Да си представим за момент, че алкохолът е сравнително нов наркотик, открит преди 10-15 години. Каква щеше да бъде реакцията на обществото ни?
Аз си представям как всички ужасени щяхме да говорим за пияните индивиди, залитащи и падащи по улиците; за повръщащите и въргалящи се под масите в заведенията хора; за нападенията и побоищата, извършени от агресивни пияни (включвам и насилието в семействата, най-вече над жени и деца); за многобройните катастрофи, причинили смърт по пътищата заради употреба на алкохол; за децата, попаднали в спешните отделения заради отравяне с алкохол; за една нова епидемия…
Шокиращи резултати от изследвания щяха да гърмят в медиите: „Алкохолът уврежда черния дроб, често води до смърт“, „Употребата на алкохол може да доведе до тежка зависимост“, „Злоупотребата с алкохол може да доведе до сериозно увреждане на мозъка и цялата нервна система“, „Хиляди деца живеят в семейства на алкохолици и стават жертви на неглижиране и насилие“, „През 2012 година 3 милиона и 300 хиляди души по света умряха заради употреба на алкохол“.
Когато започнах да мисля в тази посока, се оказа лесно, тъй като веднага се сетих за сегашните заглавия за по-нови наркотици: „Хапчето убиец „Супермен“ заля пазара в България“. „Хапчето-убиец“ наистина е убило хора в Европа за съжаление, но от порядъка на няколко десетки за година, а не 3 300 000. Тогава не би ли трябвало да виждаме заглавия от рода на „Наркотикът-убиец „Алкохол“ не спира да залива пазара в България“?
Източник: https://epiclaughter.wordpress.com
Да, лесно е да мисля в тази посока, но не и реалистично. Прекомерната употреба на алкохол и вредите, които нанася тя, тревожат една малка част от обществото, но не и мнозинството. Основно се тревожат две групи хора: близките на пиещите (самите пиещи далеч по-рядко) и специалистите, които помагат на тези пиещи и близките им. Затова от доста време се опитвам да намеря отговор на въпроса:
Как и защо повечето от нас не забелязват колко много се пие в нашето общество и колко много проблеми имаме заради това?
Търсейки отговор, ми хрумват поне няколко неща, които за съжаление няма как да подкрепя с резултати от представително изследване. Но все пак ги намирам за важни и за един добър повод за размисъл.
Незнанието
След стотици консултации по повод нечий проблем с алкохола стигнах до извода, че много хора всъщност не знаят какво точно представлява алкохолът и какви физически, психически и социални вреди може да им нанесе (или на техните близки). Ето няколко твърдения, които често чувам и които също толкова често се налага да оборвам с цел да обясня на хората, че се намират в риск:
1. Алкохолът не е наркотик.
2. Бирата не е алкохол.
3. Пия по четвърт (или повече) литър водка на ден, но това е нормално, всички пият по толкова.
4. Синът ми пие всеки ден, но само бира, така че не се притеснявам за неговото пиене.
5. Нормално е всяка вечер да изпивам по няколко питиета след работа, защото само така мога да се отърся от умората и напрежението.
6. Пия ракия всеки ден от години, защото само така мога да контролирам кръвното си налягане. За мен ракията е лекарство.
7. Страх ме е детето ми да не започне да взима наркотици, а това че пие алкохол не ме притеснява толкова. Важното е да го прави отговорно и с мярка (в случая детето е непълнолетно).
8. Няма никакъв проблем всеки ден в обедната почивка да изпивам по 1-2 бири. Нали не ги пия в офиса?
Списъкът, разбира се, може да бъде продължен, но едва ли е необходимо. Някак си се получава така, че след толкова векове негативен опит с алкохола и точно сега, в нашия век на информационните технологии и при наличието на планини от факти, твърде много хора продължават да страдат заради липса на обективна информация.
Следва продължение
