Деца на алкохолици – срам, вина и мълчание

Обичах я и я мразех в еднаква степен – живот със зависима към алкохол майка

 

Минаха две и половина години, откакто загубих майка си заради алкохола. Бях на 21 г., а тя – на 49. Това беше горчив, но неизбежен край на битката с наркотик, който постепенно засилваше безмилостната си хватка върху нея през годините. Макар и да ме е срам да го призная, нейната смърт ми донесе моментно облекчение.

Внезапно бях освободена от всепоглъщащата тревога; не чаках да ми се обадят с още лоши новини. Не се боях да говоря на майка, която обичах и мразех в еднаква степен, чието диво и непостоянно състояние ме оставяше несигурна как да се отнасям към нея, какво да ѝ кажа. Все пак мъчителният период на депресия бързо последва и аз отново открих, че правя това, в което животът на дете на алкохолик ме беше направил експерт: да крия истинските си чувства и да се преструвам на смела.

Семейството ми години наред беше скърбило за жената и живота, които познавахме, преди тя да се превърне в марионетка на наркотика. Оглушителна тишина обитаваше нашата къща, когато мама беше пияна. Никой не говореше, когато тя залиташе наоколо; когато седеше на масата за вечеря, едва успявайки да сложи храна в устата си; когато се опитваше да те въвлече в безплоден, неразбираем разговор. Вместо това ние се надявахме да направляваме деликатната ситуация, докато тя заспи или докато пияното чудовище, което я обитаваше, я напусне.

Хаосът често царуваше. Горчиви думи се хвърляха напред и назад, докато и двете страни бяха толкова пропити със съжаление и вина, че тишината можеше отново да властва, задушавайки ни всички.

Когато майка ми почина, аз твърдо реших да говоря открито за нейния алкохолизъм, защото не можех да понеса да бъда съучастник в мълчанието, обгръщащо проблема. Между 2004 и 2014 г. броят на смъртните случаи в Англия, свързани с алкохол, е нараснал с цели 13%. Моята загуба е безвъзвратна, но други могат да бъдат предотвратени, а да се започне разговор за алкохолизма е първата стъпка в промяната на отношението на нацията към тази пандемия.

Въпреки че положението на алкохолиците е ужасно – демонизацията от обществото (включително от медицинските професионалисти), съкращенията в услугите за психично здраве, лесната достъпност на наркотика… и списъкът продължава – тежката борба на техните деца често остава игнорирана.

Според доклад на Националната асоциация за деца на алкохолици (Nacoa) децата на алкохолици е шест пъти по-вероятно да станат свидетели на домашно насилие, пет пъти по-вероятно да развият хранително разстройство, три пъти по-вероятно да мислят за самоубийство, два пъти по-вероятно да извършат престъпления и два пъти по-вероятно да имат трудности в училище. Може би най-плашеща е непобедимата вечност на тази опустошителна чума – самите деца на алкохолици е три пъти по-вероятно да развият проблеми с наркотици или алкохол.

деца на алкохолици

През декември 2016 г. Английската агенция за общество здраве (Public Health England) прави предположение, че финансовата тежест би могла да достигне до 52 милиарда британски лири на година. Това включва разходите на Националната здравна служба (NHS) за справяне със заболяванията, свързани с алкохол; престъпността, свързана с алкохол и загубата на производителност, причинена от проблемно пиене.

Но тази сума не включва парите, необходими за борба с множеството проблеми, които поразяват семействата на алкохолиците. Такава сума не съществува, защото тези семейства остават скрити; стигмата около алкохолизма е толкова голяма, че засегнатите таят вина, неудобство и срам.

Точно както няма един-единствен профил на алкохолика, така няма единствен профил на техните деца. Моята майка беше успешен професионалист в NHS, работейки като напреднал практикуващ лекар до 45-та си година – четири години преди смъртта ѝ. Тя имаше заразителен характер, който осветяваше стаята – жизнена, щедра в любовта и много състрадателна.

Когато тя почина, аз учех втора година в университета. Оттогава завърших и сега се обучавам, за да стана учител, до голяма степен вдъхновена от здравата основа на стабилност и нормалност, която училището ми осигури, докато бях дете. Аз съм човек, който постига повече от изискваното.

Но миналото ми крие отчаяна истина: историите на издръжливост, които много от нас, децата на алкохолици, несъзнателно споделяме, не трябва да бъдат приемани като „вдъхновяващи“, защото след това ние продължаваме да прикриваме една много по-мрачна реалност и, което е решаващо, не успяваме да открием основния проблем.

Има надежда за промяна. След искреното признание на депутата Джонатан Ашуърт пред парламента (на Великобритания) за неговия опит като дете на алкохолик и заради спешната нужда да се справим с по-всеобхватните вреди, причинени от наркотика, през февруари ще има нова стратегия за подкрепа на деца на алкохолици.

Освен това е изготвен първият манифест за деца на алкохолици, който съдържа план от десет точки, за да се помогне на едно от пет деца, засегнати от алкохола.

Понастоящем във Великобритания няма нито една местна институция, която да има стратегия, насочена към децата на алкохолици. Нито системата за социални грижи, нито обществената здравна система са създали ефективни стратегии, с които да ги подкрепят. Този манифест, написан от създатели на политики, медицински експерти, благотворителни фондации и деца на алкохолици, изисква от правителството да назначи министър, отговорен за координирането на политиката. Местните власти искат подходящо финансиране, за да предоставят решаваща физическа и емоционална подкрепа на децата в нужда.

