Мит или истина: наркотиците и градските митове

Мит или истина: Кокаинът вегански ли е и други развенчани градски митове

Помолихме експертите да отделят фактите от измислиците

Когато става дума за наркотици, съществува неизчерпаем запас от митове – дали ще е някаква приказка за това какъв е най-добрият начин да се употребява отделен наркотик, някакво оправдание за употребата им (дори и те всъщност да са незаконни) или някакъв лек, за който употребяващите се кълнат, че помага за справянето с последващите ефекти.

Проблемът е, че тези теории могат да звучат правдоподобни, когато ги чуете, особено за употребяващите наркотици, които наистина искат да вярват в тях. Но докато слуховете се разпространяват, смъртните случаи от някои наркотици във Великобритания се увеличават, като последната правителствена статистика показва, че смъртните случаи, свързани с кокаин, в Англия и Уелс са достигнали най-високото си ниво от 1993 г. насам.

Всичко това създава чувство на неотложност сред хората, които призовават за нов подход към политиките за наркотиците в страната, а именно употребата на наркотици да се разглежда като обществено здравен проблем вместо като престъпление. Решихме да се разровим в онлайн слуховете и темите в Reddit, за да развенчаем няколко от най-разпространените митове.

Разговаряхме с двама експерти по наркотиците в желанието си да открием истината за афтърпарти културата. Хенри Фишър е старши химик в The Loop – организация, занимаваща се с намаляване на вредите и предоставяща тестване на наркотици на местата, на които се провеждат британските фестивали. Йън Хамилтън е бивша психиатрична сестра, станал академик, който специализира в изследването на връзката между психичното здраве и злоупотребата с вещества.

Мит: Не можете да се пристрастите към MDMA 

От начина, по който някои хора говорят за MDMA (известен още като екстази), може да изглежда, че това е безвреден парти наркотик. Но също така ги има и ококорените хора по партитата, които си дъвчат лицата и говорят глупости. Те като че ли винаги имат запас от хапчета и изглеждат все едно не са спали от седмици. Това обаче изглежда странно, защото не може да се пристрастите към този наркотик, нали?

Истина: За разлика от такива вещества като хероин, крек кокаин и алкохол, изследванията върху въпроса дали MDMA води до физическа зависимост не дават убедителни доказателства. Но в редки случаи е възможно да станете психологически зависими към него.

„Макар да няма доказателства, че MDMA предизвиква физическа зависимост, изглежда някои хора развиват психологическа такава – те стават твърде заети с употребата на наркотика“, казва Йън. Той обяснява, че експертите не знаят със сигурност дали това е заради химикала или е просто резултат от това, че химикалът се свързва с представата за приятно прекарване в танци с приятелите в клубове.

Но за хората, които са станали зависими към MDMA, е без значение дали зависимостта е физическа или психологическа – те пак ще страдат от вредните ефекти на зависимостта върху техните здраве, работа и личен живот.

Мит: Кокаинът е вегански

мит

Законът на Мърфи за афтърпартитата е, че винаги ще има един човек, който ще дразни всички останали. Вземете например онзи мъж, който между смъркането на линии кокаин настървено обяснява за опасностите от пластмасовите сламки, докато гордо заявява, че употребата на наркотици е наред от етична гледка точка, защото кокаинът е с растителен произход и следователно е вегански.

Истина: През последните години като интернет пожар се разпространяват слухове, че кокаинът наистина е вегански. Технически той не е с животински произход, тъй като е произведен от растението кока. Но начинът, по който се произвежда, е както вреден за природата, така и съмнителен от гледна точка на етиката, което означава, че той едва ли ще компенсира въглеродните емисии от онези евтини самолетни полети, с които сте пътували това лято.

