Съвети за превенция – малки деца

Съвети за превенция на употребата на наркотици за всяка възраст

Като родител вие сте най-голямото влияние в живота на детето си и провеждането на отворени и честни разговори е един от мощните начини да се свържете с децата си и да им помогнете да израснат като здрави възрастни хора. Когато засягате някои по-трудни теми, като никотин, алкохол или наркотици, въпросът не е да проведете еднократен „разговор за наркотиците“, а по-скоро да се заемете с темата чрез по-чести, естествени разговори, които се развиват с напредването на възрастта на детето ви. Някои неща, които да имате предвид:

  • Поддържайте линиите за комуникация отворени и се уверете, че имате достатъчен запас от любов и съчувствие – дори когато водите тежки разговори.
  • Балансирайте всички последствия с позитивно насърчение.
  • През цялото време се появяват допирни точки и моменти, в които можете да научите детето си на нещо – използвайте ги като естествени възможности да обсъждате употребата на вещества.

Деца на 2-4 години

Тези години са времето, през което се слагат основите на здравословните навици. По-надолу има няколко подходящи за възрастта сценария, които да помогнат да детето ви да разбере рисковете, свързани с употребата на вещества.

Сценарий:

Вземате ежедневния си витамин или давате на детето си неговия ежедневен витамин.

Какво можете да кажете:

Витамините помагат на тялото ти да расте. Трябва да ги вземаш всеки ден, за да можеш да пораснеш голям и силен, но трябва да вземаш само това, което аз ти давам. Витамините на друг човек или твърде много витамини могат да те наранят и да те разболеят.

Сценарий:

Децата ви проявяват любопитство към лекарствата, които виждат в дома ви.

Какво можете да кажете:

Взимаш лекарство, само когато си болен и само ако твоят родител или лекар ти го даде. Ако сам си решиш да вземеш лекарство, ако вземеш грешното лекарство или вземеш някакво, което не е специално за теб, може да бъде опасно.

Сценарий:

Детето ви вижда голям човек да пуши и тъй като преди сте разговаряли за вредата от тютюнопушенето, сега е объркано.

Какво можете да кажете:

Големите хора си решават сами и понякога решенията им не са най-добрите или най-здравословните за техните тела. Когато някой започне да пуши, тялото му се чувства така, сякаш цигарите са му необходими и заради това на хората им е по-трудно да спрат да пушат. Затова е толкова важно никога дори да не опитваш да пушиш.

съвети за превенция

Съвети за превенция за деца от детската градина

  • Обяснете колко е важно детето да се грижи добре за своето тяло – да се храни правилно, да прави упражнения и да се наспива добре през нощта. Поговорете за това колко добре се чувства човек, когато се грижи за себе си – как може да тича, скача, играе и дори да ходи на работа по много часове.
  • Подкрепяйте умението на детето си да взима решения. Когато е възможно, му позволявайте само да избере какво да си облече, за да засилите способността му да решава.
  • Помагайте на детето си да избягва опасни вещества, които се намират около него. Посочете му вредните химикали, които често се държат у дома, като белина, кухненски препарати, бои и лакове.
  • Съхранявайте всички вещества далеч от погледа на детето и на място, което е недостъпно за него.
  • Помагайте на детето си да разбере разликата между измислицата и реалността. Попитайте го какво мисли за предаване по телевизията или приказка. Разкажете на детето си за нещата, които харесвате и които не харесвате, и поговорете за това как насилието или лошите решения могат да наранят хората.
  • Превърнете разочарованието във възможност за учене. Ако кулата от кубчета постоянно пада по време на игра, поработете с детето си за намиране на възможно решение на проблема. Винаги, когато е възможно, му позволявайте само да измисли решение, за да може да придобие увереност в собствените си способности за решаване на проблеми или за самоуспокояване.

Следва продължение.

Източник

Родителите и пиенето на детето

Как да реагираме на употребата на алкохол от непълнолетни?

Алкохолът е най-употребяваното вещество сред американските (и българските) тийнейджъри и млади хора, което създава съществени рискове за здравето и безопасността.

Тийнейджърите опитват алкохол по различни причини – да проявят независимост, да се почувстват по-безгрижни или да избягат от стрес, натиск от връстниците и дори от скука. Много от тях са склонни да правят това, без да осъзнават напълно негативните ефекти от алкохола или здравните рискове.

Така че какво да правите, ако разберете, че детето ви пие?

Благоприятствайте редовната и продуктивна комуникация

Продуктивната комуникация с вашия млад тийнейджър или пълнолетен младеж не трябва винаги да прилича на разпит. Останете спокойни, отпуснете се и следвайте съветите по-долу, за да се уверите, че детето ви ще чуе това, което имате да му кажете и обратното.

Опитайте се да бъдете обективни и отворени. Ако искате да проведете продуктивен разговор с детето си, направете всичко възможно да останете непредубедени и да чуете неговата гледна точка. По този начин е по-вероятно детето ви да бъде възприемчиво.

Задавайте отворени въпроси. Това са въпроси, които предизвикват отговор, който е повече от „да“ или „не“. Това ще доведе до по-ангажиращ и продуктивен разговор.

Попитайте детето си защо пие. Това ще накара вашият тийнейджър да мисли за бъдещето си, какви са границите му по отношението на пиенето и какви са възможните негативни последствия. Те могат да включват да закъснява за тренировки, да прави някакви глупави или опасни неща или да има махмурлук. Отговорът на този въпрос може също да ви даде някаква яснота какво би могло да се крие зад пиенето на детето ви. След това можете да предложите начини за по-добро справяне с причините да пие.

Покажете на детето си, че го чувате. Използвайте активно слушане и рефлектирайте това, което чувате – или казаните думи, или само изразената емоция. Например можете да кажете: „Чувам, че се чувстваш претоварен и че пиенето ти помага да се отпуснеш. Така ли е?“

Обсъдете негативните ефекти от алкохола и какво означават те от гледна точка на психичното и физическото здраве, безопасността и взимането на добри решения. Поговорете за дългосрочните ефекти.

Проявете емпатия и съчувствие. Покажете на детето си, че го разбирате. Тийнейджърските години могат да са трудни. Признайте, че всеки човек се бори с трудности понякога, но алкохолът не е полезен или здравословен начин за справяне с проблемите. Дайте на детето си да разбере, че може да ви се довери.