Можем да се надяваме окончателно да излезем от кръга на зависимостта, който задушава нацията, единствено като протегнем ръка на децата на алкохолиците. Ако не направим това, запазвайки мълчание по въпроса, ще им изменим и ще обречем хиляди деца на злочеста участ, докато в същото време подпомагаме главния проблем, който ние, като нация, претендираме, че е толкова отвратителен.

Ани Бекет

Източник

Аутизъм и зависимост

В следващите редове е продължението на обзора на статията Addiction and Autism: A Remarkable Comorbidity?“ на Patricia JM van Wijngaarden-Cremers, Wim Van den Brink и Rutger Jan van der Gaag, които разглеждат и обсъждат доказателствата за евентуална коморбидност между разстройства от аутистичния спектър и зависимостите.

Авторите предлагат някои възможни базови обяснения за връзката между аутизъм и зависимост:

Трудности при социалното взаимодействие

Проблеми със социалната чувствителност: обикновено хората с аутизъм имат затруднения със социалното взаимодействие още от ранна възраст. При хората със зависимо поведение тези проблеми ескалират, когато зависимостта към веществата и загубата на контрол прогресивно се развиват. При някои индивиди със зависимост тези затруднения могат да възникнат след като преживеят детокс – това би могъл да бъде един от индикаторите, които да насочат към хипотеза за  възможен подлежащ аутизъм, имайки предвид, че повечето зависими възстановяват социалните си умения след успешна детоксификация и последваща рехабилитация. Веществата могат да улеснят социалната ангажираност. Много хора, които са притеснителни или се чувстват социално неудобни, са склонни да използват вещества, за да „подпомогнат“ справянето си с напрежението от социални срещи. По същия начин страдащите от аутизъм, които все пак имат социални контакти, могат да преживяват ползи от употребата на вещества, които да помагат за справянето с по-сложни социални ситуации.

И тъй като тревожността и депресията са много често срещани сред индивидите с аутистични разстройства (над 85% в случаите),  необходимостта за облекчаване на напрежението чрез използване на вещества е разбираема.

Невробиологични прилики

Изглежда, че има много силни прилики на невробиологично ниво между аутизма и зависимостта; на такова ниво, че някои могат да се чудят дали всъщност двете заболявания не споделят общи невробиологични корени.

аутизъм и зависимост

Скоро проведени изследвания показват силно припокриване при дисрегулацията на лимбичните кортико-стриатални вериги между индивидите със зависимост; обсесивно-компулсивно разстройство; синдром на дефицит на вниманието и хиперактивността и аутизъм. Изследванията дават доказателства и сведения за общи корени на допаминоергична дисрегулация в три кортико-стриатални пътеки. Ако увреждането е основно разположено в сензомоторния контур, то клиничната експресия ще бъде неврологично състояние – такова като болест на Паркинсон или дори болест на Хънтингтън. Нарушенията във функционирането на „когнитивната“ кортико-стриатална част ще се изрази под формата на  разстройства, свързани с дефицит на вниманието и хиперактивност. Нарушения или прекъсвания на „лимбичната“ кортико-стриатална част ще се проявят клинично като зависимо поведение. При аутизма допаминоергичните регулационни вериги са прекъснати и в трите области.

От еволюционна гледна точка може да се хипотезира, че и двете – зависимостта и аутизма – са отклонения от нормалнитe адаптивни стратегии за справяне на индивида и вида. Например изявеността  и фокализацията върху миризми играят главна роля в първичното привързване. Основен поведенчески модел, който дава възможност на детето да оцелее чрез търсене на храна и комфорт при неговата майка. Този превес на фокуса на миризмата и оралното проучване персистира при хората с аутизъм, както и при тези със зависимо поведение.

Допамин

Хората с аутизъм имат тази свръхчувствителност, при която тяхната нормална регулация на възбуда е недостатъчна. В опит да се справят със ситуации, пренатоварени от стимули, те проявяват склонност към развиване на силна свръхфокусираност или стереотипи, в резултат на което настъпва фронтално допаминово изчерпване, предоставящо им приятна релаксация.

При зависимостта генетичната уязвимост предполага по-слаба компактност на допаминовите рецептори в централната система за възнаграждение, което е причина за по-слабата чувствителност по посока на „типичните“ възнаграждения, което ги прави лесно отегчаващи се и по-зависими от търсенето на „интригуващи“ ситуации или поведения. На поведенческо ниво обсебването с веществото или с поведението става по-интензивно, за сметка на редуциране на другите дейности и социален живот, за да се стигне до момент, в който зависимият бива изхвърлен от нормалното общество.

Борба

При индивидите с аутизъм необходимостта от социални контакти и нуждата да се излезе от изолацията ескалират по време на юношеството. Те се измъчват от борбата със социална си странност и с липсата на чувствителност по отношение на нуждите и очакванията на другите. Този процес много често е фрустриращ и употребата на алкохол, канабис или на по-силни наркотици улеснява пътя към включването в някакви социални активности и социални групи.

Има и сходства на генетично и психофизиологично ниво, които могат да допринесат за разбирането на уязвимостта към зависимост при аутизма.

Серия от изследвания демонстрира силна зависимост към ендогенни опиоиди при индивиди с аутизъм.

Нарушенията, свързани с допаминовата чувствителност, изглежда играят роля по отношение на някои характеристики при аутизма, свързани с регулацията на когнитивно и емоционално ниво и участващи в стереотипите и вглъбеността.

Разстройствата от аутистичния спектър и зависимостите могат да се възприемат като нарушения в развитието, при които генетичната предразположеност и уязвимост играят роля, която може да бъде предизвикана от ранен стрес (неразбиране на околната среда, травматизация и тормоз) и усложнена от настоящия стрес (тревожност, социална изолация), в резултат на което се нарушава правилното функциониране на кортико-стриаталната допаминергична регулационна система.