Коката се отглежда в Южна Америка и производството на кокаина допринася за обезлесяване, замърсяване на естествените хабитати, изчезване на редки видове и експлоатация на хора. Свързаното с наркотиците насилие е причина за рекордните 29 000 убийства в Мексико през 2017 г., а учените са открили, че някои реки в Европа (включително Темза в Лондон и Арно до Пиза в Италия) имат толкова висока концентрация на кокаин във водите, че змиорките се „надрусват“. Да, правилно прочетохте.

„Загрижеността за околната среда и тревогите за добруването на животните са едни от главните ценности, на които се основават причините на хората да бъдат вегани“, казва Хенри. „Така че, в по-широк смисъл, кокаинът не е вегански.“

Мит: Канабисът ви отпуска

Представете си сцената – в залите на университета тече парти, хората са насядали по износените бледоморави дивани. Има един студент със стъклен поглед, размахващ джойнт във въздуха и мънкащ нещо за това как „тревата те отпуска, човече“.

Истина: Истината е, че това просто не е вярно за всеки. „Да се правят обобщения за ефектите на канабиса може да е трудно и подвеждащо“, казва Хенри.

В края на 2018 г. медицинските продукти на основата на канабис са легализирани за отпускане по рецепта във Великобритания, но позицията на правителството, че това не е първа стъпка към легализирането на наркотика, е недвусмислена. Хенри казва, че „едно от най-честите здравни състояния, заради което употребяващите медицински канабис по целия свят казват, че използват наркотика, е тревожността“. Но, добавя той, доказателствата все още са неубедителни.

Както е с всеки наркотик, ефектите зависят от настроението на човека, емоционалното и физическото му състояние в момента на употребата. „За някой, който не е свикнал с канабиса, ефектите могат да го накарат да се чувства обратното на отпуснат“, добавя Хенри.

Мит: „Свалянето“ може да бъде излекувано с домашни лекове

мит

Вторник следобед е и хората още се възстановяват от тежък уикенд. Търсенията в Гугъл за „как да избегна свалянето“ се увеличават рязко. В Reddit има дълга тема за това дали най-доброто лекарство е отиването до магазина за здравословни храни за пазар на хранителни добавки или разни видове храни могат да помогнат.

Истина: Със „сваляне“ употребяващите наркотици описват последващите ефекти от употребата върху техните тела и умове. Някои хора се кълнат в домашните цярове като например храни, съдържащи аминокиселини (те помагат за производството на „щастливия химикал“ – невротрансмитер, наречен „серотонин“), докато други са поддръжници на добавки с наименования, звучащи по научному, като 5htp (която също би трябвало да помага за производството на серотонин). Други пък твърдят, че всичко, от което се нуждаете, е купчина банани.

„Няма начин, по който да избегнете свалянето изцяло“, казва Хенри. „Съществуват много малко изследвания, проведени, за да установят дали някой от тези лекове помага“, обяснява той.

Макар партито през нощта да ви гарантира, че на другия ден ще се чувствате зле, има различни степени на това „зле“. Според Хенри „най-ефективният начин да се намалят неприятните усещания от свалянето, освен да не употребявате никакви наркотици, е да се храните здравословно, да спите повече и да не се обезводнявате“.

Мит: Психеделиците са вид терапия

мит

В определени кръгове домашните партита се превръщат в групова терапия. Хората се въздържат от пиене и танци, за да лежат по гръб, да се взират в тавана и да говорят за теорията на привързаността, докато са под влиянието на LSD. Тази форма на грижа за себе си по време на трип може да не звучи забавно в традиционния смисъл, но изглежда им помага да се лекуват.

Истина: През последните няколко години редица проучвания предполагат, че психеделиците биха могли да бъдат използвани за лечение на психични разстройства като депресия, зависимост и посттравматично стресово разстройство.

Но макар да има подновен интерес към потенциала на наркотици като LSD да лекуват психологически проблеми, все още не се знае достатъчно за това как психеделиците въздействат на мозъка. „Не знаем кой би могъл да има полза и колко от наркотика би му трябвало“, казва Йън.