Ако има история на зависимост в семейството ви, тогава детето ви е в много по-голям риск от зависимост. Трябва да сте наясно с повишения риск и да обсъждате това редовно с детето си, както бихте разговаряли за всяко друго заболяване.

Заемете се с проблемите спокойно и директно

Предайте ясни очаквания. Говорете недвусмислено и директно. Обяснете, че не одобрявате деца да употребяват алкохол и че очаквате от детето си да не пие, дори ако е с приятели, които го правят.

Обсъдете последствията и постигнете съгласие за тях. Разговаряйте с детето си за това какво ще се случи, ако то пие, преди да е навършило пълнолетие. Уверете си, че можете да въведете тези правила и че детето ви разбира защо ги налагате.

Помогнете на детето си да разбере законовите последствия. Употребата на алкохол преди навършване на 18 г. е незаконна (Закон за закрила на детето). Обяснете му, че има причина за съществуването на този закон и защо не одобрявате неговото нарушаване.

Обяснете му защо пиенето е много по-различно за тийнейджърите, отколкото за възрастните. Човешкият мозък продължава да се развива и доста след 20-та година и пиенето оказва значителни негативни ефекти върху неговото развитие.

Следете как се справя детето ви. Ако то продължава да пие или ви се струва, че му е трудно, това означава, че може да му е необходима допълнителна помощ или специализирано лечение. Със сигурност потърсете помощ.

пиенето и детето

Детето ви страда ли от зависимост към алкохола?

Може да е трудно да прецените кога детето ви „просто експериментира“ или има трудности с пиенето до степен, в която страда от алкохолна зависимост. Всяка употреба на алкохол е проблем, когато детето ви е непълнолетно. Ако то е на 18 или повече години, също е важно да следите за признаци за проблем.

Ако се безпокоите, е най-добре получите оценка от професионалист. Може би се тревожите, че пиенето на детето ви излиза от контрол, така че започнете със задаването на тези въпроси:

  • Дали пиенето на детето ви често пречи на неговите отговорности, като например работа, училище или задачи вкъщи?
  • Дали има моменти, в които детето ви пие повече или по-дълго, отколкото е възнамерявало?
  • Детето ви имало ли е желание или опитвало ли е повече от веднъж да намали или спре пиенето, но без да успява?
  • Прекарва ли детето ви много време в пиене? Става ли му лошо от пиене или има ли махмурлук?
  • Детето ви изпитва ли силно желание – силна нужда или импулс – да пие?
  • Продължава ли детето ви да пие, въпреки че това му създава проблеми със семейството или приятелите?
  • Детето ви изоставило ли е или намалило дейностите, които са му били важни или интересни, за да може да пие?
  • Попадало ли е детето ви повече от веднъж в ситуации по време на или след пиене, които са увеличавали вероятността то да се нарани (като шофиране, плуване, работа с машини, преминаване през опасен район или необезопасен секс) или да нарани други?

Вие познавате най-добре своето дете. При всички положения започнете разговор с него, ако имате някакви притеснения за пиенето му, и потърсете индивидуална консултация, ако имате нужда.

Превод с мъничко адаптация оттук.

Рискови фактори за зависимост

Повечето експерти вярват, че всеки може да стане зависим към вещества. Някои от веществата, като никотин и хероин, са толкова силно пристрастяващи, че прекомерната или всекидневната им употреба може да доведе до зависимост при всеки. Все пак повечето хора, които опитват вещества, не стигат до вредна употреба или зависимост.

В този смисъл всяка употреба на вещества през тийнейджърските и младежките години е повод за безпокойство. Човешкият мозък продължава да се развива и след навършването на 20-та година, правейки възрастта на юношите и младите пълнолетни критично важна за изграждането на здравословни поведения и навици. Употребата на вещества през тези години създава потенциал за разнообразни дългосрочни негативни последствия. 90% от зависимите хора са започнали да употребяват вещества през тийнейджърските си години.

Какво прави някои хора по-уязвими към зависимост?

Определени неща могат да направят някои хора по-уязвими към зависимост в сравнение с други хора. Тези неща се наричат „рискови фактори“, защото увеличават риска употребата на вещества при даден човек да стигне до зависимост. Имайте предвид, че рисковите фактори не определят съдбата на човек – по-скоро помагат да се прецени какъв е потенциалът за развитие на проблем.

Предотвратяването и отлагането на употребата за колкото е възможно по-дълго, както и работата с подлежащите рискови фактори, са важни начини за намаляване на вероятността от развитие на проблемна употреба. Да подпомагате детето си в създаването на умения за справяне, да се грижите за психичното му здраве, взаимоотношенията и безопасността му са неща, които могат да служат като протективни (предпазващи) фактори.

Семейна история на зависимост

Ако има история на зависимост във вашето семейство, трябва да обсъдите това с детето си. Тези разговори могат да се случат по същия начин, по който бихте обсъдили семейна история на диабет или друго заболяване, и трябва да ги проведете не по-късно от ранната тийнейджърска възраст.

Опитайте да промените следния сценарий така, че да отговаря на нуждите на вашите ситуация и семейство:

„Твоят дядо страдаше от зависимост към алкохол. Това означава, че той не можеше да пие алкохол по безопасен начин. Алкохолът може да е законен, но някои хора развиват сериозни проблеми заради пиенето. Някои от тези проблеми включват промени в мозъка и тялото им, които влияят на начина, по който те функционират в живота. Това заболяване може да се предава в семействата, затова е нещо, за което трябва да внимаваш, и аз ще ти помогна да го правиш.“

Проблеми с психичното здраве

Психиатрични заболявания като депресия, тревожност, поведенчески разстройства или разстройство с дефицит във вниманието и хиперактивност създават по-висок риск от проблемна употреба на вещества и зависимост. Тези видове заболявания могат да причинят трудности с контрола на мислите и емоциите. Като родител е важно да следите дали детето ви не употребява вещества, за да се справи с тези заболявания.

Добра идея е да поговорите със специалист за връзката между психиатричните заболявания и употребата на наркотици и алкохол. Управлението и лечението на подлежащите психични болести или разбирането на това как емоционалните и поведенчески проблеми могат да доведат до употреба или да я влошат е важно за намаляването на риска и предотвратяването на съпътстващи разстройства (когато проблемите с психичното здраве и с употребата на вещества се случват едновременно).

