Травмата, доверието и времето

Когато травмата подкопава доверието, е трудно да видиш по-светло бъдеще

Тежката травма има дълбоки и дълготрайни ефекти върху тези, които я преживяват. Тя променя начина, по който хората виждат себе си и другите. Както показват проучванията, травмата оставя различни белези при различните обстоятелства. Последствията от нея зависят от това кой е човекът, през каква травма е преминал, дали тази травма е била умишлено нанесена или не и каква подкрепа е (или не е) получавал след нанасянето ѝ.

Много от нас имат късмета да не преживеят тежка травма никога, но ако някой, на когото държите, преминава през ужасно преживяване, то как това може да му повлияе? Не е изненадващо, че хората, които умишлено са били измъчвани, могат да загубят способността си да се доверяват. Доверието играе основна роля дори за най-обикновените взаимодействия с другите хора, така че щетите, нанесени върху него, имат много важни последствия.

В една увлекателна статия философите Матю Ратклиф и Бенедикт Смит, съвместно с психиатъра Марк Рудел, търсят по-задълбочено разбиране на това как неспособността да се доверим в резултат на травма може да засегне дори усещането ни за време и връзката ни с бъдещето.

Повечето от нас очакват да имат своята история на живота, докато намираме пътя си през годините, дори ако тази история не е толкова вълнуваща, колкото е един трилър на Джон Гришам. Очакваме определени събития – и малки, и големи, имаме надежда за по-светло бъдеще и чувство за отворени възможности. Но понякога травмата създава „смалено бъдеще“: хората вече не виждат бъдещето си като смислено, историята е към края си, въпреки че физическият живот продължава.

травмата

Ратклиф, Рудел и Смит свързват тази безнадеждност за бъдещето със загубата на доверието. Те показват как липсата на доверие не се изчерпва само с активното недоверие към останалите хора. Променя се общото ни отношение към света като цяло, липсва ни както увереност в себе си, така и в другите, и сме неспособни да бъдем отворени към това, което бъдещето ще ни поднесе. Липсата на доверие променя цвета и формата на мислите ни относно бъдещето: не засяга само нашите предвиждания, но и начина, по който се чувстваме.

Както авторите пишат: „Увереният стил на очакване отстъпва място на всеобхватните и нелокализирани несигурност и съмнение, а усещането за опасност доминира.“ Нищо чудно, че на хората, които страдат от травма, причинени от другите, им е много трудно да видят светлината в края на тунела.

Как професионалистите или приятелите най-добре биха могли да окажат помощ или подкрепа? Ратклиф и колегите му не предлагат лесни решения за възстановяване. Но те предполагат, че възстановяването дори и на едно начално ниво на доверие трябва да бъде приоритет – чрез малки и постепенни стъпки. Вместо да се фокусираме върху определени бъдещи събития или възможности или се опитваме да направим фактическа „корекция“ на песимистичната перспектива, ние можем да помогнем като позволим на човека бавно да развие чувството си за сигурност в света около него. Като си върнем доверието, можем да си върнем и самото бъдеще.

Източник

Съвети за превенция – младежи

Съвети за превенция на употребата на наркотици за всяка възраст

Съвети за превенция на тийнейджъри от 13 до 18 години вижте тук.

Като родител вие сте най-голямото влияние в живота на детето си и провеждането на отворени и честни разговори е един от мощните начини да се свържете с децата си и да им помогнете да израснат като здрави възрастни хора. Когато засягате някои по-трудни теми, като никотин, алкохол или наркотици, въпросът не е да проведете еднократен „разговор за наркотиците“, а по-скоро да се заемете с темата чрез по-чести, естествени разговори, които се развиват с напредването на възрастта на детето ви. Някои неща, които да имате предвид:

  • Поддържайте линиите за комуникация отворени и се уверете, че имате достатъчен запас от любов и съчувствие – дори когато водите тежки разговори.
  • Балансирайте всички последствия с позитивно насърчение.
  • През цялото време се появяват допирни точки и моменти, в които можете да научите детето си на нещо – използвайте ги като естествени възможности да обсъждате употребата на вещества.

Младежи от 19 до 25 години

Докато подготвяте своя пълнолетен младеж за живот след гимназията, можете да му помагате и да го насочвате към здравословни преживявания, докато продължавате да поддържате неговата независимост. Ето няколко сценария, които да ви помогнат да насочвате порасналото си дете.

Сценарий:

Пълнолетното ви дете се мести да живее в собствено жилище или в студентско общежитие.

Какво можете да кажете:

„Знам, че си на път да започнеш свой собствен живот и уважавам това, че си достатъчно голям, за да правиш собствени избори, но ако някога поискаш друга гледна точка, моля, знай, че винаги съм тук за теб.“

Сценарий:

След като сте гледали заедно филм, показващ употреба на наркотици, искате да разберете какво е мнението на порасналото ви дете за употребата на вещества.

Какво можете да кажете:

„Знам, че би могъл да сметнеш, че твърде много те пазя или че ти се бъркам, но този филм наистина ме разстрои и съм любопитна какво мислиш. Много ли се употребяват наркотици в твоето училище? Имаш ли приятели, които взимат наркотици? Как се чувстваш по отношение на това?“

съвети за превенция

Съвети за превенция за младежи:

  • Поддържайте добри възможности за комуникация с детето ви, когато те напуснат дома ви.
  • Детето ви трябва да знае, че ако изникнат някакви проблеми или трудни ситуации, то може да се обърне за помощ към вас. Бъдете домашния ресурс за своето пораснало дете.
  • Бъдете нащрек за възможни проблеми с психичното здраве. Съществува силна връзка между психичните и физическите здравни проблеми (включително стрес и тревожност) и употребата на вещества. Уверете се, че знаете какви възможности за помощ при психично-здравни проблеми са налични там, където учи вашето дете, както и че то също е информирано за тях.

Източник

Съвети за превенция – тийнейджъри

Съвети за превенция на употребата на наркотици за всяка възраст

Съвети за превенция на деца от 9 до 12 години вижте тук.

