Ретро медицина: кокаин и хероин

Доста любопитни факти около наркотиците ни карат да повдигаме вежди в пълно недоумение, но някои от любимите ни са историите за предишните им приложения. Днес ви споделяме какво научихме за две от най-известните вещества – кокаин и хероин.

Кокаинът и спиналната упойка

Първата спинална упойка е дело на невролога Джеймс Ленърд Корнинг (1855-1923). Той е получил медицинското си образование в Германия и е работил в Ню Йорк. Единствената местна упойка в този период е била хидрохлорат на кокаина и Корнинг е изследвал действието ѝ върху периферната и централната нервна система.

Неговият първи експеримент е бил да инжектира разтвор на кокаин между два прешлена на младо куче. Ефектите били липса на координация, слабост и после упойка на задните крайници, които отшумели напълно в рамките на 4 часа. При повтаряне на опита с човек, ефектът бил загуба на сетивност в краката. Мъжът се възстановил напълно, но се оплаквал от главоболие и световъртеж следващата сутрин. В резултат на тези опити Корнинг е публикувал статия през 1885 година.

14 години след публикацията на Корнинг немския хирург Аугуст Карл Густав Биер публикува първите доклади за успешно използване на спинална упойка по време на операция. Той подложил 6 пациента на процедурата, като при повечето ефектът бил загуба на усещане за болка при наличие на усещане за натиск и докосване. При четирима от тях имало усложнения като болки в гърба и краката, повръщане и главоболие. Хирургът асоциирал тези симптоми със загубата на цереброспинална течност. В своята публикация Биер обсъжда и съвместните си опити с д-р Хилдебранд, негов асистент. Те си поставяли спинална упойка взаимно, за да проверят дали ще изпитват болка под въздействието ѝ. Резултатите били обнадеждаващи, но имало и усложнения. На Биер се наложило да лежи 9 последователни дни заради силно главоболие и замаяност.

Сироп за кашлица с хероин

Диацетилморфинът, по-познат като хероин, е бил синтезиран през 1874 година от химика Чарлс Райт. След като провел опити с животни, той прекратил работата си с това вещество. Около 20 години по-късно Феликс Хофман, служител на „Байер“ в Германия успял да го синтезира отново. Според някои източници името „Хероин“ е дадено на веществото след като е било тествано върху работници, които казвали, че ги кара да се чувстват героични (на немски heroich). Продуктът е бил представен като по-ефективен от кодеина за лечение на кашлица и като по-силно обезболяващо от морфина без токсични ефекти. Също така се твърдяло, че не предизвиква зависимост.

heroin

„Байер“ продължава да рекламира хероина като подходящ за лечение на деца с кашлица, настинка и „раздразнение“ до 1912 година. Тези ефекти вероятно се дължат да това, че диацетилморфинът действа като депресант на централната нервна система. Той потиска активността на центъра в мозъка, който отговаря жизненоважни функции като дишането.

Share Button

Коментари

коментара

Вашият коментар