Архив за етикет: превенция

Самоубийство при децата – какво трябва да знаят родителите

Posted on by
Отговор

Нови изследвания разкриват, че самоубийството при децата е предизвикано не само от тъгата

Смъртта на дете е винаги разбиваща сърцето и нещо ужасно, ужасно грешно. Когато дете умре в резултат на самоубийство, това води до изцяло различно ниво на скръб, болка и мрачно объркване на тези, които са се грижили за детето.

За щастие, самоубийството при деца е много рядко явление. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (САЩ), по-малко от 2 на всеки милион деца на възраст между 5 и 11 г. умират в резултат на самоубийство. Броят сред юношите (на възраст между 12-17 години) е около 52 на милион. Средно около 33 деца под 12 г. се самоубиват всяка година в САЩ.

Разбирането на децата за самоубийството и смъртта

Знаят ли въобще децата какво е самоубийство?

Да, те знаят на изнендващо ранна възраст. Brian Mishara интервюира 65 деца от основното училище (между 1-5 клас, възраст 6-12 години), за да види какво разбират те за смъртта и самоубийството. Само едно от децата от първи клас (по-голямо от средната възраст за неговия клас) е наясно с думата „самоубийство“, но почти всички знаели какво означава „да убиеш себе си“.

В трети клас всички с изключение на едно дете разбират думата „самоубийство“ – те разговарят за това с връстниците си или гледат телевизия, или слушат как възрастните говорят за това. Всички деца, които знаят какво е значението на „да убиеш себе си“ или самоубийство, са били способни да опишат един или повече начини как да го направят.

Интервютата на Brian Mishara показват, че разбирането на децата за смъртта и самоубийството нараства с годините. Повечето първокласници поне знаят, че мъртвите хора не могат да се върнат към живота и всички второкласници разбират, че един ден всеки човек ще умре. От друга страна много от децата в проучването на Mishara са били с доста мрачно (но и неясно) разбиране за детайлите около смъртта. Например двама от трима първокласници и един от пет от петокласниците вярват, че мъртвите хора могат да чуват и виждат.

самоубийство

Нови изследвания показват сходства в самоубийствата при децата и юношите

Ново изследване на Arielle Sheftall и нейни колеги от Института за проувания в Националната детска болница преглеждат националната информация за децата (на възраст между 5 и 11 г.) и младите юноши (на възраст между 12 и 14 г.), които умират поради самоубийство между 2003 и 2012 г. Те откриват важни сходства и различия, сравнявайки тези две групи. Нека първо да разгледаме сходствата.

И в двете групи има значително повече момчета, отколкото момичета: 85% от децата и 70% от младите юноши, които са починали вследствие на самоубийство, са момчета. Най-честият метод за самоубийство е бил обесването/задушаването (81% от децата и 64% от младите юноши). Следващият най-чест метод включва подпалването (14% от децата, 30% от младите юноши).

И в двете групи, почти всички от смъртните случаи възникват вкъщи (98% от децата; 88% от младите юноши) и между часовете между обед и полунощ (81% при децата; 77% при младите юноши.)

И при двете групи проблемите във взаимоотношенията са свързани със самоубийството: 60% от децата, които умират чрез самоубийство, и 46% от младите юноши имат проблеми с приятели или членове на семейството. Училищните проблеми и скорошни кризи са другите чести причини (всяка присъства между 30 и 40% в случаите на двете групи – децата и юношите).

И разликите…

Sheftall и колегите ѝ откриват също някои поразителни различия, свързани с расата и психичните заболявания, между децата в двете възрастови групи, които умират в резултат на самоубийство.

самоубийство

Като цяло повече бели деца, отколкото чернокожи, умират от самоубийство, като при чернокожите деца има диспропорционалност в размера на самоубийствените случаи: 37% от децата, които умират в резултат на самоубийство, са чернокожи, спрямо 12% от младите юноши.

В друго проучване на Института за проучвания в Националната детска болница учените откриват, че процентът сред младите чернокожи деца е нараснал, докато процентът сред белите деца намалява. Не знаем защо.

Около 1/3 в двете групи – деца и юноши, които умират в резултат на самоубийство – са имали психиатрични здравословни проблеми, но и при двете възрастови групи се отличава определено психиатрично разстройство. За малките деца, които умират поради самоубийство и имат психиатрични здравословни проблеми, синдромът на дефицит на вниманието е почти два пъти по-често срещан, отколкото депресията/дистимията, но сред по-големите деца депресията е по-честа – около два пъти по-често срещана отколкото синдром на дефицит на вниманието.

Наистина ли искат да умрат?

Ужасяващото е, че Sheftall открива, че само около 1/3 от децата или по-младите юноши, които умират в резултат на самоубийство, казват на някого за намеренията си. Може би те не вярват, че могат да кажат на някого. Може би те не искат някой да знае. Или може би това е бил импулсивен акт и те не са имали време да кажат на когото и да било.

Abby Ridge Anderson от Католическия университет в Америка и колегите ѝ отбелязват техните клинични впечатления, че децата, които са свърхангажирани със самоубийствени мисли, „не желаят толкова да прекратят физическото си съществуване, колкото жадуват да придобият усещане за контрол, емпатия, приемане, разпознаване, зачитане от околните, както и адекватни реакции от значимите възрастни в живота им“. С други думи, те отчаяно искат ситуацията им да се подобри, но не могат да открият по-ефективни начини за справяне с проблемите си или за намаляване на дистреса си, така че самоубийството се явява като привлекателна опция.

Ridge Anderson смята, че има два подтипа на самоубийците-деца: единият подтип, който се чувства депресиран, безнадежден, безполезен и неспособен да се наслаждава; другият е по-агресивен, раздразнителен, разрушителен, търсещ внимание и импулсивен. Последният изглежда по-често срещан сред по-малките деца, отколкото при младите юноши.

Мъглявото разбиране на смъртта, проблемите с взаимоотношенията, наличието на разстройство на вниманието и желанието за контрол… заедно рисуват картина, която предполага (поне в част от случаите), че децата преживяват взаимоотношенията си с околните като стресиращи, чувстват се изключително уплашени и объркани. Те обаче не знаят как да се справят с емоциите си и тогава импулсивно действат като нараняват себе си, може би без наистина да очакват да умрат.

