Възстановяването на детето и зависимият родител

Обърнах внимание на собственото си пиене и това беше ключът към възстановяването на сина ми

През една юнска вечер преди три години синът ми беше спрян от полицията, шофирайки по нашата улица с марихуана, прибори за употреба на наркотици и твърде много други деца в колата ми. През тази вечер той не беше под влияние на наркотици. Закараха го в полицейското управление, назначиха му дата за явяване пред съда и се свързахме с адвокат. Много викане, плач и блъскане на врати из вкъщи са нещата, с които се характеризираха следващите дни.

Десет месеца по-късно последва ново спиране от полицията и този път синът ми беше под въздействие на марихуана, заради което срещу него беше възбудено съдебно преследване в качеството му на пълнолетен. Похарчихме хиляди долари. Консултирахме се с много професионалисти. Опитахме много видове специализирано лечение, като например дневни програми и стационарно лечение. Никаква емоционална или финансова болка не беше достатъчно голяма, за да не преминем през нея, докато негативните страни от употребата на марихуана за него не надделяха над позитивните.

Но тази история няма да бъде за неговия път. Тя е за кореспондиращата история на една 50-годишна жена, пиеща твърде много още от гимназиалните си години и сега опитваща се да се справи със зависимостта на най-голямото си дете. Вечерта, когато полицията доведе сина ми вкъщи, аз пиех вино. Колко чаши? Три? Четири? Не си спомням. Доливах си и губех бройката. Макар да не бях пияна, аз пиех. Сигурна съм, че ако трябваше да отида в полицейското управление, за да го прибера, щеше да се усеща по дъха ми. Радвам се, че не се наложи да шофирам през онази вечер.

Колко други родители имат син или дъщеря, борещи се със зависимост, а отричат своята собствена? Колко странно е да кажеш на някого, че твоята зависимост (към нещо социално по-приемливо като алкохола) е управляема, приемлива, позната и обичайна, докато тази на детето ти е престъпна, лоша, срамна?

Дълбоко в себе си от години знаех, че пия твърде много. Махмурлуци. Лоша продуктивност на работа. Части от вечерите, които не мога да си спомня. Заспиване както съм си с дрехите. Шофиране в нетрезво състояние.

В течение на две години и половина от първия му арест, през два прекъснати опита да учи в колеж далеч от вкъщи (невъзможно за него, имайки предвид ежедневната му употреба), аз му бях много гневна. Чудех се: „Защо просто не пие алкохол? Аз можех да пия по време на колежа.“ Настина мислех, че щеше да бъде по-лесно за всички ни, ако той просто беше избрал зависимост, за която знаех нещо! В крайна сметка израснах с „активно пиещ“ като мой родител. Знаех за махмурлуците! Чудех се защо той не може да го промени. Приятелите ми ми задаваха подобни въпроси. Отговарях, без да мога сама да повярвам: „Той просто не харесва алкохол“, сякаш това беше толкова странно нещо. Все още не разбирах, че той страдаше от зависимост към вещества и нито един наркотик не е допустим за него.

възстановяването

Таях толкова много гняв към него, към самата марихуана, дори към професионалистите, които работеха с него и се опитваха да ме въвклекат в семейната терапия. Съпротивлявах се на семейната терапия, защото изцяло обвинявах сина си за този проблем. Не се съгласявах и на семейно консултиране, защото, както сега осъзнавам, не исках за говоря за моето пиене и да бъда конфронтирана за него. Веднъж бях конфронтирана от приятелка и я отрязах веднага. Отказах да спра алкохола по време на тридневното посещение при сина ми в рехабилитационната програма в Нашвил, Тенеси, когато водещите на семейните срещи настойчиво помолиха всички ни да не употребяваме никакви психоактивни вещества, докато сме на посещение при близките си. Пиех всяка вечер, докато бях там.

След това един ден нещо се промени. След като бях пила до късно вечерта вкъщи миналата есен, което съвпадна с връщането на сина ми от колежа – изтощен, стресиран и тревожен заради употребата си на вещества – той ми каза, че не само не би могъл да живее повече в залетия от наркотици колеж, но не би могъл да живее и вкъщи с моето пиене. Точните му думи бяха: „Това не е безопасно място за мен, където да живея, ако ще се възстановявам.“ Това ме сряза. Думите му бяха 100% истина и ме ударих като един тон тухли. Трябваше да спра да пия.

Надявам се, че историята ми може да помогне на някой друг. От онази съботна сутрин, излизайки от последния си махмурлук, поех ангажимент към себе си и към сина ми, че той повече никога няма да види с питие. Работя над собственото си възстановяване и сега мога да го подкрепям както трябва. Пътят все още е труден и за двама ни, но е толкова по-лесно сега, когато вече не соча сина си с лицемерен пръст, повторно изброявайки всички минали събития, свързани с употребата му на наркотици. Бих ли искала той да изброява детските си спомени от пияната си майка? Не. И двамата трябва да продължим напред.

Може да звучи като нещо очевидно, но алкохолът е толкова наркотик, колкото и марихуаната. Горда съм да кажа, че към момента, в който пиша това, синът ми не е употребявал вещества от три месеца, а аз не съм пила от шест месеца. И двамата сме трезви ден по ден и това е едниственото, което мога да кажа със сигурност. Но изкарването наяве на поколенческия цикъл на зависимост в семейството ми беше твърде закъсняло, а след това цикълът беше прекъснат – и това стана, поне отчасти, заради истината, която най-накрая беше изречена.

Източник

Please follow and like us:
error0

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Please follow and like us:
error0

Не чакайте интервенция

Защо не бива да чакаме интервенция от някой друг, когато страдаме от зависимост? Ето какво споделя Benya Clark за своя път към трезвеността.

Зависим човек отваря вратата на къща, в която си мисли, че няма никой. Вместо това с изненада вижда, че всичките му близки приятели и членове на семейството са се събрали и чакат. Зависимият се оглежда шокиран.

