Да се класират наркотиците според способността им да водят до зависимост е трудна работа, тъй като всички ние реагираме различно на различните вещества. Въпреки това група от експерти по зависимости, включваща специалисти от Кралския колеж на психиатрите (Лондон), както и химици, съдебни медици и фармаколози, са направили опит да направят направят такава класация.
Когато детето е зависимо, целият товар остава върху неговите родители. Често никой не иска да знае и да помогне, а семейството остава без изход. Предлагаме ви втора част от разказа на една майка от Великобритания, която се опитва да помогне на дъщеря си.
Първа част тук
Местеше се от диван на диван, от място, където се събират зависими, на друго такова място. Загуби си шофьорската книжка заради шофиране под влиянието на наркотици, така че от независим човек, имащ кола и кариера, накрая тя нямаше нищо съществено. В един момент една от къщите, в които отсядаше, изгоря напълно – за късмет тя не беше там тогава – така че тя загуби и всичките си вещи, буквално всичко, което притежаваше.
Всеки път, когато я виждахме, много неща зависеха от душевното ѝ състояние и от това доколко бяхме способни да я приемем такава, каквато беше и с това, което правеше, но въпреки всичко ние я обичахме. В някакъв момент ние се скарвахме и тя не искаше повече да контактува с нас. Така че с нея не бяхме говорили три месеца.
Накрая тя се обади и каза, че това не помага. Мисля, че тя смяташе, че ако не контактува с нас, това ще ѝ помогне да се чувства по-добре емоционално, защото ние постоянно ѝ напомняхме, че животът ѝ вървеше към дъното – никой друг не ѝ казваше това, но очевидно ние го правехме.
Така че ние отново започнахме да контактувахме и тя дойде на Коледа да вечеряме, а споменът се откроява в паметта ми, защото тя очевидно употребяваше наркотици в продължение на вечерта и накрая не успяваше да остане будна. Тя заспа с лице в коледната вечеря – просто заспа в чинията. Това беше индикатор за това колко се бяха влошили нещата.
След около пет години на постоянна употреба, тя казваше, че това притъпява емоциите и те прави безчувствен към истинския живот, така че не е необходимо да се тревожиш, да мислиш или да те е грижа. На този етап тя вече не получаваше много забавление или по-скоро никакво. Не мисля, че тя се доверяваше на много хора, включително на мен, защото човек става подозрителен към всичко и всички.
Никой не може да помогне. Никой не знае какво да каже. Всички отчаяно се надяват на добри новини. Хората казват: „Как вървят нещата?“ Ако има добри новини, те казват: „О, чудесно, чудесно!“ Но в действителност никой не иска да чуе, че нещата са си все същите или по-лоши. И има много малко възможности за професионална подкрепа, освен ако не си готов да платиш за нея.
Понякога се консултирахме със специалисти в частни практики. Проведохме много разговори с нея за плановете за бъдещето: „Ако направиш това и това, тогава може би ще успееш да спреш наркотиците.“ Дори стигнахме дотам, че я заключихме в спалнята ѝ. Съпругът ми сложи дъски на прозорците и заключи вратата, но това не донесе успех, защото човекът трябва сам да поиска да го направи, а тя не искаше. Накрая един от нейните познати, с когото смятам, че тя употребяваше наркотици, дойде вкъщи, заплаши съпруга ми и се вмъкна вътре, за да я пусне да излезе.
Също така, тя беше откраднала чек от чековата ми книжка, беше го попълнила за малко над 1000 британски лири и го беше осребрила. Ние повдигнахме обвинения.
Опитахме всичко, което можахме. Имаме много силен морален компас, имаме и две по-малки деца, които следят поведението ни и решенията ни и искаме те да видят, че човек не краде от семейството си и точка.
Лично ние заведохме дъщеря си в съда, седяхме до нея, подкрепяхме я и ѝ казахме: „Ние сме тук до теб, но ти няма да правиш това – не ти е позволено да крадеш от нас.“
Трябва също да носи електронна гривна три месеца, което означава, че трябва да си е вкъщи от 7 часа вечерта до 7 часа сутринта. Решихме, че това е най-добрият вариант, защото не искахме тя да отиде в затвора. Искахме просто тя да потърси помощ и не виждахме как да я получи другаде или по друг начин. Затова мислехме, че това е най-добрият възможен изход.
Излязохме от съда към 14:30 или 15 ч. и аз казах на адвоката: „Кога започва това?“
Той каза: „Сега.“
А аз казах: „Значи, трябва да се приберем вкъщи?“
Той каза: „Да, защото хората, които поставят електронните гривни, могат да се появят по всяко време от 7 часа нататък.“
Аз казах: „Добре, но какво ще правим с употребата на наркотици на дъщеря ни? Знаете, че тя не може просто да спре изведнъж, тук и сега. Какво ще стане? Тя веднага ще се провали. Ще избяга, защото отчаяно ще иска да си намери наркотици и ние няма да можем да я задържим вкъщи.“
Той каза: „Ами, отидете при личния си лекар.“
И ние отидохме при личния лекар, а той каза: „Ние вече не предписваме метадон, трябва да отидете в организацията Turning Point.“
А там ни казаха: „Съжаляваме, но ние не предлагаме спешни услуги, трябва да се свържете с личния си лекар.“
Аз казах: „Бяхме при него и той ни каза, че трябва да дойдем при вас.“
А те казаха: „Ами, днес нищо не можем да направим. Тя всъщност няма да умре от тази абстиненция.“
Аз бях шокирана от това как никой не поемаше отговорност и целият товар беше поставен върху нас като нейни родители. „Това е ваш проблем, сега тя е под домашен арест във вашата къща и трябва да стои там.“ Човек не може да живее с някой, който спира употреба на наркотици за по 100 лири на ден, който ще рита и ще пищи, и ще плаче, и ще повръща, и вероятно ще чупи предмети след няколко часа, защото тя ще е толкова безсилна и паникьосана. Но никой не иска да знае. В Спешна помощ не дават метадон. Човек е оставен без никакъв изход.