Какво могат да направят родителите, за да предотвратят самоубийството при децата

Важно е да се отбележи, че мнозинството от децата, които мислят за самоубийство, в крайна сметка не се самонараняват. Също така, мнозинството от децата, които имат синдром на  дефицит на вниманието или депресия, нямат суицидни мисли.

От друга страна, ако децата споменават, че искат да умрат или да се наранят, е важно това да се вземе под сериозно внимание и да се отговори по обмислен начин. Дете, което е прекалено ангажирано с мисли за самоубийство и умиране, страда и се нуждае от незабавна помощ.

Имайки предвид, че повечето деца са чували за самоубийство между 8- и 9-годишна възраст, си заслужава да се обсъди темата с всички деца, за да се разбере какво те чуват, четат или гледат по телевизията за самоубийството. Това може да  даде възможността да коригирате неразбирането или грешките и да обясните, че самоубийството е необратимо решение на временни проблеми и никога не е добър отговор. Подчертайте колко ценно е детето ви за вас и че винаги сте готови да му помогнете, независимо какъв проблем има.

самоубийство

Прекарвайте приятно време заедно и опознайте приятелите на детето си и какво се случва в училище и в съседство. Ако забележите промени в личността на детето си или в неговото поведение, такива като отдръпване от приятели или загуба на интереси в предишни дейности, които са носили удоволствие или наслада, ако детето ви изглежда много стресирано или изглежда нещастно последните седмици или месеци, и особено ако детето проявява склонност да бъде импулсивно, задавайте въпроси и се опитайте да разберете какво става и какво детето ви мисли и чувства.

За повечето възрастни е много трудно да разпитват детето за самоубийството, защото се ужасяваме от идеята, че детето може да мисли за такива ужасни неща. Но задаването на въпроси може да спаси детския живот.

Експертите по самоубийствата единодушно подчертават важността от задаването на въпроси около суицидните мисли или действия като важна стъпка към превенцията. Това не „поставя“ идеята в главата на децата, но може да им даде важната възможност да се отворят да потърсят помощ. Например бихте могли да попитате : „Стават ли някога нещата толкова зле, че да ти мине през ум да се нараниш?“ или „Искало ли ти се е някога да си мъртъв/да умреш?“ и дори „Понякога когато децата се чувстват много разстроени, те си мислят да се самоубият/да убият себе си. Това случвало ли ти се е някога?“

Ако отговорите на детето ви предизвикват притеснение или ако просто имате усещането, че нещата не вървят добре, потърсете помощ.

Ако сте загубили деца в резултат на самоубийство

Ако сте загубили дете в резултат на самоубийство, никакви думи не биха могли да направят нещата по-лесни, но знайте, че не сте сами. Потърсете подкрепа от приятели, семейство, общността или специалист. Самоубийството никога не е по нечия вина. Дори ако детето ви липсва и скърбите по неговото загубено бъдеще, опитайте се да намерите някакъв комфорт, като отдадете почит на спомените си за него.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/growing-friendships/201609/suicide-in-children-what-every-parent-must-know

 

Превенция на употребата на наркотици в училищата и защо има нужда от нея?

Posted on by
Отговор

„Малки деца – малки проблеми. Големи деца – големи проблеми.“ За съжаление това твърдение е вярно. Докато децата са малки и средата около тях е сравнително капсулирана и подвластна на контрола (или поне в някаква степен) на родителите, то с порастването нарастват и рисковите ситуации и „заплахите“, пред които малчуганите, превърнали се в тийнейджъри, се изправят.

Парадоксално, но факт – един от рисковите и паралелно с това един от протективните фактори по отношение на физическото и психическото здраве и благоденствие на малките възрастни, се оказва училището. Място, на което децата прекарват по-голяма част от времето, място, където за първи път се сблъскват с много теми и въпроси. Темата за наркотиците е една от тях (което разбира се не означава, че тя не се появява и извън пределите на училището). Именно затова възниква въпросът за нуждата от превенция на употребата на наркотици в училищата.

В нормалните държави (каквато, ей Богу, нашата не е) програмите за превенция на употребата на наркотици са част от учебния план. Провеждат се дългосрочно и рядко въобще възниква въпросът „Защо се правят?“.

Ако някога наркотиците са били „далечна заплаха“ и „рядко зло“, то днес са почти естествена част от ежедневието и то, за съжаление, на голяма част от подрастващите. Лично аз си мисля, че вероятността детето Ви да пострада от пожар (примерно) е много по-малка, отколкото от това да пострада от досег с наркотици. Странно обаче, защото в училищата се провеждат подобни обучения – за противопожарна безопасност и т.н., но такива за безопасност и превенция на употребата на психоактивни вещества се случват в повечето случаи или само при породила се вече криза или по инициатива на някоя организация, която провежда подобен тип обучения (като нашата примерно).

Питам се защо?

Сблъсквала съм се различни отговори:

  • Говоренето за наркотици всъщност събужда любопитството на децата и може да има обратния ефект.
  • Децата са прекалено малки.
  • Родителите могат най-добре да преценят кога и как да засегнат тази тема.
  • И така нататък.

Вероятно във всеки един от тези аргументи има доза истинност или някаква солидност.

Нямам намерение да ги оборвам. По-скоро искам да разкажа малко за същността на програмата за превенция на употребата наркотици и кое според нас, хората, работещи в тази сфера, я прави важна и необходима част.

Експериментирането с наркотици започва през тийнейджърска възраст. Може да си остане експериментиране, но може и да прерасне в нещо повече.

Как младежите се решават да започнат?

Който и учебник по психология да отворите, ще прочетете, че всъщност употребата на психоактивни вещества е симптом на вътрепсихичен конфликт, който се случва. Опит за себерегулация. Опитвам се да кажа, че би било неправилно да прехвърлим цялата отговорност за започването на употребата на средата. Има друг процес (психичен, обусловен от друг тип фактори), който води до този избор. Разбира се, това са въпроси, които не могат да бъдат обхванати в рамките на една програма за превенция, тъй като семейството има важна роля. По отношение на тях се предприемат друг тип „мерки“.

Изниква обаче въпросът: „Кое прави толкова примамлив именно този избор?“ Отговорът – митовете и легендите, „живата реклама“, разнасяне от уста на уста от младежите, споделянето на преживелищния опит, социалният натиск на обкръжението. Когато липсва информираност, хората, особено тийнейджърите, лесно се подвеждат по това, което им се казва, особено от значими други връстници. Когато страхът от отхвърляне и невъзможност за вписване в групата е силен и липсват социални умения за отстояване и утвърждаване, предложението на другите, макар и „неправилно“ и „вредно“, се превръща в избор.

Именно затова е необходима програма за превенция в училищата – тя дава онази основа, за която много от хората дори и не подозират – обективна информация (не плашене, не идеализиране) – както за ефектите, така и за рисковете и последиците, които са неизбежни, и развиване на база от социални умения, които във възрастта на юношеството могат да бъдат много крехки и неустойчиви.

И този процес не е еднократен. Програмата за превенция е дългосрочна. Тя предвижда надграждане на знания и умения във времето, съобразени с възрастта на децата.

Може би някои са скептични към това. Чувала съм родители, които казват:

„Аз мога по-добре да обясня на детето си. Няма нужда да му пълнят главата с глупости. Ние си говорим.“

„Чудесно!“, бих казала аз. Няма по-хубаво нещо от това да сте в час с вълненията и преживяванията на децата си. Това е и едно от основните изисквания за качествена превенция – включеност на семейството. Априори ще се позова на примера на любимите ми нормални държави, каквато вече поясних, че нашата не е – там в процеса на превенция участват и семействата. Никой не оспорва факта, че родителите познават децата си най-добре (или поне така се предполага) и искат най-доброто за тях. Но нека бъдем честни – колко свободен би бил един такъв разговор. Дори при цялата добронамереност на родителите остава притеснението на детето, че все пак говори с родителя си, с авторитет, с някой, който е в по-висока позиция и има определени очаквания. Децата са интуитивни, знаете. Лесно се нагаждат по отношение на климата и очакванията. Търсят одобрение или провокация, което рядко води до напълно открито поведение, особено в ситуация, в която долавят притеснението на родителите си или пък нагласите им. А родителят? Колко безпристрастен би могъл да остане, ако чуе нещо, което ще го притесни?

Именно затова, освен говоренето вкъщи, е необходима и малко подкрепа отвън.

Когато тийнейджърът се готви за кандидатстудентски изпити, въпреки че в училище се обучава и вкъщи също получава помощ, в по-голяма част от случаите посещава и частни уроци или някакви допълнителни курсове с цел постигане на по-високи резултати. Същото е и в този случай. Едното не изключва другото. По-скоро го подсилва.

Темата за наркотиците вече не е табу. Можем да се правим, че е, но в действителност не е. Децата понякога са „по-образовани“ и „по-просветени“, отколкото въобще можем да си представим. Канализирането на тази информация и превръщането ѝ в нещо конструктивно е най-доброто, което може да се случи и направи. Това няма как да стане, ако се игнорира съществуването на проблема.

Как да не употребите алкохол/наркотици по време на почивката си?

Posted on by
Отговор

Ако скоро сте преминали лечение/рехабилитация на зависимостта си или в момента сте в такова, напълно възможно е да се притеснявате за предстоящата си почивка. Опасности и изкушения дебнат отвсякъде, но е напълно възможно да запазите трезвеността си, за която сте се трудили толкова много. Ето няколко насоки как да направите това по-лесно:

  1. Разговаряйте открито за проблема си с хората, с които ще пътувате

Говорете с приятели си за важността на това да не употребявате алкохол/наркотици по време на общата ви почивка и обсъдете как те могат да ви подкрепят. Изкажете нуждите и притесненията си. Установете границите и очакванията си още преди да заминете. Обсъдете възможни рискови фактори и ситуации.

  1. Грижете се за потребностите си

Яжте здравословно и редовно, спортувайте и спете достатъчно. Вземайте си достатъчно време насаме със себе си. Обръщайте достатъчно внимание на емоционалните си преживявания и нуждите си.

  1. Планирайте забавни и приятни неща

Планирайте забавни неща, които да правите сами или с хората, с които ще пътувате. Това ще ви предпази от скука и от това да запълните времето си с деструктивни дейности. Добре структурираното и уплътнено време ще ви държи настрана от неприятностите. Също така, вместо през цялото време да мислите как да останете трезви, можете да насочите фокуса си към това какво е следващото нещо в графика. Можете да играете футбол, тенис, да се гмуркате, да пазарувате, да гледате филм, да посетите забележителности или каквото друго ви се струва забавно.

  1. Поддържайте връзка с хората, които ви подкрепят в този процес

Ако имате някой, който ви оказва подкрепа в процеса на въздържание и който ви мотивира да продължите напред, не се колебайте да му се обадите при нужда. Ако имате група за подкрепа или терапевт, с когото работите, се свържете с тях, още щом у вас се породи желание за употреба.

  1. Много е важно да изберете подходящото време

Това, че сте на почивка няма да облекчи борбите, препятствията и стреса от рехабилитацията на зависимостта ви, всъщност може да влоши нещата. Планирайте почивка, след като сте били в състояние да поддържате стабилен период на възстановяване, когато сте в състояние да се отпуснете и да се забавлявате.

  1. Фокусирайте се върху позитивното

Вместо да прекарате цялото си пътуване като се съсредоточите върху това, което не можете да правите, поемете ангажимент да се съсредоточите върху положителните възможности, които трезвеността осигурява. Когато виждате други, които пият коктейли до басейна, може лесно да започнете да се самосъжалявате, но единственото нещо, което наистина пропускате, е зависимостта, с която ви е било трудно да се справите и която е довела много неприятности в живота ви. Чувствайте се горд от възстановяването си и сутрин се будете удовлетворени от себе си. Напомняйте си, че сте силни и успешни.

     7. Вземете полезни неща, които ви помагат и ви действат мотивиращо

Изтеглете  любимите си приложения на телефона, заредете таблета си с подходящи книги, направете си музикален плейлист, който ви  действа мотивиращо и всякакви други игри или ресурси, които работят за поддържане на възстановяването ви. 

