Кои са „готините“ хора?

Отново ще взема за отправна точка децата и техните основни концепции за света. Все още необременени от житейски опит и социални норми и очаквания, те до голяма степен дръзват да вербализират мислите и желанията си директно. Много често съвсем открито заявяват желанието си да приличат или да бъдат в компанията на на някой „готин“. Придават на това голяма важност и са склонни на всякакви усилия и подвизи, за да го постигнат. Ние, възрастните, понякога правим същото, но без да го изричаме открито, а често не го признаваме дори пред себе си. Търсим компанията на хора, на които сме придали висока стойност и желаем да се свържем с тях. Сякаш да си „готин“ е заразно. Сякаш да общуваш с „готин“ е процес единствено на получаване. Тези хора ни дават нещо, но какво? Да помислим кои са ценните за нас хора, с които се идентифицираме и свързваме.

Естествено гореспоменатият етикет е безкрайно субективен. Всеки, според своята ценностна система, влага различно съдържание в думата. По тази причина мога само да дам личното си виждане по въпроса.

Както казва Аристотел, ние, хората, сме социални животни. Ежедневно влизаме в контакт с другите. С някой хора обаче се чувстваме комфортно, харесва ни да общуваме с тях, ценим ги и целенасочено търсим тяхната компания.

Откритото, добронамерено и естествено поведение са неща, които правят един човек истински приятна компания. Когато влизаме в контакт с някой, ние искаме да бъдем забелязани и зачетени, към нас да бъде проявено искрено внимание и интерес. Копнеем другия да признае нашата личност, с което да ни направи още по ценни. Искаме това и го търсим под всякакви форми, както и се стремим да заслужим това признание, понякога по доста деструктивни начини.

В зависимост от това как сме оценили себе си, оценката, която другия ни поставя, има различна важност за нас. Освен това, колкото по-висока стойност сме придали на човека срещу нас, толкова по-определяща ни е неговата оценка. И все пак демонстрацията на уважение и приемане от страна на другия е нещо, което винаги се цени високо и се търси в отношенията.

Готините хора имат позитивен поглед към живота и събитията в него. Те споделят опит и мисли, без да налагат гледната си точка. От тях можеш да се учиш, но са и склонни да се учат. Те са независими и повече се въодушевяват, отколкото се оплакват. Винаги ни е приятно да общуваме с някой, с когото можем да помечтаем заедно, отколкото с някой, който е забил нос единствено в ежедневните проблеми.

Комуникацията обаче е двустранен процес. Това е нещо, което не бива да забравяме! Ние не можем да сме само консуматори в една връзка. За да бъде тя пълноценна и развиваща се, трябва да бъде реципрочна. Тогава „готините“ хора не са фокусирани само и единствено върху себе си. Те са склонни да ни изслушат, да ни приемат каквито сме, да дадат уважително гледната си точка, да ни бъдат партньори и опоненти в един и същи момент. И най-важното – да бъдат искрени! Това е основният фундамент в отношенията между хората.

Може и да не съм успяла да дефинирам с точност кои са истински важните хора и кои са тези „готини“, с които искаме да се идентифицираме, но знам със сигурност, кои не са. Не са тези, които ни унижават, само за да изпъкнат. Не са тези, които ни принуждават да правим неща, които не желаем, само за да угодим на прищевките им. Не са тези, чиито качества са количествено и материално измерими. Не са задължително най-красивите, нито най-атлетичните. Не са и тези, които превръщат в монолог на безкрайна суета всяка наша среща с тях. Не са тези, които се възползват от нас, когато сме им нужни. Не са тези, които ни подкрепят в деструктивното ни поведение и не дръзват на да ни кажат истината. Не са тези, които ни продават наркотици или тези, които твърдят, че ако не вземаме, не сме достатъчно добри за тяхната компания. Не са тези, които не зачитат правото ни да живеем според собствената си визия за живота.

Това дали си ценен човек няма нищо общо с пола, расата, възрастта, професията, религиозната принадлежност, социалното положение, външният вид и др. Има общо с това, какво значение отдаваш на другия. Защото нищо не се случва извън контакта ни с хората. Ако си открит, приемащ, добронамерен и любопитен към човека срещу теб, ако повече слушаш и по-малко съдиш, ако повече питаш, отколкото поставяш етикети – тогава общуването с теб е празник.

So_Happy_Together_by_tvskyleХората са ценност, най-важната при това. Връзките ни с другите са най-голямото ни богатство и неизчерпаем източник на знание и любов. В отношението ни с другия ние имаме шанса да получим и да дадем, да реализираме себе си. Отношенията ни с другия са отговорност и грижа.

А ако всеки влезе във връзката с другия с тази отправна точка….“ех ще започне такъв живот, че само си викам ДАНО!“  🙂

 

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Коментари

коментара

Вашият коментар