Като родител вие сте най-голямото влияние в живота на детето си и провеждането на отворени и честни разговори е един от мощните начини да се свържете с децата си и да им помогнете да израснат като здрави възрастни хора. Когато засягате някои по-трудни теми, като никотин, алкохол или наркотици, въпросът не е да проведете еднократен „разговор за наркотиците“, а по-скоро да се заемете с темата чрез по-чести, естествени разговори, които се развиват с напредването на възрастта на детето ви. Някои неща, които да имате предвид:

  • Поддържайте линиите за комуникация отворени и се уверете, че имате достатъчен запас от любов и съчувствие – дори когато водите тежки разговори.
  • Балансирайте всички последствия с позитивно насърчение.
  • През цялото време се появяват допирни точки и моменти, в които можете да научите детето си на нещо – използвайте ги като естествени възможности да обсъждате употребата на вещества.

Тийнейджъри от 13 до 18 години

Знаем, че тийнейджърите са невероятно схватливи, когато става дума за техните знания относно употребата на вещества, и те се нуждаят от информация и послания, базирани в реалния живот. Това е ключов момент за родителите да помогнат на децата си да направят здрав избор относно веществата. Ето някои подходящи за възрастта сценария, за да помогнете на детето си да разбере как да бъде здраво и да се ориентира в рисковете, свързани с употреба на вещества.

Сценарий:

Заедно с детето си сте и виждате няколко деца, които пушат електронни цигари.

Какво можете да кажете:

„Наистина ме тревожи да видя как тези деца пушат. Знам, че това става все по-разпространено сред децата на твоята възраст, но това не означава, че е безопасно. Какво мислиш за пушенето на електронни цигари? Някой от приятелите ти прави ли го?“ Въпреки че пушенето на е-цигари може да е популярно занимание за някои тийнейджъри, то не се счита за безопасно, особено за децата и младежите, чийто мозък все още се развива. Поставете ясни очаквания и обяснете на детето си защо не искате то да пуши електронни цигари (например защото се тревожите за токсичните вещества, заради широкия спектър от последствия за здравето, заради зависимостта към никотина).

Сценарий:

Вашият тийнейджър започва гимназия и вие искате да му напомните, че не трябва да се поддава на натиска на връстниците си да пуши, пие или употребява вещества.

Какво можете да кажете:

„Гимназията ще бъде забавен период от живота ти и ние искаме да си прекарваш добре с приятелите си, но знаем също, че може да усетиш натиск да пиеш алкохол, да пушиш (електронни) цигари, да употребяваш марихуана или други вещества. На много хора им се струва, че това е едно от нормалните неща, когато си тийнейджър. Не е така. Повечето тийнейджъри всъщност не правят тези неща.

Ще има много решения, които ще взимаш за себе си, и дори можеш да направиш някои грешки. Просто знай, че можеш да разговаряш с нас за всичко и по всяко време, дори ако допуснеш грешка или се озовеш в неприятна ситуация и се нуждаеш от нашата помощ. Ние няма да откачим и заедно ще измислим начин да ти помогнем.“

съвети за превенция

Сценарий:

Машият тийнейджър е започнал да излиза с деца, които не познавате, и е изоставил старите си приятели.

Какво можете да кажете:

„Забелязах, че излизаш с компания, различна от предишната ти. Случва ли се нещо с обичайните ти приятели? Има ли проблем с тях или просто се отделяш и се срещаш с някакви нови деца? Разкажи ми за новите ти приятели. Искаш ли да ги поканиш на гости някой път? Наистина бих искала да се запозная с тях.“

Сценарий:

Детето ви се прибира вкъщи, миришещо на алкохол или цигари.

Какво можете да кажете:

Отговорът ви трябва да е премерен, тих и сериозен – без викове, крещене или твърде емоционален. Детето ви трябва да разбере, че това не е просто дребна, неприятна ситуация, както когато не изпълни домакинска работа или не направи това, което сте го помолили; това е много сериозна ситуация. Можете да кажете: „Наистина съм разстроена от това, че пушиш/пиеш. Обичам те и съм загрижена за теб, и искам да разбера защо си решил да го направиш. Това, което е най-важно, са здравето и благополучието ти и искам да бъдеш честен. Затова, като начало, ми разкажи какво стана тази вечер и защо ти или твоите приятели сте пушили/пили.“

Съвети за превенция за тийнейджъри:

  • Уверете се, че вашият тийнейджър знае правилата и последствията от нарушаването на тези правила и, което е най-важното, че вие наистина ще наложите тези последствия. Децата е по-малко вероятно да употребяват никотин, алкохол или други вещества, ако техните родители са установили модел на налагане на ясни правила и последствия от нарушаването им. Тези последствия трябва да бъдат разумни, приложими и краткосрочни. Ако не се вижда краят им, тийнейджърите се чувстват сякаш нямат изход и нямат истинска причина да продължат да се въздържат от нежелано поведение.
  • Дайте ясно да се разбере, че не одобрявате никаква употреба на алкохол, никотин (включително на електронни цигари) и наркотици и търсете възможности да говорите за чувствата си относно употребата на вещества по продуктивен начин. Такива възможности могат да бъдат писма от училището, реакции на реклами или на сцени с употреба на вещества по телевизията и във филмите. Бъдете готови да изслушвате, вместо да изнасяте лекции. Опитайте да използвате отворени въпроси, за да започнете разговора.
  • Позволете на вашия тийнейджър да знае за всички чудесни неща, които мислите за него. Той трябва да чува много положителни коментари за живота си, за това кой е той като личност и за всички прекрасни неща, които трябва да очаква, ако е здрав и в безопасност.
  • Проявявайте интерес и обсъждайте ежедневните постижения и спънки на детето си. Ще спечелите доверието му, ще се научите как да разговоряте помежду си и няма да го изненадате, когато изразите твърда гледна точка за веществата.

Следва продължение.

Източник

Съвети за превенция – деца от 9 до 12 години

Съвети за превенция на употребата на наркотици за всяка възраст

Съвети за превенция на по-малки ученици вижте тук.

