещате се, че прекалено много проверявате себе си или други хора за симптоми;
  • по-лесно ставате раздразнителни;
  • чувствате се несигурни или нестабилни;
  • страхувате се, че нормалните болежки може да са от вируса;
  • имате трудности със съня;
  • чувствате безпомощност или липса на контрол;
  • имате нерационални мисли.

Ако приемате някакви лекарства по лекарско предписание, уверете се, че имате достатъчно.

коронавирус

Как да се погрижите за психичното си здраве в тези времена

Да запазите реалистична гледна точка за ситуацията, основана на факти, е важно. Ето някои начини, по които можете да постигнете това.

Информирайте се, но поставете граници за новините и социалните медии

Постоянният поток от актуални новини и доклади за коронавируса в социалните медии може да ви причини чувство за безпокойство. Понякога може да е трудно да отделите фактите от слуховете. Използвайте надеждни и заслужаващи доверие източници, от които да получавате новините си.

Хората в социалните медии могат да говорят за техните собствени тревоги или вярвания. Не е необходимо да ги правите свои собствени. Ако прекарвате твърде много време в социалните мрежи, това може да увеличи безпокойството ви и нивото на тревожност. Обмислете как да ограничите времето, което прекарвате в социалните медии.

Ако намирате репортажите за коронавируса за твърде напрягащи, поговорете за това с някой ваш близък или потърсете подкрепа.

Поддържайте здравословната си рутина

Изградената от вас рутина може да бъде повлияна от епидемията по различни начини. Но в трудни времена като тези е най-добре, ако можете да се придържате към някаква структура през деня.

Важно е да обръщате внимание на нуждите и чувствата си, особено във времена на стрес. Все още можете да правите някои от нещата, които са ви приятни и ви релаксират.

Например, можете да опитате:

  • да правите редовно упражнения, особено да ходите – можете да правите това вкъщи, дори ако трябва да останете под карантина;
  • да спазвате редовен режим на сън;
  • да поддържате здравословна, балансирана диета;
  • да избягвате прекомерната употреба на алкохол;
  • да практикувате техники за релаксация, като например дихателни упражнения;
  • да четете книга;
  • да потърсите онлайн упражнения или йога, концерти, религиозни служби или екскурзии;
  • да подобрите настроението си като правите нещо креативно.

коронавирус

Останете във връзка с други хора

Във времена на стрес приятелите и семействата могат да бъдат добър източник на подкрепа. Важното е да държите връзка с тях и с други хора в живота ви.

Ако трябва да ограничите излизанията си или да се самоизолирате, опитайте се да останете във връзка с хората по други начини, например:

  • имейл;
  • социални мрежи;
  • видео разговори;
  • телефонни разговори;
  • текстови съобщения.

Много приложения за видео разговори ви позволяват да разговаряте с много хора едновременно.

Помнете, че когато разговаряте с някого, това помага за намаляване на безпокойството или тревожността. Не е нужно да изглеждате силни или да се опитвате да се справяте сами.

Разговорите с деца и млади хора

Важно е да включите децата си в плановете ви за справяне с тази ситуация. Помислете за това как биха могли да се чувстват те.

Дайте на децата и младите хора време и пространство да говорят за епидемията. Споделете с тях фактите по начин, който е подходящ за възрастта и темперамента им, без да предизвиквате тревога.

Говорете с децата си за коронавируса, но се опитайте да ограничите досега им с новини и социални медии. Това е особено важно за по-големите деца, които сега може би прекарват повече време онлайн. Това може да причинява тревожност.

Опитвайте се да предугадите дистреса и да се подкрепяте взаимно

Разбираемо е да се чувствате уязвими или смазани от четенето или слушането на новини за епидемията.

Признайте тези чувства. Напомняйте на себе си и на другите да се грижите за физическото и психичното си здраве. Ако пушите или пиете, опитайте се да не правите това повече от обикновено. В дългосрочен план няма да ви помогне.

Не правете предположения

Не съдете хората и не правете предположения кой е отговорен за разпространението на болестта. Коронавирусът може да засегне всеки, независимо от възрастта, пола, националността или етническата принадлежност. Всички сме заедно в това.

коронавирус

Онлайн и телефонна подкрепа

Услугите лице в лице в момента са ограничени. Но някои услуги предлагат подкрепа и консултиране по телефона и онлайн.

Можете да намерите контакти на психолози от Националния екип за предоставяне на психологическа подкрепа по време на кризи ето тук: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdqQQVeGPaZlp0FL9fLKVN8FW6W6tA-UZgA8d9P_ouQgKIh0g/viewform.

