Пристрастяващите наркотици и играта на хазарт променят невронните връзки по подобен начин
Когато Шърли била на около 25 г., тя и нейни приятели отиват в Лас Вегас, за да се забавляват. Това бил първият път, когато играла хазарт. След около 10 г., докато работела като адвокат на Източния бряг, понякога временно пребивавала в Атлантик Сити. Към на края на 40-те си обаче тя се измъквала четири пъти седмично от работа, за да посети новооткритите казина в Кънектикът. Играела почти само на блекджек, често рискувайки хиляди долари на всяка ръка, след което тършувала под седалката на колата си за 35 цента, с които да плати тол таксата по пътя към вкъщи. В края на краищата, Шърли залагала всеки цент, който изкарвала, и надхвърлила лимитите на множество кредитни карти. „Исках да играя през цялото време“, казва тя. „Обичам го – обичам удоволствието, което изпитвам.“
През 2001 г. се намесил законът. Шърли била осъдена за кражбата на голяма сума пари от нейни клиенти и прекарала две години в затвора. Междувременно започнала да посещава сбирките на Анонимните хазартно зависими, да ходи при терапевт и да поправя живота си. „Осъзнах, че съм станала зависима“, казва тя. „Отне ми много време, за да кажа, че съм зависима, но аз бях, също като всеки друг зависим.“
Преди десет години идеята, че някой може да стане зависим към навик като играта на хазарт по начина, по който човек се пристрастява към наркотик, е била спорна. В онези времена терапевтите на Шърли никога не ѝ казали, че тя е зависима; тя сама решила, че е такава. Сега изследователите са съгласни, че в някои случаи играта на хазарт е истинска зависимост.
В миналото психиатричната общност в повечето случаи е разглеждала патологичната игра на хазарт повече като компулсия, отколкото като зависимост – поведение, което преди всичко е мотивирано от нуждата да се успокои тревожността, а не толкова от непреодолимо желание за силно удоволствие. През 80-те години на миналия век, докато ревизирала Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM), Американската психиатрична асоциация официално класифицирала патологичната игра на хазарт като разстройство в контрола на импулсите – неясен етикет за група донякъде свързани заболявания, която по онова време включвала клептомания, пиромания и трихотиломания (скубане на косата).
С решение, което се смята за повратно, Асоциацията премества патологичната игра на хазарт в главата за зависимостите в последната ревизия на Наръчника – DSM-5, публикувана през май 2013 г. Решението, взето след 15 г. обсъждане, отразява ново разбиране на биологията, която стои под зависимостта, и вече е променило начина, по който психиатрите (и психолозите) помагат на хората, които не могат да спрат да играят хазарт.
Необходимостта от по-ефективно лечение нараства, защото играта на хазарт е по-приемлива и по-достъпна от всякога. Осемдесет процента от американците казват, че са играли хазарт поне веднъж в живота си. С изключение на щатите Хавай и Юта, всеки щат в страната предлага някаква форма на легална игра на хазарт. А в днешно време дори не е необходимо да напускате дома си, за да играете хазарт – всичко, което ви трябва е интернет връзка или телефон. Различни проучвания са установили, че около два милиона души в САЩ са зависими към хазарт, а за други 20 милиона този навик създава сериозни проблеми в работата и социалния им живот.
Двете си приличат
Американската психиатрична асоциация основава решението си на многобройни скорошни изследвания в психологията, невронауката и генетиката, доказвайки, че играта на хазарт и зависимостта към наркотици си приличат много повече, отколкото преди се е знаело. Изследванията през последните две десетилетия драстично са подобрили работния модел на невроучените за това как се променя мозъкът, докато зависимостта се развива.
В средата на нашия череп има поредици от връзки, известни като система за възнаграждение, които свързват различни области на мозъка, играещи роля за паметта, движението, удоволствието и мотивацията. Когато извършваме дейност, която ни държи живи или ни помага да предадем гените си, невроните в системата за възнаграждение отделят химикал, наречен допамин, давайки ни лека вълна от удоволствие и насърчавайки ни да превърнем в навик обилното хранене и секса. Когато е стимулирана от амфетамини, кокаин или други пристрастяващи наркотици, системата за възнаграждение разпръсква до 10 пъти повече допамин от обичайното.
НевронПостоянната употреба на такива наркотици ги лишава от способността им да предизвикват еуфория. Пристрастяващите вещества държат мозъка толкова наводнен с допамин, че той в крайна сметка се адаптира, като започва да произвежда по-малко от молекулата и да отговаря по-слабо на ефектите ѝ. Като последствие зависимите хора изграждат толеранс към наркотика, нуждаейки се от все по-големи количества, за да изпитат приятните ефекти.
При тежка зависимост хората страдат и от абстиненция – те се чувстват физически болни, не могат да спят и треперят неконтролируемо – ако мозъкът им е лишен от допамин-стимулиращото вещество за твърде дълго. В същото време невронните пътища, свързващи системата за възнаграждение с префронталната мозъчна кора, отслабват. Намираща се точно над очите и зад тях, префронталната мозъчна кора помага на хората да удържат импулсите си. С други думи, колкото повече зависимият човек употребява наркотик, толкова по-трудно му става да го спре.
Досегашните изследвания показват, че патологично играещите хазарт и зависимите към наркотици споделят много еднакви генетични предразположения за импулсивност и търсене на удоволствие. Точно както зависимите към вещества се нуждаят от все по-високи дози, за да изпитат удоволствие, така и компулсивно играещите хазарт преследват все по-голям риск. И зависимите към наркотици, и проблемно играещите хазарт страдат по подобен начин от симптоми на абстиненция, когато са отделени от химикала или тръпката, които желаят. А няколко проучвания показват, че някои хора са особено уязвими и към зависимост към наркотици, и към компулсивна игра на хазарт, защото тяхната система за възнаграждение е недостатъчно активна по наследство, което може отчасти да обясни защо тези хора търсят силна тръпка поначало.
Това, което е още по-важно, е, че невроучените са разбрали, че наркотиците и играта на хазарт променят много от същите мозъчни връзки по подобен начин. Тези познания идват от изследвания на кръвния поток и електрическата активност в мозъците на хората, докато те изпълняват разнообразни задачи на компютър, които или имитират игри в казино, или тестват контрола на импулсите. В някои експерименти виртуални карти за игра печелят или губят парите на играча; други задачи искат от човека да отговаря бързо на определени изображения, които се появяват за секунда на екрана, а на други да не реагират.
Германско изследване от 2005 г., използвало такава игра на карти, показва, че проблемно играещите хазарт – също като зависимите към наркотици – са загубили чувствителността си към удоволствието: когато печелят, участниците имат по-слаба от типичната електрическа активност в ключова област от мозъчната система за възнаграждение. В изследване на Университета „Йейл“ от 2003 г. и изследване на Университета на Амстердам от 2012 г. патологично играещи хазарт са правили тестове, измерващи тяхната импулсивност, и са имали необичайно ниски нива на електрическа активност в челните дялове на мозъка, които помагат на хората да преценяват риска и да потискат инстиктите. При зависимите към наркотици префронталната мозъчна кора също често е недостатъчно активна.
Допълнително доказателство, че играта на хазарт и наркотиците променят мозъка по подобен начин се появява при една неочаквана група хора – тези с невродегенеративната болест на Паркинсон. Характеризираща се със скованост на мускулите и тремори, Паркинсон се причинява от смъртта на невроните, произвеждащи допамин в раздел на средния мозък. През годините изследователи са забелязали, че забележително голям брой от пациентите с Паркинсон – между 2 и 7% – играят компулсивно хазарт. Лечението на едното заболяване най-вероятно допринася за другото заболяване. За да се облекчат симптомите на Паркинсон, някои пациенти приемат Леводопа и други лекарства, които повишават допаминовите нива. Изследователите смятат, че в някои случаи последващият приток на химикали променя мозъка по начин, който прави рисковете и удоволствието – да речем, тези в играта на покер – по-привлекателни, а устояването на прибързани решения – по-трудно.
Новото разбиране за компулсивната игра на хазарт е помогнало на учените да предефинират самата зависимост. Докато експертите преди са разглеждали зависимостта като зависимост от химикал, сега те я определят като повтарящо се преследване на удоволствено преживяване въпреки сериозните последици. Това преживяване би могло да бъде еуфорията от кокаина или хероина, или тръпката от удвояването на залога в казиното.
„Преди идеята беше, че трябва да приемете наркотик, който променя неврохимията в мозъка, за да станете зависим, но сега знаем, че почти всичко, което правим, променя мозъка“, казва Тимъти Фонг – психиатър и експерт по зависимости в Университета на Калифорния в Лос Анджелис. „Има смисъл в това, че някои поведения, носещи голямо удоволствие (като играта на хазарт), могат също да предизвикат драстични (физически) промени.“
Да изиграеш Системата
Предефинирането на компулсивната игра на хазарт като зависимост не е просто семантика: терапевтите вече са открили, че патологично играещите хазарт реагират много по-добре на лекарства и терапия, типично използвани за зависимости, отколкото на стратегии за справяне с компулсиите като трихотиломанията. Поради причини, които остават неясни, определени антидепресанти облекчават симптомите на някои разстройства в контрола на импулсите, но те никога не са вършили добра работа при патологичната игра на хазарт. Лекарствата, използвани при лечението на зависимости към вещества, са се показали доста по-ефективни. Опиоидните антагонисти (като налтрексон) индиректно препятстват мозъчните клетки да произвеждат допамин и по този начин намаляват непреодолимото желание за употреба/игра.
Десетки изследвания потвърждават, че друго ефективно лечение за зависимост е когнитивно-поведенческата терапия, която учи хората да устояват на нежелани мисли и навици. Зависимите към хазарт могат, например, да се научат да се изправят пред нерационалните убеждения, а именно пред идеята, че поредица от загуби или загуба на косъм (като да се паднат две от трите черешки на слот машината) са знак за предстояща печалба.
За съжаление, изследователите пресмятат, че над 80% от зависимите към хазарт никогат не търсят лечение. А от тези, които го правят, до 75% се връщат в игралните зали, правейки по този начин превенцията още по-важна. В САЩ – особено в Калифорния – казината взимат на сериозно зависимостта към хазарт. Марк Лефковиц от Калифорнийския съвет по проблемна игра на хазарт редовно обучава управителите и служителите на казина да следят за тревожни тенденции, като клиенти, които прекарват увеличаващи се периоди от време и харчат все повече пари за игра на хазарт.
Той убеждава казината да дават на играещите опцията доброволно да получат забрана да идват, както и да излагат на видно място до банкоматите и телефонните автомати брошури на Анонимните хазартно зависими и на други варианти за лечение. В началото един зависим към хазарта може да е голям източник на печалба за казиното, но много от зависимите след това се оказват с огромни дългове, които не могат да платят.
Шърли, която сега е на 60 г., в момента работи като консултант в програма за лечение на зависими към хазарт. „Аз не съм против хазарта“, казва тя. „За повечето хора това е скъпо забавление. Но за някои хора това е опасен продукт. Искам хората да разберат, че наистина могат да станат зависими. Бих искала да видя как всяко казино поема отговорност.“