 

 

 

Моят зависим близък е съгласен да се лекува, а сега накъде: детокс и психосоциална рехабилитация

Вече съм направил/а консултация със специалист и съм по-наясно какво означават детокс и психосоциална рехабилитация и какво ни предстои като лечение. Има различни варианти.

1. Може би моят близък се нуждае от детокс (детоксификация). Какво е това? Това е периодът, който е необходим на организма да се изчисти от употребяваното вещество и да преминат неприятните (а понякога и животозастрашаващи) симптоми на абстиненцията. Тъй като тези симптоми са най-силни при зависимост към вещества като опиати, алкохол, барбитурати и бензодиазепини, обикновено се налага зависимият, решил да се лекува, да премине през такъв период.

Детоксът може да се извърши по два начина:

В болница – психиатрични болници или центрове за психично здраве, психиатрични отделения или клиники към други болници, някои отделения по токсикология.
Извън болница (амбулаторно) – амбулатории към психиатрични клиники, специализирани кабинети към медицински центрове, кабинети в ДКЦ, индивидуални или групови практики за специализирана медицинска помощ.

Лекуващият психиатър прави оценка на състоянието на зависимия и определя кой от двата начина е подходящ. По време на детокса зависимият получава медикаментозно лечение, а на някои места – и групова или индивидуална психотерапия.

Детоксификацията в държавните институции в повечето случаи е безплатна, а в частните се заплаща.

Много е важно да помня, че детоксът е само една от първите стъпки в лечението на зависимостта. Неговата цел е единствено да се стабилизира физическото състояние на моя близък и не може да реши проблема в дългосрочен план.

2. Моят близък не се нуждае от детокс или вече успешно е преминал такъв. Сега вече следва същинската част от лечението, която е и по-дългосрочна. Нарича се „психосоциална рехабилитация” и нейните цели са няколко:

• Да успее моят близък да спре изцяло употребата на наркотици/алкохол или играта на хазарт за един дълъг период от време, а защо не и завинаги.
• Да промени начина си на живот и да заживее с грижа за здравословното си състояние.
• Да постигне промяна в поведението си, така че отново да бъде приет от обществото и да може и сам да се утвърждава като негов пълноправен член.
• Да постигне вътрешна промяна и да се научи на самоконтрол, автономност, да разбира своите чувства и преживявания, да се научи да определя себе си като успешен човек.
• Да подобри отношенията си със своите близки и приятели, да си намери/задържи на работа, да продължи образованието си.

3. Какви видове програми за психосоциална рехабилитация има в България? В тези програми задължително работят специалисти – най-често психолози, психиатри и социални работници. Всички те са обучавани именно за работа със зависими. Лицензираните програми са регистрирани в Национален център по наркомании.

Програмите за психосоциална рехабилитация се делят на два основни вида: нерезидентни и резидентни. В нерезидентните програми зависимият прекарва само определено време от деня или седмицата, докато в резидентните живее 24 часа от денонощието.

Нерезидентните програми са няколко вида:

• отворена програма, работеща по модела „терапевтична общност” – участниците я посещават всеки работен ден за не по-малко от 8 часа;
• дневни центрове към психиатрични болници и центрове за психично здраве;
• дневни програми, насочени към хора с проблемна употреба на вещества;
• програми за работещи (вечерни програми);
• програми за ресоциализация.

Резидентните програми са:

• терапевтична общност;
• болнична рехабилитационна програма.

4. Заплаща ли се лечението в програмите за психосоциална рехабилитация? За нещастие, в повечето случаи отговорът е „Да”. Лечението на зависимости не се поема от Националната здравна каса.

Рехабилитацията е безплатна единствено в програмите към психиатричните болници и центрове за психично здраве. Но тъй като голям брой от програмите се осъществяват от неправителствени организации и частни практики, там се налага зависимите или техните семейства да заплащат такси за участие.

През последните няколко години Националната стратегия за борба с наркотиците чрез Министерство на здравеопазването финансира частично някои от лицензираните програми в България. Това финансиране поема отчасти или изцяло психосоциалната рехабилитация на ограничен брой зависими от наркотици, които получават доходи под официално установената за дадената година линия на бедност.

5. Къде мога да се обърна за повече информация и насочване? Всеки работен ден между 9:00 и 17:00 ч. можете да се свържете анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта на телефон 0888 991 866 или чрез чата и имейла в нейния сайт. В последния също можете да намерите много полезна информация.

Как да помогна на мой близък зависим да получи лечение?

Какво представлява заболяването „зависимост”?

Много често хората, които не познават болестта зависимост, смятат, че техните зависими близки  са безволеви и че с малко повече дисциплина и воля могат да се справят с „лошия си навик”.  Много е важно да се знае, че когато става дума за зависимост, волята е последното нещо, което взима участие във възстановяването. „Воля” и „зависимост” са взаимоизключващи се понятия.

Това е така, защото зависимостта е сериозно хронично заболяване, което предизвиква трайни промени в мозъка, психиката и поведението. Въпреки това, излекуването е възможно, но сериозните заболявания изискват и сериозно лечение.

Зависимост може да се развие към много видове наркотици, към някои лекарства, към алкохол, никотин, хазарт, интернет и компютърни игри. Всъщност, какъвто и да е причинителят на зависимостта, става дума за едно и също заболяване.

Какви са първите стъпки, които трябва да предприема в търсенето на лечение?