Като родител вие сте най-голямото влияние в живота на детето си и провеждането на отворени и честни разговори е един от мощните начини да се свържете с децата си и да им помогнете да израснат като здрави възрастни хора. Когато засягате някои по-трудни теми, като никотин, алкохол или наркотици, въпросът не е да проведете еднократен „разговор за наркотиците“, а по-скоро да се заемете с темата чрез по-чести, естествени разговори, които се развиват с напредването на възрастта на детето ви. Някои неща, които да имате предвид:

  • Поддържайте линиите за комуникация отворени и се уверете, че имате достатъчен запас от любов и съчувствие – дори когато водите тежки разговори.
  • Балансирайте всички последствия с позитивно насърчение.
  • През цялото време се появяват допирни точки и моменти, в които можете да научите детето си на нещо – използвайте ги като естествени възможности да обсъждате употребата на вещества.

Деца на възраст 9-12 години

Децата в предтийнейджърска възраст, които се опитват да разберат своето място в света, са склонни да придават голямо значение на мнението на приятелите си. В същото време те започват да поставят под въпрос възгледите и правилата на своите родители. Тази промяна е естествена, здравословна и е част от нормалния процес на съзряване и развитие на личността. По-надолу има някои подходящи за възрастта сценарии, за да помогнете на детето си да разбере как да бъде здраво и да избягва рискове, свързани с употреба на вещества.

Сценарий:

Детето ви точно е започнало прогимназия и вие знаете, че сега е по-вероятно то да се сблъска с вещества в училище или в социалното си обкръжение.

Какво можете да кажете:

Знам, че сме говорили за това, когато беше по-малък, но сега си във възрастта, в която може би ще виждаш или чуваш за други деца, които пушат, пият или употребяват наркотици. Искам да помниш, че твоето семейство не позволява употребата на никакви вещества, защото това е лошо за здравето и мозъка ти. Аз съм насреща и най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да говориш с мен, ако си объркан или притеснен.

Сценарий:

Чувате от други родители, че деца продават лекарства, предписвани с рецепта, в училището на детето ви. То не го е споменавало, но вие искате да разговаряте за това.

Какво можете да кажете:

„Чух, че някакви деца в училище продават хапчета – лекарства по рецепта, които те или някой в семейството им взима. Чувал ли си за деца, които правят това?“ Упражнете чрез ролева игра някои практични отговори, които детето ви може да даде, ако приятел му предложи лекарства. Кажете му, че то винаги може да ви използва като извинение, за да излезе от лоша ситуация. Можете да кажете: „Ако някога ти предложат лекарства, можеш да им кажеш: „Родителите ми ще ме убият, ако го направя!“ или „Родителите ми винаги разбират, когато лъжа или крия нещо.““

съвети за превенция

Сценарий:

Любимата знаменитост на детето ви е замесена в скандал с наркотици и детето ви е прочело за това в интернет.

Какво можете да кажете:

Да си в очите на обществото оказва голям натиск върху хората и някои може да се обърнат към употребата на наркотици, защото смятат, че това ще облекчи този стрес. Но когато човек употребява наркотици и алкохол – особено млад човек, който все още расте – това променя начина, по който работи мозъкът му, и той взима лоши решения. Повечето хора, които употребяват наркотици и алкохол, се нуждаят от много помощ, за да се оправят. Надявам се тази знаменитост да има добър лекар, приятели и членове на семейството, които да ѝ помогнат да се справи с това.

Съвети за превенция за деца на възраст 9-12 години

  • Уверете се, че детето ви знае вашите правила и че ще има последствия, ако правилата бъдат нарушени. По-малко вероятно е децата да употребяват никотин, алкохол или други вещества, ако техните родители са изградили модел на въвеждане на ясни правила и последствия.
  • По време на пубертета могат да се прокраднат чувства на несигурност, съмнение и натиск. Компенсирайте тези чувства с множество позитивни коментари относно личността и силните страни на детето ви. Фокусирайте се върху техните усилия, креативност и доброта, вместо върху конкретни резултати като добри оценки или спечелване на игра.
  • Опознайте приятелите на детето ви и техните родители. Говорете с родителите по телефона или се срещайте с тях от време на време, за да сте сигурни, че сте на едно и също мнение по отношение на надзора и забраната за употреба на вещества, особено когато децата ще се събират в дома им за парти или преспиване.
  • Помогнете на детето си да отдели реалността от фантазията. Гледайте телевизия или филми заедно с него и му задавайте много въпроси, за да подсилите разликата между двете. Не забравяйте да включите рекламите в разговорите си, тъй като тези послания са особено силни.

Следва продължение.

Източник

Съвети за превенция – малки ученици

Съвети за превенция на употребата на наркотици за всяка възраст

Съвети за превенция на най-малките вижте тук.

Като родител вие сте най-голямото влияние в живота на детето си и провеждането на отворени и честни разговори е един от мощните начини да се свържете с децата си и да им помогнете да израснат като здрави възрастни хора. Когато засягате някои по-трудни теми, като никотин, алкохол или наркотици, въпросът не е да проведете еднократен „разговор за наркотиците“, а по-скоро да се заемете с темата чрез по-чести, естествени разговори, които се развиват с напредването на възрастта на детето ви. Някои неща, които да имате предвид:

  • Поддържайте линиите за комуникация отворени и се уверете, че имате достатъчен запас от любов и съчувствие – дори когато водите тежки разговори.
  • Балансирайте всички последствия с позитивно насърчение.
  • През цялото време се появяват допирни точки и моменти, в които можете да научите детето си на нещо – използвайте ги като естествени възможности да обсъждате употребата на вещества.

Деца на 5-8 години

Децата от предучилищна и начална училищна възраст все още копнеят за време и връзка със семейството си и повечето от тях се стараят да се харесат, но те вече започват да изследват своята индивидуалност. Използвайте споменатите съвети за по-малки деца, като ги надграждате. Ето някои подходящи за възрастта сценария, за да помогнете на детето си да разбере как да бъде здраво и да избягва рискове, свързани с употреба на вещества.

