„Метамфетамините са обсебващи, чукат на вратата, проникват в ума ти“, казва Джонатан Кларк, бивш употребяващ.
„Взимат нещо от човека вътре, от вътрешното ти Аз и омагьосват целия ти начин на мислене.“
„Ще идват в сънищата ти, ще идват в мислите ти и ще те изтезават години наред.“
Това са думи на мъж от Манджъра (Австралия), който е започнал да експериментира с наркотици със своите приятели, когато е бил на 14 г., да пие запойно и да пуши марихуана.
Малко по-късно, на 16 г., той е започнал да употребява хероин, а по-късно – амфетамини.
„Пристрастих се, преди да разбера какво става и животът ми основно се въртеше около наркотиците“, казва той.
През годините Кларк е успявал да се измъква и да се връща в обкръжението на наркотиците, да флиртува с тях, но винаги е успявал да запази работата си на пълно работно време.
Така е било до момента, когато един от надзорниците в работата му предлага метамфетамини.
„Мислех си, че са като амфетамините, но беше нещо напълно различно“, казва той.
„Изпитваш това еуфорично щастие, което те обзема и нищо не може да го надвие.“
„Изведнъж започваш да сравняваш всичко друго в света с това чувство и нищо не може да се сравни с него, нито дори хората, които обичаш.“
Метамфетамините скоро поглъщат живота на младия мъж.
Кларк се отдръпва от приятелите и семейството си и крие употребата, свързвайки се най-вече с други употребяващи като него.
„Взимах метамфетамини, които ме държаха буден по два, почти три дни, а понякога оставах буден по 4-5 дни, без да спя или ям“, казва той.
„С приятелите, с които употребявах, обсъждахме колко ги мразим, но колко здраво са ни хванали в капана си.“
Кларк се опитва да се пребори със зависимостта си няколко пъти, прекарвайки периоди от 6 до 8 месеца, без да употребява.
Но метамфетамините всеки път го примамват отново.
Чак когато получава първия си психотичен епизод, Кларк решава окончателно да спре.
„Бях употребил метамфетамини и отидох да спя, легнах си и чух ясно доловим глас, който ми говореше“, казва той.
„Веднага си помислих, че това е гласът на дявола.“
„Той ми каза: „Ще ти отнема разсъдъка и ти никога няма да се оправиш, ще загубиш ума си завинаги“.“
От този момент нататък Кларк търси подкрепа в религията си и започва да изучава ефектите на наркотика върху тялото.
Включва се в терапевтична програма за тийнейджъри и търси помощ при Анонимните наркозависими.
Въпреки че няколко пъти влиза в рецидив, Кларк казва, че терапевтичната програма и неговата вяра са му дали инструментите, от които се нуждае, за да не потъне и да се бори със зависимостта.
„Сякаш проклятие тегне над живота ти и ти трябва да го развалиш; ако не го направиш, то винаги ще бъде там и ще се опитва да те хване“, казва той.
Но дори сега, след като е бил чист дълго време, метамфетамините още обитават сънищата му.
„Сънувах метамфетамини вчера“, казва той.
Кларк казва, че би искал да стане възпитател, за да образова младите хора за наркотиците и да им помага в техния път към възстановяването.
„Мога да кажа на един зависим, че съм бил там и знам какво е, че има светлина и че има свобода“, казва той.
Казва, че със законодателството в момента е трудно за един бивш зависим да стане консултант, но той не се отказва.
„Мисля, че повечето програми, които са създадени така, че да дават възможност на зависимите, да им помагат и да им позволяват и те да помагат на другите, са огромна част от успеха“, казва той.
„Няма нищо по-удовлетворяващо от това да виждаш как хората се освобождават и отново се превръщат в себе си.“
„Дъното е добра основа, върху която да построиш живота си отново.“