1.    Да намеря информация – мога да започна с търсене в интернет пространството и да намеря отговори на въпроси като: „Какъв е този наркотик и как действа?”, „Какво се случва при зависимост?”, „Може ли да се лекува и как?”, „А къде се лекува?”, „Плаща ли се лечението?”.

Това, за което трябва да внимавам, е надеждността на източниците и професионализма на хората, които предлагат лечение. Трябва да помня, че чудотворно, бързо и лесно лечение няма, нито лекарство-панацея.

2.    Да намеря специалист – добре е да потърся такъв, който работи именно със зависими. Той може да бъде психиатър, психолог или социален работник. Възможно е да живея в малък град и там да няма такъв. Или просто да не познавам никого. Тогава мога отново да се обърна към интернет. Информацията там не винаги е актуална, но ако мога да се свържа с някой, който да ме насочи в търсенето, защо не? Мога да потърся Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта: телефон 0888 991 866.

3.    Да се срещна със специалист – това е начинът да разбера доколко е дълбок проблемът и какво ни предстои в справянето с него. Не е нужно аз да знам всичко за зависимостта, нито пък да се нагърбвам сам/сама с лечението ѝ. В такава трудна ситуация всяка помощ е добре дошла.

По какъв начин се лекува зависимостта?

Съществуват различни методи и програми за лечението на зависимост, повечето от които се прилагат и развиват по света от много години. Някои от методите се опират на голям натрупан опит и доказана с годините степен на ефективност. След като не съм специалист, а просто човек, който търси помощ и не познавам (добре) тези методи, е важно да имам предвид няколко неща:

•    Успешността на едно лечение зависи в най-голяма степен от желанието и усилията на самия зависим. Никой друг не може да се лекува вместо него. Ако той още не е съгласен на лечение, трябва първо да му бъде помогнато да се мотивира и чак след това може да се очаква някакъв успех. За процеса на мотивиране най-добре може да помогне специалист.

•    Няма един-единствен метод, който да е еднакво добър за всички зависими. Всеки човек има различни нужди, трудности и възможности, затова изборът трябва да се направи внимателно и след проучване и/или изпробване на повече възможности.

•    Само лекарства не помагат. Зависимостта съвсем не засяга само тялото, а и психиката, и поведението на човека. Приемането на едно хапче няма как да научи зависимия да се справя с проблемите си във всички области на живота. За това психосоциалната рехабилитация е от много голямо значение.

•    Няма как да лекувам своя близък тайно от самия него. Зависимият е основен участник в процеса на своето възстановяване и аз няма как да го избегна – все пак това е неговият живот.

•    Зависимостта е хронично заболяване, което може отново да се върне в живота на моя близък (дори и повече от един път). Това означава, че често пъти се налага отново да се предприеме лечение. Звучи обезкуражаващо, но шанс няма само за онези, които не опитват. Това, че няма излекувани зависими, не отговаря на истината. Излекуваните хора са сред нас, но ние дори не знаем, че са имали такъв проблем.

•    Зависимостта няма как да се лекува бързо – в рамките на няколко дни или седмици. Няма как толкова много и различни поражения, нанасяни с години, да се „поправят” за нула време. Лечението всъщност е един процес на учене и промяна, който изисква поне няколко месеца и още време за поддържане на постигнатото. Ако целта е да спася моя близък, то времето е най-малкото, което мога да инвестирам.

•    Участието на семейството в лечението е от огромно значение за неговия успех. Най-общо казано, стълбовете, които крепят едно лечение и го водят към успех, са три – участието на зависимия, участието на специалистите и участието на близките на зависимия. Липсата на който и да е от тях прави нещата значително по-трудни. Партньорството между всички е огромен плюс.

Следва продължение

Как зависимостта към наркотици засяга мозъчната химия

Какво се случва в мозъка, когато се развива зависимостта?

Д-р Тимъти Хъкъби

В края на 90-те години на ХХ век екип от лекари и изследователи в Университета на Пенсилвания във Филаделфия (САЩ) провежда проучване, което открива активност на нервните клетки в мозъците на зависими от кокаин всеки път, когато последните гледали знаци, свързани с кокаин. Тези знаци – обикновени проблясвания, скрити между кадрите на филм, показвали кокаин и употреба на кокаин. И въпреки че повечето от знаците биха останали незабелязани от другите хора, резултатите показали, че пътищата, свързани с възнаграждаването в мозъка на изследваните, светвали от активност.

Ако този вид мозъчна дейност се случва, когато някой зависим от наркотици гледа изображения на предпочитания наркотик, представете си отговорът на мозъчната система за възнаграждаване, когато наркотикът е точно пред очите му. Що се отнася до зависимостта, знаем, че в мозъка протичат мощни процеси.

В мозъка има две части: лимбичната система, която се смята за по-примитивна, и неокортексът – съвременният мозък. Лимбичната система контролира нашите инстинкти за оцеляване и автономните функции, като реакцията „бий се или бягай“. В същото време, неокортексът изцяло се „занимава“ с пространственото мислене, ученето, езика и съзнателната мисъл. Поради тази причина неокортексът има по-голям контрол над тялото – той може да казва „Да“, „Не“ или „Може би“, докато лимбичната система е винаги включена и готова да действа.

Когато дойде зависимостта, тя подвежда мозъка да създаде нова операционна система. Зависимостта бавно развива едно изопачено възприятие за оцеляване, а именно, че мозъкът се нуждае от възнаграждаването, което единствено наркотиците могат да му дадат и че това е решаващо за оцеляването. „Да, аз трябва да продължа да взимам наркотици. Трябва да продължа да пия“, често си мисли зависимият.

