Каква е разликата между срив и рецидив?

Когато говорим за зависимост и лечението ѝ, трябва да имаме предвид няколко основни неща:

– зависимостта засяга всички сфери на функциониране на човека: когнитивно функциониране, емоции и емоционална регулация, поведение, междуличностно функциониране и физическо здраве;
– тя е хронично заболяване;
– възстановяването от нея изисква много усилия от страна на зависимия (и на неговите близки) и понякога са нужни няколко опита.

На практика това означава, че дори когато зависимият започне лечение (например индивидуални консултации с психолог или участие в рехабилитационна програма), е вероятно той или тя да възобнови употребата на някакъв етап от лечението или след приключването му. В зависимост от характеристиките на това подновяване можем да говорим за срив или за рецидив.

Какво е срив?

Сривът е единично „подхлъзване“ или връщане към старо поведение, което човекът се опитва да контролира или прекрати. Пример за това може да е някой, който е в рехабилитационна програма или има индивидуални консултации със специалист, поддържа ремисия от няколко месеца, но една вечер употребява дадено психоактивно вещество. Това остава единично събитие и след това той или тя продължава лечението си като анализира причините за срива и изработва по-успешни стратегии за справяне с желанието за употреба. Сривовете обикновено не предизвикват сериозни последици за здравето на човека или рехабилитационния процес. Според NIDA (Национален институт по злоупотреба с наркотици, САЩ) те могат да се разглеждат като грешка и възможност за интервенция и научаване на нови умения за сравяне. Важно е да се предприемат мерки, за да не се превърне сривът в рецидив.

Какво е рецидив?

NIDA дефинира рецидива като:

  • Подновяване на употребата на вещества след период на въздържание.
  • Завръщане към предишни нива на употреба.
  • Разгръщащ се процес, в който подновяването на употребата е последното събитие от дълга последователност на маладаптивни отговори на вътрешни и външни стресори или стимули.

Всички тези дефиниции отразяват една и съща основна идея: подновяване на честа и вероятно неконтролирана употреба на вещества.

Рецидивът е цялостно завръщане към модел на поведение, което човекът се е опитвал да управлява или да прекрати. Ако се върнем към примера, рецидивът би се изразявал в многократна употреба на вещества, която се е изплъзнала от контрол и е продължила повече време. В тези случаи има по-сериозни последствия за здравето (физическо и психично), отношенията с близките или например загуба на работата.

Модел на рецидива на Марлат

Моделът на Марлат разглежда рецидива като процес и разкрива някои механизми, които водят до него. Началото на прехода от въздържание към рецидив е когато клиентът е изложен на високо рискова ситуация, която заплашва трезвеността. Срив е по-вероятен, ако клиентът:

  • не е научил ефективни стратегии за справяне със ситуацията или
  • очаква ползотворни ефекти от употребата на вещества в ситуацията.

Без значение какви точно са причините сривът може да доведе до рецидив чрез процес, който Марлат нарича „ефект на нарушаване на трезвеността“ (авторът създава модела, за да обясни рецидивите при алкохолизъм, но принципите му са приложими и към други зависимости).

Той има два основни компонента. Първият е това, че осъзнаването на употребата от зависимия пряко противоречи на неговия или нейния аз-образ на човек, който се възстановява и който е взел решение да не употребява. Противоречието се възприема като заплаха за този образ и клиентът може да изпитва вина, срам или тревожност, защото не е успял да остане чист. В опит да се справи с тези чувства клиентът може да продължи да употребява наркотици или алкохол. В тази ситуация първоначалният срив предхожда рецидив.

Вторият компонент на ефекта гласи, че рецидивът е по-вероятен, когато клиентът приписва срива на причина, която е вътрешна, устойчива и глобална – и следователно се възприема като неконтролируема. Обяснението на срива по този начин води до чувство на безнадежност. Ако клиентът вярва, че сривът му се дължи на лична липса на воля и че тя е трайна характеристика на неговата или нейната личност, сривът ще намали увереността, че може да се справи с желанието за употреба в бъдещи ситуации.

Какво да предприемем?

Важно е самият зависим и неговите близки да са подготвени за риска от срив или рецидив, за да могат да реагират по начин, който подкрепя лечението. Оставането в негативните чувства, които сривът или рецидивът предизвикват, е непродуктивно, тъй като и двете явления не означават задължителен провал на лечението и загуба на постигнатия напредък. Отчаянието може да доведе до задълбочаване на проблема и пропускане на възможности за действие.

Добре е да се има предвид, че възстановяването от зависимост е дълъг процес, в който обикновено има множество трудни моменти (включително временно връщане към употребата). Също както при други хронични заболявания и при зависимостта могат да се очакват рецидиви. Един от основните акценти в специализираните програми за лечение на зависимост е именно превенцията на рецидив. Важно е усилията на зависимия и на неговите близки да са насочени към справяне със случилото се и предотвратяване на последващи усложнения. Колкото по-бързо се излезе от рецидива, толкова по-добре. Поддържайте връзка със специалистите, с които осъществявате лечението си. Ако до момента сте опитвали да се справите сами със зависимостта, обмислете варианта да потърсите специализирана помощ.

Използвана литература:

Relapse Prevention. Clinical Report Series. National Institute on Drug Abuse 

Share Button

Коментари

коментара

Вашият коментар