Най-добрият му приятел тръгва към него. Поставя ръка на рамото му. „Тревожим се за теб. Това е интервенция.“

Гледал съм тази сцена в безброй телевизионни предавания. Тя е показвана толкова често, че сайтът TV Tropes е посветил цяла страница на нея.

Интервенциите се случват и в истинския живот, но далеч не толкова често, колкото телевизията може да ви накара да мислите. Въпреки моята собствена борба с алкохолната зависимост и усилията да остана трезвен никога не съм участвал в интервенция – нито от едната, нито от другата страна.

Всъщност през всичките ми години на прекомерно пиене (общо над десетилетие) никога никой не ми е казвал, че смята, че имам проблем. Никакви интервенции или разговори насаме. Донякъде това беше хубаво – не мога да си представя, че има нещо забавно в това да те конфронтират за проблема ти с пиенето. Лошото е, че използвах липсата на конфронтация като извинение да продължа да пия.

Макар да знаех, че съм зависим към алкохола, постоянно намирах начини да излъжа себе си, че проблемът ми не е толкова сериозен. Единият от тези начини беше да си казвам, че ако имах „истински проблем“, някой друг щеше да ми каже това.

За съжаление аз наистина имах тежка зависимост и фактът, че никой друг като че ли не забелязваше, не правеше проблема по-малко истински. Докато чаках конфронтацията, която никога не се случи, оставях зависимостта си да се влошава все повече.

Но ако зависимостта ми беше толкова тежка, защо никой не казваше нищо? Смятам, че има две основни причини за това:

Зависимите добре умеят да крият своята зависимост

Мисля, че много от приятелите ми, семейството и колегите в действителност не са имали представа, че съм бил зависим към алкохола. Въпреки че това се отразяваше много негативно на живота ми, аз полагах много усилия да запазя пиенето и ефектите му в тайна.

Знае се, че зависимите са добри лъжци – най-вече защото имаме много практика в това.

Ако бях казал на приятелите и семейството колко много пия наистина, те веднага щяха да разберат, че имам сериозен проблем. За съжаление аз лъжех и омаловажавах тежестта на употребата си, оставяйки всички останали в неведение.

Избягвах да пия около едни и същи хора твърде често. Пиех по малко по време на парти и много повече, когато след това се прибирах вкъщи. Взимах си нови питиета бързо и тихо, така че никой да не разбере колко точно съм изпил.

След като използвах толкова много хитрости, за да не ме забележи никой, едва ли е някаква изненада, че употребата ми остана незабелязана.

интервенция

Повечето хора мразят конфронтациите

Дори някои хора да са разбрали, че имам проблем с пиенето, пак са могли да имат добри причини да не ми кажат нищо.

В един идеален свят, когато някой конфронтира зависим човек за употребата му на вещества, зависимият би помислил върху чутото и би решил, че е време да направи промени.

В истинския свят зависимият човек е вероятно да отрече, че има проблем и може дори да избухне срещу човека, който се е обърнал към него – на практика „убивайки пратеника“.

Повечето хора мразят конфронтацията. Дори и да смятат, че някой може да има проблем с алкохола или друго вещество, те може бързо да се разубедят от идеята да кажат нещо. В крайна сметка проблемът може да не е толкова сериозен, колкото изглежда, а дори и да е, зависимият вероятно не би променил поведението си.

Не чакайте интервенция

В края на краищата да чакам някой друг да забележи проблема ми беше просто поредната тактика на отлагане. Знаех, че страдам от зависимост и че в някакъв момент ще трябва да спра пиенето.

Онази част от мен, която обичаше да пие, търсеше всякакви възможни извинения да отложи този ден. В действителност не търсех външно потвърждение на проблема си, а просто се самозалъгвах.

Ако позволите на такива извинения да управляват решенията ви, всъщност никога няма да стигнете до спиране на алкохола. Зависимите са много добри в това да си намират извинения – в момента, в който някое от тях изчезне, можем да намерим две или повече, с които да го заместим. Да си трезвен означава да оставиш всички извинения настрана.

Източник

Please follow and like us:
error0

Зависимостта и осем важни факта за нея

Осем факта за зависимостта, за които хората обикновено грешат

Съществуват голяма стигма и неразбиране по отношение на зависимостта, лечението и възстановяването. Но вие никога не трябва да позволявате на осъждането от страна на обществото да застава на пътя ви, когато търсите помощ за своето дете, от която то се нуждае и която заслужава. Ето осем факта, които е добре да знаете, за да сте по-подготвени да помогнете на детето си.

Факт 1: Употребата на вещества (алкохол и наркотици) променя мозъка, което може да направи употребата им компулсивна (натрапчива, с усещане за принуда).

Един юноша може да започне започне да употребява наркотици от време на време или лекар може да му предпише психоактивно лекарство. С течение на времето продължителната употреба променя връзките в мозъка така, че той започва компулсивно да търси вещества независимо от негативните последствия. При употребата на опиоиди на човек може в началото да му харесва еуфорията, но много скоро наркотикът става необходим с единствената цел употребяващия да се чувства „нормален“ и да не страда от абстиненция.

Факт 2: Не е реалистично да очаквате от вашето дете да спре просто така и без никаква помощ.

Промяната на поведението, свързано с употреба на вещества, е процес. В началото вашето дете може да не смята, че има проблем. След това то може да осъзнае, че има проблем, но да изпитва противоречия относно решаването му. После то трябва да разбере как да се справи с него и да предприеме стъпки в по-здравословна посока. Това включва намирането на професионална помощ, смяната на приятелите, придобиването на умения да отказва, когато му предлагат вещества, и много повече.

Факт 3: Да се намесите рано е по-ефективно от това да чакате детето ви да „стигне дъното“.

Тъй като поведенческата промяна е процес, вместо да оставяте сина си или дъщеря си да стигнат до дъното, е важно да помогнете веднага. Освен това е много по-лесно да помогнете на някой, който още е ангажиран с училище или работа, има социална подкрепа и се интересува от спорт и хобита. С други думи, детето ви има структура, цели и социални връзки – скелето, необходимо за добър резултат.

Факт 4: Детето ви може да е амбивалентно (да изпитва противоречия) относно лечението, но последното все пак може да е ефективно.