Тази нова система е много устойчива и много надеждна. Частта от мозъка, която поддържа биенето на сърцето и работата на органите, сега поддържа силна нужда от употреба на наркотици. В този момент зависимостта се е превърнала в заболяване, защото е променила физическата структура и функцията на мозъка.

зависимостта

Всичко се свежда до химия

Зависимостта, както е дефинирана от Американското общество по зависимости (American Society of Addiction), е първично хронично заболяване на мозъчните системи за възнаграждение, мотивация, памет и свързаните с тях. Много от зависимите пациенти казват, че се чувстват безсилни пред тази нова система, която е поела контрола.

Злоупотребата с вещества „отвлича“ пътищата на възнаграждаването, свързани с мозъчните допаминови вериги. При нормални обстоятелства допаминът се отделя в мозъка по време на активности, решаващи за оцеляването – като хранене, секс и социално взаимодействие. Но нивата на допамин, отделяни при тези активности, са нищо в сравнение с количеството, което се отделя, когато някой взема наркотици като метамфетамини, кокаин и хероин.

Тези вещества влияят на мозъка по драстичен и незабавен начин. След време отделяните нива допамин не са достатъчни, за да предизвикат същото удоволствие, така че употребяващите трябва да вземат повече от наркотика, за да изпитат удоволствието. Това в крайна сметка предизвиква необратими промени в мозъка.

За колко време един човек става зависим е тема на разгорещен дебат, но няма съмнение, че това зависи от генетиката и средата на индивида. Зависимостта, без значение от какъв вид, не е просто поредица от лоши избори, а заболяване, което държи в плен своите жертви.

Д-р Тимъти Хъкъби е Медицински директор на Orlando Recovery Center и член на Американското общество по медицина на зависимостите (American Society of Addiction Medicine). Той е световно признат за приноса му в лечението на зависимостите.

Източник

Какво е добре да знаем, когато търсим лечение за алкохолизъм

През 2015 година веществото, за което най-често се свързваха с нас на Информационната линия за наркотиците, алкохола и хазарта, беше алкохолът. Повечето хора не знаят какво могат да предприемат, към кого да се обърнат и какво би трябвало да е лечението. Това е напълно нормално, защото зависимостта не е проблем, с който човек може да се справи лесно. Има много неща, които е добре да имаме предвид, когато търсим помощ за себе си или наш близък, но се опитахме да отделим няколко от по-важните.

Няма чудодейни лекове

В тази група попадат всички тинктури, хапчета, ваксини, отвари, чайове, билки, капки, хомеопатични лекове и подобни, които биват рекламирани или представяни като магически средства за борба с алкохолизма. Понякога се казва и че те могат да бъдат сложени в храната или напитките на човека, който има проблем с алкохола. Някои от тях нямат никакво действие, а други предизвикват неприятни симптоми, когато се смесят с алкохол и могат да бъдат опасни, особено ако се дават на човека без неговото знание. Наред с чудодейните „лекове“ стоят и псевдоспециалистите, за чиито особености можете да прочетете тук. За щастие, въпреки неефективността на „магическите“ решения, има какво да се предприеме.

Абстиненцията може да бъде опасна

Обикновено тя се появява 8 до 10 години след началото на злоупотребата при мъжете и 4-5 години при жените и младите хора, а симптомите ѝ се проявяват при спиране на пиенето. Те могат да бъдат разпределени в две групи – психични и телесни. Към първата група спадат тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи симптомите. Телесните симптоми са стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, студена пот по лицето и тялото. Това състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или с делир. Делирът може да се развие както по време на абстиненция, така и след преминаването ѝ, но и по време на засилена употреба на алкохол. Неговите симптоми са помрачено съзнание (обърканост и нарушена ориентация за време и място), зрителни халюцинации, илюзии, еуфория и страх, психомоторна възбуда, налудности, тремор на горните крайници и езика, координационни разстройства, повишена температура, изпотяване и други.
Поради тези причини най-безопасно е страдащият от алкохолизъм да бъде приет в болница за детоксификация. Така абстиненцията ще премине под лекарско наблюдение и симптомите ще бъдат овладени. Това обикновено е началният етап на лечението.

Детоксификацията не е достатъчна

Много често след като човек излезе от болницата след детокс, той или тя се връща към пиенето. Това е така, защото зависимостта има не само физически измерения, но и психически. За да бъдат преодолени те, е нужна някаква форма на психологическа работа. Има различни варианти за това: индивидуални консултации с психолог (подходящи са за сравнително по-леки случаи), терапевтични общности, дневни програми и други. Какъвто и вариант да изберете, е важно да работите с компетентен специалист с нужните познания и опит със зависимостите. Този етап на лечението продължава доста време, но позволява да се осмислят причините за зависимостта и да се изградят нови поведенчески модели, чрез които човек да се справя с трудностите си, без да употребява алкохол. Възможни са и връщания към употребата, тъй като зависимостта е хронично заболяване.

Съпътстващи заболявания

Тъй като продължителната злоупотреба с алкохол може да доведе до значителни проблеми със здравето, е важно да се обърне внимание и на тях. Често зависимите имат увреждания на черния дроб или на нервната система, които изискват лекарско внимание. Освен това рискът от развитие на депресия за зависимите от алкохол е 3,7 пъти по-висок, отколкото за тези, които не са зависими. Поради сериозността на възможните усложнения от дълготрайната злоупотреба и зависимост е важно да се потърси лечение колкото е възможно по-рано.

Алкохол и депресия

Има ли връзка между алкохол и депресия?