рискови фактори

Проблеми с поведението или с контрола на импулсите

Децата, които често поемат рискове и имат трудности с контролирането на импулсите или със спазването на правила, са в по-висок риск от проблеми с употребата. Макар повечето тийнейджъри да разбират опасностите от поемането на рискове, на някои им е особено трудно да устоят на импулса да се заемат с рисково поведение.

Преживяна травма

Децата, които имат история на травма (например са станали свидетели на насилие или са преживели такова), са в по-висок риск от проблемна употреба на вещества по-късно през живота. Важно е родителите да са наясно с възможното влияние на травмата върху детето и да намерят подходяща помощ, за да се заемат с решаването на проблема.

Фактори на средата

Употреба на вещества или зависимост в семейството или сред връстниците, лесен достъп до никотин, алкохол или наркотици и по-често излагане на влиянието на популярната култура и на реклами, които насърчават употреба, могат да повишат риска.

Възраст на първата употреба

Започването на употреба на алкохол, никотин или други вещества в ранна възраст е един от най-силните и еднозначни фактори, предсказващи повишен риск от зависимост.

Промени в риска в течение на времето

Докато хората преминават в зряла възраст, рисковите фактори за употреба на вещества и зависимост започват да се променят. На всеки нов етап от живота нови и различни обстоятелства могат да предизвикат стрес и допълнително напрежение, засилвайки уязвимостта към употреба и зависимост.

Източник

Тийнейджъри, наркотици и специфични рискове

Какви специфични рискове носи употребата на алкохол и наркотици за тийнейджърите?

Ние имунизираме. Изискваме поставяне на колани в колата и каска, докато карат колело. Настояваме за слънцезащитен крем. Правим всичко, което можем, за да подготвим нашите деца за високи постижения в училище. Правим всичко възможно, за да бъдат децата ни здрави, в безопасност и готови за успех. Тогава защо, когато става въпрос за употреба на алкохол и дори на марихуана, толкова много родители са склонни да игнорират това като „ритуал на съзряване“ или „просто експериментиране“?

„Това е просто фаза. Ще го израсте.“

Макар родителите да са наясно с рисковете, присъщи на употребата на наркотици и алкохол от детето им – че тя може да доведе до негативни последствия като катастрофа с автомобил, нараняване и в някои случаи дори до зависимост – те се надяват, че техните собствени деца ще преминат през тийнейджърските си и младежки години невредими.

И така, какво липсва в тази картина? Разбирането на начина, по който е изграден мозъкът, и рисковете от употребата на вещества за неговото развитие.

Всички са съгласни, че употребата на вещества оказва влияние върху поведението, но малко се говори за въздействието ѝ върху мозъка. По същия начин, по който сме научили за отрицателните последици, които пиенето и пушенето на майката могат да имат върху развиващия се плод, сега знаем от изследванията и че употребата на психоактивни вещества носи специфични рискове за развитието на мозъка на тийнейджърите.

Представете си развитието на мозъка като построяването на къща. Първо трябва да се излее основата, после се изгражда конструкцията, следват окабеляване, прокарване на водопровод и канализация в течение на период от време. Мозъкът се развива по подобен начин, като основата се полага преди раждането и в ранното детство. Юношеството е друг период, през който мозъкът се развива много бързо. Тогава неговите структури и връзки стават по-ефективни и мозъкът развива умения за фокусиране, приоритизиране и решаване на проблеми. Мозъкът не е напълно развит до 25-та година, което го прави по-уязвим при употребата на алкохол и наркотици.

Алкохолът и другите наркотици могат да нарушат мозъчните връзки, което повишава вероятността за проблеми с ученето и здравословни проблеми по-късно през живота. Също както къщата е използваема и с напукана основа и неизправно окабеляване, така и мозъкът функционира при тези дефицити. Но нито едното не е на оптимално ниво.

При някои тийнейджъри това може да се прояви като тревожност или депресия, когато пораснат, по-нисък от очакваното общ успех в училище, по-трудно завършване на образованието или отпадане от училище изцяло. Тийнейджърите, които са уязвими към „неизправно окабеляване“, обикновено имат определени рискови фактори, които ги правят по-склонни към развитието на зависимост. Тези рискови фактори включват:

  • фамилна история на проблеми, свързани с употребата на вещества;
  • скрити проблеми с психичното здраве;
  • травма;
  • тормоз;
  • проблеми с контрола на импулсите.

И така, какво можете да направите, особено в култура, където пиенето и употребата на наркотици са толкова обичайни?

  • Насърчавайте вашият тийнейджър да отлага, да отлага и да отлага, когато става въпрос за употреба на наркотици и алкохол.
  • Помагайте на детето си да се ангажира със здравословни дейности и здрави социални среди.
  • Тийнейджърите ще поемат рискове, ще изпробват границите и ще правят грешки. Помагайте им да намират здравословни начини да опитват нови неща, да разширяват границите и да търпят неуспех.
  • Много родители вярват, че употребата на наркотици и пиенето са нормално експериментиране. Помогнете на детето си да развие добри умения за справяне със стресовите ситуации в живота.
  • Формирайте здравословни поведения. Вместо да посегнете към чаша вино или бира след тежък ден, пробвайте да отидете на разходка, опитайте дълбоко дишане или други здравословни техники за релаксиране.
  • Подкрепете и позитивно засилете решенията на детето ви да не употребява наркотици или алкохол.

Ако вашето дете „екпериментира“ с психоактивни вещества, е време да започнете да разговоряте. Попитайте го какви според него са ползите от употребата на алкохол и други наркотици. Причините за употреба често включват търсене на силни усещания, избягване на скуката, социален натиск за вписване в групата, бягство от проблеми или облекчаване на тревожността. Намирането на здравословни алтернативи, които адресират причините за употреба на вашето дете или ги конкурират, може да помогне на тийнейджъра ви да намали и напълно прекрати употребата на вещества.

Източник

Активното слушане: как да разговаряме с детето си

Активното слушане: как да спрем да се караме и да започнем да комуникираме

Ако разговорите ви с детето ви за употребата му на вещества и други трудни теми свършват с караници, упорито мълчание или празен поглед, може би е време за нов подход. Активното слушане е комуникационно умение, което ви помага да отдалечите тона от гнева и мъмренето и да въвлечете детето си в истински разговор.

