Празниците са трудни времена за много хора, тъй като възвръщат някои стари конфликти или провокират нови. Ако си черната овца в семейството, ситуацията е дори по-трудна. За тези, които се борят с тази роля, които се чувстват подценени или отхвърлени от семействата си, ситуацията може даже да се задълбочава с времето.

Как човек, набеден за черната овца в семейството, може да се бори с това? Това е фокусът на изследване, проведено от Елизабет Доранс Хол в Държавния университет в Юта.

Една от базовите човешки потребности е да се свързваме и да принадлежим. Това означава, че за нас е важно да имаме позитивни, близки и топли отношения с близките ни хора. Когато базисната ни потребност да принадлежим не е удовлетворена, това може да доведе до редица последици и неприятни преживявания, включително депресия, безпокойство, самота и ревност. За повечето хора именно семейството е този основен източник на принадлежност и свързаност. Но в случая на черната овца това не е така. Тези хора често са отлъчени от семейството си и са обект на неодобрение.

Хол твърди, че да бъдеш черната овца на семейството е форма на маргинализация. Хората, които са в тази група, живеят в обществената периферия. Те често биват отхвърляни и нямат глас в групата, към която принадлежат (ако изобщо принадлежат към такавa). Това е изключително трудно, когато живееш в общество, но когато човек е отхвърлен от собственото си семейство, казва Хол, това може да доведе до разпад на личността. Нещо повече, отхвърлянето води до дълбоки последици, вариращи от агресивност, отслабване на интелектуалното функциониране до отчуждение и емоционална скованост.

Маргинализираният семеен член има уникален набор от обстоятелства, с които трябва да се справи, пише Хол. Маргинализацията е процес и има някои повратни точки или събития, които променят отношенията между членовете на семейството. Малко или много, маргинализираният член на семейството има по-нисък семеен статус, което причинява стрес и изисква изграждането на различни стратегии за справяне със ситуациите. Той често присъства физически на събитията, но в психологически аспект не му е отредено никакво място. Черната овца преживява неопределена загуба в контекста на семейните отношения и динамика. Това всъщност е едно много болезнено преживяване.

За да разгледа подробно този феномен, Хол набира 30 души, които са се самоопределили като различни, включително неприети и нехаресвани от своите семейства. Участниците са на възраст между 25 и 35 години. Също така е трябвало да са съобщили за „хронично чувство на маргинализация“, в което са се преживявали като „различни, невключени и неодобрявани от по-голямата част от семейството си“. Участниците са интервюирани и техните разкази са били кодирани и анализирани.

Какво е открила Хол? Участниците са откроили 5 стратегии за справяне, които са работещи за тях.

1. Търсене на подкрепа от различни групи

Черната овца намира подкрепа от другите основно по два начина. От една страна те избират да инвестират в отношения със семейни членове, които чувстват като автентични, любящи и взаимни. За някои от участниците това са братя или сестри, които за тях са източник на подкрепа, или дори други членове от разширеното им семейство, особено когато не получават такава от родителите си. Един от участниците споделил, че брат му е бил „много приемащ, открит и подкрепящ“, когато се е появил на едно семейно събитие, за сметка на останалите от семейството. Това, че се е почувствал приет, го е направило по-уверен в себе си и е намалило усещането му, че е отхвърлен.

Участниците също така са споделили, че имат „приемни“ или „фиктивни семейства“, които са от социалното им обкръжение, но не са техни преки родственици. Една от участничките споделя, че си е формирала ново семейство: „Вече имам приемно семейство и го имам, откакто бях на 25. Прекарвам празниците си и почивни дни с тях и си споделяме неща, които истинските семейства споделят.“

2. Създаване и договаряне на граници

Границите са доказан начин за защита за повечето от участниците в изследването. Ограничаване на времето, прекарано със семействата им, им дава възможност за ново начало и шанс да продължат нататък. Това се случва по два начина. Единият е да създадат физическа дистанция между себе си и тях. „Преместих се в Ню Йорк. Исках да създам моя собствена среда, в която да не се боря за нечие приемане и одобрение“, споделя един от участниците.

Вторият начин е да се създадат и договорят граници, чрез които да се ограничи достъпът на семейните членове до лична информация. Например някой отбелязва: „Не се обаждам често на семейството си и обикновено държа разговора на повърхностно ниво. Не задълбочавам в обяснения.“ Всичко това са стратегии за самозащита.

3. Промяна на негативните модели, когато бъдат разпознати

Участниците са описали „прерамкирането“ на личната им ситуация като изместване на фокуса им върху саморазвитието – добро образование, самостоятелност, платена работа и други. В същото време, всички споделят, че да бъдеш черната овца на семейството е изключително болезнено.

Някои участници са успели да преразгледат тази си роля и да открият позитиви. Разказват, че това ги е направило по-силни и се гордеят, че са различни. Един от участниците споделя: „Това, което най-много ме мотивира, е, че бях гей. Когато го разбрах, си дадох сметка, че ако се разкрия, ще свърша на улицата. Моят единствен избор беше да наблегна на ученето и да се образовам.“

4. Омаловажаване на чувството за отхвърляне

Участниците са омаловажили влиянието, което маргинализацията има върху тях, като същевременно са опитали да разберат и да извлекат опит от тази си позиция.

Стратегията за търсене на устойчивост (или резилиънс в психологическата литература) се различава от преструктурирането на негативните преживявания по това, че човек не се конфронтира с болката, която са му причинили отношенията със семейството, а я прави несъществуваща. Като се намалява влиянието на връзките със семейните членове, хората могат да променят смисъла и на миналите си маргинализирани преживявания.

5. Да живеят автентично въпреки неодобрението

Участниците също така са говорили за това, че е важно да живеят автентично и да бъдат верни на себе си въпреки неодобрението на семействата им. Хол наблюдавала гняв в отговорите на участниците и как този гняв по-късно е бил пренасочен по посока на постигане на продуктивни цели, които са ги предпазвали от статуса на черната овца. Участниците също така са се справили със семейната маргинализация, като всъщност са започнали да изпитват гордост от тази стигма. Участниците също така са били наясно, че заявяването на техните вярвания, сексуална идентичност или религиозни предпочитания заплашва семейните им отношения, но са преценили, че цената за автентичен живот си заслужава. Един от участниците споделил: „Много добре знам какво трябваше да направя, за да бъда приет от семейството си… ако го исках. Можех да го направя, но знаех, че усилията ми никога нямаше да бъдат достатъчни.“

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/head-games/201812/5-ways-cope-when-youre-the-black-sheep-your-family