Макар някои да посрещат добре възможността за лечение, повечето хора няма да са напълно сигурни относно спирането на употребата. Проучвания показват, че тези, които постъпват в програми за лечение на зависимости под натиск от страна на близките, които ги обичат, се справят сравнително добре, независимо от първоначалната причина да потърсят лечение.

зависимостта

Факт 5: Рецидивът се случва често и представлява възможност за учене.

Рецидивът не означава, че лечението не е свършило работа. Както е при много други хронични заболявания, много от зависимите правят по един или повече рецидива (връщат се към употребата) преди да постигнат дългосрочно възстановяване. Рецидивите се случват и когато човекът се справя добре, и когато му е трудно. Те могат да служат като възможност за учене – да се установят нещата, довели до рецидив, и да се намери начин за справяне с тях в бъдеще.

Факт 6: Позитивното поведение и уменията за общуване са по-ефективни от наказанието.

Зависимостта е заболяване на мозъка и се нуждае от семейна подкрепа, както е и при другите хронични заболявания. Засрамването, незаинтересоваността и наказанията често водят до нежелани резултати, като децата потъват още повече в рискова употреба на вещества и изолация. Това, което работи, са поведенията на засилване на позитивното, намирането на здравословни дейности, които се конкурират с употребата на вещества, и оставянето на детето да понесе естествените последствия. В съчетание с емпатия и съчувствие този подход е научно доказан начин, който помага на родителите да променят употребата на вещества на децата им.

Факт 7: Намирането на ефективен подход за лечение може да означава проучване на различни психиатри, психолози и програми, преди да откриете подходящия начин.

Най-добрите програми ще предложат задълбочена оценка на детето ви, направена от квалифициран професионалист, обучен да работи в областта на зависимостите и психичното здраве. Той ще изработи индивидуален терапевтичен план и ще съчетае методи, с които да адресира специфичните нужди на вашето дете. Но не се обезкуражавайте, ако първата проучена от вас програма не се окаже подходяща – продължете да изследвате други възможности.

Факт 8: Много хора, страдащи от зависимост към вещества, се нуждаят от дългосрочно и/или повтарящо се лечение.

Тъй като при зависимостта може да има рецидиви, преминаването през само едно лечение може да се окаже недостатъчно, за да остане вашето дете чисто. Всеки лечебен епизод позволява на детето ви да спре употребата на вещества за някакъв период от време, докато се учи на нови умения за справяне, но това може да отнеме време. Запознайте се с наличните възможности за лечение, така че да можете да направите най-добрия избор за пътя на детето ви към възстановяване.

Източник

Please follow and like us:
error0

С какво можете да помогнете на ваш близък?

Как да помогнете на близък, за когото смятате, че пие твърде много

За много от нас употребата на алкохол е основна част от общуването с приятели или почивката след работа, което означава, че често забравяме, че алкохолът е потенциално инвалидизиращ наркотик.

„Макар пиенето понякога да ни доставя удоволствие, ако сме честни със себе си, изглежда, че алкохолът играе много по-централна роля в живота ни, отколкото на много от нас се харесва“, казва Марк Лийшън от Alcohol Change.

„Той се рекламира много и е общодостъпен – в барове, ресторанти, хотели, супермаркети, магазинчета и бензиностанции – и става все по-евтин. Понякога ни се струва по-лесно да приемем предложението за питие, отколкото да откажем, и е твърде лесно да си създадем лоши навици.“

Тази вкоренена социална приемливост може да попречи на някои хора да разберат кога алкохолната им консумация става опасна, но също така може да създаде проблеми и на близките им.

Ако смятате, че ваш приятел или член на семейството пие твърде много, как подхождате към проблема, без да ви кажат, че прекалявате с реакцията си?

Според Лийшън, ако не сте сигурни дали вашият близък злоупотребява с алкохол или просто си прекарва добре, първата ви стъпка трябва да бъде да се вгледате в поведението му и да видите дали разпознавате някои от ключовите знаци за зависимост.

близък

„Те включват започване на пиенето по-рано през деня и забележими стрес или тревожност, когато са минали няколко часа след последното му питие“, казва той.

„Ефектите от неговото пиене също стават забележими – например по-силен махмурлук, пропускане на срещи и чести избухвания.“

Ейми подчертава, че вашият близък може да не отговаря на стереотипа за алкохолик. Нейната сестра, Карис, е починала на 28 г. заради непоправимото увреждане, което алкохолът е причинил на тялото ѝ.

„Сестра ми беше на 21 г., завършила университет, когато за първи път се разболя“, казва тя.

„Седем години семейството ни се бореше да осигури помощта на Карис, от която тя се нуждаеше, за да победи зависимостта си. На много хора, включително на медицински професионалисти, им беше трудно да приемат, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че преувеличаваме тежестта на нейната зависимост.“

„Карис не изглеждаше като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.“

Имайки предвид това, когато обмисляте дали вашият близък злоупотребява с алкохол или не, най-важното нещо може да бъде да забравите всички предубеждения, които имате за алкохолната зависимост. Ако разпознаете притеснителна промяна в поведението му, имате пълното право да повдигнете въпроса за нея.

Лийшън казва, че вероятно ще ви бъде неприятно и неудобно да обсъждате темата с пиенето на вашия близък и изкушението да заговорите за проблема, когато сте ядосани и разстроени, е напълно разбираемо.

„Но очевидно е по-добре да говорите по този въпрос, когато сте спокойни, а близкият ви не е пил“, казва той.

„Опитайте се да бъдете честни за своите чувства, но също и деликатни – например, избягвайте епитети, които носят стигма, като „алкохолик“ или „пияница“.“

„Говорете за неговата връзка с алкохола и последствията от пиенето му, но се опитайте да избягвате остра критика. Използвайте позитивен език, като например подчертавате ползите, които близкият ви ще има, когато намали пиенето.“

близък

Предприемането на практически стъпки, като например да ограничите наличието на алкохол вкъщи или да общувате на места, които не са центрирани около алкохола, може да помогне на близкия ви, но според Лийшън е важно също да приемете, че само толкова можете да направите.