Следва продължение
Ако скоро сте преминали лечение/рехабилитация на зависимостта си или в момента сте в такова, напълно възможно е да се притеснявате за предстоящата си почивка. Опасности и изкушения дебнат отвсякъде, но е напълно възможно да запазите трезвеността си, за която сте се трудили толкова много. Ето няколко насоки как да направите това по-лесно:
Говорете с приятели си за важността на това да не употребявате алкохол/наркотици по време на общата ви почивка и обсъдете как те могат да ви подкрепят. Изкажете нуждите и притесненията си. Установете границите и очакванията си още преди да заминете. Обсъдете възможни рискови фактори и ситуации.
Яжте здравословно и редовно, спортувайте и спете достатъчно. Вземайте си достатъчно време насаме със себе си. Обръщайте достатъчно внимание на емоционалните си преживявания и нуждите си.
Планирайте забавни неща, които да правите сами или с хората, с които ще пътувате. Това ще ви предпази от скука и от това да запълните времето си с деструктивни дейности. Добре структурираното и уплътнено време ще ви държи настрана от неприятностите. Също така, вместо през цялото време да мислите как да останете трезви, можете да насочите фокуса си към това какво е следващото нещо в графика. Можете да играете футбол, тенис, да се гмуркате, да пазарувате, да гледате филм, да посетите забележителности или каквото друго ви се струва забавно.
Ако имате някой, който ви оказва подкрепа в процеса на въздържание и който ви мотивира да продължите напред, не се колебайте да му се обадите при нужда. Ако имате група за подкрепа или терапевт, с когото работите, се свържете с тях, още щом у вас се породи желание за употреба.
Това, че сте на почивка няма да облекчи борбите, препятствията и стреса от рехабилитацията на зависимостта ви, всъщност може да влоши нещата. Планирайте почивка, след като сте били в състояние да поддържате стабилен период на възстановяване, когато сте в състояние да се отпуснете и да се забавлявате.
Вместо да прекарате цялото си пътуване като се съсредоточите върху това, което не можете да правите, поемете ангажимент да се съсредоточите върху положителните възможности, които трезвеността осигурява. Когато виждате други, които пият коктейли до басейна, може лесно да започнете да се самосъжалявате, но единственото нещо, което наистина пропускате, е зависимостта, с която ви е било трудно да се справите и която е довела много неприятности в живота ви. Чувствайте се горд от възстановяването си и сутрин се будете удовлетворени от себе си. Напомняйте си, че сте силни и успешни.
7. Вземете полезни неща, които ви помагат и ви действат мотивиращо
Изтеглете любимите си приложения на телефона, заредете таблета си с подходящи книги, направете си музикален плейлист, който ви действа мотивиращо и всякакви други игри или ресурси, които работят за поддържане на възстановяването ви.
Потърсете ваканционни дестинации, които са свързани с дейности без алкохол и употреба на наркотици. Посетете национални паркове, хижи, туристически забележителности или друго. Насочете вниманието си към места за почивка, които не са известни с партитата, баровете и клубовете си.
Създайте си реалистични очаквания за почивката ви. Не всичко може да върви по мед и масло, но не бива да превръщате това в драма и трагедия. Полетът ви може да се забави, можете да имате конфликтни ситуации със семейството или приятелите си, хотелът може да се окаже точно до бар, който не се е появил в Google карти, когато сте резервирали мястото. Ще има последни промени и неща, които не вървят по план, както при всяко истинско приключение. Мислено се подгответе да се справите с тези неизвестни предизвикателства и не забравяйте да си вземете възглавничка, слушалки и добра книга.
Част първа
От нея се лееше пот, повръщаше, плачеше, беше в истерия, тресеше се – просто отчаяна, чувствайки се отчаяно зле. Чувствах се като притисната в ъгъла и че нямаше какво друго да направя. Затова ѝ казах: „Има ли някакъв начин да го направим на улицата?“
Тя прекара час и половина да звъни насам-натам по телефона и хората можеха да ѝ предложат само хероин, но не и метадон.
Ето така се озовахме в центъра на близкия град, където ѝ дадох спечелените си с труд пари, за да си купи наркотик.
В действителност проблемът започна преди пет години, когато тя беше на 18. В живота ѝ настъпиха някои промени като приятели, заминаващи за университета, и промени в нейната дългосрочна връзка, в която тя беше щастлива и която после се обърка. Нейното поведение, личността ѝ започнаха да се променят.
Преди това тя се трудеше упорито, обичаше своя кон и яздеше, а после всички тези неща започнаха да отпадат. Спеше много през деня. Не спирах да я питам: „Какво не е наред с теб?“
След това тя започна да излиза с хора, за които знаехме, че не могат да ѝ повлияят добре – по-възрастни хора, които употребяваха наркотици. И нещата като че ли започнаха да си идват на мястото.
Един ден се връщахме отнякъде с колата и я попитах отново какво не е наред с нея.