Скорошно британско проучване открива, че псилоцибинът (халюциногенната съставка в магическите гъби) може ефективно да „пренастрои“ мозъка на хора с нелечима депресия, помагайки им да се измъкнат от цикъла на депресивните симптоми. Докато според друго американско проучване веществото би могло да подпомогне хората да спрат да пушат.

Така че, макар потенциално да има някаква истина в този мит, експертите определено не препоръчват самолечение с тези наркотици.

Мит: От линия кокаин ще изтрезнеете

В определени парти кръгове често има някой, препъващ се наоколо, стиснал топло алкохолно питие в пластмасова чаша, досаждащ на хората за линия кокаин. Без значение е дали всички останали определено не употребяват наркотици, защото в някакъв момент този някой ще потупа безброй хора по рамото, ще ги обгърне с облак от алкохолен дъх и ще ги попита за бързо средство за изтрезняване, преди да измърмори нещо за това, че кокаинът е „кафето на рейвъра“.

Истина: Не! Заблуда е да мислите, че наркотиците имат някакво балансиращо действие в нашата централна нервна система. Телата ни са далеч по-сложни от това. Ако някой употреби кокаин и алкохол, тогава „той няма да е трезвен, а ще бъде и пиян, и надрусан“, казва Хенри.

Може да изглежда очевидно, но има една важна разлика. Макар алкохолът да може да накара някого да се почувства бавен и изморен, а кокаинът да може да го накара да се чувства по-буден и енергичен, и двете вещества действат на мозъка така, че замъгляват преценката. „Това може да бъде опасна комбинация, когато някой е навън в социална ситуация. Ако човек мисли, че от кокаина може да изтрезнее, това може да му повлияе негативно като го остави да мисли, че може да пие още повече“, казва Хенри.

„Щом действието на кокаина премине, човекът може да се окаже още по-пиян и уязвим, отколкото е очаквал.“

Мит: Употребата на наркотици е като да вземете серум на истината

Латинският израз „in vino veritas“ буквално означава „във виното е истината“. В действителност дебатът по въпроса дали алкохолът кара хората да казват истината датира от времето на Древния Рим. По-вероятно е хората да бъдат искрени, когато са пияни, нали?

Истина: Сложно е! „Изглежда, че с някои наркотици ни е по-трудно да изречем лъжа“, казва Йън. Когато става дума за алкохола, например, той потиска областта в мозъка, която ни е необходима, за да измислим лъжа или да скрием чувствата си. Затова може понякога да се събуждате, съжалявайки за това, което сте казали предишната вечер.

Случаят обаче не е точно такъв с други наркотици. „Под влиянието на MDMA човекът губи представа за това колко се е отдалечил от истината“, обяснява Йън. Ето откъде идват преувеличените твърдения за това колко много наистина, ама наистина се обичат хората.

Като се има предвид горното, се появяват първоначални изследвания върху употребата на MDMA за лечение на посттравматично стресово разстройство, защото се смята, че наркотикът отслабва задръжките, правейки по-лесно за хората да изразяват емоциите си по време на терапевтична сесия.

Митове срещу реалност: присъдата

Така че, ето. Седемте градски мита, които дадохме на нашите експерти, са основно фолклор на хората, употребяващи наркотици. Макар да има някаква истина в някои от елементите на митовете – например не знаем със сигурност колко пристрастяващ е MDMA – други изцяло са обърнали фактите наопаки, а кокаинът определено не е етичен по какъвто и да е начин, форма или вид.

Източник

Още митове за наркотиците можете да намерите в нашия сайт.

6 мита за зависимите жени – част 2

В първата част на статията разгледахме две от най-разпространените погрешни схващания за жените и зависимостта. Ето и останалите четири мита:

  1. Стигмата към зависимите мъже и жени е една и съща.

И жените, и мъжете, които са зависими, често са съдени строго от обществото заради своята зависимост. При жените обаче стигмата е дори по-голяма. Това от своя страна разколебава много от тях да признаят проблема си и да търсят помощ.

