Какво означава да се самооцениш и защо е толкова важно да знаеш стойността си? Колко често се питаме „Кой съм аз?“ и колко често успяваме да отговорим обективно? А питаме ли се изобщо? Ако сме склонни да гледаме на себе си по-скоро в черни краски, какво ни носи това?
В превантивните програми с деца, които водим, много често откриваме часовете с кратко представяне. Най-тъжните думи, които можеш да чуеш от едно дете са : „Ами аз не съм специален с нищо“ , „Не съм добър в нищо“, „Нямам какво да кажа за себе си. С нищо не съм интересен“.
Често се оказва, че тийнеджърите не са насърчавани да мислят за своите качества, ресурси и интереси. По-лесно е да кажат какво НЕ са, отколкото какво са. В повечето случаи, това е защото формират Аз-концепцията си на базата на това, което чуват за себе си от значимите други – родители, учители, приятели. А в тази възраст обикновено са оценявани и критикувани, често с най-добри намерения и с възпитателна и обучителна цел. А децата са особено чувствителни към критика по простата причина, че те все още не умеят да обработват постъпващата информацията аналитично. „Никак не се справяш с математиката“ или „Имаш много лоша дисциплина в училище“, за детето може да звучи, като „В нищо не те бива“ и „Ти си лош“. Конструктивната критика и коригиращите мерки са нещо полезно, когато обаче са съпроводени с информация за позитивите и ресурсите, които притежава личността (спомнете си за ефекта на Пигмалион).
Във всеки случай, по-важно е това, което сме, отколкото това, което не сме. Вдъхновяващо е да се фокусираме повече в тази насока.
Умението да се наблюдаваме и самооценяваме трябва да се учи и развива от ранна възраст. АЗ СЪМ и моите силни, и моите слаби страни. АЗ СЪМ това, което сам мисля за себе си, но и това, което другите виждат в мен (чрез поведението ми). АЗ СЪМ това, което съм със семейството си, но и това, което съм в училище, в работа, с приятелите. АЗ СЪМ личност, която е многопластова и пъстра. Аз съм различен от теб, но това не ме прави по-малко добър! Важно е да си дадем сметка за това. Когато виждаме качества в другите, това трябва да ни мотивира да намерим и най-доброто в себе си, защото безспорно притежаваме такова, а не да ни обезсърчи или да ни подтикне към подражание.
Отговорът на въпроса : „Кой съм Аз?“ се променя непрекъснато и дори отговорността за тази промяна е наша. По тази причина Аз-концепцията трябва периодично да се ревизира, а когато открием в себе си прогрес, нещо което сме постигнали или развили, трябва да се поздравим за това. Никога не трябва да пропускаме да се потупаме по рамото за добре свършената работа. По-важно е да го направим сами, а не да очакваме чуждото одобрение и похвали.
Добре е да приемем факта, че имаме и слабости, и да се ценим такива, каквито сме. Приемайки се такива, тогава имаме и възможността да се променяме. Да бъдем каквито искаме да сме. От друга страна, когато осъзнаваме и приемаме слабостите си, ограничаваме възможността да бъдем манипулирани с тях.
Това кои сме винаги се проявява в това какво правим. Ако сме уверени и знаем какво искаме, действаме решително и целеустремено. Ако знаем кои сме и към какво още се стремим, ще умеем и по-лесно да отстояваме позициите си, и да поставяме граници. Позитивната самооценка се проявява в уверено поведение. А нашето поведение формира начина, по-който другите ни възприемат.
Оказва се, че една от най-трудните думи за изричане е и една от най-кратките. И това е заветното „Не“. Защо е толкова трудно да отказваме? Колко често ни се случва да се съгласяваме с действия, които са ни тежки, неприятни и дори са в наш ущърб, и то само защото не сме имали смелостта да кажем НЕ? Колко пъти сме се съгласявали да направим нещо само защото сме търсили одобрението на някого, а след това сме патили от последствията?
Когато сме самоуверени, в съгласие със себе си и се ценим, тогава подбираме това, което е най-добро за нас. Тогава смело казваме „Не“ на това, което не ни носи удовлетворение, не кореспондира с ценностите ни или по други причини, които сме счели за важни. Отказът ни не означава незачитане на другия и в никакъв случай не е причина личността ни да бъде обезценена, напротив. Отказът означава, че ценим себе си, зачитаме потребностите си и познаваме добре ресурсите си. Поднесено уважително, нашето „Не“ често буди уважение в другия, защото подсказва границите на личността ни.
Нека помним, че единствената доживотна връзка, която имаме, е тази със собственото ни Аз. Ето защо сме длъжни да сме верни на себе си, да се ценим и да се обичаме, за да си гарантираме смислен и щастлив живот.