Сценарий:

Детето ви проявява любопитство към хапчетата, които ви вижда да взимате всеки ден, както и към другите опаковки в шкафчето с лекарства.

Какво можете да кажете:

Само защото хапчетата са в семейното шкафче с лекарства, това не означава, че е безопасно да ги пиеш. Дори приятелите ти да казват, че няма проблем, ти можеш да отговориш: „Не, моите родителите няма да ми позволят да взема нещо, което не е предписано на мен и което не ми дават те.“

Сценарий:

Детето ви си избира дрехи за училище, които не си отиват, и които със сигурност ще привлекат внимание.

Какво можете да кажете:

„Харесва ми как изразяваш собствения си стил и личността си чрез своите дрехи.“ Винаги когато е възможно, оставяйте детето си само да избере какво да облича, дори и ако дрехите му не си отиват напълно. Вие засилвате неговата способност да взима решения самό.

съвети за превенция

Съвети за превенция за деца от предучилищна и начална училищна възраст:

  • Разговаряйте с децата си за посланията, свързани с вещества, които виждат по телевизията или във филмите, или чуват в училище. Попитайте децата си как се чувстват от нещата, които са видели или чули – така ще научите много за това, което мислят те.
  • Запазете разговорите си за вещества фокусирани върху настоящето – дългосрочните последствия са твърде отдалечени във времето, за да имат значение за повечето деца на тази възраст.
  • Говорете за разликите между медицинската употреба и незаконната употреба на лекарствата и как взимането на лекарство по рецепта по неправилен начин може да бъде много опасно.
  • Поставете ясни правила и очаквания. Ако пушите електронни или обикновени цигари или пиете алкохол, бъдете внимателни с посланието, което давате на децата си. Опитайте се да не казвате, че е необходимо питие или хапче, за да се отпуснете, да облекчите стреса или да се забавлявате. Бъдете недвусмислени, че алкохолът и другите вещества са особено опасни за децата, чиито мозъци и тела все още се развиват.
  • Работете заедно по решаването на проблеми: помогнете им да намерят дълготрайни решения на домашни затруднения, на скарване с приятел или на проблеми с побойник. Не забравяйте да посочите, че бързите, временни решения не са дългосрочни. Дори ако изборът, който в крайна сметка правят, не е точно това, което може би сте имали предвид, има възможност да изградите увереност и издръжливост у децата си (ако изборът не е опасен за тях).
  • Опознайте приятелите на децата си и техните родители. Проверете дали те дават на децата си същите послания, които вие давате на своите. Ако тези послания са различни или противоречат на вашите, поговорете с децата си за това как различните хора правят различни избори. Обяснете им защо вярвате, че изборите на вашето семейство са най-добрите за вас и децата ви.

Следва продължение.

Източник

Съвети за превенция – малки деца

Съвети за превенция на употребата на наркотици за всяка възраст

Като родител вие сте най-голямото влияние в живота на детето си и провеждането на отворени и честни разговори е един от мощните начини да се свържете с децата си и да им помогнете да израснат като здрави възрастни хора. Когато засягате някои по-трудни теми, като никотин, алкохол или наркотици, въпросът не е да проведете еднократен „разговор за наркотиците“, а по-скоро да се заемете с темата чрез по-чести, естествени разговори, които се развиват с напредването на възрастта на детето ви. Някои неща, които да имате предвид:

  • Поддържайте линиите за комуникация отворени и се уверете, че имате достатъчен запас от любов и съчувствие – дори когато водите тежки разговори.
  • Балансирайте всички последствия с позитивно насърчение.
  • През цялото време се появяват допирни точки и моменти, в които можете да научите детето си на нещо – използвайте ги като естествени възможности да обсъждате употребата на вещества.

Деца на 2-4 години

Тези години са времето, през което се слагат основите на здравословните навици. По-надолу има няколко подходящи за възрастта сценария, които да помогнат да детето ви да разбере рисковете, свързани с употребата на вещества.

Сценарий:

Вземате ежедневния си витамин или давате на детето си неговия ежедневен витамин.

Какво можете да кажете:

Витамините помагат на тялото ти да расте. Трябва да ги вземаш всеки ден, за да можеш да пораснеш голям и силен, но трябва да вземаш само това, което аз ти давам. Витамините на друг човек или твърде много витамини могат да те наранят и да те разболеят.

Сценарий:

Децата ви проявяват любопитство към лекарствата, които виждат в дома ви.

Какво можете да кажете:

Взимаш лекарство, само когато си болен и само ако твоят родител или лекар ти го даде. Ако сам си решиш да вземеш лекарство, ако вземеш грешното лекарство или вземеш някакво, което не е специално за теб, може да бъде опасно.

Сценарий:

Детето ви вижда голям човек да пуши и тъй като преди сте разговаряли за вредата от тютюнопушенето, сега е объркано.

Какво можете да кажете:

Големите хора си решават сами и понякога решенията им не са най-добрите или най-здравословните за техните тела. Когато някой започне да пуши, тялото му се чувства така, сякаш цигарите са му необходими и заради това на хората им е по-трудно да спрат да пушат. Затова е толкова важно никога дори да не опитваш да пушиш.

съвети за превенция

Съвети за превенция за деца от детската градина

  • Обяснете колко е важно детето да се грижи добре за своето тяло – да се храни правилно, да прави упражнения и да се наспива добре през нощта. Поговорете за това колко добре се чувства човек, когато се грижи за себе си – как може да тича, скача, играе и дори да ходи на работа по много часове.
  • Подкрепяйте умението на детето си да взима решения. Когато е възможно, му позволявайте само да избере какво да си облече, за да засилите способността му да решава.
  • Помагайте на детето си да избягва опасни вещества, които се намират около него. Посочете му вредните химикали, които често се държат у дома, като белина, кухненски препарати, бои и лакове.
  • Съхранявайте всички вещества далеч от погледа на детето и на място, което е недостъпно за него.
  • Помагайте на детето си да разбере разликата между измислицата и реалността. Попитайте го какво мисли за предаване по телевизията или приказка. Разкажете на детето си за нещата, които харесвате и които не харесвате, и поговорете за това как насилието или лошите решения могат да наранят хората.
  • Превърнете разочарованието във възможност за учене. Ако кулата от кубчета постоянно пада по време на игра, поработете с детето си за намиране на възможно решение на проблема. Винаги, когато е възможно, му позволявайте само да измисли решение, за да може да придобие увереност в собствените си способности за решаване на проблеми или за самоуспокояване.

