Психологията на играта на хазарт

Психологията на играта на хазарт: защо хората играят?

Повечето играещи хазарт губят. Защо тогава хората залагат трудно спечелените си пари? Научете малко за психологията на хазартните игри, защо хората залагат пари и причините да играят.

Психологията на играта на хазарт: причини за играта

Добре, всички ние разбираме, че хазартните игри ви предлагат възможност да спечелите пари или награди, но мислили ли сте за някои от другите причини да играете? Един поглед в психологията на играта на хазарт ни помага да вникнем в този въпрос.

Защо хората играят на хазарт? Поемане на рискове

Една от причините да играем хазарт е, че е част от човешката ни природа да се вълнуваме, когато поемаме рискове, а позитивното чувство, получавано при играта на хазарт, не е по-различно. „Ще се паднат ли моите числа?“, „Ще спечели ли моят отбор?“ – усещането за очакване създава естествена възбуда, прилив на адреналин, чувство, което много от нас търсят, когато искат да се забавляват. Чувство, без което много хора смятат, че не могат да живеят.

Защо хората играят на хазарт? Бягство

Средата, в която се играе на хазарт, може да даде възможност за бягство от ежедневния живот. Дали ще е лъскаво казино, шумен и вълнуващ развлекателен център с игрални машини или дори онлайн залози, през времето, в което участваме в игрите, можем да бъде заобиколени от различни хора, различни звуци и емоции, стимулиращи и възбуждащи усещанията ни.

Защо хората играят на хазарт? Блясък

Медиите и рекламните агенции са наясно с психологията на играта на хазарт и често обрисуват един изискан, секси, моден образ на играта. Във филмите и по телевизията виждаме хора, наслаждаващи се на вечер в казиното или на следобед на конните надбягвания. Често има внушаване на мисълта за „висше общество“ и присъствие на „място, където да бъдеш видян“.

Защо хората играят на хазарт? Социалност

Играта на хазарт е приета като част от културата на страната ни и голяма част от населението (с различна честота) взима участие в такива игри. Някои млади хора биват въвеждани в хазартните игри като се учат да играят на карти с родителите си вкъщи, може би ходим на бинго с приятели в петък вечер или се срещаме след училище в развлекателния център.

Психология на играта на хазарт: широко разпространените погрешни възприятия

Всички гореописани причини за игра на хазарт водят до едно: повечето хора мислят, че хазартната игра е нискорисково предложение с висока доходност. В действителност е точно обратното – това е ситуация с висок риск и ниска доходност. Залозите винаги са в полза на казиното. Въпреки това вълнуващата мисъл за спечелване на джакпота на казиното често е твърде примамлива, независимо от вероятността това да се случи.

Източник

Научете за когнитивните изкривявания при хазартната зависимост тук.

Дари за кауза, която ти е на сърце: #ЩедриятВторник

Малко история

Създадохме Националната информационна линия за наркотиците през вече далечната 2008 г. с една основна цел – да бъдем лесно достъпното място, към което да могат всички хора (без значение на каква възраст са, от какъв пол, от кое населено място, дали се обаждат за себе си или за някой друг и т.н.) да се обръщат анонимно и безплатно за информация и помощ.

Очаквахме да завалят обаждания от зависими към наркотици или от техните родители, търсещи помощ. Поне в рехабилитационната програма в нашата организация се обаждаха и идваха най-вече такива хора. Вместо това, веднага щом телефонът заработи, заваляха обаждания от близките на зависими към алкохол. Първата година – 2009-та – я завършихме с 42% обаждания само за алкохолна зависимост. Наложи се да прекръстим Линията и тя стана „за наркотиците и алкохола“. Не че това означаваше да се преквалифицираме – зависимостта си е зависимост без значение от веществото, но трябваше бързо да се ориентираме в ситуацията и тенденциите в България.

През първите три години получихме мощното финансово рамо на холандския държавен бюджет – проектът ни беше финансиран от програма МАТРА. Може да се каже, че хванахме последния влак, защото през 2007 г., когато спечелихме този грант, България стана член на Европейския съюз, а тази програма не финансира проекти от държави-членки. От Холандия взехме и един от най-добрите модели на работа – Холандската информационна линия за наркотиците и алкохола ни даде своите добри практики, огромно количество първоначална информация, множество обучения за телефонно и интернет консултиране. Във всяко едно отношение извадихме късмет.

Чувствайки нуждата да предлагаме на хората услуга с най-високо качество, станахме член и на Европейската фондация на информационните линии за наркотици (FESAT), защото това е професионалната мрежа, която събира и обединява най-добрите практики на континента и задава принципите на нашата специфична работа. Сдобихме се с много нови колеги от различни държави и вече бяхме част от една общност.

В края на 2010 г. холандската държава се оттегли с приключване на финансирането, като остави една вече добре функционираща Българска информационна линия – с пълен с информация уебсайт, работещи телефон, чат и имейл и с екип от обучени консултанти. Но остана и предизвикателството с намирането на средства за по-нататъшното ни съществуване.

След дълги преговори Държавата се съгласи да ни отпусне финансиране по тогавашната Национална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013, макар и само за телефонната линия – за общо 16 месеца в периода 2012-2014 г.

През годините преживяхме какво ли не – наложи се отново да сменим името на Информационната линия и тя стана „за наркотиците, алкохола и хазарта“; търсихме финансиране къде ли не – от български и европейски проекти, от донори – най-вече чуждестранни; предприемахме различни инициативи; разширявахме сайта си; трупахме знания и опит; екипът ни ставаше все по-малък, но все по-сплотен и още, и още…

И така стигнахме до 2019 г., когато се оказа, че основните ни донори се оттеглят, защото отдавна е настъпило времето нашата единствена в България Информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта да бъде подпомогната от Държавата. Не просто защото сме си решили самички, че заслужаваме това финансиране, а защото сме единствената такава услуга у нас, защото работим изцяло в полза на обществото, защото в почти всички европейски страни има такива информационни линии и никъде те не са оставени да оцеляват сами, защото ситуацията с употребата на наркотици и алкохол и с проблемната игра на хазарт у нас не спира да се влошава, защото хората имат нужда от нас и не спират да ни търсят… А и Държавата все пак призна два пъти в миналото, че сме необходими, нали?

Е, през 2019 г. финансиране не дойде, нито през 2020 г. С мъка на сърца на два пъти се приготвяхме да се закриваме, като чувството беше все едно сме отгледали едно дете и изведнъж ще трябва да го изоставим. Толкова труд, градене и постижения щяха просто да изчезнат за един ден – сайтът и телефонът спират и повече няма Информационна линия за помощ.

Искахме да продължим и през 2019 г. направихме спешна дарителска кампания в Платформата.бг. Не събрахме огромни суми, но получихме достатъчно подкрепа от множество хора и организации, които ни дадоха глътка въздух. Благотворителна организация от чужбина пък ни осигури още два пъти по няколко месеца живот и ние сме безкрайно благодарни на всички, които ни дадоха рамо.

Информационната ни линия не е спирала да работи и българите продължават да разчитат на нас. Затова продължаваме да търсим решение.

Какво точно правим

Хората често ни се обаждат на Линията, без да знаят с какво можем да им помогнем. Основното, което винаги им казваме, е, че напълно анонимно и без заплащане за консултацията могат да ни разкажат своя случай и да ни зададат въпросите си. И хората ни разказват своите истории, а много от тях са емоционални, тежки, понякога ни карат и ние да се чувстваме като човека, когото слушаме.

През годините сме разговаряли с хиляди хора по всякакви въпроси, свързани с употреба на наркотици и алкохол, с проблемна игра на хазарт или със зависимости. Има истории, които си приличат една с друга, и такива, които са уникални.

