Дизайнерски наркотици

Научете повече за здравните рискове от употребата на дизайнерски наркотици (legal highs) и кога да търсите медицинска помощ.

дизайнерски наркотициДизайнерски наркотици наричаме веществата, които имат подобни ефекти като други незаконни наркотици, например кокаин, амфетамин или канабис. Понякога те се наричат още „клубни наркотици“ или нови психоактивни вещества.

Много от тези наркотици вече се контролират от закона, но някои все още са легални за притежание. Последното не означава, че те са безопасни или одобрени за човешка употреба.

Някои от веществата, продавани като дизайнерски наркотици, всъщност съдържат съставки, чието притежание е незаконно.

Рискове от употребата на дизайнерски наркотици

Употребата на дизайнерски наркотици може да носи сериозни рискове за здравето. Химикалите, които те съдържат, в повечето случаи никога не са били използвани преди в лекарства за човешка употреба.

Това означава, че тези наркотици никога не са били тествани, за да се разбере дали са безопасни. Употребяващите никога не могат да бъдат сигурни какво взимат и какви могат да бъдат ефектите.

Други рискове:

•    Рисковете за вас се повишават, ако комбинирате алкохол с какъвто и да е друг законен или незаконен наркотик.
•    Употребата на дизайнерски наркотици може да свали задръжките ви, така че да направите неща, които нормално не бихте.
•    Тези наркотици могат да предизвикат параноя, кома, припадъци и в редки случаи – смърт.
•    Тъй като химическите съставки в един брандиран продукт (например хапче с определено лого и цвят) могат да бъдат променени без ваше знание, рисковете са непредвидими.
•    Дори наркотици, които изглеждат по подобен начин или имат подобни имена, могат да се различават по сила на действие или да имат различни ефекти.

Кога да потърсите медицинска помощ

Повечето проблеми в следствие на краткосрочна употреба на дизайнерски наркотици ще се уталожат, след като спрете употребата. Но негативните ефекти от някои наркотици могат да отшумят напълно чак след няколко дни, точно както е при употребата на стимуланти като кокаин или амфетамини.

Ако смятате, че правите сериозна негативна реакция скоро след употребата на дизайнерски наркотик или имате проблеми, които не отшумяват след няколко дни почивка, свеж въздух и прием на безалкохолни течности, потърсете веднага медицинска помощ, като отидете в най-близкото до вас спешно отделение.

Ако се тревожите заради продължаващи здравословни проблеми, след като сте спрели употребата на всякакви наркотици и алкохол, посетете своя личен лекар. Но ако смятате, че ви е необходим допълнителен съвет, преди да решите дали да посетите личния си лекар или не, обадете се на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола на телефон 0888 991 866 или се свържете с нейните консултанти чрез чат или имейл през www.drugsinfo-bg.org.

Дизайнерските наркотици и законът

Много от наркотиците, които преди са се продавали като законни, вече са забранени от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включително мефедрон, BZP, JWH-018, нафирон и множество други синтетични канабиноиди и катинони.

За да научите повече за дизайнерските наркотици, посетете нашия сайт.

Нараства броят на бебетата с неонатален абстинентен синдром в САЩ

Причината, поради която това изследване, проведено в САЩ, привлече вниманието ни, е липсата на подобна статистика в България. Няма данни колко от жените, зависими от опиоиди, раждат деца, нито какъв е броят на бебетата, страдащи от неонатален абстинентен синдром. Заради това не се знае нито какво става с тези деца, нито дали се взимат мерки по отношение излагането на плода на въздействието на опиоиди.

неонатален абстинентен синдромУпотребата на опиоиди по време на бременността може да причини абстинентен синдром при новородените, наречен неонатален абстинентен синдром (НАС). Ново проучване, чиято цел е била да определи степента на разпространение, контекста и разходите, свързани с НАС, открива, че случаите на НАС се увеличават в САЩ. От 2002 до 2012 г. има петкратно увеличение в броя на бебетата, родени с този синдром, като те са били 21 732 – еквивалентът на едно бебе, страдащо от опиоиден абстинентен синдром, родено на всеки 25 минути. Новородените с неонатален абстинентен синдром по-често имат и ниско тегло при раждане, както и дихателни усложнения.

Броят на родилките, които са употребявали или са били зависими от опиати, е нараснал близо пет пъти от 2000 до 2009 г. до 23 009. През 2012 г. новородените с НАС са оставали в болницата средно 16,9 дни (срещу 2,1 дена за другите новородени), което е струвало на болниците приблизително 1,5 милиарда долара. По-голямата част от тези разходи (81%) са били платени от държавните програми за медицинска помощ, като това показва тенденция, според която повечето злоупотребяващи с опиати майки произхождат от общности с ниски доходи. Увеличаващата се честота (и разходи) на наркотична абстиненция при новородените показва че са нужни мерки, за да се ограничи излагането на зародишите на опиати.