депресияДепресията е един от най-често срещаните проблеми с психичното здраве във Великобритания – всяка година един на всеки десет човека страдат от нея. Връзката между прекомерната употреба на алкохол и депресията е сложна и двете явления взаимно се усилват.

Това означава, че без значение кое от двете се е появило първо, едното състояние значително повишава вероятността да се появи и другото. И в двата случая рискът се повишава с увеличаването на употребата на алкохол. Прекаленото пиене увеличава вероятността за развитие на депресия, а пиенето, съчетано с вече развита депресия, задълбочава симптомите и прави възстановяването по-трудно.

Какво е депресията?

Страдащите от депресия изпитват постоянна тъга за дълги периоди от време. Може да включва липса на радост или удоволствие от каквито и да е дейности, трудности със съня и ставането сутрин, загуба на апетит, умора, трудна концентрация, чувство за безполезност, безнадеждност и дори мисли за самоубийство.

Освен че има разрушителен ефект за хората, депресията сериозно се отразява и върху обществените финансови средства. Изчислено е, че само в Англия депресията е струвала почти 11 милиарда британски лири под формата на преки медицински разходи и взети почивни дни от работа.

Биологични ефекти

Все още не знаем какви са пълните ефекти на алкохола върху мозъка. Клинични изследвания показват, че редовната употреба разстройва химията на мозъка и променя начина му на функциониране. Понижаването на нивото на серотонин (вещество, което регулира настроението) в мозъка и влиянието върху други химикали може да доведе до развитие на депресивни симптоми.

Алкохол и депресия, депресия и алкохол – каква е връзката?

Няма потвърдена причинно-следствена връзка между алкохола и депресията. Хората с интензивна употреба на алкохол страдат от депресия повече отколкото общата популация. На свой ред депресията засилва вероятността за прекалена употреба на алкохол и зависимост в бъдеще. Около три пъти по-голяма е вероятността за развитие на алкохолна зависимост сред тези, които имат депресия в сравнение с тези, които нямат. Съществува сложна и взаимно усилваща се връзка между двете явления. Ефектът на алкохола върху тялото (особено при засилена употреба за дълъг период от време) може да предизвика депресивна симптоматика.

„Самолечение“

Много хора, които страдат от депресия и изпитват силни тъга и тревога, може да пият алкохол в опит да облекчат тези симптоми. Това е познато като „самолечение“. Ефектът на алкохола върху тялото временно може да облекчи някои от тях. Потискането на нервната система може да притъпи емоциите и човек може да избегне решаването на сериозни проблеми.

Това „самолечение“ е един от най-малко ефективните методи за справяне с депресията. Развитието на депресия често става преди възникването на проблемна употреба на алкохол особено при жените, което подсказва, че опитите за самолечение може да са причината за значителна част от проблемите с алкохола при хора с депресия. Самолечението с алкохол не само не успява да намали депресивните симптоми, но може и да ги задълбочи и да допринесе за развитието на проблемна употреба на алкохол само по себе си.

Алкохолът задълбочава симптомите и повишава риска

Употребата на по-големи количества алкохол може да допринесе за по-тежки и остри депресивни симптоми. Страдащите от депресия, които имат проблем с пиенето, са в по-висок риск от самоубийство, брачни проблеми и развод, имат по-дълъг престой в болница и по-нисък шанс за справяне с депресията в бъдеще.

Двойна диагноза

В клиничен контекст съчетанието на проблеми с психичното здраве и вредна употреба на вещества е познато като „двойна диагноза“. Между една трета и една втора от хората с психични проблеми употребяват наркотици или пият твърде големи количества алкохол.

Двойната диагноза е сложна по своята същност и това често води до неадекватно лечение. Професионалистите могат неправилно да диагностицират едно състояние като симптом на друго и по този начин да лекуват само едно нещо, игнорирайки сложността на връзката между двете. Важно е лечението да е координирано и да е за двете диагнози.

Хората с депресия, които търсят лечение на алкохолна зависимост, са в по-голям риск да направят рецидив и то по-бързо. Изследвания показват, че лечението на алкохолна зависимост само по себе си често повлиява депресивните симптоми, дължащи се на употребата. В същото време лечението на алкохолна зависимост при тези, които са я развили след като вече са имали депресия, е много по-малко ефективно.

Депресията може да направи намаляването на употребата на алкохол по-трудно и обратното – по-трудно е да се лекува депресия, докато човекът употребява големи количества алкохол. Важно е професионалистите, които се занимават с това, да са обучени да се справят с хора с двойна диагноза и пациентите да получават цялостна грижа.

Намаляването на алкохола отслабва депресивните симптоми

За щастие намаляването на пиенето може да доведе до намаляване на броя и силата на депресивните симптоми. За хората с двойна диагноза спирането на алкохола за 5 седмици води до значително намаляване на депресивните симптоми.

Заключение

Има сложна, силна и взаимно усилваща се връзка между алкохола и депресията. Употребата на големи количества алкохол повишава вероятността за развиване на депресия, задълбочава симптомите и може да направи възстановяването по-трудно. Много страдащи от депресия използват алкохола за „самолечение“ и системата за осигуряване на лечение невинаги оказва задоволителна подкрепа за тези с двойна диагноза.

Намаляването на употребата на алкохол може да помогне за намаляване на депресивните симптоми, а прекратяването ѝ може да е важна промяна в стила на живот, която е нужна на страдащите от депресия.

Източник

Алкохол и деменция

деменция„Деменция“ е термин с широк смисъл, използван, за да се опише набор от симптоми на мозъчно заболяване, който може да включва загуба на памет и трудности с мисленето, решаването на проблеми или езика. Има много различни видове деменция с различни причини за тях.

