Архив за етикет: празници

Празниците, възстановяването и семейството

Posted on by
Отговор

Как се справяме с празниците сега, когато нашето пътуване приключи с възстановяване

От Алесия Гордън, родител и застъпник

Аз съм много благодарна и щастлива, защото ще споделя тези празници със сина ми, който продължава своето възстановяване. Той е във възстановяване от три години и половина и всяка година се подобрява и продължава да избира чистия живот. Гордея се с мъжа и бащата, в които се превърна. Гордея се и с майката, в която аз се превърнах.

Това беше агонизиращо пътуване, което продължи 12 години. В началото не бих повярвала, че ще пиша за възстановяването на сина ми и за това как празниците са по-радостни от всякога. Благодарни сме за възстановяването.

В началото на нашето пътуване със зависимостта мислех, че ако обичам достатъчно сина си и ако той обича достатъчно семейството си, ще може да се промени. На всички ни трябваше много образование и време, за да научим и разберем, че той има заболяване и се нуждае от много помощ, за да се научи как да управлява заболяването си. Трябваше да науча и че това е извън моя контрол и зависи от него да направи каквото трябва, за да живее във възстановяване.

Единственият контрол, който имах, беше да го оставя да живее живота си, независимо дали продължава да употребява наркотици или не. Обичах го безусловно, но трябваше да поставя граници за себе си и нашето семейство. Беше трудно! Бяха ми необходими много практика и търпение, и вяра, че Бог ще му помогне да открие пътя си. Всички направихме грешки по пътя, но винаги полагахме усилия, за да се поучим от тях.

Нашият син опита няколко опции за професионално лечение. Някои бяха разпоредени от съда, други бяха доброволни. Той опита резидентна (затворена) програма, групи на Анонимни наркозависими, медикаментозно асистирано лечение и спонсори. Последното лечение преди продължителното му възстановяване беше шест месеца в резидентна програма и после шест месеца в защитено жилище с интензивно амбулаторно лечение. Чувствам, че всеки период на лечение го научи на нещо, даде му инструменти, помогна му да стане по-силен, помогна му със самооценката и му помогна да добие увереност в своята способност да управлява заболяването си.

Празниците са стресиращи заради нашето много голямо разширено семейство и събиранията, които винаги включват алкохол. Първата година от неговото ранно възстановяване решихме да се съберем само с най-близките членове на семейството ни и да няма алкохол на празненството ни. Следващата година той реши да дойде на събирането на по-голямото семейство и доведе приятел, който също се възстановяваше. През последната година присъства на няколко семейни празненства, на които имаше алкохол. Хубавото е, че той има приятели, които идват с него, и че има други членове на смейството, които също се възстановяват, както и много други, които са решили да не пият. Ние сме много разнообразна група и повечето от нас приемат с емпатия хора във възстановяване.

Струва ми се, че веднъж като си се ангажирал с възстановяването си, можеш да се научиш на начини за справяне и да помагаш и на други възстановяващи се. Моят син беше в състояние да мисли трезво и по-логично и откри, че има много хора в семейството ни и в нашия кръг, които се възстановяват, както и такива, които просто са решили да не употребяват вещества.

Веднъж щом мозъкът ти получи възможност да оздравее от употребата на вещества, си способен да избереш трезвеността. В състояние си да видиш, че има много други, правещи същия избор. Промяната е много трудна, но много хора са се променили. Не е лесно и не е нещо, което се прави с лека ръка. Но възстановяването определено е повод за празник!

празниците

Ако в момента имате член на семейството в активна зависимост, ето няколко неща, които помогнаха на семейството ми да се справя по време на празниците:

  • Дайте пример на семейството си и се грижете първо за себе си.
  • Вашите чувства са валидни! Давайте си време всеки ден, за да усещате това, което чувствате.
  • Настина врявам, че мислите ви, независимо дали са негативни или позитивни, ще проявяват повече от същото.
  • Единственият контрол, който имате, е вашето собствено отношение.
  • От зависимостта може да се оцелее.

Източник

5 начина за справяне, когато си черната овца в семейството

Posted on by
Отговор

Празниците са трудни времена за много хора, тъй като възвръщат някои стари конфликти или провокират нови. Ако си черната овца в семейството, ситуацията е дори по-трудна. За тези, които се борят с тази роля, които се чувстват подценени или отхвърлени от семействата си, ситуацията може даже да се задълбочава с времето.