А тя каза: „Представи си най-лошото възможно нещо.“
Аз казах: „Бременна ли си?“ – което сега би ми изглеждало като нищо. По някакъв начин това щеше да е фантастично, ако това беше отговорът, защото той беше: „Не, мамо. Помисли за най-лошото. По-лошо, много по-лошо от това. Мисли за най-лошото нещо.“
След това тя се разплака и това ми скъса сърцето. Беше най-лошият ден от живота ми.
Говорихме за това как да спре тук и сега – как да спре възможно най-скоро. Говорихме за това като семейство и имаше малко викане. Изпитвате различни емоции – в един момент викате и сте ядосани, в следващия сте разтревожени.
Братът на моя съпруг употребяваше наркотици и почина заради депресията, когато се опитваше да ги спре. Струва ми се, че съпругът ми мислеше каква загуба е това, че брат му можеше да бъде наистина ценна част от семейния ни живот и обществото ни. И смятам, че той се чувстваше по същия начин по отношение на дъщеря ни – че тя имаше толкова много да предложи, и той не искаше тя да прави грешните избори.
До този момент дъщеря ни не смяташе, че това е проблем. Все казваше: „Просто се забавлявам, ясно? Просто се забавлявам.“ И това се редуваше с периоди на депресия и не беше забавно, но тя не беше готова да признае това. И докато времето минаваше, ние ѝ поставихме ултиматум. Поглеждайки назад, не знам дали това беше правилното решение или не, но ѝ казахме: „Ако продължиш да употребяваш наркотици, повече няма да можеш да живееш у дома.“ И я изхвърлихме, защото тя продължи.
Тогава употребата ѝ се влоши, а приятелското ѝ обкръжение ставаше все по-лошо.
Смятах, че тя има силата да спре, а тя не спря. Нищо от това, което децата ви могат да направят, няма да ви спре да ги обичате, но омразата беше огромна. Аз просто бях отчаяно гневна. Исках буквално да я хвана за раменете, да я разтърся като кукла и да кажа: „За Бога! Виж какво правиш!“
Винаги съм била много контролираща майка, когато децата ми бяха по-малки. Имаха определено време за лягане, ядяха си зеленчуците и всичко. А аз се чувствах толкова много извън контрол. Не можех да кажа: „Не, ти няма да излезеш навън. Трябва да се върнеш у дома, да си останеш у дома и да се оправиш.“ Защото тя щеше да каже: „Аз съм пълнолетна, мога да правя каквото поискам.“
Бях разочарована. Много разочарована, защото имах големи очаквания за това, което тя можеше да постигне. В онзи момент тя не успяваше да постигне нищо, макар че нещата за кратко се промениха, когато тя започна да разбира, че не е щастлива.
Тя постъпи в армията, във военната полиция, справи се много добре с обучението и получи хубава работа. Мислехме, че се е отървала от употребата на наркотици и е променила живота си, и бяхме много горди. Спомням си, че мислех: „О, Боже, тя го направи. Не само че го направи, но го направи много добре – има си наистина хубава работа.“ Не знаехме, че все още има проблем.
Тя печелеше добри пари, но след около година, в края на всеки месец, започнахме да получаваме телефонни обаждания. Тя все казваше: „Не знам къде си харча всичките пари, мамо, просто изчезват. В края на всеки месец оставам без нищо и нямам пари за храна и други неща.“
Така ние ѝ изпращахме малко пари, за да изкара до следващия месец. Не ѝ давахме наистина пари, просто ѝ давахме аванс до следващата ѝ заплата.
Тя се връщаше и общуваше със същите хора, така че я виждахме много малко през уикендите, а в понеделник тя се връщаше в базата си.
Но мисля, че това започна да влияе на способността ѝ да работи. Тя се изтощаваше и това се виждаше. Изморяваше се от партита през целия уикенд, а после трябваше да работи по цял ден през седмицата. Ако не сте спали от четвъртък вечерта чак до понеделник вечерта след работа, се изтощавате много и това започна да ѝ се отразява. Мисля, че колегите и шефът ѝ започнаха да забелязват промени, защото започнахме да получаваме телефонни обаждания от армията.
Един понеделник тя се връщала на работа, без да е спала от дни и блъснала колата си в разделителната ивица между платната на магистралата. Съпругът ми и аз осъзнахме, че ако не я спрем, тя ще се убие или ще убие някой друг. И когато от армията ми се обадиха след седмица, аз казах: „Трябва да знаете, че мисля, че дъщеря ми употребява наркотици през уикендите и трябва да ѝ направите тестове за наркотици.“ Така тя загуби работата си.
Сигурна съм, че тя ми е обидена заради това, но чувствам, че ѝ спасих живота или този на някой друг, защото беше въпрос на време преди тя да катастрофира не в разделителната ивица, а в някой друг. Това щеше завинаги да лежи на моята съвест.
Следва продължение
Публикуваме част от статия на Херман Лопес, репортер, който отразява политиката относно наркотиците в САЩ. Защо опиоидната епидемия е променила мнението му относно легализацията?
Трябва да е ясно, че говоря за легализацията на тежки наркотици, така че това не се отнася за легализацията на марихуана. Въпреки че има истински опасения относно зависимостта към марихуана и това, че хората правят глупави неща под въздействието ѝ, моята гледна точка е, че е такъв сравнително безобиден наркотик според най-добрите научни доказателства, че правителството може да си позволи да се издъни с нея. Особено след като алтернативата е режим на забрана, който води до стотици хиляди ненужни арести в САЩ всяка година и предразполага към насилия, защото трафикантите се борят за територия или уреждат други въпроси, свързани с търговията на наркотици.