Много учени смятат, че редовната употреба на големи количества алкохол повишава риска от най-разпространените форми на деменция като Алцхаймер и съдова деменция, но доказателствата за това все още се събират. Продължителната злоупотреба с алкохол може да доведе до развитието на алкохолна деменция и синдром на Вернике-Корсаков. Този синдром е заболяване на мозъка, свързано с алкохола, което не е непременно деменция, но има подобни симптоми. Частично възстановяване е възможно и за двете състояния при пълно въздържание от употреба на алкохол, здравословна диета и високи дози тиамин (витамин В1). Възможността за възстановяване прави тези две състояния различни от другите видове деменция, които обикновено прогресивно се влошават.

Каква е връзката между алкохола и деменцията?

Все още има дискусии относно точната връзка между алкохола и деменцията. Алкохолът, като невротоксин, може да увреди нервните клетки и кръвоносните съдове, водейки до намаляване на обема на мозъка. Хората, които имат тежка злоупотреба с алкохол, също така често страдат от травми на главата (от падания и сбивания) и се хранят лошо, и всичко това може да допринесе за свързана с алкохола деменция. Пиенето всъщност може да повиши риска от развитието на деменция с ранно начало (преди 65 годишна възраст).

Честата употреба на алкохол от млади пълнолетни хора е най-големият рисков фактор за мъжете, които развиват деменция с ранно начало, като този фактор превишава по значение други фактори като семейната история на деменция, употребата на други видове наркотици или наличието на други здравословни проблеми.

Това, което е ясно, е, че дълготрайната употреба на алкохол може да увреди мозъка и да доведе до нарушения на познавателните процеси. Мозъците на мъжете, които са пиели по повече от четири единици алкохол на ден повече от десет години (приблизително 2 или 3 питиета на ден), стареят с много по-висока скорост отколкото тези на мъжете, които не пият или пият по-малко. Възможностите на мозъка по естествен път намаляват с възрастта, но мозъците на мъжете, които пият редовно, изглеждат от 1,5 до 5,7 години по-стари в сравнение с тези на здравите им връстници. Много алкохолици, които са престанали да пият, продължават да имат по-слаба памет, по-малък обхват на вниманието и по-слаби умения за решаване на проблеми до една година след лечението им. Нормалната когнитивна функция се връща след една година.

Увреждане на мозъка, свързано с алкохола

Дълготрайната злоупотреба с алкохол е свързана с развитието на алкохолна деменция: широк набор от подобни на деменция симптоми, който може да включва проблеми с паметта, с вниманието, с научаването на нови задачи и разумното мислене. Алкохолната злоупотреба може също да доведе до развитието на синдром на Вернике-Корсаков.

Синдромът на Корсаков е хронично разстройство на паметта, причинено от тежък недостиг на тиамин (витами В1), което често, но не винаги, е предшествано от енцефалопатия на Вернике. Енцефалопатията на Вернике е остра реакция на мозъка на тежкия недостиг на тиамин. Продължителното прекомерно пиене често води до лоши хранителни навици (алкохолът често замества храната) и нарушава способността на стомаха да абсорбира жизненоважни витамини и хранителни вещества, включително тиамин.

Енцефалопатията на Вернике обикновено има четири основни симптома: човекът е с много ниско тегло; има неволеви движения на очите или парализа на очите; трудно пази равновесие или е дезориентиран и има лека загуба на памет. Ако заболяването се диагностицира и лекува, обикновено е обратимо. Ако не се лекува и пиенето продължи, 85% от болните ще развият синдром на Корсаков. Този синдром се характеризира с тежка загуба на краткосрочна памет, промени в личността и появата на конфабулации (при наличие на празнини в паметта те се запълват с паметово съдържание, което е или измислено, или реално, но отнасящо се за друго време).

Симптомите на алкохолната деменция и на синдрома Вернике-Корсаков може да се припокриват. Лечението на алкохолната деменция и на синдрома е едно и също: пълно въздържание от алкохол, високи дози тиамин, по-добро хранене и подкрепа. При тези две състояния е възможно частично възстановяване, което не е така при повечето други видове деменция.

Също както при синдрома на Вернике-Корсаков, симптомите на алкохолната деменция могат да останат стабилни или дори да се подобрят след няколко месеца на въздържание. По тази причина учените все по-често групират синдрома и алкохолната деменция под по-широкия термин „увреждане на мозъка, свързано с алкохол“.

В заключение

Злоупотребата с алкохол може да увреди мозъка, причинявайки нарушения в познавателните процеси, и може да допринесе до развитието на често срещани форми на деменция като Алцхаймер, въпреки че доказателствата за това все още се събират. Продължителната алкохолна злоупотреба може да доведе до алкохолна деменция и синдром на Вернике-Корсаков – подобни на деменция състояния, които все по-често се описват с термина „увреждане на мозъка, свързано с алкохол“.

Източник

Симптоми на алкохолната абстиненция – за какво да внимаваме

Научете за възможните усложнения на алкохолната абстиненция, тъй като в тежката си форма тя може да бъде фатална

Първа част тук

Продължителна алкохолна абстиненция

Продължителният алкохолен абстинентен синдром се проявява при много алкохолици, когато острата фаза на абстиненцията вече е отминала (след първите 72 ч.). Неговата интензивност не е толкова висока и постепенно намалява като сила с времето.

