Спирането на алкохола за една година спаси психичното ми здраве. Самооценката и увереността ми се бяха разпаднали на парчета и нещо трябваше да се промени. Отказът от алкохола ми даде някакъв контрол над живота ми.
Когато часовникът удари полунощ в новогодишната вечер, ще завърша 12 месечния период от самоналожена трезвеност. Преди година стигнах до момент, в който пиех и пушех твърде много и – до момента, в който реших да спра – в голяма степен бях в отричане относно отражението, което употребата имаше върху здравето ми. Количеството и честотата на моето пиене бяха нормални за социалните кръгове, в които бях. Независимо дали хората, с които се виждах, се събираха чрез работа, футбол или приятелство, пиенето беше нещо обичайно.
Но в края на 2016 г. се почувствах неприятно напълнял, а психичното ми здраве се влошаваше. Редовно изпитвах това, което бих описал като депресия, и се чувствах изпълнен с тревога. Сега си давам сметка, че тези чувства бяха особено изразени след употреба, но се превръщаха в рутина.
Често си казвах, че не съм достатъчно добър или че се провалям в професионалния си живот. Тези мисли бяха нерационални, но тъй като съм решителен човек, който силно желаеше да напредне в кариерата си във връзките с обществеността, от това ставаха още по-интензивни.
Няколко инцидента през коледните празници ми помогнаха да реша. Баща ми направи коментар, който по онова време ме подразни: че изглеждам малко напълнял и че алкохолът може да е причината. След това брат ми, който не пиеше от два месеца по свои си причини, се опита да ме вербува да стана въздържател. Каза ми, че ако спра алкохола, ще се справям по-добре в работата. Макар това да ми се хареса, не бях убеден, че искам да бъда морско свинче за неговия експеримент.
След късната закуска в новогодишния ден обявих на приятелката си и съквартирантите, че спирам алкохола и цигарите за една година. Разбираемо, първата им реакция беше да се разсмеят.
Като начало начинът ми да се справям със социалното неудобство от това, че не пия, беше да се саморекламирам – казвах на всеки, който би ме слушал, че спирам да пия. Като всеки добър боксов промоутър хвалех предизвикателството, създавайки натиска, който се надявах да ме поддържа мотивиран.
Първите шест месеца бяха трудни. Понякога бях самотен. Дразнех се, когато не ме канеха да излизам, и бях извънредно разочарован от това на колко много хора животът изглежда се върти около пиенето.
Но скоро започнах да забелязвам ползите. Имах повече пари, което означаваше, че бях по-малко стресиран. Спях по-добре, което означаваше, че бях по-внимателен в работата си. Прекарвах повече време с приятелката си и посещавахме галерии и ресторанти.
Някъде по това време говорих с личния си лекар и с гордост му казах за влиянието, което трезвеността оказваше върху психичното ми здраве. Две неща, които той ми каза, ме накараха да разбера. Първо, че въздействието на алкохола и цигарите върху здравето ни е в общи линии линейно – колкото повече употребяваме, толкова повече се влошава здравето ни. Второ, най-вероятната причина за подобряването на психичното ми здраве е, че бях взел съзнателно решение за това как да живея живота си.
Толкова много хора на моята възраст – често работещи натоварена, предизвикваща стрес работа – се събират да пият, за да се отпуснат и аз не бях по-различен. Но това се превърна в банално съществуване – всички социални поводи се сливаха в един, защото всеки един се определяше от алкохола. За мен да не пия представляваше вълнуваща възможност да живея различно – да отстоявам своята независимост. Като поех активно по различен път, започнах да мисля креативно за това как да прекарвам времето си, а това означаваше, че животът стана по-интересен. И понеже вземах положителни решения за това как искам да живея, чувството ми за собствена стойност и благополучие се подобри.
Дванадесет месеца по-късно се чувствам по-добре от всякога. Не се събуждам обхванат от тревожност и не страдам от редовни кризи на самоувереността. Въпреки че повече няма да пуша, ще пия, но само от време на време и по коренно различни причини от преди. Чувствам се неспокоен за първото си питие, но мисля, че това е добър знак.
