Със сигурност не сме единствените, които са забелязали как през последните месеци лотарийните билети се разпространиха страшно много. Така наречените скреч карти могат да бъдат открити в учудващо голям брой търговски обекти, в които не сме очаквали да има хазартни продукти. Вероятно голяма част от хората не ги възприемат като такива. Определението в Закона за хазарта е следното (чл. 2 (1)): „Хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът“. Моментната лотария (скреч картите) също е включена в това определение.
В опит да разберем какво е довело до актуалното положение намерихме статия на в-к „Капитал“, която дава доста подробна информация чия собственост са частните лотарии и как се е стигнало до твърде успешното им разпространение.
След като прочетохме статията, спряхме да се чудим как и защо и помислихме какво означава това за нашата работа.
Лотарията и зависимостта
Хазартната зависимост е напълно реална диагноза и хората, които са запознати с нея, знаят и колко осезаеми са последствията ѝ. Една от стратегиите в хода на лечението е да се избягват високо рисковите ситуации (посещения на игрални зали, употреба на алкохол и др.). Какво става, ако с всяко влизане в бензиностанция, магазин за хранителни стоки, купуване на вестник от будка на тротоара, плащане на сметки или изпращане на писмо, лотарийните билети стоят прилежно подредени до касата? Какво става, ако този човек работи на място, където се продават такива билети?
Ясно е, че всеки вид хазартна игра е проблем за всеки човек, който вече е зависим. Потърсихме и изследвания дали моментната лотария има потенциал да предизвика зависимост. Все още няма голямо количество данни за точно този вид хазарт, но все пак успяхме да открием няколко изследователя, които работят в тази сфера. Според статия на д-р Марк Грифитс към лотарийните скреч карти може да се развие зависимост. Купуването им може да стане повтарящ се навик поради условните рефлекси, които създават, краткия интервал за получаване на печалбата и психологически възнаграждения в съчетание с факта, че не се изискват никакви умения, че са лесно достъпни и евтини.
„Вноска социално отговорно поведение“
Решихме да проверим и каква част от приходите на лотариите отива в държавната хазна, откъдето евентуално би могло да дойде финансиране за лечение на зависимости. Кратка справка в Закона за хазарта показа следното: според чл. 10а (1) „Организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение в размер, както следва:
- За организатори на онлайн залагания – 50 000 лв.
- За организатори на игри в игрално казино – 10 000 лв.
- За всички останали организатори на хазартни игри – 5000 лв.“
Според ал. 4 дейностите, които се финансират с тези пари, са предпазване на младите хора от хазарт; превенция и лечение на хазартна зависимост; провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг. Предполагам, че частните лотарии попадат в графата „всички останали организатори на хазартни игри“. Следователно двете частни фирми организатори трябва да внасят по 5 000 лева годишно за посочените дейности. Изразходването на средствата става с наредба на Министерски съвет. Едновременно тъжно и смешно е колко малка сума трябва да отделят организаторите на моментната лотария, която се разпространява буквално навсякъде.
Още по-тъжно и може би по-малко смешно е, че наредбата вероятно няма да се появи и вноските от всички организатори на хазартни игри ще отидат незнайно къде, като се има предвид отношението на държавата към зависимостите, което вече сме обсъждали.
Надеждата за печалба
За хората, които нямат зависимост или няма да развият такава, лотарията също не предлага много. По закон организаторите са длъжни да връщат под формата на печалби 50% от залозите. Големи цветни надписи на лицевата страна на талона обявяват колко големи суми могат да бъдат спечелени. Например 3 печалби от по 500 000 лева. Ако обърнем талона и погледнем малкия скучен шрифт, който определено не е толкова занимателен, колкото предната страна на билета, виждаме, че тиражът е например 15 000 000 броя. Вероятността точно твоят билет да донесе печалба от половин милион лева е 1 към 5 000 000. Да, на гърба на билетите са посочени и останалите печалби, които изглеждат доста щедри. Сега извадете броя печеливши билети от общия тираж и ще се получи нещо като нашия примерен талон по-горе. Рекламите по телевизията също целят да ни накарат да повярваме, че точно ние можем да сме един от печелившите, като дават ярки примери с хора, които са спечелили. Възможно е, но не е особено вероятно.
Разбира се, за да продължават хората да купуват билетите, от време на време трябва да има някаква печалба – най-често стойността на билета. Този принцип е в основата на бихейвиоризма като направление в психологията и има конкретни практически измерения. Желаното поведение се възнаграждава, за да бъде продължено. В този случай печелившият билет води до купуване на още билети. И наистина – когато някой спечели, много често просто използва парите, за да продължи да играе. И тъй като организаторът изплаща едва 50% от залозите под формата на печалби, вероятно, след например два месеца редовна игра, ще сме на загуба независимо от няколкото билета, които ще са ни донесли малка печалба.