Как да използвате активното слушане

Как всъщност да избегнете мъмренето или постоянните престрелки? Фокусирайте се върху това, което казва детето ви, и изследвайте това, което мисли то, като използвате следните тактики:

  • отворени въпроси;
  • потвърждаване;
  • рефлексии;
  • обобщаване.

Отворени въпроси

Избягвайте въпроси, които изискват отговор „да“ или „не“. Например, вместо да питате: „Смяташ ли да правиш това отново?“, бихте могли да попитате: „Какво мислиш, че би могъл да направиш по различен начин следващия път?“ Това позволява на детето ви да има истински принос, давайки известна представа за начина му на мислене. Отворените въпроси показват на детето, че се интересувате от това, което има да каже, и го подканват към разговор.

Потвърждаване

Покажете на детето си, че забелязвате, когато постъпва правилно. Например, ако детето отговори на текстовото ви съобщение, при положение, че обикновено ви игнорира, му покажете, че оценявате това. Ако излезе с приятели и се въздържи от пиене, признайте постижението му. Макар че детето ви може да продължи да се въвлича в нежелани поведения, ако изтъквате неговите победи, това може да подобри взаимоотношенията ви и да подпомогне промяната.

активното слушане

Рефлексии

Покажете на детето си, че го чувате, като рефлектирате това, което казва. Например, ако детето ви казва: „Шефът ми е тъпак. Глоби ме, защото закъснях с 10 минути“, вие можете да рефлектирате като кажете: „Разстроен си, защото шефът ти ти е намалил заплатата заради закъснение.“ Този коментар изцяло избягва осъждане и дава възможност на детето ви да разкаже по-подробно. Липсата на рефлексия като „Ами, ти какво очакваше? Да си затвори очите?“ поставя детето ви в защитна позиция. Рефлексиите поддържат разговора и ви помагат по-добре да разберете гледната точка на детето си.

Обобщаване

Съберете и подчертайте ключовите неща, казани от детето ви. Обобщаването може да ви помогне да промените посоката на разговора или успешно да го приключите като поведете нещата към следващите стъпки. Това може да звучи като: „Добре, нека да видя дали съм разбрала какво ми казваш…“, последвано от ключовите неща, които сте чули, и следващите стъпки за вас и детето ви.

Може да са необходими известно време и практика, за да промените подхода си към своето дете, но използването на тези простички тактики може да отвори линиите за комуникация и да засили връзката помежду ви.

Източник

Зависимостта и осем важни факта за нея

Осем факта за зависимостта, за които хората обикновено грешат

Съществуват голяма стигма и неразбиране по отношение на зависимостта, лечението и възстановяването. Но вие никога не трябва да позволявате на осъждането от страна на обществото да застава на пътя ви, когато търсите помощ за своето дете, от която то се нуждае и която заслужава. Ето осем факта, които е добре да знаете, за да сте по-подготвени да помогнете на детето си.

Факт 1: Употребата на вещества (алкохол и наркотици) променя мозъка, което може да направи употребата им компулсивна (натрапчива, с усещане за принуда).

Един юноша може да започне започне да употребява наркотици от време на време или лекар може да му предпише психоактивно лекарство. С течение на времето продължителната употреба променя връзките в мозъка така, че той започва компулсивно да търси вещества независимо от негативните последствия. При употребата на опиоиди на човек може в началото да му харесва еуфорията, но много скоро наркотикът става необходим с единствената цел употребяващия да се чувства „нормален“ и да не страда от абстиненция.

Факт 2: Не е реалистично да очаквате от вашето дете да спре просто така и без никаква помощ.

Промяната на поведението, свързано с употреба на вещества, е процес. В началото вашето дете може да не смята, че има проблем. След това то може да осъзнае, че има проблем, но да изпитва противоречия относно решаването му. После то трябва да разбере как да се справи с него и да предприеме стъпки в по-здравословна посока. Това включва намирането на професионална помощ, смяната на приятелите, придобиването на умения да отказва, когато му предлагат вещества, и много повече.

Факт 3: Да се намесите рано е по-ефективно от това да чакате детето ви да „стигне дъното“.

Тъй като поведенческата промяна е процес, вместо да оставяте сина си или дъщеря си да стигнат до дъното, е важно да помогнете веднага. Освен това е много по-лесно да помогнете на някой, който още е ангажиран с училище или работа, има социална подкрепа и се интересува от спорт и хобита. С други думи, детето ви има структура, цели и социални връзки – скелето, необходимо за добър резултат.

Факт 4: Детето ви може да е амбивалентно (да изпитва противоречия) относно лечението, но последното все пак може да е ефективно.

Макар някои да посрещат добре възможността за лечение, повечето хора няма да са напълно сигурни относно спирането на употребата. Проучвания показват, че тези, които постъпват в програми за лечение на зависимости под натиск от страна на близките, които ги обичат, се справят сравнително добре, независимо от първоначалната причина да потърсят лечение.

зависимостта

Факт 5: Рецидивът се случва често и представлява възможност за учене.

Рецидивът не означава, че лечението не е свършило работа. Както е при много други хронични заболявания, много от зависимите правят по един или повече рецидива (връщат се към употребата) преди да постигнат дългосрочно възстановяване. Рецидивите се случват и когато човекът се справя добре, и когато му е трудно. Те могат да служат като възможност за учене – да се установят нещата, довели до рецидив, и да се намери начин за справяне с тях в бъдеще.

Факт 6: Позитивното поведение и уменията за общуване са по-ефективни от наказанието.

Зависимостта е заболяване на мозъка и се нуждае от семейна подкрепа, както е и при другите хронични заболявания. Засрамването, незаинтересоваността и наказанията често водят до нежелани резултати, като децата потъват още повече в рискова употреба на вещества и изолация. Това, което работи, са поведенията на засилване на позитивното, намирането на здравословни дейности, които се конкурират с употребата на вещества, и оставянето на детето да понесе естествените последствия. В съчетание с емпатия и съчувствие този подход е научно доказан начин, който помага на родителите да променят употребата на вещества на децата им.