„Естествена реакция е да искате да направите всичко, което можете, за да помогнете на някого да намали пиенето или напълно да го спре, включително да опитвате да скриете алкохола от пиещия“, казва той.

„Важно е обаче да помните, че вие не сте отговорни за пиенето на близкия ви човек, нито можете да го контролирате.“

„Вие не сте причината, поради която той пие, и в края на краищата зависи от него да поеме отговорността за поведението си и да потърси професионална помощ.“

Когато се опитвате да помогнете на своя близък да намали или спре пиенето, е важно също да разберете, че това може да повлияе върху собственото ви благополучие.

Това е нещо, което Сю знае от първа ръка. Нейният син е трезвен от 18 месеца, но тя казва, че когато пиенето му е било в най-лошата фаза, тя е „ударила дъното“.

„Аз нямах живот. Бях стресирана, постоянно тревожна, лишена от сън. Животът със зависим бавно ме убиваше“, казва тя.

„Всичко се въртеше около сина ми и неговото пиене. Бях на лекарства, но нищо не помагаше. Живеех в страх всеки ден, чудейки се дали това ще е денят, в който ще го намеря мъртъв. Не излизах навън, защото се ужасявах от това, което можех да заваря после.“

„Като негова майка чувствах, че съм се провалила, че всичко е по моя вина, че съм го предала. Не можех да видя светлина в края на тунела. Никаква надежда нещата някога да се променят. Не исках повече да живея, за да се боря.“

За щастие Сю и нейният син успяват да намерят професионална помощ. Организациите, предоставящи услуги за зависими, могат да насочат вашия близък към място за помощ, но вие също можете да се възползвате от подкрепа за себе си.

Източник

Please follow and like us:
error0

Житейски умения и възстановяване от зависимост

11 житейски умения, които могат да помогнат на детето ви, докато се възстановява от зависимост – продължение

Когато синът ви или дъщеря ви се лекуват от зависимост, основните неща, които научават, са техники за поддържане на ремисията и как да правят конструктивни избори. Индивидуалната и груповата терапия са подходящи при зависимост, но е също толкова важно лечението да включва житейски умения.

В първата част от статията писахме за грижата за себе си, развитието на здравословни навици, управлението на времето, създаването на рутина, образованието и подкрепата за започване на работа и управлението на бюджет. Сега продължаваме нататък с още житейски умения, които могат да помогнат на сина ви или дъщеря ви да развият по-здравословен начин на живот.

Социални умения

Социалният кръг, който е имало детето ви, преди да започне лечение, вероятно се е състоял от хора, с които тя или той са употребявали вещества. Затова е важно синът или дъщеря ви да намерят нови хора или да възстановят връзките си със стари приятели, които водят по-здрав начин на живот. Това може да е истинско предизвикателство, особено ако вашето дете страда от социална тревожност. Един от нашите инструктори, работещ с родители, казва, че нейният син се оплаквал, че единственият известен за него начин за създаване на приятелства бил да попита новия човек дали иска да изпушат джойнт.

Изграждането на социални умения може да подобри самочувствието и да развие способността на детето ви да се чувства по-сигурно относно мястото му в света, както и да изгради система и общност за подкрепа, които да му помогнат да поддържа възстановяването си. Намирането на начини за свързване с другите чрез спорт, хобита, работа или учене и участието в групи за подкрепа, които предлагат дейности след края на срещата, могат да помогнат на детето ви. Индивидуалното консултиране също може да е от помощ за изграждането на умения.

Управление на приема на лекарства

В случаите, в които има съпътстващи психиатрични заболявания или медикаментозно-асистирано лечение на алкохолна или опиоидна зависимост, управлението на приема на лекарства е съществено за по-безпроблемното възстановяване. Спазването на часовете при лекаря, предписващ лекарствата, навременното осигуряване на медикаментите и приемането им по начина, по който са предписани, ще помогнат на детето ви да поддържа безопасна и отговорна връзка  с лекарствата. Някои млади хора използват телефонни приложения, за да си напомнят да взимат медикаментите си, докато други използват кутийка за таблетките за деня.

Управление на емоциите

Много млади хора употребяват вещества, за да се справят с емоциите си или за да избягат от тях, затова във възстановяването е важно да се научат да ги управляват, без просто да се опитват да маскират симптомите. Усвояването на техники за самоконтрол за емоциите, като например да се научат да ги идентифицират и назовават, когато се появят, дишане и други техники за успокоение или медитация, може да е едно от най-важните житейски умения за постигане на здраве и щастие по време на възстановяването.

Някои хора използват приложения за емоционална интелигентност, които им помагат да разберат гамата си от емоции, какво ги предизвиква и кои са ефективните стратегии за управлението им. Младежите могат също да имат полза от консултиране с психолог, за да развият още уменията, свързани с управлението на емоции.

Управление на стреса

Също както управлението на емоциите, управлението на стреса е ключов компонент за обезпечаването на стабилно възстановяване на вашето дете и за предотвратяването на рецидив. Стресът може да бъде подбудител за нездрави поведения, така че е важно вашето дете да се научи как да се справя с него и да определи кое работи най-добре – няколко дълбоки вдишвания, разходка навън, обаждане на доверен човек, отиване на група за подкрепа и така нататък – за намаляване на стреса в дадения момент.

В някои случаи това може да означава оттеглянето от някои ангажименти, ако е възможно, за да може детето ви да се фокусира върху възстановяването си. Това може да включва намаляване на учебната тежест, на работните часове или намиране на по-малко стресираща работа. Определени взаимоотношения могат да причинят значително количество стрес на някои хора, така че е добре синът ви или дъщеря ви да преценят колко време прекарват в компанията на познати, взаимоотношенията с които са трудни.

