Архив на категория: Събития

Дари за кауза, която ти е на сърце: #ЩедриятВторник

Posted on by
Отговор

Малко история

Създадохме Националната информационна линия за наркотиците през вече далечната 2008 г. с една основна цел – да бъдем лесно достъпното място, към което да могат всички хора (без значение на каква възраст са, от какъв пол, от кое населено място, дали се обаждат за себе си или за някой друг и т.н.) да се обръщат анонимно и безплатно за информация и помощ.

Очаквахме да завалят обаждания от зависими към наркотици или от техните родители, търсещи помощ. Поне в рехабилитационната програма в нашата организация се обаждаха и идваха най-вече такива хора. Вместо това, веднага щом телефонът заработи, заваляха обаждания от близките на зависими към алкохол. Първата година – 2009-та – я завършихме с 42% обаждания само за алкохолна зависимост. Наложи се да прекръстим Линията и тя стана „за наркотиците и алкохола“. Не че това означаваше да се преквалифицираме – зависимостта си е зависимост без значение от веществото, но трябваше бързо да се ориентираме в ситуацията и тенденциите в България.

През първите три години получихме мощното финансово рамо на холандския държавен бюджет – проектът ни беше финансиран от програма МАТРА. Може да се каже, че хванахме последния влак, защото през 2007 г., когато спечелихме този грант, България стана член на Европейския съюз, а тази програма не финансира проекти от държави-членки. От Холандия взехме и един от най-добрите модели на работа – Холандската информационна линия за наркотиците и алкохола ни даде своите добри практики, огромно количество първоначална информация, множество обучения за телефонно и интернет консултиране. Във всяко едно отношение извадихме късмет.

Чувствайки нуждата да предлагаме на хората услуга с най-високо качество, станахме член и на Европейската фондация на информационните линии за наркотици (FESAT), защото това е професионалната мрежа, която събира и обединява най-добрите практики на континента и задава принципите на нашата специфична работа. Сдобихме се с много нови колеги от различни държави и вече бяхме част от една общност.

В края на 2010 г. холандската държава се оттегли с приключване на финансирането, като остави една вече добре функционираща Българска информационна линия – с пълен с информация уебсайт, работещи телефон, чат и имейл и с екип от обучени консултанти. Но остана и предизвикателството с намирането на средства за по-нататъшното ни съществуване.

След дълги преговори Държавата се съгласи да ни отпусне финансиране по тогавашната Национална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013, макар и само за телефонната линия – за общо 16 месеца в периода 2012-2014 г.

През годините преживяхме какво ли не – наложи се отново да сменим името на Информационната линия и тя стана „за наркотиците, алкохола и хазарта“; търсихме финансиране къде ли не – от български и европейски проекти, от донори – най-вече чуждестранни; предприемахме различни инициативи; разширявахме сайта си; трупахме знания и опит; екипът ни ставаше все по-малък, но все по-сплотен и още, и още…

И така стигнахме до 2019 г., когато се оказа, че основните ни донори се оттеглят, защото отдавна е настъпило времето нашата единствена в България Информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта да бъде подпомогната от Държавата. Не просто защото сме си решили самички, че заслужаваме това финансиране, а защото сме единствената такава услуга у нас, защото работим изцяло в полза на обществото, защото в почти всички европейски страни има такива информационни линии и никъде те не са оставени да оцеляват сами, защото ситуацията с употребата на наркотици и алкохол и с проблемната игра на хазарт у нас не спира да се влошава, защото хората имат нужда от нас и не спират да ни търсят… А и Държавата все пак призна два пъти в миналото, че сме необходими, нали?

Е, през 2019 г. финансиране не дойде, нито през 2020 г. С мъка на сърца на два пъти се приготвяхме да се закриваме, като чувството беше все едно сме отгледали едно дете и изведнъж ще трябва да го изоставим. Толкова труд, градене и постижения щяха просто да изчезнат за един ден – сайтът и телефонът спират и повече няма Информационна линия за помощ.