Факт 7: Намирането на ефективен подход за лечение може да означава проучване на различни психиатри, психолози и програми, преди да откриете подходящия начин.

Най-добрите програми ще предложат задълбочена оценка на детето ви, направена от квалифициран професионалист, обучен да работи в областта на зависимостите и психичното здраве. Той ще изработи индивидуален терапевтичен план и ще съчетае методи, с които да адресира специфичните нужди на вашето дете. Но не се обезкуражавайте, ако първата проучена от вас програма не се окаже подходяща – продължете да изследвате други възможности.

Факт 8: Много хора, страдащи от зависимост към вещества, се нуждаят от дългосрочно и/или повтарящо се лечение.

Тъй като при зависимостта може да има рецидиви, преминаването през само едно лечение може да се окаже недостатъчно, за да остане вашето дете чисто. Всеки лечебен епизод позволява на детето ви да спре употребата на вещества за някакъв период от време, докато се учи на нови умения за справяне, но това може да отнеме време. Запознайте се с наличните възможности за лечение, така че да можете да направите най-добрия избор за пътя на детето ви към възстановяване.

Източник

Какво мога да направя за детето в мен?

Бяхме писали за това как да не губим детето в себе си, как трябва да се радваме на живота по детски, как трябва да бъдем чисти и възторжени, емоционални и открити – като деца.

Но детето в мен не ми носи само радост и удоволствие. В него са скрити моите болки и тъги. То преживява болката и страха със сила, която понякога ни е трудно да овладеем. Детето в нас е нашата уязвимост. Детето в нас понякога е ранено и страда.

По-долу ви представяме един откъс от книгата на Сузана Макмахън „Джобен психотерапевт“, в който тя пише за това какво можем да направим за раненото дете в себе си.

Започнете с разпознаване на детето във вас. След това си дайте сметка, че то изпитва болка, дори и да не я разбирате. Спомнете си какво е да си дете и да те боли. Позволете му да ви се сърди. Знайте, че личността ви не се изчерпва с детето във вас и че само вие можете да се погрижите за него.

Как да го разпознаете? Ще ви е по-лесно, ако прелистите семейни албуми и намерите своя снимка от периода преди петата си година. Сложете я на видно място. Ако можете, носете я със себе си и я поглеждайте по няколко пъти на ден. Свикнете с образа на детето във вас; по-трудно е да отричате или игнорирате някого, когото виждате често. Опитайте да си спомните какъв в действителност е бил животът за това дете. И как се е чувствало в детството си. Възкресете своето минало през очите на детето. Помнете, че вие не сте вече това дете и не бива да се вкопчвате в тогавашното, както прави то. Трябва да знаете с какво се захващате, преди да му помогнете. Следващия път, когато реагирате неуравновесено или се почувствате безпомощни, или изгубите контрол, възприемете го като знак: детето във вас иска да ви каже нещо. То се мъчи да привлече вниманието ви чрез силни емоции. Не се сърдете на себе си (тоест на детето във вас), задето се поддавате на тези изблици. Гневът ви предизвиква още по-голяма болка у него, а точно тя е причината за крясъка му.

Приемете, че детето във вас изпитва болка, дори и да не я проумявате. То е едновременно и сърдито, и тъжно, и уплашено и повечето от тези чувства са насочени към вас. Сърдито и тъжно е, защото вие, единственият човек, който може да му помогне, го игнорирате. Бои се, че никога няма да му се притечете на помощ, да го обичате и да се грижите за него по начина, по който му е потребно. Помнете, че то е едно мъничко същество, лишено от уменията и възможностите, които вие сте придобили, и че това крехко създание таи болка и обърканост, непосилни за възрастта му.

Разграничете се от детето във вас. Вие сте възрастният, родителят, мъдрият и притежавате всичко необходимо, за да го обградите с грижи. Не се страхувайте от него. Помнете, че то има власт над вас само когато го отхвърляте или пренебрегвате. Не иска повече от онова, което всяко дете желае — да бъде обичано, защитавано и да се чувства сигурно. Вие и само вие сте в състояние да му го дадете. Ако се затруднявате, може би това е подходящият момент да помолите за подкрепа. Много от психотерапевтите са запознати с концепцията за детето вътре в нас и могат да ви помогнат да се погрижите родителски за него. Има и чудесни книги на тази тема. Можете да се научите и чрез наблюдение; ако сте достатъчно вещи като родители (никой родител не е съвършен!), обърнете внимание как се отнасяте със собствените си деца. Ако ли пък нямате, наблюдавайте някой друг. Как постъпва, когато детето му страда? А когато трябва да му се вдъхне увереност? Или когато проявява капризи? Какво казва, за да го успокои? Как изразява своята любов към него?

Започнете да говорите на детето в себе си. Повтаряйте му неща от рода на: „Тук съм. Чувам те. Знам, че си разстроено. Искам да ти помогна. Не се безпокой, ще се погрижа за теб. Не ти се сърдя. Разбирам. Всичко ще е наред. Ти си добро. Обичам те.“ Не очаквайте, че детето моментално ще ви повярва. То ви е чакало толкова дълго, че вероятно ще поиска да ви подложи на изпитание, преди да ви се довери.

детето в менТова би могло да се изрази в засилване на поведение, което не харесвате. Може да се уловите, че губите контрол над себе си или че реагирате бурно по-често от преди. Или пък да си помислите, че детето във вас едва ли не вече не съществува, защото изглежда толкова пасивно и отчуждено. Продължавайте с внимателното родителско отношение. Детето във вас е нащрек. Подгответе се да станете „идеалният родител“, онзи, който то никога не е имало, но винаги е желало. Независимо колко добри са били истинските ви родители, колко внимание са ви отделяли и с колко любов са ви обсипвали, за детето във вас това никога не би било достатъчно. Вие обаче имате едно голямо преимущество пред тях: тъй като то е част от вас самите, ще знаете точно от какво се нуждае и кога и ще можете да задоволите всичките му потребности до една. За него вие сте идеалният родител и то е единственото същество, за което бихте могли да сте идеален. Няма нищо съвършено, но взаимоотношението ви с детето във вас е най-близко до съвършенството.