Как човек, набеден за черната овца в семейството, може да се бори с това? Това е фокусът на изследване, проведено от Елизабет Доранс Хол в Държавния университет в Юта.

Една от базовите човешки потребности е да се свързваме и да принадлежим. Това означава, че за нас е важно да имаме позитивни, близки и топли отношения с близките ни хора. Когато базисната ни потребност да принадлежим не е удовлетворена, това може да доведе до редица последици и неприятни преживявания, включително депресия, безпокойство, самота и ревност. За повечето хора именно семейството е този основен източник на принадлежност и свързаност. Но в случая на черната овца това не е така. Тези хора често са отлъчени от семейството си и са обект на неодобрение.

Хол твърди, че да бъдеш черната овца на семейството е форма на маргинализация. Хората, които са в тази група, живеят в обществената периферия. Те често биват отхвърляни и нямат глас в групата, към която принадлежат (ако изобщо принадлежат към такавa). Това е изключително трудно, когато живееш в общество, но когато човек е отхвърлен от собственото си семейство, казва Хол, това може да доведе до разпад на личността. Нещо повече, отхвърлянето води до дълбоки последици, вариращи от агресивност, отслабване на интелектуалното функциониране до отчуждение и емоционална скованост.

Маргинализираният семеен член има уникален набор от обстоятелства, с които трябва да се справи, пише Хол. Маргинализацията е процес и има някои повратни точки или събития, които променят отношенията между членовете на семейството. Малко или много, маргинализираният член на семейството има по-нисък семеен статус, което причинява стрес и изисква изграждането на различни стратегии за справяне със ситуациите. Той често присъства физически на събитията, но в психологически аспект не му е отредено никакво място. Черната овца преживява неопределена загуба в контекста на семейните отношения и динамика. Това всъщност е едно много болезнено преживяване.

За да разгледа подробно този феномен, Хол набира 30 души, които са се самоопределили като различни, включително неприети и нехаресвани от своите семейства. Участниците са на възраст между 25 и 35 години. Също така е трябвало да са съобщили за „хронично чувство на маргинализация“, в което са се преживявали като „различни, невключени и неодобрявани от по-голямата част от семейството си“. Участниците са интервюирани и техните разкази са били кодирани и анализирани.

Какво е открила Хол? Участниците са откроили 5 стратегии за справяне, които са работещи за тях.

  1. Търсене на подкрепа от различни групи

Черната овца намира подкрепа от другите основно по два начина. От една страна те избират да инвестират в отношения със семейни членове, които чувстват като автентични, любящи и взаимни. За някои от участниците това са братя или сестри, които за тях са източник на подкрепа, или дори други членове от разширеното им семейство, особено когато не получават такава от родителите си. Един от участниците споделил, че брат му е бил „много приемащ, открит и подкрепящ“, когато се е появил на едно семейно събитие, за сметка на останалите от семейството. Това, че се е почувствал приет, го е направило по-уверен в себе си и е намалило усещането му, че е отхвърлен.

Участниците също така са споделили, че имат „приемни“ или „фиктивни семейства“, които са от социалното им обкръжение, но не са техни преки родственици. Една от участничките споделя, че си е формирала ново семейство: „Вече имам приемно семейство и го имам, откакто бях на 25. Прекарвам празниците си и почивни дни с тях и си споделяме неща, които истинските семейства споделят.“

  1. Създаване и договаряне на граници

Границите са доказан начин за защита за повечето от участниците в изследването. Ограничаване на времето, прекарано със семействата им, им дава възможност за ново начало и шанс да продължат нататък. Това се случва по два начина. Единият е да създадат физическа дистанция между себе си и тях. „Преместих се в Ню Йорк. Исках да създам моя собствена среда, в която да не се боря за нечие приемане и одобрение“, споделя един от участниците.

Вторият начин е да се създадат и договорят граници, чрез които да се ограничи достъпът на семейните членове до лична информация. Например някой отбелязва: „Не се обаждам често на семейството си и обикновено държа разговора на повърхностно ниво. Не задълбочавам в обяснения.“ Всичко това са стратегии за самозащита.

  1. Промяна на негативните модели, когато бъдат разпознати

Участниците са описали „прерамкирането“ на личната им ситуация като изместване на фокуса им върху саморазвитието – добро образование, самостоятелност, платена работа и други. В същото време, всички споделят, че да бъдеш черната овца на семейството е изключително болезнено.