Например, често пъти ще ни се обади майка на момче на около 20 годишна възраст. Разбрала е, че синът ѝ употребява амфетамини, но той отрича. Пита ни какво да прави и е уплашена. Разговаряме и научаваме още неща. Синът най-често не работи или постоянно започва работа и после я губи. Пуши марихуана от години, но това досега не е било проблем. Често пъти и пие алкохол. През последните няколко месеца обаче поведението му рязко е започнало да се променя. Станал е раздразнителен, дори агресивен. Всеки ден излиза, по цели нощи не спи. Отслабнал е. Постоянно иска пари, а ако не му дадат, заплашва, че ще си посегне. Или напада родителите си. Може да има параноя и да мисли, че го преследват или някой иска да го нарани. Или да чува несъществуващи неща. Може дори да е в неадекватно състояние от седмици или месеци и да не може изобщо да се проведе разговор с него. Родителите нямат представа какво да правят и към кого да се обърнат. Майката търси в интернет и попада на нас. Вижда телефонен номер и ни се обажда.

Понякога се чудим колко време ѝ е отнело да събере смелост да ни позвъни. А колко хора са намерили телефона ни или са го получили от друг човек, но така и не са преодолели срама и страха си, за да ни се обадят? Защото почти всички са много притеснени, когато вдигнем слушалката. Не знаят откъде да започнат. Питат дали разговорът се записва, дали телефонният им номер се показва. Дълго време не споделят неща, защото се срамуват и се чудят дали е безопасно да ни ги кажат. Дали няма да ги осъдим по някакъв начин? Да им се присмеем? Да им кажем, че сами са си виновни, защото са сбъркали в това или онова?

На нас ни се иска хората да нямат такива очаквания, когато търсят помощ, особено ако става въпрос за тежко заболяване като зависимост. Защото това е болест, която съсипва живота не само на самия зависим, но и на близките му. А понякога и отнема живот. А болестта трябва да се лекува като всяка друга, а не да бъде осъждана.

Затова нашата работа е да слушаме хората. Да ги чуем добре, да ги разберем, да ги успокоим, окуражим. Да им дадем липсващата информация, да ги насочим към първите стъпки в търсенето на специализирана помощ. Същото ще направим и с майката на 20-годишното момче, употребяващо амфетамини, както и с всеки друг човек, който ни потърси за подкрепа. Без значение кой е, какъв е и откъде е.

#ЩедриятВторник

#ЩедриятВторник 2020

#ЩедриятВторник – това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта.

#GivingTuesday е глобална инициатива. Идеята се появява в САЩ през 2012 г. като реакция спрямо Черния петък и манията по безконтролно пазаруване по празниците, когато повечето хора, заливани отвсякъде с рекламна информация, купуват твърде много и ненужни вещи.

#GivingTuesday дава възможност на бизнеса, благотворителните организации и местните общности да обединят усилия в подкрепа на важни за обществото благотворителни каузи и да напомнят на хората, че дарителството е неотменна част от ежедневието ни и начин да използваме парите си, за да променим нечий живот.

#GivingTuesday се отбелязва в над 100 страни по света, включително САЩ, Канада, Великобритания, Русия, Германия, Испания, Сингапур, Австралия и Бразилия.

От 2014 г. фондация BCause отбелязва #GivingTuesday/#ЩедриятВторник. Като член на CAF Global Alliance, фондацията се стреми да популяризира дарителски каузи и да улесни пътя на дарителите към тях.

Фондацията създава сайта http://givingtuesday.bcause.bg и провежда кампании за набиране на средства чрез Platformata.bg и Фейсбук.

От 2018 година фондация BCause е официален партньор за България на движението #GivingTuesday.

Запазете си деня! #ЩедриятВторник е на 1 декември 2020 г.

Тази година решихме да кандидатстваме и с нашата Информационна линия като кауза в инициативата, защото това, което правим, не носи приходи и ни е необходима помощ отвън. За щастие получихме одобрението на фондация Bcause и се надяваме, че добри хора ще ни подкрепят.

Даваме си сметка, че кауза, свързана със зависимости към наркотици, алкохол или хазарт, не изглежда много популярна, особено по време на пандемията от Ковид-19. Темата ни сигурно не е първата, за която нормално се сещат хората, когато решават да дарят. Но зависимостта е болест, от която боледуват стотици хиляди българи, а покрай тях страдат поне още толкова техни близки. Всеки зависим човек е нечий син или дъщеря, баща или майка, брат или сестра, съпруг или съпруга. Хора, които са се обърнали към вещества или игра на хазарт в опит да облекчат някакво страдание, или които са били твърде млади, за да са способни да направят разумен избор. Никой зависим човек не си е избрал сам да се разболее.

Всички те са до нас, около нас или дори част от нас. Хора от нашето общество, от нашето семейство. Те заслужават нашата помощ не по-малко от всеки друг човек.

Дарете за нашата кауза, за да можем да им помогнем заедно!

Намерете ни тук:

Платформата: https://www.platformata.bg/bg/kauzi/472:2502-2020-11-24-12-36-51/details/campaign.html

България DMS: SMS с текст DMS HELPLINE на номер 17 777; https://dmsbg.com/16403/dms-helpline/

Още начини за дарение:

Дарение по банков път:

Банкова сметка:
IBAN: BG80PRCB92301049498214
BIC: PRCBBGSF
ПроКредит Банк
София, бул. „Тодор Александров“ 26
Титуляр: Сдружение „АРЗ Солидарност“

За дарение чрез PayPal посетете тази страница: https://www.solidarnost-bg.org/darenie/

За контакт с Асоциация „Солидарност“:

Тел.: 02-971-99-20, 0884‑38‑99-30
Имейл: info@solidarnost-bg.org
Уебсайт: https://www.solidarnost-bg.org/

Тийнейджъри, наркотици и специфични рискове

Какви специфични рискове носи употребата на алкохол и наркотици за тийнейджърите?

Ние имунизираме. Изискваме поставяне на колани в колата и каска, докато карат колело. Настояваме за слънцезащитен крем. Правим всичко, което можем, за да подготвим нашите деца за високи постижения в училище. Правим всичко възможно, за да бъдат децата ни здрави, в безопасност и готови за успех. Тогава защо, когато става въпрос за употреба на алкохол и дори на марихуана, толкова много родители са склонни да игнорират това като „ритуал на съзряване“ или „просто експериментиране“?

„Това е просто фаза. Ще го израсте.“

Макар родителите да са наясно с рисковете, присъщи на употребата на наркотици и алкохол от детето им – че тя може да доведе до негативни последствия като катастрофа с автомобил, нараняване и в някои случаи дори до зависимост – те се надяват, че техните собствени деца ще преминат през тийнейджърските си и младежки години невредими.

И така, какво липсва в тази картина? Разбирането на начина, по който е изграден мозъкът, и рисковете от употребата на вещества за неговото развитие.

Всички са съгласни, че употребата на вещества оказва влияние върху поведението, но малко се говори за въздействието ѝ върху мозъка. По същия начин, по който сме научили за отрицателните последици, които пиенето и пушенето на майката могат да имат върху развиващия се плод, сега знаем от изследванията и че употребата на психоактивни вещества носи специфични рискове за развитието на мозъка на тийнейджърите.

Представете си развитието на мозъка като построяването на къща. Първо трябва да се излее основата, после се изгражда конструкцията, следват окабеляване, прокарване на водопровод и канализация в течение на период от време. Мозъкът се развива по подобен начин, като основата се полага преди раждането и в ранното детство. Юношеството е друг период, през който мозъкът се развива много бързо. Тогава неговите структури и връзки стават по-ефективни и мозъкът развива умения за фокусиране, приоритизиране и решаване на проблеми. Мозъкът не е напълно развит до 25-та година, което го прави по-уязвим при употребата на алкохол и наркотици.

Алкохолът и другите наркотици могат да нарушат мозъчните връзки, което повишава вероятността за проблеми с ученето и здравословни проблеми по-късно през живота. Също както къщата е използваема и с напукана основа и неизправно окабеляване, така и мозъкът функционира при тези дефицити. Но нито едното не е на оптимално ниво.

При някои тийнейджъри това може да се прояви като тревожност или депресия, когато пораснат, по-нисък от очакваното общ успех в училище, по-трудно завършване на образованието или отпадане от училище изцяло. Тийнейджърите, които са уязвими към „неизправно окабеляване“, обикновено имат определени рискови фактори, които ги правят по-склонни към развитието на зависимост. Тези рискови фактори включват:

  • фамилна история на проблеми, свързани с употребата на вещества;
  • скрити проблеми с психичното здраве;
  • травма;
  • тормоз;
  • проблеми с контрола на импулсите.

И така, какво можете да направите, особено в култура, където пиенето и употребата на наркотици са толкова обичайни?

  • Насърчавайте вашият тийнейджър да отлага, да отлага и да отлага, когато става въпрос за употреба на наркотици и алкохол.
  • Помагайте на детето си да се ангажира със здравословни дейности и здрави социални среди.
  • Тийнейджърите ще поемат рискове, ще изпробват границите и ще правят грешки. Помагайте им да намират здравословни начини да опитват нови неща, да разширяват границите и да търпят неуспех.
  • Много родители вярват, че употребата на наркотици и пиенето са нормално експериментиране. Помогнете на детето си да развие добри умения за справяне със стресовите ситуации в живота.
  • Формирайте здравословни поведения. Вместо да посегнете към чаша вино или бира след тежък ден, пробвайте да отидете на разходка, опитайте дълбоко дишане или други здравословни техники за релаксиране.
  • Подкрепете и позитивно засилете решенията на детето ви да не употребява наркотици или алкохол.

Ако вашето дете „екпериментира“ с психоактивни вещества, е време да започнете да разговоряте. Попитайте го какви според него са ползите от употребата на алкохол и други наркотици. Причините за употреба често включват търсене на силни усещания, избягване на скуката, социален натиск за вписване в групата, бягство от проблеми или облекчаване на тревожността. Намирането на здравословни алтернативи, които адресират причините за употреба на вашето дете или ги конкурират, може да помогне на тийнейджъра ви да намали и напълно прекрати употребата на вещества.

Източник

Активното слушане: как да разговаряме с детето си

Активното слушане: как да спрем да се караме и да започнем да комуникираме

Ако разговорите ви с детето ви за употребата му на вещества и други трудни теми свършват с караници, упорито мълчание или празен поглед, може би е време за нов подход. Активното слушане е комуникационно умение, което ви помага да отдалечите тона от гнева и мъмренето и да въвлечете детето си в истински разговор.

Как да използвате активното слушане

Как всъщност да избегнете мъмренето или постоянните престрелки? Фокусирайте се върху това, което казва детето ви, и изследвайте това, което мисли то, като използвате следните тактики:

  • отворени въпроси;
  • потвърждаване;
  • рефлексии;
  • обобщаване.

Отворени въпроси

Избягвайте въпроси, които изискват отговор „да“ или „не“. Например, вместо да питате: „Смяташ ли да правиш това отново?“, бихте могли да попитате: „Какво мислиш, че би могъл да направиш по различен начин следващия път?“ Това позволява на детето ви да има истински принос, давайки известна представа за начина му на мислене. Отворените въпроси показват на детето, че се интересувате от това, което има да каже, и го подканват към разговор.

Потвърждаване

Покажете на детето си, че забелязвате, когато постъпва правилно. Например, ако детето отговори на текстовото ви съобщение, при положение, че обикновено ви игнорира, му покажете, че оценявате това. Ако излезе с приятели и се въздържи от пиене, признайте постижението му. Макар че детето ви може да продължи да се въвлича в нежелани поведения, ако изтъквате неговите победи, това може да подобри взаимоотношенията ви и да подпомогне промяната.

активното слушане

Рефлексии

Покажете на детето си, че го чувате, като рефлектирате това, което казва. Например, ако детето ви казва: „Шефът ми е тъпак. Глоби ме, защото закъснях с 10 минути“, вие можете да рефлектирате като кажете: „Разстроен си, защото шефът ти ти е намалил заплатата заради закъснение.“ Този коментар изцяло избягва осъждане и дава възможност на детето ви да разкаже по-подробно. Липсата на рефлексия като „Ами, ти какво очакваше? Да си затвори очите?“ поставя детето ви в защитна позиция. Рефлексиите поддържат разговора и ви помагат по-добре да разберете гледната точка на детето си.

Обобщаване

Съберете и подчертайте ключовите неща, казани от детето ви. Обобщаването може да ви помогне да промените посоката на разговора или успешно да го приключите като поведете нещата към следващите стъпки. Това може да звучи като: „Добре, нека да видя дали съм разбрала какво ми казваш…“, последвано от ключовите неща, които сте чули, и следващите стъпки за вас и детето ви.

Може да са необходими известно време и практика, за да промените подхода си към своето дете, но използването на тези простички тактики може да отвори линиите за комуникация и да засили връзката помежду ви.

Източник

Загубих детето си от свръхдоза, но продължих борбата

Дъщеря ми почина от свръхдоза. Споделям нейната история, за да помогна на други.

От Michelle Schwartzmier

„Разкажи им моята история.“

Моята 20-годишна дъщеря Кейси ми каза тези думи недълго преди да почине от инцидентна свръхдоза хероин на 15 януари 2017 г.

Каза ми, че ако нещо се случи с нея някой ден, би искала да напиша правдив некролог за борбата ѝ със зависимостта. Потреперах при мисълта за това. „Бих искала да помогна на някой друг. Да им помогна да се чувстват по-малко самотни“, обясни тя. „Дори да е само на един човек.“

Около седмица по-късно в нашия дом – в същата стая, в която си бяхме правили чаени партита и ѝ бях чела приказки преди сън, беше имала пижамени партита и вечери на майката и дъщерята със Снапчат и дълги разговори – тя направи свръхдоза.

Сега, седем месеца по-късно, като влизам в стаята ѝ всеки ден, спомените за малкото момиченце, танцуващо с по-малкия си брат, и гушкащо кучето си, са засенчени от картини на сърдечен масаж и сълзи.

Кейси направи свръхдоза, седейки до опакования си куфар. Тя трябваше да тръгне към рехабилитационна програма на следващия ден. Искаше да опита отново, да направи живота си по-добър, да живее. Тя имаше надежда. Аз имах надежда.

Шест дни по-късно всичко свърши. Тя почина в болницата. Същата болница, в която работя като техник в радиологията.

Беше време да спазя обещанието си, да изпълня последното желание на Кейси и да напиша нейния некролог с прозрачността, за която бяхме говорили.

Така че го направих.

Некрологът на Кейси се разпространи като вирус. Непознати хора се редяха в погребалния дом, за да отдадат почит. Заваляха съобщения за обич, подкрепа и благодарност. Историята на Кейси беше отразена в големите вестници, блогове, списания, новинарски емисии и сайтове по света. Вече има хиляди коментари и съобщения, изпратени до мен през социалните медии в отговор на некролога на Кейси.

Хора, борещи се със зависимост, семейства, борещи се със зависимостта на свой близък, и много други казаха, че са били трогнати, вдъхновени и утешени от историята на Кейси. Говореха за връзката, която са усетили с нас, и благодаряха на Кейси, че е гласът на хората със зависимост. И благодаряха на мен, че съм гласът на хилядите засегнати семейства.

Вече бях смирена и трогната от подкрепата, идваща от целия свят, и тогава получих обаждане от Вашингтон, окръг Колумбия.

„Историята на Кейси достигна Белия дом и ние ви слушаме“, каза човекът от Изпълнителния офис на Националната политика за контрол на наркотиците. Еха! Бях поразена да го чуя и това беше чест за мен.

Но истинската чест беше в думите на съобщенията, които получих. От семейства, в които има някой, страдащ от зависимост, или които вече бяха загубили дете; от зависими хора, които бяха загубили приятели; от учители, които бяха занесли некролога на Кейси на учениците си в клас; от консултанти, които го държаха в кабинетите си; от лекари, които го бяха споделили с колеги, докато са обсъждали епидемията от свръхдози; и от групи за възстановяване, които го бяха окачили на местата за сбирките си.