Психолозите от Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта също предлагат безплатно консултиране по телефон (0888 991 866) и чрез имейл (office@drugsinfo-bg.org) на всички, които се чувстват тревожни и несигурни: https://www.drugsinfo-bg.org/aktualno/ekipat-na-nilnah-sashto-shte-okazva-bezplatna-psihologicheska-podkrepa/.

Обсесивно-компулсивно разстройство и коронавирус

Ако страдате от обсесивно-компулсивно разстройство, можете да развиете силен страх от:

  • това да се заразите с коронавирус;
  • това, че ще причините вреда на други хора;
  • това, че много неща не са подредени.

Страхът от заразяване с вируса може да означава да развиете обсесия към:

  • хигиената на ръцете;
  • чистотата;
  • избягването на определени ситуации, като например използването на обществен транспорт.

коронавирус

Миенето на ръцете

Компулсията да си миете ръцете или да чистите може да стане по-силна. Ако сте страдали от този вид компулсия в миналото, тя може да се върне.

Следвайте съветите да миете ръцете си добре и често, но не е нужно да го правите по-често, отколкото е препоръчително.

Неща, които можете да направите, за да си помогнете:

  • ограничете гледането/четенето на новини и използвайте само надеждни източници на информация;
  • продължавайте да приемате лекарствата, които са ви предписани;
  • практикувайте техники за релаксация и дихателни упражнения.

Превод с адаптация оттук

Please follow and like us:

Метамфетамин: какво трябва да знаят родителите

„Когато взех онези белезникави натрошени парченца през синята, отрязана пластмасова сламка – ами, целият ми свят почти се промени след това. Имах чувството, че това е нещото, което ми е липсвало цял живот. Това ме допълни. Почувствах се цял за първи път.“ Това са думите на Ник Шеф, описващ опита си с метамфетамин в неговата автобиография Tweak.

Метамфетаминът („пико“, „кристали“) се прави у дома или в лаборатория. Продава се под формата на бял прах или таблетки и има горчив вкус. Формата, описвана от Ник, е кристален метамфетамин и изглежда като парченца стъкло или лъскави, синкаво-бели кристалчета. Метамфетаминът е стимулант като кофеина и кокаина, макар и много по-мощен.

Как метамфетаминът въздейства на тялото?

Както другите стимуланти, метамфетаминът прави човек по-буден, по-съсредоточен и физически по-активен. Другите ефекти включват учестено дишане, ускорен или неравномерен пулс, повишени кръвно налягане и телесна температура. В медицината може да се използва за лечение на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, нарколепсия и затлъстяване, макар че заради страничните му ефекти обикновено се предпочитат други лекарства. Важно е да се отбележи, че когато се използва като лекарство, дозата е много по-ниска, отколкото е обикновено при употребата на незаконния наркотик.

Метамфетаминът предизвиква чувство на еуфория, което, поне в началото, е по-силно от въздействието на всяко друго вещество. Той драстично повишава допамина – невротрансмитер, свързан с мозъчната система за удоволствие и възнаграждение. Ако „нормалното“ функциониране на допамина е около 100 единици, метамфетаминът го повишава до 1250 единици – много над удоволствието, получавано от храната, секса, алкохола и кокаина. Хората, употребяващи метамфетамин, съобщават, че ефектите от една доза продължават от 8 до 12 часа. Често хората влизат в цикли на продължителна употреба и рязко спиране, като остават будни с дни и седмици, употребявайки метамфетамин, и след това спират, от което следват неприятните ефекти на „свалянето“.

Как мога да разбера, ако детето ми употребява метамфетамин?

Метамфетаминът може да бъде поглъщан, пушен, смъркан или инжектиран. Приборите, свързани с употребата на метамфетамини, са лулички, игли, намачкано метално фолио, лъжици (или метални капачки от бутилки), сламки и счупени осветителни крушки. Физическите симптоми на употребата може да включват силно потене, тъй като се повишава телесната температура; разширени зеници; мирис на амоняк от тялото и следи от изгаряне по пръстите и устата. Често пъти външният вид на човека се влошава, особено от чопленето на кожата и/или скубането на коса, загубата на тегло и развалянето на зъбите.

Метамфетаминът може също да предизвика значителни промени в поведението. Хората, които го употребяват, често пъти не спят с дни и след това изпадат в период на изтощение и депресия. Други признаци на употреба включват гневни избухвания и резки промени в настроението, параноя с вярване, че са наблюдавани, и натрапчиви действия. Последните се изразяват в безсмислени и компулсивни поведения, продължаващи с часове, като хората често са свръхчувствителни, раздразнителни и импулсивни. Най-често компулсивните поведения включват повтарящо се чоплене на ръцете и ръцете, обсесивно чистене или разглобяване на предмети без видима причина.

