Архив за етикет: двойки

За добро или лошо: конфликти и свързване по време на криза

Posted on by
Отговор

Светът, в който съществуваме днес

Светът днес е изправен пред много несигурност, провокиранa от COVID-19. Има толкова много страх, паника, безпокойство, тъга, гняв и много други емоции, които обземат човешките сърца. Обичайният живот на бързи темпове в момента е на пауза, оставяйки ни пространство за толкова много чувства, мисли, спомени и реакции на тях. Много хора не са готови да седнат и просто да преживяват нещата. Много хора не се чувстват комфортно с това да изразяват емоциите си и дори понякога не си дават сметка какво наистина преживяват, не могат да го назоват. Хората преживяват и изразяват емоциите си по различен начин и това е окей. Важно е да не забравяме това.

Промяната е съществен елемент от живота, както в природата, така и промяната в самите нас. Но понякога не сме готови за нея, особено ако тя е внезапна. Тогава ни е много трудно да я приемем и да я интегрираме. Изисква се кураж, за да сме гъвкави в този период. Всъщност това може да бъде истинско предизвикателство и е наистина важно да се научим как да се огъваме под напрежението, но в крайна сметка да не се пречупим.

Това време е истинско предизвикателство и за връзките. Толкова много двойки са затворени по домовете си с техните деца, налагайки им се да работят от вкъщи под стрес, опитвайки се да съчетаят заедност и автономност, и освен това опитвайки се да осигурят финансовата си стабилност. Цялата тази ситуация може да направи някои стари конфликти да изглеждат като нещо още по-голямо. Индивидуалните характеристики на всеки партньор, както и предишният му житейски опит, играят голяма роля в начина, по който всеки от тях се справя с кризата от COVID-19. Някои двойки страдат от това, че единият партньор е твърде разтревожен, а другият не отразява безпокойството му по добър начин. Някои двойки спорят поради разногласия какви са правилните стъпки, които трябва да предприемат. Някои имат нужда от повече пространство, а някои жадуват за повече сплотеност.

Рано или късно всичко ще се върне към нормалното или новосъздаденото нормално. И преди да се усетим, това също ще бъде спомен. Но за да не се разминават двойките, и двамата партньори трябва да са наясно с решенията и изборите, които правят в ежедневните си взаимодействия.

Как да управляваме конфликтите

Конфликтите са неизбежни. Изследването на д-р Джон Готман доказва, че в здравите и щастливи връзки разрешаването на конфликтите става по мек и щадящ начин. Когато нещо притеснява единия партньор, той омекотява начина, по който повдига проблема пред другия. Също така поддържат нивото на физиологичната си възбуда ниско като правят почивки, когато се разстроят много. Двойките, които са щастливи заедно, поправят взаимодействието си, когато допускат грешки или казват вредни неща и деескалират, ако ситуацията стане деструктивна; и се придвижват леко към компромис или по уважителен начин създават безопасно пространство за различията си, в случай че не може да се постигне компромис.

Щастливите двойки приемат влияние едни от други, което означава, че са отворени за това мнението им да се променя от гледната точка на партньора им, а не да се „борят за своето“ и да правят така, че конфликтът да ескалира. Те постоянно комуникират и показват приемане на другия. Тук е важно да се поясни, че под „приемане“ нямаме предвид да се съгласяваме на всяка цена с другия, непрестанно да одобряваме, да се предаваме или да харесваме всичко. Това просто означава да виждаме ситуацията такава, каквато е, с вярването, че партньорът ни има абсолютното право да мисли, чувства и казва това, което мисли и чувства. Приемането създава връзка между нас, света и партньора ни. Това означава, че ни освобождава от страдание, защото просто позволява на нещата да са каквито са.

Както споменах по-рано, конфликтите са неизбежни. В допълнение, фокусът върху разрешаването на конфликта е погрешен. Изследванията на д-р Готман разкриха, че 69% от конфликтите в отношенията са вечни. Те нямат решение, тъй като се основават на трайни различия в личността и потребностите. Двойките могат или да водят диалог по тези въпроси, или да се чувстват заседнали в тях завинаги.

От своя страна, при пандемията на COVID-19, хората могат да имат различни реакции, отчасти поради разликите в начина, по който изпитват страх, как разбират и се нуждаят от безопасност, как се справят с неизвестното и от своя предишен опит с подобни ситуации. Несъответствие, което може да създаде проблеми във взаимоотношенията, се фокусира върху това как хората се чувстват, изпитвайки определени чувства, което Готман нарича „мета-емоция“. За да обработят това несъответствие, двойките трябва да разберат опита и отношението на партньора си към специфични чувства като гняв, тъга, страх, безопасност, сигурност и паника и т.н. И, разбира се, те също трябва да разберат собствените си травми. Травмата може да бъде голяма или малка, тя е нещо вредно, което е оставило емоционален отпечатък върху сърцето.