Някои участници са успели да преразгледат тази си роля и да открият позитиви. Разказват, че това ги е направило по-силни и се гордеят, че са различни. Един от участниците споделя: „Това, което най-много ме мотивира, е, че бях гей. Когато го разбрах, си дадох сметка, че ако се разкрия, ще свърша на улицата. Моят единствен избор беше да наблегна на ученето и да се образовам.“

  1. Омаловажаване на чувството за отхвърляне

Участниците са омаловажили влиянието, което маргинализацията има върху тях, като същевременно са опитали да разберат и да извлекат опит от тази си позиция.

Стратегията за търсене на устойчивост (или резилиънс в психологическата литература) се различава от преструктурирането на негативните преживявания по това, че човек не се конфронтира с болката, която са му причинили отношенията със семейството, а я прави несъществуваща. Като се намалява влиянието на връзките със семейните членове, хората могат да променят смисъла и на миналите си маргинализирани преживявания.

  1. Да живеят автентично въпреки неодобрението

Участниците също така са говорили за това, че е важно да живеят автентично и да бъдат верни на себе си въпреки неодобрението на семействата им. Хол наблюдавала гняв в отговорите на участниците и как този гняв по-късно е бил пренасочен по посока на постигане на продуктивни цели, които са ги предпазвали от статуса на черната овца. Участниците също така са се справили със семейната маргинализация, като всъщност са започнали да изпитват гордост от тази стигма. Участниците също така са били наясно, че заявяването на техните вярвания, сексуална идентичност или религиозни предпочитания заплашва семейните им отношения, но са преценили, че цената за автентичен живот си заслужава. Един от участниците споделил: „Много добре знам какво трябваше да направя, за да бъда приет от семейството си… ако го исках. Можех да го направя, но знаех, че усилията ми никога нямаше да бъдат достатъчни.“

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/head-games/201812/5-ways-cope-when-youre-the-black-sheep-your-family

Възстановяване от зависимост и празници

Posted on by
Отговор

Как да управлявате празниците, когато вашето дете е в ранна фаза на възстановяване от зависимост?

От д-р Джон Дибън

Семействата могат да изпитват много емоции по време на празниците, независимо дали водите са спокойни или бурни. Семейства и приятели се събират и ние слагаме на преден план в мислите си радостта от връзките си, които понякога забравяме в ежедневието. В тези специални времена благодарността ни за живота и за радостта от всичко, което споделяме, е толкова силно фокусирана, че мнозина ги описват като „магически“ времена, изпълнени с чудеса и наслада.

Обратната страна на тази монета е, че емоционалната болка и трудностите могат също да бъдат засилени по време на празниците. Любимите хора, които сме изгубили, ни липсват малко повече. Спомняме си и мечтаем за по-простички времена. Усещаме тежестта на трудните обстоятелства малко по-силно.

Семействата, които имат обичан човек в ранна фаза на възстановяване, усещат този феномен по-силно. Силните емоции се съчетават с множество въпроси, което създава у хората чувство на постоянно напрежение и ги кара да стъпват като по яйчени черупки. Семействата искат да знаят как трябва да се държат с близкия си, който е още в началото на лечението си. Те питат дали трябва да има алкохол на събиранията, кой трябва да е поканен на празненството и дори дали изобщо трябва да участват в празненството. Чудят се дали трябва да дадат подаръци или да се въздържат. Измъчват се върху това как да прекарат „нормален“ празник, след като често са прекарвали толкова много празници, на които любимият им човек активно е употребявал вещества или изобщо е отсъствал от тях.

Като някой, който е бил в тази позиция, мога да споделя, че има три важни водещи принципа, които могат да помогнат на семействата да навигират през тези времена.

възстановяване

  1. Принципът на корабното платно

В плаването опитният моряк знае, че колкото и да е прецизен в работата с такелажа и платната, той не може да контролира вятъра. Да знаем какво можем и какво не можем да контролираме, и след това да практикуваме изкуството да приемем това, което не можем, е от първостепенно значение, за да запазим разума си в тези времена. Спомням си първия път, когато отидох на група на Ал-анон (групи за близки и роднини на зависими) и как ми казаха, че мога да имам спокойствие в живота си, дори ако любимият ми човек все още пие и употребява вещества. Мислех си, че това е най-откаченото нещо, което някога бях чувал. И все пак е вярно.