метамфетамин

Метамфетамфетаминът си е спечелил и репутация сред някои употребяващи като наркотик, който значително засилва сексуалната активност чрез повишаване на възбудата и издръжливостта. Това показва, че импотентността може да е чест страничен ефект от дългосрочната употреба, както и усещането, че сексът вече не е толкова приятен, ако човек не е употребил метамфетамин. Намалените задръжки може да доведат до необезопасен секс, което повишава риска от предаване на ХИВ.

Какво мога да направя, ако детето ми употребява метамфетамин? Какво се случва с него?

Важно е да се намесите рано, ако синът ви или дъщеря ви употребяват метамфетамин, заради краткосрочните и дългосрочните ефекти на наркотика.

Изглежда, че продължителната употреба на метамфетамин въздейства на множество области в мозъка, включително върху способността да се изпитва удоволствие, да се запомнят събития, да се учи и да се изпълняват основни словесни задачи, върху двигателните умения и преценката. Наркотикът може също да доведе до развитие на зависимост.

Човек, употребяващ метамфетамин, който изпитва ефекти като високо кръвно налягане, ускорен сърдечен ритъм, повишена телесна температура, промени в дишането, гняв или агресия, и параноя може да е получил свръхдоза. Свръхдозата метамфетамин може да доведе до инсулт, инфаркт, органна недостатъчност или смърт. Фактори, които могат да допринесат за свръхдоза, може да бъдат прием на повече метамфетамин, отколкото човек е свикнал, комбинирането му с други вещества (например с опиоди като хероин или пък с алкохол, бензодиазепини и др.) и/или наличието на други здравословни проблеми по време на употребата.

Свръхдозата метамфетамин изисква незабавно медицинско лечение. Важно е да се отбележи, че лекарството налоксон няма да помогне при метамфетаминова свръхдоза. Някои хора вярват също, че приемът на някакъв седатив ще неутрализира стимулиращите ефекти на метамфетамина, но това е извънредно опасна практика, която натоварва още повече тялото.

Абстиненцията при спиране на метамфетамина може да се изразява в тревожност, силна умора вследствие на нарушен сън, тежка депресия, психоза, прекомерен апетит и силно желание за употреба на наркотика. Интензивността на абстинентните симптоми е една от причините употребяващите метамфетамин да не търсят лечение и да продължават употребата му. Както пише Дейвид Шеф, автор на Beautiful Boy, след среща с д-р Едит Лондон от Калифорнийския университет в Лос Анджелис: „…зависимите към метамфетамин може да са неспособни – не да не са склонни – да участват в обичайно лечение поне в ранните етапи на абстинецията. Отпадането от лечение и рецидивът може да са вследствие на мозъчно увреждане, а не толкова на морален провал или липса на воля.“

метамфетамин

За разлика от опиоидите и алкохола, за лечението на абстинентните симптоми и управлението на силното желание за употреба на метамфетамин не съществуват лекарства. Най-често лечението включва поведенчески терапии като когнитивно-поведенческа терапия и „Модела Матрикс“ в допълнение към витамини, антипсихотици и антидепресанти. В статия, публикувана в JAMA Psychiatry, изследователи докладват, че използването на транскраниална магнитна стимулация е обещаващо при лечението на абстинентни симптоми, но нейното приложение трябва да се потвърди от още изследвания.

Възстановяването от употребата на метамфетамин изисква време. Изследвания, използващи образна диагностика на мозъка, са показали, че може да са необходими две или повече години за възстановяване от метамфетаминова употреба, а някои увреждания (например свързани с инсулт) може да са перманентни. Да намерите добра лечебна програма за своя любим човек, независимо дали е нерезидентна (амбулаторна) или резидентна (стационарна), която подкрепя възстановяването, е от решаващо значение.

Ако някой, когото обичате, не е готов да приеме специализирано лечение или се налага да чака за свободно място, може да са от помощ стратегии за намаляване на риска, особено по отношение на венозната употреба.

За повече информация и насоки за това как да помогнете на някой, употребяващ метамфетамин, се свържете с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, за да поговорите със специалист и за да направите план за действие.

Източник

Please follow and like us:

Отказът от алкохола и психичното ми здраве

Спирането на алкохола за една година спаси психичното ми здраве. Самооценката и увереността ми се бяха разпаднали на парчета и нещо трябваше да се промени. Отказът от алкохола ми даде някакъв контрол над живота ми.