  1. Изберете най-подходящото място за почивка

Потърсете ваканционни дестинации, които са свързани с дейности без алкохол и употреба на наркотици. Посетете национални паркове, хижи, туристически забележителности или друго. Насочете вниманието си към места за почивка, които не са известни с партитата, баровете и клубовете си.

  1. Бъдете подготвени за възможни конфликти, неприятности и други рискови фактори

Създайте си реалистични очаквания за почивката ви. Не всичко може да върви по мед и масло, но не бива да превръщате това в драма и трагедия. Полетът ви може да се забави, можете да имате конфликтни ситуации със семейството или приятелите си, хотелът може да се окаже точно до бар, който не се е появил в Google карти, когато сте резервирали мястото. Ще има последни промени и неща, които не вървят по план, както при всяко истинско приключение. Мислено се подгответе да се справите с тези неизвестни предизвикателства и не забравяйте да си вземете възглавничка, слушалки и добра книга.

 

Източник

10 неща, които бихте искали да знаете за алкохол и рак

Posted on by
Отговор

Учените от Великобритания са решили да се заемат с някои от най-често задаваните въпроси за алкохол и рак. Започвайки от това какво представлява единица алкохол и изяснявайки някои от митовете за популярни лекове срещу махмурлук, ето какво трябва да знаете за алкохола и рака.

1.    Какво общо имат алкохол и рак?

Това е добър въпрос, защото само 1 от 10 души знаят, че алкохолът е свързан с рака. За да сме по-конкретни, алкохолът повишава риска от 7 вида рак, включително някои от най-разпространените – като рак на гърдата и рак на дебелото черво. Не всеки, който пие алкохол, ще развие рак. Но като цяло учените са открили, че някои видове рак са по-разпространени сред хората, които пият алкохол.

рак

2.    Дали някои видове алкохол са по-добри за вас?

Никой вид алкохол не е по-добър или по-лош от другите. Самият алкохол е това, което води до увреждания, без значение дали е вино, бира или концентрат. Така че колкото повече намалите количеството от алкохола, който пиете, толкова ще е по-малък рискът.

3.    Не е ли полезен за сърцето ви?

Има изследвания, които предполагат, че употребата на малко количество алкохол може да е полезна за сърцето ви. Но един анализ, направен от група експерти към британския Здравен департамент през 2016 г., показва, че каквито и да е потенциални ползи от употребата на алкохол биха могли да се открият в една много малка група от общото население. По-конкретно, при жени на възраст 55 г. и нагоре, които пият много малко (около 5 единици алкохол на седмица). Заради това последните насоки за алкохола на британското правителство ясно казват, че пиенето заради здравословни причини (като лек) не се препоръчва.

4.    Какви са ползите от това да не пиете един месец?

Да не пиете алкохол един месец може да ви донесе доста печалби. Можете да получите добра перспектива за това колко точно пиете, вероятно ще спестите някакви пари, а ако се отървете от алкохолните калории, може да свалите килограми. Добрата новина е, че ползите не трябва да свършват заедно с месеца. Ако продължите така и пиете по-малко в дългосрочен план, това наистина може да се отрази добре на здравето ви, включително да намалите риска от рак.

5.    Но как точно алкохолът причинява рак?

Това все още не е напълно ясно. Но ето три от главните теории:

•    Ацеталдехид – когато пием алкохол, телата ни го разграждат до токсичен химикал, наречен ацеталдехид. Този химикал може да причини рак като уврежда ДНК вътре в клетките и им пречи да се възстановяват.
•    Хормони – алкохолът може да повиши нивата на някои хормони в тялото, например естроген. А някои ракови клетки могат да използват тези хормони като гориво, което им помага да растат. Това може да обясни защо алкохолът повишава при жените риска от рак на гърдата.
•    Абсорбция – алкохолът улеснява клетките в устата и гърлото да поглъщат други химикали, причиняващи рак. Това е една от причините, поради която хората, които пият и пушат, да са в много по-голям риск от рак.

6.    Запойното пиене по-лошо ли е?

Вероятно ще получите по-лош махмурлук и със сигурност употребата на алкохол в големи количества за кратко време ще повиши риска ви от инциденти и наранявания. Но ако говорим за риск от рак, картината не е ясна. Повечето от изследванията са разглеждали общото количество алкохол, което хората изпиват и как това влияе на риска от рак. Засега доказателствата подсказват, че колкото повече алкохол изпивате, толкова по-голям е рискът от рак – без значение дали го изпивате на едно сядане или пиете по малко по различни поводи.

7.    Лековете за махмурлук наистина ли вършат работа?

Кафе? Пържена закуска? Всеки има някаква идея за най-добрия начин, по който да се отърве от тежкото главоболие и пресъхналата уста. Много е писано за най-популярните лекове за махмурлук, но в действителност те не работят. Нито за махмурлука, нито за уврежданията на здравето от употребата на алкохол в дългосрочен план. Обаче има един сигурен начин да избегнете махмурлука – да пиете по-малко алкохол.

8.    Какви са насоките за алкохола на британското правителство?*

Във Великобритания и на мъжете, и на жените се препоръчва да не пият повече от 14 единици алкохол на седмица. Насоките, обновени през 2016 г., подчертават, че дори ниските нива на употреба могат да повишат риска от някои видове рак. Пиенето в тези граници намалява рисковете за здравето, така че не си поставяйте 14-те единици като цел – колкото по-малко пиете, толкова по-малък е рискът.

*В България не съществуват подобни насоки, които да определят каква употреба на алкохол се смята за по-нискорискова.

9.    Какво е единица алкохол?

Алкохолната единица не е същото като алкохолно питие. При толкова видове различни питиета – от кенчета бира, до шотове и коктейли, проследяването на броя единици, които изпивате, може бързо да стане объркващо. За да разберете броя на единиците алкохол, трябва да погледнете големината и силата на питието си. Например около половин литър от 3,5% бира съдържа около 2 единици алкохол, докато същото количество 5% бира съдържа почти 3 единици.