Броят на бебетата, родени с неонатален абстинентен синдром, на всеки 1000 болнични раждания, е бил: през 2000 г. 1,2; 1,5 през 2003 г.; 1,96 през 2006 г.; 3,39 през 2009 г. и 5,8 през 2012 г.

Броят на майките, употребяващи опиати, на всеки 1000 болнични раждания, е бил: 1,19 през 2000 г.; 1,26 през 2003 г.; 2,52 през 2006 г. и 5,63 през 2009 г.

Източник

Специално предупреждение за рисковете от употребата

рисковете от употребатаНе са малко източниците в интернет, където може да се намери информация относно рисковете от употребата на психоактивни вещества (наркотици и алкохол). Нещо повече, тази информация е много лесна за получаване.

Различни институции и организации издават всяка година брошури по този въпрос и ги раздават на различни събития. Експерти посещават училищата и изнасят лекции или обучения на децата, в които наблягат върху рисковете от употребата на вещества. Доста хора се обаждат направо на Информационната линия за наркотиците и алкохола, пишат ни мейли, пишат в чата и форума и направо питат: „Какво може да ми стане, ако взимам това вещество?“

Тази информация е лесно достъпна, но има един риск, който важи специално за България и никъде не го пише.

Рискът да не получиш лечение, когато имаш нужда от него

Повечето от нас са наясно в какво плачевно състояние е здравеопазването у нас. Наясно сме, че социално слабите хора още по-трудно могат да получат качествени или каквито и да е било медицински услуги. Говорихме и за липсата на държавна политика по отношение на наркотиците. Лошото е, че напоследък нещата още по-бързо се влошават.

Когато изброяваме рисковете от употребата на някои наркотици и алкохол, ще кажем на хората, че може да развият зависимост или пък да получат някакъв психиатричен проблем (например психоза). Но не им казваме, че ако това се случи, е много вероятно да няма къде и как да се лекуват в последствие.

Представяме си как протича един хипотетичен разговор, в който им го казваме:

Човекът:
–    Здравейте! Взимам диазепам от няколко месеца, може ли да имам някакви проблеми?
Ние:
–    Да, има риск да развиете зависимост. Диазепамът не бива да се употребява толкова дълго.
Човекът:
–    Аз мисля, че точно това е станало. Опитвах се да го спра, но не успявам.
Ние:
–    Разбирам. Ще ви насоча към някои болници, но имайте предвид, че може да ви върнат.
Човекът:
–    Как така да ме върнат? Нали там трябва да ми помогнат?
 Ние:
–    За съжаление, това е един от рисковете от употребата. Ако станете зависим, може да не намерите място, където да се лекувате.

Или пък се обажда тийнейджър и пита за амфетамините:

Той:
–    Ще ходя на клуб и мисля да опитам. Какво може да стане?
Ние:
–    Има опасност да получите психоза. Ако това стане, пък има опасност да не ви приемат в болница.

Или пък се обажда алкохолно зависим в абстиненция:

Той:
–    От вчера не съм пил, опитвам се да спра сам алкохола, но ми стана много зле. Може ли да ме приемат в някоя болница по спешност?
Ние:
–    Боя се, че е малко вероятно. Опитвали сме много пъти с различни спешни отделения, никой не приема веднага за детокс. Освен ако не си платите или нямате лични връзки. Имате ли такава възможност?
Той:
–    Нямам! Какво да правя, ако не ме приемат по спешност?
Ние:
–    Не искам точно това да ви казвам, но е по-добре да си вземете 1-2 бири и да ги изпиете, за да не получите делир. Последното е опасно за живота.
Той:
–    Но аз най-после взех решение да спра, не искам повече да пия!
Ние:
–    Разбирам, но за съжаление първо трябва да си намерите болница, в която са съгласни да ви приемат за детокс и тогава да спирате. Възможностите, които предоставя системата, не са никак много.

Ден след ден слушаме как хората се оплакват, че ги връщат от болници по различни причини. На едни им казват, че не работят с употребяващи наркотици, а само с алкохол; на други казват, че няма свободни места; на трети, че ако нямат психично заболяване, а само зависимост, няма да ги приемат; на четвърти, че не могат да ги приемат, ако имат придружаващи заболявания. В някои болници пък изобщо не искат и да чуват за каквито и да било употребяващи: „Ако сте само с шизофрения, ще ви приемем, иначе не.“

Обяснението се оказа просто – нямало пари. Държавата отпуска все по-малко за психиатричните грижи и директорите на болниците си правят нещо като списък с приоритетни случаи за прием. С най-нисък приоритет се оказват зависимите и употребяващите алкохол и наркотици. В някои болници последните изобщо са отпаднали от списъка за прием, там не ги искат. Нямат нито пари, нито нерви за тях. Особено ако са идвали в тази болница повече от един път.

Хората ни се оплакват, после разбират, че не можем да променим ситуацията и започват да обвиняват държавата. А ние какво да им кажем? Затова имаме предложение:

Когато специалистите предупреждават хората за рисковете от употребата на наркотици и алкохол, да им казват, че ако нещо им се случи, за тях лечение може и да няма. Така че пиенето и употребата наистина са си на тяхна отговорност.