Жените имат много роли и отговорности, като това включва и ролята на майка, което допълнително засилва срама. Бременните зависими се сблъскват с най-голямата стигма. Според проучване 25% от бременните жени, които имат опиоидна зависимост, остават нелекувани и изследователите са убедени, че стигмата е част от бариерите, които стоят пред лечението им.

  1. Злоупотребата с вещества повлиява жените по същия начин както мъжете.

Изследванията показват, че жените се пристрастяват към лекарствата по-бързо и по-бързо повишават дозата. Това развитие на толеранс е наблюдавано специално за опиати, канабис и алкохол. В процеса на лечение жените често са изправени пред повече медицински, поведенчески, психологически и социални затруднения.

  1. По-вероятно е жените да търсят помощ и лечение на зависимостта си.

Жените се сблъскват с редица пречки пред лечението за зависимостта си, включително семейни отговорности, финансови ограничения, транспортни проблеми и стигми. Изследванията показват, че вероятно в резултат на тези пречки жените са по-малко склонни да получат подходящо лечение заради злоупотреба с вещества или да търсят специализираната грижа, от която се нуждаят.

Много жени се чувстват по-комфортно в център за рехабилитация само за жени, където лечението е съобразено с техните потребности и те могат да споделят чувства и преживявания без разсейване от страна на противоположния пол.

Основните компоненти на лечението могат да включват целенасочена подкрепа за работа по проблемите, свързани с изнасилвания, проблеми с деца, домашно насилие и други форми на травма, както и лечение на съпътстващи заболявания.

  1. Жените се връщат към употреба също толкова често, колкото и мъжете, и по същите причини.

Добрата новина е, че жените, които получават лечение заради злоупотреба с вещества, се справят много добре. Те се връщат към употреба по-рядко от мъжете, може би защото са по-склонни да направят необходимите промени и да използват терапия за емоционална подкрепа.

Когато жените се връщат към употреба, това често е по по-различни причини, отколкото при мъжете. Отрицателните чувства и проблемите с взаимоотношенията най-често предизвикват завръщане към употреба на наркотици за жените, докато мъжете са склонни да се връщат в отговор на положителни преживявания, които ги карат да са по-непредпазливи или да си дадат правото да се отдадат на желанието си.

Всички тези погрешни схващания държат жените в цикъла на срама и пристрастеността. Но с по-голяма инвестиция в изследванията, които са чувствителни към пола през последните години, и в центровете за лечение, предлагащи специализирани програми, съобразени с техните нужди, ние разбираме по-добре от всякога как да подкрепим жените по пътя им към възстановяването.

 

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201704/6-myths-about-women-and-addiction

 

6 мита за зависимите жени – част 1

Жените израстват с различни културни нрави, обработват чувствата си по различен начин и в някои случаи изглеждат по-биологически податливи към определени зависимости. Но много хора не си дават сметка за тези важни различия между половете.

Ето шест от най-разпространените погрешни схващания за жените и зависимостта:

  1. Мъжете по-често стават зависими, отколкото жените.

Това може би е било вярно преди, но ситуацията сега е значително променена. Докато мъжете започват да употребяват на по-ранна възраст от жените и употребяват в по-големи количества, веднъж опитали, и двата пола в равен процент продължават употребата.

Жените са един от най-бързо развиващите се дялове на употребяващите наркотици в САЩ. Приблизително 4,5 милиона жени имат зависимост към наркотици; 3,5 милиона злоупотребяват с лекарства и 3,1 милиона редовно употребяват незаконни наркотици. Употребата на наркотици струва живота на повече от 200 000 жени всяка година.

  1. Жените и мъжете стават зависими по едни и същи причини.

Жените са два пъти по-склонни да страдат от тревожност и депресия в сравнение с мъжете, отчасти поради различията в мозъчната биохимия. Жените с тревожност или депресия често прибягват до самолечение с наркотици или алкохол като начин да се справят с непоносимите чувства.

