Бананов трип

Както може би във всяка друга сфера, и в нашата има някои доста интересни митове. Една особено интересна находка е митът за психоактивното вещество бананадин, което би трябвало да се намира в банановите обелки. Оказва се, че доста хора в САЩ и Канада са вярвали в психоактивните им качества през шейсетте и седемдесетте години.

бананов трип

Информацията в различни сайтове показва, че митът се е зародил с публикация от 1967 година в ъндърграунд вестника „Berkeley barb”. Според някои източници редакторът Макс Шер се е опитал да заблуди властите да забранят бананите като публикува рецепта за добиване на измислено халюциноген, наречен бананадин (това име не присъства в оригиналната публикация, появява се по-късно). Няма как да сме сигурни дали това е била действителната причина, но статията определено е получила интерес.

Различни издания са препечатали неговата рецепта, която е била включена и в книгата The anarchist cookbook на Уилям Пауъл. Разбира се, появили са се и други рецепти, които в повечето случаи изискват големи количества банани и сложни процедури за извличане на предполагаемия халюциноген, които отнемат много време.

Твърденията за психоактивното действие на банановите обелки все пак явно е направило впечатление на правителството на САЩ, защото Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е направила проверка по случая. Не е учудващо, че не е открито никакво вещество с халюциногенно действие в бананите или техните обелки.

Това очевидно не е било достатъчно да разубеди ентусиастите и някои от тях твърдят, че докладът опровергаващ халюциногенното действие на бананите, е държавна конспирация.

Разпространението на мита вероятно се дължи на желанието за експериментиране с легален и достъпен халюциноген. Предполагам, че включването на рецептата в книгата на Пауъл и даването на латинско наименование на веществото са допринесли за възприеманата достоверност на информацията. Въпросното име е Musa Sapientum bananadine. Звучи сериозно и „научно“. Но всъщност Musa Sapientum е просто латинското име на растението, което познаваме като банан.

Идеята за хора, които прекарват часове в опити да извлекат несъществуващ халюциноген от бананови обелки и вярващи, че твърдението за липсата на такова е държавна конспирация, определено е забавна. Но не това е централното.

Ако погледнем ситуацията от малко по-различен ъгъл, виждаме, че тя е пример за това колко лесно можем да бъдем заблудени с информация, която привидно е достоверна или идва от източник, на който имаме доверие и считаме за компетентен по даден въпрос.

Още повече – понякога сме склонни да отхвърляме и доказателствата, които показват, че грешим. Това прави някои убеждения изключително устойчиви и на практика неопровержими. Пример за това може да е човек, който се ангажира в потенциално опасно поведение и отрича наличието на какъвто и да е риск въпреки информацията, която е прочел или последствията за самия него, които вече са факт.

Важно е да обмисляме вярванията си и да проверяваме някои свои убеждения, защото те направляват поведението ни. Много често сме достигнали до тях по начин, който определено не е логичен. Мисловните ни процеси далеч не са идеални и това позволява съществуването на митове и заблуди, които невинаги са безобидни.

Share Button

Дрога менте и дрога оригинал

дрога менте

http://epsos.de/

Днес в медиите се разпространи статия за дрога менте, която пращала масово хора в болниците по Черноморието. Темата при всички положения е много сериозна, защото става дума за хора, които са пострадали и за други хора, които вършат престъпления с продажбата на наркотици или фалшив алкохол.

За съжаление, единственото, което остава разбираемо и сериозно в тази статия, са цитираните думи на двама специалисти от Варна. Всичко останало буди недоумение или в най-добрия случай повдига още куп въпроси.

Коя дрога е менте и коя е оригинал?

Това беше първото, което се запитах. Ако някаква част от дрогата се произвеждаше по точно определена технология и под надзор във фармацевтичните заводи, то тогава можеше да говорим и за дрога, която не е менте. Но като се има предвид, че всички незаконни наркотици се произвеждат по същия начин – незаконно, кои са менте и кои са оригинал? Може би има някой производител, да речем, на амфетамини, който държи такова високо качество, че вече е създал собствена оригинална марка, с която никой друг не може да се мери и тя е оригиналът?

„Калпавата“ дрога била правена в домашни лаборатории

След като стана ясно, че незаконните наркотици не се произвеждат във фармацевтични заводи, то остават други, тайни места за тяхното производство. Твърде често те са именно домашните лаборатории – може да е нечия кухня, мазе, къща на село или което и да е удобно място. Рядко производителите са наистина химици, още по-рядко пък разполагат с истински лаборатории. И да, често взимат рецептите от интернет, тъй като там може да се намери почти всичко.

Затова домашните лаборатории в случая не са сензация и всяка една дрога реално е калпава, защото никой никъде не упражнява върху производството ѝ Български държавен контрол. Дали е правен в кухнята или в малък таен цех, никой не дава гаранции за съдържанието на наркотика.

Наркотиците, които туристите купували, били отровни

Тук отново ми хрумва въпроса „Кои наркотици са отровни и кои неотровни?“. Или ако журналистът е искал да вложи друг смисъл, какъв е бил той? От гледна точка на специалистите всички наркотици са отровни, тъй като могат да нанесат поражения върху различни системи и органи в тялото, дори и веществата да са в най-чистия си вид.

Алкохолът, който не „скапва“ мозъка

„Това нещо (алкохолът менте) е по-опасно от дрогата. Скапва ти мозъка”, казал един оцелял от алкохола менте. На мен ми звучи сякаш другият алкохол, нементето, не „скапва“ мозъка. Та се запитах: „Има ли алкохол, който не уврежда нервната система, включително мозъка?“

Страшната комбинация от „калпава дрога и менте алкохол“

Съгласна съм напълно, че дори само фалшивият алкохол може да убие човек, а комбиниран с някоя друга токсична субстанция да не говорим. Но защо само това? Ако авторът е написал статията с цел да предупреди хората от загриженост към тях, той щеше да добави също и че комбинацията на алкохол (и нементе) с каквито и да е наркотици (и некалпави) винаги е опасна. Понякога дори убива.

Некачествени амфетамини, от които не се развива зависимост

Този израз от статията много ме обърка, при това два пъти. Ако са амфетамини, то тяхната употреба може да доведе до зависимост. Ако ли пък не може да доведе до зависимост, то тогава не са амфетамини. Какво са тогава? Може би авторът е имал предвид някакъв наркотик, който се продава като амфетамин, но всъщност няма нищо общо с него. Ако е било така, е трябвало да го обясни, защото някои хора могат да помислят, че има амфетамини, които не водят до зависимост.

Що се отнася до качеството, то ако нещо е некачествено, значи има друго, което е качествено. Какви ли са критериите за качество при незаконно произведените амфетамини? Може би процентното съдържание на активната съставка? Ако да, колко трябва да е то, за да е качествен един амфетамин? А някой следи ли за качеството? Просто питам.

Интоксикацията – думата, с чиято употреба трябва малко да се внимава

Некачествените амфетамини са толкова мръсна дрога, че човек може да умре от интоксиция, се казва в статията. Добре, вероятно става дума за чисто отравяне на организма от някакви неизвестни химикали. Но е хубаво, когато журналистът пише за употребата на психоактивни вещества, да се ориентира малко с термините.

Терминът „остра интоксикация“ е дефиниран в Международната класификация на болестите – Х ревизия:

„Преходно състояние, възникващо след приемане на психоактивни вещества и водещо до нарушения в съзнанието, когнитивните функции, възприятията, афекта или поведението, или други психофизиологични функции и реакции“.

Ако говорим за отравяне, да кажем, с арсеник, то нека си остане отравяне. А интоксикацията нека си върви с ефектите на психоактивните вещества, защото тя си е нормална при тяхната употреба. Всеки, който е употребил алкохол или екстази, или друго, за някакъв период се намира в състояние на интоксикация. Малки разлики, които трябва да се вземат предвид.

Новият дизайнерски наркотик, който води до „тотална лудост“

Предполагам, че наистина има нов наркотик, който още не е забранен от закона. Все пак на „пазара“ постоянно се появяват някакви нови вещества. Но е добре, когато отправяме предупреждение, да посочим какъв е този нов опасен наркотик, какво е химичното му наименование или поне към коя група вещества спада. Ако не знаем кой е наркотикът, как да потърсим повече информация за него? А сигурни ли сме всъщност, че не е вече забранен? Иначе предупреждението хем го има, хем го няма.

Журналистът няма как да е специалист по всичко

Това е ясно, поне за мен. Затова всеки път, когато попадна на подобна статия, се питам: „Защо този журналист не е потърсил повече информация от съответните специалисти? Или може би целта му не е била да предпази хората, а просто да привлече малко повече любители на сензациите?“

Share Button