Архив за етикет: ценности

Щастието – какво е и какво не е

Posted on by
Отговор

Не мога да си представя, че животът ми би могъл да е по-добър или моята среща с изумителното щастие

Вгледах се внимателно, когато за първи път срещнах Анди – познавах ли го? Работеше в производствената секция на нашия местен магазин за хранителни стоки, а топлината в очите му и в неговото „Хей, как си?“ предполагаше, че се познаваме, макар това да беше първата ни среща.

Онова, което най-много се открояваше в него в тази първа среща, беше неговото щастие – и под „щастие“ нямам предвид тънък намек за бодрост и развеселеност. Анди изглеждаше така, сякаш изпитва дълбоко удовлетворение, което се проявяваше в радост. Това беше обратното на нещастието.

Винаги съм поразен от хора, които изглеждат истински удволетворени, които се съсредоточават върху това какво е добро в живота им. Може би Анди-тата по света ми правят впечатление, защото аз често се фокусирам върху малките несъвършенства в моята собствена ситуация. Макар че нямам съществени оплаквания за нещо в живота си, все още успявам да намеря неща, за които да бъда нещастен. Бях заинтригуван – какво е различното в него?

Опознах Анди чрез поредица кратки разговори през следващите няколко седмици, докато пазарувах, а той работеше. Не е изненадващо, че не научих никакви шокиращи тайни за това как да живея „Добрия живот“, но няколко неща, които той каза, се откроиха като напомнящи за това кое води до щастието.

щастието

Щастието е избор

В един от нашите ранни разговори, докато връзваше коледната елха на покрива на нашата кола, Анди и аз обсъждахме преживяванията си като бащи на малки деца. Докато описваше връзката със сина си, той каза: „Не мога да си представя, че животът ми би могъл да бъде по-добър, отколкото е сега.“

Бях почти изненадан от неговия коментар. Свикнал съм да слушам и да казвам, че сме „заети“, „уморени“ или „че се държим“ – особено по време на празниците и особено ние, родителите на малки деца. Не можах да скрия изненадата си и разказах на Анди колко рядко щастлив ми изглежда той.

Отговорът му беше: „Разбира се, има неща, за които бих могъл да се оплача, но решавам да не се фокусирам върху тях. Да бъдеш нещастен е лесно! Нужно е усилие, за да бъдеш щастлив.“ Той беше прав – колко лесно е да забележиш какво е лошо и да игнорираш доброто. Понякога дори се оплакваме от това, което е правилно:

  • Да трябва да заведем болното си дете до спешното отделение (а ние имаме постоянен достъп до болници, в които нон-стоп работят добри медицински специалисти).
  • Да не можем да намерим нещо в хладилника (защото е твърде пълен).
  • Да сме претрупани със задачи на работа (горките ние, имаме работа!).

Луис Си Кей има цял скеч по отношение на нашата склонност да се оплакваме от въпроси, свързани с „чудото на човешкия полет“. Казваме, че „мястото ни не е много широко“, а забравяме, че ние „седим на стол… в небето!”

Във всяка от тези ситуации можем да позволим фокусът ни да се стесни, така че всичко, което виждаме, е стресът или неудобството. Когато отстъпим назад и вземем под внимание цялата картина, можем да видим и оценим, че имаме достъп до здравни грижи, храна, работа и самолетен полет например.

Вдъхновявам се отново и отново от радостта, която хората успяват да намерят, дори ако са им се случили ужасни житейски събития. Миналото лято посетих един мой по-възрастен приятел и това се оказа последният път, в който се виждаме. Той ми каза, че отново страда от рака, който едва не го бе убил две години по-рано. Изглеждаше много оптимистичен и изпълнен с благодарност и спокойствие. Той дори беше щастлив да види отново екипа си за лечение, мъжете и жените, които му бяха удължили живота, и бяха дали на любимия съпруг и баща повече време да живее и да се сбогува с близките си. Той избра да бъде умиротворен – както в живота, така и в смъртта.

Щастието не е зависещо от…

Ще бъда щастлив, когато намеря любовта на живота си.

Ще бъда щастлив, ако ме повишат.

Ще бъда щастлив, когато моите деца най-накрая правят това, което искам.

Анди също така ми напомни, че щастието не е свързано с „ако“ или „когато“ и не зависи от това да получим точно това, което искаме или мислим, че заслужаваме. Анди ми разказа, че в продължение на повече от 10 години е имал успешна кариера в съвсем друга сфера и е трябвало да започне коренно различна работа след претърпяна голяма травма, която също така го е принудила да се откаже от приключенския спорт, който е обичал.

Лесно ми е да си представя, че ще стана кисел и депресиран, ако имах подобен опит, но Анди каза, че е решил да реинвестира енергията си в това да бъде възможно най-добрият баща за сина си. Сега той работи върху нещо ново.

щастието

Колко здрава е основата на нашето щастие?

Зависи от това колко тясно дефинираме тази основа.

  • Ако искаме всеки път нещата да се получават по „моя начин“, навярно през повечето време ще бъдем нещастни.
  • Ако ни правят щастливи младостта или красотата ни, навярно ще спрем да бъдем щастливи, когато вече не сме млади или красиви.
  • Ако работата ни прави щастливи, най-вероятно ще бъдем потиснати, когато я загубим или се пенсионираме.
  • Ако е нашето здраве, ние ще бъдем щастливи, докато не получим лоши новини от лекаря.
  • Ако това е нашата къща, ще бъдем щастливи, докато нещо не се счупи. Вероятно още утре.

Дори когато имаме нещата, които „ни правят щастливи“, това е крехко щастие, защото винаги сме поне наполовина наясно, че можем да загубим причината за  щастието си.

Имам впечатлението, че Анди и съпругата му не са „достигнали“ до щастието по тесния начин, по който сме склонни да дефинираме „Американската мечта“. Той ми разказа, че работят за изплащане на дълг и се надяват един ден да си купят първата къща. Животът им не звучи особено лесен. И все пак той е доволен точно там, където са.

Така че щастието изглежда до голяма степен е въпрос на избор и ние можем да го изберем, независимо от това какви са обстоятелствата.

Щастието е просто

Колкото и при всяко друго нещо, Анди каза, че простотата е ключът към неговото спокойствие. Той говори за обикновените ежедневни радости от хвърлянето на топка със сина му или четенето на книга заедно. В моята клинична работа често питам хората за любимите им спомени и те обикновено са най-основните преживявания: „Ям праскова с дядо си.“, „Караме кану със сина ми.“,  „Градинарстваме с майка ми.“, „Просто това да дишам и новородената ми дъщеря да е до мен.“

Има силен натиск срещу простотата. Ние сме свикнали с умствено претоварване. Очакваме постоянно забавление и разсейване. Ние носим с нас мощни компютри, чрез които цялото интернет пространство е на един клик разстояние. Нашите умове рядко са бистри.

Ние също така сме обучени да се придържаме към натрапчивото консуматорство, което е навсякъде около нас – и което никога не ни задоволява. Колко от нас са достигнали определено ниво на богатство и успех, само за да осъзнаят, че сме били по-щастливи в апартамента ни в университета, с пари колкото да заредим колата си?

Всеки един от нас трябва да определи за себе си какво е простотата. Това не означава, че трябва да продадем всички наши притежания и да дадем парите си на бедните. Можем да намерим простота, където и да сме. Независимо дали се съобразяваме с разходите, с графиците или с нашето обкръжение, простотата прави живота ни по-просторен, което ни дава повече поле за действие. Можем да дишаме. Какво би могло да е по-просто от това?

♦♦♦

Разговорите ни с Анди винаги са ободряващи. Често обичаме да бъдем около определени хора, защото харесваме в какви се превръщаме около тях. Хора като Анди ни напомнят да се усмихнем, напомнят ни, че щастието е избор. Напомнят ни и че животът не се състои в това да настояваме нещата да се случат точно така, както мислим, че искаме. Харесва ми да говоря с Анди, защото той ми напомня, че без дори да се опитвам, животът ми е невероятно богат.

щастието

Попитах Анди откъде идва неговата философия за живот. Почти очаквах от него да цитира религиозни учения – може би нещо, което е вкоренено в будизма, или “mindfulness”. Оказа се, че възниква само от собствения му житейски опит и неща, които е събрал по пътя. Той нямаше гуру, който да следва, нито догма, която да защитава.

За да бъда честен, бях облекчен и окуражен. Основното удовлетворение, което той въплъщава, е достъпно за всички и не зависи от намирането на правилната книга или правилния учител. Щастието, както е описано тук, е рождено право. И е на разположение във всеки един момент.

Източник

По пътя на промяната

Posted on by
Отговор

Промяната е гадно нещо. Няма значение каква е. Може да е толкова незначителна, колкото да свалите 5 килограма или толкова голяма, колкото да решите да предприемете лечение за зависимостта си.

Всъщност промяната е шанс за нещо по-добро.

Отделете малко време и помислете за една област от живота си, която искате да промените. Това може да бъде всичко – вашето тегло, употребата на алкохол, кариерата, бракът ви или каквото и да е друго в живота ви. Вероятно много от вас имат доста опции.

Сега, когато имате тема, какво се случва с вас? Някои могат да чувстват надежда и радост, докато мислят за промяната, докато други могат да се чувстват уплашени, колебливи, объркани или комбинация от тези. Каквото и да изпитвате е напълно нормално. Безпокойството, страхът и дори радостта могат да бъдат естествен отговор на плаването в неизвестното. И плаването в неизвестното изисква временно пребиваване извън сигурността.

Има обаче няколко важни въпроса, чиито отговори могат да направят процеса по-малко обезсърчаващ. Помислете върху тях, когато вече имате конкретна цел за промяна.

  1. Защо искате да направите тази промяна?
  2. Кой са трите най-важни причини, поради които искате да направите промяната?
  3. По скалата от 0 до 10 колко важно е за вас да направите тази промяна
  4. Защо сте на (тук напишете вашата цифра от предходния въпрос), а не 0?

Отговорите на тези въпроси ще бъдат платната, които непрекъснато ще ви тласкат в посоката, в която искате да отидете, дори и при силни бури и съпротива. Всеки път, когато се впускаме в различна посока и се опитваме да променим някоя част от нашия живот, ще срещаме съпротива – или от нас, или от хората около нас. Важното е да не се отказваме и да се държим здраво за решението си.

Има малко неща, които провокират нашите съпротиви така, както зависимостта от алкохол и наркотици. Пристрастяването ни привлича в една посока, докато последиците от нашия живот и това, че виждаме остатъците от неуспешните взаимоотношения, провала в работата и др., ни привличат в обратната посока.

Въпросите по-горе ще ви помогнат да изясните вашите ценности и защо искате да направите промяната.

Когато започнете промяна, понякога се случва да се подхлъзнете и да се провалите, а след това започвате да се самообвинявате, обезсърчавате и накрая се отказвате да продължите. Никога не се случва перфектно. Важно е да помните това и да не губите пътя.

Или често мислите повече за другите около вас – защо родителите ви, съпругата ви, съпругът ви искат тази промяна, а не защо тя е важна за вас. Тези четири въпроса помагат на вас и на хората около вас да мислят и да решават сами какви промени искат да направят.

Не забравяйте, че желанието за промяната означава, че сте в ситуация, в която не се чувствате комфортно и искате да напуснете това пространство, но то поне е познато, а да го напуснете е риск и понякога това е плашещо. Това не е лесен процес, но може да се направи малко по-лесно, като отговорите на тези четири въпроса за себе си или попитате близките си хора какво мислят по тях.

И ако се опитвате да накарате някой друг да се промени, не забравяйте, че да му кажете да направи нещо е може би най-малко ефективната помощ, която можете да му окажете. Преди да успеете да накарате някого да реализира ново поведение, трябва да разберете защо прави старото. След това, след като разберете защо, тогава може би можете да помогнете да намери своите начини за промяна. Но само ако е готов!

Затова опитайте тези въпроси върху себе си и кой знае кой или какво ще ви мотивира да извървите своя път на промяната.   

Източник

 

 

За една по-щастлива нова година

Posted on by
Отговор

Чудите се какво да промените? Как да станете по-щастливи? Какво ви липсва и от какво повече можете да получите? Вече сте направили годишната си равносметка или ви предстои? А може би дори не ви се мисли по въпроса – надявате на щастлива случайност и „нещата просто да се наредят“.

Ще станете ли по-щастливи, ако сте по-богати? А по-успешни в кариерата? А ако намерите любовта на живота си?

Колко „само ако“ можете да изброите в списъка си „За щастлив живот“?

А защо не заложите на сигурно, като вложите усилия в себе си. Предлагам ви 4 неща, които можете да си обещаете за новата година. Гарантирам дълготрайни и животопроменящи резултати.

  1. Определете ценностите и приоритетите си.

Укрепете личните си граници и поемете отговорност за себе си. Помислете кои сте, какво е важно за вас, кое бихте приели и кое не. Към какво се стремите, с какви хора искате да бъдете заобиколени, как искате да изживеете живота си.

Когато определите кои сте и към какво се стремите, ще ви бъде по-лесно да разпознавате това, което не е за вас. Ще си давате сметка къде свършвате вие и къде започва човекът срещу вас. Ще уважавате себе си повече и няма да бъдете като гъба, която попива всичко.

Когато приемете, че вие сте вие – със всичките ви предимства и недостатъци и сте ценен именно заради това – ще бъдете и по-толерантни към останалите, защото те имат същото право да бъдат себе си. Другите също имат право да не са перфектни, да имат свои възгледи за нещата, мечти и стремежи. И това е прекрасно.

  1. Научете се да казвате „Не“ и да си тръгвате.

Научете се да казвате „Не“ и да чувате „Не“. Не вървете срещу себе си. Не се товарете с отговорности, които не са ваши. Не приемайте с погрешни доводи – само защото някой ще се обиди, ще спре да ви харесва или просто защото се страхувате да отстоите себе си.

Научете се да си тръгвате от хора, места, ситуации. Да пускате неподходящото за вас без огорчение, обида и съжаление. Научете се да освобождавате път на новото и да не се страхувате от промените. Не се вкопчвайте. Не изпадайте в отчаяние. Страхът не е добър съветник. В крайна сметка няма как да се харесате на всички, важното е да не губите собственото си уважение.

Вслушвайте се в емоциите си. Те най-добре ви подсказват кое е за вас и кое – не. Това, което е за вас, ви носи усещането за спокойствие и сигурност, макар и понякога да се налага да се потрудим за него. Това, което не е вашето, свива на топка стомаха ви, кара ви да правите компромиси със себе си и оставя усещане за горчивина.

  1. Научете се да си почивате и да отделяте време за себе си.

Изучете италианското изкуство да не правите нищо. Да умееш да си почиваш наистина е изкуство. Всеки ден отделяйте поне по 15 мин. за себе си. Правете неща, които ви доставят наслада. Посветете им цялото си внимание. Отпуснете се и се насладете на процеса, без да мислите за друго. Когато ядете парче торта, правете само това. Правете го бавно, усетете вкуса му, направете го с радост.

Когато сте на среща с приятел, му посветете цялото си внимание. Бъдете там, с него – чуйте какво има да ви каже. Усетете радостта и ценността на споделянето.

Почивката и пълноценното време със себе си са изключително важни. Те презареждат батериите ни и ни вдъхновяват за нови дела. Добрата почивка е здраве, а времето със себе си е мъдрост – така опознаваме себе си.

  1. Станете своя най-добър приятел и любим.

Замислете се какво отношение очаквате от любимия/та си и от най-близките си хора и го давайте на себе си – ежедневно.

Не се съдете строго и си прощавайте, когато грешите, защото е човешко да се греши. В най-трудните моменти се опирайте първо на себе си. Казвайте си насърчителни думи, утешавайте се, потупвайте се по рамото, когато сте постигнали нещо. Недейте да злословите срещу себе си и не се упреквайте. Правете неща, който ви носят щастие – грижете се добре за себе си.

Или с други думи – приемайте се безусловно и се обичайте. Обичайте се не само на думи, а и на дела.

И това за бонус: Обградете се с хора, които ви носят светлина, с които душата ви си почива и се чувства у дома. Обградете се с хора, които ви подкрепят, ценят ви, интересуват се от мечтите и целите ви и на свой ред споделят своите с вас.

В крайна сметка е истина, че където и да отидем, отиваме със себе си. Можем да се скрием зад материалните си придобивки, социалния статус, дори за момент да забравим, но не можем дълго да се залъгваме. Щастието е субективно усещане, основано на още по-субективни фактори. Когато разберем какво ни прави щастливи и от какво се нуждаем, трябва да имаме мъжеството да го отвоюваме и защитим.

Представете си, че сте художник, който стои пред абсолютно бяло платно и може да нарисува каквото пожелае на него. Да избере цветовете, материалите, а след това да реши какво да изобрази. Вашето платно е вашият живот. Той е продукт на вашето творчество. Той е толкова уникален и неповторим, колкото сте и вие.

Творчеството е продукт на емоцията. Прекрасните неща се случват, когато вложим чувства в тях – смело и автентично. Без страх от разкриване, уязвимо, с риск да бъдем видени каквито сме. Но това е, което докосва, вълнува и свързва.

Такъв трябва да бъде и нашият живот – автентичен. Отражение на това, което сме. Наситен с неща, които са ценни за нас и ни правят щастливи.

Промяната – кога се случва?

Posted on by
Отговор

Темата за промяната и мотивацията е една от най-дискутираните. Често се питаме – „Какво кара хората да се променят?“ или „Защо въпреки деструктивните последствия от дадени действия, хората не се променят, а продължават стария модел на поведение?“

Склонни сме да мислим, че страданието поражда промяна, но имаме множество примери, които ни опровергават. Хората продължително упорстват в дадено поведение, въпреки че то видимо им причинява множество проблеми и болка, като злоупотребата с психоактивни вещества например. Ние не винаги сме разумни същества.

По този въпрос Фьодор Достоевски казва: „Откъде на всички мъдреци им е хрумнала идеята, че желанията на човека трябва да бъдат нормални или добродетелни? Защо си въобразяват, че той неизбежно трябва да желае онова, което е разумно и полезно?“

При тези обстоятелства по-важен е въпросът: „Защо хората все пак се променят?“

Промяната възниква по естествен начин и фундаментално значение за нея има мотивацията. Сама по себе си мотивацията може да бъде вътрешна и външна – породена от вътрешно желание за постигане на даден резултат или в следствие на външни фактори. По отношение на ефективността вътрешната мотивация е много по-трайна и стабилна от външната, защото се основава на ценности на личността. Мотивацията може да се повлияе от редица междуличностни и вътреличностни фактори, както и от някои интервенции, прилагани от специалисти.

Има поне три компонента на мотивацията за промяна с решаващо значение – готовност, желание и способност.

Желанието се свързва с важността, която отдаваме на промяната. За това може да се мисли и като за степен на несъответствие между настоящото състояние и желаната цел, между това, което се случва в момента, и онова, което е ценно човекът да постигне в бъдеще. До голяма степен желаното има отношение към ценностната система на човек и идеалите, които изповядва.

Понякога човек има желание, но не е способен на промяна. Това е свързано с личните ресурси, както и с външните фактори (обстоятелствата). Понякога човек много добре осъзнава рисковете от поведението си и оценява като важно това да се промени, но не е уверен в способностите си или открива причини във външната среда, които го възпрепятстват. Когато обаче несъответствието стане достатъчно голямо и промяната изглежда важна, човек може да мобилизира ресурсите си и да започне да търси начини да я осъществи.

На пръв поглед изглежда логично, че при голяма важност и способност за извършване на промяната, човек ще я осъществи. Това обаче не винаги е вярно. Много често хората не са готови да извършват промени. Готовността за промяна е свързана с подреждането на приоритетите. Това звучи като „Искам, но не сега.“ Или „Искам, но в момента имам по-належащ проблем.“ В тази ситуация човек може да влезе в играта „От утре“, защото за днес има нещо друго, по-важно. А „утре“, като старт на промяната,  може да не настъпи никога.

ПромянатаИ трите елемента – готов, желаещ и способен – могат да бъдат източник на дилемата „да, обаче…“, тоест искам, мога и съм готов, но все пак изпитвам колебания, двоумя се. Освен че имаме доводи „За“, имаме и някои „Против“. Това забавя или стопира процеса.

Какво все пак отключва промяната?

Най-естественият отговор на този въпрос е, че човек предприема промяна, когато се чувства достатъчно дискомфортно в ситуацията, в която се намира в момента. На втори поглед обаче има достатъчно доказателства от опита, които опровергават това твърдение. За много хора  унижението, срамът, вината, болката, самотата и угризенията не са основните двигатели на промяната и дори биха могли да демотивират човека.

Поведенческите промени настъпват, когато човек ги свърже с някакви вътрешни ценности, нещо важно и желано. Хората често попадат в задънена улица не защото не виждат негативите на ситуацията, а защото имат противоречиви чувства и доводи (амбивалентни са) по отношение на нея. Изходът от ситуацията е свързан с изследване и проследяване на това, което  човек преживява, и онова, което – от негова гледна точка – наистина има значение. Когато питаме някого – „Какво те мотивира?“, всъщност го питаме – „Какво за теб е важно да се случи?“, „Какво ценно ще ти донесе тази промяна?“, „Какво липсва в живота ти в момента?“

Често процесът на промяна е труден и болезнен, защото ни кара да изоставим старите, удобни модели на поведение. Промяната сама по себе си нарушава статуквото и също ни кара да се чувстваме дискомфортно. В процеса на придвижване от старото към новото състояние, човек често се чувства в безтегловност, несигурен, без здрава почва под краката си. Това усещане е плашещо. Ето защо е много важно да оценяваме крайния резултат от промяната като наистина значим и да се доверяваме на изхода от процеса.

Смисълът на промяната е много важен за човека. От друга страна самият смисъл е движеща сила. Промяната, предвещаваща нещо по-добро, е нова цел и посока в живота на човек.

Както твърди Ницше, имайки за какво, ние можем да минем през всички как.