Най-важни бяха тези съобщения от хората, лекуващи се от зависимост, които казваха: „Нося го в джоба си и той ми помага да издържа още един ден, когато чувствам, че ще се предам.“ И от тези, в момента страдащи от зависимост, които казваха, след като бяха прочели историята на Кейси: „Ще потърся лечение.“

Това са съобщенията, които ме разплакваха. Отговорих на всяко едно от тях. Това бяха съобщенията, от които разбрах, че това, което започна като обещание между майка и дъщеря, се превърна в завет.

Не можехме да си представим, че нейният некролог ще се разпространи като вирус, достигайки хора от целия свят. Кейси искаше да помогне поне на един човек, но се оказа, че помогна на толкова много. Надявам се, че тя знае, че желанието ѝ се сбъдна.

свръхдоза

Как стигнахме дотук?

Борех се години наред с Кейси: безсънните нощи, рехабилитационните центрове, рецидивите, страхът от това телефонно обаждане. Като повечето майки, чието дете страда от зависимост, вече си бях представяла погребението на дъщеря си. Стигнах дотам, че, колкото и да ми беше омразно, осъзнах, че не мога да спася дъщеря си. Можех само да я обичам, да я окуражавам, да бъда до нея и да се моля, че тя ще намери силите да спаси себе си. Трябваше да направя най-трудното нещо за един родител: да се отдръпна малко, да приема, че съм безсилна и че не мога да контролирам лудостта и болката, през които тя преминаваше, и да приема болезнената реалност, докато се страхувам всяка минута, че всичко може да свърши по най-лошия начин. За съжаление, това се случи.

Преди тя да почине, лежах будна всяка нощ, чудейки се: „Твърде много ли правя?“, „Това, което правя, недостатъчно ли е?“, „Днес отговорна любов ли да ѝ дам или само любов?“

Сега лежа будна през нощта, задавайки си въпроси за изборите, които направих. Същите въпроси, но, което е трагично, в минало време. Твърде много ли направих? Това, което направих, недостатъчно ли беше? Ако любовта сама по себе си можеше да я спаси, тя никога нямаше да умре.

Кейси може би беше виновна за някои лоши избори. Но кой от нас е невинен в това? В момента, в който се появи болестта, изборите ѝ вече не бяха изцяло нейни. Зависимостта правеше избори вместо нея. Тя опита, бореше се и една висша сила накрая каза, че това е достатъчно и я отнесе далеч от всичко това, но за съжаление я отнесе далеч и от нас.

Нашата любима поговорка беше: „Всичко се случва с някаква причина.“ В момента ми е трудно да приема това. Каква причина може да има тя да умре толкова млада и толкова трагично?

Може би е това. Може би е вярно, когато хората казват: „Някои хора трябва да умрат, за да могат да живеят други.“ Друг цитат, който ми е трудно да приема, но може би той дава смисъл на болката в сърцето ми. Може би затова нейната история стигна толкова далеч и докосна толкова много – така че други да могат да живеят.

Дъщеря ми умря, но моето пътуване с нея и този демон още е тук, просто сега е под различна форма.

Сега живея със спомените, добри и лоши, със съжаленията и мислите „Какво, ако…“, с всички важни събития, за които тя мечтаеше и които няма да се случат, с всички неща, които тя вече е пропуснала, с всички дни, които тя трябваше да има.

Нейното бъдеще трябваше да го има. Тя трябваше да се кара с мен за бъдещи сватбени планове, трябваше да води децата си на гости и да казва неща като: „Мамо, бебето плаче. Какво трябва да правя?“ Трябваше да има още поводи да се смее с приятели и спомени с нейния брат и семейството ѝ. Трябваше да води дискусии с хора във Фейсбук и през целия ден да ме отбелязва в дълбокомислени цитати и весели мемове. Трябваше да има повече дни на майката и дъщерята, пеейки с мен в колата. Бих могла да продължавам с всички тези неща, малки и големи, който Кейси трябваше да прави. Тя трябваше да остарее, да живее повече от 20 години, 8 месеца и 60 секунди. Тя трябваше да ме погребе.

Е, накъде да тръгна сега? Трябва да вярвам, че може би това е, което всъщност тя е трябвало да направи. Това е, което аз трябва да направя. Това е причината – да говоря за борбата на Кейси и смъртта. Да разкажа нейната история. Може би да разкажа всичко на всеуслушание и по възможност да спася друг човек е заветът на нейния живот, който трябва да бъде изпълнен.

Загубата на Кейси беше опустошителна и промени живота ми, и част от мен умря с нея, но аз не мога и няма да живея в срам. Гордеех се с дъщеря си, независимо от всичко. Рецидивите и грешките не промениха това, защото тя винаги се изправяше и опитваше отново. Бях толкова горда от смелостта ѝ и откритостта ѝ за нейното заболяване.

Ще почитам нейната сила дори и в смъртта. Ще продължа да разказвам историята на Кейси, да разпространявам нейното послание към семействата и хората, страдащи от зависимост, че не са сами. Ще направя всичко възможно, за да повиша осведомеността и да разбия стигмата. Ако само един човек е прочел некролога ѝ или нейната история и е бил докоснат от нея или се е почувствал свързан с нея, тогава Кейси и други хора няма да са умрели напразно.

Всички тези, които са я прочели или са се свързали с мен, сега са част от историята на Кейси. Нейната история и историите на други, които сме загубили, не трябва да свършват с тяхната смърт. Те все още могат да достигнат до тези, които още са тук, и може би да улеснят поне малко нечие пътуване – и може би да им помогнат да стигнат до щастливия край, за който копнеят толкова силно.

свръхдоза

Всяко семейство и всеки зависим човек си имат свое собствено пътуване и макар да има разлики, всички тези пътувания са резултат от същото безмилостно заболяване. Когато обичаме човек, намиращ се в хватката на зависимостта, трябва да правим избори, трудни избори, за това как да се справяме с нашите индивидуални ситуации. Други ще го направят по различен начин, но всички сме заедно в това.

Протегнете ръка. Намерете помощ. Говорете открито.

Независимо дали имате обичан човек, който се бори със зависимост, или вече сте загубили някого, не сте сами. Около вас има други, които са минали по същия път. Свържете се с тях. Намерете помощ. Ако някак си още не сте били засегнати от зависимостта, ще бъдете. Образовайте се, знанието може да е важен актив. Време е да обърнем необходимото внимание на тази епидемия или тя ще продължи да опустошава и унищожава семействата и общностите ни. Раса, богатство, религия – нищо от това не е от значение, защото зависимостта не прави разлика. Ако вече не е влезнала в дома ви, тогава вероятно е на задната ви врата.

Кейси беше умна, забавна и пълна с живот, с поразително чувство за хумор. Тя винаги поставяше другите преди себе си и имаше здрави дом и семейство и въпреки това зависимостта я прибра толкова бързо, колкото и всеки друг. Тя не беше просто бройка, когато умря – тя беше дъщеря, сестра, племенница, братовчедка, приятел и човек, който беше обичан. По този начин се справям със скръбта си от загубата на моята дъщеря, моето малко момиченце.

Затова ще говоря, когато ме помолят, ще помагам, когато мога, и ще се опитвам да бъда силна, докато играя ролята си в този клуб, в който никой никога не иска да влезе. С времето не стана по-лесно, защото времето не лекува всички рани, но ще ставам от леглото всеки ден, дори когато не искам, и ще живея. Понякога не е ден по ден, а е час, минута, дъх по дъх. Може да не победя, но никога няма да спра да опитвам, точно както Кейси и много други не спряха.

Източник

 

Какво наистина прави отношенията дълготрайни? Не, това не е любовта.