Не е достатъчно да го разпознаете и приемете. За да оздравее, му е необходима любов и тъй като сте единственият човек от значение за него, вие сте този, който трябва да го обича. За да се научите да обичате това дете, което толкова пъти ви е създавало проблеми, правило ви е сцени, обърквало ви е, карало ви е да се чувствате безпомощни, слаби и незрели, за да привикнете да обичате това „малко чудовище“ вътре във вас, трябва да престанете да му се сърдите, да го критикувате, обвинявате и наказвате. Приемете го, обърнете му внимание, когато се нуждае, а не когато ви е удобно. Разберете, че то се гневи на вас, но този гняв ще отмине. Не е ваша вината, че детето се чувства наранено. Не вие сте предизвикали цялата болка, а и не сте били в състояние да я облекчите до този момент. Не бъдете сурови към себе си, защото то ще помисли, че сте сурови с него. Знайте, че децата винаги се чувстват виновни за болката, която ги заобикаля. Смятат, че причината е в тях и че те са отговорни. Стремят се да са добри, за да оправят положението, а в противен случай укоряват себе си. Детето във вас ще си помисли, че вината е негова, ако се превърнете в разочаровани родители или пък се предадете.

Да сте добри родители, не означава да отстъпвате на детето. Когато то ви играе номер, ще му помогнете да се овладее, като му засвидетелствате своята любов и внимателно и с мекота му наложите дисциплина. Можете да го научите на търпение, след като е сигурно, че ще получи удовлетворение. Ако усетите, че детето във вас изисква внимание, а обстоятелствата не ви позволяват да захвърлите всичко и да се погрижите за него, бихте могли да му кажете: „Чувам те. Знам, че си разстроено. Скоро ще се заемем с това. Остави ме да довърша каквото имам, а после ще ти посветя от времето си.“ Тук не става дума за отказ, вие сте осъзнали изпратеното послание. Така му показвате, че контролирате положението и че ще се погрижите за него веднага щом бъде възможно. Много е важно да изпълните обещанието си, иначе следващия път няма да ви повярва. Бъдете любящи и строги родители, защото детето във вас се нуждае от ред и контрол.

Най-лесният начин да се научите да го обичате е да прилагате спрямо него всичко, което сте усвоили, за да обичате себе си. С други думи, следвайте поведението за добиване на себеуважение. Научете се да обичате едновременно и себе си, и детето във вас. Любовта към него ви позволява да обичате и себе си. Ако не можете, нито желаете да го обичате, няма да постигнете себеуважение. Необичаното дете във вас ще си остане пазител на склада с емоциите ви и ще бъдете във война със самите себе си.

Какво ще се случи, след като изберете да го обичате? Няколко неща, кои от кои по-прекрасни. То ще започне да се чувства сигурно и защитено, ще престане да се гневи и да изисква. Няма повече да управлява емоциите ви и ще ви остави да отговаряте за склада си. Не ще има неочаквани изблици от страна на детето във вас и вие наистина ще контролирате собственото си поведение. То ще ви освободи и ще ви позволи да се държите като зрели личности. Ще стане точно това, което всъщност е – едно мъничко същество вътре във вас, – и вие ще бъдете по-силни и обичащи възрастни. Ще знае, че когато има нужда от внимание, не бива да прави сцени, а само да помоли и вие ще откликнете. На децата наистина им е потребно много малко, за да са щастливи. И най-хубавото е, че обичаното и честито дете във вас ще ви позволи да сте обичани и честити самите вие, а понякога и спонтанни и по детски игриви. За възрастните е доста трудно да се изявяват по най-добрия начин, ако носят в себе си пищящо двегодишно дете. Но помислете си колко много радост и любов ви вдъхва същото това двегодишно създание, когато сияе и ви се усмихва с обич. Детето във вас заслужава да бъде обичано, както и вие самите. Научете се да обичате и себе си, и него. Единственото, което ще изгубите, е болката от вашето минало.“

 

 

Как да разговаряте за марихуаната

Откъде да започнете? Какво да кажете? Между легализацията (макар все още не и в България), увеличаващата се нормализация в поп-културата и новите начини на употреба (в хранителни продукти, вапоризатори, концентрати) става все по-сложно да разговаряте за марихуаната със своите деца.

марихуаната

Започнете с по-добро разбиране за марихуаната и тийнейджърския мозък

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които отговарят за физическата координация, емоциите и мотивацията. Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс, не се развива напълно преди 25-тата година.

Това е все едно другите части на мозъка да крещят, а префронталният кортекс още да не е съвсем готов да играе ролята на рефер. Това може да има забележими ефекти върху поведението, като:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие;
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение, включително експериментиране с наркотици и алкохол.

Така че по време на тийнейджърските и младежките си години детето ви е особено податливо на негативните ефекти от всяка употреба на наркотици, включително на марихуана. Доказателствата показват, че употребата на марихуана през тийнейджърските години потенциално може да понижи коефициента на интелигентност на човек и да попречи на други аспекти на функционирането и благополучието. Дори нередовната употреба на канабис може да въвлече тийнейджърите в рисково поведение, в ситуации на уязвимост и да доведе до правенето на лоши избори, докато детето е под влияние на веществото.

Подгответе се добре за разговора

Ако планирате да разговаряте за марихуаната или за употребата на други вещества, има няколко ключови неща, които помагат за провеждането на ефективен разговор:

  • Останете отворени към детето си. Когато то се чувства осъждано или порицавано, ще бъде по-малко възприемчиво към посланието. Опитайте се да показвате обективност и отвореност.
  • Поставете се на мястото на детето си. Как бихте предпочели да се обръщат към вас, когато разговаряте на трудна тема? Опитайте се да си спомните как сте се чувствали, когато сте били тийнейджъри.
  • Бъдете ясни относно целите си. Бъдете наясно какво искате да получите от разговора.
  • Бъдете спокойни. Ако подходите към разговора с гняв или паника, ще бъде по-трудно да постигнете целите си.
  • Бъдете позитивни. Ако подходите към ситуацията със срам, гняв или тактики на сплашване, това ще бъде контрапродуктивно. Стремете се да има любопитство, уважение и разбиране.
  • Не поучавайте. Това най-вероятно ще накара детето ви да се затвори, да откаже да ви слуша, да се ядоса или по-лошо.
  • Намерете удобна обстановка. Ако обявите събиране на масата вкъщи, това вероятно ще бъде посрещнато със съпротива, докато по-спонтанният, непринуден подход ще намали тревожността (включително вашата собствена).
  • Внимавайте с езика на тялото. Соченето с пръст и скръстените ръце са затворени жестове, докато краката, които не са кръстосани, и отпуснатата стойка са по-отворени.

