Архив за етикет: семейство

Родителите и пиенето на детето

Posted on by
Отговор

Как да реагираме на употребата на алкохол от непълнолетни?

Алкохолът е най-употребяваното вещество сред американските (и българските) тийнейджъри и млади хора, което създава съществени рискове за здравето и безопасността.

Тийнейджърите опитват алкохол по различни причини – да проявят независимост, да се почувстват по-безгрижни или да избягат от стрес, натиск от връстниците и дори от скука. Много от тях са склонни да правят това, без да осъзнават напълно негативните ефекти от алкохола или здравните рискове.

Така че какво да правите, ако разберете, че детето ви пие?

Благоприятствайте редовната и продуктивна комуникация

Продуктивната комуникация с вашия млад тийнейджър или пълнолетен младеж не трябва винаги да прилича на разпит. Останете спокойни, отпуснете се и следвайте съветите по-долу, за да се уверите, че детето ви ще чуе това, което имате да му кажете и обратното.

Опитайте се да бъдете обективни и отворени. Ако искате да проведете продуктивен разговор с детето си, направете всичко възможно да останете непредубедени и да чуете неговата гледна точка. По този начин е по-вероятно детето ви да бъде възприемчиво.

Задавайте отворени въпроси. Това са въпроси, които предизвикват отговор, който е повече от „да“ или „не“. Това ще доведе до по-ангажиращ и продуктивен разговор.

Попитайте детето си защо пие. Това ще накара вашият тийнейджър да мисли за бъдещето си, какви са границите му по отношението на пиенето и какви са възможните негативни последствия. Те могат да включват да закъснява за тренировки, да прави някакви глупави или опасни неща или да има махмурлук. Отговорът на този въпрос може също да ви даде някаква яснота какво би могло да се крие зад пиенето на детето ви. След това можете да предложите начини за по-добро справяне с причините да пие.

Покажете на детето си, че го чувате. Използвайте активно слушане и рефлектирайте това, което чувате – или казаните думи, или само изразената емоция. Например можете да кажете: „Чувам, че се чувстваш претоварен и че пиенето ти помага да се отпуснеш. Така ли е?“

Обсъдете негативните ефекти от алкохола и какво означават те от гледна точка на психичното и физическото здраве, безопасността и взимането на добри решения. Поговорете за дългосрочните ефекти.

Проявете емпатия и съчувствие. Покажете на детето си, че го разбирате. Тийнейджърските години могат да са трудни. Признайте, че всеки човек се бори с трудности понякога, но алкохолът не е полезен или здравословен начин за справяне с проблемите. Дайте на детето си да разбере, че може да ви се довери.

Ако има история на зависимост в семейството ви, тогава детето ви е в много по-голям риск от зависимост. Трябва да сте наясно с повишения риск и да обсъждате това редовно с детето си, както бихте разговаряли за всяко друго заболяване.

Заемете се с проблемите спокойно и директно

Предайте ясни очаквания. Говорете недвусмислено и директно. Обяснете, че не одобрявате деца да употребяват алкохол и че очаквате от детето си да не пие, дори ако е с приятели, които го правят.

Обсъдете последствията и постигнете съгласие за тях. Разговаряйте с детето си за това какво ще се случи, ако то пие, преди да е навършило пълнолетие. Уверете си, че можете да въведете тези правила и че детето ви разбира защо ги налагате.

Помогнете на детето си да разбере законовите последствия. Употребата на алкохол преди навършване на 18 г. е незаконна (Закон за закрила на детето). Обяснете му, че има причина за съществуването на този закон и защо не одобрявате неговото нарушаване.

Обяснете му защо пиенето е много по-различно за тийнейджърите, отколкото за възрастните. Човешкият мозък продължава да се развива и доста след 20-та година и пиенето оказва значителни негативни ефекти върху неговото развитие.

Следете как се справя детето ви. Ако то продължава да пие или ви се струва, че му е трудно, това означава, че може да му е необходима допълнителна помощ или специализирано лечение. Със сигурност потърсете помощ.

пиенето и детето

Детето ви страда ли от зависимост към алкохола?

Може да е трудно да прецените кога детето ви „просто експериментира“ или има трудности с пиенето до степен, в която страда от алкохолна зависимост. Всяка употреба на алкохол е проблем, когато детето ви е непълнолетно. Ако то е на 18 или повече години, също е важно да следите за признаци за проблем.

Ако се безпокоите, е най-добре получите оценка от професионалист. Може би се тревожите, че пиенето на детето ви излиза от контрол, така че започнете със задаването на тези въпроси:

  • Дали пиенето на детето ви често пречи на неговите отговорности, като например работа, училище или задачи вкъщи?
  • Дали има моменти, в които детето ви пие повече или по-дълго, отколкото е възнамерявало?
  • Детето ви имало ли е желание или опитвало ли е повече от веднъж да намали или спре пиенето, но без да успява?
  • Прекарва ли детето ви много време в пиене? Става ли му лошо от пиене или има ли махмурлук?
  • Детето ви изпитва ли силно желание – силна нужда или импулс – да пие?
  • Продължава ли детето ви да пие, въпреки че това му създава проблеми със семейството или приятелите?
  • Детето ви изоставило ли е или намалило дейностите, които са му били важни или интересни, за да може да пие?
  • Попадало ли е детето ви повече от веднъж в ситуации по време на или след пиене, които са увеличавали вероятността то да се нарани (като шофиране, плуване, работа с машини, преминаване през опасен район или необезопасен секс) или да нарани други?

Вие познавате най-добре своето дете. При всички положения започнете разговор с него, ако имате някакви притеснения за пиенето му, и потърсете индивидуална консултация, ако имате нужда.

Превод с мъничко адаптация оттук.

Активното слушане: как да разговаряме с детето си

Posted on by
Отговор

Активното слушане: как да спрем да се караме и да започнем да комуникираме

Ако разговорите ви с детето ви за употребата му на вещества и други трудни теми свършват с караници, упорито мълчание или празен поглед, може би е време за нов подход. Активното слушане е комуникационно умение, което ви помага да отдалечите тона от гнева и мъмренето и да въвлечете детето си в истински разговор.

Как да използвате активното слушане

Как всъщност да избегнете мъмренето или постоянните престрелки? Фокусирайте се върху това, което казва детето ви, и изследвайте това, което мисли то, като използвате следните тактики:

  • отворени въпроси;
  • потвърждаване;
  • рефлексии;
  • обобщаване.

Отворени въпроси

Избягвайте въпроси, които изискват отговор „да“ или „не“. Например, вместо да питате: „Смяташ ли да правиш това отново?“, бихте могли да попитате: „Какво мислиш, че би могъл да направиш по различен начин следващия път?“ Това позволява на детето ви да има истински принос, давайки известна представа за начина му на мислене. Отворените въпроси показват на детето, че се интересувате от това, което има да каже, и го подканват към разговор.