Искахме да продължим и през 2019 г. направихме спешна дарителска кампания в Платформата.бг. Не събрахме огромни суми, но получихме достатъчно подкрепа от множество хора и организации, които ни дадоха глътка въздух. Благотворителна организация от чужбина пък ни осигури още два пъти по няколко месеца живот и ние сме безкрайно благодарни на всички, които ни дадоха рамо.

Информационната ни линия не е спирала да работи и българите продължават да разчитат на нас. Затова продължаваме да търсим решение.

Какво точно правим

Хората често ни се обаждат на Линията, без да знаят с какво можем да им помогнем. Основното, което винаги им казваме, е, че напълно анонимно и без заплащане за консултацията могат да ни разкажат своя случай и да ни зададат въпросите си. И хората ни разказват своите истории, а много от тях са емоционални, тежки, понякога ни карат и ние да се чувстваме като човека, когото слушаме.

През годините сме разговаряли с хиляди хора по всякакви въпроси, свързани с употреба на наркотици и алкохол, с проблемна игра на хазарт или със зависимости. Има истории, които си приличат една с друга, и такива, които са уникални.

Например, често пъти ще ни се обади майка на момче на около 20 годишна възраст. Разбрала е, че синът ѝ употребява амфетамини, но той отрича. Пита ни какво да прави и е уплашена. Разговаряме и научаваме още неща. Синът най-често не работи или постоянно започва работа и после я губи. Пуши марихуана от години, но това досега не е било проблем. Често пъти и пие алкохол. През последните няколко месеца обаче поведението му рязко е започнало да се променя. Станал е раздразнителен, дори агресивен. Всеки ден излиза, по цели нощи не спи. Отслабнал е. Постоянно иска пари, а ако не му дадат, заплашва, че ще си посегне. Или напада родителите си. Може да има параноя и да мисли, че го преследват или някой иска да го нарани. Или да чува несъществуващи неща. Може дори да е в неадекватно състояние от седмици или месеци и да не може изобщо да се проведе разговор с него. Родителите нямат представа какво да правят и към кого да се обърнат. Майката търси в интернет и попада на нас. Вижда телефонен номер и ни се обажда.

Понякога се чудим колко време ѝ е отнело да събере смелост да ни позвъни. А колко хора са намерили телефона ни или са го получили от друг човек, но така и не са преодолели срама и страха си, за да ни се обадят? Защото почти всички са много притеснени, когато вдигнем слушалката. Не знаят откъде да започнат. Питат дали разговорът се записва, дали телефонният им номер се показва. Дълго време не споделят неща, защото се срамуват и се чудят дали е безопасно да ни ги кажат. Дали няма да ги осъдим по някакъв начин? Да им се присмеем? Да им кажем, че сами са си виновни, защото са сбъркали в това или онова?

На нас ни се иска хората да нямат такива очаквания, когато търсят помощ, особено ако става въпрос за тежко заболяване като зависимост. Защото това е болест, която съсипва живота не само на самия зависим, но и на близките му. А понякога и отнема живот. А болестта трябва да се лекува като всяка друга, а не да бъде осъждана.

Затова нашата работа е да слушаме хората. Да ги чуем добре, да ги разберем, да ги успокоим, окуражим. Да им дадем липсващата информация, да ги насочим към първите стъпки в търсенето на специализирана помощ. Същото ще направим и с майката на 20-годишното момче, употребяващо амфетамини, както и с всеки друг човек, който ни потърси за подкрепа. Без значение кой е, какъв е и откъде е.

#ЩедриятВторник

#ЩедриятВторник 2020

#ЩедриятВторник – това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта.

#GivingTuesday е глобална инициатива. Идеята се появява в САЩ през 2012 г. като реакция спрямо Черния петък и манията по безконтролно пазаруване по празниците, когато повечето хора, заливани отвсякъде с рекламна информация, купуват твърде много и ненужни вещи.