Известно е, че стресът предизвиква злоупотреба с вещества сред мъжете и жените, но изследванията показват, че жените могат да бъдат по-податливи на вредните последици от стреса и пристрастяването, отколкото мъжете.

Жените са изложени по-често на определени видове травми, които могат да доведат до злоупотреба с наркотици или употребата да е в следствие на такива. Например насилието може да играе важна роля за това как и защо жените попадат в капана на зависимостта. При тях също така са регистрирани повече случаи на кръвосмешение, сексуално насилие и семейно насилие и често са по-уязвими от мъжете на физически атаки/нападение.

Болката е друг общ двигател на пристрастяването и при двата пола. Жените обаче страдат по-често и по-силно от различни видове болки според няколко проучвания и може да се нуждаят от повече медикаменти за облекчаването им. В едно проучване жените са се нуждаели от поне два пъти по-голяма доза морфин от необходимата на мъжете, за да постигнат съпоставимо облекчаване на болката. Те също така са по-склонни да имат хронични и възпалителни състояния като фибромиалгия и остеоартрит.

Хормоните влияят на жените през всички етапи на живота им, което ги прави по-уязвими за определени зависимости. Неотдавнашно проучване открива, че естрогенът може да увеличи възможността жените да започнат и да продължат да използват кокаин. Изследователите установяват, че жените преминават по-бързо към зависимостта към кокаина и имат по-голяма трудност да се въздържат от употребата му. Друго проучване установява, че колебанията в зависимост от менструалния цикъл могат да повлияят на наркотичните желания.

Жените също така са поставени и под определени социален натиск и влияние. Политиката „мама се нуждае от вино“ на социалните медии вероятно оказва влияние върху проблема със зависимостта. Фейсбук групи като „Moms Who Need Wine“ имат десетки хиляди фенове. Една фирма нарича виното си „Сокът на мама“. Пиенето се празнува и отбелязва със статуси, тагове и снимки на коктейли като начин жените да се справят със стреса от майчинството.

Следва продължение

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201704/6-myths-about-women-and-addiction

 

Митове, наркотици, деца и родители

Открийте истината зад някои от разпространените митове и погрешни схващания за употребата на наркотици и алкохол. Добре е да знаете, за да предпазите децата си.

митове

Чували ли сте някои от следните митове за употреба на вещества?

• Моето дете и приятелите му пият по бира през уикендите и това не е проблем.
• Децата просто експериментират.
• Най-безопасното място, на което децата могат да пият алкохол, е вкъщи.
• Щях да знам, ако децата ми употребяваха.
• Разбира се, че детето ми има пари, кола, кредитна карта, мобилен телефон и компютър. И какво е от това?

Тези митове за наркотиците не са просто невярна информация, те направо могат да бъдат опасни за хората, които вярват в тях. Предавани като обикновена мъдрост, митовете за наркотиците оправдават, извиняват или игнорират лошото поведение и оставят отворена възможност за тийнейджърите да злоупотребяват с вещества.

Моето дете и приятелите му пият по бира през уикендите и това не е проблем

Експертите го наричат „Правилото на двамата“: Двама приятели, две бири, две вечери от седмицата (обикновено петък и събота). Наричат го също рецепта за беда.

Тази комбинация може бързо до доведе до лоша преценка и потенциален риск и е причина за много посещения в спешното отделение. Имайте предвид това и наблюдавайте по-добре своя тийнейджър през уикендите.

Децата просто експериментират

Отнесете се към това сериозно: експериментирането не е безопасно. Дори първата употреба може да доведе до сериозни инциденти, наранявания и смърт.

Най-безопасното място, на което децата могат да пият алкохол, е вкъщи

Престъпление е да давате алкохол на тийнейджър. Дори и да не стане инцидент, вие носите отговорност пред закона, ако позволите на тийнейджъри да пият в дома ви. Следващия път, когато предложите питие на някой непълнолетен, помислете за това.