житейски умения

Поставяне на цели за бъдещето

Да се намира детето ви във възстановяване е голямо постижение и поддържането му е променящо живота начинание. Докато времето напредва и поддържането на възстановяването става по-лесно за вашето дете, способността му да гледа напред в бъдещето и да си поставя други цели става важна за неговите израстване и собствена ефективност. Как му изглежда на детето ви следващият месец? Какви нови дейности би искало то да опита? Иска ли да учи нещо ново? Да опита нещо ново? Да живее самостоятелно? Да пътува? Да започне или завърши висше образование? Да насърчавате нови дейности и нови цели за постигане още повече подобрява новия живот, който детето ви строи без употреба на вещества.

Преди да изпратите детето си на лечение, особено ако е в дългосрочна резидентна програма (терапевтична общност), попитайте дали там предлагат обучение в житейски умения и какво включва то. Ако детето ви вече е завършило лечението си, помислете за това да направите оценка на начина, по който синът ви или дъщеря ви се справят в описаните области и от какъв вид помощ той или тя биха могли да се нуждаят. Може да е разочароващо, когато детето ви изостава в развитието на умения, но като негов най-важен поддръжник вие бихте могли да му помогнете да успее в тези области и да живее по-възнаграждаващ и пълноценен живот.

Източник

Please follow and like us:
error0

Мислех, че мога да взимам хероин без последствия

Мислех, че мога да взимам хероин, без да съм зависим. Грешах

От Джон Крейс

Тридесет години. Повече от целия живот на моята 26-годишна дъщеря, която се омъжи миналия уикенд. Тридесет години. По-малко от половината живот за мен. Симетрията не ми убягва. Макар да нямам планове за пенсиониране, времето не е на моя страна. Усещам полъха на моята смъртност да се засилва постоянно с всяка година. Опитвам се също да преброя своите благословии.

Навършването на 30 беше повратен момент в живота ми. Никога не съм имал намерение да бъда зависим към хероин. Никога никой няма такова. Просто си представях някак си, че съм твърде умен за това. Само слабите попадат в капана на зависимостта. Мислех си, че ще мога да взимам хероин или да го спра, когато реша. Да тичам бързо, да тичам свободно, за да остана една стъпка пред навика.

Но на тридесетия си рожден ден бях принуден да призная, че съм изчерпал всички възможности. Някои казват, че свършват на хероин почти случайно, окончателната задънена улица след години употреба на други наркотици. Табуто, което те винаги са си обещавали, че никога няма да нарушат. Не и аз. Винаги съм знаел накъде съм се запътил. Да, първо пушех марихуана и взимах амфетамини, кокаин и LSD, но сякаш знаех, че те са само предварителна загрявка преди главното събитие.

Не се нуждаех от никого или нищо друго освен от хероин

Не се спънах в хероина по случайност. Активно го търсех. И когато на 20-годишна възраст за първи път го взех, беше като завръщане у дома. Почувствах топлина. Усещане на доволство. Цялата несигурност, досадното усещане за провал, за това, че съм по-малко от всички около мен изглежда, че изчезнаха. С хероина болката от живота ми беше притъпена и за първи път почувствах, че съм достатъчен такъв, какъвто бях. Не се нуждаех от никого или нищо друго освен от хероин. Можех да съм аз и да не съм аз.

И за две години успявах повече или по-малко да го държа под контрол. Открих, че мога просто да взимам от време на време през уикендите без нищо по-лошо от лек махмурлук и чувство на напразен ужас в понеделник сутрин. Завърших образованието си и мислех, че наистина съм измамил системата. Но постепенно този уикенд от време на време стана всеки уикенд, а уикендът стана от петък до понеделник, докато на моята приятелка ѝ омръзна да прекарва време с някой, който повече или по-малко постоянно беше надрусан, и ме заряза. Болката от това можеше да бъде притъпена само с още хероин. В рамките на един месец, на възраст 22 г., загубих битката и трябваше да призная, че съм зависим.

Животът ми тръгна надолу, всеки ден белязан с чувство на срам, винаги търсейки невъзможното – начин да взимам хероин, без да бъда зависим. Загубих броя на опитите ми да спра, като всеки опит завършваше с провал – провал, който можех да понеса само като взимам още хероин. Един по един приятелите и семейството ми се отказаха от мен, докато не останаха само шепа хора, които успяваха да изтърпят компанията ми. Мислех си, че някак успявам да се справя с поредица от зле платени работни места, които мразех и от които неизменно ме уволняваха. Останалата част от света можеше да види, че умирам отвътре навън.

Редовно предозирах. Не толкова защото отчаяно исках да умра, а по-скоро от безразличие към живота

Всичко, в което мислех, че вярвам, се разпадна. Лъжех непознатите. Лъжех приятелите си. Лъжех себе си. В началото само пушех хероин, защото само истинските наркомани използват игли или така си мислех аз. Въпреки това, накрая разменях игли с непознати. Сблъсках се с реалността на 30-тия си рожден ден. Седях в мръсен апартамент с разлепени тапети по стените, гледайки малък черно-бял телевизор. Пред мен имаше голям плик с хероин, който си бях купил за случая, но никога не се бях чувствал толкова нещастен. Това беше моето парти. Това беше моят живот. Успешно бях унищожил десет години от живота си, години, през които другите бяха открили своето място в света, докато аз бях загубил моето.

Въпреки това ми отне шест месеца, за да направя нещо по въпроса, месеци, през които зависимостта ми стана още по-смъртоносна. Редовно предозирах. Не толкова защото отчаяно исках да умра, а по-скоро от безразличие към живота. Още шест месеца и със сигурност щях да съм мъртъв. Тогава дойде моментът, в който животът ми се промени. Когато разбрах, че всъщност повече искам да живея, отколкото искам да умра. Предложиха ми възможност да отида в рехабилитационна програма и аз я приех.

Не беше лесно, но получавах много помощ

Да не употребявам наркотици или да не пия алкохол – идеята, която дотогава винаги ми се беше струвала невъзможна и абсурдна, изведнъж придоби някакъв смисъл. Нямах представа дали ще мога да се справя, но бях склонен да опитам. Изчистих се на 9 март 1987 г. и съм чист оттогава – 32 години. Не беше лесно, но получавах много помощ от Анонимните наркозависими, няколко терапевта, психиатъра и семейството и приятелите, които се бяха върнали при мен.

хероин

Знам, че съм един от късметлиите. Имам жена и две пораснали деца, които обожавам. Дори направих кариера, нещо, което ме удивлява до ден-днешен. Не на последно място, защото основната причина да стана писател на свободна практика беше, че наемах стая от друг писател и разбрах, че това е единствената кариера, в която не трябва да обясняваш десетгодишната дупка в автобиографията си. Написах статия за Independent On Sunday и тя беше приета, най-вече защото редакторът ме обърка с писателя Джим Крейс. Още късмет. Ако първата ми статия беше отхвърлена, вероятно щях да се откажа. Писането щеше да е още едно нещо, в което съм се провалил. Все още самооценката ми беше ниска, въпреки че бях чист от три години. Но аз се справях.

Но най-големият късмет през последните 30 години е, че още съм жив. Когато постъпих в рехабилитационната програма, консултантът каза на групата от 12 зависими, в която бях, че от гледна точка на статистиката осем от нас ще бъдат мъртви до десет години. Мислех си, че той се опитва да ни уплаши, но оценката му беше скромна.

Затова да, аз съм късметлия. И съм благодарен за това, което имам

Последствията от зависимостта продължават с години. Загубих броя на познатите, които умряха, след като са били чисти. СПИН отне живота на мнозина, но оттогава насам има ужасяващ процент на самоубийства, свръхдози след рецидив и смърт поради причинена от хепатит С чернодробна недостатъчност. Също така изглежда, че има далеч по-висока смъртност поради сърдечни заболявания и рак сред бившите зависими, които познавам, отколкото при хората, които никога не са имали проблем с алкохол и наркотици. Само през миналия месец някой, с когото участвахме в групова терапия едва преди няколко години, почина от своята зависимост. Броят на погребенията се увеличава.

Затова да, аз съм късметлия. И съм благодарен за това, което имам. Но. Винаги има едно „но“. Не е лесно. Все още съм човекът, който бях, преди да стана зависим, човекът, който исках да се самолекува, за да оцелее. Анонимните наркозависими и терапията не са ме променили. Те просто ми дадоха инструментите, с които да си помогна да приема по-добре недостатъците си.

Но аз продължавам. Защото какво друго имам да правя, освен да продължавам?

Все още страдам от силна тревожност. Все още се мразя. През повечето сутрини се събуждам с чувството, че съм се провалил през деня, преди още да съм го започнал. Дори само да се насиля да стана от леглото може понякога да е мъка. Докато се възстановявах, попаднах в психиатрична болница с клинична депресия, заболяване, което още е с мен и заради което приемам лекарства – с различна степен на успех – през последните 20 години. Настроението ми по подразбиране е негативно. Очаквам да се случат лоши неща. Това побърква и мен, и семейството ми.

Но аз продължавам. Защото какво друго имам да правя, освен да продължавам? Ден по ден. Искам да живея. Искам да знам какво ще се случи после. Искам да споделям хубавите моменти със семейството и приятелите ми. Просто има една част от мен, която често забравя как да го прави. Подай на тази част пръст и тя ще отхапе ръката ти. Тридесет години умиране. Тридесет години живот. Номерът е винаги да помниш кое кое е.

Източник

Please follow and like us:
error0

Когато семейството е без подкрепа

Първите хора, които се опитват да помогнат на един зависим човек, най-често са членовете на неговото семейство. Те са хората, които изнасят огромна тежест на гърба си и страдат не по-малко от самия зависим. Заради огромната стигма и неразбирането, с които се сблъскват постоянно, те много често остават без така необходимата им подкрепа. Представяме ви историята на Ейми-Бет.

Моята по-голяма сестра: историята на Ейми-Бет

Сестра ми беше 21-годишна дипломирана студентка, когато за първи път се разболя. Седем години по-късно, когато беше на 28, Карис почина заради непроправимите щети, които алкохолът бе нанесъл на тялото ѝ.

Израснахме в шумно и любящо семейство, заедно с по-големия и по-малкия ни брат. Учихме в местната Католическа гимназия и имахме много щастливо детство. Докато растеше, Карис беше болезнено срамежлива и въпреки че беше по-голяма от мен – макар и само с 13 месеца – винаги аз бях общителната и възприех ролята на по-голямата сестра.

Скоро след като през 2009 г. завърши счетоводство, дългосрочната връзка на Кари приключи и животът ѝ започна да се разпада. Семейството ни започна да забелязва тревожни промени в нейното поведение. Прибрах се от университета вкъщи за лятната ваканция и бях шокирана да видя промяната в сестра ми. В рамките на няколко седмици стана очевидно, че Карис пие всеки ден. След много убеждаване тя се съгласи да отиде при личния ни лекар, но щом се оказа там, тя отрече да има проблем с алкохола и просто обясни, че била разстроена заради раздялата с приятеля си. Лекарят успокои майка ми, че това най-вероятно е „фаза“ и Карис просто бе изпратена да си ходи с брошури и съвети.

Седем години се борихме като семейство да намерим за Карис помощта, от която се нуждаеше, за да победи зависимостта си. Много хора, включително медицински професионалисти, трудно приемаха, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че ние преувеличаваме тежестта на нейната зависимост. Карис не „изглеждаше“ като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.

След като почти три години неуморно се занимавахме с болестта на Карис сами, на нея ѝ предложиха първата програма за детоксификация. Но на този стадий зависимостта на Карис беше твърде силна и тя не беше склонна да се лекува. По време на седемгодишната битка Карис постъпи в няколко резидентни програми за детокс и в три резидентни рехабилитационни клиники. Посещението в болници се превърна в нещо рутинно за семейството ни.

Да се занимаваш с любим човек, който страда от зависимост, те поглъща изцяло. Аз постоянно чаках да звънне телефонът, за да ми кажат, че Карис е паднала или изчезнала, или е приета в болница – всичко това, докато се опитвах да водя нормален живот.

подкрепа

Това, което направи нещата още по-трудни, беше стигмата, която обгражда хората, зависими към алкохол, и която следваше Карис и семейството ни по време на болестта ѝ. Въпреки че сестра ми беше отчайващо болна, нямах чувството, че мога да споделя за болестта ѝ с хората около мен. Бързо научих, че ако говоря за това, хората нямаха търпение да съдят, което само правеше положението ни още по-трудно. Дори близките приятели не успяваха да разберат тежестта на ситуацията и аз се чувствах много самотна. Иска ми се да бяхме могли да потърсим подкрепа с увереността, че няма да бъдем съдени. Това щеше да направи най-трудните времена в живота ни малко по-лесни.

Приех, че много хора гледат на алкохолната зависимост като болест, която зависимият сам си е причинил. Това е напълно погрешно и в крайна сметка причината за една болест е без значение, когато вземем предвид въздействието ѝ върху членовете на семейството. Ние все още бяхме членове на семейството на човек в последен стадий на заболяването си. Все още трябваше да гледаме как нашата дъщеря, сестра и обичан човек се влошава пред очите ни. Единствената разлика за нас беше, че преминавахме през този процес без никакви съчувствие или подкрепа.

Източник

Please follow and like us:
error0

Мамо, може ли?

Бракът Дете-Родител

Том е млад мъж, в края на двайсетте, който е в първата си сериозна връзка с Нанси. Откакто Нанси се мести да живее при Том, изглежда че връзката им се променя много и то не по начин, който харесва на Том. Изглежда така сякаш Нанси превзема целия апартамент, сякаш тя има наръчник, скрит някъде, където той няма достъп и този наръчник е пълен с детайли как нещата трябва да бъдат; правилният начин да заредиш и изпразниш миялната; как да почистиш ваната, след като си вземеш душ; какво с какво се пере и на каква температура и т.н. Всички тези неща изглеждат леко глупави за Том; все пак той се е оправял по своя си начин години наред. Все пак е хубаво да стъпиш в чиста вана, когато отиваш да се къпеш, както и да видиш ненамачканите си дрехи, прибрани в гардероба. Том също така е изненадан да открие колко приятно е чувството да прави нещо конкретно, което да удовлетвори Нанси.

С течение на времето обаче започва да се чувства все по-неудовлетворен и обиден. Всеки път, когато Том започва да се чувства така, сякаш се е справил и е успял да овладее наръчника и знае какво се очаква от него, тя се появява с някое ново правило, което някак си се очаква, че той вече трябва да знае. Понякога почти изглежда като нагласена игра, в която независимо колко много той се старае, никога няма да бъде способен да удовлетвори или омилостиви Нанси. Любопитното е това, че тъй като не иска да я разочарова, на Том  почти никога не му се отдава възможност да каже на Нанси, че се чувства притиснат и че и той има някакви собствени идеи за това как да се случват нещата в техния споделен дом.

мамо

Можете да забележите колко много динамиката във взаимоотношенията между Том и Нанси наподобява на тази между родител и дете, като единият партньор е в ролята на възрастния, който поема отговорността за всичко, а другият партньор играе ролята на пасивно-агресивно действащото дете.

Този модел е толкова чест, че фамилните консултанти и терапевти го определят като „брак на дете-родител“. В хетеросексуалните връзки най-често мъжът е този, който „свършва“ в ролята на детето. Мъжете се шегуват един с друг за това как те са живели като ергени; за това как са нямали нищо друго освен пица и бира в хладилниците си; за това каква бъркотия е била в апартаментите им и за това как не са се съобразявали с никого, свободни да правят каквото и където и си поискат и т.н. Докато мъжете се шегуват относно желанието си да живеят ергенски живот и негодуват, че имат жена, която се опитва да ги социализира, на едно ниво те оценяват промените, които жената е внесла в живота им.

Приятно е чувството да живееш на място, което чувстваш много повече като дома, в който си израснал; да имаш по-редовен живот, на който можеш да разчиташ и в който да се чувстваш спокоен; да имаш социален живот, за който се полагат грижи и да имаш някакъв тип ръководство, напътствия, които да облекчат тревожността по отношение на незнанието какво да облечеш или как да действаш в определени социални ситуации. Под самохвалството им обаче се разпознава това, че повечето мъже не знаят как да направят дом за себе си или да отгледат семейство. Мъжете също така разбират, че това да направиш дом и да отгледаш семейство е често много важно за съпругите или партньорките им и в търсенето си на това да бъдат приети от тях, следването на някакви инструкции изглежда като малка цена за товa.

мамо

Когато нещата вървят добре, така както често се случва в началото на връзката, това е страхотен пример за това как хората в двойката могат да се учат един друг и да станат по-цялостни личности, да разгърнат потенциала, който имат. Но това, което започва като общо взаимноизгодно имплицитно съгласие, може да премине в серия от неизречени борби за власт. Неудовлетворението най-често започва при жените. Много жени разпознават това, че те всъщност имат повече опит и експертност във връзките, отколкото повечето от техните потенциални мъже-партньори. Жените се шегуват за това, че мъжете не са в добра форма да се справят с багажа и се нуждаят от промяна или евентуално обучение за това как да бъдат партньори. На повърхността повечето от наставленията и обучението, което те предлагат на партньорите си, са за това как да те да се държат, но това, което жените наистина търсят, е не партньор, който да бъде добре обучен, а партньор, с който да бъдат в по-добра връзка, в по-добра интимност.

Ето я и критичната точка на обръщане.

Когато мъжете разберат какво всъщност търсят партньорките им и разпознаят, че и те наистина искат същото нещо, тогава е възможно мъжете да бъдат по-малко защитни и по-малко реактивни към обучаването и подтикването и нещата обикновено вървят много добре. От друга страна, когато мъжът пропусне по-голямата цел, когато нямат достатъчно позитивен опит по отношение на ранното свързване и не успеят да разпознаят близостта и обучението, което им се предлага като нещо позитивно, те тогава започват да тълкуват всичко като критика и контрол.

Когато нещата тръгнат лошо по този начин, обикновено се влошават все повече.

Всеки член на тази двойка е абсолютно убеден, че той е този, който прави нещата зле и че другият се справя много по-добре, но това е бъркотия, която правят двамата. Връзката родител-дете е несъзнаван съюз между двама души. Те са еднакво отговорни и еднакво „залепнали“. Интересното е, че много сходна динамика може да се открие и в еднополови връзки, което предполага, че става въпрос повече за сила и полова социализация в нашата култура, отколкото за вътрешно присъщо различие между мъжете и жените.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/fear-intimacy/201902/mommy-may-i

Please follow and like us:
error0

11 житейски умения, които могат да помогнат на детето ви, докато се възстановява от зависимост

Когато синът ви или дъщеря ви се лекуват от зависимост, основните неща, които научават, са техники за поддържане на ремисията и как да правят конструктивни избори. Индивидуалната и груповата терапия са подходящи при зависимост, но е също толкова важно лечението да включва усвояване на житейски умения.

Често при зависимост младите хора не се научават на базисни умения за справяне с живота като управление на времето, успешно представяне на интервю за работа, управление на бюджет и т.н. Тези умения са изключително важни за здрав и успешен живот и могат да помогнат на тези в лечение да продължат да подобряват качеството си на живот след приключването на терапията. Те са ключови за добро психично и физическо здраве, успешен професионален и социален живот и взимане на по-добри решения.

Застъпените в лечението умения варират в зависимост от програмата. В зависимост от това може да се наложи да помогнете на детето си да усвои тези умения. В някои случаи са нужни малки крачки и много практика, така че търпението е ключово. Следните умения могат да помогнат на сина ви или дъщеря ви да развият по-здравословен начин на живот.

Грижа за себе си

Основното умение, което се развива по време на възстановяване, е грижата за себе си. Всъщност останалите житейски умения са елементи на грижата за себе си. Медиите понякога я представят като луксозна и ексклузивна и фразата може да поражда множество послания. Въпреки това, в своята същност е просто да се грижите за себе си по начините, които работят. За вашата дъщеря или син в рехабилитация това може да е просто лична хигиена, чисто пространство за живеене и слушане на любимата музика всеки ден. Отнася се и за справяне с желанието за употреба на вещества и заместването им с неща, които ще са много по-полезни и здравословни за управление на стреса и други негативни емоции.

Развитие на здравословни навици

Един от най-важните аспекти на възстановяването е умението човек да се поддържа психически и физически здрав. Употребата на вещества може да вреди на тялото и може да е в съчетание с други проблеми с психичното здраве. Следователно е изключително важно за детето ви да усвои здравословни поведения като да се грижи за личната си хигиена, да прави физически упражнения, да се храни добре и да спи достатъчно. Това може да включва усвояване на умения като пазаруване, готвене и почистване след това или пускане на пералня. Грижата за други медицински или дентални проблеми също е важна. Пълен профилактичен преглед може да е добра първа стъпка, ако не е правен такъв през изминалата година.

Управление на времето

Много хора с проблеми с веществата се затрудняват с управлението на времето. Обикновено дейността им е фокусирана върху набавянето на вещества, употребата им и възстановяването след нея, а не върху ходенето на работа или училище или грижата за дома и други ангажименти. Докато детето ви изгражда здравословния си начин на живот, структурирането на всеки ден е важен не само за да повиши уменията за структуриране на времето, а за избягване на скуката и изолацията, които могат да отключат желание за употреба.

Може да е от помощ да използвате календар за всеки ден, в който да се структурира планирането час по час. Може да включва срещи на група за подкрепа, време за медитация, домакински задължения, психотерапия и прегледи при лекари, работа, училище и т.н.

Създаване на рутина

Структурата е важна част от запазването на тези здравословни навици. Завършването на задачите по приблизително едно и също време всеки ден премахва стреса от процеса и детето ви ще може да следва здравословните си навици по-автоматично. Рутината е чудесна и за посещенията на една и съща група за подкрепа или час за психотерапия всяка седмица. Това не означава, че няма място за гъвкавост, разбира се, но постоянството улеснява сина ви или дъщеря ви да се съсредоточат върху нещата, които искат и които се нуждаят да направят за себе си, за да поддържат ремисията си.

Образование и подкрепа за започване на работа

За хората в ранна зряла възраст ключов елемент на възстановяването може да е намирането на работа. Това може да е трудно за зависимите, тъй като те са пропуснали образователни възможности, затруднявали са се на работа или не са работили от дълго време. Проблемите със закона могат също да са препятствие.

Синът ви или дъщеря ви може да имат нужда от помощ за изготвянето на CV, къде да търсят работа и как да кандидатстват за работа. Трябва да са подготвени с обяснения на пропуски в автобиографиите си в писмена форма и за интервюто. Рехабилитационните програми обикновено предлагат някаква форма на подкрепа по отношение на образованието и работата. Ако не, може да е от полза консултация с кариерен консултант.

В някои случаи младите хора, които имат работа, може да изпитват високи нива на стрес. Намаляване на работното време, за да се фокусират върху възстановяването, или смяна на работата може да са нужни.

Управление на бюджет

С увеличаването на независимостта и намирането на работа идва и финансовата отговорност. Младите хора със зависимост може да не са усвоили ефективни умения за управление на пари и може да са харчили големи суми, докато са били в употреба. Обучението за управление на бюджет може да включва неща като да живеят според средствата си, отваряне на банкова сметка, спестяване на пари, управление на кредитна карта и връщане на дългове. Тези неща могат да помогнат в прехода към по-позитивен и стабилен стил на живот.

За някои хора парите са рискови. Ако това е така и при вашето дете, ще е важно да обсъдите как ще бъдат управлявани парите. Някои родители поемат тази отговорност за някакъв период, докато детето им е готово. Това може да включва ограничаване на парите, изискване на касови бележки и използване на кредитна карта с определени ограничения.

Следва продължение.

Източник: https://drugfree.org/parent-blog/11-life-skills-that-can-help-your-child-in-recovery/?utm_source=email&utm_medium=parent&utm_campaign=life-skills#more 

Please follow and like us:
error0