Дрога менте и дрога оригинал

дрога менте

http://epsos.de/

Днес в медиите се разпространи статия за дрога менте, която пращала масово хора в болниците по Черноморието. Темата при всички положения е много сериозна, защото става дума за хора, които са пострадали и за други хора, които вършат престъпления с продажбата на наркотици или фалшив алкохол.

За съжаление, единственото, което остава разбираемо и сериозно в тази статия, са цитираните думи на двама специалисти от Варна. Всичко останало буди недоумение или в най-добрия случай повдига още куп въпроси.

Коя дрога е менте и коя е оригинал?

Това беше първото, което се запитах. Ако някаква част от дрогата се произвеждаше по точно определена технология и под надзор във фармацевтичните заводи, то тогава можеше да говорим и за дрога, която не е менте. Но като се има предвид, че всички незаконни наркотици се произвеждат по същия начин – незаконно, кои са менте и кои са оригинал? Може би има някой производител, да речем, на амфетамини, който държи такова високо качество, че вече е създал собствена оригинална марка, с която никой друг не може да се мери и тя е оригиналът?

„Калпавата“ дрога била правена в домашни лаборатории

След като стана ясно, че незаконните наркотици не се произвеждат във фармацевтични заводи, то остават други, тайни места за тяхното производство. Твърде често те са именно домашните лаборатории – може да е нечия кухня, мазе, къща на село или което и да е удобно място. Рядко производителите са наистина химици, още по-рядко пък разполагат с истински лаборатории. И да, често взимат рецептите от интернет, тъй като там може да се намери почти всичко.

Затова домашните лаборатории в случая не са сензация и всяка една дрога реално е калпава, защото никой никъде не упражнява върху производството ѝ Български държавен контрол. Дали е правен в кухнята или в малък таен цех, никой не дава гаранции за съдържанието на наркотика.

Наркотиците, които туристите купували, били отровни

Тук отново ми хрумва въпроса „Кои наркотици са отровни и кои неотровни?“. Или ако журналистът е искал да вложи друг смисъл, какъв е бил той? От гледна точка на специалистите всички наркотици са отровни, тъй като могат да нанесат поражения върху различни системи и органи в тялото, дори и веществата да са в най-чистия си вид.

Алкохолът, който не „скапва“ мозъка

„Това нещо (алкохолът менте) е по-опасно от дрогата. Скапва ти мозъка”, казал един оцелял от алкохола менте. На мен ми звучи сякаш другият алкохол, нементето, не „скапва“ мозъка. Та се запитах: „Има ли алкохол, който не уврежда нервната система, включително мозъка?“

Страшната комбинация от „калпава дрога и менте алкохол“

Съгласна съм напълно, че дори само фалшивият алкохол може да убие човек, а комбиниран с някоя друга токсична субстанция да не говорим. Но защо само това? Ако авторът е написал статията с цел да предупреди хората от загриженост към тях, той щеше да добави също и че комбинацията на алкохол (и нементе) с каквито и да е наркотици (и некалпави) винаги е опасна. Понякога дори убива.

Некачествени амфетамини, от които не се развива зависимост

Този израз от статията много ме обърка, при това два пъти. Ако са амфетамини, то тяхната употреба може да доведе до зависимост. Ако ли пък не може да доведе до зависимост, то тогава не са амфетамини. Какво са тогава? Може би авторът е имал предвид някакъв наркотик, който се продава като амфетамин, но всъщност няма нищо общо с него. Ако е било така, е трябвало да го обясни, защото някои хора могат да помислят, че има амфетамини, които не водят до зависимост.

Що се отнася до качеството, то ако нещо е некачествено, значи има друго, което е качествено. Какви ли са критериите за качество при незаконно произведените амфетамини? Може би процентното съдържание на активната съставка? Ако да, колко трябва да е то, за да е качествен един амфетамин? А някой следи ли за качеството? Просто питам.

Интоксикацията – думата, с чиято употреба трябва малко да се внимава

Некачествените амфетамини са толкова мръсна дрога, че човек може да умре от интоксиция, се казва в статията. Добре, вероятно става дума за чисто отравяне на организма от някакви неизвестни химикали. Но е хубаво, когато журналистът пише за употребата на психоактивни вещества, да се ориентира малко с термините.

Терминът „остра интоксикация“ е дефиниран в Международната класификация на болестите – Х ревизия:

„Преходно състояние, възникващо след приемане на психоактивни вещества и водещо до нарушения в съзнанието, когнитивните функции, възприятията, афекта или поведението, или други психофизиологични функции и реакции“.

Ако говорим за отравяне, да кажем, с арсеник, то нека си остане отравяне. А интоксикацията нека си върви с ефектите на психоактивните вещества, защото тя си е нормална при тяхната употреба. Всеки, който е употребил алкохол или екстази, или друго, за някакъв период се намира в състояние на интоксикация. Малки разлики, които трябва да се вземат предвид.

Новият дизайнерски наркотик, който води до „тотална лудост“

Предполагам, че наистина има нов наркотик, който още не е забранен от закона. Все пак на „пазара“ постоянно се появяват някакви нови вещества. Но е добре, когато отправяме предупреждение, да посочим какъв е този нов опасен наркотик, какво е химичното му наименование или поне към коя група вещества спада. Ако не знаем кой е наркотикът, как да потърсим повече информация за него? А сигурни ли сме всъщност, че не е вече забранен? Иначе предупреждението хем го има, хем го няма.