В края на краищата, независимо какво правите, не можете да контролирате възстановяването на любимия човек. Това е вятърът за вас. Трябва да се пуснете от резултата. Трябва да се пуснете, ако искате да намерите спокойствие. Невероятно трудно е да направите това сами. Без значение колко сте умни или силни, да намерите подкрепа от други, които разбират през какво преминавате, е от огромно значение. Участието в групи като Ал-анон или други групи за подкрепа за хора, които имат членове на семейството, страдащи от зависимост, трябва да е толкова важно, колкото приготвянето на подаръците за Коледа.

  1. Принципът на нарастващата сила

Когато човек направи алергична реакция към храна, която едва не довежда до смъртта му поради анафилаксия, той може да се озове в болницата за дни наред. Той може да се чувства слаб и да бъде особено уязвим към този алерген. Би било напълно логично, преди той да се прибере вкъщи от болницата, да изчистим дома си от алергена и да насърчим другите да не го носят в дома ни. В крайна сметка, с времето, докато човекът укрепва силите си и научава как му въздейства близостта до алергена, той може да започне да се чувства добре, ако алергенът е близо.

По същия начин е добър принцип да държите алкохола, лекарствата (с които може да се злоупотреби) и всякакви други психоактивни вещества далеч от средата, в която се намира човек в ранна фаза на възстановяване. След време един напълно възстановен човек би могъл да се намира в близост до алкохол без това да е проблем. Но за тези първи празници обикновено е по-добре да няма алкохол наоколо.

  1. Принципът на падащите стени

Този принцип може да покрие много повече, отколкото някой може да си представи, ако го следвате смело. Както вече споменах, членовете на семейството имат много въпроси за това как да се държат и какво да правят в присъствието на любим човек в ранна фаза на възстановяване. Те имат също въпроси относно това колко трябва да споделят с другите в семейството и приятелския кръг. Един прост (макар и понякога нелогичен) начин да се справите с това е да питате директно, както и да искате разрешение да попитате.

Какво би могло да се случи, ако отидете при любимия си човек, който се възстановява от зависимост, и му кажете: „Хей, за първи път ми се случва и имам някои въпроси. Ще бъдеш ли против, ако те попитам за твоето виждане за празника?“ По този начин аз успях да получа толкова много отговори, за които никога не бих се сетил сам, въпреки че се мъчех над тях в продължение на седмици.

възстановяване

В края на краищата, няма магическа формула, която да направи нещата перфектни за празниците. И аз съм доста сигурен, че няма такова нещо като „перфектни“ празници така или иначе. В действителност, често пъти неравностите и неловките моменти са тези, които водят до най-много смях и радост, когато приемаме реалността и красотата на нашите несъвършенства.

Ако ваш любим човек се намира в ранна фаза на възстановяване по време на тези празници, знайте, че можете да имате радост и спокойствие в живота и дома си, независимо какво ще стане. Знайте, че действията, които можете да предприемете, са като работата на моряка с платната – но помнете, че вятърът не е под ваш контрол. Затова говорете толкова открито, колкото можете и излезте от зоната си на комфорта, за да се откриете дори повече. Потърсете помощ и помнете, че всеки заслужава дара на подкрепата, включително и вие.

Нека вие и семейството ви да имате спокойствие и всички да празнувате живота тази Коледа.

Източник

Прости начини да направим празниците по-малко неудобни за хората, които не пият

Posted on by
Отговор

Не съм сигурна дали съм го споменавала, приятели, но в момента наистина се опитвам да не пия.

Имам няколко причини за това.

На първо място взимам антидепресанти и наскоро научих, че да се смесва алкохол с лекарства може да бъде много, много лоша идея. Пиенето значително засили моята тревожност, появиха ми се странни мисли за самоубийство и започнах да ставам толкова сънлива, че се свивах в ъглите по време на партито.

трезвеник

Другата причина е малко по-сложна. Не пия много, но причините, заради които пия, ме карат да се чувствам малко неловко. От много време чрез пиенето се боря с чувства на неудобство, нервност или тъга. Сега, след като ходя на терапия и работя над психичното си здраве по по-здравословни начини, ми изглежда малко глупаво да продължавам самолечението си по вредния начин.

Също така вече остарявам и махмурлукът се превръща в проблем. Изобщо не е приятно.

Не съм стопроцентов трезвеник, защото още свиквам с перспективата да излизам навън и да пия само плодов сок, но се опитвам. Смятам, че би било много по-лесно да спра да правя това, което определено е лошо за мен.