В много култури, особено западните, хората са склонни да поставят голям акцент върху любовта и искрите, които първоначално идват с нея. Това обикновено означава, че срещаме някой привлекателен, като обикновено първо се движим от физическо привличане и химията. Тогава се влюбваме и това води до по-дългосрочна връзка или брак.

За съжаление в един момент връзката обикновено губи първоначалните страст и пламък и понякога внезапно се разпада. Дали любовта или това, че вече я няма, е истинската причина за разделите? Някои наистина смятат така. Много често чуваме хора, които току-що са се разделили с партньорите си, да казват:

– Просто вече не бях влюбен/а в нея/него.

– Ние се отчуждихме.

– Обичам я, но не съм влюбен в нея.

– Наистина си мислех, че сме влюбени, но се оказа, че не е било така.

В моята книга „Защо не можеш да прочетеш мислите ми? Преодоляването на деветте токсични мисловни модела, които се появяват по пътя на любовните отношения“ предлагам идеята, че разбирането на другия е по-важно от любовта, особено когато става въпрос за интимни отношения и родителстване. Трябва да научим на това децата си, така че когато те станат възрастни, да разберат от каква съществена важност е това да умееш да разбираш другите в процеса на изграждане на здравословни отношения.

За повече от 30 години като психолог никога не срещнах човек, който, връщайки се в своето детство, да се оплаче, че родителите му са били твърде разбиращи. И подобно на това съм срещал много разведени двойки, които все още се обичат, но наистина им е трудно да се разберат един друг. От моя гледна точка много връзки и бракове се разпадат точно по тази причина.

Дълбокото разбиране един на друг се отнася и към емпатията. Това означава, че ставаш по-внимателен, чувствителен и интуитивен за хората, които обичаш. Но разбирането не е знание само по себе си. Знанието невинаги води до разбиране, а без разбиране няма как да обичаш някого безусловно.

Разбирането е способността да влезеш в обувките на другия и наистина да се свържеш с преживяванията му и да успееш да разбереш причините да постъпва по определен начин. Нивото на разбиране, емпатия, е емоционалното лепило, което държи връзката. Колкото по-дълбоко е разбирането, толкова по-дълбока и здравословна е връзката.

Когато сме способни да слушаме, да слушаме наистина, тогава е по-лесно за нас да разберем какви емоции изпитва и изразява нашият партньор. Това ни помага да разберем и защо той/тя се чувства по този начин и ни помага да реагираме по по-ефективен начин. Когато възникне конфликт и емоциите се обострят, да знаем как се чувства партньорът ни е важно, за да можем да подходим с повече емпатия и да излезем по здрав начин от ситуацията.

Първо се стремете да разберете, а след това да ви разберат

Стивън Кови в „Седемте навика на високоефективните хора“ пише, че „повечето хора слушат не с намерението да разберат, а с намерението да отговорят“. Всички искаме да бъдем забелязани, чути и разбрани. Ако обичаш и не разбираш, ще имаш повече конфликти във връзката си, отколкото е нормално, а колкото повече конфликти има, толкова повече любовта и привличането намаляват.

Болезнената реалност е, че любовта не е достатъчна. Аз работя всеки ден върху това да разбирам по-добре хората, които обичам. Волята да разбираш е много важна. Това невинаги е лесно, но усилията наистина си заслужават.

Да опознаеш и да разбереш някого отнема време

Не трябва да разбираш хората, за да ги обичаш, но трябва да ги разбираш, за да изградиш с тях дълготрайна връзка. Когато посветиш време и усилия да опознаеш и разбереш хората, които обичаш, накрая ще се окаже, че си ги заобичал дори повече. Що се отнася до интимните партньори, много често егото е това, което застава на пътя на разбирането на другия. Ние често искаме да сме прави и караме другия да се чувства сякаш някъде бърка в отношението си към нас.

В заключение

Да се твърди, че връзките са сложни е слабо казано. Отношенията могат да са сложни и объркани. Да разбереш емоциите и преживяванията на другите невинаги е лесна задача, но не е невъзможно. Емоциите заемат централно място в отношенията между хората и когато партньорът ти ги споделя, това намалява интензивността им и не те удрят като гръм от ясно небе или пък да увреждат връзката ви.

Не всички връзки са предопределени да устоят на времето, но всички връзки могат да разцъфват по здравословен начин, когато разбирането е основната съставка, дори повече от любовта. Любовта е важна за отношенията, но способността да разбираш партньора си е това, което дава дълбочина на отношенията. Това пък гарантира повече доверие, отдаденост и уважение.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/liking-the-child-you-love/202007/what-really-holds-relationships-together-its-not-love

Рехабилитационната програма: какво в нея помага?

Как рехабилитационната програма помага на хората, злоупотребяващи с наркотици и алкохол, да мислят различно

Около 16 700 австралийци постъпват в резидентни (с настаняване) рехабилитационни центрове всяка година – най-често заради проблеми с алкохол, амфетамини и опиати.

Рехабилитационната програма е структурирана, свободна от наркотици и алкохол среда. Резидентите участват в едни и същи ежедневни и седмични режим и дейности, включително обучителни и терапевтични групи и индивидуални консултации. Домакински задължения, готвене, обучение и развлекателни дейности запълват времето.

Някои рехабилитационни програми имат само по 12 резиденти наведнъж, други имат и по 60. Програмите са с продължителност от 6 седмици до 18 месеца, с 8 седмици средно в Австралия.

Изследване с 12 резиденти от такава програма в Австралия открива, че сигурната, структурирана среда и подкрепата на други хора, намиращи се в същата ситуация, са ключови фактори, помагащи на резидентите да променят начина си на мислене относно употребата на наркотици и алкохол.

Сигурност и установен режим

Попитахме хората кои елементи на програмата смятат, че са били важни. Най-често те говореха за сигурната среда, структурирания режим и подкрепата на екипа. Както обясни една жена: „Обичам стаята си, тя е моето пространство. Чувствам се сигурна там.“

Да живееш в групова среда с чужди хора, докато се бориш с промени в настроението и желание за употреба на вещества, е трудно. Екипът поддържа установения режим и проследява груповата динамика, но също така отговаря на индивидуалните нужди от подкрепа:

„Имах лоши дни и екипът бързо ми помагаше да се изправя. Не съм от хората, които обичат да говорят за емоции и да ги изливат, но екипът е много бърз. В моментите, в които не бях добре, те бързо се намесваха.“

Да живееш в групова среда е част от това да се научиш как да се справяш без употребата на вещества. Критичните промени, които участниците в проучването приписват на програмата, се отнасят до справяне със собствените и чуждите емоции:

„Мисля, че това, което ще си взема, е разбирането, че това е човекът, който съм, и че ще се справя. Да разбирам моите чувства, като например, когато съм гневен, да излизам от ситуацията, да си поемам въздух и да разбирам чувствата си, предполагам. Просто да разбирам какво чувствам. Знам, че когато съм гневен, има други опции освен да отида и да употребя или да пия.“

Нов начин на живот

Повечето участници описват като особено важно споделеното преживяване на всекидневния живот без наркотици или алкохол за продължителен период. Една жена казва:

„Седяхме и се смеехме силно, и всъщност си казвахме, че вероятно никога не сме се смяли толкова много през живота си. Просто си седяхме без алкохол, без наркотици и просто правехме всичко с това, което имахме.“

За много хора тази промяна е неочаквана:

„Нямаше наркотици и алкохол и май за първи път, откакто бях тийнейджър, разбрах, че човек може да бъде щастлив. Не знам. Беше малко като промяна в живота.“

Обикновено рехабилитационните програми не са предназначени за точно определен вид наркотик или индивид. Една и съща терапия се прилага при всички хора.

рехабилитационната програма

Груповото съдържание, използвано в рехабилитационната програма, която изследвахме, включва обучение за здраве и благополучие и психологически терапии, предназначени да помогнат на хората да се справят с отлючващите фактори и да взимат решения относно употребата на наркотици.

Но най-важното нещо за повечето хора е всекидневният, основан на групата размисъл върху личните ценности, който им помага да създадат различен възглед за себе си, да речем, на майка или приятел. Както казва един мъж:

„Това ме кара да се вглеждам в себе си, все едно съм прощаващ и смирен, наистина се вглеждам в себе си и си мисля, че не съм толкова лош човек само защото съм зависим. Притежавам някои здрави ценности.“

Възможност за рецидив

Страхът и тревогата от рецидив след напускане на рехабилитационната програма са често срещани. Хората се чувстват уязвими от връщане към употребата на наркотици въпреки постиженията, направени по време на програмата, и желанието им да останат чисти:

„Става ми тревожно като знам, че си тръгвам. Бях тук, увит в памучно одеяло два месеца, и сега, когато ме пускат в големия свят, ме е страх, че ще направя рецидив.“

Малко от участниците в изследването имат подкрепа, за да се справят в бъдеще. Не могат да разчитат много на приятели и социални групи, защото старите познанства обикновено са свързани с употреба на наркотици:

„Това ще бъде най-трудното нещо за мен – да видя старите си приятели и те да ме питат дали искам малко. Това е най-трудната част. Ти си такъв с каквито хора се събираш. Мъчно ми е да го кажа, но започнах да се събирам с някои доста обикновени хора. Мислиш, че са ти приятели, но те не са.“

Да се поддържа промяната след рехабилитационната програма е предизвикателство и са налични малко възможности за подкрепа.

Процентът рецидиви е висок. Повечето хора започват да употребяват наркотици в годината след лечението. Между 40% и 60% се връщат към зависимостта към вещества.

Негативите

Няколко души споделят, че ги е било страх от това, което може да им се случи, когато постъпят в рехабилитационната програма. Други разказват за конфликти между резидентите и липса на контакт с децата като трудности, с които са се сблъскали.

Заплащането също може да е проблем. Центърът, който изследвахме, таксува по 240 австралийски долара на седмица за всички услуги, включително терапевтичните програми. Но има и частни рехабилитационни програми, които може да струват и 30 000 долара на месец.

Рехабилитационната програма запълва деня и предоставя интензивна подкрепа на хората, но не съществува, когато те се приберат вкъщи.

Програмите за подкрепа в общността като консултиране, намиране на работа и свободните от наркотици социални и занимателни програми, които събират безопасните членове на семейството и приятели, могат да намалят риска от рецидив.

Източник

Ако търсите за себе си или някой свой близък рехабилитационна програма за зависими в България, можете да се свържете безплатно и анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Когнитивни изкривявания при хазартната зависимост

Хазартната зависимост често предизвиква въпроси като „Как така някой се пристрастява към хазарта, той не е вещество?!“ и твърдения като „За да спреш да залагаш, трябва само силна воля.“

Всъщност тя е признато заболяване, което фигурира в диагностичните класификатори МКБ (на СЗО) и DSM (на Американската психиатрична асоциация). В МКБ е под името „Патологично влечение към хазарт“, а в DSM – „Хазартна зависимост“. Какви са симптомите и как протича лечението, можете да прочетете тук: https://www.drugsinfo-bg.org/hazartna-zavisimost/

Един от най-интригуващите въпроси по отношение на хазартната зависимост е как е възможно човек да продължава да играе въпреки загубите и другите последствия, които хазартът носи. Част от отговора се състои в специфични когнитивни изкривявания.

Тонеато прави преглед на литературата по темата до 1999 година и предлага типология на когнитивните изкривявания, свързани със залаганията, характерни за хората с проблемна игра на хазарт.

  1. Преувеличаване на уменията за печелене

При хазартната зависимост се надценява способността за постигане на печалби. Печалбите в началото на залаганията може да доведат до развитието и поддържането на вярването, че има начин да се спечели и че този начин може да бъде открит от играча.

  1. Суеверия

Зависимите може да разбират, че резултатите са въпрос на случайност, но заедно с това могат да смятат, че има надеждни начини тези резултати да бъдат манипулирани в тяхна полза. Ето няколко форми на суеверия: талисманни суеверия (вярване, че притежанието на определени обекти или залагането на определени числа увеличава вероятността за печалба); поведенчески суеверия (вярване, че определени действия или ритуали правят печалбата по-вероятна; тук се включва и вярването, че трябва да се продължава с играта или залозите по определен начин – на определена машина или да се залага на един и същ отбор, защото иначе ще „изтърват“ печалбата); когнитивни суеверия (вярване, че определени психични състояния повлияват вероятността за печалба).

  1. Грешки на интерпретацията

Тежки или повтарящи се загуби могат да насърчат продължаването на залаганията. Тъй като загубите са значително повече от печалбите, са нужни много усилия от страна на играча, за да обясни това, че очакваните печалби не се случват въпреки използването на предполагаемо успешни стратегии и системи. Интерпретацията помага на играча да осмисли и да извлече смисъл от загубите, за да улесни продължаването на залаганията. В този клас попадат атрибутивните грешки (печалбите се приписват на уменията на играча, а грешките – на външни фактори); заблуда на комарджията (поредица загуби се тълкува като знак, че наближава печалба); преследване (вярване, че след поредица загуби единственият начин за връщане на изгубеното е чрез продължаване на залаганията); антропоморфизъм (тенденция за приписване на човешки характеристики на неживи обекти или животни като слот машини, лотарийни карти, състезателни коне); учене от загубите (повтарящите се загуби могат да се интерпретират като преживявания, които дават изключително важна обратна връзка за ефективността на определена система, стратегия или за късмета на играча); грешка на ретроспекцията (играчите често интерпретират в ретроспекция решенията като правилни или погрешни според това дали са довели до печалба или загуба и ги използват като доказателство за умение да се предсказват печалби).

Още няколко в този клас:

  • Телескопичност на времето – вярване, че печалбите са по-скоро разположени близко във времето, отколкото далеч, особено ако се използват поведенчески суеверия или системи и стратегии.
  • Селективна памет – зависимите селективно си припомнят печалби и имат трудност да си спомнят загубите.
  • Умения за прогнозиране – играчите взимат решения да играят, колко да заложат и да продължават въпреки загубите на базата на интерпретации или значение, приписани на субективно значими знаци. Тези знаци могат да са вътрешни – телесни усещания, интуиция, чувства или външни – поличби, необичайни събития или поведения на други играчи.
  • Илюзия за контрол над късмета.

Много играчи считат късмета за важна променлива и се опитват да му въздействат по няколко начина. Ако тълкуват късмета като неконтролируема променлива, вярват, че имат периоди с късмет и такива без и следователно най-добрата стратегия е да се изчакват късметлийските периоди. Ако късметът се възприема като контролируема променлива, се използват поведенчески суеверия или стратегии и системи. Когато късметът се интерпретира като черта на личността, играчът вярва, че има късмет с определени игри. Ако късметът се възприема като „зараза“, играчът вярва, че успехът в една сфера на живота се разпространява и към хазарта. Например успехът в работата може да се тълкува като знак, че ще има печалба от хазартни игри и това да доведе до започване на епизод на залагане, увеличаване на честотата или размера на залозите.

  1. Илюзорна корелация

Възприемат се илюзорни взаимовръзки и се приписва причинно-следственост на специфики на средата, които играчът вярва, че са свързани с печалбата. Следователно се полагат усилия да се възпроизведат условията на дадена минала печалба, за да се постигне нова.

Останалата част от отговора защо зависимите към хазарт продължават да играят въпреки последствията е свързана повече с емоциите и нуждите, които всеки от нас изпитва. Обикновено употребата на вещества или играта на хазарт е опит човек да се адаптира, да задоволи някои свои нужди, които не успява да удовлетвори по друг начин. Всичко това е много индивидуално, като разбирането на причините за зависимостта и преодоляването им е част от лечението.

Ако вие или ваш близък имате проблем с хазарта, потърсете помощ. Обадете се на номер 0888-99-18-66 или пишете в чата на www.drugsinfo-bg.org, за да се консултирате безплатно и анонимно с консултант на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Използвана литература: Toneatto T. Cognitive psychopathology of problem gambling. Subst Use Misuse. 1999;34(11):1593‐1604. doi:10.3109/10826089909039417

Родителите и превенцията по време на криза

Как родителите да предпазват детето си от рисковете от употребата на вещества във времена на криза

Една от най-неотложните грижи за много от нас е управлението на ежедневния живот с нашите семейства при тези необичайни и трудни обстоятелства около COVID-19. За тези от нас с деца, тийнейджъри или млади пълнолетни вкъщи най-добре направените ни планове за тяхното здравословно развитие може да се провалят или да се случат по-добре през това време.

Какво могат да направят родителите, за да намалят риска техните деца – които разбираемо се чувстват фрустрирани, тревожни, отегчени, депресирани или изолирани – да се въвлекат в употреба на вещества за забавление или самолечение?

Признайте, че това е трудно и за тях

Важно е да признаете това, през което преминават много млади хора, и да сте съпричастни с тях. Социализирането е критично за тяхното здраве и благополучие. Учениците, които получават смисъл и задоволство от обичайните си училищни и извънучилищни дейности, вече не разполагат с тези източници. На естествената нужда на младите хора за отделяне от родителите се пречи, а академичните и кариерни стремежи на много ученици са поставени на изчакване и са обвити в несигурност.

Позволете им да почувстват и изразят целия диапазон от мисли и емоции в момента. Опитайте се да устоите на импулса да задушите техните чувства чрез вина (например: „На хората им е далеч по-зле, отколкото на теб“), отбягване (например: „Не искам да слушам оплакванията ти“), гняв (например: „Не можеш ли да правиш нещо продуктивно в момента?!“) или безразличие (например: „Прави каквото искаш; нямам търпение за това“).

Детето ви има пълното право да чувства загуба и тревога. Тези трудни обстоятелства са възможност да развият нови умения за справяне и да се учат на адаптиране към стресиращи ситуации.

Родителите чувстват различен натиск

Родителите чувстват натиск да изпълнят работните си задължения, докато наглеждат и се грижат за децата си вкъщи. Ако продължавате да работите извън дома си, допълнително се тревожите за това, което децата ви може да правят, в случай че са без надзор.

Бъдете мили към себе си. Дайте си почивка. Макар че ефективното родителстване не може да бъде поставено на изчакване, с него не трябва и да се прекалява. Не трябва да се чувствате задължени да създадете идеалната среда за домашно обучение за децата си, да планирате всеки един момент от деня им и да запълвате цялото им време.

Да създадете пространство за малко спокойствие вкъщи е по-важно от нуждата да отбелязвате всяка точка от списъка си със задачи. Сега повече от всякога е от значение просто да сте ангажирани с детето си:

  • Дайте да се разбере, че забелязвате фрустрацията, разочарованията, скуката, тревожността, самотата и стреса, които изпитва детето ви в тези времена, и проявете съчувствие.
  • Дръжте линията за комуникация отворена, но уважавайте нуждата му от уединение.
  • Поддържайте някакъв вид структура и план за деня.
  • Хранете се заедно с децата си колкото можете по-често – това ви позволява да проследявате психичното и физическо им състояние, както и да си споделяте преживявания, истории, грижи и смях.
  • Старайте се по време на хранене и други семейни дейности да няма телефони и други начини за разсейване.
  • Проявявайте интерес към интересите на децата си и взимайте безпокойствата им насериозно.

родителите

Помнете своята роля в предотвратяването на употребата на вещества

И докато всички ние се приспособяваме към тези необичайни и трудни времена, е полезно да си спомните за ролята, която можете да изиграете в предпазването на вашето дете от употреба на вещества и зависимост. Изобилие от изследвания доказва, че родителите са най-важното влияние върху решенията, отношението и поведенията на децата, свързани с употребата на вещества.

Ето някои съвети, които могат да помогнат на родителите да управляват тийнейджърските години:

  • Водете продължаващи, подходящи за възрастта разговори и бъдете недвусмислени за своите очаквания, свързани с употребата на наркотици.
  • Бъдете наясно с дейностите и личните взаимоотношения на децата си, дори и тези дейности да са вкъщи, а взаимоотношенията да са виртуални.
  • Запознавайте се от време на време с техните пароли за социалните медии и приложения за сканиране. Уведомете ги, че правите това не поради любопитство, а за да предпазите здравето им и да се погрижите за тяхната сигурност.
  • Бъдете заслужаващ доверие и осведомен източник на информация за веществата. Вашите деца могат да се учат от вас вместо от социалните мрежи или рекламите.
  • Формирайте здравословни поведения, за да помогнете на детето си да научи как да се справя със стреса, без да се обръща към употребата на вещества.
  • Бъдете осведомени за видовете вещества, с които може да се сблъска детето ви. Някои деца все още се срещат с приятелите си извън дома, излизат навън, за да спортуват или да взимат колети от пощата. Приберете на сигурно място вещества като алкохол, лекарства и други, които имате вкъщи.

Ако подозирате или знаете, че детето ви употребява вещества, моля, потърсете помощ. Нашата безплатна и анонимна информационна линия остава отворена и ние сме тук, за да ви предоставим информацията и подкрепата, от които се нуждаете: Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Превод с адаптация оттук.

За добро или лошо: конфликти и свързване по време на криза

Светът, в който съществуваме днес

Светът днес е изправен пред много несигурност, провокиранa от COVID-19. Има толкова много страх, паника, безпокойство, тъга, гняв и много други емоции, които обземат човешките сърца. Обичайният живот на бързи темпове в момента е на пауза, оставяйки ни пространство за толкова много чувства, мисли, спомени и реакции на тях. Много хора не са готови да седнат и просто да преживяват нещата. Много хора не се чувстват комфортно с това да изразяват емоциите си и дори понякога не си дават сметка какво наистина преживяват, не могат да го назоват. Хората преживяват и изразяват емоциите си по различен начин и това е окей. Важно е да не забравяме това.

Промяната е съществен елемент от живота, както в природата, така и промяната в самите нас. Но понякога не сме готови за нея, особено ако тя е внезапна. Тогава ни е много трудно да я приемем и да я интегрираме. Изисква се кураж, за да сме гъвкави в този период. Всъщност това може да бъде истинско предизвикателство и е наистина важно да се научим как да се огъваме под напрежението, но в крайна сметка да не се пречупим.

Това време е истинско предизвикателство и за връзките. Толкова много двойки са затворени по домовете си с техните деца, налагайки им се да работят от вкъщи под стрес, опитвайки се да съчетаят заедност и автономност, и освен това опитвайки се да осигурят финансовата си стабилност. Цялата тази ситуация може да направи някои стари конфликти да изглеждат като нещо още по-голямо. Индивидуалните характеристики на всеки партньор, както и предишният му житейски опит, играят голяма роля в начина, по който всеки от тях се справя с кризата от COVID-19. Някои двойки страдат от това, че единият партньор е твърде разтревожен, а другият не отразява безпокойството му по добър начин. Някои двойки спорят поради разногласия какви са правилните стъпки, които трябва да предприемат. Някои имат нужда от повече пространство, а някои жадуват за повече сплотеност.

Рано или късно всичко ще се върне към нормалното или новосъздаденото нормално. И преди да се усетим, това също ще бъде спомен. Но за да не се разминават двойките, и двамата партньори трябва да са наясно с решенията и изборите, които правят в ежедневните си взаимодействия.

Как да управляваме конфликтите

Конфликтите са неизбежни. Изследването на д-р Джон Готман доказва, че в здравите и щастливи връзки разрешаването на конфликтите става по мек и щадящ начин. Когато нещо притеснява единия партньор, той омекотява начина, по който повдига проблема пред другия. Също така поддържат нивото на физиологичната си възбуда ниско като правят почивки, когато се разстроят много. Двойките, които са щастливи заедно, поправят взаимодействието си, когато допускат грешки или казват вредни неща и деескалират, ако ситуацията стане деструктивна; и се придвижват леко към компромис или по уважителен начин създават безопасно пространство за различията си, в случай че не може да се постигне компромис.

Щастливите двойки приемат влияние едни от други, което означава, че са отворени за това мнението им да се променя от гледната точка на партньора им, а не да се „борят за своето“ и да правят така, че конфликтът да ескалира. Те постоянно комуникират и показват приемане на другия. Тук е важно да се поясни, че под „приемане“ нямаме предвид да се съгласяваме на всяка цена с другия, непрестанно да одобряваме, да се предаваме или да харесваме всичко. Това просто означава да виждаме ситуацията такава, каквато е, с вярването, че партньорът ни има абсолютното право да мисли, чувства и казва това, което мисли и чувства. Приемането създава връзка между нас, света и партньора ни. Това означава, че ни освобождава от страдание, защото просто позволява на нещата да са каквито са.

Както споменах по-рано, конфликтите са неизбежни. В допълнение, фокусът върху разрешаването на конфликта е погрешен. Изследванията на д-р Готман разкриха, че 69% от конфликтите в отношенията са вечни. Те нямат решение, тъй като се основават на трайни различия в личността и потребностите. Двойките могат или да водят диалог по тези въпроси, или да се чувстват заседнали в тях завинаги.

От своя страна, при пандемията на COVID-19, хората могат да имат различни реакции, отчасти поради разликите в начина, по който изпитват страх, как разбират и се нуждаят от безопасност, как се справят с неизвестното и от своя предишен опит с подобни ситуации. Несъответствие, което може да създаде проблеми във взаимоотношенията, се фокусира върху това как хората се чувстват, изпитвайки определени чувства, което Готман нарича „мета-емоция“. За да обработят това несъответствие, двойките трябва да разберат опита и отношението на партньора си към специфични чувства като гняв, тъга, страх, безопасност, сигурност и паника и т.н. И, разбира се, те също трябва да разберат собствените си травми. Травмата може да бъде голяма или малка, тя е нещо вредно, което е оставило емоционален отпечатък върху сърцето.

Ключът в процеса на разбиране на реакциите на партньора ви към COVID-19 е да го накарате да се чувства сигурен, да споделя за отношението си към неизвестното и миналия му опит с това, като ви казва от какво има нужда, за да се почувства сигурен през този труден период. Според д-р Готман във всяко оплакване има мечта, желание или молба. Можете ли да намерите тази на партньора си? А можете ли да споделите вашите? Болката е неизбежна в живота. Всеки я преживява. Какво научихте от трудните времена, които са изпълнени с несигурност? Можете ли да споделите това с партньора си? Направете този дар на себе си и на него. Отделете малко време, за да признаете борбите на партньора си и да бъдете мили с него. Състраданието е като мека свещ, която огрява онези части от двама ви, които изпитват трудни емоции в момента.

Чувствайте се свързани и обичани

През какви поведения се чувствате обичани? Кога се чувствате свързани с партньора си? Какво той или тя прави, за да се свърже с вас? В ежедневни малки моменти се обръщаме към нашите партньори за свързване или това, което д-р Готман нарича изграждането на „емоционалната банкова сметка“. Ние правим спестявания, които подобно на парите в банката могат да служат като буфер, когато времената станат трудни. Основният процес е свързан с осъзнаването на това как вашият партньор търси свързване и изразява емоционални нужди и след това как вие откликвате на това. Понякога може и да не забележим, че партньорът ни се опитва да се свърже и това е окей. Никой не може да бъде наясно през цялото време. Ако обаче твърде много опити за връзка останат незабелязани, вашият партньор може да спре да се опитва. Това може да доведе до емоционална връзка без радост, без обич, без смях, без хумор – двойки, които не си откликват и са недостъпни един за друг.

Близостта с друго човешко същество, свързването, това е нещо, за което повечето от нас жадуват. Не сме създадени да бъдем самотни единаци. Тогава не е изненадващо, че проектът за „Медиация при развод“ в Калифорния съобщава, че най-честата причина за развод е отчуждението и загубата на близост при партньорите, както и това, че вече не се чувстват обичани и ценени. Напомняйте си, че системното оказване на помощ на партньора, топлото и подкрепящо отношение, точно като на едни добри приятели, могат да заздравят връзката и да повишат страстта ви много повече от едноседмична екзотична ваканция.

Д-р Гари Чапман, автор на „Петте езика на любовта“, споделя, че има пет начина, по които хората се чувстват обичани. Разбирането на това как вашият партньор се чувства обичан може да ви даде представа как да подкрепите допълнително партньора си и да подхранвате вашата любов. Любовните езици са: думи за утвърждаване, подаръци, оказване на помощ, физическо докосване и качествено време, прекарано заедно. Можете да проявите креативност и да откриете начини да покажете любовта си в този труден момент, докато сте вкъщи (надяваме се) с партньора си. Думите за утвърждаване са словесни изрази на вашата обич. Примери могат да бъдат: „благодаря ти, че изми чиниите“, „изглеждаш много красив/красива днес“ и т.н. Подаръците са символичен начин, по който показвате на партньора си, че мислите за него, дори когато той не подозира. Оказването на помощ означава да правите нещо обмислено и полезно, за което знаете, че ще подпомогне партньора ви. Например да изведете кучето, да сготвите, да ремонтирате нещо, с което половинката ви не може да се справи. Примерите са много. Физическото докосване може да включва както сексуално, така и докосване на ръце, прегръдки, целувки, масажи и др. Качественото време заедно е да правите неща заедно, без да се разсейвате от друго, като игра на настолни игри, готвене заедно, ходене на разходка, редене на пъзели и т.н.

Повишете уважението и възхищението към партньора си

Работата от дома и оставането вкъщи сега означава, че прекарвате повече време с партньора си. Нормално е понякога да се чувствате раздразнени, разстроени и ядосани, когато партньорът ви не се прояви по начина, по който бихте искали. Но като просто си напомняте за положителните му качества, дори и да има личностни черти и поведение, които ви дразнят, можете да предотвратите влошаването на отношенията ви. Простата причина е, че уважението и възхищението са противоотрова за презрението, което е една от предпоставките за развод (според изследванията на д-р Готман). Ако поддържате чувство за уважение, харесване и обич към съпруга/съпругата си, е по-малко вероятно да се чувствате и да действате негативно към него/нея, когато не сте в съгласие и имате конфликт. Тренирайте ума си да вижда качества и действия, които можете да оцените високо в него/нея, вместо да се фокусирате върху грешките и недостатъците. И тогава разкажете на партньора си какво сте наблюдавали и за какво сте благодарни. Изразяването на благодарност в трудни времена е най-доброто лекарство!

Докато сте вкъщи заедно, върнете се в историята на запознанството си и си спомнете за време, в което партньорът ви направил или е казал нещо, което е било важно и специално, и му опишете защо това има значение за вас. Може би и в този момент във вас ще се пробудят чувства, мисли и преживявания, свързани с това. Важно е да ги забележите. Отстъпете крачка назад и вижте как това променя начина, по който мислите за и виждате половинката си. Как гледате на него/нея след това – по положителен или по отрицателен начин? Вижте, мозъкът ни е машина, която генерира мисли, а мислите ни могат да станат вярвания, ако ги повторим достатъчно пъти. Какво се случва, когато се закачите за отрицателна мисъл за партньора си? Признайте мисълта и забележете какво правите по-нататък като реакция. Когато спрем да забелязваме, можем да се закотвим в болезнени модели на поведение, като критикуване, обвиняване, оттегляне т.н. Нека изберем да забележим доброто в нашите партньори и по света днес.

Един от любимите ми цитати е от д-р Джон Готман. Той казва, „когато нараняваш, светът спира, а аз слушам.“ Сега изглежда сякаш светът е спрял временно. Но можете ли наистина да слушате?

Източник: https://www.gottman.com/blog/for-better-or-for-worse-conflict-and-connecting-in-crisis/