Но колкото по-тежки са наркотиците, толкова повече възможности за издънки има – както демонстрира опиоидната епидемия.
Не съм първият, който прави тази връзка. За RealClearPolicy, Робърт ВерБрюген написа, че опиоидната епидемия го е накарала да промени някои от своите либертариански възгледи за легализацията. Докато той „никога не е бил толкова наивен да мисли, че няма да има повишение в употребата или злоупотребата, ако наркотиците са легални,“ той мислел, че анализът на цената и ползите ще е в полза на легализицията и против прохибицията.
„Но със сигурност изглежда, че разхлабването на контрола на един наркотик отприщи ада, а това не бих го предвидил преди, да кажем, десет години,“ допълва той.
Попитах Итън Наделман, скоро пенсиониращият се изпълнителен директор на Drug Policy Alliance, за това.
Наделман предположи, че това е провал в САЩ в частност. На скорошна среща с някои швейцарски официални лица той изразил притеснения подобни на моите и те отбелязали, че провалите на САЩ в опиоидната епидемия не бива да подкопават опитите за легализация в Европа. От другата страна на Атлантика опиоидите са по-стриктно регулирани и до момента кризата със свръхдози е избегната.
Но Съединените щати са се провалили. Ужасно. Има много неща, които е можело да се направят, за да се спре епидемията: Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е можела да блокира или ограничи употребата на опиоиди – да оцени по-добре риска от зависимост и свръхдоза, както и липсата на научни доказателства за ефективността на опиоидите при хронична болка. Агенцията за борба с наркотиците (DEA) е можела да ограничи достъпността на опиоидите и да предприеме по-строги законови действия срещу компаниите, които безотговорно позволяват техните лекарства да се разпространят до безскрупулни предписващи, а вместо това се фокусирала върху малките играчи като клиники, които бълват рецепти.
Въпреки това правителството не направи много през последните години. Катлийн Фридл, историк на политиката по отношение на наркотиците, обобщава някои от провалите на FDA:
„От подведеното одобрение и брандиране на Оксиконтин на основата на информация, за която от FDA са знаели, че е невярна, до объркващото одобрение на подобни опиоиди некомбинирани с друг аналгетик и с удължено действие като Opana през 2006 и Zahydro през 2013, FDA действа на основата на вярването, че опиоидите са полезни за управляването на хронична болка, въпреки че до момента няма убедителни доказателства за тяхната ефективност, а само натрупващи се доказателства за рисковете. Още по-лошо е, че повечето криминални и граждански дела срещу фармацевтични компании за подвеждащо брандиране на опиоиди като по-малко пристрастяващи се завеждат от адвокати и граждани, а не от FDA. Агенцията е агресивна в даването на разрешителни за опиоиди, но летаргична в отговора си към последствията.“
Междувременно DEA има силата да наложи квоти за производството за продажба на някои опиоиди като хидрокодон и оксикодон. Можеше да използва тази своя сила, както е правила при предишни кризи с наркотици, за да ограничи достъпността на тези опасни лекарства. Но Фридл ме насочи към данни, които показват, че агенцията от поне 1999 година насам е позволила квотите за опиоиди да растат – ефективно отказвайки се от инструмент, който може да използва за ограничение на бързо растящата употреба на опиоиди.
Повечето от това е резултат на агресивното лобиране на фармацевтични компании. През последното десетилетие производителите и доставчиците на опиоиди са похарчили повече от 800 милиона долара за лобиране на федерално и щатско ниво за спиране на нови регулации върху техните лекарства и всъщност са призовавали законодателите да улеснят достъпа до обезболяващи. Това е 8 пъти повече от похарченото от оръжейното лоби. И често това е проработило: в щата Мейн например производителите успешно прокарали закон, който изисква застрахователите да поемат опиоидните обезболяващи, за които се предполага, че са по-трудни за злоупотреба.
Източник: https://www.vox.com/policy-and-politics/2017/4/20/15328384/opioid-epidemic-drug-legalization
Пета част тук.
Засилване на позитивното означава да давате някакъв вид награда или привилегия, за да повишите шанса едно поведение да се повтаря. И това е много важно за промяната на начина, по който се държат вашите син или дъщеря.
Засилването на позитивното е мотивиращ фактор през целия ни живот – от прохождащото дете, което се чувства насърчено от радостните възклицания на родителите си, за да направи първите си стъпки до възрастния, който получава бонус или дребен подарък за добре свършена работа. За всички ни е по-вероятно да повторим едно поведение, когато то ни кара да се чувстваме добре.
Употребата на наркотици също може да подсилва. Например, наркотиците или алкохолът могат да помогнат на човек да се чувства по-малко тревожен, да намалят скуката, да насърчат социалните взаимодействия, да помогнат за безсънието, да доставят енергия или да помогнат за контролирането на теглото. С други думи, тъй като те „решават проблем“ – макар и по нездравословен начин, човекът е по-вероятно да повтори поведението на употреба на наркотици и алкохол.
Като родител или човек, който се грижи за деца, можете да използвате същата стратегия, за да подсилите здравословни, просоциални поведения, които искате да виждате повече у своето дете. Ето някои примери за позитивни поведения, които можете за подсилите или да похвалите у детето си:
• търсене на работа;
• прибиране вкъщи навреме;
• помощ в домакинската работа;
• говорене по уважителен начин;
• писане на домашни за училище;
• ходене на срещите с терапевт;
• участие в групи за взаимопомощ;
• помощ на друг член на семейството или приятел за проблем;
• незабавно връщане на телефонни обаждания/текстови съобщения.
Може би си мислите: „Чакайте, това са неща, които моето дете трябва да прави така или иначе, без каквато и да е било награда.“ Но като награждавате доброто поведение на детето си, вие му помагате да свърже поведението, което искате да насърчите, с положително последствие. Като правите това нееднократно, ще помогнете на детето си да научи, че има полза да се държи по този начин. След време то ще научи, че има други начини да се „чувства добре“ освен употребата на вещества, като това може да доведе до по-малка употреба или дори до въздържание.
Вашите доброта и съчувствие ще вдъхнат позитивно и топло чувство у детето ви и ще засилят неговото вярване, че то е способно да се чувства добре и чрез други средства, а не чрез употребата на вещества.
• прегръдка;
• усмивка;
• погалване по рамото;
• грижовно текстово съобщение;
• мила дума/комплимент или похвала;
• да прекарате време заедно с детето си в любима дейност като гледане на филм, риболов или игра на шах;
• да помогнете на детето за прането му или друга домакинска работа;
• да го научите на умение като, например, да шофира;
• да му приготвите любимата закуска, вечеря или десерт.
• подаръчни карти за кафене, магазин за дрехи или ресторант;
• малки неща като лак за нокти, гримове, продукти за коса, чорапи или протеинови блокчета;
• да му помогнете за медицински разходи (като зъболекар или грижа за зрението/очила), да платите за курс или учебници;
• билети за концерт или спортно събитие.
1. Помислете за детето си и какво го мотивира.
Често родителите измислят награда, която те лично смятат за подсилваща, но която не представлява интерес за детето. Ще ви бъде от помощ да отделите време, за да съставите списък от подсилвания, които смятате, че биха могли да бъдат привлекателни и ако не сте сигурни, попитайте детето си.
2. Помислете какво би могло да бъде заместващото поведение.
Например, може да искате детето ви да напише домашните си или да си търси работа, вместо да играе на видео игри и да употребява наркотици. Какво би могло да бъде стимул за него, за да направи това, дори и да е само за един ден? Също така, можете да кажете на детето си, че ако изпълни определен брой задачи или кандидатства за определен брой работни позиции, то ще получи конкретна награда (например, подаръчна карта за кафене, два билета за кино, нещо малко от магазин за дрехи и др.).
3. Награждавайте малките стъпки по пътя.
В крайна сметка те ще съставят позитивната поведенческа промяна. Така че, ако детето ви не си е писало домашните от седмици, но изпълни една задача, засилете това с конкретна награда или мил коментар. Ако детето ви не си е търсило работа през последния месец, но сега влезе в интернет и кандидатства за две работни позиции, обърнете внимание на това и похвалете действието му.
4. Опитайте с подсилващ коментар.
Вместо да казвате „Крайно време беше!“, опитайте да кажете: „Знам колко трудно ти беше да си довършиш домашните си и наистина е чудесно, че успя да изпълниш задачата.“ Или „Наистина се радвам да видя, че си кандидатствал за работа.“
Вашето дете вероятно е чуло много оплаквания и негативни обратни връзки относно неговата употреба на вещества. Но истината е, че не можете да помогнете на някой да се промени чрез натякване. Когато хората се чувстват неприемливи такива, каквито са, те често затъват и не са способни да се променят.
Помислете за самите себе си. Вероятно се чувствате по-насърчени чрез похвали, а не чрез критика. Мили думи, съчувствие и награди могат да подтикнат детето ви да работи за развитие на здравословни поведения и за отказване от негативните такива.
Опитайте – това може да промени много и за двама ви.
Публикуваме част от статия на Херман Лопес, репортер, който отразява политиката относно наркотиците в САЩ. Защо опиоидната епидемия е променила мнението му относно легализацията?
До момента, в който започнах работа като репортер за политиката относно наркотиците, бях напълно „за“ легализиране на всички наркотици от марихуана до хероин и кокаин.
Изглеждаше ми очевидно. Забраната се беше провалила. През последното десетилетие милиони американци са били арестувани и в много случаи вкарани в затвора заради наркотици. Правителството е похарчило десетки милиарди долари на година за политиката срещу наркотиците – но не само за полицията и арестуването на хора и потенциалното съсипване на животите им, а и за чуждестранни операции, в които въоръжени сили са разрушили ферми и са съсипали домове. За четири десетилетия цената на войната срещу наркотиците възлиза на повече от един трилион долара.
Въпреки всички усилия и разходи войната срещу наркотиците е имала малък ефект: употребата на наркотици се е повишила през последните години и Америка се намира в най-смъртоносната криза с наркотици – опиоидната епидемия.
Не бях напълно наивен. Вярвах, че легализацията ще увеличи употребата. Но също така мислех, че правителството ще може разумно да контролира наркотиците, за да се увери, че най-лошите случаи на злоупотреба са под контрол чрез борба с подвеждащото маркетиране, поддържане на достатъчно високи цени и следователно невъзможност за прекалена употреба и най-накрая да се увери, че децата нямат достъп до тези вещества.
След това започнах да правя репортажи за опиоидната епидемия. Приятели на семейството починаха от свръхдози. Говорих с употребяващи, които не можеха да се справят с години на зависимост, която често е започвала с легални лекарства с рецепта. Говорих с лекари, прокурори и експерти за това как кризата наистина е започнала, когато големите фармацевтични компании започнали да притискат лекарите и правителството да прегърнат техните лекарства.
Междувременно правителството реагира много бавно. Опиоидната епидемия започна в края на деветдесетте години и по-специално със създаването на Оксиконтин през 1996. Но чак през 2014 Агенцията за борба с наркотиците (DEA) премести в други списъци някои опиоидни болкоуспокояващи, за да им наложи по-сериозни ограничения. И трябваше да минат две години до 2016, за да приеме Конгресът закон, който опитва сериозно да отговори на епидемията.
Всъщност федералното правителство притискаше лекарите да предписват опиоиди чрез кампанията „Болката е петият жизнен показател“ през деветдесетте и първите 10 години на XXI век, тъй като фармацевтичните компании подвеждащо маркетирали опиоидите за лечение на хронична болка. И в някои случаи различните нива на правителството разхлабили достъпа до опиоиди след лобиране на фармацевтичните компании – чрез приемане на закони, които например изискват от застрахователите да покриват тези лекарства.
И докато компанията Purdue Pharma е била глобена за ужасно заблуждаващото маркетиране на Оксиконтин, стотиците милиони, които е платила, са нищо в сравнение с десетките милиарди, които е спечелила от лекарството.
Като резултат от това много хора са починали: по отношение на свръхдозите, опиоидната епидемия е по-смъртоносна от която и да е друга криза с наркотици в историята на САЩ – повече от епидемията с крек, метамфетамин и хероин. Общо над 560 000 души са починали в САЩ поради свръхдози между 1999 и 2015 (последната година, за която има данни) – повече от цялото население на Атланта. И докато много от тези смъртни случаи са свързани с нелегални наркотици като хероин и фентанил, източникът на епидемията – това, което е накарало хората да започнат да употребяват – са опиоидните обезболяващи, а легалните обезболяващи са свързани с повечето смъртоносни свръхдози.
Точно за това са предупредили активистите против легализацията: компаниите са се сдобили с опасен продукт, към който се развива зависимост, маркетирали са го безотговорно и са лобирали за разхлабени правила. Регулаторният отговор на правителството се е забавил. Правителството дори е работило с фармацевтичните компании в някои случаи – под влияние на лобирането, дарения за кампании и финансирани от компании застъпнически групи. А хората развивали зависимост и умирали.
Наблюдавайки тази криза, внезапно ми просветна: може би пълната легализация не е правилният отговор срещу войната с наркотиците. Може би САЩ просто не може да се справи с регулацията на тези потенциално смъртоносни вещества в легална обстановка. Може би някаква форма на забрана – дори и не толкова строга като сегашната – е правилното решение.
Следва продължение
В статията си „Addiction and Autism: A Remarkable Comorbidity?“ Patricia JM van Wijngaarden-Cremers, Wim Van den Brink и Rutger Jan van der Gaag разглеждат и обсъждат доказателствата за евентуална коморбидност между разстройства от аутистичния спектър и зависимостите, въз основа на които предлагат някои възможни базови обяснения.
на доклада е повишаване на осведомеността за възможна коморбидност между разстройства от аутистичния спектър и зависимостите, тъй като e много възможно в клиничната практика диагностицирането на разстройствата от аутистичния спектър да бъде пропуснато при извършването на оценка на случай със зависимост. Вследствие на това разстройствата от аутистичния спектър при много зависими индивиди могат да останат незабелязани, при което рехабилитацията им да премине без да им се предоставят подходящите и необходими за лечение на аутизма услуги и терапевтични интервенции.
Авторите на доклада провеждат изследване (повече за клиниката, статистически данни, както и представянето на отделни случаи, описани от авторите можете да видите тук: https://www.esciencecentral.org/journals/addiction-and-autism-a-remarkable-comorbidity-2329-6488.1000170.pdf ) в клиника за рехабилитация на зависими в продължение на една година, използвайки стандартни диагностични инструменти и методики, съобразени с националните им стандарти ( става въпрос за Холандия).
Практическа ситуация е причината, провокирала стартирането на изследване и впоследствие създаването на въпросния доклад. В клиниката за рехабилитация на зависими основният използван подход са подкрепящите групи след детокс, в които участниците се подкрепят по отношение справянето си с желанието за употреба, както и споделят очаквания и притеснения във връзка с бъдещо напрежение, свързано с връщането им в старата социална среда сред стари познати, които употребяват.
При тези клинични условия, се наблюдава една определена група от пациенти, които не се вписват в груповия модел. Тези „самотници” понякога нарушават груповия процес – пропускат фокуса; не успяват да се забавляват и насладят на шегите и хумора; придържат се и дори „прилепват” по ригиден начин към правилата, които приемат буквално и се разстройват от всички изключения, които се правят.
В хода на изследванията се установява, че тази група, състояща се от 8 мъже ( от общо 118 пациенти) са с разстройства от аутистичния спектър. Това е далеч по – висока стойност, отколкото в общата популация, където разпространението до момента се оценява на около 1 %. И все пак е трудно да се направи сравнение в рамките на психиатричната популация, тъй като няма публикувани други подобни изследвания. Отвъд въпросната изследвана група доскоро не са били докладвани други такива двойни диагнози. Диагнозите от аутистичния спектър и на осемте мъже не са били поставени преди те да развият проблема със зависимостта и да започнат лечение. Всички те са с нормално до високо IQ . За съжаление, има липса на информация за фамилната история на диагностицираните по отношение на разстройствата от аутистичния спектър. Наред с тези случаи, в групата са отчетени и други двойни диагнози, които обаче са по-често срещани и разпространени.