Много хора не пият поради много причини. Може да се възстановяват от алкохолна зависимост. Може да приемат лекарства. Може да се опитват да спестят пари или да подобрят здравето си, или да не им харесва как се държат, когато са пили.

Всяка причина е сериозна и каквото и да е довело някого до решението да не пие, може да се обзаложите, че този човек го обмислял известно време. Доверете се на неговото решение, не го саботирайте и му помогнете с каквото можете. По време на празниците се пие много, така че, с каквото и да помогнете, ще бъде високо оценено.

Ето няколко начина:

  1. Не посочвайте на висок глас, че някой не пие.

Ако забележите, че някой пие безалкохолно от чаша за бира, не се опитвайте да го „изобличите“ като отбележите на висок глас, че формата на чашата показва, че няма алкохол в нея.

Има си причина човекът да не обявява викайки, че не пие – той не иска от това да се прави въпрос.

Пиенето на другите хора не е свързано с вас. Това не ви се отразява или наранява по никакъв начин. Ако някой избере да не пие, той не замисля някаква голяма интрига срещу вас и не е нужно да показвате, че сте открили пропуск в неговата схема.

трезвеник

  1. Съща така, не ви е нужно да питате някой защо не пие.

Ако наистина, искрено се интересувате, попитайте приятеля си в друг момент, когато и вие сте трезвен.

В бара, по време на парти или на масата за вечеря вероятно не е мястото, където някой би искал да си приказва за причините да не пие, които биха могли да бъдат от деликатно естество.

Не ръчкайте, не натискайте и помнете, че никой не ви дължи обяснение относно решението си да не пие. Това си е избор на човека.

  1. Ако сте домакин, погрижете се да предлагате и безалкохолни напитки.

Това много помага хората да се чувстват удобно.

Ако събирате в дома си много хора за празниците и предлагате алкохол, предложете и хубав плодов сок, газирани напитки или подсладено безалкохолно питие, когато питате хората какво биха искали да пият.

Ако сте организирали голямо събитие, изпращайте наоколо и безалкохолни напитки заедно с газираното вино.

Когато някой предлага само „бяло или червено“, това ни кара да мислим, че ще вдигнем голям шум като поискаме чаша вода.

  1. Пригответе и някакви безалкохолни варианти на коледните класики.

Да си трезвен може да е неприятно, когато всички останали са се сгушили уютно и пият подсладено вино, горещ чай с алкохол или ром с масло.

Погрижете се трезвените ви приятели да бъдат включени в празника като приготвите някоя коледна класика без алкохол. Аз съм почитателка на горещия шоколад с канела или захаросания пунш от плодов сок.

трезвеник

  1. Не решавайте, че няма да поканите някой, защото той не пие.

Това наистина е много тъпо.

Подобно действие високо и ясно казва, че искате някой да дойде, ако той е пиян – че той е забавен, само ако пие.

Това е много вредно послание.

Може да се оправдаете като си кажете, че не искате да карате трезвеника да се чувства „неудобно“, но всъщност той решава какво му е удобно, не вие.

Не изключвайте някого от плановете, само защото той е решил да не пие алкохол. Дайте му възможност да дойде. Покажете му, че е добре дошъл. Уверете го, че спирането на алкохола не означава, че хората няма да искат повече да излизат с него.

Да, той би могъл да откаже поканата, но наистина не боли все пак да го поканите.

  1. Моля ви, не притискайте трезвеник да пие.

Ако някой каже, че няма да пие тази вечер, проявете уважение.

Не се чудете какво да измислите, за да го убедите. Не му купувайте питие, за да го накарате да се чувства длъжен да го изпие. Не карайте всички да скандират „пий, пий, пий“.

Дори и да мислите, че неговите причини да не пие са глупави, те явно са важни за него. Той знае най-добре.

Оставате хората да бъдат трезвени, ако това е изборът им и не ги тормозете.

  1. Спрете да питате дали е ОК, че пиете.

Ако трезвеник е дошъл на коледното парти или в бара, или на хубава вечеря, той е напълно подготвен за това, че други хора ще пият. Непиещият не е глупак.

Не е необходимо да правите голяма работа от вашето собствено пиене, извинявайки се или питайки дали това е ОК. Наистина няма проблем, докато не го карате него да пие.

Също така, не гледайте на неговата трезвеност като на начин да съди вашето пиене. Това не е така. Всички сме тук, просто за да си прекараме добре и да отпразнуваме Коледа – просто не всички от нас пият.

