Не чакайте интервенция

Защо не бива да чакаме интервенция от някой друг, когато страдаме от зависимост? Ето какво споделя Benya Clark за своя път към трезвеността.

Зависим човек отваря вратата на къща, в която си мисли, че няма никой. Вместо това с изненада вижда, че всичките му близки приятели и членове на семейството са се събрали и чакат. Зависимият се оглежда шокиран.

Най-добрият му приятел тръгва към него. Поставя ръка на рамото му. „Тревожим се за теб. Това е интервенция.“

Гледал съм тази сцена в безброй телевизионни предавания. Тя е показвана толкова често, че сайтът TV Tropes е посветил цяла страница на нея.

Интервенциите се случват и в истинския живот, но далеч не толкова често, колкото телевизията може да ви накара да мислите. Въпреки моята собствена борба с алкохолната зависимост и усилията да остана трезвен никога не съм участвал в интервенция – нито от едната, нито от другата страна.

Всъщност през всичките ми години на прекомерно пиене (общо над десетилетие) никога никой не ми е казвал, че смята, че имам проблем. Никакви интервенции или разговори насаме. Донякъде това беше хубаво – не мога да си представя, че има нещо забавно в това да те конфронтират за проблема ти с пиенето. Лошото е, че използвах липсата на конфронтация като извинение да продължа да пия.

Макар да знаех, че съм зависим към алкохола, постоянно намирах начини да излъжа себе си, че проблемът ми не е толкова сериозен. Единият от тези начини беше да си казвам, че ако имах „истински проблем“, някой друг щеше да ми каже това.

За съжаление аз наистина имах тежка зависимост и фактът, че никой друг като че ли не забелязваше, не правеше проблема по-малко истински. Докато чаках конфронтацията, която никога не се случи, оставях зависимостта си да се влошава все повече.

Но ако зависимостта ми беше толкова тежка, защо никой не казваше нищо? Смятам, че има две основни причини за това:

Зависимите добре умеят да крият своята зависимост

Мисля, че много от приятелите ми, семейството и колегите в действителност не са имали представа, че съм бил зависим към алкохола. Въпреки че това се отразяваше много негативно на живота ми, аз полагах много усилия да запазя пиенето и ефектите му в тайна.

Знае се, че зависимите са добри лъжци – най-вече защото имаме много практика в това.

Ако бях казал на приятелите и семейството колко много пия наистина, те веднага щяха да разберат, че имам сериозен проблем. За съжаление аз лъжех и омаловажавах тежестта на употребата си, оставяйки всички останали в неведение.

Избягвах да пия около едни и същи хора твърде често. Пиех по малко по време на парти и много повече, когато след това се прибирах вкъщи. Взимах си нови питиета бързо и тихо, така че никой да не разбере колко точно съм изпил.

След като използвах толкова много хитрости, за да не ме забележи никой, едва ли е някаква изненада, че употребата ми остана незабелязана.

интервенция

Повечето хора мразят конфронтациите

Дори някои хора да са разбрали, че имам проблем с пиенето, пак са могли да имат добри причини да не ми кажат нищо.

В един идеален свят, когато някой конфронтира зависим човек за употребата му на вещества, зависимият би помислил върху чутото и би решил, че е време да направи промени.

В истинския свят зависимият човек е вероятно да отрече, че има проблем и може дори да избухне срещу човека, който се е обърнал към него – на практика „убивайки пратеника“.

Повечето хора мразят конфронтацията. Дори и да смятат, че някой може да има проблем с алкохола или друго вещество, те може бързо да се разубедят от идеята да кажат нещо. В крайна сметка проблемът може да не е толкова сериозен, колкото изглежда, а дори и да е, зависимият вероятно не би променил поведението си.

Не чакайте интервенция

В края на краищата да чакам някой друг да забележи проблема ми беше просто поредната тактика на отлагане. Знаех, че страдам от зависимост и че в някакъв момент ще трябва да спра пиенето.

Онази част от мен, която обичаше да пие, търсеше всякакви възможни извинения да отложи този ден. В действителност не търсех външно потвърждение на проблема си, а просто се самозалъгвах.