#GivingTuesday дава възможност на бизнеса, благотворителните организации и местните общности да обединят усилия в подкрепа на важни за обществото благотворителни каузи и да напомнят на хората, че дарителството е неотменна част от ежедневието ни и начин да използваме парите си, за да променим нечий живот.

#GivingTuesday се отбелязва в над 100 страни по света, включително САЩ, Канада, Великобритания, Русия, Германия, Испания, Сингапур, Австралия и Бразилия.

От 2014 г. фондация BCause отбелязва #GivingTuesday/#ЩедриятВторник. Като член на CAF Global Alliance, фондацията се стреми да популяризира дарителски каузи и да улесни пътя на дарителите към тях.

Фондацията създава сайта http://givingtuesday.bcause.bg и провежда кампании за набиране на средства чрез Platformata.bg и Фейсбук.

От 2018 година фондация BCause е официален партньор за България на движението #GivingTuesday.

Запазете си деня! #ЩедриятВторник е на 1 декември 2020 г.

Тази година решихме да кандидатстваме и с нашата Информационна линия като кауза в инициативата, защото това, което правим, не носи приходи и ни е необходима помощ отвън. За щастие получихме одобрението на фондация Bcause и се надяваме, че добри хора ще ни подкрепят.

Даваме си сметка, че кауза, свързана със зависимости към наркотици, алкохол или хазарт, не изглежда много популярна, особено по време на пандемията от Ковид-19. Темата ни сигурно не е първата, за която нормално се сещат хората, когато решават да дарят. Но зависимостта е болест, от която боледуват стотици хиляди българи, а покрай тях страдат поне още толкова техни близки. Всеки зависим човек е нечий син или дъщеря, баща или майка, брат или сестра, съпруг или съпруга. Хора, които са се обърнали към вещества или игра на хазарт в опит да облекчат някакво страдание, или които са били твърде млади, за да са способни да направят разумен избор. Никой зависим човек не си е избрал сам да се разболее.

Всички те са до нас, около нас или дори част от нас. Хора от нашето общество, от нашето семейство. Те заслужават нашата помощ не по-малко от всеки друг човек.

Дарете за нашата кауза, за да можем да им помогнем заедно!

Намерете ни тук:

Платформата: https://www.platformata.bg/bg/kauzi/472:2502-2020-11-24-12-36-51/details/campaign.html

България DMS: SMS с текст DMS HELPLINE на номер 17 777; https://dmsbg.com/16403/dms-helpline/

Още начини за дарение:

Дарение по банков път:

Банкова сметка:
IBAN: BG80PRCB92301049498214
BIC: PRCBBGSF
ПроКредит Банк
София, бул. „Тодор Александров“ 26
Титуляр: Сдружение „АРЗ Солидарност“

За дарение чрез PayPal посетете тази страница: https://www.solidarnost-bg.org/darenie/

За контакт с Асоциация „Солидарност“:

Тел.: 02-971-99-20, 0884‑38‑99-30
Имейл: info@solidarnost-bg.org
Уебсайт: https://www.solidarnost-bg.org/

Нашата кауза в България дарява

Posted on by
Отговор

Малко история

Създадохме Националната информационна линия за наркотиците през вече далечната 2008 г. с една основна цел – да бъдем лесно достъпното място, към което да могат всички хора (без значение на каква възраст са, от какъв пол, от кое населено място, дали се обаждат за себе си или за някой друг и т.н.) да се обръщат анонимно и безплатно за информация и помощ.

Очаквахме да завалят обаждания от зависими към наркотици или от техните родители, търсещи помощ. Поне в рехабилитационната програма в нашата организация се обаждаха и идваха най-вече такива хора. Вместо това, веднага щом телефонът заработи, заваляха обаждания от близките на зависими към алкохол. Първата година – 2009-та – я завършихме с 42% обаждания само за алкохолна зависимост. Наложи се да прекръстим Линията и тя стана „за наркотиците и алкохола“. Не че това означаваше да се преквалифицираме – зависимостта си е зависимост без значение от веществото, но трябваше бързо да се ориентираме в ситуацията и тенденциите в България.