Леко адаптиран превод оттук.

Как да се забавляваме на парти и да останем трезви

Posted on by
Отговор

Как да се забавляваме на парти и тайно да останем трезви?

трезви

Когато има празници (или е просто парти), хората обичайно ги отбелязват с доста алкохол. Това може да е сериозно предизвикателство за онези от нас, които имат причина да не пият или не искат да прекаляват, за да не се събудят на следващата сутрин с махмурлук. Има ли начин да се включим пълноценно в партито, без да пием и без някой да разбере за това? Ето какво мислят по въпроса от Club Soda:

Духът на празника подтиква хората към щедрост, когато става дума да ви купят питие или да настояват да останете за по още едно. Новината, че вие не пиете може да бъде посрещната с шок и неловка тишина, сякаш току-що сте обявили, че се намирате в последен стадий на смъртоносна болест. Сигурно няма да искате да прекарате цялата вечер, за да отговаряте на въпроса „Защо не?“. Затова ви предлагаме няколко съвета как тихомълком да останете трезви, ако искате да го скриете – независимо дали трябва да ставате за работа на следващата сутрин или не.

Най-добрите съвети на Club Soda:

1.    Тоник с тоник. Напитка с джин и тоник изглежда по абсолютно същия начин както и напитка с тоник и тоник. Ако за вас е било обичайно да пиете коктейли, кой може да разбере, че няма водка в колата ви? А последната мода да се пие джин доведе до появата на множество интересни видове тоник, които да вървят с него (или пък без него). Можете да пиете тоника си с кардамон, бъз, с лимон и розмарин или по друг начин, който ви харесва.

2.    Бирата с лимонада, която никога не свършва. Това е съветът на един от членовете на клуба, който си купува бира с най-ниското съдържание на алкохол, което може да намери и след това я долива само с лимонада чак до края на вечерта. Друг вариант е да си вземете вино с ниско съдържание на алкохол и след това да допълвате чашата си само с газирана вода.

3.    Редувайте. Ако някой ви предложи да ви купи питие, поискайте му нещо безалкохолно или чаша вода и му кажете, че редувате алкохолни и безалкохолни напитки. В действителност, редуването на алкохолни с безалкохолни напитки е добър начин да направите употребата си по-умерена и да намалите до минимум обезводняването си на следващия ден.

4.    Барманите. Служителите зад бара са ваши приятели. Ако не искате хората да знаят, че не пиете, снабдете се със съюзник като предварително се договорите с бармана, че когато поръчате „обичайното“, той ще ви поднесе безалкохолна напитка. Може да ви се струва странно, но вероятно барманите и преди са били молени за това, защото някой е бременен или току-що е отказал пиенето, или понеже не иска да го третират като мутант, само защото не пие алкохол.

5.    Лошата памет на пияния. Ако някой ви купи питие, разнасяйте го наоколо за известно време и после го оставете някъде. Или го пробутайте на доверен приятел, който знае, че не пиете. Ако останалите пият, не е много вероятно да следят какво се случва с вашата чаша.

6.    Това излезе от контрол и е време да си вървя. Някой купува ли ви шотове? Останали ли сте твърде дълго? Вашето извинение за шотовете може да бъде: „Ако изпия още един, ще повърна“ или „(сложете името на алкохола) ме кара да повръщам“. Всъщност колкото по-рано си организирате стратегията за оттегляне, толкова по-добре. „С кола съм“ винаги е солидно извинение и ви помага да избягвате всякакъв алкохол. Но също така има и „Изморен съм“, „Настинал съм“, „На антибиотици съм“, „Ще ми доставят пратка“, „Трябва да ставам рано“, „Утре съм на работа“, „Пих твърде много предната вечер“ или всякаква друга причина, поради която няма да пиете. Която, както излиза, може да е почти всичко. Някоя от тях може дори да е истина.

Забавлявайте се на партито трезви и в безопасност!

 

Новогодишните обещания, които (си) даваме или за ефекта на „Новото начало“.

Posted on by
Отговор

За новогодишните обещания, както и за много други, често се казва, че не траят повече от махмурлука на другия ден. Сигурно много от вас вече са подхванали дългите списъци с добри намерения, които смятат да реализират през новата година. Много започват диета от понеделник или приключват с даден вреден навик от началото на новия месец. Но чудили ли сте се защо е така? А какво се случва точно преди заветното „ново начало“ ?