Ако позволите на такива извинения да управляват решенията ви, всъщност никога няма да стигнете до спиране на алкохола. Зависимите са много добри в това да си намират извинения – в момента, в който някое от тях изчезне, можем да намерим две или повече, с които да го заместим. Да си трезвен означава да оставиш всички извинения настрана.

Източник

Вредни ефекти – как алкохолът засяга тялото?

Прекомерната употреба на алкохол още първия път причинява тежки последствия. Прекомерното пиене засяга силно не само черния дроб, но и много други органи.

Вредните ефекти от алкохола се влияят от употребеното количество, модела на пиене и качеството на алкохолната напитка. Други фактори като пол, възраст, размер на тялото, генетика, метаболизъм, хранителен статус и други социални фактори също играят жизненоважна роля за настъпването на вредни ефекти от алкохола.

Разтваряне в кръвта

Приблизително 33% от изпития алкохол се абсорбира в кръвта през стомашната лигавица веднага след консумацията. Останалото количество бавно навлиза в кръвта през тънкото черво.

Алкохолът достига черния дроб чрез кръвния поток; черният дроб метаболизира определено количество от алкохола, докато останалото циркулира из цялото тяло. Нивото на алкохол в кръвта се повишава, когато човек консумира по-голямо количество алкохол, отколкото тялото може да метаболизира. Когато нивото на алкохол в кръвта се повишава, това води до забавяне на дишането и като резултат настъпват смърт или кома поради недостиг на кислород в мозъка.

Вредни ефекти върху здравето

Консумацията на алкохол има както дългосрочни, така и краткосрочни ефекти, които водят до нарушения в психичното здраве и начина на живот.

Краткоскрочни вредни ефекти от алкохола

Краткосрочните ефекти зависят от изпитото количество алкохол и метаболизиращите възможности на тялото. Най-честите краткосрочни ефекти са:

Нарушения на съня: алкохолът засяга качеството на съня и нарушава неговия цикъл, което води до умора и мудност.

Алкохолно отравяне: прекомерната употреба на алкохол води до отравяне. В този случай е необходима спешна медицинска помощ. Симптомите са объркване, повръщане, нерегулярно дишане, ступор, посиняла или бледа кожа, хипотермия, припадъци и др.

вредни ефекти

Махмурлук: наблюдават се определени ефекти като хипогликемия (ниско ниво на глюкозата в кръвта), често уриниране, възпалителен отговор от имунната система, вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове), главоболие, мускулни болки, диария, гадене, повръщане, жажда, сухота в очите, тахикардия (повишена сърдечна честота), хипертония (високо кръвно налягане), повишена чувствителност към светлина и звук, тревожност, нарушения в настроението, раздразнителност, депресия и силна умора.

Дългосрочни вредни ефекти от алкохола

В доклад на Световната здравна организация (СЗО) се казва, че алкохолът е отговорен за над 200 вида заболявания и наранявания. Някои от дългосрочните ефекти на алкохола са диабет, високо кръвно налягане, заболявания на черния дроб, заболявания на сърдечно-съдовата система, рак на устната кухина, рак на гърдата, риск за неродените бебета и затлъстяване.

Вредни ефекти от алкохола върху тялото

Алкохолът циркулира в тялото чрез кръвният поток и започвайки от устата, пътува до черния дроб, след това отива в кръвоносната система, бъбреците, панкреаса, белите дробове, стомаха и мозъка.

Уста: в устата има множество чувствителни слоеве и мембрани; прекомерният прием на алкохол причинява рак на устната кухина и на гърлото. От всеки 10 души, злоупотребяващи с алкохол, 7 са засегнати от рак на устната кухина.

Стомах: алкохолът лесно се абсорбира от стомашната лигавица. Някои фактори като празен стомах, липса на протеини и консумация на газирани напитки по време на прием на алкохол може да катализират увреждането на стомашната лигавица и отделянето на повече стомашен сок, водещи до образуването на пептични язви.