Някои абстинентни симптоми могат да продължават най-малко година след спиране на употребата и могат да включват:

–    много силно желание за употреба на алкохол;
–    невъзможност да се изпита удоволствие от неща, които нормално са приятни (анхедония);
–    притъпяване на усещанията;
–    дезориентация;
–    гадене и повръщане, или главоболие;
–    безсъние.

Един от важните фактори, определящи силата на абстинентните симптоми, е историята на предишни прекарани абстиненции. Други важни фактори са консумираното количество алкохол и продължителността на алкохолния прием точно преди спиране на употребата.

Феноменът „Kindling“ (разпалване)

Много алкохолно зависими преживяват многобройни епизоди на абстиненция по време на тяхното заболяване. Kindling е феномен, при който повтарящите се алкохолни детоксификации водят до утежняване на абстинентните симптоми.

Например, пиещите запойно може отначало да нямат абстинентни симптоми, но след всеки период на употреба, последван от въздържание, техните абстинентни симптоми стават по-тежки и може в крайна сметка да стигнат до напълно развит делириум тременс с конвулсивни припадъци.

Като се има предвид високата степен на рецидив при алкохолиците, всеки епизод на абстиненция е по-добре да се разглежда не като изолирано събитие, а като част от възможен дългосрочен процес, който може да доведе до опасно засилване на абстинентните симптоми при всеки следващ епизод.

Феноменът Kindling при алкохолната абстиненцияЛечение на алкохолната абстиненция

Ако симптомите на алкохолната абстиненция не се лекуват правилно или навреме, те може много бързо да станат животозастрашаващи.

Обадете се на вашия лекар или отидете в спешното отделение, ако мислите, че може да сте в абстиненция, особено ако сте употребявали алкохол често и наскоро сте спрели.

Обадете се на вашия лекар, ако симптомите продължават и след приключване на лечението.

Отидете в спешното отделение или се обадете на спешна помощ (тел. 112), ако се появят припадъци, треска, тежко объркване, халюцинации или нерегулярно сърцебиене.

Много е важно да опитвате да спрете пиенето само под лекарско наблюдение.

Вашият лекуващ лекар ще ви назначи необходимите лекарства, които ще ви помогнат да се справите с тревожността и което е по-важно, ще предотвратят появата на припадъци, които могат да бъдат фатални.

Източник

Симптоми на алкохолната абстиненция – I част

Научете за възможните усложнения на алкохолната абстиненция, тъй като в тежката си форма тя може да бъде фатална

Симптомите на алкохолната абстиненция се появяват, когато някой намали или спре консумацията на алкохол след продължителни периоди на прекомерно пиене.

Процесът на изчистване на тялото от веществото алкохол, за да се преодолее физическата зависимост към него, се нарича детокс (детоксификация). Детоксът е първата и необходима стъпка в лечението на алкохолната зависимост.

Не всеки, който спира пиенето, изпитва абстинентни симптоми, но повечето хора, които са пили много често, ще имат някаква форма на алкохолна абстиненция, ако рязко спрат употребата.

Познаването на алкохолната абстиненция, която може да се появи след краткотрайно или дълготрайно спиране на пиенето, е от изключителна важност, за да се избегнат ненужни усложнения.

Какво предизвиква симптомите на алкохолна абстиненция?

Когато пиещият консумира много големи количества алкохол в продължение на седмици, месеци или години, неговото тяло се опитва да защити вътрешната си стабилност.

Тялото, особено мозъкът, се адаптира към наличието на алкохола чрез компенсиране на алкохолните ефекти върху централната нервна система (ЦНС).

Като цяло алкохолът има потискащ ефект върху функциите на ЦНС. Повечето от клиничните ефекти могат да бъдат обяснени с взаимодействието на алкохола с различни невротрансмитери и неврорецептори в мозъка.

Тежестта на алкохолната абстиненция…

…зависи от различни фактори като възрастта, генетиката и най-вече честотата и количеството на алкохолния прием, продължителността на времето, през което човекът е злоупотребявал с алкохол и броя на предишните детоксификации (ако е имало такива).

Времевият период, през който се появяват  и достигат своя връх симптомите на абстиненция, варира от 5-10 часа след последното питие (при хора в начален стадий на алкохолизъм) до 48-72 часа (при хора с напреднала алкохолна зависимост). Симптомите могат да продължават седмици и дори месеци след спиране на употребата.

Симптоми на алкохолната абстиненцияЛеки до умерени психологически симптоми:

–    Тревожност или изнервеност
–    Депресия
–    Ясното мислене става трудно
–    Силна умора
–    Раздразнителност или лесна възбудимост
–    Емоционална нестабилност
–    Кошмари
–    Резки промени в настроението

Леки до умерени физически симптоми:

–    Лепкава кожа
–    Разширени зеници
–    Главоболие
–    Безсъние
–    Загуба на апетит
–    Гадене и повръщане
–    Бледност – необичайна загуба на нормалния цвят на кожата
–    Ускорен сърдечен ритъм
–    Потене
–    Тремор (треперене) на ръцете или други части на тялото

Тежки симптоми:

–    Тежка възбуда – неприятно състояние на свръх възбуда, повишено напрежение и раздразнителност
–    Делириум тременс (делир) – състояние на тежко объркване с визуални халюцинации
–    Треска
–    Припадъци (подобни на епилептичните) – физически или поведенчески промени, които възникват след епизод на необичайна електрическа активност в мозъка

Ако смятате, че вие или ваш близък страдате от симптоми на алкохолна абстиненция, е от голяма важност да потърсите лекарска помощ колкото се може по-скоро. Делирът и припадъците могат да бъдат животозастрашаващи.  

Следва продължение

Източник