Ключът в процеса на разбиране на реакциите на партньора ви към COVID-19 е да го накарате да се чувства сигурен, да споделя за отношението си към неизвестното и миналия му опит с това, като ви казва от какво има нужда, за да се почувства сигурен през този труден период. Според д-р Готман във всяко оплакване има мечта, желание или молба. Можете ли да намерите тази на партньора си? А можете ли да споделите вашите? Болката е неизбежна в живота. Всеки я преживява. Какво научихте от трудните времена, които са изпълнени с несигурност? Можете ли да споделите това с партньора си? Направете този дар на себе си и на него. Отделете малко време, за да признаете борбите на партньора си и да бъдете мили с него. Състраданието е като мека свещ, която огрява онези части от двама ви, които изпитват трудни емоции в момента.

Чувствайте се свързани и обичани

През какви поведения се чувствате обичани? Кога се чувствате свързани с партньора си? Какво той или тя прави, за да се свърже с вас? В ежедневни малки моменти се обръщаме към нашите партньори за свързване или това, което д-р Готман нарича изграждането на „емоционалната банкова сметка“. Ние правим спестявания, които подобно на парите в банката могат да служат като буфер, когато времената станат трудни. Основният процес е свързан с осъзнаването на това как вашият партньор търси свързване и изразява емоционални нужди и след това как вие откликвате на това. Понякога може и да не забележим, че партньорът ни се опитва да се свърже и това е окей. Никой не може да бъде наясно през цялото време. Ако обаче твърде много опити за връзка останат незабелязани, вашият партньор може да спре да се опитва. Това може да доведе до емоционална връзка без радост, без обич, без смях, без хумор – двойки, които не си откликват и са недостъпни един за друг.

Близостта с друго човешко същество, свързването, това е нещо, за което повечето от нас жадуват. Не сме създадени да бъдем самотни единаци. Тогава не е изненадващо, че проектът за „Медиация при развод“ в Калифорния съобщава, че най-честата причина за развод е отчуждението и загубата на близост при партньорите, както и това, че вече не се чувстват обичани и ценени. Напомняйте си, че системното оказване на помощ на партньора, топлото и подкрепящо отношение, точно като на едни добри приятели, могат да заздравят връзката и да повишат страстта ви много повече от едноседмична екзотична ваканция.

Д-р Гари Чапман, автор на „Петте езика на любовта“, споделя, че има пет начина, по които хората се чувстват обичани. Разбирането на това как вашият партньор се чувства обичан може да ви даде представа как да подкрепите допълнително партньора си и да подхранвате вашата любов. Любовните езици са: думи за утвърждаване, подаръци, оказване на помощ, физическо докосване и качествено време, прекарано заедно. Можете да проявите креативност и да откриете начини да покажете любовта си в този труден момент, докато сте вкъщи (надяваме се) с партньора си. Думите за утвърждаване са словесни изрази на вашата обич. Примери могат да бъдат: „благодаря ти, че изми чиниите“, „изглеждаш много красив/красива днес“ и т.н. Подаръците са символичен начин, по който показвате на партньора си, че мислите за него, дори когато той не подозира. Оказването на помощ означава да правите нещо обмислено и полезно, за което знаете, че ще подпомогне партньора ви. Например да изведете кучето, да сготвите, да ремонтирате нещо, с което половинката ви не може да се справи. Примерите са много. Физическото докосване може да включва както сексуално, така и докосване на ръце, прегръдки, целувки, масажи и др. Качественото време заедно е да правите неща заедно, без да се разсейвате от друго, като игра на настолни игри, готвене заедно, ходене на разходка, редене на пъзели и т.н.

Повишете уважението и възхищението към партньора си

Работата от дома и оставането вкъщи сега означава, че прекарвате повече време с партньора си. Нормално е понякога да се чувствате раздразнени, разстроени и ядосани, когато партньорът ви не се прояви по начина, по който бихте искали. Но като просто си напомняте за положителните му качества, дори и да има личностни черти и поведение, които ви дразнят, можете да предотвратите влошаването на отношенията ви. Простата причина е, че уважението и възхищението са противоотрова за презрението, което е една от предпоставките за развод (според изследванията на д-р Готман). Ако поддържате чувство за уважение, харесване и обич към съпруга/съпругата си, е по-малко вероятно да се чувствате и да действате негативно към него/нея, когато не сте в съгласие и имате конфликт. Тренирайте ума си да вижда качества и действия, които можете да оцените високо в него/нея, вместо да се фокусирате върху грешките и недостатъците. И тогава разкажете на партньора си какво сте наблюдавали и за какво сте благодарни. Изразяването на благодарност в трудни времена е най-доброто лекарство!