марихуаната

Какво да кажа?

За съжаление, няма сценарий за разговор относно марихуаната, но има някои често срещани аргументи и въпроси, които е вероятно да чуете – както и предложения относно отговора ви.

Те казват: „Правя го само от време на време през уикендите, така че не е голяма работа.“
Вие можете да кажете: „Кое би го направило голяма работа за теб?“
Защо това работи: Това ги кара да се замислят за бъдещето и за това какви са техните граници. Ще научите кое е важно за него или нея. Ако употребата продължи и някои от тези граници бъдат преминати, можете да повдигнете този въпрос в по-късен момент.

Те казват: „Би ли предпочел/а да пия алкохол? Марихуаната е много по-безопасна.“
Вие можете да кажете: „Честно казано, не искам да правиш нищо, което може да ти навреди. Интересува ме защо мислиш, че марихуаната е по-безопасна от алкохола.“
Защо това работи: Това напомня на детето ви, че се грижите за неговото благополучие. Ако покажете искренно любопитство за техния мисловен процес, това ще им помогне да се отворят към вас.

В крайна сметка:

Ситуацията с наркотиците ще продължи да се променя с времето, но това, което ще остане без промяна, е нуждата от подкрепа и информация, когато отглеждате дете. Вие сте най-важното и най-мощното влияние в живота на детето си. Не забравяйте, че винаги можете да потърсите помощ от професионалист, когато ви е трудно да се справите сами.

Източник

Наркотиците и тийнейджърският мозък

Развитие на мозъка, поведение на тийнейджърите и наркотици

Има си причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят. Разбирането за науката на мозъка, стояща зад тийнейджърското поведение, може да помогне на родителите да подготвят по-добре своите деца за това как да избягват наркотиците и алкохола.

Защо тийнейджърите се държат по начина, по който го правят?

Случвало ли ви се е някога да погледнете своето дете-тийнейджър и да се зачудите: „Защо правиш това?“

От промяна на настроенията до поемане на рискове „нормалното тийнейджърско поведение“ може да изглежда като всичко друго, но не и като нормално за родителите и другите възрастни. Изследване обаче разкрива, че моделите на развитие на мозъка през тези години на формиране играят значима роля в развитието на личността и действието на вашия тийнейджър. С други думи, има биологична причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят.

Учените знаят, че на мозъка са му необходими 25 години, за да се развие напълно. В някаква степен може да разглеждате тийнейджърския мозък като мозък с помощни колела – той още не е способен да функционира на оптималното ниво, обичайно за възрастните. Мощен взрив от развитие настъпва през юношеството и този взрив може да обясни много от непредвидимото – и понякога рисково – поведение на тийнейджърите.

Тийнейджърският мозък и поведението, което предизвиква той

От ранното юношество до средата на 20-годишна възраст мозъкът се развива донякъде неравномерно – от задната част към предната. Това може да обясни милото чудато поведение на тийнейджърите, но също така ги прави склонни към поемане на рискове.

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които контролират физическата активност, емоциите и мотивацията, и се намират в задната му част – съответно малкият мозък, амигдалата и прилежащото ядро (nucleus accumbens).

Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс – е в предната част на мозъка и следователно се развива последна. Тази част от мозъка не съзрява напълно чак до 25-та година.

Различното по време развитие на определени части от мозъка може да има забележими ефекти върху юношеското поведение. Може да сте забелязали някои от тези у вашия тийнейджър:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие (оттук идва класическата мантра за „секс, наркотици и рокендрол“);
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение (включително експериментиране с наркотици и алкохол).

тийнейджърският мозък

Развитието на юношеския мозък и поведението са тясно свързани. Префронталният кортекс, който може да бъде наречен „гласът на разума“ в тийнейджърския мозък, няма толкова влияние, колкото онези части, които наблягат повече върху емоциите, вълнението и краткосрочното възнаграждение. В един миг хормоните могат да превключат тийнейджърските емоции на висока предавка, което да доведе до непредвидими – и понякога рискови – действия.

За съжаление, развиващият се мозък е по-уязвим към увреждане. Това означава, че експериментирането с наркотици и алкохол може да има трайни вредни ефекти върху здравето на вашия тийнейджър.

Тийнейджърският мозък и ефектите от наркотиците върху него

Намирането на начини за задоволяване на нуждите и желанията е част от живота. Това е едно от многото умения, които се усъвършенстват през тийнейджърските години. Когато тийнейджърът употребява наркотици, за да се почувства добре, това пречи на естествената способност на тялото да постигне това самò. Ето как наркотиците въздействат на мозъка:

Мозъкът се състои от милиарди нервни клетки. Нервите контролират всичко – от това кога да бие сърцето до това какво вашият тийнейджър чувства, мисли и прави. Нервите правят това като изпращат електрически сигнали из тялото. Сигналите се предават от нервна клетка на нервна клетка чрез химически „куриери“, наречени невротрансмитери.

тийнейджърският мозък

Някои от сигналите, които невротрансмитерите изпращат, предизвикват чувство на удовлетворение или удоволствие. Тези естествени награди са начинът на тялото да се увери, че ние ще търсим още от това, което ни кара да се чувстваме добре. Например, когато ядем нещо вкусно, невротрансмитерите ни казват, че се чувстваме добре. Търсейки още от това удоволствие, ние със сигурност няма да умрем от глад. Главният невротрансмитер, отговарящ за приятното чувство, се нарича допамин.

Наркотиците претоварват тялото с допамин – с други думи, те карат системата за възнаграждение да изпраща твърде много сигнали за приятно чувство. В отговор мозъчните системи на тялото се опитват да възстановят равновесието като изпращат по-малко сигнали за приятно чувство. Докато времето минава, тялото се нуждае от повече наркотик, за да усеща същото удоволствие както преди. Този ефект е известен като толеранс и може да бъде особено опасен при наркотици като хероин и кокаин.