Следва продължение.

Източник

Родителите и пиенето на детето

Как да реагираме на употребата на алкохол от непълнолетни?

Алкохолът е най-употребяваното вещество сред американските (и българските) тийнейджъри и млади хора, което създава съществени рискове за здравето и безопасността.

Тийнейджърите опитват алкохол по различни причини – да проявят независимост, да се почувстват по-безгрижни или да избягат от стрес, натиск от връстниците и дори от скука. Много от тях са склонни да правят това, без да осъзнават напълно негативните ефекти от алкохола или здравните рискове.

Така че какво да правите, ако разберете, че детето ви пие?

Благоприятствайте редовната и продуктивна комуникация

Продуктивната комуникация с вашия млад тийнейджър или пълнолетен младеж не трябва винаги да прилича на разпит. Останете спокойни, отпуснете се и следвайте съветите по-долу, за да се уверите, че детето ви ще чуе това, което имате да му кажете и обратното.

Опитайте се да бъдете обективни и отворени. Ако искате да проведете продуктивен разговор с детето си, направете всичко възможно да останете непредубедени и да чуете неговата гледна точка. По този начин е по-вероятно детето ви да бъде възприемчиво.

Задавайте отворени въпроси. Това са въпроси, които предизвикват отговор, който е повече от „да“ или „не“. Това ще доведе до по-ангажиращ и продуктивен разговор.

Попитайте детето си защо пие. Това ще накара вашият тийнейджър да мисли за бъдещето си, какви са границите му по отношението на пиенето и какви са възможните негативни последствия. Те могат да включват да закъснява за тренировки, да прави някакви глупави или опасни неща или да има махмурлук. Отговорът на този въпрос може също да ви даде някаква яснота какво би могло да се крие зад пиенето на детето ви. След това можете да предложите начини за по-добро справяне с причините да пие.

Покажете на детето си, че го чувате. Използвайте активно слушане и рефлектирайте това, което чувате – или казаните думи, или само изразената емоция. Например можете да кажете: „Чувам, че се чувстваш претоварен и че пиенето ти помага да се отпуснеш. Така ли е?“

Обсъдете негативните ефекти от алкохола и какво означават те от гледна точка на психичното и физическото здраве, безопасността и взимането на добри решения. Поговорете за дългосрочните ефекти.

Проявете емпатия и съчувствие. Покажете на детето си, че го разбирате. Тийнейджърските години могат да са трудни. Признайте, че всеки човек се бори с трудности понякога, но алкохолът не е полезен или здравословен начин за справяне с проблемите. Дайте на детето си да разбере, че може да ви се довери.

Ако има история на зависимост в семейството ви, тогава детето ви е в много по-голям риск от зависимост. Трябва да сте наясно с повишения риск и да обсъждате това редовно с детето си, както бихте разговаряли за всяко друго заболяване.

Заемете се с проблемите спокойно и директно

Предайте ясни очаквания. Говорете недвусмислено и директно. Обяснете, че не одобрявате деца да употребяват алкохол и че очаквате от детето си да не пие, дори ако е с приятели, които го правят.

Обсъдете последствията и постигнете съгласие за тях. Разговаряйте с детето си за това какво ще се случи, ако то пие, преди да е навършило пълнолетие. Уверете си, че можете да въведете тези правила и че детето ви разбира защо ги налагате.

Помогнете на детето си да разбере законовите последствия. Употребата на алкохол преди навършване на 18 г. е незаконна (Закон за закрила на детето). Обяснете му, че има причина за съществуването на този закон и защо не одобрявате неговото нарушаване.

Обяснете му защо пиенето е много по-различно за тийнейджърите, отколкото за възрастните. Човешкият мозък продължава да се развива и доста след 20-та година и пиенето оказва значителни негативни ефекти върху неговото развитие.

Следете как се справя детето ви. Ако то продължава да пие или ви се струва, че му е трудно, това означава, че може да му е необходима допълнителна помощ или специализирано лечение. Със сигурност потърсете помощ.

пиенето и детето

Детето ви страда ли от зависимост към алкохола?

Може да е трудно да прецените кога детето ви „просто експериментира“ или има трудности с пиенето до степен, в която страда от алкохолна зависимост. Всяка употреба на алкохол е проблем, когато детето ви е непълнолетно. Ако то е на 18 или повече години, също е важно да следите за признаци за проблем.

Ако се безпокоите, е най-добре получите оценка от професионалист. Може би се тревожите, че пиенето на детето ви излиза от контрол, така че започнете със задаването на тези въпроси:

  • Дали пиенето на детето ви често пречи на неговите отговорности, като например работа, училище или задачи вкъщи?
  • Дали има моменти, в които детето ви пие повече или по-дълго, отколкото е възнамерявало?
  • Детето ви имало ли е желание или опитвало ли е повече от веднъж да намали или спре пиенето, но без да успява?
  • Прекарва ли детето ви много време в пиене? Става ли му лошо от пиене или има ли махмурлук?
  • Детето ви изпитва ли силно желание – силна нужда или импулс – да пие?
  • Продължава ли детето ви да пие, въпреки че това му създава проблеми със семейството или приятелите?
  • Детето ви изоставило ли е или намалило дейностите, които са му били важни или интересни, за да може да пие?
  • Попадало ли е детето ви повече от веднъж в ситуации по време на или след пиене, които са увеличавали вероятността то да се нарани (като шофиране, плуване, работа с машини, преминаване през опасен район или необезопасен секс) или да нарани други?

Вие познавате най-добре своето дете. При всички положения започнете разговор с него, ако имате някакви притеснения за пиенето му, и потърсете индивидуална консултация, ако имате нужда.

Превод с мъничко адаптация оттук.