И децата трябва да бъдат предупреждавани за това, още от малки. Задължително да се включи в обученията по превенция. Една голяма точка от урока за рисковете:

Българското здравеопазване може да ви откаже лечение!

Наркотиците и държавата: има ли държавна политика?

През далечната 1991 г. България се сблъска с проблема на рязко увеличаващия се брой зависими към наркотици. Тогава започна епохата на хероина – нещо ново и страховито за неподготвените български деца и техните родители. Неподготвена се оказа и държавата, която нямаше какво да предложи на първите пострадали. Чак през 1994 г. бе създаден Националният център по наркомании (НЦН), който трябваше да се заеме с решаването на проблема.

НЦН несъмнено се разви и доби експертно знание през годините, осъществи добри връзки с неправителствените организации, които се заеха да лекуват зависимите, и прави усилия да помага. Това, което почти не помръдна, е държавата във високите си нива. А междувременно производството на и търговията с наркотици не губят време. Хероинът вече не е „модерен“, вместо това имаме много марихуана, амфетамини и метамфетамини, както и десетки нови наркотици, които се появяват на „пазара“ всяка година.

Но държавата все така почти не помръдва.

Изчакахме си чакането

Ако липсата на опит и вечната (вече) икономическа криза преди години са били причина държавата да не помага на зависимите, то от доста време това не е актуално. Сега търсим новите причини, но не можем да ги открием. Правителството не дава обяснения за действията и бездействията си, нито пък излиза с официално заявление, че, например, не иска да помага и няма такова намерение. Оттам нататък ние тихо се отчайваме.

Имаше моментна надежда, когато България стана член на Европейския съюз. Вече сме в Европа, ще бъдем като тях, нали? Само че те имат изградени и работещи мрежи за лечение на зависими, министерствата и общините им дават сгради и пари, зависимите имат къде да се лекуват и безплатно, има кой да им подаде ръка. Хората са открили, че лечението излиза по-евтино отколкото пращането в затвор или оставянето без лечение.

Тази надежда също умря. Европа каза: „Щом вече сте в ЕС, повече няма да финансираме вашите проекти за рехабилитационни програми и други услуги за зависими. Държавата трябва сама да си поеме този ангажимент, както сме го поели ние.“ Държавата обаче не пое ангажимента.

Ние пътувахме по стажове при европейските колеги, гледахме какво ниво са достигнали и какво имат и страдахме безмълвно. Безплатно лечение в терапевтична общност? Защитено жилище за бездомните зависими? Безплатен метадон за всички нуждаещи се? Програми за малолетни и непълнолетни? Министерство на социалната политика, което плаща за квартира и осигурява работа? Хубави болнични условия? Лечение вместо затвор? Какви са тия чудеса, ние знаем, че у нас никога няма да станат. Ходим да се учим от колегите как да предлагаме качествени услуги и се връщаме у дома, за да го правим, ама без пари. Не че и това знание не е полезно, просто не можем да работим така вечно.

Ако специалистите се отчайват, то какво правят зависимите и техните близки?

Пострадалите търсят помощ. Съвсем естествено е – когато не можеш да си помогнеш сам, търсиш помощ. Стотици хора се обаждат всяка година на Информационната линия за наркотиците и алкохола. Всичките са уплашени, а някои вече са и напълно отчаяни. Въпросите, които задават, са най-често:

„Лечението в тези терапевтични общности заплаща ли се?“
„Има ли изобщо такива безплатни общности?“
„Защо в нашия град или в близост няма програми като тази (която и да е рехабилитационна програма)? Тук проблемът с наркотиците е много голям.“
„А защо почти всички услуги за зависими са концентрирани в София? Нямаме пари да отидем до там.“
„Защо отказват да приемат моя близък в поредната болница за детоксификация?“
„Моят син отключи психоза заради употреба на амфетамини, но от Центъра за психично здраве го върнаха. Казаха, че не се занимават с употребяващи. Защо?“
„Защо условията в психиатричните болници са толкова лоши?“
„Защо лечението на зависимости не се поема от Здравната каса? Аз съм здравно осигурен.“
„Защо няма места за лечение на непълнолетни зависими? Моят син е на 14, къде да го заведа?“
„Знаете ли, че в училището на нашето дете много голяма част от учениците взимат наркотици? Защо всички си затварят очите? Това са нашите деца.“
„От две години подаваме със съседите ми жалби до полицията, че пред къщите ни продават наркотици. Заплашваха, че ще ме подпалят, докато спя. Защо полицията не иска да арестува дилърите?“
„В нашия град има огромен проблем с наркотиците, те са навсякъде. Младите хора масово употребяват. Срещахме се и с кмета, но той не прояви интерес. Никой нищо не прави, защо?“
„На кого да се оплача, след като не мога в полицията? Оказа се, че дилърът, от който си купува синът ми, е полицай. Той върти търговията в квартала, но ние сме безсилни.“
„Моят син от много години е зависим. Бие ме, взима ми парите, изнесе всичко от вкъщи. Толкова пъти виках полиция, но те все го пускаха. Сега вече дори престанаха да идват. Страх ме, какво да правя?“
„Моят син има тежко психично заболяване и заедно с това е зависим. Но в психиатричната болница, където редовно го приемат, отказват да го лекуват и от зависимостта. Защо? В програмите, където лекуват зависими, пък не го приемат заради психичното заболяване. А и в тях се плаща. Къде да го изпратя?“

държавата
Ние знаем отговора на въпроса „Защо?“, но той с нищо няма да помогне на хората

Можем да им обясним, разбира се, че държавата просто няма политика за борба със зависимостите и за всичко, свързано с тях. Като няма политика, няма и национални програми. Като няма национални програми, няма и как да се отпуснат пари. Държавата едва от няколко години финансира няколко рехабилитационни програми, но така, по съвсем мъничко. Да речем, че 30-40 души годишно успяват да направят лечението си възможно с тази помощ. Останалите, които са стотици хиляди (броим проблемите с алкохола и хазарта също), разчитат на себе си, семействата си или умират.

Това не е отговорът, който българското общество иска да чуе

Отговорът, който обществото трябва да чуе, е че правителството разбира колко сериозен е проблемът и се ангажира с неговото решаване. Че ще има политика, че държавата ще бъде на мястото си, както за да се бори с престъпността, така и за да помага на всички нуждаещи се. Че тази държава ще се грижи за своя народ и няма да изключва от тези грижи цели групи хора, просто защото не са мили и сладки, и никой не ги обича. Държавата няма право да дискриминира.

А пък ние ще си бъдем на мястото и ще продължаваме да си вършим работата. Не отказваме помощ на никого. Ако държавата реши да се включи, то с радост ще приемем.

Дрога менте и дрога оригинал

дрога менте

http://epsos.de/

Днес в медиите се разпространи статия за дрога менте, която пращала масово хора в болниците по Черноморието. Темата при всички положения е много сериозна, защото става дума за хора, които са пострадали и за други хора, които вършат престъпления с продажбата на наркотици или фалшив алкохол.

За съжаление, единственото, което остава разбираемо и сериозно в тази статия, са цитираните думи на двама специалисти от Варна. Всичко останало буди недоумение или в най-добрия случай повдига още куп въпроси.

Коя дрога е менте и коя е оригинал?

Това беше първото, което се запитах. Ако някаква част от дрогата се произвеждаше по точно определена технология и под надзор във фармацевтичните заводи, то тогава можеше да говорим и за дрога, която не е менте. Но като се има предвид, че всички незаконни наркотици се произвеждат по същия начин – незаконно, кои са менте и кои са оригинал? Може би има някой производител, да речем, на амфетамини, който държи такова високо качество, че вече е създал собствена оригинална марка, с която никой друг не може да се мери и тя е оригиналът?

„Калпавата“ дрога била правена в домашни лаборатории

След като стана ясно, че незаконните наркотици не се произвеждат във фармацевтични заводи, то остават други, тайни места за тяхното производство. Твърде често те са именно домашните лаборатории – може да е нечия кухня, мазе, къща на село или което и да е удобно място. Рядко производителите са наистина химици, още по-рядко пък разполагат с истински лаборатории. И да, често взимат рецептите от интернет, тъй като там може да се намери почти всичко.

Затова домашните лаборатории в случая не са сензация и всяка една дрога реално е калпава, защото никой никъде не упражнява върху производството ѝ Български държавен контрол. Дали е правен в кухнята или в малък таен цех, никой не дава гаранции за съдържанието на наркотика.

Наркотиците, които туристите купували, били отровни

Тук отново ми хрумва въпроса „Кои наркотици са отровни и кои неотровни?“. Или ако журналистът е искал да вложи друг смисъл, какъв е бил той? От гледна точка на специалистите всички наркотици са отровни, тъй като могат да нанесат поражения върху различни системи и органи в тялото, дори и веществата да са в най-чистия си вид.

Алкохолът, който не „скапва“ мозъка

„Това нещо (алкохолът менте) е по-опасно от дрогата. Скапва ти мозъка”, казал един оцелял от алкохола менте. На мен ми звучи сякаш другият алкохол, нементето, не „скапва“ мозъка. Та се запитах: „Има ли алкохол, който не уврежда нервната система, включително мозъка?“

Страшната комбинация от „калпава дрога и менте алкохол“

Съгласна съм напълно, че дори само фалшивият алкохол може да убие човек, а комбиниран с някоя друга токсична субстанция да не говорим. Но защо само това? Ако авторът е написал статията с цел да предупреди хората от загриженост към тях, той щеше да добави също и че комбинацията на алкохол (и нементе) с каквито и да е наркотици (и некалпави) винаги е опасна. Понякога дори убива.

Некачествени амфетамини, от които не се развива зависимост

Този израз от статията много ме обърка, при това два пъти. Ако са амфетамини, то тяхната употреба може да доведе до зависимост. Ако ли пък не може да доведе до зависимост, то тогава не са амфетамини. Какво са тогава? Може би авторът е имал предвид някакъв наркотик, който се продава като амфетамин, но всъщност няма нищо общо с него. Ако е било така, е трябвало да го обясни, защото някои хора могат да помислят, че има амфетамини, които не водят до зависимост.

Що се отнася до качеството, то ако нещо е некачествено, значи има друго, което е качествено. Какви ли са критериите за качество при незаконно произведените амфетамини? Може би процентното съдържание на активната съставка? Ако да, колко трябва да е то, за да е качествен един амфетамин? А някой следи ли за качеството? Просто питам.

Интоксикацията – думата, с чиято употреба трябва малко да се внимава

Некачествените амфетамини са толкова мръсна дрога, че човек може да умре от интоксиция, се казва в статията. Добре, вероятно става дума за чисто отравяне на организма от някакви неизвестни химикали. Но е хубаво, когато журналистът пише за употребата на психоактивни вещества, да се ориентира малко с термините.

Терминът „остра интоксикация“ е дефиниран в Международната класификация на болестите – Х ревизия:

„Преходно състояние, възникващо след приемане на психоактивни вещества и водещо до нарушения в съзнанието, когнитивните функции, възприятията, афекта или поведението, или други психофизиологични функции и реакции“.

Ако говорим за отравяне, да кажем, с арсеник, то нека си остане отравяне. А интоксикацията нека си върви с ефектите на психоактивните вещества, защото тя си е нормална при тяхната употреба. Всеки, който е употребил алкохол или екстази, или друго, за някакъв период се намира в състояние на интоксикация. Малки разлики, които трябва да се вземат предвид.

Новият дизайнерски наркотик, който води до „тотална лудост“

Предполагам, че наистина има нов наркотик, който още не е забранен от закона. Все пак на „пазара“ постоянно се появяват някакви нови вещества. Но е добре, когато отправяме предупреждение, да посочим какъв е този нов опасен наркотик, какво е химичното му наименование или поне към коя група вещества спада. Ако не знаем кой е наркотикът, как да потърсим повече информация за него? А сигурни ли сме всъщност, че не е вече забранен? Иначе предупреждението хем го има, хем го няма.

Журналистът няма как да е специалист по всичко

Това е ясно, поне за мен. Затова всеки път, когато попадна на подобна статия, се питам: „Защо този журналист не е потърсил повече информация от съответните специалисти? Или може би целта му не е била да предпази хората, а просто да привлече малко повече любители на сензациите?“

Амфетаминовата психоза

амфетаминовата психозаАмфетаминовата психоза е психотично разстройство, което е причинено от употребата на амфетамини или други стимуланти (кокаин, метамфетамини и др.). Терминът „психоза” обикновено се отнася за психично разстройство, при което чувството за реалност на човека е изкривено поради наличието на халюцинации, налудни идеи и заблуди. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови, тактилни (усещане за допир) или олфакторни (мирисни).

Амфетамините могат да предизвикат различни психотични симптоми, но обикновено терминът „амфетаминова психоза” се свързва с налудно състояние, предизвикано от употребата на амфетамини, което не включва ясни халюцинации или помрачение на съзнанието (макар да е възможна лека степен на помрачение). Тази психоза е свързана с високи дози и/или продължителна употреба на веществото.

Рисковете от възникването ѝ се увеличават с възрастта, при смесена употреба на различни вещества и при наличието на други заболявания. Психозата може да стане хронична и да се влоши, ако употребата на амфетамини продължава.

Типични симптоми на амфетаминовата психоза са параноидните налудности, при които човекът се чувства застрашен или преследван, макар в действителност да няма основание за такива чувства. Той непрестанно се оглежда нервно и е прекомерно чувствителен към това, което усеща от страна на другите хора. Много възможно е той да няма халюцинации.

Амфетаминовата психоза може да бъде трудно различима от психозите, типични за шизофренията, но при адекватни лекарски грижи пациентите се възстановяват по-бързо и много по-лесно, стига, разбира се, да са преустановили употребата на амфетамини. Обикновено психозата се преодолява (поне отчасти) в рамките на един месец и напълно в рамките на шест месеца.

Хората, които страдат от шизофрения и употребяват амфетамини, изпадат в психотични състояния, характеризиращи се със строго индивидуални проблеми. В тези случаи може да бъде трудно да се определи кой симптом от кой фактор е причинен.

Амфетаминовата психоза, също както другите психози, обикновено се лекува с антипсихотични медикаменти и други психиатрични грижи. Това може да стане в болница, а при по-леките случаи – амбулаторно.

Източници: http://www.paihdelinkki.fi/en/info-bank/faq/drugs
Международна класификация на болестите, Х ревизия 2003. Глава V, Психични и поведенчески разстройства.

Интернет зависимостите

Кои са рисковите фактори за развитието на интернет зависимостите?

Вие се намирате в по-голям риск от възникването на интернет зависимости, ако:

1. Страдате от висока тревожност. В този случай може да използвате интернет, за да отклоните вниманието си от своите тревоги и страхове. Тревожно разстройство като обсесивно-компулсивното разстройство може също да допринесе за прекалено честото проверяване на електронната поща и компулсивното (натрапчиво) използване на интернет.

2. Сте депресиран. Интернет може да бъде начин на бягство от депресивни чувства, но в същото време твърде многото време, прекарано онлайн, може да влоши нещата. Интернет зависимостта допълнително допринася за стрес, изолация и самота.

3. Страдате от някаква друга зависимост. Много интернет зависими страдат от някаква друга зависимост, като от наркотици, алкохол, хазарт и секс.

4. Ви липсва социална подкрепа. Интернет зависимите често използват социални мрежи, чат или онлайн игри като безопасен начин за изграждане на нови взаимоотношения и по-уверено свързване с други хора.

5. Сте нещастен тийнейджър. Може би се чудите къде е вашето място и интернет може да ви кара да се чувствате по-уютно отколкото се чувствате с вашите приятели от истинския живот.

6. Сте по-малко мобилен или социално активен отколкото сте били преди. Например, ако се справяте с нововъзникнала инвалидност, която ограничава способността ви за придвижване. Или отглеждате малки деца, което прави трудно излизането от къщи или контакта със стари приятели.

7. Сте стресиран. Някои хора използват интернет за намаляване на стреса, но в същото време това може да има обратен ефект. Колкото повече време прекарвате в интернет, толкова по-високи ще бъдат нивата ви на стрес.

Тест за интернет зависимости (на английски). Този тест не поставя диагноза и не отменя консултацията със специалист!

интернет зависимостите
В допълнение към това, докато четях, попаднах на малко история относно компютърната зависимост и интернет зависимостите като цяло. Въпреки че все още това е спорен феномен, много от изследователите са склонни да изследват и да дискутират въпроса, тъй като употребата на компютър е неизбежна и повсеместна в съвременния свят.

М. Шотън е първият изследовател, който използва термина „компютърна зависимост“ през 1989 г. Анализирайки литературата, посветена на зависимости като алкохолизма и хазарта, изследователката решава, че поведението на пълно отдаване на разработването на софтуер и хардуер от група мъже, водещо до пренебрегване на семействата и приятелите им, е интернет зависимост.

Авторката на споменатия по-горе тест, К. Янг, се позовава при определянето на интернет зависимостите на критериите за патологичен хазарт, категоризирани в DSM-IV като разстройство на импулса. Адаптирайки именно критериите за патологичен хазарт, тя създава въпросника за интернет зависимостите.

Определено любопитно е да се направи и разграничението на интернет зависимостите спрямо обекта им. От тази перспектива, те са: киберсекс/порнография, пристрастяване към интернет връзки, компулсивни дейности в интернет (залагане, онлайн игри, пазаруване), информационно претоварване (породено от компулсивно търсене на информация и организирането й, водещо до намаляване на продуктивността). Това дава на явлението доста широк спектър от поведения. Ето защо част от изследователите са склонни да разграничават два типа проблеми, свързани с интернет: първичен и вторичен. Първичната зависимост има за обект самия интернет. А вторичната интернет зависимост се свързва със съществуващ вече проблем или компулсивно поведение, което намира реализация именно през интернет.

Източници:
http://www.helpguide.org/mental/internet_cybersex_addiction.htm
„Взаимовръзка между Интернет зависимости и благополучие“, сборник научни доклади VI-ти Национален конгрес по психология, София 18-20.XI.2011, с. 793-800

 

Колкото достъпен, толкова и опасен: зопиклон

зопиклонПрез последните няколко години се увеличава броят на хората, които се обръщат за помощ към Асоциация „Солидарност“ заради зависимост към зопиклон. Има различни причини, поради които един човек може да стигне до зависимост, като една от тях често пъти се оказва незнанието. Затова, какво е добре да знаем за зопиклон, така че да сме по-спокойни за себе си?

Четох, че зопиклон е по-ново и по-безопасно лекарство от такива като диазепам

Наистина зопиклон е по-ново лекарство, което принадлежи към друга химическа група и което е трябвало да бъде по-безопасно от бензодиазепините. В последното обаче лекарството се проваля. Зопиклон въздейства на същите рецептори в мозъка, както бензодиазепините, и поради тази причина не само има почти същите ефекти, но и същите рискове.

С рецепта или без рецепта

Зопиклон е лекарство, което задължително трябва да се продава с рецепта, както е указано и на опаковката. За съжаление, в голям брой аптеки човек може да си го купува свободно отново и отново, което реално може да му помогне да стане зависим. Затова е добре да обръщаме внимание на надписите на опаковката.

Предписание от приятели

Хората често споделят с приятели и роднини какво лекарство за какво им е помогнало. Понякога дори директно препоръчват на близкия си някой медикамент. Когато става дума за лекарства с рецепта тази практика е особено опасна. Добре е да не приемаме такива препоръки от близките си, ами вместо това да отидем на лекар. Ако не помогне, то можем да потърсим мнение от друг лекар.

Самопредписание

Много хора по едни или други причини предпочитат първо да потърсят диагноза и лечение за проблема си в интернет, преди да са посетили лекар. Много често се описват медицински проблеми във форумите, разни хора изказват предположения за болестта и в крайна сметка се стига до препоръчване на конкретни лекарства на принципа: „И аз имах подобни проблеми със съня, предписаха ми зопиклон и се оправих. Пробвайте и вие.“ Някой просто си търси лекарство и това, което му се стори подходящо за него, бива самопредписано.

Кой чете листовките на лекарствата?

В действителност, много малко хора. А листовката е там за информация на пациента и макар част от нея да не е написана с най-простите думи, все пак много от нещата в нея са разбираеми. В листовката на зопиклон ясно е написано, че има риск от развитието на зависимост, особено ако той се употребява повече от 28 дни. Затова навсякъде в листовката се говори за предписание от лекар.

От лекар до лекар има разлика

Това е най-трудната част, тъй като понякога и лекарите не обръщат внимание на това, което пише в листовката, особено ако не са специалисти по проблема, заради който сме отишли при тях. Много често хората, които ни се обаждат, започват историята си с думите: „Моят личен лекар (най-често) ми изписа зопиклон преди няколко години и продължава да ми го изписва.“

Доверието в лекаря е от огромна важност, но това не означава, че пациентът не трябва да е добре информиран. Затова, има няколко простички неща, които можем да направим, за да бъдем по-сигурни за себе си:

–    Ако страдаме от неща като безсъние, емоционални проблеми, психични проблеми (например депресия), най-добре е да поискаме от личния си лекар направление за специалист (психиатър). За безсънието, конкретно, може да има много причини и да се наложи да посетим различни специалисти.

–    Ако лекарят ни предпише нещо за сън или успокоение, добре е да го попитаме какво е това лекарство, колко дълго може да се взима без опасност и какви са рисковете от неговия прием, особено за риска от развитие на зависимост.

–    Да прочетем листовката на лекарството и ако нещо не ни е ясно или ни тревожи, да попитаме лекаря си за това.

–    Да спазваме предписаната доза и време за прием на лекарството. Ако усетим, че имаме нужда да увеличим дозата, веднага да се консултираме с лекуващия лекар. Ако човек приема по-дълго време зопиклон или лекарства от групата на бензодиазепините, това често се случва. Нарича се „развитие на толеранс“ и означава, че мозъкът е привикнал към лекарството и има нужда от по-висока доза, за да се постигне първоначалния ефект. Повишаването на толеранса е един от симптомите за развитие на зависимост и е сигнал за опасност.

–    Лекарствата като зопиклон или бензодиазепини третират само един симптом, при това за кратко, но не могат да решат проблемите, които са го породили. Затова е най-добре да потърсим помощта на подходящ психолог, който да ни помогне да открием кой е проблемът и да го подхванем по-издълбоко.

Психоактивни лекарства с рецепта – тайната вкъщи

Лекарите понякога предписват лекарства с рецепта, чиято употреба носи риск от зависимост, а хората не знаят за това.

Не са едно и две българските домакинства, в които тайно са се загнездили зависимости към лекарства. Обикновено, когато стане въпрос за зависимост, повечето хора си представят зависимост към някакви незаконни наркотици (най-често хероин) или алкохол. В уплашеното съзнание на хората изплуват маргинализираните образи на мърляви и опърпани наркомани и алкохолици, скитащи се немили-недраги по улиците. Много рядко обаче тези образи имат нещо общо с реалността. Зависимостта често пъти не може да се разпознае по външния вид на човека.

Улични наркотици, домашни наркотици

Зависимостта е заболяване, което може да се развие при злоупотребата с много видове психоактивни вещества. Някой от тях са незаконни (хероин; амфетамини; метамфетамини; кокаин и други видове), други – законни (алкохол; тютюн), а трети не са само законни, но и имат медицинско приложение (наркотични обезболяващи; транквиланти; лекарства, съдържащи производни на амфетамините). Има множество медикаменти, чиято употреба може да доведе до зависимост и много често хората не са информирани за това.

За съжаление, в България няма статистически данни относно броя на хората, които имат вредна употреба или зависимост към психоактивни лекарства. Тази зависимост остава скрита вкъщи не само за очите на приятели, колеги и роднини, но и за статистиката.

Едно от нещата, за които не бива да догонваме американците (ако вече не сме на път)

лекарства с рецепта
В една друга държава, САЩ в случая, има много красноречива статистика относно проблемите, до които води злоупотребата с психоактивни лекарства с рецепта. От нея става очевидно, че вече не е очевидно кое представлява по-голямата опасност: законните или незаконните наркотици.

Например:

•    През 2010 г. 52 млн. американци на възраст над 12 г. (или 20% от населението) са използвали поне веднъж в живота си такива лекарства без предписание от лекар, т.е. без медицинска цел.
•    6,1 млн. са ги ползвали по този начин през последния един месец.
•    Населението на САЩ, което е 5% от световното, използва 75% от всички такива лекарства на света.
•    През 2010 г. 8,76 млн. американци са злоупотребявали с лекарства по предписание, както следва:
–    5,1 млн. с наркотични обезболяващи;
–    2,2 млн. с транквиланти (успокоителни и приспивателни);
–    1,1 млн. със стимуланти.
•    През 2013 г. близо 22 000 американци за починали от свръхдоза с психоактивни лекарства с рецепта. От тях:
–    Почти 16 000 са приели свръхдоза наркотични обезболяващи.
–    Над 6 000 са приели свръхдоза транквиланти.
–    За сравнение, хората, починали от свръхдоза кокаин или хероин, взети заедно, са около 13 000.

Статистика няма, но проблемите се виждат и без нея

В последните няколко години на Информационната линия за наркотиците и алкохола зачестиха обажданията от хора, които имат проблем с приема на лекарства с рецепта. Повечето пъти става дума за медикаменти от групата на бензодиазепините (като диазепам, спрения наскоро от внос ривотрил, рохипнол и много други), понякога и за наркотични обезболяващи (като препарати, съдържащи кодеин).

Обикновено се споделя следната история в различни вариации:

„Преди 5 г. моят лекар ми предписа лекарство с рецепта, тъй като имах проблеми с нервите/със съня. Отначало взимах по една таблетка на ден, но постепенно започнах да увеличавам дозата и сега изпивам по 10 таблетки дневно (в някои случаи са и по повече). Лекарят продължава да ми изписва рецепти, когато и да отида при него, ми дава. Опитах се да спра лекарството сам преди известно време, но се почувствах много зле и започнах пак да го пия. Имам проблеми с паметта, понякога ми се губят часове от деня. Спя лошо, а през деня съм замаян и отпаднал. Чувствам се много депресиран и започнах да имам проблеми в работата. Не знам какво става, какво да правя?“

В една от вариациите на историята лекарството, към което човекът е станал зависим, изобщо се продава без рецепта.

Лекарството, което напоследък най-често ни се набива в очи, е зопиклонът. Това е поредният медикамент, който завзе пазара като нещо по-леко и по-безопасно, а се оказа, че е много добър в развиването на зависимост. Следващият път ще обърнем внимание специално на него.

Симптоми на алкохолната абстиненция – за какво да внимаваме

Научете за възможните усложнения на алкохолната абстиненция, тъй като в тежката си форма тя може да бъде фатална

Първа част тук

Продължителна алкохолна абстиненция

Продължителният алкохолен абстинентен синдром се проявява при много алкохолици, когато острата фаза на абстиненцията вече е отминала (след първите 72 ч.). Неговата интензивност не е толкова висока и постепенно намалява като сила с времето.

Някои абстинентни симптоми могат да продължават най-малко година след спиране на употребата и могат да включват:

–    много силно желание за употреба на алкохол;
–    невъзможност да се изпита удоволствие от неща, които нормално са приятни (анхедония);
–    притъпяване на усещанията;
–    дезориентация;
–    гадене и повръщане, или главоболие;
–    безсъние.

Един от важните фактори, определящи силата на абстинентните симптоми, е историята на предишни прекарани абстиненции. Други важни фактори са консумираното количество алкохол и продължителността на алкохолния прием точно преди спиране на употребата.

Феноменът „Kindling“ (разпалване)

Много алкохолно зависими преживяват многобройни епизоди на абстиненция по време на тяхното заболяване. Kindling е феномен, при който повтарящите се алкохолни детоксификации водят до утежняване на абстинентните симптоми.

Например, пиещите запойно може отначало да нямат абстинентни симптоми, но след всеки период на употреба, последван от въздържание, техните абстинентни симптоми стават по-тежки и може в крайна сметка да стигнат до напълно развит делириум тременс с конвулсивни припадъци.

Като се има предвид високата степен на рецидив при алкохолиците, всеки епизод на абстиненция е по-добре да се разглежда не като изолирано събитие, а като част от възможен дългосрочен процес, който може да доведе до опасно засилване на абстинентните симптоми при всеки следващ епизод.

Феноменът Kindling при алкохолната абстиненцияЛечение на алкохолната абстиненция

Ако симптомите на алкохолната абстиненция не се лекуват правилно или навреме, те може много бързо да станат животозастрашаващи.

Обадете се на вашия лекар или отидете в спешното отделение, ако мислите, че може да сте в абстиненция, особено ако сте употребявали алкохол често и наскоро сте спрели.

Обадете се на вашия лекар, ако симптомите продължават и след приключване на лечението.

Отидете в спешното отделение или се обадете на спешна помощ (тел. 112), ако се появят припадъци, треска, тежко объркване, халюцинации или нерегулярно сърцебиене.

Много е важно да опитвате да спрете пиенето само под лекарско наблюдение.

Вашият лекуващ лекар ще ви назначи необходимите лекарства, които ще ви помогнат да се справите с тревожността и което е по-важно, ще предотвратят появата на припадъци, които могат да бъдат фатални.

Източник