Сърце: употребата на алкохол може да засегне сърцето, причинявайки кардиомиопатия, аритмии, исхемични инсулти и хипертония. Алкохолната консумация може също да провокира развитието на миокардит (възпаление на сърдечния мускул) и повишени нива на холестерол.

Черен дроб: ефектите върху него са следните:

  • Стеатоза – прекомерната употреба на алкохол води до натрупване на мазнини в черния дроб, което причинява стеатоза.
  • Алкохолен хепатит – прекомерната алкохолна консумация може да причини възпаление на черния дроб и да доведе до разширени вени, жълтеница, кървене и други.
  • Фиброза – алкохолът променя нормалната чернодробна тъкан в съединителна (фиброзна) тъкан.
  • Цироза – прекомерното пиене може да увреди чернодробните клетки, което е необратимо. Увреждането засяга цялостното функциониране на черния дроб, като прави невъзможни абсорбцията на хранителни вещества и отстраняването на токсични субстанции от кръвта. Цирозата е смъртоносно заболяване и води до чернодробна недостатъчност, диабет тип 2, жълтеница и рак на черния дроб.

вредни ефекти

Панкреас: алкохолната зависимост може да причини остър и хроничен панкреатит (възпаление на панкреаса). Прекомерната консумация на алкохол може също да намали способността на панкреса да произвежда инсулин, което може да доведе до диабет.

Бъбреци: алкохолната консумация засяга регулационния и филтрационен процес на бъбреците. Алкохолът е диуретик и увеличава отделянето на урина, причинявайки често уриниране, а това води до обезводняване.

Мозък: мозъкът страда от множество увреждания заради алкохолната консумация. Алкохолът достига мозъка в рамките на 30 секунди при пиене. Той въздейства на нервните клетки и засяга мозъчната кора, която е отговорна за функции като разсъждение, мислене и възприятие.

Алкохолът пречи на действието на невротрансмитера глутамат и засяга паметта, което причинява бели петна в нея. Това води до синдром на Вернике-Корсаков – заболяване, протичащо с увреждане на паметта и припадъци. Повишените нива на невротрансмитери като GABA (гама-аминобутирова киселина), ендорфин и допамин водят до халюцинации, повишена агресивност, безплодие, силна умора и задух.

През 2012 г. СЗО докладва, че около 6% от всички смъртни случаи по света са били причинени от употреба на алкохол. При мъжете смъртността е по-висока, отколкото при жените. Дори една глътка алкохол създава множество нездравословни драстични промени в тялото.

Източник

Още за рисковете от употребата на алкохол можете да прочетете в нашия сайт.

Новата учебна година и психичното здраве на детето

Пет неща, които родителите трябва да знаят за връщането в училище и психичното здраве

Отново идва този момент от годината, който родителите обичат, но и от който се плашат. Тъй като наближава започването на новата учебна година, е важно да обръщате внимание на психичното здраве на детето си толкова, колкото и на физическото му здраве. Като родител на три деца съм виждала колко важно е да проследявате психичното здраве на семейството си по време на тази промяна. Кибертормозът, суицидността и самонараняването са само някои от темите, които предизвикват безпокойство у родителите с началото на учебната година, а употребата на вещества може да е свързана с всички тези проблеми.

Ето някои от нещата, които трябва да знаете за връщането в училище и психичното здраве:

Бъдете наясно, че промяната може да е трудна във всяка възраст.

Някои младежи се справят много добре с промяната, но други тя може да постави в сложна ситуация. Наблюдавайте за знаци на дистрес у децата си, когато преминават в следващ клас, започват нов спорт или сменят приятелския кръг. Можете да им помогнете да управляват стреса си като следите за промени в настроението, в обичайния режим на сън и будуване и наблюдавате за знаци на изолация.

Тъй като употребата на вещества може да бъде отдушник за много деца, можете да насърчавате здравословни начини за справяне като придържането към балансиран режим, който включва физически упражнения, пълноценно хранене и достатъчно сън. Също така помагайте на детето си да остане в позитивна социална среда и да си създаде здравословни начини за управление на стреса.

Запознайте се със знаците за често срещани психични заболявания.

Най-честите психични заболявания при младежите са тревожните разстройства, разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност и депресията. Ако се притеснявате, че детето ви може да страда от психично разстройство, консултацията със специалист, който може да направи оценка на случая, ще ви помогне.

Основните симптоми, с които трябва да сте запознати, включват лошо или променено справяне в училище, постоянно отегчение, чести физически оплаквания като главоболие и болки в стомаха, проблеми със съня, нощно напикаване и дори агресивно поведение. Можете да научите повече за връзката между психичното здраве и употребата на вещества при тийнейджъри и млади пълнолетни от Ръководството за съпътстващи разстройства (на английски език).

Научете как да започвате разговор относно психичното здраве.

Да разберете как да разговаряте за психичното здраве – точно както и за употребата на вещества – вероятно е едно от най-важните неща, които ще направите като родител. Когато започвате тези разговори, е важно да проявявате емпатия и да изразявате загриженост. Най-добре е да избягвате език, свързан със специфично разстройство, а вместо това използвате неконкретен език, като например „Тревожа се за теб“, „До теб съм“ или „Може ли да поговорим за това, което се случва с теб?“. Вие искате детето ви да знае, че сте до него при всяка една стъпка. Внимателният подход може да помогне много за изграждането на доверие помежду ви, така че детето ви да бъде по-склонно да разговаря с вас по чувствителни въпроси.

психичното здраве

Разберете какво означава тормозът и как можете да помогнете.

Тормозът може да приеме различни форми и може да включва множество различни действия. Важно е да знаете, че тормозът съществува в непрекъсната последователност – от неуместни шеги и подигравки чак до физическо насилие. Обичайно е за младежите да изпитват срам, ако са подложени на тормоз, и като следствие може да не споделят винаги с вас какво им се случва. Затова е по-важно от всякога да сте винаги отворени за разговор с детето си. Направете с него план, по който двамата да работите активно. Този план може да включва кой какво ще прави за справянето със ситуацията в зависимост от тежестта на тормоза. Важно е обаче да не обещавате да пазите тормоза в тайна – сигурността на детето ви е в риск и намесата на родител или учител почти винаги е необходима.

Тормозът може да има дългосрочно психологическо и психосоциално въздействие както върху извършващия го, така и върху жертвата, затова е толкова важно да има навременна намеса. Когато става въпрос за психичното здраве на жертвите, има силна връзка между тормоза и депресията, както и между тормоза и употребата на вещества. Хората, причиняващи тормоз, също са в повишен риск от употреба на вещества и от проблеми с правосъдието.

Когато става дума за психичното здраве на детето ви и за употребата му на вещества, е добре да потърсите помощ.

Дори за възрастните може да е трудно да приемат, че психичното ни здраве е също толкова важно, колкото и физическото, но помощта е налична. Разговорите за психичното здраве трябва да бъдат нормална част от всекидневната комуникация – също както бихте споделили за обикновена настинка или алергия. Една простичка първа стъпка за намаляване на стигмата е да се образовате за знаците и симптомите, свързани с психичното здраве.

Макар подобни материали да не са достъпни на български език в интернет пространството, можете да проверите онлайн библиотеката на Psych Hub, в която има над 100 кратки, безплатни филмчета за психичното здраве, употребата на вещества и превенцията на самоубийствата, като има отделна библиотека, посветена на младежки теми.

Полезна информация можете да намерите в развиващата се платформа за психично здраве „Кожа“. От сайта на Асоциация „Родители“ можете да изтеглите техните наръчници за родители, както и да се свържете с тях, за да получите съвети по отношение на вашето дете и взаимоотношенията ви с училището.

За консултация относно психичното здраве на детето ви и употребата му на алкохол и/или наркотици потърсете психолог, специализиран в работата с деца и юноши, или програма за рехабилитация на употребяващи и зависими непълнолетни. При нужда от медикаментозно лечение се обърнете към детски психиатър.

Източник (с някои редакции от наша страна)