Потвърждаване

Покажете на детето си, че забелязвате, когато постъпва правилно. Например, ако детето отговори на текстовото ви съобщение, при положение, че обикновено ви игнорира, му покажете, че оценявате това. Ако излезе с приятели и се въздържи от пиене, признайте постижението му. Макар че детето ви може да продължи да се въвлича в нежелани поведения, ако изтъквате неговите победи, това може да подобри взаимоотношенията ви и да подпомогне промяната.

активното слушане

Рефлексии

Покажете на детето си, че го чувате, като рефлектирате това, което казва. Например, ако детето ви казва: „Шефът ми е тъпак. Глоби ме, защото закъснях с 10 минути“, вие можете да рефлектирате като кажете: „Разстроен си, защото шефът ти ти е намалил заплатата заради закъснение.“ Този коментар изцяло избягва осъждане и дава възможност на детето ви да разкаже по-подробно. Липсата на рефлексия като „Ами, ти какво очакваше? Да си затвори очите?“ поставя детето ви в защитна позиция. Рефлексиите поддържат разговора и ви помагат по-добре да разберете гледната точка на детето си.

Обобщаване

Съберете и подчертайте ключовите неща, казани от детето ви. Обобщаването може да ви помогне да промените посоката на разговора или успешно да го приключите като поведете нещата към следващите стъпки. Това може да звучи като: „Добре, нека да видя дали съм разбрала какво ми казваш…“, последвано от ключовите неща, които сте чули, и следващите стъпки за вас и детето ви.

Може да са необходими известно време и практика, за да промените подхода си към своето дете, но използването на тези простички тактики може да отвори линиите за комуникация и да засили връзката помежду ви.

Източник

Загубих детето си от свръхдоза, но продължих борбата

Posted on by
Отговор

Дъщеря ми почина от свръхдоза. Споделям нейната история, за да помогна на други.

От Michelle Schwartzmier

„Разкажи им моята история.“

Моята 20-годишна дъщеря Кейси ми каза тези думи недълго преди да почине от инцидентна свръхдоза хероин на 15 януари 2017 г.

Каза ми, че ако нещо се случи с нея някой ден, би искала да напиша правдив некролог за борбата ѝ със зависимостта. Потреперах при мисълта за това. „Бих искала да помогна на някой друг. Да им помогна да се чувстват по-малко самотни“, обясни тя. „Дори да е само на един човек.“

Около седмица по-късно в нашия дом – в същата стая, в която си бяхме правили чаени партита и ѝ бях чела приказки преди сън, беше имала пижамени партита и вечери на майката и дъщерята със Снапчат и дълги разговори – тя направи свръхдоза.

Сега, седем месеца по-късно, като влизам в стаята ѝ всеки ден, спомените за малкото момиченце, танцуващо с по-малкия си брат, и гушкащо кучето си, са засенчени от картини на сърдечен масаж и сълзи.

Кейси направи свръхдоза, седейки до опакования си куфар. Тя трябваше да тръгне към рехабилитационна програма на следващия ден. Искаше да опита отново, да направи живота си по-добър, да живее. Тя имаше надежда. Аз имах надежда.

Шест дни по-късно всичко свърши. Тя почина в болницата. Същата болница, в която работя като техник в радиологията.

Беше време да спазя обещанието си, да изпълня последното желание на Кейси и да напиша нейния некролог с прозрачността, за която бяхме говорили.

Така че го направих.

Некрологът на Кейси се разпространи като вирус. Непознати хора се редяха в погребалния дом, за да отдадат почит. Заваляха съобщения за обич, подкрепа и благодарност. Историята на Кейси беше отразена в големите вестници, блогове, списания, новинарски емисии и сайтове по света. Вече има хиляди коментари и съобщения, изпратени до мен през социалните медии в отговор на некролога на Кейси.

Хора, борещи се със зависимост, семейства, борещи се със зависимостта на свой близък, и много други казаха, че са били трогнати, вдъхновени и утешени от историята на Кейси. Говореха за връзката, която са усетили с нас, и благодаряха на Кейси, че е гласът на хората със зависимост. И благодаряха на мен, че съм гласът на хилядите засегнати семейства.

Вече бях смирена и трогната от подкрепата, идваща от целия свят, и тогава получих обаждане от Вашингтон, окръг Колумбия.

„Историята на Кейси достигна Белия дом и ние ви слушаме“, каза човекът от Изпълнителния офис на Националната политика за контрол на наркотиците. Еха! Бях поразена да го чуя и това беше чест за мен.

Но истинската чест беше в думите на съобщенията, които получих. От семейства, в които има някой, страдащ от зависимост, или които вече бяха загубили дете; от зависими хора, които бяха загубили приятели; от учители, които бяха занесли некролога на Кейси на учениците си в клас; от консултанти, които го държаха в кабинетите си; от лекари, които го бяха споделили с колеги, докато са обсъждали епидемията от свръхдози; и от групи за възстановяване, които го бяха окачили на местата за сбирките си.

Най-важни бяха тези съобщения от хората, лекуващи се от зависимост, които казваха: „Нося го в джоба си и той ми помага да издържа още един ден, когато чувствам, че ще се предам.“ И от тези, в момента страдащи от зависимост, които казваха, след като бяха прочели историята на Кейси: „Ще потърся лечение.“

Това са съобщенията, които ме разплакваха. Отговорих на всяко едно от тях. Това бяха съобщенията, от които разбрах, че това, което започна като обещание между майка и дъщеря, се превърна в завет.

Не можехме да си представим, че нейният некролог ще се разпространи като вирус, достигайки хора от целия свят. Кейси искаше да помогне поне на един човек, но се оказа, че помогна на толкова много. Надявам се, че тя знае, че желанието ѝ се сбъдна.

свръхдоза

Как стигнахме дотук?

Борех се години наред с Кейси: безсънните нощи, рехабилитационните центрове, рецидивите, страхът от това телефонно обаждане. Като повечето майки, чието дете страда от зависимост, вече си бях представяла погребението на дъщеря си. Стигнах дотам, че, колкото и да ми беше омразно, осъзнах, че не мога да спася дъщеря си. Можех само да я обичам, да я окуражавам, да бъда до нея и да се моля, че тя ще намери силите да спаси себе си. Трябваше да направя най-трудното нещо за един родител: да се отдръпна малко, да приема, че съм безсилна и че не мога да контролирам лудостта и болката, през които тя преминаваше, и да приема болезнената реалност, докато се страхувам всяка минута, че всичко може да свърши по най-лошия начин. За съжаление, това се случи.