През първите три години получихме мощното финансово рамо на холандския държавен бюджет – проектът ни беше финансиран от програма МАТРА. Може да се каже, че хванахме последния влак, защото през 2007 г., когато спечелихме този грант, България стана член на Европейския съюз, а тази програма не финансира проекти от държави-членки. От Холандия взехме и един от най-добрите модели на работа – Холандската информационна линия за наркотиците и алкохола ни даде своите добри практики, огромно количество първоначална информация, множество обучения за телефонно и интернет консултиране. Във всяко едно отношение извадихме късмет.

Чувствайки нуждата да предлагаме на хората услуга с най-високо качество, станахме член и на Европейската фондация на информационните линии за наркотици (FESAT), защото това е професионалната мрежа, която събира и обединява най-добрите практики на континента и задава принципите на нашата специфична работа. Сдобихме се с много нови колеги от различни държави и вече бяхме част от една общност.

В края на 2010 г. холандската държава се оттегли с приключване на финансирането, като остави една вече добре функционираща Българска информационна линия – с пълен с информация уебсайт, работещи телефон, чат и имейл и с екип от обучени консултанти. Но остана и предизвикателството с намирането на средства за по-нататъшното ни съществуване.

След дълги преговори Държавата се съгласи да ни отпусне финансиране по тогавашната Национална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013, макар и само за телефонната линия – за общо 16 месеца в периода 2012-2014 г.

През годините преживяхме какво ли не – наложи се отново да сменим името на Информационната линия и тя стана „за наркотиците, алкохола и хазарта“; търсихме финансиране къде ли не – от български и европейски проекти, от донори – най-вече чуждестранни; и организацията ни си смени наименованието; предприемахме различни инициативи; разширявахме сайта си; трупахме знания и опит; екипът ни ставаше все по-малък, но все по-сплотен и още, и още…

И така стигнахме до 2019 г., когато се оказа, че основните ни донори се оттеглят, защото отдавна е настъпило времето нашата единствена в България Информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта да бъде подпомогната от Държавата. Не просто защото сме си решили самички, че заслужаваме това финансиране, а защото сме единствената такава услуга у нас, защото работим изцяло в полза на обществото, защото в почти всички европейски страни има такива информационни линии и никъде те не са оставени да оцеляват сами, защото ситуацията с употребата на наркотици и алкохол и с проблемната игра на хазарт у нас не спира да се влошава, защото хората имат нужда от нас и не спират да ни търсят… А и Държавата все пак призна два пъти в миналото, че сме необходими, нали?

Е, през 2019 г. финансиране не дойде. С мъка на сърца се приготвихме да се закриваме още през октомври, като чувството беше все едно сме отгледали едно дете и изведнъж ще трябва да го изоставим. Толкова труд, градене и постижения щяха просто да изчезнат за един ден – сайтът и телефонът спират и повече няма Информационна линия за помощ.

Искахме да продължим и направихме спешна дарителска кампания в Платформата.бг. Не събрахме огромни суми, но получихме достатъчно подкрепа от множество хора и организации, които ни дадоха глътка въздух. Благотворителна организация от чужбина пък ни осигури още няколко месеца живот и ние сме безкрайно благодарни на всички, които ни дадоха рамо.

Информационната ни линия не е спирала да работи и българите продължават да разчитат на нас. Затова продължаваме да търсим решение.

Какво точно правим

Хората често ни се обаждат на Линията, без да знаят с какво можем да им помогнем. Основното, което винаги им казваме, е, че напълно анонимно и без заплащане за консултацията могат да ни разкажат своя случай и да ни зададат въпросите си. И хората ни разказват своите истории, а много от тях са емоционални, тежки, понякога ни карат и ние да се чувстваме като човека, когото слушаме.

През годините сме разговаряли с хиляди хора по всякакви въпроси, свързани с употреба на наркотици и алкохол, с проблемна игра на хазарт или със зависимости. Има истории, които си приличат една с друга, и такива, които са уникални.

Например, често пъти ще ни се обади майка на момче на около 20 годишна възраст. Разбрала е, че синът ѝ употребява амфетамини, но той отрича. Пита ни какво да прави и е уплашена. Разговаряме и научаваме още неща. Синът най-често не работи или постоянно започва работа и после я губи. Пуши марихуана от години, но това досега не е било проблем. Често пъти и пие алкохол. През последните няколко месеца обаче поведението му рязко е започнало да се променя. Станал е раздразнителен, дори агресивен. Всеки ден излиза, по цели нощи не спи. Отслабнал е. Постоянно иска пари, а ако не му дадат, заплашва, че ще си посегне. Или напада родителите си. Може да има параноя и да мисли, че го преследват или някой иска да го нарани. Или да чува несъществуващи неща. Може дори да е в неадекватно състояние от седмици или месеци и да не може изобщо да се проведе разговор с него. Родителите нямат представа какво да правят и към кого да се обърнат. Майката търси в интернет и попада на нас. Вижда телефонен номер и ни се обажда.

Понякога се чудим колко време ѝ е отнело да събере смелост да ни позвъни. А колко хора са намерили телефона ни или са го получили от друг човек, но така и не са преодолели срама и страха си, за да ни се обадят? Защото почти всички са много притеснени, когато вдигнем слушалката. Не знаят откъде да започнат. Питат дали разговорът се записва, дали телефонният им номер се показва. Дълго време не споделят неща, защото се срамуват и се чудят дали е безопасно да ни ги кажат. Дали няма да ги осъдим по някакъв начин? Да им се присмеем? Да им кажем, че сами са си виновни, защото са сбъркали в това или онова?

На нас ни се иска хората да нямат такива очаквания, когато търсят помощ, особено ако става въпрос за тежко заболяване като зависимост. Защото това е болест, която съсипва живота не само на самия зависим, но и на близките му. А понякога и отнема живот. А болестта трябва да се лекува като всяка друга, а не да бъде осъждана.

Затова нашата работа е да слушаме хората. Да ги чуем добре, да ги разберем, да ги успокоим, окуражим. Да им дадем липсващата информация, да ги насочим към първите стъпки в търсенето на специализирана помощ. Същото ще направим и с майката на 20-годишното момче, употребяващо амфетамини, както и с всеки друг човек, който ни потърси за подкрепа. Без значение кой е, какъв е и откъде е.

България даряваБългария дарява

България дарява е национална кампания, която популяризира и насърчава дарителството към граждански организации, каквато е и нашата организация. Тя се провежда за поредна година в последната седмица на месец март – от 21.03.2020 г. до 31.03.2020 г.

Тази година решихме да включим и нашата Информационна линия като кауза в кампанията, защото това, което правим, не носи приходи и ни е необходима помощ отвън. За щастие организационният комитет на България дарява, който също се състои от неправителствени организации, бързо ни одобри за кампанията. Сега работим по нея и се надяваме, че добри хора ще ни подкрепят.

Даваме си сметка, че кауза, свързана със зависимости към наркотици, алкохол или хазарт, не изглежда много популярна. Темата ни сигурно не е първата, за която нормално се сещат хората, когато решават да дарят. Но зависимостта е болест, от която боледуват стотици хиляди българи, а покрай тях страдат поне още толкова техни близки. Всеки зависим човек е нечий син или дъщеря, баща или майка, брат или сестра, съпруг или съпруга. Хора, които са се обърнали към вещества или игра на хазарт в опит да облекчат някакво страдание, или които са били твърде млади, за да са способни да направят разумен избор. Никой зависим човек не си е избрал сам да се разболее.

Всички те са до нас, около нас или дори част от нас. Хора от нашето общество, от нашето семейство. Те заслужават нашата помощ не по-малко от всеки друг човек.

Дарете за нашата кауза, за да можем да им помогнем заедно!