До 2005 година с изключение на няколко отделни случая не се споменава за наблюдавана коморбидност между аутизъм и зависимост. Има, обаче, редица автобиографични материали, които илюстрират именно такива случаи. Описанията на състоянията на зависимите поведения, изключително много напомнят тези на аутистичното поведение при малките деца.
При запитване, отправено към клиницистите (работещи с пациенти с аутизъм), те признават, че възможността за съвместно възникване на аутизма и злоупотребата с веществата никога не е преминавала през умовете им и че никога не са питали в тази насока.
Разсъждавайки върху компулсивно повтарящите се поведения и транс като поведенията при индивиди с аутизъм, авторите хипотезират по посока на сходства при двете състояния. Но какви? В доклада се представят различните нива на различия и сходства между аутизма и зависимостта.
Прилики във възприятията: изглежда, че и аутизма, и зависимостта са разстройства на невробиологична основа и са силно свързани с допамина. Също така се наблюдават сходства и на поведенческо ниво: детайлни възприятия, ригидни и компулсивни навици. При аутизма това се нарича „различна централна съгласуваност“. Индивидите с аутизъм развиват силни интереси, преминаващи във вглъбено състояние и ригидно се придържат към тях. Това им помага да регулират тревожността и свръхчувствителността си. По същия начин една от основните характеристики при злоупотребата с вещества е екстремната вглъбеност в тях. Индивидите със зависимост имат склонност да се фокусират върху малките детайли, свързани с навиците им за употреба на вещества (така наречените ритуали). Пример затова е как гледката на алуминиево фолио може да събуди желание за употреба сред употребяващи хероин, дори след години на ремисия.
Следва продължение.
Ако някой, за когото Ви е грижа употребява наркотици, алкохол или играе хазарт, по начин, който вреди на здравето му, семейството, връзките, финансите или други сфери от живота му, вероятно се чувствате отчаяни и отговорни.
В тази ситуация е добре да имате предвид няколко неща :
Може да сте негов любим, родител или близък, но зависимостта е лична. Не е изключено през ума Ви да мине идеята, че това се случва заради нещо, което вие сте направили или, че това е нямало да се случи, ако сте направили нещо по различен начин. Зависимостта обаче не е заради Вас. Вината не носи изцеление за никого, но вашето участие и подкрепа в лечението е нещо съвсем различно. Това е нещо, което би помогнало. Простете на себе си и на Вашия близък. Оставете миналото, за да можете да започнете на чисто и да работите върху решаването на проблема.
Това е често срещан мит. Според повечето хора лечението се изчерпва с приключването на детоксикиращата фаза. Употребата на психоактивни вещества както и играта на хазарт са далеч по-комплекси проблеми, които не могат да се решат за една нощ. Пропуска се най-важният момент – психическата зависимост. Решаването на този проблем отнема време и усилия. Трябва да бъдат променени някои мисловни и поведенчески модели, или да се създадат нови. Когато имате това предвид, ще можете да се въоръжите с търпението и силите, които ще са Ви необходими, за да извървите този нелек път.
Зависимостта започва с избор – изборът да взема наркотици или да пийна питие. Но това е избор, който много хора правят, без да станат зависими. Тогава какво кара някои хора да се пристрастяват, а други не? Няма еднозначен отговор на този въпрос, но много изследователи смятат, че комбинацията от генетични фактори, травми от детството, някои психични проблеми (като безпокойство, депресия, биполярно разстройство) и други индивидуални фактори, могат да играят предразполагаща роля за отключването на подобен проблем.
Почти никой не се събужда с мисълта, че днес е един чудесен ден да спре употребата. Обикновено хората прибягват до лечение, притиснати от обстоятелствата – загуба на работа, проблеми в семейството, със здравето, загуба на пари или други инциденти. Дори при тези обстоятелства, понякога отнема доста време човек да се убеди, че животът му би бил по-добър без употреба на вещества.
Първата стъпка от лечението е да помогнем на човека да намери собствени мотиви за промяна. Решението за промяна рядко се взема с едно щракване на пръстите и категорично. Зависимият може дълго време да отрича, че има проблем или периодично да се връща към тази идея. Да намира множество оправдания за поведението си или за нещата, които му се случват. Да отрича връзката между употребата и проблемите си. В началото на лечението мотивацията може да е много нестабилна. Добре е да имате това предвид и да не се отчайвате.
Вашият близък ще Ви лъже и Вие вероятно ще искате да му вярвате. Той вероятно също си вярва. Но това, което всъщност прави зависимият, е да защитава болестта си, защото веществата са станали жизнено важни за него. Това не означава, че трябва да оправдавате поведението му. Просто трябва да знаете какви са причините за това, за да не го приемате лично и да страдате. Вместо това се старайте да поддържате комуникацията открита и да очертавате ясни граници. Това ще защити и него, и Вас.
В повечето случаи употребата започва като форма на самолечение с цел облекчаване на определени психически състояния като депресия, безпокойство, безсъние, психически травми и др. Ако тези състояния не бъдат взети предвид, не бъдат лекувани и продължат да се появяват, шансът човек да се връща към употребата, за да ги потиска, е голям. Зависимостта обикновено е симптом на други проблеми, чието преодоляване е част от цялостното лечението.
Няма нищо по-болезнено от това да виждаме как любим човек страда. Естествената реакция в такива ситуации е да се опитаме да го защитим. Това обаче понякога забавя процеса на лечение и дори може да влоши нещата, защото по този начин третираме зависимия като дете и отнемаме правото му на действие и отговорност.
По-добрият вариант е да му помогнете да помогне сам на себе си.
Например можете да изясните пред него, че повече няма да го издържате финансово, но сте склонни да финансирате лечението му, когато реши това.
Друго, което бихте могли да направите, е:
Лечението е процес, който изисква време, търпение и усилия. Това, което можете да направите за своя близък, е да му дадете шанс да се промени и да го подкрепяте в неговия път.
Няма една-единствена причина, поради която децата употребяват наркотици или алкохол. Но ето някои от основните проблеми и влияния, които стоят зад тийнейджърската употреба.
Важно е вие, като родител, да разберете тези причини и да разговаряте с децата си за опасностите от пиенето и употребата на наркотици.
1. Другите хора – тийнейджърите виждат много хора да употребяват различни вещества. Те виждат своите родители и други възрастни да пият алкохол, да пушат цигари и понякога да опитват други вещества. Също така, социалната среда на тийнейджъра често се върти около пиенето и пушенето на марихуана. Понякога приятелите се подтикват един друг да пият или пушат трева, но също така е обичайно за тийнейджърите да започнат да употребяват някакво вещество, защото то вече е достъпно и те виждат своите приятели да се забавляват с него. В умовете си те виждат употребата на наркотици като част от нормалния опит на тийнейджърите.
2. Популярните медии – 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Музиката, която тийнейджърите слушат, прави марихуаната да изглежда готина“. И 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Филмите и телевизионните шоута правят наркотиците да изглеждат като нещо, което е ОК да се употребява“ (PATS 2012). Затова бъдете наясно какви медии „поглъщат“ децата ви и говорете с тях за това.
3. Бягство и самолечение – когато тийнейджърите са нещастни и не могат да намерят здрав начин, за да изразят фрустрацията си или доверен човек, с когото да споделят, те могат да се обърнат за утеха към веществата. В зависимост от това какво вещество употребяват те могат да се чувстват в блажена забрава, много щастливи или енергични и самоуверени.
Често пъти трудните тийнейджърски години могат да се отразят негативно на детската емоционалност, понякога дори да предизвикат депресия, така че, когато на тийнейджърите им е дадена възможност да вземат нещо, от което да се почувстват по-добре, много от тях не могат да устоят. Например, понякога тийнейджърите злоупотребяват със стимуланти (законни или не), за да получат допълнителна енергия и способност да се фокусират, когато учат или полагат изпити. Други злоупотребяват с обезболяващи или успокоителни лекарства с рецепта, за да се справят с учебния, социалния или емоционалния стрес.
4. Скука – тийнейджърите, които не могат да понасят да бъдат сами, се затрудняват да си намират занимания или пък копнеят за вълнения и са основните кандидати за употреба на вещества. Алкохолът и марихуаната не само им дават нещо за правене, но и им помагат да запълнят вътрешната празнота, която децата усещат. Също така, тези вещества им дават допирна точка за общуване с тийнейджъри, които споделят техните преживявания – начин за моментално свързване с група от деца.
5. Бунт – различните тийнейджъри-бунтари избират различни вещества за употреба в зависимост от своята личност. Алкохолът е предпочитаният наркотик за гневния тийнейджър, защото той го освобождава да се държи агресивно. Метамфетамините/амфетамините също насърчават агресивното, насилствено поведение и могат да бъдат далеч по-опасни и по-силни от алкохола. Марихуаната, от друга страна, изглежда, че често пъти намалява агресията и е по-скоро наркотик за бягство.
Някои тийнейджъри злоупотребяват с лекарства с рецепта, за да се забавляват на купони и да се „надрусат“. LSD и халюциногените също са наркотици за бягство, използвани често от млади хора, които се чувстват неразбрани и които може да копнеят да избягат в един по-идеалистичен и добър свят. Пушенето на цигари може да бъде форма на бунт, с която да покажат своята независимост и да ядосат родителите си.
6. Моментално удоволствие – наркотиците и алкохолът действат бързо. Първоначалните ефекти са наистина приятни. Тийнейджърите се обръщат към употребата на наркотици, защото я виждат като пряк път към краткосрочно щастие.
7. Липса на увереност – много срамежливи тийнейджъри, на които им липсва увереност, казват, че под влиянието на алкохол или наркотици могат да правят неща, които иначе не биха могли. Това е част от привлекателността на наркотиците и алкохола, дори и за сравнително самоуверени тийнейджъри: идва ти смелост да танцуваш, дори и да си лош танцьор или да пееш с пълно гърло, дори и да имаш ужасен глас, или да целунеш момичето, което харесваш.
Алкохолът и другите наркотици не само могат да свалят задръжките, но и да облекчават социалната тревожност. Не само че имате нещо общо с хората около вас, но я има и тази нагласа, че ако направите или кажете нещо глупаво, всеки просто ще си помисли, че сте пили твърде много или сте пушили твърде много трева.
8. Погрешна информация – може би най-лесната за избягване причина за употреба на вещества е неточната информация за наркотиците и алкохола. Почти всеки тийнейджър има приятели, които твърдят, че са експерти по различни вещества и те са щастливи да гарантират, че рисковете са минимални. Образовайте своите тийнейджъри за употребата на наркотици, така че те да получат истинските факти за опасностите от употребата.