Преди тя да почине, лежах будна всяка нощ, чудейки се: „Твърде много ли правя?“, „Това, което правя, недостатъчно ли е?“, „Днес отговорна любов ли да ѝ дам или само любов?“

Сега лежа будна през нощта, задавайки си въпроси за изборите, които направих. Същите въпроси, но, което е трагично, в минало време. Твърде много ли направих? Това, което направих, недостатъчно ли беше? Ако любовта сама по себе си можеше да я спаси, тя никога нямаше да умре.

Кейси може би беше виновна за някои лоши избори. Но кой от нас е невинен в това? В момента, в който се появи болестта, изборите ѝ вече не бяха изцяло нейни. Зависимостта правеше избори вместо нея. Тя опита, бореше се и една висша сила накрая каза, че това е достатъчно и я отнесе далеч от всичко това, но за съжаление я отнесе далеч и от нас.

Нашата любима поговорка беше: „Всичко се случва с някаква причина.“ В момента ми е трудно да приема това. Каква причина може да има тя да умре толкова млада и толкова трагично?

Може би е това. Може би е вярно, когато хората казват: „Някои хора трябва да умрат, за да могат да живеят други.“ Друг цитат, който ми е трудно да приема, но може би той дава смисъл на болката в сърцето ми. Може би затова нейната история стигна толкова далеч и докосна толкова много – така че други да могат да живеят.

Дъщеря ми умря, но моето пътуване с нея и този демон още е тук, просто сега е под различна форма.

Сега живея със спомените, добри и лоши, със съжаленията и мислите „Какво, ако…“, с всички важни събития, за които тя мечтаеше и които няма да се случат, с всички неща, които тя вече е пропуснала, с всички дни, които тя трябваше да има.

Нейното бъдеще трябваше да го има. Тя трябваше да се кара с мен за бъдещи сватбени планове, трябваше да води децата си на гости и да казва неща като: „Мамо, бебето плаче. Какво трябва да правя?“ Трябваше да има още поводи да се смее с приятели и спомени с нейния брат и семейството ѝ. Трябваше да води дискусии с хора във Фейсбук и през целия ден да ме отбелязва в дълбокомислени цитати и весели мемове. Трябваше да има повече дни на майката и дъщерята, пеейки с мен в колата. Бих могла да продължавам с всички тези неща, малки и големи, който Кейси трябваше да прави. Тя трябваше да остарее, да живее повече от 20 години, 8 месеца и 60 секунди. Тя трябваше да ме погребе.

Е, накъде да тръгна сега? Трябва да вярвам, че може би това е, което всъщност тя е трябвало да направи. Това е, което аз трябва да направя. Това е причината – да говоря за борбата на Кейси и смъртта. Да разкажа нейната история. Може би да разкажа всичко на всеуслушание и по възможност да спася друг човек е заветът на нейния живот, който трябва да бъде изпълнен.

Загубата на Кейси беше опустошителна и промени живота ми, и част от мен умря с нея, но аз не мога и няма да живея в срам. Гордеех се с дъщеря си, независимо от всичко. Рецидивите и грешките не промениха това, защото тя винаги се изправяше и опитваше отново. Бях толкова горда от смелостта ѝ и откритостта ѝ за нейното заболяване.

Ще почитам нейната сила дори и в смъртта. Ще продължа да разказвам историята на Кейси, да разпространявам нейното послание към семействата и хората, страдащи от зависимост, че не са сами. Ще направя всичко възможно, за да повиша осведомеността и да разбия стигмата. Ако само един човек е прочел некролога ѝ или нейната история и е бил докоснат от нея или се е почувствал свързан с нея, тогава Кейси и други хора няма да са умрели напразно.

Всички тези, които са я прочели или са се свързали с мен, сега са част от историята на Кейси. Нейната история и историите на други, които сме загубили, не трябва да свършват с тяхната смърт. Те все още могат да достигнат до тези, които още са тук, и може би да улеснят поне малко нечие пътуване – и може би да им помогнат да стигнат до щастливия край, за който копнеят толкова силно.

свръхдоза

Всяко семейство и всеки зависим човек си имат свое собствено пътуване и макар да има разлики, всички тези пътувания са резултат от същото безмилостно заболяване. Когато обичаме човек, намиращ се в хватката на зависимостта, трябва да правим избори, трудни избори, за това как да се справяме с нашите индивидуални ситуации. Други ще го направят по различен начин, но всички сме заедно в това.

Протегнете ръка. Намерете помощ. Говорете открито.

Независимо дали имате обичан човек, който се бори със зависимост, или вече сте загубили някого, не сте сами. Около вас има други, които са минали по същия път. Свържете се с тях. Намерете помощ. Ако някак си още не сте били засегнати от зависимостта, ще бъдете. Образовайте се, знанието може да е важен актив. Време е да обърнем необходимото внимание на тази епидемия или тя ще продължи да опустошава и унищожава семействата и общностите ни. Раса, богатство, религия – нищо от това не е от значение, защото зависимостта не прави разлика. Ако вече не е влезнала в дома ви, тогава вероятно е на задната ви врата.

Кейси беше умна, забавна и пълна с живот, с поразително чувство за хумор. Тя винаги поставяше другите преди себе си и имаше здрави дом и семейство и въпреки това зависимостта я прибра толкова бързо, колкото и всеки друг. Тя не беше просто бройка, когато умря – тя беше дъщеря, сестра, племенница, братовчедка, приятел и човек, който беше обичан. По този начин се справям със скръбта си от загубата на моята дъщеря, моето малко момиченце.

Затова ще говоря, когато ме помолят, ще помагам, когато мога, и ще се опитвам да бъда силна, докато играя ролята си в този клуб, в който никой никога не иска да влезе. С времето не стана по-лесно, защото времето не лекува всички рани, но ще ставам от леглото всеки ден, дори когато не искам, и ще живея. Понякога не е ден по ден, а е час, минута, дъх по дъх. Може да не победя, но никога няма да спра да опитвам, точно както Кейси и много други не спряха.

Източник

 

Родителите и превенцията по време на криза

Posted on by
Отговор

Как родителите да предпазват детето си от рисковете от употребата на вещества във времена на криза

Една от най-неотложните грижи за много от нас е управлението на ежедневния живот с нашите семейства при тези необичайни и трудни обстоятелства около COVID-19. За тези от нас с деца, тийнейджъри или млади пълнолетни вкъщи най-добре направените ни планове за тяхното здравословно развитие може да се провалят или да се случат по-добре през това време.

Какво могат да направят родителите, за да намалят риска техните деца – които разбираемо се чувстват фрустрирани, тревожни, отегчени, депресирани или изолирани – да се въвлекат в употреба на вещества за забавление или самолечение?

Признайте, че това е трудно и за тях

Важно е да признаете това, през което преминават много млади хора, и да сте съпричастни с тях. Социализирането е критично за тяхното здраве и благополучие. Учениците, които получават смисъл и задоволство от обичайните си училищни и извънучилищни дейности, вече не разполагат с тези източници. На естествената нужда на младите хора за отделяне от родителите се пречи, а академичните и кариерни стремежи на много ученици са поставени на изчакване и са обвити в несигурност.

Позволете им да почувстват и изразят целия диапазон от мисли и емоции в момента. Опитайте се да устоите на импулса да задушите техните чувства чрез вина (например: „На хората им е далеч по-зле, отколкото на теб“), отбягване (например: „Не искам да слушам оплакванията ти“), гняв (например: „Не можеш ли да правиш нещо продуктивно в момента?!“) или безразличие (например: „Прави каквото искаш; нямам търпение за това“).

Детето ви има пълното право да чувства загуба и тревога. Тези трудни обстоятелства са възможност да развият нови умения за справяне и да се учат на адаптиране към стресиращи ситуации.

Родителите чувстват различен натиск

Родителите чувстват натиск да изпълнят работните си задължения, докато наглеждат и се грижат за децата си вкъщи. Ако продължавате да работите извън дома си, допълнително се тревожите за това, което децата ви може да правят, в случай че са без надзор.

Бъдете мили към себе си. Дайте си почивка. Макар че ефективното родителстване не може да бъде поставено на изчакване, с него не трябва и да се прекалява. Не трябва да се чувствате задължени да създадете идеалната среда за домашно обучение за децата си, да планирате всеки един момент от деня им и да запълвате цялото им време.

Да създадете пространство за малко спокойствие вкъщи е по-важно от нуждата да отбелязвате всяка точка от списъка си със задачи. Сега повече от всякога е от значение просто да сте ангажирани с детето си:

  • Дайте да се разбере, че забелязвате фрустрацията, разочарованията, скуката, тревожността, самотата и стреса, които изпитва детето ви в тези времена, и проявете съчувствие.
  • Дръжте линията за комуникация отворена, но уважавайте нуждата му от уединение.
  • Поддържайте някакъв вид структура и план за деня.
  • Хранете се заедно с децата си колкото можете по-често – това ви позволява да проследявате психичното и физическо им състояние, както и да си споделяте преживявания, истории, грижи и смях.
  • Старайте се по време на хранене и други семейни дейности да няма телефони и други начини за разсейване.
  • Проявявайте интерес към интересите на децата си и взимайте безпокойствата им насериозно.

родителите

Помнете своята роля в предотвратяването на употребата на вещества

И докато всички ние се приспособяваме към тези необичайни и трудни времена, е полезно да си спомните за ролята, която можете да изиграете в предпазването на вашето дете от употреба на вещества и зависимост. Изобилие от изследвания доказва, че родителите са най-важното влияние върху решенията, отношението и поведенията на децата, свързани с употребата на вещества.

Ето някои съвети, които могат да помогнат на родителите да управляват тийнейджърските години:

  • Водете продължаващи, подходящи за възрастта разговори и бъдете недвусмислени за своите очаквания, свързани с употребата на наркотици.
  • Бъдете наясно с дейностите и личните взаимоотношения на децата си, дори и тези дейности да са вкъщи, а взаимоотношенията да са виртуални.
  • Запознавайте се от време на време с техните пароли за социалните медии и приложения за сканиране. Уведомете ги, че правите това не поради любопитство, а за да предпазите здравето им и да се погрижите за тяхната сигурност.
  • Бъдете заслужаващ доверие и осведомен източник на информация за веществата. Вашите деца могат да се учат от вас вместо от социалните мрежи или рекламите.
  • Формирайте здравословни поведения, за да помогнете на детето си да научи как да се справя със стреса, без да се обръща към употребата на вещества.
  • Бъдете осведомени за видовете вещества, с които може да се сблъска детето ви. Някои деца все още се срещат с приятелите си извън дома, излизат навън, за да спортуват или да взимат колети от пощата. Приберете на сигурно място вещества като алкохол, лекарства и други, които имате вкъщи.

Ако подозирате или знаете, че детето ви употребява вещества, моля, потърсете помощ. Нашата безплатна и анонимна информационна линия остава отворена и ние сме тук, за да ви предоставим информацията и подкрепата, от които се нуждаете: Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Превод с адаптация оттук.

За добро или лошо: конфликти и свързване по време на криза

Posted on by
Отговор

Светът, в който съществуваме днес

Светът днес е изправен пред много несигурност, провокиранa от COVID-19. Има толкова много страх, паника, безпокойство, тъга, гняв и много други емоции, които обземат човешките сърца. Обичайният живот на бързи темпове в момента е на пауза, оставяйки ни пространство за толкова много чувства, мисли, спомени и реакции на тях. Много хора не са готови да седнат и просто да преживяват нещата. Много хора не се чувстват комфортно с това да изразяват емоциите си и дори понякога не си дават сметка какво наистина преживяват, не могат да го назоват. Хората преживяват и изразяват емоциите си по различен начин и това е окей. Важно е да не забравяме това.

Промяната е съществен елемент от живота, както в природата, така и промяната в самите нас. Но понякога не сме готови за нея, особено ако тя е внезапна. Тогава ни е много трудно да я приемем и да я интегрираме. Изисква се кураж, за да сме гъвкави в този период. Всъщност това може да бъде истинско предизвикателство и е наистина важно да се научим как да се огъваме под напрежението, но в крайна сметка да не се пречупим.

Това време е истинско предизвикателство и за връзките. Толкова много двойки са затворени по домовете си с техните деца, налагайки им се да работят от вкъщи под стрес, опитвайки се да съчетаят заедност и автономност, и освен това опитвайки се да осигурят финансовата си стабилност. Цялата тази ситуация може да направи някои стари конфликти да изглеждат като нещо още по-голямо. Индивидуалните характеристики на всеки партньор, както и предишният му житейски опит, играят голяма роля в начина, по който всеки от тях се справя с кризата от COVID-19. Някои двойки страдат от това, че единият партньор е твърде разтревожен, а другият не отразява безпокойството му по добър начин. Някои двойки спорят поради разногласия какви са правилните стъпки, които трябва да предприемат. Някои имат нужда от повече пространство, а някои жадуват за повече сплотеност.

Рано или късно всичко ще се върне към нормалното или новосъздаденото нормално. И преди да се усетим, това също ще бъде спомен. Но за да не се разминават двойките, и двамата партньори трябва да са наясно с решенията и изборите, които правят в ежедневните си взаимодействия.

Как да управляваме конфликтите

Конфликтите са неизбежни. Изследването на д-р Джон Готман доказва, че в здравите и щастливи връзки разрешаването на конфликтите става по мек и щадящ начин. Когато нещо притеснява единия партньор, той омекотява начина, по който повдига проблема пред другия. Също така поддържат нивото на физиологичната си възбуда ниско като правят почивки, когато се разстроят много. Двойките, които са щастливи заедно, поправят взаимодействието си, когато допускат грешки или казват вредни неща и деескалират, ако ситуацията стане деструктивна; и се придвижват леко към компромис или по уважителен начин създават безопасно пространство за различията си, в случай че не може да се постигне компромис.