Погледнете графиката отдолу, за да научите колко единици алкохол има в любимото ви питие и може да останете изненадани. Може да използвате и калкулатора за единици на Drinkaware.

рак

10.    Какво мога да направя, за да намаля пиенето?

Да намалите количеството, което пиете, може да бъде трудно, особено когато толкова много от социалните ни събития се въртят около алкохола. Но има неща, които можете да направите, за да ви е по-лесно да намалите:

•    Намерете си приятел – постигнете съгласие да намалите пиенето с приятел или партньор и си помагайте взаимно да се придържате към плана.
•    Не се запасявайте – често пъти е много лесно да се протегнете автоматично към една бира или чаша вино в края на деня. Ако алкохолът не е в шкафа/хладилника вече, това може да ви накара да се замислите повече за това колко ви се пие наистина.
•    По-малка чаша или по-слабо питие – намалете броя на алкохолните единици като изберете по-малка чаша вино или по-слабо питие.
•    Не се включвайте в надпиване и решавайте сами – пийте със своята собствена скорост, вместо да се чувствате притискани да пиете със скоростта на „най-бързия“ пияч в компанията.

Източник (с малка адаптация за нашите условия)

Промените и общуването като причини за употреба на вещества

Posted on by
Отговор

В предишни две статии (тук и тук) говорихме за няколко причини тийнейджърите да употребяват наркотици и алкохол: желанието им да се впишат в нова или избрана от тях среда, емоционалната болка и секса. Сега ще се спрем на други две възможни причини: промените и общуването.

Промените в живота

Промените в живота на тийнейджърите – като преместване на ново място за живеене, развод, пубертет, смяна на училища – често пъти могат да бъдат време на катаклизми, които могат да подтикнат много деца да потърсят утеха в алкохола и наркотиците.

Тийнейджърите, чиито родители им обръщат по-малко внимание, е по-вероятно да употребяват наркотици
Шестият годишен доклад Teens Today разкрива, че тийнейджърите в гимназията, чиито родители обръщат най-малко внимание на промени като пубертета или промени в училището, са в 42% по-висок риск да имат високорисково поведение, включително употреба на алкохол и наркотици, ранна сексуална активност и опасно шофиране. Само 18% от тийнейджърите, чиито родители им обръщат най-много внимание, се захващат с подобни рискови дейности.

Тийнейджърите, чиито родители им обръщат внимание, са по-спокойни
Тийнейджърите, чиито родители не обръщат внимание на промените в живота им, е два пъти по-вероятно да съобщават за ежедневен стрес, а също е два пъти по-вероятно да съобщават, че са депресирани и им е скучно. Проучване показва, че стресираните или депресирани тийнейджъри е по-вероятно да посегнат към алкохола и наркотиците.

Какво могат да направят родителите?

•    Обръщайте още повече внимание на поведението на детето си по време на и след промени като:
–    преминаване от основното училище в гимназията;
–    преместване в друг град;
–    развод на родителите;
–    сериозно заболяване на член от семейството.
•    Засилете наблюдението и общуването по време на такива периоди.
•    Опитайте се да не се изгубите в собствените си нужди по време на големи промени.
•    Насърчавайте открития диалог със своя тийнейджър за неговите преживявания.
•    Редовно отделяйте време, за да оставате насаме с детето си, за да засилвате връзката си и да се забавлявате заедно.

промените

Общуването

Много тийнейджъри употребяват алкохол и наркотици, за да превъзмогнат своята несигурност, за да свалят гарда и да се почувстват социално уверени с другите хора. Някои виждат ходенето на купони като начин веднага да се свържат с група деца, обединявайки се с тях срещу правилата на училището, работата и родителите.

Наркотиците осигуряват незабавно „влизане“ в това, което може да изглежда като желана социална група
Децата, които употребяват алкохол и наркотици може да изглеждат „готини“ на вашия тийнейджър, а употребата на вещества заедно с тези деца може да осигури лесен начин за присъединяване към тази група.

Наркотиците могат да накарат тийнейджърите да се чувстват наистина отворени един към други и свързани помежду си
Децата водят безкрайни разговори за всичко, когато са употребили и може да повярват, че наркотиците са им необходими, за да постигнат такова взаимодействие с другите.

Наркотиците дават на тийнейджърите нещо за правене
Колко пъти сте чували децата си да казват „Скучно ми е?“ Наркотиците дават на тийнейджърите нещо за правене, което често пъти не изисква пътуване до друго място или твърде много пари – просто тихо, спокойно място за шляене.

Какво могат да направят родителите?

•    Насърчавайте детето си и му помагайте да общува с приятели на обществено място, вместо в нечий празен дом.
•    Намерете дейности на детето си, чрез които да общува в здравословна, сигурна и наблюдавана среда.
•    Ако тийнейджърът ви си е поканил група приятели, намерете причина да останете наблизо или да се отбивате често (но не прекалявайте, иначе те няма да искат да идват в дома ви). По-малко вероятно е тийнейджърите да пият или да взимат наркотици, ако знаят, че могат да бъдат заловени всеки момент.
•    Ако детето ви отива на купон, поискайте да ви се обади по средата на вечерта (определете какви ще бъдат последствията, ако не го направи). Вие също можете да му се обадите. Ще бъде по-малко вероятно то да се напие, ако знае, че трябва да проведе разбираем разговор с вас или ако знае, че вие можете да му се обадите по всяко време.
•    Определете вечерен час и налагайте спазването му.
•    Когато тийнейджърът ви се прибере след вечер навън с приятели, погледнете го в очите, подушете дрехите и косата му и го попитайте как е минала вечерта му.
•    Ако очаквате тийнейджърът ви да се прибере, след като сте си легнали, накарайте го да ви събуди (или си нагласете аларма за вечерния му час), погледнете го в очите, подушете дрехите и косата му и го попитайте как е минала вечерта му.
•    Ако детето ви ще преспива в дома на приятел, обадете му се на стационарния телефон там точно преди или след вечерния му час.
•    Ако усетите, че тийнейджърът ви е пил или употребявал наркотици, проведете разговор с него на следващата сутрин, когато вече е трезвен.