Докато сте вкъщи заедно, върнете се в историята на запознанството си и си спомнете за време, в което партньорът ви направил или е казал нещо, което е било важно и специално, и му опишете защо това има значение за вас. Може би и в този момент във вас ще се пробудят чувства, мисли и преживявания, свързани с това. Важно е да ги забележите. Отстъпете крачка назад и вижте как това променя начина, по който мислите за и виждате половинката си. Как гледате на него/нея след това – по положителен или по отрицателен начин? Вижте, мозъкът ни е машина, която генерира мисли, а мислите ни могат да станат вярвания, ако ги повторим достатъчно пъти. Какво се случва, когато се закачите за отрицателна мисъл за партньора си? Признайте мисълта и забележете какво правите по-нататък като реакция. Когато спрем да забелязваме, можем да се закотвим в болезнени модели на поведение, като критикуване, обвиняване, оттегляне т.н. Нека изберем да забележим доброто в нашите партньори и по света днес.

Един от любимите ми цитати е от д-р Джон Готман. Той казва, „когато нараняваш, светът спира, а аз слушам.“ Сега изглежда сякаш светът е спрял временно. Но можете ли наистина да слушате?

Източник: https://www.gottman.com/blog/for-better-or-for-worse-conflict-and-connecting-in-crisis/

5 причини, поради които привличате нарцисисти

Posted on by
Отговор

Обвързването с нарцисист може да е много объркващо. Може да е интересно да разгледаме някои от начините, по които това се случва. Давам си сметка, че този пост важи също и за наемането им на работа, гласуването за тях, както и за тяхното идеализиране, но основно ще наблегна на онази част, която касае ходенето по срещи.

  1. Вие сте някой, който обезценява себе си.

В някои семейства или култури нещата вървят гладко (или поне така изглежда), дори когато нямаш никакъв план за себе си и живота си. Във вашия живот обаче нещата може да са били напрегнати до степен, в която върху вас е било прилагано насилие или сте били свидетели на такова, и сте се научили да се криете в хралупата си. Или някои хора са разчитали на вас, например вие сте били по-голямото дете в семейството и родителите ви са били заети с бебето, и така сте открили, че е най-добре да не се пречкате, като нямате собствено мнение и желания. Такъв човек излиза с някого на среща и няма представа как да позиционира себе си в отношенията – няма предпочитания за храна, не изразява себе си и желанията си, не изказва мнение и няма критерии за това как иска другите да се отнасят към него. Кой би искал да бъде с подобен човек? Някой, който търси партньорство, ще продължи да търси. Само нарцисист, който търси място, в което да изтрие краката си, ще остане.

  1. Най-добре функционирате като спътник на някой друг.

Някои хора стават спътници, защото са израснали в ситуация, в която някой друг е бил главната действаща фигура в семейството и единствените други останали роли са били поддържащи. В този случай може и да имате план за себе си, но той винаги е по отношение на някой друг. Някои хора са станали спътници, тъй като са преживели някакво травматично събитие и по тази причина им се налага да се пазят, особено когато срещу тях стои заплашителна фигура. Спътниците се нуждаят от планети, поддържащите играчи се нуждаят от звездите на отбора, придворните се нуждаят от крале и кралици, а мениджърите на таланти се нуждаят от диви. На среща спътниците прекарват цялата вечер в задаване на въпроси към другия човек със съчувствие и възхищение. Кой мислите, че се нуждае от това? Нарцисите.

  1. Нямате стабилна връзка с вътрешния си родител.

Един от начините, по който можем да гледаме на срещите, е като на среща за игра, на която двама родители са завели своите деца. Нашият вътрешен родител оценява срещата като набляга на качеството на разговора и преценява дали другият е подходящ, нещо подобно на уредените бракове от миналото. Нашето вътрешно дете обаче се интересува повече от това дали си прекарва добре и дали е било счетено за приятна компания. Понякога нашият вътрешен родител е толкова ангажиран с това да оценява, че пропуска важните сигнали от детето, че то не се забавлява и не се чувства добре с другия. Понякога единият родител е толкова впечатлен от другият родител, че настоява връзката да продължи, без да взема предвид какво чувства детето. Точно като родител, който настоява детето му да си играе с детето на шефа.

Когато сте на среща, е важно вашият вътрешен родител да ви пита как се чувствате. Прекарвате ли си добре? Отнасят ли се добре с вас? Можете ли да бъдете този, който сте, или се отнасят към вас като към звезда или като към слуга, или се чувствате сякаш сте в шоу, в което другият е голямата награда? Ако не сте били питани за тези неща от своите родители, то би ви било изключително трудно да задавате тези въпроси и на себе си. Ако сте били отглеждани от нарцисист, то тогава можете да омаловажите неприятните си преживявания от срещата, като си кажете: „Виждал съм и по-лошо.“

  1. Имате нужда да бъдете спасявани.

За колкото по-ужасен смятате живота си, толкова повече се нуждаете от супергерой, който да дойде и да го поправи. Да признаете, че липсва любов в живота ви е добра мотивация за ходене по срещи, но да мечтаете, че любовта ще ви спаси, би могло лесно да откаже от вас тези, които не се смятат за супергерои.

  1. Трудно ви е да се доверите.

Ако имате лош опит с връзките, това може да е направило нещата по-трудни за вас. Това много често се споменава от хора, които освен това твърдят, че не се интересуват от ходене по срещи. Повечето хора, които са заинтересувани от това да излизат с тях, вероятно ще продължат напред към някой, който също иска да гради връзка. Нарцисистът обаче ще види това като предизвикателство. Дори ако активно търсите романтика, недоверието може да ви накара да създадете поредица от тестове, които само нарцисист би опитал да премине. Обикновено хората не се втурват в състезание, в което вие ще сте голямата награда, но нарцисистите живеят за подобни преживявания. Както бе споменато по-горе, срещите, на които се чувствате като на състезания, могат да са конструирани от нарцисити, но също така и от хора, които се опитват да се предпазят от такива.

Ако нито един от участниците не е нарцистичен (ако и двамата се пазят), те ще се разминат. Поканата за подобна игра или ергенската атмосфера са добър начин да привлечете нарцистична личност. Нещата стават още по-лоши, когато приятелите ви кажат, че сте блестящи, привлекателни и очарователни, за да подсилят увереността ви. Вие ставате крал Лир и само нарцисистите ще ви обещаят изключителна любов и преданост (за да спечелят наградата). Онзи, които всъщност ви обича (като Корделия), вероятно ще негодува, че трябва да полага толкова много усилия, за да го докаже.

Всички тези начини, по които привличате нарцисисти, имат нещо общо помежду си и това е вашата трудност да се справяте с конфликти или нежеланието ви да водите разговори по темите, които ви тревожат. Ако не можете да постигнете съгласие за място, на което да отидете на втора среща, без един човек да доминира или да се жертва за другия, втората среща може да не е добра идея. Понякога е трудно да се каже дали човекът, с когото сте на среща, е нарцисист, тъй като всеки се опитва да впечатли другия.

С течение на времето и при възникването на дребни конфликти и различия се вижда дали другият е склонен да говори и да работи за постигането на консенсус или по-скоро е склонен да ви обвини, че сте твърде чувствителни и след това бързо да се извини, за да изчезне конфликтът. Подходи, които целят взаимност и договаряне, привличат хора, които искат да изграждат връзка, и от своя страна обезкуражават нарцисистите.

Източник

5 навика, които мога да отблъснат партньора ви

Posted on by
Отговор

Честотата на тези поведения всъщност е това, което е от значение

Когато единият от двойката започне да се оттегля емоционално, това може да е в отговор на другия партньор, който развива проблематично поведение. Някои поведения са обичайни и управляеми, когато се случват рядко. Но когато станат навик, те могат да преминат от дразнещи към увреждащи връзката от гледна точка на удовлетвореност от отношенията и продължителност. Въпреки това, тъй като тези поведения са обичайни, човекът, който проявява проблематичното поведение, може да се окаже сляп за причинените от тях щети. Той може да възприеме емоционалната дистанция на партньора си, но да не прави връзка със собственото си поведение.

Ето пет навика, които вероятно ще отблъснат партньора ви и ще създадат емоционална дистанция:

  1. Твърде много критика

Златната пропорция в комуникацията с другите е 80% от това, което казвате, да е позитивно или неутрално, а само 20% да е критично или директивно. В някои двойки обаче тези пропорции са точно наобратно. Когато един член на двойката постоянно изказва малки (и не толкова малки) неудовлетворения и оплаквания, той може да бъде напълно деморализиращ за другия, който тогава започва да се чувства така, сякаш не може да прави нищо правилно и в резултат на това да започне да се оттегля емоционално.

  1. Липса на еднакви умения за водене на разговор в контекста на връзката

Когато един от членовете на двойката е далеч по-добър комуникатор за емоционални проблеми от другия, това му  дава несправедливо предимство по време на спорове и конфликти. Партньорът, който не комуникира добре или който не може да изрази мислите и чувствата си по най-добрия начин, е по-вероятно да не успее да се аргументира ясно, дори когато е в правото си. С течение на времето този партньор научава, че е безсмислено да се спори или да си предизвиква притеснения, защото никога няма да успее да спечели и затова спира да го прави и се оттегля.

  1. Липса на емпатия към емоционалния дистрес на партньора

Когато единият от двойката е в емоционален дистрес и когато партньорът му не успее да му покаже съчувствие, резултатът може да е опустошителен. Ние обикновено очакваме точно нашите партньори да са тези, на които да можем да разчитаме в трудни моменти и да получим от тях подкрепа и състрадание. И когато се случи така, че неколкократно не го получим, не е учудващо, че партньорът, който се чувства изоставен в трудностите си, също ще започне да се оттегля.

  1. Игнориране на важни теми и трудности за партньора

И ако твърде многото оплаквания могат да се окажат проблем, то ако игнорирате значимите такива за партньора ви, особено когато те се повтарят многократно, ще го накарате да се чувства отхвърлен и пренебрегнат. Един от най-често срещаните примери за такава динамика е свързана с неудовлетвореност от сексуалния живот или разочарование от липсата на интимност. Хората обикновено са склонни да говорят за това по един или друг начин, но ако не бъдат чути, в един момент започват да се чувстват отхвърлени или темата става твърде болезнена за тях, че да искат да я подхванат отново. Тогава вече може да е твърде късно.

  1. Зависимост към мобилни устройства и социални мрежи

Много от нас са зависими от мобилния си телефон и всякакви други екрани и им обръщаме много повече внимание, отколкото на партньора ни. Когато сте вторачени в телефона си по време на вечеря, докато гледате филм заедно, по средата на разговор или дори по време на интимност, това може да има драматичен ефект върху настроението, щастието и като цяло удовлетвореността от връзката ви с партньора.

Важно е да уточним, че всяко от тези поведения се среща във всички партньорски отношения. Проблемът се появява тогава, когато честотата им се увеличи и станат обичайни модели на взаимодействие в двойката. Тогава могат да нанесат значителни щети. Ако наблюдавате тези поведения във вашата връзка (или някое от тях) и се чудите дали вече не сте преминали някаква граница, най-добре обсъдете това с партньора си. Той е най-доброто ви огледало.

 

Статията е адаптация по: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-squeaky-wheel/201905/5-habits-can-push-your-partner-away

Любовта към себе си – новата #RelationshipGoals

Posted on by
Отговор

Здравословната връзка започва с теб

Какво означава да обичаш себе си? Изглежда, че това е сложна задача. Невинаги значи просто да си повтаряш, че се харесваш. Не е да се гледаш в огледалото и да си декларираш, че си щастлив с всяка част от теб – това не е реалистично. Да обичаш себе си означава да приемеш, че си комплексна личност, чиито нужди се променят и развиват ежедневно, и това е нещо красиво. Това е толкова сложно, колкото да откриеш щастието в себе си като личност, но крайната цел на здравословната връзка е именно това.

Да намериш и заобичаш себе си е да приемеш и върховете, и спадовете в живота си като нещо, от което се учиш. Възможността за себерефлексия е свързана със способността да се чувстваш комфортно насаме със себе си, освободен от срам и осъждане, работейки върху трудностите си – със своята несигурност и слаби страни – и осъзнавайки ценния принос, който можеш да предложиш на себе си и другите. Способността да намираш щастие и любов в себе си те прави по-уверен и самоуверен в любовта си към другите. Ние можем да бъдем добри за другите, единствено когато сме добри за себе си.

Ето шест неща, с които трябва да се справим, за да постигнем любов към себе си като нова #relationshipgoal:

  1.  Партньорите ти се отнасят към теб така, както те виждат, че ти самия се отнасяш към себе си. Кажи сбогом на безпомощността, несигурността и ревността. Ако обичаш себе си, ще се появиш в отношенията като силен, уверен и сигурен човек. Ще се чувстваш цялостен, което ще сложи край на необходимостта от външно валидиране. Ще обичаш от място, изпълнено от чувства, а не от място, където се усеща празнота, и ще разбираш по-добре нуждите си, което ще ти помогне да общуваш ефективно с партньора си. Когато наистина обичаш себе си, ще знаеш какви граници трябва да поставиш, с какво можеш да направиш компромис и кога да си тръгнеш. Ще присъстваш в отношенията като силен човек и здрав партньор.
  2.  Обичайки себе си, ще привличате по-здравословни връзки.  Когато наистина обичаш себе си, сменяш енергията си и започваш да привличаш по-добри партньори – хора, които са достойни за твоята обич. Помислете за това: подобното привлича подобно. Ако подхождате неуважително към себе си и се чувствате недостатъчни, ще се свързвате с хора, които се чувстват по сходен начин. Така има опасност да опитате да се възползвате един от друг. От друга страна, ако обичате себе си, ще привличате партньори, които имат същата нагласа.
  3.  Връзката трябва да бъде партньорство, а не зависимост.  Взаимозависимостта е почти невъзможна, когато имате уважение към себе си. Вие сте способни и достатъчно силни, за да застанете на два крака. Когато на партньорите липсва самолюбие, качеството на връзката става крехко и се появява недоверие. За да удовлетворите нуждите си, вие се вкопчвате в партньора си, за да успокои несигурността ви и да ви даде нужната сигурност. Проблемът на тази динамика е, че вие обричате партньора си на провал, тъй като той трудно би могъл да удовлетвори тези ви нереалистични очаквания.
  4.  Никой не може да ви направи щастлив по начина, по който вие можете да го направите. Това е истина: та кой ви познава по-добре от вас самия? Когато се упражнявате в това да си доставяте удоволствия, за вас ще е по-лесно да комуникирате  с партньора си как той може да допринесе за щастието ви. Когато окажете нежелан натиск на другите, като ги направите отговорни за нуждите ви и несигурността ви, това в крайна сметка е несправедливо и ще повреди отношенията ви. От друга страна вие можете така да се вманиачите да бъдете перфектните съпруг/съпруга/и др., че да забравите да обръщате внимание на собствените си потребности и желания. Ако станете твърде фокусиран в другия, накрая ще се уловите, че правите твърде много компромиси. Какво е решението тогава? Да бъдете себе си и да обичате себе си е началото. Знайте стойността си и не се страхувайте да се заявявате. С това, когото и да привлечете, бъдете сигурни, че той ще обича именно вас, а не компромисната версия, която му предлагате.
  5. Разберете и приемете, че няма как да очаквате другите да ви карат да сe чувствате обичани. Разчитането на това, че другият трябва да те кара да се чувстваш обичан, води до нездравословна връзка не само с другия, но и със себе си. Това е като да наливаш от празна чаша. Другият няма какво да направи за нас, ако ние не носим тази любов в себе си. Любовта е взаимообмен.
  6. Хората ще се отнасят към теб така, както виждат, че ти се отнасяш със себе си. Трябва да знаеш точно колко струваш. Трябва да знаеш как искаш да се отнасят към теб и да не се задоволяваш с по-малко. През демонстрацията на любов и уважение към себе си, задаваш тона, по който другите ще влязат в отношения с теб. Казано по-просто, когато се отнасяте към себе си с любов, състрадание, прошка и уважение, вашите значими други ще ви третират по същия начин.

„И заживели щастливо“ е възможен край, но той започва с теб.

В заключение можем да обобщим, че обичта към себе си играе огромна роля в отношенията ни с другите. Когато промените нагласите си и започнете да приемате връзката си със себе си, като образец на връзките, които имате с другите, тогава отношенията ви ще процъфтяват. Не забравяйте, че връзката, която имате със себе си, е единствената за цял живот, така че защо да не я направите най-добрата?

 

Статията е адаптация по: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/couples-thrive/201906/self-love-is-the-new-relationshipgoals

Не получаваш това, което искаш от връзката си?

Posted on by
Отговор

„Жена ми не ме разбира.“

„Мъжът ми не ми помага с децата / домакинската работа / планирането на финансите…“


„Чувствам се самотен, въпреки, че съм женен.“

 

„Аз ставам рано, а мъжът ми спи до обяд. Уикендите не са забавни, защото изглежда, че никога нямаме един и същи график.“

 

„Аз съм голям чистник, а всички други в семейството ми са пълни мърлячи. Защо не могат да почистват след себе си?“

Някои от тези неща звучат ли ви познато? В последните няколко седмици имах консултации с двойки с подобни оплаквания. Оплакванията им звучаха разумно, но също така изглеждаше, че няма никакъв начин да се споразумеят. Един обича да спи в студена стая с дебело одеяло, а друг предпочита топла стая само с чаршаф. Един е веган, който никога не докосва месо, а другият е на диета, в която яде месо по няколко пъти на ден. Изглежда, че тези взаимоизключващи се предпочитания няма как да се съвместят и да се постигне компромис.

Когато двойките са хванати в капана на едни и същи препирни отново и отново, това може би е сигнал, че са хванати в, както Фройд би казал, „натрапчиво повторение“ или тенденцията да се правят едни и същи неща непрекъснато, въпреки че водят до неприятни резултати. Изглежда, че единственото нещо, което двойката трябва да направи е да „изреже“ това, за да се подобрят нещата. Но има множество причини, поради които ние компулсивно правим неща, които нараняват нас и партньора ни.

Може би несъзнателно се опитваме да направим така, че стари и болезнени преживявания да завършат различно.

Жена, чиито баща е бил студен и дистанциран, може да се обвързва със студени и дистанцирани мъже, като несъзнателното й желание е те да се превърнат в любящи и грижовни, като косвено й докажат, че нейния баща също я е обичал и че тя самата е човек, който заслужава любов.

Мъж, който е бил подиграван от момиче, което е харесвал, заради това, че е дебел, е възможно да се обвързва с критични и нараняващи жени с надеждата, че те ще „поправят“ старата болка, като му кажат, че е привлекателен и дори могат да му се извинят за болката, която тази жена му е причинила.

Също така можем несъзнателно да проиграваме стари ситуации и преживявания, като си намерим партньор, на когото да причиним същото, което са причинявали на нас.

Това не е защото сме зли, а е защото се опитваме да преработим нещо, преживяно в миналото, което ни е наранило. Джордж Клайн нарича този процес „активно преобръщане на пасивната позиция“, т.е. ние несъзнателно сменяме позициите, така че да сме отговорните в ситуацията, вместо да сме само безпомощни участници в нея.

Например Ейприл винаги закъснява за всичко – за училище, за срещи, за партита, лекарски прегледи и др. Родителите й и тя винаги са се карали за нейната мудност, но никакви предприети мерки не дали резултат. Интересно, но когато срещнала Бърт, изглеждало, че е срещнала сродната си душа. Той също закъснявал винаги. Те се кикотели заедно, когато пристигали на кино в края на филма. Смеели се на раздразнението на семействата си, когато закъснявали за вечеря. Внезапно връзката им приключила и Ейприл срещнала Карл, който обожавала.

Имало само един проблем, който изглежда възпрепятствал това връзката да се придвижи към брак. Някъде по пътя, Ейприл била станала точна, но Карл никога не бил на време. „Защо той не може да се промени? Аз го направих.“ често се питала тя. Но каквато и да е била причината, Карл не успял да промени навика си, което водело до още повече конфликти. В тяхната връзка изглежда, че Карл се беше превърнал в Ейприл и тя се държеше с него така, както нейните родители се бяха отнасяли с нея. Като че ли ситуацията била без изход. Карл искал Ейприл да го приеме какъвто е, а тя искала той да започне да пристига навреме. Никой не бил решен да отстъпи.

Мислех си за това какво прави толкова трудно за един човек от двойка да се промени, ако това би направило всички толкова по-щастливи, когато един учител по йога направи коментар за нашите тела, който според мен се отнася чудесно към тази ситуация. След като каза, че една от основните цели на йогата е да ни научи да познаваме телата си и да правим това, което ще ни помага да се развиваме, след това каза: „ Не можете да правите неща с тялото си, за които то не е пригодено. Не можете да отидете в железарията за да си купите печено пиле. По същата тази логика, не можете да накарате коляното си да се извърти в посока, в която то не може или – освен ако не сте сова – да завъртите главата си на 360 градуса.“

Чудех се дали това не може да помогне на Ейприл и Карл, и другите двойки, които се борят да се променят един друг. Беше ли проблемът, че искат промени, които просто няма да се случат?

Или истинският проблем беше в това, че те не се приемаха и оценяваха такива каквито са, че винаги искаха нещо повече от другия, което просто не съществува.

Спомних се за една консултация с Линда, майка на много експресивна дъщеря тийнейджър. Тя се притесняваше, че почти автоматично поправя дъщеря си Бри. Бри от своя страна искаше обяснение от майка си защо е толкова критична към нея. Всъщност Линда обожаваше Бри и я намираше за великолепно дете. „Защо продължавам да я критикувам?“, искаше да знае Линда.

Съзнателно, Линда се опитваше да се увери, че Бри няма да страда от никоя от трудностите, които са разтревожили нейното юношество, но несъзнателно се опитваше да превърне Бри в друг човек – може би в човек, който никога не би страдал или човек, който няма недостатъци. Изненадващо, когато разбра това, за Линда стана по-лесно да намали критиката. „Осъзнах, че Бри е точно тази, която искам да бъде, така че нямам нужда да я критикувам.“ каза тя.

Всъщност не винаги е лесно да спрем да критикуваме партньора си. Обикновено си мислим, че ще бъдем по-щастливи, само ако се промени, но на несъзнавано ниво, ние можем да бъдем щастливи само ако знаем, че имаме силите да променим непроменимото. Следователно това е невъзможна задача.

Двойките трябва да осъзнаят факта, че са различни и че и двамата имат недостатъци, и ако искат да бъдат заедно, ще трябва да приемат някои поведения, които смятат за неприемливи.

Ако тези различия се окажат непреодолими, тогава е добре да оценят реалистично доколко биха могли да съществуват като двойка, за да не прекарат остатъка от живота си в битка за промяна на непроменимото. Ако единият от двамата е в железарията, другият не може да очаква, че ще получи печено пиле. От друга страна и двамата трябва да се огледат добре в магазина, преди да решат да излязат. Може би има много други неща, които биха харесали един в друг. Ако се освободите от желанието за невъзможното, може и да откриете, че има много други неща, които магазинът може да ви предложи.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-couch/201301/not-getting-what-you-want-your-relationship

 

 

Родители или партньори

Posted on by
Отговор

Възможно ли е да сме добри родители, без да имаме добри партньорски взаимоотношения?

 „Ние не искаме да се говори за нашите взаимоотношения с мъжа ми. Искаме само да говорим за това какво да направим за детето си като родители.” Подобно очакване е едно от най-често чуваните от различни родители изискване в процеса на фамилното консултиране. Възможно ли е да сме добри и отговорни родители, без да сме успешни в партньорските си взаимоотношения?

Партньорската роля е сравнително нова и възниква след отделянето на семейството от големия род при преминаването от традиционно към индустриално общество. В традиционното общество брачният партньор рядко е бил личен избор. В брака са се сродявали два рода, имащи общ интерес и полза от него. Целта на брака е създаване на деца, които чрез живота и труда си гарантират оцеляването на рода.

В рода всеки е имал ясно дефинирана роля – мъжете са осигурявали прехраната, жените са раждали деца, грижили са се за дома, за домашните животни, за прехраната, подкрепяли са мъжете в полската работа, възрастните жени са отглеждали внуците и са следели за реда в къщата. Ясното, структурирано и предвидимо ежедневие е гарантирало сигурност за целия род и за отделния човек.

При настъпването на индустриалното общество отделните семейства напускат безопасното родово пространство, често се преместват географски от села към градове и са провокирани да се научат да живеят без подкрепата на роднините си. Постигането на хармонични партньорски взаимоотношения става приоритетно за създаването и запазването на семейство, в което ролите на съпруга и съпругата са ключови. Всяка двойка намира свой начин, опирайки се на опита на рода, но интерпретирайки го и осъществявайки го в нов контекст, работейки и живеейки сами, да създаде семейство.

Съпрузите в семейството имат нови роли, отговорности, които не са дадени един път завинаги, а често се налага предоговарянето им чрез активно взаимодействие с другия заради непосредствения, ежедневен контакт на всеки партньор с променящия се външен свят. В съвременното семейство, например, ролята на бащата става все по-значима за отглеждането и възпитаването на децата, а съвременните жени често отлагат раждане на дете заради избора да се развиват професионално. Често ограниченият лимит от време изисква пренареждане на дневния режим на съпрузите и изисква бърз отговор на това кой от двамата партньори да вземе детето от училище, да се погрижи за храната или да плати неочакван разход.

Семейството осигурява на всеки един от съпрузите възможността да се променя, развива, като това променя и развива и другия партньор. Млада майка се завръща към училище или прекъснатата от майчинството си кариера, което може да наложи нейният партньор да се научи да полага грижи за домакинството, отглеждането на детето и поддържането на социалните контакти на двойката с роднини и приятели.

Взаимоотношенията в двойката преминават през четири етапа, които дефинират как партньорите гледат на себе си, на двойката и на контакта си с другите хора, какви стратегии използват за договаряне помежду си, като тези етапи повлияват и на това как партньорите осъществяват родителските си роли.

В първия етап на привличане и харесване партньорите са фокусирани върху общите неща помежду си, трудностите рядко водят до конфликти, а споровете се преодоляват с лекота. Целта в този етап е да се създадат взаимоотношения на доверие и привързаност между партньорите, които да формират нова двойка.

В следващия етап партньорите имат преживявания на слятост, „аз“ и „ти“ стават „ние“. Постепенно двойката започва да се сблъсква все повече с различия, свързани с отстояването на уникалността на всеки един от партньорите. Преразглеждат се правила, ценности, норми. Този етап подготвя двойката за момента на появата на дете.

В последния етап фокусът попада върху запазване на двойката въпреки различията и пренасочване към личните занимания и проекти в рамките на партньорството. Тук много често различията между партньорите пораждат противоречия и конфликти, които въпреки общите усилия не могат да бъдат решени. Невъзможността на партньорите да се договорят за различията си повишава напрежението в двойката, което се преживява с неудовлетворение, разочарование и обида от съвместното съжителство. На този последен етап двойките са склонни да обмислят или осъществяват раздели.

Оставането в двойката е свързано с допускането на преживяване на личен неуспех в рамките на съпружеските взаимоотношения. Съществува нереалистично вярване в партньорите, че те биха могли да повлияят и променят другия, доказвайки му личната си правота. Невъзможността на партньорите да издържат на нарастващото отчуждение между тях и на интензитета на чувства на безпомощност, провал и вина често ги пренасочва от взаимоотношенията в двойката към взаимоотношенията с детето. Родителската роля става инвестиция за потребността от любов, признание и положителна себеоценка. Партньорската криза е дефинирана във фразата „останахме заедно заради детето“.

Разгръщането на конфликта между партньорите чрез включване на детето и изискването то да вземе страна подкопава родителските авторитети, засилва недоверието в двойката и излага на различни рискове живота, здравето и сигурността на детето. Последният етап във взаимоотношенията в двойката цели всеки един от партньорите да се научи да издържа на несъгласия и противоречия с другия и да насочи енергията си към промяна на себе си.

Успешното преодоляване на кризата в партньорските взаимоотношения води до връщане на двойката във фазата на харесване и привличане, но по един по-зрял начин, в който и двамата приемат собствената си уязвимост. Патрисия Лав твърди, че „тайната на това да чувствате близост с партньора си, когато сте заедно, е да се чувствате близки, когато сте разделени.“

„Tайната на това да чувствате близост с партньора си, когато сте заедно, е да се чувствате близки, когато сте разделени.“

Партньорството е процес, в който чрез доверието и съпричастността в двойката, хората се учат и развиват като отделни личности, като партньори и като родители.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

Автор: Мая Угрюмова, магистър по психология към СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е брачно и фамилно консултиране в системния подход към ПИСЕЛ. Работи с деца, младежи и семейства от 2003 година към различни държавни и общински служби в сферата на образованието, здравеопазването и социалното подпомагане. От септември 2014 г. е психолог към служба „Родители и близки“ в Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност“ (http://www.solidarnost-bg.org/).