Ефектите на наркотиците върху мозъка не приключват, когато наркотикът бъде разграден и изхвърлен от тялото. Когато човек спре да употребява наркотик, нивата на допамин остават ниски за някакво време. Той може да се чувства депресивен или с изравнени емоции, и неспособен да преживява обичайните удоволствия в живота. Рано или късно мозъкът сам ще възстанови допаминовия си баланс, но това отнема време – от няколко часа до няколко дни или дори месеци – в зависимост от наркотика, продължителността и количеството на употребата и от самия човек.

Тъй като тийнейджърите имат свръхактивен импулс да търсят удоволствие и по-малка способност да обмислят последствията, те са особено уязвими, когато става въпрос за изкушенията от наркотици и алкохол. И защото вътрешните системи за възнаграждение все още се развиват, способността на тийнейджъра да се върне обратно към нормалното след употреба на наркотик може да бъде компрометирана заради начина, по който наркотиците въздействат на мозъка.

Източник

Мамо, може ли?

Бракът Дете-Родител

Том е млад мъж, в края на двайсетте, който е в първата си сериозна връзка с Нанси. Откакто Нанси се мести да живее при Том, изглежда че връзката им се променя много и то не по начин, който харесва на Том. Изглежда така сякаш Нанси превзема целия апартамент, сякаш тя има наръчник, скрит някъде, където той няма достъп и този наръчник е пълен с детайли как нещата трябва да бъдат; правилният начин да заредиш и изпразниш миялната; как да почистиш ваната, след като си вземеш душ; какво с какво се пере и на каква температура и т.н. Всички тези неща изглеждат леко глупави за Том; все пак той се е оправял по своя си начин години наред. Все пак е хубаво да стъпиш в чиста вана, когато отиваш да се къпеш, както и да видиш ненамачканите си дрехи, прибрани в гардероба. Том също така е изненадан да открие колко приятно е чувството да прави нещо конкретно, което да удовлетвори Нанси.

С течение на времето обаче започва да се чувства все по-неудовлетворен и обиден. Всеки път, когато Том започва да се чувства така, сякаш се е справил и е успял да овладее наръчника и знае какво се очаква от него, тя се появява с някое ново правило, което някак си се очаква, че той вече трябва да знае. Понякога почти изглежда като нагласена игра, в която независимо колко много той се старае, никога няма да бъде способен да удовлетвори или омилостиви Нанси. Любопитното е това, че тъй като не иска да я разочарова, на Том почти никога не му се отдава възможност да каже на Нанси, че се чувства притиснат и че и той има някакви собствени идеи за това как да се случват нещата в техния споделен дом.

мамо

Можете да забележите колко много динамиката във взаимоотношенията между Том и Нанси наподобява на тази между родител и дете, като единият партньор е в ролята на възрастния, който поема отговорността за всичко, а другият партньор играе ролята на пасивно-агресивно действащото дете.

Този модел е толкова чест, че фамилните консултанти и терапевти го определят като „брак на дете-родител“. В хетеросексуалните връзки най-често мъжът е този, който „свършва“ в ролята на детето. Мъжете се шегуват един с друг за това как те са живели като ергени; за това как са нямали нищо друго освен пица и бира в хладилниците си; за това каква бъркотия е била в апартаментите им и за това как не са се съобразявали с никого, свободни да правят каквото и където и си поискат и т.н. Докато мъжете се шегуват относно желанието си да живеят ергенски живот и негодуват, че имат жена, която се опитва да ги социализира, на едно ниво те оценяват промените, които жената е внесла в живота им.

Приятно е чувството да живееш на място, което чувстваш много повече като дома, в който си израснал; да имаш по-редовен живот, на който можеш да разчиташ и в който да се чувстваш спокоен; да имаш социален живот, за който се полагат грижи и да имаш някакъв тип ръководство, напътствия, които да облекчат тревожността по отношение на незнанието какво да облечеш или как да действаш в определени социални ситуации. Под самохвалството им обаче се разпознава това, че повечето мъже не знаят как да направят дом за себе си или да отгледат семейство. Мъжете също така разбират, че това да направиш дом и да отгледаш семейство е често много важно за съпругите или партньорките им и в търсенето си на това да бъдат приети от тях, следването на някакви инструкции изглежда като малка цена за товa.

мамо

Когато нещата вървят добре, така както често се случва в началото на връзката, това е страхотен пример за това как хората в двойката могат да се учат един друг и да станат по-цялостни личности, да разгърнат потенциала, който имат. Но това, което започва като общо взаимноизгодно имплицитно съгласие, може да премине в серия от неизречени борби за власт. Неудовлетворението най-често започва при жените. Много жени разпознават това, че те всъщност имат повече опит и експертност във връзките, отколкото повечето от техните потенциални мъже-партньори. Жените се шегуват за това, че мъжете не са в добра форма да се справят с багажа и се нуждаят от промяна или евентуално обучение за това как да бъдат партньори. На повърхността повечето от наставленията и обучението, което те предлагат на партньорите си, са за това как да те да се държат, но това, което жените наистина търсят, е не партньор, който да бъде добре обучен, а партньор, с който да бъдат в по-добра връзка, в по-добра интимност.

Ето я и критичната точка на обръщане.

Когато мъжете разберат какво всъщност търсят партньорките им и разпознаят, че и те наистина искат същото нещо, тогава е възможно мъжете да бъдат по-малко защитни и по-малко реактивни към обучаването и подтикването и нещата обикновено вървят много добре. От друга страна, когато мъжът пропусне по-голямата цел, когато нямат достатъчно позитивен опит по отношение на ранното свързване и не успеят да разпознаят близостта и обучението, което им се предлага като нещо позитивно, те тогава започват да тълкуват всичко като критика и контрол.

Когато нещата тръгнат лошо по този начин, обикновено се влошават все повече.

Всеки член на тази двойка е абсолютно убеден, че той е този, който прави нещата зле и че другият се справя много по-добре, но това е бъркотия, която правят двамата. Връзката родител-дете е несъзнаван съюз между двама души. Те са еднакво отговорни и еднакво „залепнали“. Интересното е, че много сходна динамика може да се открие и в еднополови връзки, което предполага, че става въпрос повече за сила и полова социализация в нашата култура, отколкото за вътрешно присъщо различие между мъжете и жените.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/fear-intimacy/201902/mommy-may-i