- Съзависими са хора, които нямат зависимост към алкохол или наркотици, но са близки с някой зависим.
- Те страдат от „физическо, психично, емоционално и духовно състояние, подобно на алкохолизма“.
- Разглеждаме 5 негативни навика на съзависимите и как могат да бъдат променени.
Хората несъзнателно учат поведения по време на живота си, за да защитават и задоволяват своите нужди. Те се превръщат във втора природа и хората спират да подлагат на съмнение тяхната полезност и ги прилагат автоматично без значение дали са добри или не.
Същият механизъм се наблюдава и при съзависимостта. Съзависимите са хора, които не страдат от зависимост към алкохол или вещества, но са близки със зависим. Те страдат от „физическо, психично, емоционално и духовно състояние, подобно на алкохолизма“.
Съзависимите често се намират в порочен кръг поради реализиране на поведения, които пораждат деструктивни реакции от страна на зависимия, към когото са привързани. На свой ред тези реакции засилват неудовлетворението от себе си на съзависимия.
Съзависимите имат нужда да разберат, че тяхното поведение е механизъм за справяне и не ги прави лоши или дефектни. Тези „инструменти за самозащита може да са надраснали своята ползотворност … и да са станали саморазрушителни“. Всъщност те „са правили грешните неща поради правилните причини“.
Но това може да се промени. Не е лесно. Не става бързо. Но си струва. Съзависимите трябва да работят върху заменянето на старите, заучени поведения с нови, здрави навици.
Нека да разгледаме пет съзависими поведения и да видим какво може да се направи, за да се отдалечи човек от тях и да започне да се възстановява:
1. Обгрижване:
Съзависимите се чувстват отговорни за чувствата и действията на други хора. Изпитват подтик да помагат на другите и да разрешават техните проблеми. Така в крайна сметка се оказва, че правят неща, които всъщност не искат да правят, правят повече от това, което е тяхна работа, или правят неща, които други хора са способни да направят за самите себе си. Изискващите грижи хора са привлекателни за съзависимите.
Съзависимите пренебрегват своите нужди като си казват, че не са важни. В резултат на това те се чувстват неоценени и използвани.
Какво може да се направи?
Хората трябва да се научат да съзнават поведението си и да не си позволяват да бъдат контролирани от другите или да позволят да бъдат манипулирани, засрамвани или съблазнени да правят неща, които не искат да правят. Съзависимите трябва да се отстояват като се научат да изразяват меко своите нужди: „Аз те обичам, но обичам и себе си. Имам нужда да направя това, за да се погрижа за себе си.“
2. Зависимост:
Съзависимите не са удовлетворени от себе си и търсят щастието си извън себе си. Те постоянно се опитват да се докажат за достойни за признание или любов и търсят одобрение, без да мислят дали другият е добър за тях. Те не вярват, че могат да се грижат за себе си и остават във взаимоотношения, които не вървят и толерират злоупотребата, за да си осигурят любовта на другите.
Какво може да се направи?
Хората са отговорни само за себе си – не за чувствата и поведението на другите. Показването на състрадателност и загриженост може да се направи без опити за спасяване на зависимия към алкохол или наркотици. Научаването да се изразяват чувства без опити да се поправят нещата е ключово. Съзависимият може просто да каже: „Съжалявам, че имаш този проблем“ и да спре.
Никой не трябва да се чувства виновен или засрамен от това, че има нужди и проблеми. ОК е да сме себе си с нашите чувства и мисли. Отвореното говорене и споделяне е ползотворно дори когато няма незабавен ефект.
3. Ниска самооценка:
Съзависимите често винят себе си за всичко, отхвърлят похвали, но после се потискат поради липсата на комплименти. Те мислят, че никога няма да са достатъчно добри и че техният живот не си струва да се живее и следователно се опитват да помагат на други.
Те се страхуват от това да сгрешат, перфекционисти са и им е трудно да взимат решения за себе си. Техният живот се направлява от „трябва“ и „не трябва“.
Какво може да се направи?
Съзависимите може да имат полза да се упражняват да слушат какво казват и не казват другите, без да интерпретират думите им твърде много. Дори когато хората са направили неща, с които не се гордеят, те могат да си простят и болката да спре. Съзависимите може да се страхуват от отхвърляне и следователно да са усвоили защитни механизми. Но ако те не са ефективни, те трябва да се отучат от тях, вместо да им позволяват да ги саботират.
4. Влошена комуникация:
Съзависмите не са директни: те често не казват каквото всъщност имат предвид, винят или умоляват другите. Те се взимат прекалено насериозно, но също така не чувстват, че ги взимат насериозно. За тях е трудно да кажат какво имат предвид и да търсят правата си, защото мислят, че не ги заслужават. Те избягват да говорят за себе си, тъй като вярват, че мнението им няма значение.
Какво може да се направи?
Няма нищо лошо в това човек да говори за себе си и за потребностите си. Хората не бива да се страхуват да говорят за проблеми, да изразяват чувства и мнения. Тяхно право е да се отстояват.
Те могат да опитат да са нежни и обичащи към себе си, но и да бъдат твърди, когато някой се отнася зле с тях. Поемането на отговорност за комуникацията и себеизразяването без самоосъждане е изключително освобождаващо и полезно умение.
5. Слаби граници:
Съзависмите имат високо ниво на поносимост. Въпреки че казват, че няма да толерират определено поведение на друг човек, те постепенно повишават толерантността си, докато в крайна сметка не започнат да позволят неща, които са казвали, че никога няма да допуснат. Те продължават да позволяват на хората да ги нараняват и остават там, докато продължават да се оплакват и да обвиняват.
Какво може да се направи?
Съзависимите трябва да се научат да казват „не“. Техните мнения може да се различават от тези на други хора. Това не означава, че грешат. Не се налага да променят мнението си, за да задоволят всички, нито пък другият човек трябва да променя мнението си, освен ако някой от двамата действително не иска да го направи.
Хората могат да се утвърждават, без да са агресивни като кажат: „Дотук съм. Това е моят лимит. Няма да толерирам това.“
Можем да се научим да правим нещата по различен начин, просто трябва да изберем друг път. Ако това не проработи, винаги има друг начин. Както казва Мелъди Бити – преди всичко запомни, че „единственият път навън е през“.