Журналистът няма как да е специалист по всичко

Това е ясно, поне за мен. Затова всеки път, когато попадна на подобна статия, се питам: „Защо този журналист не е потърсил повече информация от съответните специалисти? Или може би целта му не е била да предпази хората, а просто да привлече малко повече любители на сензациите?“

Знаците и симптомите за зависимост към психоактивни вещества

Има много вещества, чиято употреба може да доведе до зависимост. Това могат да бъдат различни наркотици като хероин, кокаин, амфетамини, канабис и други; алкохол; никотин;  различни видове лекарства, които съдържат опиати като кодеин или пък лекарства от групата на бензодиазепините.

Представяме ви някои от знаците и симптомите за зависимост, които могат да ви помогнат да разпознаете проблема и да потърсите помощ, независимо дали става дума за вас или ваш близък човек.

Симптомът е нещо, което човек усеща и описва с думи, а знакът е нещо, което другите хора забелязват у човека. Например, сънливостта може да бъде симптом, а разширените зеници – знак.

Когато човек е зависим от някакво психоактивно вещество, като наркотик, алкохол или никотин, той не е в състояние да контролира употребата му. Той продължава да го взима, дори когато това му вреди, като човекът може да е наясно с тези вреди, но може и да не е. Зависимостта може да предизвика почти непреодолими по силата си желания за употреба на дадено вещество. Затова, когато един зависим реши да спре употребата, за него се оказва изключително трудно да го направи без помощ.

Знаците и симптомите за зависимост към психоактивни вещества варират в зависимост от индивидуалните особености на човека, от вида на веществото, към което е зависим той, от неговата семейна история (генетична обремененост) и от обстоятелствата в личния му живот.

• Човекът прави опити да спре употребата на дадено вещество, но не успява – често се случва при зависимостта към наркотици, алкохол или никотин.

• Появяват се симптоми на абстиненция – когато кръвните нива на даденото вещество паднат под определено ниво, зависимият човек страда от физически и свързани с настроението симптоми. Например: непреодолимо желание за употреба, резки промени в настроението, избухливост, лоша концентрация, депресия и чувство на празнота, чувство на безсилие/безизходност, гняв, язвителност, чувство на яд/обида. Възможни са загуба или повишаване на апетита. Безсънието е чест симптом на абстиненцията. В едни случаи зависимият може да има диария, а в други – запек. При някои вещества абстиненцията може да отключи прояви на насилие, треперене, гърчове, халюцинации, обилно потене.

• Зависимостта продължава въпреки съзнаването на здравословните проблеми – човекът продължава да употребява веществото редовно, въпреки че страда от заболяване, свързано с него. Например, един пушач може да продължи да пуши дори след като е развил белодробно или сърдечно заболяване.

• Жертване на социален живот и забавления – някои дейности се изоставят заради зависимостта. Например, един алкохолно зависим може да откаже покана да отиде на екскурзия или да прекара един ден в плаване с лодка, ако няма наличност на алкохол. Един пушач може да реши да не се среща с приятели, само защото те ще ходят в заведение или ресторант, в които не се пуши.

• Поддържане на добър запас – хората, които са зависими от някакво вещество, винаги държат да са сигурни, че имат добър запас от него, дори и в случаите, когато не разполагат с достатъчно пари. Зависимите жертват домашния си и личния бюджет, за да имат колкото се може повече от веществото.

• Поемане на рискове – в някои случаи зависимият върши рисковани неща с цел да се сдобие с веществото, като например кражби или проституция.

• Отново поемане на рискове – зависимият може да върши рисковани неща, докато е под влияние на веществото, като например шофиране с превишена скорост.

• Начин за справяне с проблеми – зависимият човек обикновено чувства, че се нуждае от своя наркотик, за да може да се справи с проблемите си.

Знаците и симптомите за зависимост-1Източник

Външен вид и признаци за употреба

В предишна статия изброихме доста признаци за употреба на наркотици или алкохол, които могат да се наблюдават в поведението на детето. Този път ще се спрем на признаци за употреба във външния вид, както и върху някои здравословни проблеми, които могат да предизвикат съмнение за употреба.

Ако подозирате, че детето ви употребява алкохол или наркотици, най-важното нещо е да го попитате.

Признаци за употреба във външния вид

Употребата на алкохол и на повечето наркотици може да предизвика някакви промени във външния вид. Повечето от тях, взети поотделно, не са сигурни доказателства за употреба, но от друга страна, те могат да допълнят общата картина от други симптоми или пък да послужат за повод за един разговор с вашия тийнейджър:

–    мръсен, неподдържан външен вид;
–    лоша хигиена;
–    следи от убождания по ръцете или краката, или носене на дрехи с дълги ръкави в топло време, с цел да се скрият следите (следите от убождания са сигурен знак за венозна употреба на наркотици. Те могат да варират от малки червени точки до по-големи разранявания и синини. Различни наркотици могат да бъдат инжектирани – хероин, кокаин, амфетамини, метамфетамини и други.);
–    изгаряния или сажди по пръстите или устните;
–    силно зачервени бузи или лице.

По-отблизо: употреба на алкохол

Силно зачервени бузи или лице

Причината може да бъде акне, студено време или пикантна храна, или пък зачервяването може да е признак за употреба на алкохол. Ако имате подозрения, другите признаци за употреба на алкохол включват:

–    завалена реч или трудно изразяване на мислите;
–    липса на координация, загуба на равновесие;
–    дъх на алкохол;
–    детето ви не може да фокусира погледа си върху очите ви;
–    зачервени очи.