Щастливите двойки приемат влияние едни от други, което означава, че са отворени за това мнението им да се променя от гледната точка на партньора им, а не да се „борят за своето“ и да правят така, че конфликтът да ескалира. Те постоянно комуникират и показват приемане на другия. Тук е важно да се поясни, че под „приемане“ нямаме предвид да се съгласяваме на всяка цена с другия, непрестанно да одобряваме, да се предаваме или да харесваме всичко. Това просто означава да виждаме ситуацията такава, каквато е, с вярването, че партньорът ни има абсолютното право да мисли, чувства и казва това, което мисли и чувства. Приемането създава връзка между нас, света и партньора ни. Това означава, че ни освобождава от страдание, защото просто позволява на нещата да са каквито са.

Както споменах по-рано, конфликтите са неизбежни. В допълнение, фокусът върху разрешаването на конфликта е погрешен. Изследванията на д-р Готман разкриха, че 69% от конфликтите в отношенията са вечни. Те нямат решение, тъй като се основават на трайни различия в личността и потребностите. Двойките могат или да водят диалог по тези въпроси, или да се чувстват заседнали в тях завинаги.

От своя страна, при пандемията на COVID-19, хората могат да имат различни реакции, отчасти поради разликите в начина, по който изпитват страх, как разбират и се нуждаят от безопасност, как се справят с неизвестното и от своя предишен опит с подобни ситуации. Несъответствие, което може да създаде проблеми във взаимоотношенията, се фокусира върху това как хората се чувстват, изпитвайки определени чувства, което Готман нарича „мета-емоция“. За да обработят това несъответствие, двойките трябва да разберат опита и отношението на партньора си към специфични чувства като гняв, тъга, страх, безопасност, сигурност и паника и т.н. И, разбира се, те също трябва да разберат собствените си травми. Травмата може да бъде голяма или малка, тя е нещо вредно, което е оставило емоционален отпечатък върху сърцето.

Ключът в процеса на разбиране на реакциите на партньора ви към COVID-19 е да го накарате да се чувства сигурен, да споделя за отношението си към неизвестното и миналия му опит с това, като ви казва от какво има нужда, за да се почувства сигурен през този труден период. Според д-р Готман във всяко оплакване има мечта, желание или молба. Можете ли да намерите тази на партньора си? А можете ли да споделите вашите? Болката е неизбежна в живота. Всеки я преживява. Какво научихте от трудните времена, които са изпълнени с несигурност? Можете ли да споделите това с партньора си? Направете този дар на себе си и на него. Отделете малко време, за да признаете борбите на партньора си и да бъдете мили с него. Състраданието е като мека свещ, която огрява онези части от двама ви, които изпитват трудни емоции в момента.

Чувствайте се свързани и обичани

През какви поведения се чувствате обичани? Кога се чувствате свързани с партньора си? Какво той или тя прави, за да се свърже с вас? В ежедневни малки моменти се обръщаме към нашите партньори за свързване или това, което д-р Готман нарича изграждането на „емоционалната банкова сметка“. Ние правим спестявания, които подобно на парите в банката могат да служат като буфер, когато времената станат трудни. Основният процес е свързан с осъзнаването на това как вашият партньор търси свързване и изразява емоционални нужди и след това как вие откликвате на това. Понякога може и да не забележим, че партньорът ни се опитва да се свърже и това е окей. Никой не може да бъде наясно през цялото време. Ако обаче твърде много опити за връзка останат незабелязани, вашият партньор може да спре да се опитва. Това може да доведе до емоционална връзка без радост, без обич, без смях, без хумор – двойки, които не си откликват и са недостъпни един за друг.

Близостта с друго човешко същество, свързването, това е нещо, за което повечето от нас жадуват. Не сме създадени да бъдем самотни единаци. Тогава не е изненадващо, че проектът за „Медиация при развод“ в Калифорния съобщава, че най-честата причина за развод е отчуждението и загубата на близост при партньорите, както и това, че вече не се чувстват обичани и ценени. Напомняйте си, че системното оказване на помощ на партньора, топлото и подкрепящо отношение, точно като на едни добри приятели, могат да заздравят връзката и да повишат страстта ви много повече от едноседмична екзотична ваканция.

Д-р Гари Чапман, автор на „Петте езика на любовта“, споделя, че има пет начина, по които хората се чувстват обичани. Разбирането на това как вашият партньор се чувства обичан може да ви даде представа как да подкрепите допълнително партньора си и да подхранвате вашата любов. Любовните езици са: думи за утвърждаване, подаръци, оказване на помощ, физическо докосване и качествено време, прекарано заедно. Можете да проявите креативност и да откриете начини да покажете любовта си в този труден момент, докато сте вкъщи (надяваме се) с партньора си. Думите за утвърждаване са словесни изрази на вашата обич. Примери могат да бъдат: „благодаря ти, че изми чиниите“, „изглеждаш много красив/красива днес“ и т.н. Подаръците са символичен начин, по който показвате на партньора си, че мислите за него, дори когато той не подозира. Оказването на помощ означава да правите нещо обмислено и полезно, за което знаете, че ще подпомогне партньора ви. Например да изведете кучето, да сготвите, да ремонтирате нещо, с което половинката ви не може да се справи. Примерите са много. Физическото докосване може да включва както сексуално, така и докосване на ръце, прегръдки, целувки, масажи и др. Качественото време заедно е да правите неща заедно, без да се разсейвате от друго, като игра на настолни игри, готвене заедно, ходене на разходка, редене на пъзели и т.н.

Повишете уважението и възхищението към партньора си

Работата от дома и оставането вкъщи сега означава, че прекарвате повече време с партньора си. Нормално е понякога да се чувствате раздразнени, разстроени и ядосани, когато партньорът ви не се прояви по начина, по който бихте искали. Но като просто си напомняте за положителните му качества, дори и да има личностни черти и поведение, които ви дразнят, можете да предотвратите влошаването на отношенията ви. Простата причина е, че уважението и възхищението са противоотрова за презрението, което е една от предпоставките за развод (според изследванията на д-р Готман). Ако поддържате чувство за уважение, харесване и обич към съпруга/съпругата си, е по-малко вероятно да се чувствате и да действате негативно към него/нея, когато не сте в съгласие и имате конфликт. Тренирайте ума си да вижда качества и действия, които можете да оцените високо в него/нея, вместо да се фокусирате върху грешките и недостатъците. И тогава разкажете на партньора си какво сте наблюдавали и за какво сте благодарни. Изразяването на благодарност в трудни времена е най-доброто лекарство!

Докато сте вкъщи заедно, върнете се в историята на запознанството си и си спомнете за време, в което партньорът ви направил или е казал нещо, което е било важно и специално, и му опишете защо това има значение за вас. Може би и в този момент във вас ще се пробудят чувства, мисли и преживявания, свързани с това. Важно е да ги забележите. Отстъпете крачка назад и вижте как това променя начина, по който мислите за и виждате половинката си. Как гледате на него/нея след това – по положителен или по отрицателен начин? Вижте, мозъкът ни е машина, която генерира мисли, а мислите ни могат да станат вярвания, ако ги повторим достатъчно пъти. Какво се случва, когато се закачите за отрицателна мисъл за партньора си? Признайте мисълта и забележете какво правите по-нататък като реакция. Когато спрем да забелязваме, можем да се закотвим в болезнени модели на поведение, като критикуване, обвиняване, оттегляне т.н. Нека изберем да забележим доброто в нашите партньори и по света днес.

Един от любимите ми цитати е от д-р Джон Готман. Той казва, „когато нараняваш, светът спира, а аз слушам.“ Сега изглежда сякаш светът е спрял временно. Но можете ли наистина да слушате?

Източник: https://www.gottman.com/blog/for-better-or-for-worse-conflict-and-connecting-in-crisis/

Празниците, възстановяването и семейството

Posted on by
Отговор

Как се справяме с празниците сега, когато нашето пътуване приключи с възстановяване

От Алесия Гордън, родител и застъпник

Аз съм много благодарна и щастлива, защото ще споделя тези празници със сина ми, който продължава своето възстановяване. Той е във възстановяване от три години и половина и всяка година се подобрява и продължава да избира чистия живот. Гордея се с мъжа и бащата, в които се превърна. Гордея се и с майката, в която аз се превърнах.

Това беше агонизиращо пътуване, което продължи 12 години. В началото не бих повярвала, че ще пиша за възстановяването на сина ми и за това как празниците са по-радостни от всякога. Благодарни сме за възстановяването.

В началото на нашето пътуване със зависимостта мислех, че ако обичам достатъчно сина си и ако той обича достатъчно семейството си, ще може да се промени. На всички ни трябваше много образование и време, за да научим и разберем, че той има заболяване и се нуждае от много помощ, за да се научи как да управлява заболяването си. Трябваше да науча и че това е извън моя контрол и зависи от него да направи каквото трябва, за да живее във възстановяване.

Единственият контрол, който имах, беше да го оставя да живее живота си, независимо дали продължава да употребява наркотици или не. Обичах го безусловно, но трябваше да поставя граници за себе си и нашето семейство. Беше трудно! Бяха ми необходими много практика и търпение, и вяра, че Бог ще му помогне да открие пътя си. Всички направихме грешки по пътя, но винаги полагахме усилия, за да се поучим от тях.

Нашият син опита няколко опции за професионално лечение. Някои бяха разпоредени от съда, други бяха доброволни. Той опита резидентна (затворена) програма, групи на Анонимни наркозависими, медикаментозно асистирано лечение и спонсори. Последното лечение преди продължителното му възстановяване беше шест месеца в резидентна програма и после шест месеца в защитено жилище с интензивно амбулаторно лечение. Чувствам, че всеки период на лечение го научи на нещо, даде му инструменти, помогна му да стане по-силен, помогна му със самооценката и му помогна да добие увереност в своята способност да управлява заболяването си.

Празниците са стресиращи заради нашето много голямо разширено семейство и събиранията, които винаги включват алкохол. Първата година от неговото ранно възстановяване решихме да се съберем само с най-близките членове на семейството ни и да няма алкохол на празненството ни. Следващата година той реши да дойде на събирането на по-голямото семейство и доведе приятел, който също се възстановяваше. През последната година присъства на няколко семейни празненства, на които имаше алкохол. Хубавото е, че той има приятели, които идват с него, и че има други членове на смейството, които също се възстановяват, както и много други, които са решили да не пият. Ние сме много разнообразна група и повечето от нас приемат с емпатия хора във възстановяване.

Струва ми се, че веднъж като си се ангажирал с възстановяването си, можеш да се научиш на начини за справяне и да помагаш и на други възстановяващи се. Моят син беше в състояние да мисли трезво и по-логично и откри, че има много хора в семейството ни и в нашия кръг, които се възстановяват, както и такива, които просто са решили да не употребяват вещества.

Веднъж щом мозъкът ти получи възможност да оздравее от употребата на вещества, си способен да избереш трезвеността. В състояние си да видиш, че има много други, правещи същия избор. Промяната е много трудна, но много хора са се променили. Не е лесно и не е нещо, което се прави с лека ръка. Но възстановяването определено е повод за празник!

празниците

Ако в момента имате член на семейството в активна зависимост, ето няколко неща, които помогнаха на семейството ми да се справя по време на празниците:

  • Дайте пример на семейството си и се грижете първо за себе си.
  • Вашите чувства са валидни! Давайте си време всеки ден, за да усещате това, което чувствате.
  • Настина врявам, че мислите ви, независимо дали са негативни или позитивни, ще проявяват повече от същото.
  • Единственият контрол, който имате, е вашето собствено отношение.
  • От зависимостта може да се оцелее.

Източник

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Posted on by
Отговор

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Новата учебна година и психичното здраве на детето

Posted on by
Отговор

Пет неща, които родителите трябва да знаят за връщането в училище и психичното здраве

Отново идва този момент от годината, който родителите обичат, но и от който се плашат. Тъй като наближава започването на новата учебна година, е важно да обръщате внимание на психичното здраве на детето си толкова, колкото и на физическото му здраве. Като родител на три деца съм виждала колко важно е да проследявате психичното здраве на семейството си по време на тази промяна. Кибертормозът, суицидността и самонараняването са само някои от темите, които предизвикват безпокойство у родителите с началото на учебната година, а употребата на вещества може да е свързана с всички тези проблеми.

Ето някои от нещата, които трябва да знаете за връщането в училище и психичното здраве:

Бъдете наясно, че промяната може да е трудна във всяка възраст.

Някои младежи се справят много добре с промяната, но други тя може да постави в сложна ситуация. Наблюдавайте за знаци на дистрес у децата си, когато преминават в следващ клас, започват нов спорт или сменят приятелския кръг. Можете да им помогнете да управляват стреса си като следите за промени в настроението, в обичайния режим на сън и будуване и наблюдавате за знаци на изолация.

Тъй като употребата на вещества може да бъде отдушник за много деца, можете да насърчавате здравословни начини за справяне като придържането към балансиран режим, който включва физически упражнения, пълноценно хранене и достатъчно сън. Също така помагайте на детето си да остане в позитивна социална среда и да си създаде здравословни начини за управление на стреса.

Запознайте се със знаците за често срещани психични заболявания.

Най-честите психични заболявания при младежите са тревожните разстройства, разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност и депресията. Ако се притеснявате, че детето ви може да страда от психично разстройство, консултацията със специалист, който може да направи оценка на случая, ще ви помогне.

Основните симптоми, с които трябва да сте запознати, включват лошо или променено справяне в училище, постоянно отегчение, чести физически оплаквания като главоболие и болки в стомаха, проблеми със съня, нощно напикаване и дори агресивно поведение. Можете да научите повече за връзката между психичното здраве и употребата на вещества при тийнейджъри и млади пълнолетни от Ръководството за съпътстващи разстройства (на английски език).

Научете как да започвате разговор относно психичното здраве.

Да разберете как да разговаряте за психичното здраве – точно както и за употребата на вещества – вероятно е едно от най-важните неща, които ще направите като родител. Когато започвате тези разговори, е важно да проявявате емпатия и да изразявате загриженост. Най-добре е да избягвате език, свързан със специфично разстройство, а вместо това използвате неконкретен език, като например „Тревожа се за теб“, „До теб съм“ или „Може ли да поговорим за това, което се случва с теб?“. Вие искате детето ви да знае, че сте до него при всяка една стъпка. Внимателният подход може да помогне много за изграждането на доверие помежду ви, така че детето ви да бъде по-склонно да разговаря с вас по чувствителни въпроси.

психичното здраве

Разберете какво означава тормозът и как можете да помогнете.

Тормозът може да приеме различни форми и може да включва множество различни действия. Важно е да знаете, че тормозът съществува в непрекъсната последователност – от неуместни шеги и подигравки чак до физическо насилие. Обичайно е за младежите да изпитват срам, ако са подложени на тормоз, и като следствие може да не споделят винаги с вас какво им се случва. Затова е по-важно от всякога да сте винаги отворени за разговор с детето си. Направете с него план, по който двамата да работите активно. Този план може да включва кой какво ще прави за справянето със ситуацията в зависимост от тежестта на тормоза. Важно е обаче да не обещавате да пазите тормоза в тайна – сигурността на детето ви е в риск и намесата на родител или учител почти винаги е необходима.

Тормозът може да има дългосрочно психологическо и психосоциално въздействие както върху извършващия го, така и върху жертвата, затова е толкова важно да има навременна намеса. Когато става въпрос за психичното здраве на жертвите, има силна връзка между тормоза и депресията, както и между тормоза и употребата на вещества. Хората, причиняващи тормоз, също са в повишен риск от употреба на вещества и от проблеми с правосъдието.

Когато става дума за психичното здраве на детето ви и за употребата му на вещества, е добре да потърсите помощ.

Дори за възрастните може да е трудно да приемат, че психичното ни здраве е също толкова важно, колкото и физическото, но помощта е налична. Разговорите за психичното здраве трябва да бъдат нормална част от всекидневната комуникация – също както бихте споделили за обикновена настинка или алергия. Една простичка първа стъпка за намаляване на стигмата е да се образовате за знаците и симптомите, свързани с психичното здраве.

Макар подобни материали да не са достъпни на български език в интернет пространството, можете да проверите онлайн библиотеката на Psych Hub, в която има над 100 кратки, безплатни филмчета за психичното здраве, употребата на вещества и превенцията на самоубийствата, като има отделна библиотека, посветена на младежки теми.

Полезна информация можете да намерите в развиващата се платформа за психично здраве „Кожа“. От сайта на Асоциация „Родители“ можете да изтеглите техните наръчници за родители, както и да се свържете с тях, за да получите съвети по отношение на вашето дете и взаимоотношенията ви с училището.

За консултация относно психичното здраве на детето ви и употребата му на алкохол и/или наркотици потърсете психолог, специализиран в работата с деца и юноши, или програма за рехабилитация на употребяващи и зависими непълнолетни. При нужда от медикаментозно лечение се обърнете към детски психиатър.

Източник (с някои редакции от наша страна)

Зависимостта и осем важни факта за нея

Posted on by
Отговор

Осем факта за зависимостта, за които хората обикновено грешат

Съществуват голяма стигма и неразбиране по отношение на зависимостта, лечението и възстановяването. Но вие никога не трябва да позволявате на осъждането от страна на обществото да застава на пътя ви, когато търсите помощ за своето дете, от която то се нуждае и която заслужава. Ето осем факта, които е добре да знаете, за да сте по-подготвени да помогнете на детето си.

Факт 1: Употребата на вещества (алкохол и наркотици) променя мозъка, което може да направи употребата им компулсивна (натрапчива, с усещане за принуда).

Един юноша може да започне започне да употребява наркотици от време на време или лекар може да му предпише психоактивно лекарство. С течение на времето продължителната употреба променя връзките в мозъка така, че той започва компулсивно да търси вещества независимо от негативните последствия. При употребата на опиоиди на човек може в началото да му харесва еуфорията, но много скоро наркотикът става необходим с единствената цел употребяващия да се чувства „нормален“ и да не страда от абстиненция.

Факт 2: Не е реалистично да очаквате от вашето дете да спре просто така и без никаква помощ.

Промяната на поведението, свързано с употреба на вещества, е процес. В началото вашето дете може да не смята, че има проблем. След това то може да осъзнае, че има проблем, но да изпитва противоречия относно решаването му. После то трябва да разбере как да се справи с него и да предприеме стъпки в по-здравословна посока. Това включва намирането на професионална помощ, смяната на приятелите, придобиването на умения да отказва, когато му предлагат вещества, и много повече.

Факт 3: Да се намесите рано е по-ефективно от това да чакате детето ви да „стигне дъното“.

Тъй като поведенческата промяна е процес, вместо да оставяте сина си или дъщеря си да стигнат до дъното, е важно да помогнете веднага. Освен това е много по-лесно да помогнете на някой, който още е ангажиран с училище или работа, има социална подкрепа и се интересува от спорт и хобита. С други думи, детето ви има структура, цели и социални връзки – скелето, необходимо за добър резултат.

Факт 4: Детето ви може да е амбивалентно (да изпитва противоречия) относно лечението, но последното все пак може да е ефективно.

Макар някои да посрещат добре възможността за лечение, повечето хора няма да са напълно сигурни относно спирането на употребата. Проучвания показват, че тези, които постъпват в програми за лечение на зависимости под натиск от страна на близките, които ги обичат, се справят сравнително добре, независимо от първоначалната причина да потърсят лечение.

зависимостта

Факт 5: Рецидивът се случва често и представлява възможност за учене.

Рецидивът не означава, че лечението не е свършило работа. Както е при много други хронични заболявания, много от зависимите правят по един или повече рецидива (връщат се към употребата) преди да постигнат дългосрочно възстановяване. Рецидивите се случват и когато човекът се справя добре, и когато му е трудно. Те могат да служат като възможност за учене – да се установят нещата, довели до рецидив, и да се намери начин за справяне с тях в бъдеще.

Факт 6: Позитивното поведение и уменията за общуване са по-ефективни от наказанието.

Зависимостта е заболяване на мозъка и се нуждае от семейна подкрепа, както е и при другите хронични заболявания. Засрамването, незаинтересоваността и наказанията често водят до нежелани резултати, като децата потъват още повече в рискова употреба на вещества и изолация. Това, което работи, са поведенията на засилване на позитивното, намирането на здравословни дейности, които се конкурират с употребата на вещества, и оставянето на детето да понесе естествените последствия. В съчетание с емпатия и съчувствие този подход е научно доказан начин, който помага на родителите да променят употребата на вещества на децата им.

Факт 7: Намирането на ефективен подход за лечение може да означава проучване на различни психиатри, психолози и програми, преди да откриете подходящия начин.

Най-добрите програми ще предложат задълбочена оценка на детето ви, направена от квалифициран професионалист, обучен да работи в областта на зависимостите и психичното здраве. Той ще изработи индивидуален терапевтичен план и ще съчетае методи, с които да адресира специфичните нужди на вашето дете. Но не се обезкуражавайте, ако първата проучена от вас програма не се окаже подходяща – продължете да изследвате други възможности.

Факт 8: Много хора, страдащи от зависимост към вещества, се нуждаят от дългосрочно и/или повтарящо се лечение.

Тъй като при зависимостта може да има рецидиви, преминаването през само едно лечение може да се окаже недостатъчно, за да остане вашето дете чисто. Всеки лечебен епизод позволява на детето ви да спре употребата на вещества за някакъв период от време, докато се учи на нови умения за справяне, но това може да отнеме време. Запознайте се с наличните възможности за лечение, така че да можете да направите най-добрия избор за пътя на детето ви към възстановяване.

Източник

С какво можете да помогнете на ваш близък?

Posted on by
Отговор

Как да помогнете на близък, за когото смятате, че пие твърде много

За много от нас употребата на алкохол е основна част от общуването с приятели или почивката след работа, което означава, че често забравяме, че алкохолът е потенциално инвалидизиращ наркотик.

„Макар пиенето понякога да ни доставя удоволствие, ако сме честни със себе си, изглежда, че алкохолът играе много по-централна роля в живота ни, отколкото на много от нас се харесва“, казва Марк Лийшън от Alcohol Change.

„Той се рекламира много и е общодостъпен – в барове, ресторанти, хотели, супермаркети, магазинчета и бензиностанции – и става все по-евтин. Понякога ни се струва по-лесно да приемем предложението за питие, отколкото да откажем, и е твърде лесно да си създадем лоши навици.“

Тази вкоренена социална приемливост може да попречи на някои хора да разберат кога алкохолната им консумация става опасна, но също така може да създаде проблеми и на близките им.

Ако смятате, че ваш приятел или член на семейството пие твърде много, как подхождате към проблема, без да ви кажат, че прекалявате с реакцията си?

Според Лийшън, ако не сте сигурни дали вашият близък злоупотребява с алкохол или просто си прекарва добре, първата ви стъпка трябва да бъде да се вгледате в поведението му и да видите дали разпознавате някои от ключовите знаци за зависимост.

близък

„Те включват започване на пиенето по-рано през деня и забележими стрес или тревожност, когато са минали няколко часа след последното му питие“, казва той.

„Ефектите от неговото пиене също стават забележими – например по-силен махмурлук, пропускане на срещи и чести избухвания.“

Ейми подчертава, че вашият близък може да не отговаря на стереотипа за алкохолик. Нейната сестра, Карис, е починала на 28 г. заради непоправимото увреждане, което алкохолът е причинил на тялото ѝ.

„Сестра ми беше на 21 г., завършила университет, когато за първи път се разболя“, казва тя.

„Седем години семейството ни се бореше да осигури помощта на Карис, от която тя се нуждаеше, за да победи зависимостта си. На много хора, включително на медицински професионалисти, им беше трудно да приемат, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че преувеличаваме тежестта на нейната зависимост.“

„Карис не изглеждаше като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.“

Имайки предвид това, когато обмисляте дали вашият близък злоупотребява с алкохол или не, най-важното нещо може да бъде да забравите всички предубеждения, които имате за алкохолната зависимост. Ако разпознаете притеснителна промяна в поведението му, имате пълното право да повдигнете въпроса за нея.

Лийшън казва, че вероятно ще ви бъде неприятно и неудобно да обсъждате темата с пиенето на вашия близък и изкушението да заговорите за проблема, когато сте ядосани и разстроени, е напълно разбираемо.

„Но очевидно е по-добре да говорите по този въпрос, когато сте спокойни, а близкият ви не е пил“, казва той.

„Опитайте се да бъдете честни за своите чувства, но също и деликатни – например, избягвайте епитети, които носят стигма, като „алкохолик“ или „пияница“.“

„Говорете за неговата връзка с алкохола и последствията от пиенето му, но се опитайте да избягвате остра критика. Използвайте позитивен език, като например подчертавате ползите, които близкият ви ще има, когато намали пиенето.“

близък

Предприемането на практически стъпки, като например да ограничите наличието на алкохол вкъщи или да общувате на места, които не са центрирани около алкохола, може да помогне на близкия ви, но според Лийшън е важно също да приемете, че само толкова можете да направите.

„Естествена реакция е да искате да направите всичко, което можете, за да помогнете на някого да намали пиенето или напълно да го спре, включително да опитвате да скриете алкохола от пиещия“, казва той.

„Важно е обаче да помните, че вие не сте отговорни за пиенето на близкия ви човек, нито можете да го контролирате.“

„Вие не сте причината, поради която той пие, и в края на краищата зависи от него да поеме отговорността за поведението си и да потърси професионална помощ.“

Когато се опитвате да помогнете на своя близък да намали или спре пиенето, е важно също да разберете, че това може да повлияе върху собственото ви благополучие.

Това е нещо, което Сю знае от първа ръка. Нейният син е трезвен от 18 месеца, но тя казва, че когато пиенето му е било в най-лошата фаза, тя е „ударила дъното“.

„Аз нямах живот. Бях стресирана, постоянно тревожна, лишена от сън. Животът със зависим бавно ме убиваше“, казва тя.

„Всичко се въртеше около сина ми и неговото пиене. Бях на лекарства, но нищо не помагаше. Живеех в страх всеки ден, чудейки се дали това ще е денят, в който ще го намеря мъртъв. Не излизах навън, защото се ужасявах от това, което можех да заваря после.“

„Като негова майка чувствах, че съм се провалила, че всичко е по моя вина, че съм го предала. Не можех да видя светлина в края на тунела. Никаква надежда нещата някога да се променят. Не исках повече да живея, за да се боря.“

За щастие Сю и нейният син успяват да намерят професионална помощ. Организациите, предоставящи услуги за зависими, могат да насочат вашия близък към място за помощ, но вие също можете да се възползвате от подкрепа за себе си.

Източник