Лечението на зависими или как става възможна промяната?

Психолозите често сме обвинявани и донякъде не без основание, че наблягаме твърде много на отделните случаи, а другите какво да правят? Каква препоръка да се даде, така че тя да е ефективна за всички, които се сблъскват със зависимостта? Трудна работа! Ние трябва да обърнем внимание на отделните случаи и да правим това не като математиците, защото импулсивно предпочитаме да правим общи теории, които са общовалидни. Важността на отделния случай, много добре е илюстрирана от доктор Карл Густав Юнг, който казва, че ако имаме купчина камъни, можем с абсолютна статистическа точност да кажем, че средният им размер е, да речем, 3 см³. Но ако човек иска да вземе един камък с точно същия размер, силно ще се затрудни. Да намери най-много един или дори нито един. С други думи, макар твърдението, че средния размер на камъните в купчината е 3 см³ да е вярно, то е само абстракция на нашия ум. Ние създаваме тази абстракция в своите умове, която е точна, доколкото е вярна, но реалността в купчината камъни, където всеки камък е различен, не е такава. Повечето хора, ако някой им каже достатъчно убедително, че средностатистическият човек или българин е такъв и такъв, вярват. Особено, ако се прибавят и някакви статистически изводи и това е разбираемо, защото вярваме на числата. Хората вярваме, сякаш истинските българи или истинските камъни са такива. Допускаме често тази грешка, макар че би трябвало да знаем, че това е мисловна абстракция, защото действително натрупване на хора е натрупване на единични случаи.

Често, когато стане дума за лечение на зависими, се срещам с коментари, които свързват този процес с въпрос на воля и избор. Вече изглежда, че сме скъсали с разбирането (което по света отдавна е факт), че няма бивши зависими. Малко или много се вярва, че човек, ако иска, той/тя ще може да се справи със своята зависимост, само да го реши. И това отчасти е вярно, но има и един важен факт, който се пропуска, когато разговорът тръгне в тази насока и това е, че когато има вече зависимост, това лечение не може да е само въпрос на воля. Има много стъпки, които трябва да се извървят, за да стане външната мотивация вътрешна. Логично е да се каже тогава за какво става дума, как всъщност става промяната? Промяната става на база на взаимоотношения. Ето защо груповата работа е важна при рехабилитацията на зависими, затова е толкова важно и т.нар. говорене. Освен, че е въпрос на воля, другият мит, който често чувам е свързан с ефективността: „какво толкова правите по цял ден – само говорите“. Да, факт, основно говорим и защо това да е важно? Моят отговор е, че речевата дейност ни служи не само за да описваме как се чувстваме, какво преживяваме, какво си мислим, а основно, за да можем да живеем заедно. А за да живеем заедно, първо приемаме себе си, после приемаме и другите и тогава започваме този живот заедно и промяната става възможна, защото имаме автентични взаимоотношения.

Светлана Велкова – психолог /Асоциация „Солидарност“/

Please follow and like us:

Коментари

коментара

Вашият коментар