признаци за употребаЗдравословни проблеми

Употребата на алкохол и наркотици може да предизвика редица проблеми със здравето, някои от които дребни, а други сериозни. Оглеждайте се за такива симптоми при вашия тийнейджър. Ако забележите някакви, не се притеснявайте да заведете детето си на лекар. Лекарят може да предложи обяснение от медицинска гледна точка, както и да даде своето мнение като външен човек по отношение на случващото се:

–    чести кръвотечения от носа (силното кървене от носа може да бъде признак за смъркане на наркотици като кокаин, амфетамини или метамфетамини);
–    течащ нос, което не е в следствие от алергия или простуда;
–    често боледуване;
–    рани или петна около устата;
–    гадене;
–    повръщане;
–    припадъци (ако детето ви няма епилепсия, но направи припадък, трябва да знаете, че той може да е причинен от употреба на стимуланти или дишане на лепило/инхаланти);
–    облизване на устните или силна жажда (като изключим обичайната жажда, пресъхналата уста и силната жажда са симптоми, че човекът е пушил марихуана или взимал екстази);
–    Внезапна или много голяма загуба на тегло или напълняване (хероинът, кокаинът, метамфетамините и амфетамините причиняват голяма загуба на тегло, тъй като потискат апетита);
–    наранявания или синини по кожата;
–    инциденти или наранявания (ако вашият тийнейджър не може или не иска да ви каже как се е наранил, това може да е защото е имал инцидент, докато е бил пиян или надрусан);
–    депресия;
–    главоболия;
–    силно потене.

По-отблизо: рани или петна около устата

Много деца страдат от появата на херпеси, когато са настинали. Въпреки че последните са доста обичайни, петната около устата на детето ви могат също така да означават, че то пуши марихуана.

А ако вашето дете има отворени рани не само около устата си, но и по лицето или тялото, има вероятност то да злоупотребява с амфетамини или метамфетамини и да си чопли кожата (това е поведенчески страничен ефект при употребата на тези стимуланти).

Ако петната около устата на детето ви са придружени с миризма на химикали, петна от боя по дрехите или тялото, или с течащ нос, вашият тийнейджър може да диша лепило/инхаланти.

Източник

Амфетаминовата психоза

амфетаминовата психозаАмфетаминовата психоза е психотично разстройство, което е причинено от употребата на амфетамини или други стимуланти (кокаин, метамфетамини и др.). Терминът „психоза” обикновено се отнася за психично разстройство, при което чувството за реалност на човека е изкривено поради наличието на халюцинации, налудни идеи и заблуди. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови, тактилни (усещане за допир) или олфакторни (мирисни).

Амфетамините могат да предизвикат различни психотични симптоми, но обикновено терминът „амфетаминова психоза” се свързва с налудно състояние, предизвикано от употребата на амфетамини, което не включва ясни халюцинации или помрачение на съзнанието (макар да е възможна лека степен на помрачение). Тази психоза е свързана с високи дози и/или продължителна употреба на веществото.

Рисковете от възникването ѝ се увеличават с възрастта, при смесена употреба на различни вещества и при наличието на други заболявания. Психозата може да стане хронична и да се влоши, ако употребата на амфетамини продължава.

Типични симптоми на амфетаминовата психоза са параноидните налудности, при които човекът се чувства застрашен или преследван, макар в действителност да няма основание за такива чувства. Той непрестанно се оглежда нервно и е прекомерно чувствителен към това, което усеща от страна на другите хора. Много възможно е той да няма халюцинации.

Амфетаминовата психоза може да бъде трудно различима от психозите, типични за шизофренията, но при адекватни лекарски грижи пациентите се възстановяват по-бързо и много по-лесно, стига, разбира се, да са преустановили употребата на амфетамини. Обикновено психозата се преодолява (поне отчасти) в рамките на един месец и напълно в рамките на шест месеца.

Хората, които страдат от шизофрения и употребяват амфетамини, изпадат в психотични състояния, характеризиращи се със строго индивидуални проблеми. В тези случаи може да бъде трудно да се определи кой симптом от кой фактор е причинен.

Амфетаминовата психоза, също както другите психози, обикновено се лекува с антипсихотични медикаменти и други психиатрични грижи. Това може да стане в болница, а при по-леките случаи – амбулаторно.

Източници: http://www.paihdelinkki.fi/en/info-bank/faq/drugs
Международна класификация на болестите, Х ревизия 2003. Глава V, Психични и поведенчески разстройства.

Марихуана: безкрайният спор

Марихуаната е широко разисквана тема и се водят различни спорове относно нея: дали да я легализираме напълно, дали да позволим медицинската употреба, какви са вредите от употребата. Доста често се случва да се привеждат нерелевантни или направо грешни аргументи в защита на която и да е позиция. Ще обърна внимание на тези, на които попадам най-често.

марихуана

  1.  „Марихуаната идва от природата, тя е билка и няма как да е вредна“.

Това е може би най-яркото твърдение, което често прочитам или чувам. Вероятно то е основано на позитивните емоции, които всички ние изпитваме към природата и нещата, които асоциираме с нея. Или пък на стремежа да успокоим себе си и близките си, че употребата на марихуана няма да доведе до никакви последствия. Да, действително канабисът е растение, но това по никакъв начин не доказва или опровергава ползите или рисковете от употребата му.

  1. Медицинските ѝ ползи

Няма как да оспорим факта, че марихуаната има медицински приложения. Дори обикновено консервативният източник NIDA (Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ) публикува материал относно тях. Трябва да поясним, че в растението има множество вещества от т. нар. група на канабиноидите. Най-известните от тях са тетрахидроканабинол (THC), на който се дължи психоактивното действие на марихуаната, и канабидиол (CBD), който няма психоактивни свойства. Тези вещества имат различни медицински приложения и върху тях се провеждат изследвания и в момента.

Често се случва в споровете относно пълното легализиране да се изтъкнат медицинските ползи. Те са напълно реални, но са аргумент единствено за позволяване на употребата на марихуана за медицински цели (а не за рекреационни). И още нещо – положителният ефект върху състоянието на някои болни не премахва рисковете и потенциалните вреди.

  1. Лошите информационни източници

Информацията за канабиса е изключително обширна и има многобройни сайтове, които публикуват съдържание за нея. Едни го правят по-добре, а други – по-зле. Дали един информационен източник е добър или лош зависи от неговата обективност, а не дали съвпада или не с нашите предварителни идеи и хипотези.

Лошите източници могат да изкривяват информацията както в положителна насока, така и в отрицателна. Характерното за тях е, че представят нещата изключително едностранчиво. Такива сайтове ще твърдят или че марихуаната е дар от природата, който лекува внушителен брой заболявания и няма никакви странични ефекти, или че тя задължително води до увреждания, зависимост, употреба на така наречените тежки наркотици и че медицинските ѝ приложения са мит.

Друга характеристика на лошите информационни източници е, че цитират изследвания, без да посочват кои са те. Изследванията на марихуана (както и на почти всяка друга тема) обикновено се публикуват на английски език в специализирани научни списания и достъпът до тях се заплаща. Но информационните бази данни в интернет, от които може да се купи дадена статия, предлагат свободен достъп до резюметата на статиите. В тях задължително присъства процедурата на изследването и основните резултати и изводи на авторите.

Пряк често срещан резултат от лошото боравене с информация са сензационните заглавия. Те обикновено се основават на вярна информация, но изводите им са грешни или недоказани все още.

Ето една примерна ситуация: публикува се описание на един случай, в който даден човек, болен от определена болест, се е подобрил, употребявайки марихуана. Следва заглавие от типа „Марихуаната лекува болестта _______“. Тези категорични изказвания определено привличат внимание и носят надежда, но изводите за един случай не могат просто да се прехвърлят към цялата популация, защото има множество променливи, които „замърсяват“ резултатите. Същото важи и за експериментите с животни – най-често плъхове. Ако марихуаната смалява туморни образувания в мозъците на тези гризачи, това не означава задължително, че го прави и при хора. Още нещо – облекчаването на някои симптоми не означава излекуване.

Другата крайност – това са сайтовете, които често хиперболизират вредите и се стремят да предизвикат страх. Рискове и негативни ефекти наистина има, особено за някои хора поради генетична предразположеност, психични разстройства или ранна възраст. Риск от развитие на зависимост действително има. Вероятно подбудите на авторите на съдържанието са добри –искат да предпазят младите хора от опасностите, които идват от употребата на наркотици. Но чрез преувеличаването и стремежа да създадат ужасяващ образ на марихуаната надали постигат целта и надали младежите се вслушват в тях.

Иска ми се да помоля потребителите на информация да подбират внимателно източниците си, а самите източници – да предават информацията отговорно, без да правят компромис с обективността в името на сензацията.

В заключение

Разбираемо е защо се стремим да определим марихуаната или като „лоша“, или като „добра“. Според теорията на Фестинджър ние се стремим към консистентност, хармония на убежденията си. Ако поддържаме две противоречащи си идеи, изпадаме в състояние на когнитивен дисонанс, което води до напрежение и дискомфорт. Приписването единствено на позитивни или негативни качества на марихуаната в случая предпазва от това състояние на дисхармония.

Но все пак – нека си причиним леко напрежение и не основаваме мнението си на предразсъдъци и пристрастна информация. Нека бъдем обективни.

Поведение и признаци за употреба

Мисля, че детето ми употребява наркотици. Какво да правя?

Първа стъпка: попитайте го.

Ако мислите, че детето ви пие алкохол или употребява наркотици, първото и най-важно нещо, което можете да направите, е да го попитате.

Проучвания казват, че когато родителите разговарят открито за наркотици и алкохол, децата имат по-добър самоконтрол и развиват по-негативни възприятия по отношение на тези рискови поведения.

Трудът, който ще вложите сега в изграждането на начин за комуникация със своето дете, може да бъде от голямо значение в бъдеще.

Преди да започнете такъв разговор, проверете дали сте събрали достатъчно факти, подкрепящи вашето съмнение. Поговорете с други хора, общуващи често с детето ви, и ги помолете да споделят своите наблюдения.

Втора стъпка: потърсете признаци.

Ако знаете какво да търсите, ще ви бъде от голяма помощ, за да можете да определите дали вашето дете пие или употребява наркотици. Ако сте запознати с някои признаци за употреба, това знание може да ви помогне да съберете доказателства и да започнете разговор.

Не забравяйте: взети поотделно, много от тези признаци за употреба на наркотици или алкохол могат да бъдат просто нормално поведение на един тийнейджър. Промените в настроението или в поведението са нормална част от порастването, от превръщането на детето във възрастен. Въпреки това, познавайки добре своето дете и промените, които се случват с него, употребата на алкохол и наркотици може да стане ясно различима.

признаци за употребаПризнаци в поведението

Не всички признаци за употреба на наркотици и алкохол са физически. Обръщайте внимание на индикаторите в поведението, които могат да бъдат признак, че вашият тийнейджър пие или употребява наркотици, особено ако забелязвате внезапни промени:

–    промяна в отношенията със семейството или приятелите (изцяло зарязва определени приятели, отнася се към семейството си с очевидно неуважение);
–    загуба на задръжки;
–    шумно, грубо поведение;
–    безпричинен смях;
–    необичайно тромав, препъва се, липса на координация в движенията, трудно пази равновесие;
–    мрачен, затворен в себе си, депресиран;
–    необичайно изморен;
–    мълчалив, необщителен;
–    враждебен, гневен, неотзивчив;
–    лъже или е потаен;
–    измисля безкрайни оправдания;
–    намалена мотивация (един претоварен тийнейджър може да избяга от час или да пропусне извънучилищно занимание, но цялостната липса на мотивация за училище, дейности и приятели може да бъде признак за употреба на вещества);
–    сънливост;
–    говори неразбираемо, завалено или много бързо – „като картечница“;
–    неспособен е да се фокусира;
–    хиперактивност;
–    необичайно въодушевен е (хубаво е да имате щастлив тийнейджър, но ако вашето дете е странно въодушевено без причина, е възможно то да е употребило амфетамини или друг наркотик);
–    периоди на безсъние или свръх енергичност, последвани от дълги периоди на сън.

По-отблизо: необичайна умора

Изследванията показват, че тийнейджърите трудно се изморяват истински преди 11 ч. вечерта, но обикновено в 6 ч. на следващата сутрин трябва да са станали за училище. Като добавим, че повечето от тях са много заети с домашни, спорт и други извънучилищни занимания, в повечето случаи те не получават препоръчваните от лекарите 9 ч. сън. Така че не е изненадващо, че тийнейджърите са постоянно изморени. Но ако вашето дете изглежда необичайно изтощено, това може да се дължи на махмурлук или употреба на наркотици като стимуланти (амфетамини, метамфетамини) или опиати, тъй като те нарушават нормалния сън.

Източник

Има ли нужда от превенция на употребата на наркотици в училищата?

Мислейки си за превенция на употребата на наркотици, вероятно повечето хора се сещат първо за брошури със страховити снимки, сухи теоретични лекции и нравствено-поучителни речи. Превантивните дейности обикновено се свеждат до даване на информация, селектирана така, че да сплаши. Често се разчита на страха като единствен фактор, който да държи децата настрана от деструктивни действия и решения. Но дали само това е достатъчно?

prevention

Превенция на употребата на наркотици

Какво всъщност означава понятието „превенция”? Превенция произлиза от латински (praeventio) и означава „изпреварвам, предупреждавам“. Това обикновено предполага, че обектът на превантивната дейност има явен/признат негативен компонент. Не сте чували за превенция на бягането в парка, нали? Разсъждавайки върху значението на понятието, можем да заключим, че осъществявайки превантивни дейности, ние целим да дадем обективна информация за даден феномен, да откроим потенциалните му рискове и да открием стратегии за справяне с тях – всичко това, преди събитията вече да са се случили. Важно е групата, подложена на превенция, да взема активно участие в целия процес. Методите, по които бихме могли да изпълним тези цели, зависят от много фактори, като целевата група или групи, темата на превенцията, срока за изпълнение и др. Добрата превантивна програма изисква да се вземат предвид множество фактори, а това вече предполага отговорност и мисъл.

Факт е, че за да бъде приета една идея, не трябва да бъде наложена изкуствено, иначе предизвиква съпротиви. Това важи с пълна сила и за превантивните програми за употребата на наркотици и алкохол. Да разказваш на ученици само за вредата и негативите от употреба на вещества често провокира коментари от рода на: „Абе, вие явно не сте пробвали наркотици, щом говорите така!”, което неминуемо блокира диалога и подронва авторитета ни на специалисти.

Прикривайки факти, които са вече известни на подрастващите (като приятните краткосрочни ефекти от употребата на вещества), ние се лишаваме от възможността да говорим за рисковете от приятните преживявания, а в очите на младежите се превръщаме в манипулатори или с други думи – ставаме поредните възрастни, които им четат лекции за „нещата от живота”, за които знаят само от книгите. Несериозно, неадекватно, неефективно!

Макар и да не дава пълна и безотказна гаранция за успех, истината е добър подход – да признаем, че психоактивните вещества въздействат на мозъка по такъв начин, че да се появят психологически и физически ефекти, които често са считани от употребяващите за приятни. Това признание ни дава право да обърнем монетата и да разкажем спокойно за последствията от употребата на вещества. Предоставянето на обективна и пълна информация е акт на зачитане на личността и правото на избор. Истината е, че не можем да правим избори от името на някой друг, дори и вместо децата си. Остава да вярваме, че сме ги снабдили с всички необходими ресурси, за да се справят с възникналите проблеми.

Обективната информация не е единствената необходима предпоставка за вземането на дадено решение. Спомнете си за всичките пъти, в които сте си казвали: „Много добре знаех какво трябва да направя, но …” . Дори и да имаме наличната информация, често доста други фактори оказват влияние върху решенията ни: самооценка, ценностна система, семейна и социална среда, натиска на обкръжението и други. По тази причина програмите за превенция не бива да се изчерпват само с даването на информация, защото едва след нейното набавяне предстои същинското вземане на решение.

Да помислим например върху един класически казус: „Аз знам, че наркотиците са вредни. Едни хора на улицата ми дадоха брошура и там го прочетох… Мама ще ме убие, ако разбере, обаче едни приятели днес ми казаха, че е много яко – всички го правели вече. Не искам да съм от „задръстените”! Сигурно ако им откажа, няма да са ми приятели вече.“ Тук идва тази част от превантивната дейност, в която трябва да идентифицираме рисковите ситуации и да открием как бихме могли ефективно да се справим с тях. Това се случва взаимно и интерактивно. Основните работещи фактори в една превантивна програма за употреба на наркотици и алкохол включват обучения за вземане на решение, обучение за отстояване на позиция и справяне в конфликтни за децата и младежите ситуации. Не трябва да забравяме емоционалната интелигентност – зачитането, изразяването и управлението на емоциите.

Програмите за превенция на употребата на вещества би следвало да обхващат всички, които са потенциално засегнати от проблема. В повечето европейски страни те включват родители, учители и ученици, като фигурират в програмите на училищата още от прогимназията. Изградени са като процес с информативна и възпитателна функция, който се надгражда поетапно, съобразно възрастовите особености на групата. Местата, където се осъществяват, най-често са училищата, но родителите са включени много активно в целия процес. Тази колаборация между трите групи улеснява диалога по темата, повишава доверието и ефективността. Отговорността справедливо е поделена между всички.

В България все още няма цялостна превантивна програма за употребата на психоактивни вещества. От няколко години консултантите на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта провеждат обучения с превантивен характер в няколко столични училища. Основната възрастова група, с която се работи, е ученици от 5-ти до 7-ми клас, тоест с деца от 10-11 години до 14 -15 години. Впечатление прави, че учениците са доста активни и любопитни. По-склонни са да споделят мнения и опит, когато часовете са интерактивни.

Мое лично убеждение е, че за да правиш каквото и да е, трябва да вникнеш много добре в неговата същност, да усетиш смисъла му, да почерпиш знания от опита и винаги да си в готовност да го променяш и развиваш. Целта на програмите за превенция на употребата на вещества е да бъдат от полза на тези, към които са насочени, в този ред на мисли – изградени съобразно нуждите на децата и заедно с тях самите.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

Синтетичните канабиноиди – какво (не) знаем за тях и какви опасности крият?

През изминалите месеци на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола постъпиха няколко обаждания от родители на деца, попаднали в спешните отделения след употреба на неизвестно вещество. Описаните симптоми ни наведоха на мисълта, че вероятно става въпрос за наркотик от групата на синтетичните канабиноиди. Тези ситуации провокираха у нас въпроса: „До колко обществото (и в частност родителите) са запознати с тези наркотици и рисковете, които носи тяхната употреба?“. В редовете по-долу ще намерите малко информация по темата.

Synthetic-cannabinoids-and-Spice

Какво представляват?
Синтетичните канабиноиди са химични вещества, чието действие наподобява действието на активната съставка на канабиса тетрахидроканабинол (THC) и се продават във вид на растителни смеси за пушене.

Повечето от синтетичните канабиноидни са произведени в Китай и след това са превозени в Европа – в насипно състояние, чрез легитимни транспорт и разпределителни мрежи.

Насипните синтетични химикали се смесват с или разпръскват върху билки, обикновено в промишлен мащаб. Често се използва оборудване (като бетонобъркачки) и течни разтворители като ацетон или метанол за разтваряне на прахообразните химикали.

Има много различни видове синтетични канабиноиди и част от тях вече са в Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, чието производство, притежание и продажба са незаконни (например JWH-018; CP 47,497; AM-2201).

Какво се случва при употребата им?
Действието на тези канабиноиди обикновено е много по-силно, отколкото на типичния канабис и тъй като тези вещества са нови и недостатъчно изследвани (а някои изобщо не са изследвани), могат да имат и напълно неизвестни ефекти. Самото пушене на билките и тревите, в които са поставени синтетичните канабиноиди, могат да имат негативни ефекти върху някои органи и системи от човешкото тяло.

Някои от ефектите, които вече са идентифицирани, са:
– Затруднения в концентрацията и координацията на движенията.
– Появата на параноя, пристъпи на паника, халюцинации, забравяне на цели епизоди от време, учестен пулс, сухота в устата, падане на задръжките, световъртеж, възбуда или сънливост, припадъци, хипертония, повръщане и хипокалиемия (ниски нива на калий).
– Редовната употреба на продукти, съдържащи синтетични канабиноиди, може да увеличи риска от развитие/отключване на психични заболявания, включително шизофрения.
– Употребилият може да се почувства щастлив, спокоен, дори еуфоричен; може да се смее, да почувства глад и да стане много приказлив.
– Вече има данни, че употребата на някои от синтетичните канабиноиди водят до бързото развитие на зависимост.

Експертите се опасяват, че синтетичните канабиноиди имат потенциал да бъдат по-вредни от канабиса поради високото съдържание на тези съединения в билковата основа и поради различните химични вещества, от които се произвеждат.

176415-kronic

Защо са опасни?
Досега не са правени научни изследвания за ефектите на синтетичните канабиноиди върху човешкия мозък, но се знае, че канабиноидните съединения, открити в някои смеси за пушене, действат на същите рецептори като THC, основният психоактивен компонент на марихуаната.

Някои от съединенията, открити в „билковите смеси” обаче, се свързват по-здраво с тези рецептори, като могат да доведат до много по-силен и непредвидим ефект. Заради факта, че синтетичните канабиноиди толкова наподобяват по действие канабиса, има реална опасност употребата им да доведе до зависимост.

В началото на октомври в интернет се появиха новини за дизайнерски наркотици (наричани най-общо „Спайс“), които в няколко региона на Русия са предизвикали епидемия от отравяния сред стотици младежи, в някои случаи причинявайки фатална дихателна недостатъчност. Досега се съобщава за 30 смъртни случая и за над 800 души, потърсили спешна медицинска помощ в най-малко 3 региона на страната.

Изследванията са показали, че веществото, причинило толкова много смъртни случаи, е синтетичният канабиноид MDMB /N/-Bz F. Според Министерството на здравеопазването на Русия повечето хоспитализирани хора са под 30 г., със средна възраст от 24 г. Тази нова съставка, MDMB /N/-Bz F, се оказва истинска отрова, довеждаща употребяващите до вегетативно състояние, предизвикваща деменция и дори спиране на дишането, заради което някои от случаите завършват със смърт.

Всичко това напълно опровергава вярването на употребяващите (най-вече младежи), че синтетичните канабиноиди са не само легални, но и безопасни заместители на марихуаната.

Какво е добре да имаме предвид?
– Основните опасности, които идват от употребата на тези наркотици, са свързани с факта, че се знае малко за фармакологията и токсикологията на тази група вещества при хората. Синтетичните канабиноиди имат потенциала да бъдат по-вредни от канабиса поради начина си на производство и заради различните по вид и сила съставки, които се използват за направата на един и същи продукт.
– На опаковките, в които се продават синтетичните канабиноиди, не пише какви вещества съдържат и в какви количества. Много лесно може да се окаже, че веществото е незаконно или пък много токсично.
– Поради факта, че тази група наркотици е позната значително от скоро, все още няма бърз уринен или слюнчен тест (тези, които се продават в аптеките), който да улавя употребата им. Това на практика означава, че в домашни условия няма как да бъдат засечени.
– Синтетичните канабиноиди са разпространени и на българския „пазар“, което означава, че трябва да сме с повишено внимание към употребата им. За съжаление няма официални данни какъв процент от хората са ги употребявали и дали има пострадали от това.
– Младежите, които ги употребяват, имат различни жаргонни наименования за тези вещества. Може да се използват думи като „Спайс“, „чай“, „билков тамян“, „черна мамба“ и най-различни други.
– Не е особено трудно един тийнейджър да си намери и купи някое от тези вещества. Законни или не, няма никаква регулация за тяхната продажба, включително на непълнолетни.

 Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

Защо хората употребяват наркотици?

zashto

 

Много често задаваме този въпрос на децата, с които провеждаме обучения и превенция. Винаги е интересно, какъв ще бъде отговорът, без да бъде рационализиран, старателно обоснован и оценен от един, вече зрял ум.
Най-чистосърдечно, децата отговарят – защото хората се притесняват; защото искат да забравят нещо; защото са депресирани; защото искат да се харесат на някой друг; защото искат да им е по-весело, да се смеят повече и да са по-щастливи; защото им е скучно; защото искат да говорят по-лесно с другите; и т.н. Някой дори са по-дръзки и казват – „Защото са луди – как може да го правят, когато знаят, че са опасни”. Казват тези неща, без дори да са съвсем сигурни, какво точно са наркотиците.
Съвсем интуитивно, децата разбират, че тези вещества променят съзнанието и човек се чувства по различен начин, но също така са и опасни.

А какво казват учените по този въпрос? Съществуват множество теории за произхода и употребата на психоактивните вещества и свързаните с това проблеми. Всички теории имат свои основания и са базират на конкретни изследвания, само че нито една теория сама по себе си не дава пълноценна картина.
Намерени са много археологически находки, които доказват не само, че психоактивни вещества са употребявани от човека много отдавна, а и факта, че още от онези времена са били забелязани някои проблеми свързани или предизвикани от тях. Това неминуемо води и до въпроса – „Защо?” – Защо хората са толкова неразумни и безотговорни, че вече хиляди години продължават да ги използват, въпреки ясните доказателства за вредата им?

Може би, причините са по-дълбоки и се крият в базисните човешки инстинкти. Известно е, че те са глад, жажда, физическо оцеляване и секс, и са характерни не само за човека, но и за висшите животни. През последните 100-150 години поведенческите науки са предложили множество доказателства за това, че освен споменатите базисни инстинкти има и още един с пряко отношение към проблема с веществата. Това е инстинктът за промяна на психологичното състояние. Този инстинкт е толкова дълбок и мощен, колкото са и другите. В книгата си „Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества”, д-р Игор Куценок дава някои примери за това. Ако наблюдаваме поведението на децата веднага след прохождането, ще открием прилики, особено в игрите, които те харесват и играят – люлки, въртележки, въртене на място и много други двигателни активности, в резултат на които настъпва замайване и светът започва да изглежда по-различен, макар и за кратко. Това детско поведение е транскултурално. В процеса на израстване, хората откриват много други начини да задоволят този си инстинкт и начини да променят психичното си състояние. Такива занимания могат да са – четенето, слушането на музика, физическите упражнения и други. Използването на психоактивни вещества също е такъв метод, който за съжаление води и до проблеми. Употребата на вещества може да се разглежда, като рискован и често дисфункционален начин на задоволяване на един инстинкт.

Факт е, че прибягвайки до употреба на психоактивни вещества, човек цели да промени своето сегашно състояние. Но от какво състояние най-често бяга? Какъв най-често мечтае да бъде? Или – кои са най-честите причини, които тласкат човека към наркотиците? И по тези въпроси има множество теории и мнения. Това изглежда логично, тъй като тези въпроси касаят нещо изключително субективно и индивидуално – човешкия живот. Трудно е да се правят обобщения, когато всеки живот е низ от различни житейски ситуации, избори, присъствие и влияние на други хора, социално положение, култура и много други фактори. Ако се замислим, има хиляди предпоставки, които биха могли да доведат до едно единствено събитие (като да вземеш първата си доза), а едно единствено събитие може да е предпоставка за хиляди възможни решения. И така, колелото се върти.

Ако трябва да обобщим някакви причини, една от най-често споменаваните е тази, че хората започват да употребяват някакво вещество, за да намалят нивата на стреса и тревожността си, да подтиснат травматични спомени и преживявания. Хора с високо ниво на субективен стрес откриват, че след употреба на някакво вещество той намалява, което води до многократно повтаряне на употребата. Друга разпространена теория е, че хората употребяват, за да създадат у себе си удоволствено преживяване и да засилят социализацията си и да повишат самоувереността си. Наистина, ефектите от психоактивните вещества изглеждат доста примамливи. За няколко часа (а често и по-малко) ставаш точно такъв, какъвто искаш да бъдеш. А след това, какво?

Склонни сме, когато вземаме дадено решение, първо да мислим за ползите, които ще извлечем от него и избягваме да мислим за рисковете, надявайки се, че няма да ни застигнат. Никой не започва да взема наркотици с идеята да стане зависим. Никой не се напива, защото получава удоволствие от махмурлука на другия ден. Човек се решава да вземе дадено вещество, за да e малко по-щастлив, малко по-уверен, да забрави за кратко, да се успокои. Опита ни да поправим един малък щрих в живота си, често разваля цялата картина.

 

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

Какво може да тласне тийнейджърите към употреба на вещества?

В нашето общество все още битува схващането, че основно, зависимите младежи са необразовани и неинформирани, емоционално лабилни и с неуравновесен характер. Свързваме тези деца с липса на стабилна семейна среда и липса на контрол от страна на родителите. Днес обаче знаем от практиката, че никое дете и родител не е застрахован, че дори и интелигентни деца от добри, културни и високообразовани семейства употребяват наркотици. Опитът ни сочи, че не е въпрос само на неосведоменост. Оказва се, че лекциите, контролът, сплашванията и забраните са сред най-малко ефективните методи. В днешно време тийнейджърите са доста по-информирани по въпросите, свързани с наркотиците от своите родители и за жалост се сблъскват с тях в значително ранна възраст. В тази статия няма да пиша за конкретни вещества, а за това, което смятам, че би могло да доведе до употребата им изобщо.

Има фактори, които биха могли да допринесат „ЗА” и такива, които съдействат „ПРОТИВ” употребата. Добре е да ги имаме предвид. Някои рискови фактори могат да бъдат: хаотична семейна среда и липса на емоционални връзки в семейството; насилие и пренебрежение, както и прекомерни амбиции от страна на родителите; неефективно и непълноценно общуване; липса на емоционални граници между деца и родители; неподходящ контрол от страна на родителите(липса на грижа или свръхгрижа); компания на употребяващи; стрес, отчуждение, самота и скука; неспособност да бъдат разпознати, изразяване и управляване на чувствата; ниска самооценка и самочувствие; липса на умение да се издържи натиска на средата; неуспехи в училище и липса на цели и амбиции; и др; Защитните фактори, логично, са на другия полюс – личните качества на човека, като добра самооценка, самоконтрол, познание, цели и умение за владеене на чувства и емоции; социални качества, като- умения за общуване, увереност и сътрудничество, умение за решаване на проблеми и вземане на решения, критично мислене и др. ; сигурност ; силни семейни и социални връзки; ангажираност и успехи в училище и др. Що се отнася до етапа на експериментиране – любопитството, скуката и натискът на групата са основните фактори, които оказват въздействие върху решението за употреба. При тийнейджърите, любопитството и желанието да се изпитат нови усещания, емоции и да се „опита” ново поведение са много силни.

За да се доближа максимално до реалността, обсъдих въпроса с ученици от 7 клас в столично училище и в следващите редове ще спомена някои проблемните зони, които се очертаха.

bth_bb4f92bee4c35885c5bee241af18d10c

Въпросът с доверието и общуването е изключително важен, както за родителите, така и за децата. Родители, често споделят притесненията си, че децата са загубили доверието им, а от там се нарушава и общуването. Изглежда, че родителите смятат доверието на децата си за нещо, което им се полага по право и не се налага да правят никакви усилия, за да го печелят и поддържат. От друга страна, с тийнейджърите често обсъждаме въпроса: Кое е нещото, което най-много затруднява в общуването с родителите ви? Те споделят, че нямат доверие на родителите си и очакват те да реагират остро на някои техни желания и мисли. Обсъждаме факта, че биха споделяли повече, ако не се страхуваха от реакцията им. Децата разказват, че родителите им обикновено нямат време да ги слушат или не зачитат мнението им, което ги наранява и ограничава следващите опити за контакт.

Друга проблемна зона се оказва ниската самооценка и самочувствие. Това само по себе си е предикат и за много други проблеми. При обсъждането на тази тема, много деца споделят, че не намират в себе си добри качества и не са ценни с нещо. Оказва се, че не са насърчавани дори и да мислят по този въпрос. Нереалистичната самооценка често прави хората по-лесно манипулируеми и неспособни да отстояват границите си. Шансът, едно дете с ниска самооценка, да не успее да каже смело „Не!” , когато е подложено на натиск от групата, е значително по-висок. От друга страна, неосъзнавайки собствената си ценност, човек е по-склонен да се идентифицира с етикети с имагинерно и неясно съдържание, като „готин” и „задръстен”, и често е склонен да направи всичко, за да промени статуса си.

teen2

Влиянието на групата е един от най-мощните фактори, които подтикват децата към експериментиране и употреба. Установено е, че в тийнейджърска възраст, децата се повлияват предимно от мнението на приятелите си и не зачитат напътствията на родителите. Бунтуват се срещу правилата и „воюват” за своята независимост. Приятелският кръг и съучениците, където често се намира и първата любов, оказват силно емоционално въздействие, формират светогледа и идентичността на подрастващия . Принадлежността към определена група изисква от нейните членове да спазват определени правилата и ритуали. В случай, че някой има възражения или притеснения, рискува да бъде отхвърлен. Това се оказва доста висока цена за младежите и те трудно се опълчват срещу изискванията на приятелското обкръжение.

Всичко, което се случва през тийнейджърските години се възприема предимно емоционално и тези емоции често са полярни и интензивни . Децата трудно успяват да разпознаят и да се справят с това, което изпитват. Нямат понятие за самота, отхвърляне, ниска самооценка, а просто са гневни, тъжни и бунтуващи се. Често прибягват до всякакви действия, с които да възстановят баланса и да се чувстват по-добре – печелят уважението на важните за тях, с цената на всичко; наказват с агресивно поведение тези, които ги карат да се чувстват зле; бунтуват се срещу правилата или по-лошо – наказват себе си за това, че „не са достатъчно добри”. Естествено, трудно си дават сметка , кои решения биха могли да бъдат конструктивни и кои деструктивни, а и не бихме могли да ги виним за това.

Истината е, че от децата си можем да се учим, не само да ги учим, стига да сме достатъчно търпеливи, по-малко критични и с отворени сетива за чувствата и емоциите им.

624-400-neodobrenie-gadzhe-losh-izbor-roditelski-kontrol-razlichni-mneniia

 

 

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg