Архив за етикет: психоактивни вещества

Защо тийнейджърите опитват алкохол?

Posted on by
Отговор

Когато започнете да се занимавате с употребата на вещества от страна на тийнейджърите ви, първата стъпка е да разберете защо те употребяват.

 

Няма една-единствена причина, поради която децата употребяват наркотици или алкохол. Но ето някои от основните проблеми и влияния, които стоят зад тийнейджърската употреба.

Важно е вие, като родител, да разберете тези причини и да разговаряте с децата си за опасностите от пиенето и употребата на наркотици.

1.    Другите хора – тийнейджърите виждат много хора да употребяват различни вещества. Те виждат своите родители и други възрастни да пият алкохол, да пушат цигари и понякога да опитват други вещества. Също така, социалната среда на тийнейджъра често се върти около пиенето и пушенето на марихуана. Понякога приятелите се подтикват един друг да пият или пушат трева, но също така е обичайно за тийнейджърите да започнат да употребяват някакво вещество, защото то вече е достъпно и те виждат своите приятели да се забавляват с него. В умовете си те виждат употребата на наркотици като част от нормалния опит на тийнейджърите.

2.    Популярните медии – 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Музиката, която тийнейджърите слушат, прави марихуаната да изглежда готина“. И 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Филмите и телевизионните шоута правят наркотиците да изглеждат като нещо, което е ОК да се употребява“ (PATS 2012). Затова бъдете наясно какви медии „поглъщат“ децата ви и говорете с тях за това.

3.    Бягство и самолечение – когато тийнейджърите са нещастни и не могат да намерят здрав начин, за да изразят фрустрацията си или доверен човек, с когото да споделят, те могат да се обърнат за утеха към веществата. В зависимост от това какво вещество употребяват те могат да се чувстват в блажена забрава, много щастливи или енергични и самоуверени.

Често пъти трудните тийнейджърски години могат да се отразят негативно на детската емоционалност, понякога дори да предизвикат депресия, така че, когато на тийнейджърите им е дадена възможност да вземат нещо, от което да се почувстват по-добре, много от тях не могат да устоят. Например, понякога тийнейджърите злоупотребяват със стимуланти (законни или не), за да получат допълнителна енергия и способност да се фокусират, когато учат или полагат изпити. Други злоупотребяват с обезболяващи или успокоителни лекарства с рецепта, за да се справят с учебния, социалния или емоционалния стрес.

тийнейджърите
4.    Скука – тийнейджърите, които не могат да понасят да бъдат сами, се затрудняват да си намират занимания или пък копнеят за вълнения и са основните кандидати за употреба на вещества. Алкохолът и марихуаната не само им дават нещо за правене, но и им помагат да запълнят вътрешната празнота, която децата усещат. Също така, тези вещества им дават допирна точка за общуване с тийнейджъри, които споделят техните преживявания – начин за моментално свързване с група от деца.

5.    Бунт – различните тийнейджъри-бунтари избират различни вещества за употреба в зависимост от своята личност. Алкохолът е предпочитаният наркотик за гневния тийнейджър, защото той го освобождава да се държи агресивно. Метамфетамините/амфетамините също насърчават агресивното, насилствено поведение и могат да бъдат далеч по-опасни и по-силни от алкохола. Марихуаната, от друга страна, изглежда, че често пъти намалява агресията и е по-скоро наркотик за бягство.

Някои тийнейджъри злоупотребяват с лекарства с рецепта, за да се забавляват на купони и да се „надрусат“. LSD и халюциногените също са наркотици за бягство, използвани често от млади хора, които се чувстват неразбрани и които може да копнеят да избягат в един по-идеалистичен и добър свят. Пушенето на цигари може да бъде форма на бунт, с която да покажат своята независимост и да ядосат родителите си.

Причините тийнейджърите да употребяват наркотици са комплексни, както и самите тийнейджъри.

 

6.    Моментално удоволствие – наркотиците и алкохолът действат бързо. Първоначалните ефекти са наистина приятни. Тийнейджърите се обръщат към употребата на наркотици, защото я виждат като пряк път към краткосрочно щастие.

7.    Липса на увереност – много срамежливи тийнейджъри, на които им липсва увереност, казват, че под влиянието на алкохол или наркотици могат да правят неща, които иначе не биха могли. Това е част от привлекателността на наркотиците и алкохола, дори и за сравнително самоуверени тийнейджъри: идва ти смелост да танцуваш, дори и да си лош танцьор или да пееш с пълно гърло, дори и да имаш ужасен глас, или да целунеш момичето, което харесваш.

Алкохолът и другите наркотици не само могат да свалят задръжките, но и да облекчават социалната тревожност. Не само че имате нещо общо с хората около вас, но я има и тази нагласа, че ако направите или кажете нещо глупаво, всеки просто ще си помисли, че сте пили твърде много или сте пушили твърде много трева.

8.    Погрешна информация – може би най-лесната за избягване причина за употреба на вещества е неточната информация за наркотиците и алкохола. Почти всеки тийнейджър има приятели, които твърдят, че са експерти по различни вещества и те са щастливи да гарантират, че рисковете са минимални. Образовайте своите тийнейджъри за употребата на наркотици, така че те да получат истинските факти за опасностите от употребата.

Източник

Самотата и отчуждението – към какво могат да ни подтикнат?

Posted on by
Отговор

Вече съм писала за това колко важно е да развиваме емоционалната интелигентност, както и социалните си умения. В динамичното време, в което живеем, често не успяваме да обърнем достатъчно внимание на себе си и на близките си. Не намираме време да говорим с децата си, да наблюдаваме процеса им на съзряване и промените, които се случват в и с тях. Понякога се оказва, че някак на сън са минали месеци и години. Нека това не прозвучи като упрек. Всеки родител прави най-доброто, на което е способен, за децата си.

Умението да общуваме ефективно, да разпознаваме собствените си емоции и тези на другите и да ги изразяваме, умението да се свързваме, себепознанието и добрата самооценка са важен фундамент за всяка една личност и се възпитават от ранна детска възраст. Те са и протективни фактори за социалната изолация и самотата.

Loneliness

Липсата на адекватни социални умения водят до отхвърляне на необходимостта отделният човек да се чувства част от някаква социална общност. Това показва, че отчуждените хора изпитват смущения в обуването, проявяват недоверие и страх и предпочитат да останат социално пасивни или в крайния си вариант – да се почувстват излишни. Тази негативна тенденция е свързана и с факта, че невъзможността за справяне с личните проблеми води до стремеж за тяхното елиминиране и бягство. Веднъж възникнал, подобен негативен ефект в общуването оказва негативно влияние върху цялостния процес на социална адаптация, провокира субективно усещане за самота, негативно възприемане на останалите хора, безсилие и дори желание за самоубийство.

Потребността да се свързваме с другите, да общуваме и да принадлежим към дадена група/групи е базисна за човека. Социалната ни природа ни подтиква да стоим на страна от самотата, да се страхуваме от нея, да правим всичко възможно, за да я избегнем. Вероятно няма нужда да споменавам, че да си сам и да си самотен са различни понятия и че човек може да се чувства самотен, дори да е заобиколен от множество хора. Това е защото самотата произтича от непълноценното общуване, от неспособността да се осъществи истински, автентичен, пълноценен контакт с другия. Самотата често се свързва с това да си неразбран. Когато човек дълго време се чувства неразбран, не намира подходящ начин да се свърже с другите, тогава е склонен да се почувства излишен, да изпита безсилие и оттам да се отчужди.

Не всички имаме еднаква потребност от общуване и свързване с другите, но всички я имаме и я реализираме под една или друга форма – чрез комуникация или творчество например. Изразните средства могат да бъдат различни, но те са форма на общуване със заобикалящата ни действителност.

Самотата има различни форми. Тя може да бъде чувствена (липса на чувствено общуване) или интелектуална (липса на духовно общуване). Във втория случай самотата се преживява като липса на  подходящ от гледна точка на интелектуални качества човек. Ето защо много гении са се чувствали самотни, неразбрани. Защото малко хора са били в състояние да споделят техните идеи.

За да избегне самотата, човек често прибягва до някои деструктивни решения, които временно облекчават ситуацията, но не я решават, каквито са употребата на наркотици и алкохол. От една страна, те успокояват напрежението, което произтича от изолацията, а от друга страна, могат да подпомогнат човека за момент да преодолее някои свои социални затруднения, както и сами по себе си да бъдат повод за осъществяване на социални контакти.

Много хора открито признават, че използват алкохол, защото от него се отпускат и преодоляват притеснението си от общуване. Има множество примери за творци, погубени от различни свои пороци, заради това, че са се усещали самотни и неразбрани. Тийнейджъри споделят, че са започнали да използват психоактивни вещества, защото са искали да влязат в дадена група и това е бил единственият начин, който са виждали.

Страхът и болката от това да си сам, неприет, неразбран са толкова силни, че често човек е склонен на всичко, за да ги избегне. В тези моменти трудно си даваме сметка, че решението на проблема е скрит в нас и че външните „патерици“ само го задълбочават. Употребата на психоактивни вещества е бягство от ситуацията, а не реално решение.

Именно по тази причина започнах с това колко важно е да работим с емоциите си, да се научим да ги разпознаваме и да си даваме сметка от какво е продиктувано поведението ни, за да не реагираме импулсивно и неадекватно. Важно е и да развиваме уменията си за общуване, за да успяваме да предаваме добре мислите и желанията си. Важно е да работим върху самооценката си, за да можем да отстояваме личните си граници и да не се поддаваме на провокации и манипулация.

Самотата не е съдба или нещо, над което нямаме власт. Самотата е избор.

Добре е да си напомняме, че когато тръгнем към другите и те тръгват към нас.

 

Какво е нереалистичният оптимизъм и как се проявява той при употребата на наркотици и алкохол?

Posted on by
Отговор
Една от целите на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола (http://drugsinfo-bg.org/bg/) е да разпространява обективна информация относно психоактивните вещества (наркотици, алкохол и лекарства). В повечето случаи предоставянето на информация не е достатъчно, за да бъде разубеден някой да опита дадено вещество или да бъде убеден да се замисли за спиране на вече започналата употреба (в момента не става въпрос за случаите на развита зависимост, тъй като там влияние имат и други фактори).

Фокусът ни е върху следния въпрос: „Защо е възможно хората едновременно да знаят, че дадено поведение е рисково и все пак да се ангажират с него?“

Какви са нагласите на младите хора в Европа относно рисковете от употреба на психоактивни вещества?

Проучване на Евробарометър от 2011 г. показва как се възприемат рисковете от редовната и рядката употребата на наркотици (включително алкохол). Младежите са били запитани в каква степен според тях изброените вещества представляват риск за здравето на човек. Веществата са били кокаин, екстази, канабис и алкохол.

Според резултатите, България се нарежда сред първите 10 страни по дял хора, които смятат, че изброените вещества представляват висок риск за здравето. По всички показатели този дял за България е по-висок отколкото средния за Европейския съюз. Изключение прави само преценката за рядката употреба на екстази. Не е учудващо, че при младежите, които са употребявали нови психоактивни вещества, процентът смятащи, че употребата е високо рискова, е по-нисък отколкото при тези, които никога не са употребявали. Но все пак делът им остава висок.

И въпреки че българските младежи смятат, че употребата на наркотици и алкохол е високо рискова, България заема едни от челните места по употреба на различни психоактивни вещества от 15-16 годишните според последния Европейски доклад за наркотиците.

Osterich-head-in-sand

Какъв психичен механизъм би улеснил съществуването на това противоречие?

Едно възможно обяснение на това разминаване е така нареченият нереалистичен оптимизъм за бъдещи събития. Терминът е въведен от Уайнстийн и означава осъществяване на нездравословно поведение, придружено от убеждението на човека, че точно той не е в риск.

Хората правят социални сравнения, резултатът от които са твърдения като „Аз не пуша толкова, колкото другите и следователно не съм в риск от рак в сравнение с тях“. Един от централните изводи от изследванията на автора е, че хората имат тенденцията да вярват, че е по-малко вероятно негативни събития да се случат на тях, отколкото на други хора. Обратното важи за позитивните събития – считаме, че е по-вероятно те да се случат на нас, отколкото на другите хора.

По-вероятно е нереалистичният оптимизъм да се прояви относно събития, които се възприемат като контролируеми и такива, за които хората имат стереотипи за типичния човек, на когото се случва даденото събитие. Случва се употребяващите да споделят за някакви мерки, които предприемат, и които според тях намаляват риска до пренебрежим. Пример за това може да е твърдението, че винаги си набавят веществото от „проверен“ източник. Наличието на стереотипен образ за човека, който би пострадал, прави лесно разграничаването от него.

Интересното в проведените от автора изследвания е, че хората се съсредоточават върху сравненията с другите, които представят тях самите в по-добра светлина и пренебрегват показателите, по които се представят по-зле. Именно това е един от факторите, които са в основата на нереалистичния оптимизъм. В работата си често чуваме и четем подобни сравнения от употребяващи. Тези, които предпочитат определено вещество, споделят негативни мнения за употребяващите друго вещество или група вещества и се разграничават от тях. Примерно твърдение е „може да употребявам вещество А, но поне не употребявам вещество Б“.

Тъй като хората използват миналия си опит за прогнозиране на бъдещи състояния, те могат да смятат, че щом до сега даден проблем не се е появил, той няма да се появи и в бъдеще. Като пример можем да дадем човек, който пуши цигари и заявява, че го прави от 20 години и е здрав. Следователно цигарите няма да влошат здравето му и в бъдеще.

Нереалистичният оптимизъм вероятно има успокояващ ефект и наличието му е разбираемо – той кара хората да се чувстват в относителна безопасност. Освен това никой не желае да възприема себе си като средностатистически човек, за когото важат всички правила и рискове, които го правят уязвим. Ние всички искаме да вярваме, че точно на нас няма да се случи нещо лошо. Нека не просто вярваме, а да предприемаме действия.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

Защо хората употребяват наркотици?

Posted on by
Отговор

zashto

 

Много често задаваме този въпрос на децата, с които провеждаме обучения и превенция. Винаги е интересно, какъв ще бъде отговорът, без да бъде рационализиран, старателно обоснован и оценен от един, вече зрял ум.
Най-чистосърдечно, децата отговарят – защото хората се притесняват; защото искат да забравят нещо; защото са депресирани; защото искат да се харесат на някой друг; защото искат да им е по-весело, да се смеят повече и да са по-щастливи; защото им е скучно; защото искат да говорят по-лесно с другите; и т.н. Някой дори са по-дръзки и казват – „Защото са луди – как може да го правят, когато знаят, че са опасни”. Казват тези неща, без дори да са съвсем сигурни, какво точно са наркотиците.
Съвсем интуитивно, децата разбират, че тези вещества променят съзнанието и човек се чувства по различен начин, но също така са и опасни.

А какво казват учените по този въпрос? Съществуват множество теории за произхода и употребата на психоактивните вещества и свързаните с това проблеми. Всички теории имат свои основания и са базират на конкретни изследвания, само че нито една теория сама по себе си не дава пълноценна картина.
Намерени са много археологически находки, които доказват не само, че психоактивни вещества са употребявани от човека много отдавна, а и факта, че още от онези времена са били забелязани някои проблеми свързани или предизвикани от тях. Това неминуемо води и до въпроса – „Защо?” – Защо хората са толкова неразумни и безотговорни, че вече хиляди години продължават да ги използват, въпреки ясните доказателства за вредата им?

Може би, причините са по-дълбоки и се крият в базисните човешки инстинкти. Известно е, че те са глад, жажда, физическо оцеляване и секс, и са характерни не само за човека, но и за висшите животни. През последните 100-150 години поведенческите науки са предложили множество доказателства за това, че освен споменатите базисни инстинкти има и още един с пряко отношение към проблема с веществата. Това е инстинктът за промяна на психологичното състояние. Този инстинкт е толкова дълбок и мощен, колкото са и другите. В книгата си „Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества”, д-р Игор Куценок дава някои примери за това. Ако наблюдаваме поведението на децата веднага след прохождането, ще открием прилики, особено в игрите, които те харесват и играят – люлки, въртележки, въртене на място и много други двигателни активности, в резултат на които настъпва замайване и светът започва да изглежда по-различен, макар и за кратко. Това детско поведение е транскултурално. В процеса на израстване, хората откриват много други начини да задоволят този си инстинкт и начини да променят психичното си състояние. Такива занимания могат да са – четенето, слушането на музика, физическите упражнения и други. Използването на психоактивни вещества също е такъв метод, който за съжаление води и до проблеми. Употребата на вещества може да се разглежда, като рискован и често дисфункционален начин на задоволяване на един инстинкт.

Факт е, че прибягвайки до употреба на психоактивни вещества, човек цели да промени своето сегашно състояние. Но от какво състояние най-често бяга? Какъв най-често мечтае да бъде? Или – кои са най-честите причини, които тласкат човека към наркотиците? И по тези въпроси има множество теории и мнения. Това изглежда логично, тъй като тези въпроси касаят нещо изключително субективно и индивидуално – човешкия живот. Трудно е да се правят обобщения, когато всеки живот е низ от различни житейски ситуации, избори, присъствие и влияние на други хора, социално положение, култура и много други фактори. Ако се замислим, има хиляди предпоставки, които биха могли да доведат до едно единствено събитие (като да вземеш първата си доза), а едно единствено събитие може да е предпоставка за хиляди възможни решения. И така, колелото се върти.

Ако трябва да обобщим някакви причини, една от най-често споменаваните е тази, че хората започват да употребяват някакво вещество, за да намалят нивата на стреса и тревожността си, да подтиснат травматични спомени и преживявания. Хора с високо ниво на субективен стрес откриват, че след употреба на някакво вещество той намалява, което води до многократно повтаряне на употребата. Друга разпространена теория е, че хората употребяват, за да създадат у себе си удоволствено преживяване и да засилят социализацията си и да повишат самоувереността си. Наистина, ефектите от психоактивните вещества изглеждат доста примамливи. За няколко часа (а често и по-малко) ставаш точно такъв, какъвто искаш да бъдеш. А след това, какво?

Склонни сме, когато вземаме дадено решение, първо да мислим за ползите, които ще извлечем от него и избягваме да мислим за рисковете, надявайки се, че няма да ни застигнат. Никой не започва да взема наркотици с идеята да стане зависим. Никой не се напива, защото получава удоволствие от махмурлука на другия ден. Човек се решава да вземе дадено вещество, за да e малко по-щастлив, малко по-уверен, да забрави за кратко, да се успокои. Опита ни да поправим един малък щрих в живота си, често разваля цялата картина.

 

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg