Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Please follow and like us:
error0

Гости с мисия

През изминалата седмица на гости ни бяха група белгийски колежани от Karel de Grote University College в Антверпен.

Те се свързаха с нас преди около 2 месеца с желание да ни посетят във връзка с техен академичен проект. Бяха решили да посетят България, тъй като за тях е непозната и любопитна дестинация. Нашите контакти намерили случайно и в любезен мейл ни молеха за съдействие.

Тъй като имаме опит в подобни културни обмени, не ни трябваше много време, за да се решим да станем домакини.

На кратко, задачата на студентите беше да посетят неправителствени организации извън фламандския регион, като дипломно проучване за курса им по “Transcultural Challenges and Crossing Borders”. Целта на проекта е да научат повече за добрите практики на организациите, които ще посетят и начина, по който те повлияват на обществото в чиято полза работят, както и трудностите, пред които се изправят и начините, по които се справят с тях. Тъй като бъдещите ортопедагози (като Теса и нейните състуденти) се налага да работят с много различни хора и да прилагат мултикултурален подход, трябва да са добре подготвени за това.

Ние бяхме силно впечатлени от начина, по който се обучават студентите в Белгия и начина, по който трупат практиката си. Това беше допълнителен стимул да съдействаме, тъй като и самите ние имахме шанс да се учим от тях.

След посещението им получихме следното писмо, което с удоволствие споделяме с вас :

„На първо място бихме искали да ви благодарим отново за гостоприемството.
Отначало не знаехме какво да очакваме и бяхме малко нервни, но и се вълнувахме. Много се радваме, че успяхме да съберем толкова много информация от всички вас. Беше по-лесно отколкото очаквахме. Разговорите ни протичаха гладко и нямахме усещането, че е стандартно интервю.

Чрез информацията, която ни дадохте, успяхме да разберем напълно вашата дейност. Изненадахме се и бяхме щастливи от това, че вашите възгледи са много подобни на нашите в Белгия. Видяхме, че наистина искате да промените ситуацията. Изненада ни това, че правителството не полага особено големи усилия да подпомага програми като вашата или зависимите като цяло. Ако трябва да сме честни, ситуацията с правителството малко ни разстрои. Положението е много различно в Белгия.

Информационната линия е много добра инициатива, също и новият сайт, който все още не е пуснат. Жалко е, че не много хора в България знаят за линията. Чатът на сайта ви също е много добра идея, защото е лесно достъпен за всички.

Беше ни полезно, но неприятно да чуем за правителството. Хубаво е, че изразявате вашата фрустрация и критики, защото са основателни. Надяваме се, че в бъдеще ще има промени в начина на мислене и действие, или някаква помощ за разрешаването на този проблем.

Терапевтичната програма също е много ефективна според нас. Използваните методи в нея са много полезни и бяхме много любопитни да разберем за тях. Семинарът, на който присъствахме, беше много интересен. Това е един добър начин да се помогне на хората да разберат и решат проблемите си. Забелязахме, че на някои клиенти не им беше комфортно присъствието ни. Според нас това е нормална реакция, защото не е лесно човек да говори за личния си живот пред непознати. Оценяваме високо факта, че ни дадоха възможност да сме част от събитието. По време на него ни попитахте някои въпроси относно нашето посещение и за филма. Беше приятно чувството, че ни приемате, но и ни изненадахте. Затова не успяхме да намерим отговор бързо и да бъдем изчерпателни.

Темата на семинара ни накара да се замислим за неща, за които не бяхме мислили преди това, а явно беше доста полезна и за клиентите. Беше хубаво да видим, че хора като А. (водещият на семинара) могат да вземат участие и след завършването на програмата. Беше свършил страхотна работа!

Още веднъж ви благодарим и ви пожелаваме успех!

Поздрави,
Теса и компания“

За нас също беше интересно и обогатяващо преживяване, за което им благодарим!
🙂

20150127_161124

Please follow and like us:
error0