Щях да знам, ако децата ми употребяваха

Тийнейджърите влагат много енергия и находчивост в това да прикрият употребата на алкохол и наркотици. От дъвка (за да замаскират дъха си) до специално купен контейнер, който изглежда като обикновен предмет от домакинството (за да скрият наркотици), тийнейджърите са безкраен източник на изобретателност, когато искат да скрият употребата на вещества. Повечето родители разбират за нея месеци или дори години по-късно.

Разбира се, че детето ми има пари, кола, кредитна карта, мобилен телефон и компютър. И какво е от това?

Това са пет неща, които много от тийнейджърите имат (или имат поне част от тях). Тези неща най-често са им предоставени от възрастните и могат да се използват за придобиването на наркотици. Проверете за какво точно ги използва вашият тийнейджър. Ако ги използва за незаконни дейности, спрете му издръжката и му вземете предмета (телефон, компютър или друго).

Източник

Бананов трип

Както може би във всяка друга сфера, и в нашата има някои доста интересни митове. Една особено интересна находка е митът за психоактивното вещество бананадин, което би трябвало да се намира в банановите обелки. Оказва се, че доста хора в САЩ и Канада са вярвали в психоактивните им качества през шейсетте и седемдесетте години.

бананов трип

Информацията в различни сайтове показва, че митът се е зародил с публикация от 1967 година в ъндърграунд вестника „Berkeley barb”. Според някои източници редакторът Макс Шер се е опитал да заблуди властите да забранят бананите като публикува рецепта за добиване на измислено халюциноген, наречен бананадин (това име не присъства в оригиналната публикация, появява се по-късно). Няма как да сме сигурни дали това е била действителната причина, но статията определено е получила интерес.

Различни издания са препечатали неговата рецепта, която е била включена и в книгата The anarchist cookbook на Уилям Пауъл. Разбира се, появили са се и други рецепти, които в повечето случаи изискват големи количества банани и сложни процедури за извличане на предполагаемия халюциноген, които отнемат много време.

Твърденията за психоактивното действие на банановите обелки все пак явно е направило впечатление на правителството на САЩ, защото Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е направила проверка по случая. Не е учудващо, че не е открито никакво вещество с халюциногенно действие в бананите или техните обелки.

Това очевидно не е било достатъчно да разубеди ентусиастите и някои от тях твърдят, че докладът опровергаващ халюциногенното действие на бананите, е държавна конспирация.

Разпространението на мита вероятно се дължи на желанието за експериментиране с легален и достъпен халюциноген. Предполагам, че включването на рецептата в книгата на Пауъл и даването на латинско наименование на веществото са допринесли за възприеманата достоверност на информацията. Въпросното име е Musa Sapientum bananadine. Звучи сериозно и „научно“. Но всъщност Musa Sapientum е просто латинското име на растението, което познаваме като банан.

Идеята за хора, които прекарват часове в опити да извлекат несъществуващ халюциноген от бананови обелки и вярващи, че твърдението за липсата на такова е държавна конспирация, определено е забавна. Но не това е централното.

Ако погледнем ситуацията от малко по-различен ъгъл, виждаме, че тя е пример за това колко лесно можем да бъдем заблудени с информация, която привидно е достоверна или идва от източник, на който имаме доверие и считаме за компетентен по даден въпрос.

Още повече – понякога сме склонни да отхвърляме и доказателствата, които показват, че грешим. Това прави някои убеждения изключително устойчиви и на практика неопровержими. Пример за това може да е човек, който се ангажира в потенциално опасно поведение и отрича наличието на какъвто и да е риск въпреки информацията, която е прочел или последствията за самия него, които вече са факт.

Важно е да обмисляме вярванията си и да проверяваме някои свои убеждения, защото те направляват поведението ни. Много често сме достигнали до тях по начин, който определено не е логичен. Мисловните ни процеси далеч не са идеални и това позволява съществуването на митове и заблуди, които невинаги са безобидни.