Когато часовникът удари полунощ в новогодишната вечер, ще завърша 12 месечния период от самоналожена трезвеност. Преди година стигнах до момент, в който пиех и пушех твърде много и – до момента, в който реших да спра – в голяма степен бях в отричане относно отражението, което употребата имаше върху здравето ми. Количеството и честотата на моето пиене бяха нормални за социалните кръгове, в които бях. Независимо дали хората, с които се виждах, се събираха чрез работа, футбол или приятелство, пиенето беше нещо обичайно.

Но в края на 2016 г. се почувствах неприятно напълнял, а психичното ми здраве се влошаваше. Редовно изпитвах това, което бих описал като депресия, и се чувствах изпълнен с тревога. Сега си давам сметка, че тези чувства бяха особено изразени след употреба, но се превръщаха в рутина.

Често си казвах, че не съм достатъчно добър или че се провалям в професионалния си живот. Тези мисли бяха нерационални, но тъй като съм решителен човек, който силно желаеше да напредне в кариерата си във връзките с обществеността, от това ставаха още по-интензивни.

Няколко инцидента през коледните празници ми помогнаха да реша. Баща ми направи коментар, който по онова време ме подразни: че изглеждам малко напълнял и че алкохолът може да е причината. След това брат ми, който не пиеше от два месеца по свои си причини, се опита да ме вербува да стана въздържател. Каза ми, че ако спра алкохола, ще се справям по-добре в работата. Макар това да ми се хареса, не бях убеден, че искам да бъда морско свинче за неговия експеримент.

алкохола

След късната закуска в новогодишния ден обявих на приятелката си и съквартирантите, че спирам алкохола и цигарите за една година. Разбираемо, първата им реакция беше да се разсмеят.

Като начало начинът ми да се справям със социалното неудобство от това, че не пия, беше да се саморекламирам – казвах на всеки, който би ме слушал, че спирам да пия. Като всеки добър боксов промоутър хвалех предизвикателството, създавайки натиска, който се надявах да ме поддържа мотивиран.

Първите шест месеца бяха трудни. Понякога бях самотен. Дразнех се, когато не ме канеха да излизам, и бях извънредно разочарован от това на колко много хора животът изглежда се върти около пиенето.

Но скоро започнах да забелязвам ползите. Имах повече пари, което означаваше, че бях по-малко стресиран. Спях по-добре, което означаваше, че бях по-внимателен в работата си. Прекарвах повече време с приятелката си и посещавахме галерии и ресторанти.

Някъде по това време говорих с личния си лекар и с гордост му казах за влиянието, което трезвеността оказваше върху психичното ми здраве. Две неща, които той ми каза, ме накараха да разбера. Първо, че въздействието на алкохола и цигарите върху здравето ни е в общи линии линейно – колкото повече употребяваме, толкова повече се влошава здравето ни. Второ, най-вероятната причина за подобряването на психичното ми здраве е, че бях взел съзнателно решение за това как да живея живота си.

Толкова много хора на моята възраст – често работещи натоварена, предизвикваща стрес работа – се събират да пият, за да се отпуснат и аз не бях по-различен. Но това се превърна в банално съществуване – всички социални поводи се сливаха в един, защото всеки един се определяше от алкохола. За мен да не пия представляваше вълнуваща възможност да живея различно – да отстоявам своята независимост. Като поех активно по различен път, започнах да мисля креативно за това как да прекарвам времето си, а това означаваше, че животът стана по-интересен. И понеже вземах положителни решения за това как искам да живея, чувството ми за собствена стойност и благополучие се подобри.

Дванадесет месеца по-късно се чувствам по-добре от всякога. Не се събуждам обхванат от тревожност и не страдам от редовни кризи на самоувереността. Въпреки че повече няма да пуша, ще пия, но само от време на време и по коренно различни причини от преди. Чувствам се неспокоен за първото си питие, но мисля, че това е добър знак.

Източник

Please follow and like us:

Трезвен месец: какви са първите ползи?

Две седмици без алкохол – какво се случва в тялото ви?

От Лорън Букър

Половината от сухия ви месец мина! Къде е вероятно да се намирате след две удивителни седмици без алкохол?

Първият трезвен уикенд!

Ако сте страдали от киселинен рефлукс – усещане на парене в гърлото, вече би трябвало да забелязвате подобрение.

Може да откриете, че имате повече енергия и мисленето ви е по-ясно. Много хора го описват като „вдигане на мъглата“. Може да забележите, че ви е по-лесно да ставате сутрин и ще бъдете по-малко предразположени към промени в настроението.

В този момент вече сте завършили първия си трезвен уикенд – браво! Как беше? Ако обичайно пиете през уикенда, за вас може да е било нещо ново да се събудите, без да усещате ефектите от пиенето предната вечер. Надявам се, че сте измислили някакви алтернативни занимания, така че не сте се изкушавали до края на работната седмица. Научихте ли нещо от прекарания трезвен уикенд? Какво ще планирате за следващия?

Толкова много вода

Пиете ли повече вода? След като не сте пили алкохол от две седмици, можете да забележите, че сте по-жадни. Това не е защото се нуждаете от повече течности от нормалното, просто усещате по-добре колко точно ви трябват.

трезвен

Трениране…

Как вървят редовните ви тренировки? Алкохолът отпуска мускулите, затова редовната му употреба може да попречи на развитието на мускулите. Сега, когато не пиете, може най-после да има полза от всички усилия, които полагате във фитнеса. Ако не тренирате редовно, но сте мислили да опитате, няма по-добър момент от този.

Хей, къде са ми ползите от Сухия януари?

Някои хора ще изпитат тези ползи в различни моменти или пък няма да ги забележат изобщо. Това може да зависи от количеството, което сте пиели преди, от други промени в начина на живот (ако се отказвате от вечерното си питие и минавате на еспресо, не е вероятно да спите по-добре) или просто от особеностите на собственото ви тяло. Това не означава, че Сухият януари не ви носи ползи и не означава, че няма да се почувствате по-добре в по-дългосрочен план. Затова не се отказвайте, ако не усещате тези ефекти точно както са описани по-горе. И следете за ползи, за които не споменавам!

Защо не си водите дневник на трезвеността, за да можете да проследявате как се чувствате и да си припомняте, когато месецът свърши?

Източник

Please follow and like us:

Умение: как да откажем алкохолно питие

От Лорън Букър

Ако участвате в Сухия януари, ви е необходимо едно ключово умение – да се научите как да казвате „не“ на алкохолните питиета. Това умение ще ви върши отлична работа, ако целта ви е да пиете по-здравословно и приятно през цялата година. Да се отказват питиета може да е трудно, защото не сме свикнали с това, но не се притеснявайте. Лорън Букър, автор на книгата Try Dry: The Official Guide to a Month Off Booze ще ви подсигури.

Независимо дали сте решили да запазите предизвикателството за себе си или да кажете на целия свят, ето някои съвети за това как за избягвате алкохола през този януари.

Въпреки че не съм пила от, ъ-ъ, твърде дълго, за да си спомням от кога, много приятели и роднини изглежда все още не могат да възприемат факта, че аз не пия. Дори на Коледа, дори на рождения ми ден, нито дори ако Англия е спечелила Световната купа. С дузпи. Това означава, че редовно тренирам своето умение да отказвам.

С други думи, независимо на колко хора ще кажете или колко добре ще виждат, че се справяте, в някакъв момент по време на Сухия януари е вероятно да ви предложат питие. Ето пет извинения, които можете да използвате, ако не искате да казвате на някой, че не пиете този месец:

  1. Предложете да шофирате.
  2. Кажете на всички, че не пиете, защото искате да тренирате здравата във фитнеса утре.
  3. Поемете контрол над бутилката – ако вие наливате питиетата, никой няма да забележи, че не наливате на себе си.
  4. Поръчайте си безалкохолен коктейл или безалкохолна бира! Те изглеждат точно както алкохолните и никой няма да се досети.
  5. Кажете, че сте пили достатъчно и че за известно време ще минете на безалкохолни напитки.

Сега имате някои готови извинения, ако ви потрябват. Но как може в действителност да се развие един отказ на предложение за питие?

умение

Когато ми предложат питие, обикновено казвам: „Само едно безалкохолно, моля.“ Отговорът, който е най-вероятно да получа, е: „Разбира се, заповядай.“ Лесно. Но разбирам, че отказът от алкохолно питие може да предизвика разговор по въпроса, затова понякога може да ми кажат: „Хайде, вземи си истинско питие, нали не шофираш/не си бременна/не си скучна?“ Най-лесният отговор е: „Не, благодаря, наистина така съм добре.“ Не давам повече информация. Наричам този си отговор номер едно. Най-често върши работа.

В този момент можете, разбира се, да обясните за Сухия януари на хората. Обяснете им накратко предизвикателството, защо го правите и какво се надявате да получите от него. Ще ви е от полза, ако имате нещо подготвено предварително, като увереността, с която го казвате, ще накара хората да замълчат. Така че това е отговор номер две.

Ако обаче нямате желание да говорите за това, имате няколко опции. Отговор номер три: „Всъщност имам някъде питие. Къде ли го оставих?“ И се отдалечавате, за да търсите питието си…

Отговор номер четири: „Настина, стига толкова, благодаря. Минавам на вода.“ Това загатва, че вече сте изпили няколко питиета, макар за себе си да знаете, че са няколко лимонади. Това може да е рискована стратегия, защото може да ви предложат друго питие по-късно вечерта, но използвам тази тактика, когато нямам намерение да обсъждам навиците си на пиене.

Важното тук е да не се обиждате, ако (когато) хора, на които сте казали за предизвикателството Сух януари, ви предложат питие. Откажете любезно, ако е необходимо им припомнете за сухия си месец, и продължете да правите това, което правите. Да отказвате питиета е като да развивате мускули – колкото повече упражнявате своето умение да казвате „не“, толкова по-лесно става.

Източник

Please follow and like us:

10 инструмента за успешен Сух януари

Готови ли сте за предизвикателството да прекарате един Сух януари? Има ли нещо, което можете да направите, за ви е по-лесно да не пиете през януари? Всъщност има. Проведени са много изследвания за това какво държи хората мотивирани, когато приемат предизвикателство, и ние сме събрали списък с полезни начини да прекарате този Сух януари с лекота.

  1. Защо правите това?

Направете списък с всички неща, които се надявате да спечелите. Всички. След това ги подредете по важност – дайте им точки от 1 до 10. Погледнете списъка и се фокусирайте върху това как ще постигнете всички тези чудесни неща. Да, вероятно ще свалите малко килограми и ще спестите малко пари, но какво в действителност ви вдъхнови да предприемете това пътуване? Как ще се чувствате, когато успеете? Напишете всичко на един лист и го поставете на видно място, за да ви служи като напомняне през месеца.

  1. За колко различни начина да кажете „не“ на питие се сещате?

Разбира се не е необходимо да оправдавате избора си да не пиете през януари, но понякога е от помощ да имате готова причина, ако някой стане досаден и настоява да се присъедините към него за питие. Може би „Ще си направя един Сух януари“ няма винаги да бъде вашата причина, така че какво друго би ви вършило работа – „С колата съм/утре ще участвам в маратон/утре сутрин ще гледам децата“? Просто се уверете, че ако някой неочаквано ви предложи питие, ще имате готов отговор. Това е толкова по-лесно, отколкото да се опитвате да измислите отговор на момента. Ако останете непоколебими, е по-малко вероятно приятелите ви да се опитват да ви убедят да промените решението си.

  1. Водете си дневник.

Записвайте си всеки ден кое е новото, кое е различното, кое е по-добро. Можете да се връщате към предишни записи и да видите какъв е напредъкът ви. Да си отделяте време всеки ден, дори да са само няколко минути, за да си напомните за своето пътуване през Сухия януари, наистина ще ви помогне да стигнете до края. Защо не си направите блог за преживяванията си през Сухия януари? Това би могло да вдъхнови колегите или семейството ви или просто да ви помага да мислите за това приключение.

Сух януари

  1. Някога мислили ли сте защо пиете?

Разбира се алкохолът може да е социален и да има хубав вкус, и да е част от всяко ваше излизане навън, но кои са нещата, които наистина ви карат да искате да пиете? За много хора отключващите фактори влизат в една от четири категории – социални поводи, почерпки, негативни емоции или падане на защитите. Тези неща може да са вътрешни (мисли, чувства или усещания) или външни (неща, случващи се около вас). Погледнете изброеното по-долу и вижте дали можете да определите заради кои неща ви е по-трудно да казвате „не“. Да знаете отключващите си фактори ще ви помогне да имате план за моментите на изкушение.

Социални поводи

Когато някой ви предлага питие на парти.
Когато виждате как други хора се наслаждават на питие.
Когато сте развълнувани или празнувате някакво събитие.

Почерпки

Като награда за добре свършена работа.
Като ободряващо питие след тежък ден.
Когато някой неочаквано ви купува питие.

Падане на защитите

Когато сте изморени.
Когато някой ви досажда да пиете с него.
Когато изпитвате силно желание да пиете алкохол.

Емоции

Когато не можете да заспите.
Когато сте разтревожени или нервни.
Когато сте гневни или след спор.
Когато нещата не вървят добре.

  1. Направете промяна.

Когато разберете в кои моменти може да ви е по-трудно да откажете питие, можете да изработите някои алтернативни стратегии. Ако обичате да пийвате в петък вечер по повод началото на уикенда, какво друго бихте могли да направите, за да отпразнувате края на тежката работна седмица? Намерете си нещо, което да очаквате в петък, така че да не се чувствате така сякаш пропускате нещо. Ако сте човек, за когото излизането навън означава излизане за питие, направете малко проучване – има ли някакви местни барове/клубове, които предлагат разнообразие от безалкохолни коктейли или безалкохолна бира? Както при повечето неща в живота, тайната е в планирането.

  1. Нека да си признаем – пиенето не е изцяло лошо.

В крайна сметка милиони хора пият всяка седмица, така че определено има плюсове и минуси. Трябва да имате поне една причина, за да си направите Сух януари, така защо не напишете доводите за и против. Избройте причините, поради които бихте могли да пийнете през януари, а отстрани отбележете всички причини, поради които искате да не пиете този месец. Погледнете и двата списъка. Ако „сухият“ списък е по-дълъг, чудесно – това е вашата мотивация да продължавате! Ако не е, помислете колко важен за вас е в момента всеки от двата списъка.

  1. Обадете се на приятел.

Ако си направите Сухия януари с приятел, всичко ще бъде различно. Можете взаимно да се вдъхновявате и насърчавате, и да имате към кого да се обърнете, ако ви стане трудно. А още по-добре включете цялата си компания. Да не искате да разочаровате другите и да се чувствате вдъхновени от това, което те постигат, са два страхотни начина да останете ангажирани. Хората, които правят нещо с приятел, е много по-вероятно да успеят. А ако е приятел, с когото се съревновавате, е дори по-добре.

  1. Ангажирайте се публично.

Може да е изкушаващо да запазите за себе си Сухия януари, особено ако се притеснявате, че няма да издържите до края на месеца, но да кажете на други хора е добър начин да поемете отговорност. Публикувайте намерението си в социалните мрежи. Ако излизате навън, предварително информирайте приятелите си, че няма да пиете. Ако откриете, че мнозина други правят същото, ще имате готова група за подкрепа. Осигурете си подкрепа от най-близките си хора.

Сух януари

  1. Някой питал ли ви е защо си правите Сух януари? Какво му отговорихте?

Повечето хора си имат неща, които ги приближават и които ги отделечават от целите. Ако дадете отговор, приближаващ ви към целта – „Искам да отслабна, да спя по-добре, да имам повече време през уикенда“, е по-вероятно да успеете, отколкото ако отговорите с нещо, отделечаващо ви от целта – „Искам да избегна махмурлука, омръзна ми да закъснявам за работа, сънят ми е отвратителен“. По подобен начин, когато мислите за ползите, които забелязвате с напредването на месеца, се фокусирайте върху приближаващите ви към целта неща: „Сутрин имам много повече енергия“, а не „Цял месец не трябваше да се обаждам в работата, че съм болен“.

  1. Помнете, че винаги имате избор.

Ако чувствате изкушение, ако имате силно желание да си пийнете, ако другите се опитват да ви убедят, не забравяйте: можете да изпиете едно питие. В крайна сметка никой не ви спира. Работата е там, че вие сте човекът, който е решил да не пие през януари; вие сте човекът, който ще се чувства много по-добре след месец без алкохол.

Все още ви се пие? Тогава защо не си поставите за цел един По-сух януари? Защо не намалите броя на питиетата само до онези, които наистина искате да изпиете? Направете пауза преди всяко питие, за да разберете дали ще го изпиете за удоволствие или просто по навик. По този начин не само че ще намалите пиенето, но и ще оцените по нов начин питиетата, които вие сте решили да изпиете. Проверете също за някакви опции за безалкохолни и нискоалкохолни напитки – те са извървели дълъг път и определено си струва да бъдат опитани!

Източник

Please follow and like us:

Новата учебна година и психичното здраве на детето

Пет неща, които родителите трябва да знаят за връщането в училище и психичното здраве

Отново идва този момент от годината, който родителите обичат, но и от който се плашат. Тъй като наближава започването на новата учебна година, е важно да обръщате внимание на психичното здраве на детето си толкова, колкото и на физическото му здраве. Като родител на три деца съм виждала колко важно е да проследявате психичното здраве на семейството си по време на тази промяна. Кибертормозът, суицидността и самонараняването са само някои от темите, които предизвикват безпокойство у родителите с началото на учебната година, а употребата на вещества може да е свързана с всички тези проблеми.

Ето някои от нещата, които трябва да знаете за връщането в училище и психичното здраве:

Бъдете наясно, че промяната може да е трудна във всяка възраст.

Някои младежи се справят много добре с промяната, но други тя може да постави в сложна ситуация. Наблюдавайте за знаци на дистрес у децата си, когато преминават в следващ клас, започват нов спорт или сменят приятелския кръг. Можете да им помогнете да управляват стреса си като следите за промени в настроението, в обичайния режим на сън и будуване и наблюдавате за знаци на изолация.

Тъй като употребата на вещества може да бъде отдушник за много деца, можете да насърчавате здравословни начини за справяне като придържането към балансиран режим, който включва физически упражнения, пълноценно хранене и достатъчно сън. Също така помагайте на детето си да остане в позитивна социална среда и да си създаде здравословни начини за управление на стреса.

Запознайте се със знаците за често срещани психични заболявания.

Най-честите психични заболявания при младежите са тревожните разстройства, разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност и депресията. Ако се притеснявате, че детето ви може да страда от психично разстройство, консултацията със специалист, който може да направи оценка на случая, ще ви помогне.

Основните симптоми, с които трябва да сте запознати, включват лошо или променено справяне в училище, постоянно отегчение, чести физически оплаквания като главоболие и болки в стомаха, проблеми със съня, нощно напикаване и дори агресивно поведение. Можете да научите повече за връзката между психичното здраве и употребата на вещества при тийнейджъри и млади пълнолетни от Ръководството за съпътстващи разстройства (на английски език).

Научете как да започвате разговор относно психичното здраве.

Да разберете как да разговаряте за психичното здраве – точно както и за употребата на вещества – вероятно е едно от най-важните неща, които ще направите като родител. Когато започвате тези разговори, е важно да проявявате емпатия и да изразявате загриженост. Най-добре е да избягвате език, свързан със специфично разстройство, а вместо това използвате неконкретен език, като например „Тревожа се за теб“, „До теб съм“ или „Може ли да поговорим за това, което се случва с теб?“. Вие искате детето ви да знае, че сте до него при всяка една стъпка. Внимателният подход може да помогне много за изграждането на доверие помежду ви, така че детето ви да бъде по-склонно да разговаря с вас по чувствителни въпроси.

психичното здраве

Разберете какво означава тормозът и как можете да помогнете.

Тормозът може да приеме различни форми и може да включва множество различни действия. Важно е да знаете, че тормозът съществува в непрекъсната последователност – от неуместни шеги и подигравки чак до физическо насилие. Обичайно е за младежите да изпитват срам, ако са подложени на тормоз, и като следствие може да не споделят винаги с вас какво им се случва. Затова е по-важно от всякога да сте винаги отворени за разговор с детето си. Направете с него план, по който двамата да работите активно. Този план може да включва кой какво ще прави за справянето със ситуацията в зависимост от тежестта на тормоза. Важно е обаче да не обещавате да пазите тормоза в тайна – сигурността на детето ви е в риск и намесата на родител или учител почти винаги е необходима.

Тормозът може да има дългосрочно психологическо и психосоциално въздействие както върху извършващия го, така и върху жертвата, затова е толкова важно да има навременна намеса. Когато става въпрос за психичното здраве на жертвите, има силна връзка между тормоза и депресията, както и между тормоза и употребата на вещества. Хората, причиняващи тормоз, също са в повишен риск от употреба на вещества и от проблеми с правосъдието.

Когато става дума за психичното здраве на детето ви и за употребата му на вещества, е добре да потърсите помощ.

Дори за възрастните може да е трудно да приемат, че психичното ни здраве е също толкова важно, колкото и физическото, но помощта е налична. Разговорите за психичното здраве трябва да бъдат нормална част от всекидневната комуникация – също както бихте споделили за обикновена настинка или алергия. Една простичка първа стъпка за намаляване на стигмата е да се образовате за знаците и симптомите, свързани с психичното здраве.

Макар подобни материали да не са достъпни на български език в интернет пространството, можете да проверите онлайн библиотеката на Psych Hub, в която има над 100 кратки, безплатни филмчета за психичното здраве, употребата на вещества и превенцията на самоубийствата, като има отделна библиотека, посветена на младежки теми.

Полезна информация можете да намерите в развиващата се платформа за психично здраве „Кожа“. От сайта на Асоциация „Родители“ можете да изтеглите техните наръчници за родители, както и да се свържете с тях, за да получите съвети по отношение на вашето дете и взаимоотношенията ви с училището.

За консултация относно психичното здраве на детето ви и употребата му на алкохол и/или наркотици потърсете психолог, специализиран в работата с деца и юноши, или програма за рехабилитация на употребяващи и зависими непълнолетни. При нужда от медикаментозно лечение се обърнете към детски психиатър.

Източник (с някои редакции от наша страна)

Please follow and like us: