Защо повече никога няма да взема кокаин

„Никога повече няма да взимам кокаин, след като научих за човешката цена на наркотика“

Нов документален филм на британската телевизия Channel 5 е изпратил четирима употребяващи кокаин в Колумбия, за да направят някои мрачни открития.

Миналата година представителят на лондонската полиция Кресида Дик говори за увеличаващата се употреба на кокаин във Великобритания. „Има цяла група хора от средната класа, които ще седят в кръг, щастливо ще мислят за глобалното затопляне и честната търговия, и опазването на околната среда, но ще мислят и че няма лошо в това да вземат малко кокаин“, казва тя. „Е, има лошо – има нещастие по цялата верига на доставките.“

Проблемът е, че това нещастие в повечето случаи е на хиляди километри разстояние и на друг континент, а това улеснява около 850 000 британци, употребяващи наркотика всяка година, да изтласкат тази мисъл от умовете си, докато смъркат линии.

Все повече млади хора опитват кокаин – 6% от младежите между 16 и 24 г. според данните на британското Министерство на вътрешните работи от 2018 г. – и все още изглежда, че разговорът за наркотика не е мръднал от „той е незаконен, така че не го употребявайте“. Затова какво би станало, ако група хора на около 20 години, които взимат кокаин за забавление, бъдат заведени в Южна Америка и просветени относно истинската история и човешката цена, стоящи зад търговията?

Консултантът по връзки с обществеността Амбър, 28 г., е била един от четиримата, които доброволно са участвали в противоречивия документален филм от три части на Channel 5: Doing Drugs For Fun. Тя разказва защо е избрала да участва и защо се е страхувала за живота си, когато се е озовала в хотелска стая в Меделин, Колумбия, с наемен убиец на наркокартел.

„Винаги съм била открита и честна по отношение на живота си като цяло, но напоследък видях много свързани с наркотици смъртни случаи сред млади хора – на фестивали и други места – и си мислех защо се случва това.

По същото време бях на свободна практика и се бях регистрирала в сайт за статисти, за да играя във филми и телевизията. Видях реклама, казваща, че търсят хора за документален филм за наркотици, така че кандидатствах.

След няколко часа получих съобщение. Режисьорът търсеше някой на двадесет и няколко години, който има добра работа и кариера и който би бил склонен да се появи в национална телевизия, за да говори за употребата на незаконни наркотици. Замислих се дали трябва да правя това. Можеше да се отрази на живота ми по много негативен начин, особено ако филмът бъде редактиран по лош начин или кажа нещо глупаво.

С майка ми винаги сме били наистина близки. Когато заминах да уча в университет, тя ми каза: „Наркотиците ще бъдат навсякъде около теб – ако пробваш нещо, винаги можеш да говориш с мен за това“, така че това никога не е било нещо много важно за мен.

кокаин

Но беше наистина важно да разговарям с моите приятели и семейство, преди да отида в телевизията. Казах им: „Има нещо, което може да не ви хареса да научите за мен, но аз съм взимала наркотици.“ Не мисля, че някой беше прекалено изненадан, ако трябва да бъда честна, тъй като си падах по партитата, когато бях на около 20.

От 20 до 24-тата си година бих казала, че взимах кокаин веднъж на всеки 2-3 месеца, ако отивах на някое голяма събитие като фестивал или нещо подобно. Бих казала, че много хора на моята възраст го правят – доста е разпространено. Забелязвам го още повече, откакто влязох в шоуто. Изобщо не е свързано с принадлежност към класа и с възраст, наистина се случва навсякъде и се дразня, когато хората казват, че не е така.

Когато започнаха снимките на документалния филм, всичко беше много вълнуващо. Отидохме в Колумбия за 12 дни и всичко изглеждаше наистина нереално.

Там имахме посредник, а наркокартелите знаеха кои сме, знаеха къде сме по всяко време, вероятно имаха копия от паспортите ни. Трябваше да спазваме много строги правила, ако снимахме на определени места, ни позволяваха да го правим само по един час. Когато снимахме на гроба на Пабло Ескобар, щом времето ни свърши, иззад дърветата започнаха да изскачат хора. Наблюдаваха ни.

„На няколко пъти се страхувах за живота си“

На няколко пъти се страхувах за живота си – най-много, когато аз и Луис (друг участник в шоуто) интервюирахме наемен убиец на наркокартел. Бяхме в малка, тясна стая и човекът ни даде да разберем, че носи пистолет. Той ни каза, че е убил някого в петък и сега, в понеделник, ние взимахме интервю от него.

Всичко ми е малко като в мъгла, но когато го помолих да видя снимка на децата му, посредникът изтича навън и ми изкрещя: „Не можеш да му задаваш този въпрос, ще ме убият заради теб, ще убият семейството ми, ще убият и неговото, и твоето.“ Това беше моментът, в който всичко стана съвсем реално. Всичко се случи толкова бързо – от кликването върху онзи линк в уебсайта до това да седя в една стая с наемен убиец, всичко стана в рамките на няколко седмици. Нашият посредник след това не ни говореше два дни.

Нямах никаква представа за мащаба на организираната престъпност при търговията с кокаин. Знаех, че има фермери със семейства и че им плащат много малко за това, но си мислех, че това е най-лошото.

кокаин

Когато отидохме там и се срещнахме с човек, чието семейство е било изселено, и той ми каза, че почти седем милиона души са били изселени заради картелите, а после и трафикът на хора, трафикът на хора за сексуална експлоатация, педофилията… Аз просто нямах представа, бях абсолютно наивна относно факта, че купувайки пакетче кокаин в петък, аз пряко участвам в разрушаването на живота на милиони хора.

„Купувайки си кокаин, вие сте съучастници“

Купувайки си го, вие сте съучастници. Не бихте застанали на улицата, казвайки: „О, да, искам да дам 50 паунда, за да подкрепя трафика на хора“, но точно това правят хората.

Аз лично никога повече няма да взема кокаин. Срещам се с хора, които го правят, откакто се върнах, така че сега им обяснявам защо не взимам вече. Видях го със собствените си очи. Държах деца, които вероятно ще станат жертви на трафик, срещнах хора, които са били съсипани от него – хора, които са загубили синове и дъщери заради него. Все още ми се доплаква, когато говоря за това.

Трябва ли да бъде декриминализиран или легализиран? Това е въпрос, с който си играя, и честно казано, просто не знам. Обмислям го отново и отново. Може би трябва да бъде контролиран по някакъв начин? Възможно е.

Още не съм гледала филма, но заради естеството на шоуто вчера публикувах нещо малко във Фейсбук за това защо избрах да участвам и помолих всички да изчакат с оценките си, докато не гледат и последния епизод. Обратната връзка е толкова хубава – един мой стар учител дори ме помоли да отида и да разкажа на децата от шести клас за това, което съм научила.

Сега наистина се вълнувам много от тази тема и надеждата ми е, че 18-, 19- или 20-годишните младежи може да гледат филма и да си кажат: „Ами, може би няма да го правя.“ Просто мисля, че е наистина важно посланието да бъде чуто.“

Източник

Please follow and like us:
error0

Коментари

коментара

Вашият коментар