Рискови фактори за зависимост

Повечето експерти вярват, че всеки може да стане зависим към вещества. Някои от веществата, като никотин и хероин, са толкова силно пристрастяващи, че прекомерната или всекидневната им употреба може да доведе до зависимост при всеки. Все пак повечето хора, които опитват вещества, не стигат до вредна употреба или зависимост.

В този смисъл всяка употреба на вещества през тийнейджърските и младежките години е повод за безпокойство. Човешкият мозък продължава да се развива и след навършването на 20-та година, правейки възрастта на юношите и младите пълнолетни критично важна за изграждането на здравословни поведения и навици. Употребата на вещества през тези години създава потенциал за разнообразни дългосрочни негативни последствия. 90% от зависимите хора са започнали да употребяват вещества през тийнейджърските си години.

Какво прави някои хора по-уязвими към зависимост?

Определени неща могат да направят някои хора по-уязвими към зависимост в сравнение с други хора. Тези неща се наричат „рискови фактори“, защото увеличават риска употребата на вещества при даден човек да стигне до зависимост. Имайте предвид, че рисковите фактори не определят съдбата на човек – по-скоро помагат да се прецени какъв е потенциалът за развитие на проблем.

Предотвратяването и отлагането на употребата за колкото е възможно по-дълго, както и работата с подлежащите рискови фактори, са важни начини за намаляване на вероятността от развитие на проблемна употреба. Да подпомагате детето си в създаването на умения за справяне, да се грижите за психичното му здраве, взаимоотношенията и безопасността му са неща, които могат да служат като протективни (предпазващи) фактори.

Семейна история на зависимост

Ако има история на зависимост във вашето семейство, трябва да обсъдите това с детето си. Тези разговори могат да се случат по същия начин, по който бихте обсъдили семейна история на диабет или друго заболяване, и трябва да ги проведете не по-късно от ранната тийнейджърска възраст.

Опитайте да промените следния сценарий така, че да отговаря на нуждите на вашите ситуация и семейство:

„Твоят дядо страдаше от зависимост към алкохол. Това означава, че той не можеше да пие алкохол по безопасен начин. Алкохолът може да е законен, но някои хора развиват сериозни проблеми заради пиенето. Някои от тези проблеми включват промени в мозъка и тялото им, които влияят на начина, по който те функционират в живота. Това заболяване може да се предава в семействата, затова е нещо, за което трябва да внимаваш, и аз ще ти помогна да го правиш.“

Проблеми с психичното здраве

Психиатрични заболявания като депресия, тревожност, поведенчески разстройства или разстройство с дефицит във вниманието и хиперактивност създават по-висок риск от проблемна употреба на вещества и зависимост. Тези видове заболявания могат да причинят трудности с контрола на мислите и емоциите. Като родител е важно да следите дали детето ви не употребява вещества, за да се справи с тези заболявания.

Добра идея е да поговорите със специалист за връзката между психиатричните заболявания и употребата на наркотици и алкохол. Управлението и лечението на подлежащите психични болести или разбирането на това как емоционалните и поведенчески проблеми могат да доведат до употреба или да я влошат е важно за намаляването на риска и предотвратяването на съпътстващи разстройства (когато проблемите с психичното здраве и с употребата на вещества се случват едновременно).

рискови фактори

Проблеми с поведението или с контрола на импулсите

Децата, които често поемат рискове и имат трудности с контролирането на импулсите или със спазването на правила, са в по-висок риск от проблеми с употребата. Макар повечето тийнейджъри да разбират опасностите от поемането на рискове, на някои им е особено трудно да устоят на импулса да се заемат с рисково поведение.

Преживяна травма

Децата, които имат история на травма (например са станали свидетели на насилие или са преживели такова), са в по-висок риск от проблемна употреба на вещества по-късно през живота. Важно е родителите да са наясно с възможното влияние на травмата върху детето и да намерят подходяща помощ, за да се заемат с решаването на проблема.

Фактори на средата

Употреба на вещества или зависимост в семейството или сред връстниците, лесен достъп до никотин, алкохол или наркотици и по-често излагане на влиянието на популярната култура и на реклами, които насърчават употреба, могат да повишат риска.

Възраст на първата употреба

Започването на употреба на алкохол, никотин или други вещества в ранна възраст е един от най-силните и еднозначни фактори, предсказващи повишен риск от зависимост.

Промени в риска в течение на времето

Докато хората преминават в зряла възраст, рисковите фактори за употреба на вещества и зависимост започват да се променят. На всеки нов етап от живота нови и различни обстоятелства могат да предизвикат стрес и допълнително напрежение, засилвайки уязвимостта към употреба и зависимост.

Източник

Психологията на играта на хазарт

Психологията на играта на хазарт: защо хората играят?

Повечето играещи хазарт губят. Защо тогава хората залагат трудно спечелените си пари? Научете малко за психологията на хазартните игри, защо хората залагат пари и причините да играят.

Психологията на играта на хазарт: причини за играта

Добре, всички ние разбираме, че хазартните игри ви предлагат възможност да спечелите пари или награди, но мислили ли сте за някои от другите причини да играете? Един поглед в психологията на играта на хазарт ни помага да вникнем в този въпрос.

Защо хората играят на хазарт? Поемане на рискове

Една от причините да играем хазарт е, че е част от човешката ни природа да се вълнуваме, когато поемаме рискове, а позитивното чувство, получавано при играта на хазарт, не е по-различно. „Ще се паднат ли моите числа?“, „Ще спечели ли моят отбор?“ – усещането за очакване създава естествена възбуда, прилив на адреналин, чувство, което много от нас търсят, когато искат да се забавляват. Чувство, без което много хора смятат, че не могат да живеят.

Защо хората играят на хазарт? Бягство

Средата, в която се играе на хазарт, може да даде възможност за бягство от ежедневния живот. Дали ще е лъскаво казино, шумен и вълнуващ развлекателен център с игрални машини или дори онлайн залози, през времето, в което участваме в игрите, можем да бъде заобиколени от различни хора, различни звуци и емоции, стимулиращи и възбуждащи усещанията ни.

Защо хората играят на хазарт? Блясък

Медиите и рекламните агенции са наясно с психологията на играта на хазарт и често обрисуват един изискан, секси, моден образ на играта. Във филмите и по телевизията виждаме хора, наслаждаващи се на вечер в казиното или на следобед на конните надбягвания. Често има внушаване на мисълта за „висше общество“ и присъствие на „място, където да бъдеш видян“.

Защо хората играят на хазарт? Социалност

Играта на хазарт е приета като част от културата на страната ни и голяма част от населението (с различна честота) взима участие в такива игри. Някои млади хора биват въвеждани в хазартните игри като се учат да играят на карти с родителите си вкъщи, може би ходим на бинго с приятели в петък вечер или се срещаме след училище в развлекателния център.

Психология на играта на хазарт: широко разпространените погрешни възприятия

Всички гореописани причини за игра на хазарт водят до едно: повечето хора мислят, че хазартната игра е нискорисково предложение с висока доходност. В действителност е точно обратното – това е ситуация с висок риск и ниска доходност. Залозите винаги са в полза на казиното. Въпреки това вълнуващата мисъл за спечелване на джакпота на казиното често е твърде примамлива, независимо от вероятността това да се случи.

Източник

Научете за когнитивните изкривявания при хазартната зависимост тук.

Дари за кауза, която ти е на сърце: #ЩедриятВторник

Малко история

Създадохме Националната информационна линия за наркотиците през вече далечната 2008 г. с една основна цел – да бъдем лесно достъпното място, към което да могат всички хора (без значение на каква възраст са, от какъв пол, от кое населено място, дали се обаждат за себе си или за някой друг и т.н.) да се обръщат анонимно и безплатно за информация и помощ.

Очаквахме да завалят обаждания от зависими към наркотици или от техните родители, търсещи помощ. Поне в рехабилитационната програма в нашата организация се обаждаха и идваха най-вече такива хора. Вместо това, веднага щом телефонът заработи, заваляха обаждания от близките на зависими към алкохол. Първата година – 2009-та – я завършихме с 42% обаждания само за алкохолна зависимост. Наложи се да прекръстим Линията и тя стана „за наркотиците и алкохола“. Не че това означаваше да се преквалифицираме – зависимостта си е зависимост без значение от веществото, но трябваше бързо да се ориентираме в ситуацията и тенденциите в България.

През първите три години получихме мощното финансово рамо на холандския държавен бюджет – проектът ни беше финансиран от програма МАТРА. Може да се каже, че хванахме последния влак, защото през 2007 г., когато спечелихме този грант, България стана член на Европейския съюз, а тази програма не финансира проекти от държави-членки. От Холандия взехме и един от най-добрите модели на работа – Холандската информационна линия за наркотиците и алкохола ни даде своите добри практики, огромно количество първоначална информация, множество обучения за телефонно и интернет консултиране. Във всяко едно отношение извадихме късмет.

Чувствайки нуждата да предлагаме на хората услуга с най-високо качество, станахме член и на Европейската фондация на информационните линии за наркотици (FESAT), защото това е професионалната мрежа, която събира и обединява най-добрите практики на континента и задава принципите на нашата специфична работа. Сдобихме се с много нови колеги от различни държави и вече бяхме част от една общност.

В края на 2010 г. холандската държава се оттегли с приключване на финансирането, като остави една вече добре функционираща Българска информационна линия – с пълен с информация уебсайт, работещи телефон, чат и имейл и с екип от обучени консултанти. Но остана и предизвикателството с намирането на средства за по-нататъшното ни съществуване.

След дълги преговори Държавата се съгласи да ни отпусне финансиране по тогавашната Национална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013, макар и само за телефонната линия – за общо 16 месеца в периода 2012-2014 г.

През годините преживяхме какво ли не – наложи се отново да сменим името на Информационната линия и тя стана „за наркотиците, алкохола и хазарта“; търсихме финансиране къде ли не – от български и европейски проекти, от донори – най-вече чуждестранни; предприемахме различни инициативи; разширявахме сайта си; трупахме знания и опит; екипът ни ставаше все по-малък, но все по-сплотен и още, и още…

И така стигнахме до 2019 г., когато се оказа, че основните ни донори се оттеглят, защото отдавна е настъпило времето нашата единствена в България Информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта да бъде подпомогната от Държавата. Не просто защото сме си решили самички, че заслужаваме това финансиране, а защото сме единствената такава услуга у нас, защото работим изцяло в полза на обществото, защото в почти всички европейски страни има такива информационни линии и никъде те не са оставени да оцеляват сами, защото ситуацията с употребата на наркотици и алкохол и с проблемната игра на хазарт у нас не спира да се влошава, защото хората имат нужда от нас и не спират да ни търсят… А и Държавата все пак призна два пъти в миналото, че сме необходими, нали?

Е, през 2019 г. финансиране не дойде, нито през 2020 г. С мъка на сърца на два пъти се приготвяхме да се закриваме, като чувството беше все едно сме отгледали едно дете и изведнъж ще трябва да го изоставим. Толкова труд, градене и постижения щяха просто да изчезнат за един ден – сайтът и телефонът спират и повече няма Информационна линия за помощ.

Искахме да продължим и през 2019 г. направихме спешна дарителска кампания в Платформата.бг. Не събрахме огромни суми, но получихме достатъчно подкрепа от множество хора и организации, които ни дадоха глътка въздух. Благотворителна организация от чужбина пък ни осигури още два пъти по няколко месеца живот и ние сме безкрайно благодарни на всички, които ни дадоха рамо.

Информационната ни линия не е спирала да работи и българите продължават да разчитат на нас. Затова продължаваме да търсим решение.

Какво точно правим

Хората често ни се обаждат на Линията, без да знаят с какво можем да им помогнем. Основното, което винаги им казваме, е, че напълно анонимно и без заплащане за консултацията могат да ни разкажат своя случай и да ни зададат въпросите си. И хората ни разказват своите истории, а много от тях са емоционални, тежки, понякога ни карат и ние да се чувстваме като човека, когото слушаме.

През годините сме разговаряли с хиляди хора по всякакви въпроси, свързани с употреба на наркотици и алкохол, с проблемна игра на хазарт или със зависимости. Има истории, които си приличат една с друга, и такива, които са уникални.

Например, често пъти ще ни се обади майка на момче на около 20 годишна възраст. Разбрала е, че синът ѝ употребява амфетамини, но той отрича. Пита ни какво да прави и е уплашена. Разговаряме и научаваме още неща. Синът най-често не работи или постоянно започва работа и после я губи. Пуши марихуана от години, но това досега не е било проблем. Често пъти и пие алкохол. През последните няколко месеца обаче поведението му рязко е започнало да се променя. Станал е раздразнителен, дори агресивен. Всеки ден излиза, по цели нощи не спи. Отслабнал е. Постоянно иска пари, а ако не му дадат, заплашва, че ще си посегне. Или напада родителите си. Може да има параноя и да мисли, че го преследват или някой иска да го нарани. Или да чува несъществуващи неща. Може дори да е в неадекватно състояние от седмици или месеци и да не може изобщо да се проведе разговор с него. Родителите нямат представа какво да правят и към кого да се обърнат. Майката търси в интернет и попада на нас. Вижда телефонен номер и ни се обажда.

Понякога се чудим колко време ѝ е отнело да събере смелост да ни позвъни. А колко хора са намерили телефона ни или са го получили от друг човек, но така и не са преодолели срама и страха си, за да ни се обадят? Защото почти всички са много притеснени, когато вдигнем слушалката. Не знаят откъде да започнат. Питат дали разговорът се записва, дали телефонният им номер се показва. Дълго време не споделят неща, защото се срамуват и се чудят дали е безопасно да ни ги кажат. Дали няма да ги осъдим по някакъв начин? Да им се присмеем? Да им кажем, че сами са си виновни, защото са сбъркали в това или онова?

На нас ни се иска хората да нямат такива очаквания, когато търсят помощ, особено ако става въпрос за тежко заболяване като зависимост. Защото това е болест, която съсипва живота не само на самия зависим, но и на близките му. А понякога и отнема живот. А болестта трябва да се лекува като всяка друга, а не да бъде осъждана.

Затова нашата работа е да слушаме хората. Да ги чуем добре, да ги разберем, да ги успокоим, окуражим. Да им дадем липсващата информация, да ги насочим към първите стъпки в търсенето на специализирана помощ. Същото ще направим и с майката на 20-годишното момче, употребяващо амфетамини, както и с всеки друг човек, който ни потърси за подкрепа. Без значение кой е, какъв е и откъде е.

#ЩедриятВторник

#ЩедриятВторник 2020

#ЩедриятВторник – това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта.

#GivingTuesday е глобална инициатива. Идеята се появява в САЩ през 2012 г. като реакция спрямо Черния петък и манията по безконтролно пазаруване по празниците, когато повечето хора, заливани отвсякъде с рекламна информация, купуват твърде много и ненужни вещи.

#GivingTuesday дава възможност на бизнеса, благотворителните организации и местните общности да обединят усилия в подкрепа на важни за обществото благотворителни каузи и да напомнят на хората, че дарителството е неотменна част от ежедневието ни и начин да използваме парите си, за да променим нечий живот.

#GivingTuesday се отбелязва в над 100 страни по света, включително САЩ, Канада, Великобритания, Русия, Германия, Испания, Сингапур, Австралия и Бразилия.

От 2014 г. фондация BCause отбелязва #GivingTuesday/#ЩедриятВторник. Като член на CAF Global Alliance, фондацията се стреми да популяризира дарителски каузи и да улесни пътя на дарителите към тях.

Фондацията създава сайта http://givingtuesday.bcause.bg и провежда кампании за набиране на средства чрез Platformata.bg и Фейсбук.

От 2018 година фондация BCause е официален партньор за България на движението #GivingTuesday.

Запазете си деня! #ЩедриятВторник е на 1 декември 2020 г.

Тази година решихме да кандидатстваме и с нашата Информационна линия като кауза в инициативата, защото това, което правим, не носи приходи и ни е необходима помощ отвън. За щастие получихме одобрението на фондация Bcause и се надяваме, че добри хора ще ни подкрепят.

Даваме си сметка, че кауза, свързана със зависимости към наркотици, алкохол или хазарт, не изглежда много популярна, особено по време на пандемията от Ковид-19. Темата ни сигурно не е първата, за която нормално се сещат хората, когато решават да дарят. Но зависимостта е болест, от която боледуват стотици хиляди българи, а покрай тях страдат поне още толкова техни близки. Всеки зависим човек е нечий син или дъщеря, баща или майка, брат или сестра, съпруг или съпруга. Хора, които са се обърнали към вещества или игра на хазарт в опит да облекчат някакво страдание, или които са били твърде млади, за да са способни да направят разумен избор. Никой зависим човек не си е избрал сам да се разболее.

Всички те са до нас, около нас или дори част от нас. Хора от нашето общество, от нашето семейство. Те заслужават нашата помощ не по-малко от всеки друг човек.

Дарете за нашата кауза, за да можем да им помогнем заедно!

Намерете ни тук:

Платформата: https://www.platformata.bg/bg/kauzi/472:2502-2020-11-24-12-36-51/details/campaign.html

България DMS: SMS с текст DMS HELPLINE на номер 17 777; https://dmsbg.com/16403/dms-helpline/

Още начини за дарение:

Дарение по банков път:

Банкова сметка:
IBAN: BG80PRCB92301049498214
BIC: PRCBBGSF
ПроКредит Банк
София, бул. „Тодор Александров“ 26
Титуляр: Сдружение „АРЗ Солидарност“

За дарение чрез PayPal посетете тази страница: https://www.solidarnost-bg.org/darenie/

За контакт с Асоциация „Солидарност“:

Тел.: 02-971-99-20, 0884‑38‑99-30
Имейл: info@solidarnost-bg.org
Уебсайт: https://www.solidarnost-bg.org/