Намерете ни тук:

България дарява: https://bulgariadariava.bg/cause/da-spasim-liniata-za-podkrepa-na-zavisimi-i-tehnite-semeystva/

България DMS: https://dmsbg.com/16403/dms-helpline/

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Posted on by
Отговор

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Гости с мисия

Posted on by
Отговор

През изминалата седмица на гости ни бяха група белгийски колежани от Karel de Grote University College в Антверпен.

Те се свързаха с нас преди около 2 месеца с желание да ни посетят във връзка с техен академичен проект. Бяха решили да посетят България, тъй като за тях е непозната и любопитна дестинация. Нашите контакти намерили случайно и в любезен мейл ни молеха за съдействие.

Тъй като имаме опит в подобни културни обмени, не ни трябваше много време, за да се решим да станем домакини.

На кратко, задачата на студентите беше да посетят неправителствени организации извън фламандския регион, като дипломно проучване за курса им по “Transcultural Challenges and Crossing Borders”. Целта на проекта е да научат повече за добрите практики на организациите, които ще посетят и начина, по който те повлияват на обществото в чиято полза работят, както и трудностите, пред които се изправят и начините, по които се справят с тях. Тъй като бъдещите ортопедагози (като Теса и нейните състуденти) се налага да работят с много различни хора и да прилагат мултикултурален подход, трябва да са добре подготвени за това.

Ние бяхме силно впечатлени от начина, по който се обучават студентите в Белгия и начина, по който трупат практиката си. Това беше допълнителен стимул да съдействаме, тъй като и самите ние имахме шанс да се учим от тях.

След посещението им получихме следното писмо, което с удоволствие споделяме с вас :

„На първо място бихме искали да ви благодарим отново за гостоприемството.
Отначало не знаехме какво да очакваме и бяхме малко нервни, но и се вълнувахме. Много се радваме, че успяхме да съберем толкова много информация от всички вас. Беше по-лесно отколкото очаквахме. Разговорите ни протичаха гладко и нямахме усещането, че е стандартно интервю.

Чрез информацията, която ни дадохте, успяхме да разберем напълно вашата дейност. Изненадахме се и бяхме щастливи от това, че вашите възгледи са много подобни на нашите в Белгия. Видяхме, че наистина искате да промените ситуацията. Изненада ни това, че правителството не полага особено големи усилия да подпомага програми като вашата или зависимите като цяло. Ако трябва да сме честни, ситуацията с правителството малко ни разстрои. Положението е много различно в Белгия.

Информационната линия е много добра инициатива, също и новият сайт, който все още не е пуснат. Жалко е, че не много хора в България знаят за линията. Чатът на сайта ви също е много добра идея, защото е лесно достъпен за всички.

Беше ни полезно, но неприятно да чуем за правителството. Хубаво е, че изразявате вашата фрустрация и критики, защото са основателни. Надяваме се, че в бъдеще ще има промени в начина на мислене и действие, или някаква помощ за разрешаването на този проблем.

Терапевтичната програма също е много ефективна според нас. Използваните методи в нея са много полезни и бяхме много любопитни да разберем за тях. Семинарът, на който присъствахме, беше много интересен. Това е един добър начин да се помогне на хората да разберат и решат проблемите си. Забелязахме, че на някои клиенти не им беше комфортно присъствието ни. Според нас това е нормална реакция, защото не е лесно човек да говори за личния си живот пред непознати. Оценяваме високо факта, че ни дадоха възможност да сме част от събитието. По време на него ни попитахте някои въпроси относно нашето посещение и за филма. Беше приятно чувството, че ни приемате, но и ни изненадахте. Затова не успяхме да намерим отговор бързо и да бъдем изчерпателни.

Темата на семинара ни накара да се замислим за неща, за които не бяхме мислили преди това, а явно беше доста полезна и за клиентите. Беше хубаво да видим, че хора като А. (водещият на семинара) могат да вземат участие и след завършването на програмата. Беше свършил страхотна работа!

Още веднъж ви благодарим и ви пожелаваме успех!

Поздрави,
Теса и компания“

За нас също беше интересно и обогатяващо преживяване, за което им благодарим!
🙂

20150127_161124