Източник

Защо децата употребяват наркотици и алкохол? (част 2)

Posted on by
Отговор

В предишна статия говорихме за стремежа на много от децата да се усещат включени и харесвани от своите връстници. Желанието да се впишат в нова или избрана от тях среда би могло да бъде причина за употребата на наркотици и алкохол. Този път ще поговорим за други две възможни причини за употреба: емоционалната болка и секса.

децатаЕмоционална и психологическа болка

Някои тийнейджъри употребяват алкохол или наркотици, за да притъпят болката в своя живот. Когато им се даде възможност да вземат нещо, което ще ги накара временно да се почувстват по-добре, много от тях не могат да устоят.

Тийнейджърите пият или употребяват наркотици, за да се справят със семейни проблеми или трудности в училище или с оценките
Лошите оценки могат да доведат до семейни проблеми и обратното – един омагьосан кръг, който подтиква много деца към наркотиците и алкохола.

Самотата, ниската самооценка, депресията, тревожните разстройства и други психични проблеми могат да подтикнат много тийнейджъри към употреба
Нещо повече, много от тези проблеми се проявяват в комбинации, като всеки един от тях увеличава тежестта на другите.

Децата посягат към наркотиците, за да се справят с напрежението от всекидневните тийнейджърски драми
Ревност. Борба за надмощие. Клюки. Тези обичайни страни от тийнейджърския живот могат да се превърнат в сериозни проблеми за деца, които не са се научили как да се справят с трудни социални ситуации.

Какво могат да направят родителите?

• Ако забележите крайни и продължителни промени в настроението, поведението, способността за концентрация и др., заведете вашия тийнейджър при специалист, за да се разбере какво причинява проблема.
• Не си казвайте, че това е просто фаза. Ако вашият тийнейджър изглежда депресиран или не на себе си, заведете го на лекар или психолог.
• Станете „експерт“ по своето дете и по това, което се случва в живота му.
• Бъдете наясно кой влиза и кой не влиза в социалния кръг на детето ви.
• Бъдете наясно с училищните проблеми на вашия тийнейджър.
• Обръщайте внимание на начините, по които семейните въпроси се отразяват на вашето дете.
• Помагайте на детето си да се учи на стратегии за справяне в социални ситуации.
• Бъдете особено внимателни за плановете на вашия тийнейджър, когато знаете, че наистина е депресиран.
• Имайте едно наум, че дори събития, които обикновено са щастливи, може всъщност да натъжат детето ви. Например, абитуриентският бал или дипломирането.
• Бъдете отворени за комуникация и позволявайте на детето си да ви споделя насъбралите му се емоции редовно.

Секс

Може и да не ви се иска да мислите за това, но в действителност сексът, наркотиците и алкохолът са свързани по няколко начина за днешните тийнейджъри. Според едно проучване, проведено в САЩ през 2002 г. от Kaiser Family Foundation, 24% от младежите на възраст от 15 до 17 г. са споделили, че са правили повече секс, отколкото са възнамерявали, защото са били употребили наркотици или алкохол.

Тийнейджърите може да употребяват алкохол или наркотици, за да добият по-голяма увереност или за да свалят задръжките си
Тийнейджърите може да чувстват натиск, за да станат сексуално активни и те естествено могат да се притесняват от това. Много от тях се обръщат към веществата, за да се справят с тези чувства.

Някои тийнейджъри дават наркотици (например GHB) без знанието на сексуалните си мишени
За съжаление, някои тийнейджъри използват наркотици, за да принудят други да правят секс с тях.

Децата могат да имат рисково сексуално поведение, докато са под въздействието на вещества
Под въздействието на алкохол или наркотици задръжките силно намаляват, което може да накара тийнейджърите да проявят поведение, излагащо ги на риск от забременяване или предавани по полов път заболявания. Много от тийнейджърите се тревожат за тези неща заради нещо, което са направили, след като са пили или взели наркотик.

Какво могат да направят родителите?

• Говорете с децата си не само за рисковете от секса, алкохола и наркотиците, а за връзката между тях.
• Кажете на своя тийнейджър, че го обичате и заради това бихте искали първият му път да бъде специален и да му остави хубав спомен.
• Колкото и неудобно да се чувствате, кажете истината на детето си – алкохолът всъщност може да направи секса много по-лош, а не по-хубав. Пиенето може да попречи на задържането на ерекцията и на правилното поставяне на презерватива.
• Уверете се, че вашето дете е запознато с физическите и емоционалните последствия от необезопасения секс (включително инфекциите, предавани по полов път като ХИВ и забременяването) и, още по-лошо, от изнасилването.

Следва продължение

Източник

Защо тийнейджърите употребяват наркотици и алкохол?

Posted on by
Отговор

Днешните тийнейджъри живеят в много различна среда, в сравнение с времето, по което вие сте били на тяхната възраст – с голямо напрежение, технологии и други приоритети. Тук ще намерите някои от най-честите ситуации, в които тийнейджърите употребяват алкохол и наркотици, както и насоки за това, което можете да направите вие.

тийнейджърите
Вписване

Много тийнейджъри се чувстват като аутсайдери и копнеят да се усещат включени и харесвани от своите връстници. Тази нужда може да бъде толкова силна, че те се въвличат в употреба на алкохол и наркотици с надеждата, че това ще им помогне да си намерят приятели, да се впишат и да бъдат приети.

Употребата на наркотици и алкохол може да помогне на децата да влязат в желаната компания

Ако децата ви искат да се „движат“ с тийнейджъри, които пият или употребяват наркотици, то синът ви или дъщеря ви може да решат, че те също трябва да употребяват, ако искат да бъдат приети. Това за приемането може да е вярно, но вие можете да обсъдите със своя тийнейджър защо му е толкова важно да се впише точно в тази компания, при положение, че връстниците му искат от него да направи нещо, което той или тя не искат. Детето ви може също да чувства натиск дори и никой конкретно да е настоявал то да взима наркотици.

Децата може да употребяват наркотици и алкохол, за да променят имиджа си

Някои тийнейджъри пият или употребяват наркотици, за да променят имиджа си в училище или на работа и да бъдат възприемани като по-опасни и по-готини.

Тийнейджърите може да употребяват наркотици и алкохол, за да се впишат, когато се местят в ново училище или нов град

Дръжте под око своя тийнейджър, ако наскоро сте се преместили в нов град или той е преместен в ново училище. Някои деца възприемат наркотиците и алкохола като начин за лесно вписване и намиране на приятели в непозната среда.

Какво могат да направят родителите?

•    Опознайте приятелите на своето дете и техните родители.
•    Насърчете приятелите на детето ви да се събират в дома ви вместо навън – осигурете им пространство, ако е възможно, нахранете ги и ги оставяйте от време на време сами.
•    Научете номерата на мобилните и домашните телефони на най-близките приятели на детето ви.
•    Обръщайте внимание, когато децата ви споменават нови имена и се информирайте кои са тези нови приятели.
•    Разказвайте истории (или от собствения си живот, или от историята, книгите, филмите и т.н.) за хора, които са избрали да не следват тълпата и са постигнали големи неща заради това.
•    Насърчете детето си и му помогнете да влезе в отбор, клуб, младежка група, доброволческа организация или друго подобно.
•    Обяснете на своя тийнейджър, че истинските приятели няма да го принуждават да прави неща, които не му харесват.
•    Разглеждайте избора на приятели на детето ви (тези, които не одобрявате) като потенциална скрита комуникация с вас. Възможните значения на тази комуникация може да варират от заявление относно взаимоотношенията между вас и детето ви; обявяване на бунт или гняв (не става дума за здравото отделяне или индивидуализация); призив да му обърнете внимание или молба да се намесите. Изборът на приятели (също като употребата на вещества) може да бъде симптом, а не просто краен продукт.
•    Важно е тийнейджърите да чувстват, че техните родители им имат доверие и не нахлуват в личното им пространство. Но доверието трябва да е взаимно и да е построено върху отворен диалог и обсъждане между родители и деца. Точно както вашият тийнейджър иска да му се доверявате и да уважавате личното му пространство, така той трябва да знае, че като родител вие трябва да можете да се доверявате на неговите решения и да знаете, че той следва правилата на семейството. Вашето дете трябва да бъде честно с вас за всичко, което може да застраши неговите здраве и живот.
•    Ако смятате, че детето ви рискува своите здраве или живот, нека то да разбере, че сте притеснени и можете да проверите стаята му, мобилния му телефон и компютъра. Ако предприемете тази стъпка, търсете следи за употреба на алкохол и наркотици или „прибори“ за употреба на наркотици. Проверете историята на интернет браузърите за търсене на сайтове, свързани с наркотици, както и за странни имейли, съобщения и чатове. Внимавайте за необичайни абревиатури и жаргонни думи, които могат да подсказват купуване и употреба на вещества.

Източник

Следва продължение

Рискови фактори за употребата на наркотици: общност и училище

Posted on by
Отговор

Рискови фактори за употребата на наркотици и алкохол, които могат да повлияят на вашите деца: научете повече за тях.

рискови фактори за употребата на наркотициЗнаете ли кои са рисковите фактори за употреба на вещества? Кое прави някои деца по-податливи към употреба на наркотици и алкохол в сравнение с други?

Някои обичайни фактори, които могат да доведат до по-висок риск от употреба на наркотици и алкохол сред тийнейджърите, са: бунтарство; наличие на приятели, които пият или употребяват наркотици или история на зависимост в семейството.

Това обаче съвсем не са единствените рискови фактори, които застрашават тийнейджърите. Ако знаете кои са най-често срещаните фактори, които съпровождат употребата на вещества, това ще ви помогне да разберете кога да бъдете по-внимателни, кога да започнете разговор с децата си или да вземете мерки, за да промените потенциално опасна ситуация.

Основните категории рискови фактори са: индивидуални, отношения с връстници, семейство, училище и общност.

В две предишни статии ви разказахме за индивидуалните рискови фактори за употреба на наркотици и алкохол, както и за отношенията с връстниците и семейството.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани с общността:

• Лесен достъп до алкохол и наркотици в общността.
• Закони и отношение в общността спрямо употребата на алкохол и наркотици.
• Негативно отношение, липса на инвестиции и липса на средства в квартала (паркове, обществени центрове, спортни зали и др.).
• Бедност.
• Представяне на употребата на алкохол и наркотици, без да се дава информация за последствията, включително представянето ѝ в романтична/привлекателна светлина от медиите.

Какво могат да направят родителите?

• Подкрепяйте присъствието на представителите на закона.
• Направете контакт със съседите си и направете квартален патрул или някакво сдружение за взаимопомощ.
• Уверете се, че детето ви знае кои са опасните райони в квартала ви и че ги избягва.
• Използвайте представянето на употребата на наркотици и алкохол в медиите като нещо, от което човек може да се поучи и като възможност да говорите с детето си на тази тема.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани с училището:

• Трудности с ученето, започващи още в началното училище.
• Разстройства на ученето (например дислексия).
• Поставяне на детето в клас за деца със специални потребности или повтаряне на класа.
• Детето им лоши оценки, не пише домашните си.
• Бягане от училище.
• Липса на ангажираност с училището.

Какво могат да направят родителите?

• Насърчавайте у детето си положително отношение към училището.
• Уверете се, че самият вие имате положително отношение към училището и подготовката на домашните и помагайте на детето си да приема училището като удовлетворяващо.
• Уверете се, че детето ви се намира в правилната подкрепяща образователна среда.
• Ако детето ви се затруднява в училище, говорете с класния и потърсете начини да получите помощ.
• Препоръчайте на детето си да участва в организирани от училището дейности.
• Участвайте в организирани от училището дейности за родители.
• Напомняйте на детето си, че е част от училищната общност.

Източник

 

Дизайнерски наркотици

Posted on by
Отговор

Научете повече за здравните рискове от употребата на дизайнерски наркотици (legal highs) и кога да търсите медицинска помощ.

дизайнерски наркотициДизайнерски наркотици наричаме веществата, които имат подобни ефекти като други незаконни наркотици, например кокаин, амфетамин или канабис. Понякога те се наричат още „клубни наркотици“ или нови психоактивни вещества.

Много от тези наркотици вече се контролират от закона, но някои все още са легални за притежание. Последното не означава, че те са безопасни или одобрени за човешка употреба.

Някои от веществата, продавани като дизайнерски наркотици, всъщност съдържат съставки, чието притежание е незаконно.

Рискове от употребата на дизайнерски наркотици

Употребата на дизайнерски наркотици може да носи сериозни рискове за здравето. Химикалите, които те съдържат, в повечето случаи никога не са били използвани преди в лекарства за човешка употреба.

Това означава, че тези наркотици никога не са били тествани, за да се разбере дали са безопасни. Употребяващите никога не могат да бъдат сигурни какво взимат и какви могат да бъдат ефектите.

Други рискове:

•    Рисковете за вас се повишават, ако комбинирате алкохол с какъвто и да е друг законен или незаконен наркотик.
•    Употребата на дизайнерски наркотици може да свали задръжките ви, така че да направите неща, които нормално не бихте.
•    Тези наркотици могат да предизвикат параноя, кома, припадъци и в редки случаи – смърт.
•    Тъй като химическите съставки в един брандиран продукт (например хапче с определено лого и цвят) могат да бъдат променени без ваше знание, рисковете са непредвидими.
•    Дори наркотици, които изглеждат по подобен начин или имат подобни имена, могат да се различават по сила на действие или да имат различни ефекти.

Кога да потърсите медицинска помощ

Повечето проблеми в следствие на краткосрочна употреба на дизайнерски наркотици ще се уталожат, след като спрете употребата. Но негативните ефекти от някои наркотици могат да отшумят напълно чак след няколко дни, точно както е при употребата на стимуланти като кокаин или амфетамини.

Ако смятате, че правите сериозна негативна реакция скоро след употребата на дизайнерски наркотик или имате проблеми, които не отшумяват след няколко дни почивка, свеж въздух и прием на безалкохолни течности, потърсете веднага медицинска помощ, като отидете в най-близкото до вас спешно отделение.

Ако се тревожите заради продължаващи здравословни проблеми, след като сте спрели употребата на всякакви наркотици и алкохол, посетете своя личен лекар. Но ако смятате, че ви е необходим допълнителен съвет, преди да решите дали да посетите личния си лекар или не, обадете се на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола на телефон 0888 991 866 или се свържете с нейните консултанти чрез чат или имейл през www.drugsinfo-bg.org.

Дизайнерските наркотици и законът

Много от наркотиците, които преди са се продавали като законни, вече са забранени от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включително мефедрон, BZP, JWH-018, нафирон и множество други синтетични канабиноиди и катинони.

За да научите повече за дизайнерските наркотици, посетете нашия сайт.

Връстниците и семейството като рискови фактори за употреба на вещества

Posted on by
Отговор

Рискови фактори за употреба на вещества, които могат да повлияят на вашите деца: научете повече за тях.

рискови факториВ предишна статия ви разказахме за индивидуалните рискови фактори за употреба на наркотици и алкохол. Сега ще се спрем върху други фактори като връстниците и семейството.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани с връстниците:

•    Бунтарство.
•    Приятели, които пият или взимат наркотици.
•    Приятели, които са благосклонни към употребата на наркотици и алкохол.
•    Приятели, които смятат, че пиенето и употребата на наркотици не са толкова вредни.
•    Приятели, които са започнали да пият или употребяват наркотици в ранна възраст (10-12 г. или по-рано).
•    Участие в банди.

Какво могат да направят родителите?

•    Помогнете на своя тийнейджър да намери групи от връстници и активности, които поддържат здравословно и позитивно поведение. Дайте на детето си възможности да взаимодейства социално с връстници в здравословна и безопасна среда. Ако знаете, че на него му липсват социални умения, помогнете му да ги развие. Например, научете го как да се представя на други хора, да се усмихва и да се здрависва, както и да говори само за себе си, когато се чувства неудобно.
•    Насърчавайте здравите приятелства и разубеждавайте детето си за нездравите. Ако то е привлечено към приятели, които вие не одобрявате, опитайте се да поговорите с него за това какво му харесва в тяхната компания.
•    Уверете се, че одобрявате приятелите на детето си и че познавате техните родители. Внимавайте също и за онлайн „приятелите“ му.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани със семейството:

•    Семейна история на зависимост (или текуща зависимост) на близки или по-далечни роднини.
•    Преживяна травма от детето (развод, смърт на член на семейството, насилие над детето, липса на грижи и др.).
•    Малък или никакъв родителски надзор.
•    Липса на очаквания към детето или твърде високи такива.
•    Несъответни или твърде тежки наказания.
•    Ежедневни семейни конфликти – постоянни караници, враждебност, физическо насилие.
•    Липса на загриженост относно употребата на наркотици от детето.
•    Родителите не са наясно как да се отнасят към употребата на наркотици и алкохол от техния тийнейджър.
•    Родители, които страдат от депресия или друго психично заболяване.

Какво могат да направят родителите?

•    Родителите, които се възстановяват от зависимост, често се чувстват виновни заради миналото си. Не попадайте в този капан. Именно вие сте човекът, който най-много подкрепя вашето дете. Използвайте опита от миналото си, за да напътствате своето дете. Помнете – не трябва да се обвинявате, защото вие сте ключът към решението.
•    Работете върху изграждането на здрава връзка между вас и детето ви (събирайте семейството си, за да вечеряте заедно; отделяйте време за разговори; задавайте въпроси; правете различни неща заедно).
•    Бъдете включен в живота на детето си. Знайте кои са приятелите му, какво се случва в училище или по време на извънучилищните му дейности, как се справя с домашните си
•    Установете ясни правила на поведение и ги прилагайте последователно в семейството.
•    Покажете на своя тийнейджър в каква голяма степен той е неделима част от семейството.
•    Обяснете на детето си как неговата употреба на алкохол и наркотици се отразява на цялото семейство.
•    Създавайте възможности за семейно време като домашна работа, готвене, семейни вечери, разходки, игри, спорт и др. Обяснете на детето си, че очаквате то да успее и да води здравословен начин на живот и че искате да уважава тялото си, да се държи подходящо и да се пази в потенциално опасни ситуации.
Следва продължение

Източник