Новогодишните обети не са приумица на новите времена. Техните корени могат да бъдат проследени още от древността и в частност в религиите. Древните вавилонци например са давали обещания на своите богове в началото на всяка година, че ще изплатят дълговете си и ще върнат взети на заем предмети. Римляните от своя страна са отправяли своите обещания към бог Янус, на когото е наречен първия месец на годината – януари. Янус е бил почитан като дух пазител на всяка врата и на всяко начинание и начало. Смятало се е, че е отварял и затварял всички врати, предимно символично. През средновековието рицарите са подновявали своя обет около Коледа всяка година като знак на преданост, а много християни прекарват нощта преди Коледа в църквата, където се приготвят за следващата година, молейки се и правейки равносметки и обещания.

Едни от най-разпространените цели, които си поставяме за новата година, са да подобрим физическото си състояние като ядем по-здравословно, редуцираме теглото си, спортуваме редовно, спрем алкохола и цигарите, спрем употребата на наркотици и други; подобрим психическото си състояние, като мислим позитивно, смеем се повече или просто се наслаждаваме на живота; подобрим финансовото си състояние; положим повече усилия в работата си; повишим квалификацията и образованието си; да бъдем по-улегнали и уравновесени; да се молим повече; да засилим социалните си контакти и много други.

Колко от вас са давали или са получавали обещания от рода на: „От Великден/Коледа/новата година/месец/седмица съм нов човек – спирам да пия, да пуша или да употребявам наркотици.“ И колко от тези обещания са били изпълнени наистина? Защо нищо не започва от днешния ден, а залагаме на следващата нова точка от календара да мобилизира по магичен начин мотивацията и енергията ни? В петък решаваме, че понеделник е добър момент да се превърнем в „нов човек“, а междувременно през почивните дни с чиста съвест се отдаваме на онова, което след това ще ни бъде „забранено“. Такива решения често се вземат и в неделя, когато в състояние на тежък махмурлук заключаваме, че „не може повече така и нещо трябва да се промени“. И така всеки петък или неделя.

Много често решението за реализиране на ново поведение изисква усилия или отказване от нещо, което макар и с преобладаващи негативни ефекти, ни носи кратковременно удоволствие – в това число и спирането на цигари, алкохол, наркотици или стартирането на здравословен хранителен режим. Идентифицирайки проблемното поведение, което реализираме, признавайки го и вземайки решение за промяна, ние облекчаваме съвестта и подхранваме увереността си, че държим нещата под контрол. Дори само насрочването на конкретен момент за нов старт засилва още повече нашата увереност в успеха на начинанието. Тази дейност обаче много често се превръща в ритуал, който се повтаря периодично и превръща обещанията които (си) даваме единствено в добри намерения.

От друга страна тези празни(чни) обещания често служат като начин да манипулираме близките си, като ги уверим, че сме мислили по въпроса, оценили сме ситуацията и имаме желание да се променим. А какъв по-подходящ момент за това от друга седмица, месец или нова година, но никога от сега.

Големите празници и особено началото на новата година са онези точки от линията на времето, които ни карат да спрем и да погледнем живота си глобално. Да излезем от рутината и всекидневието и да помислим върху големите цели. Да погледнем към това кои сме били, кои сме в момента и какви се стремим да бъдем. Човек винаги е движен от естествения стремеж да се развива и да бъде нещо повече от това, което е. Когато настоящият ни образ по една или друга причина е далеч от това, към което се стремим, в нас възниква напрежение и желание да направим нещо, за да променим ситуацията. Но имаме ли кураж да реализираме намеренията си? Страхуваме ли се да поемем риска, за да не разочароваме себе си и близките си?

Отлагането във времето е проява на несигурност и страх от неизвестното. Новото поведение ни изважда от комфортната зона, а това обикновено причинява напрежение и стрес. Промяната изисква усилия, с които не винаги сме готови да се нагърбим или преценяваме, че не можем да се справим. По време на равносметки именно решението, отложено във времето, много често идеално удовлетворява потребностите ни. От една страна сме поели отговорност и сме намерили решение, което облекчава съвестта ни, а от друга не сме длъжни да се изправяме пред трудностите, предизвикани от промяната, точно в този момент.

Ефектът на „Новото начало“ е именно такъв – да успокои съвестта ни, знаейки, че го има и е някъде там – от следващия понеделник, след Коледа или от новата година.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg