Месечни архиви: август 2017

Как да не употребите алкохол/наркотици по време на почивката си?

Posted on by
Отговор

Ако скоро сте преминали лечение/рехабилитация на зависимостта си или в момента сте в такова, напълно възможно е да се притеснявате за предстоящата си почивка. Опасности и изкушения дебнат отвсякъде, но е напълно възможно да запазите трезвеността си, за която сте се трудили толкова много. Ето няколко насоки как да направите това по-лесно:

  1. Разговаряйте открито за проблема си с хората, с които ще пътувате

Говорете с приятели си за важността на това да не употребявате алкохол/наркотици по време на общата ви почивка и обсъдете как те могат да ви подкрепят. Изкажете нуждите и притесненията си. Установете границите и очакванията си още преди да заминете. Обсъдете възможни рискови фактори и ситуации.

  1. Грижете се за потребностите си

Яжте здравословно и редовно, спортувайте и спете достатъчно. Вземайте си достатъчно време насаме със себе си. Обръщайте достатъчно внимание на емоционалните си преживявания и нуждите си.

  1. Планирайте забавни и приятни неща

Планирайте забавни неща, които да правите сами или с хората, с които ще пътувате. Това ще ви предпази от скука и от това да запълните времето си с деструктивни дейности. Добре структурираното и уплътнено време ще ви държи настрана от неприятностите. Също така, вместо през цялото време да мислите как да останете трезви, можете да насочите фокуса си към това какво е следващото нещо в графика. Можете да играете футбол, тенис, да се гмуркате, да пазарувате, да гледате филм, да посетите забележителности или каквото друго ви се струва забавно.

  1. Поддържайте връзка с хората, които ви подкрепят в този процес

Ако имате някой, който ви оказва подкрепа в процеса на въздържание и който ви мотивира да продължите напред, не се колебайте да му се обадите при нужда. Ако имате група за подкрепа или терапевт, с когото работите, се свържете с тях, още щом у вас се породи желание за употреба.

  1. Много е важно да изберете подходящото време

Това, че сте на почивка няма да облекчи борбите, препятствията и стреса от рехабилитацията на зависимостта ви, всъщност може да влоши нещата. Планирайте почивка, след като сте били в състояние да поддържате стабилен период на възстановяване, когато сте в състояние да се отпуснете и да се забавлявате.

  1. Фокусирайте се върху позитивното

Вместо да прекарате цялото си пътуване като се съсредоточите върху това, което не можете да правите, поемете ангажимент да се съсредоточите върху положителните възможности, които трезвеността осигурява. Когато виждате други, които пият коктейли до басейна, може лесно да започнете да се самосъжалявате, но единственото нещо, което наистина пропускате, е зависимостта, с която ви е било трудно да се справите и която е довела много неприятности в живота ви. Чувствайте се горд от възстановяването си и сутрин се будете удовлетворени от себе си. Напомняйте си, че сте силни и успешни.

     7. Вземете полезни неща, които ви помагат и ви действат мотивиращо

Изтеглете  любимите си приложения на телефона, заредете таблета си с подходящи книги, направете си музикален плейлист, който ви  действа мотивиращо и всякакви други игри или ресурси, които работят за поддържане на възстановяването ви. 

  1. Изберете най-подходящото място за почивка

Потърсете ваканционни дестинации, които са свързани с дейности без алкохол и употреба на наркотици. Посетете национални паркове, хижи, туристически забележителности или друго. Насочете вниманието си към места за почивка, които не са известни с партитата, баровете и клубовете си.

  1. Бъдете подготвени за възможни конфликти, неприятности и други рискови фактори

Създайте си реалистични очаквания за почивката ви. Не всичко може да върви по мед и масло, но не бива да превръщате това в драма и трагедия. Полетът ви може да се забави, можете да имате конфликтни ситуации със семейството или приятелите си, хотелът може да се окаже точно до бар, който не се е появил в Google карти, когато сте резервирали мястото. Ще има последни промени и неща, които не вървят по план, както при всяко истинско приключение. Мислено се подгответе да се справите с тези неизвестни предизвикателства и не забравяйте да си вземете възглавничка, слушалки и добра книга.

 

Източник

Защо купих на дъщеря си хероин

Posted on by
Отговор

Част първа

Какво бихте направили, ако детето ви е зависимо към хероин, страда от остри абстинентни симптоми, разпада се пред очите ви, докато чакате лечението му да започне? Една майка от селище в Югозападна Англия разказва как е стигнала до момента, в който е закарала с колата дъщеря си до града и ѝ дала пари, за да си купи доза хероин.

От нея се лееше пот, повръщаше, плачеше, беше в истерия, тресеше се – просто отчаяна, чувствайки се отчаяно зле. Чувствах се като притисната в ъгъла и че нямаше какво друго да направя. Затова ѝ казах: „Има ли някакъв начин да го направим на улицата?“

Тя прекара час и половина да звъни насам-натам по телефона и хората можеха да ѝ предложат само хероин, но не и метадон.

Ето така се озовахме в центъра на близкия град, където ѝ дадох спечелените си с труд пари, за да си купи наркотик.

В действителност проблемът започна преди пет години, когато тя беше на 18. В живота ѝ настъпиха някои промени като приятели, заминаващи за университета, и промени в нейната дългосрочна връзка, в която тя беше щастлива и която после се обърка. Нейното поведение, личността ѝ започнаха да се променят.

Преди това тя се трудеше упорито, обичаше своя кон и яздеше, а после всички тези неща започнаха да отпадат. Спеше много през деня. Не спирах да я питам: „Какво не е наред с теб?“

След това тя започна да излиза с хора, за които знаехме, че не могат да ѝ повлияят добре – по-възрастни хора, които употребяваха наркотици. И нещата като че ли започнаха да си идват на мястото.

Един ден се връщахме отнякъде с колата и я попитах отново какво не е наред с нея.

А тя каза: „Представи си най-лошото възможно нещо.“

Аз казах: „Бременна ли си?“ – което сега би ми изглеждало като нищо. По някакъв начин това щеше да е фантастично, ако това беше отговорът, защото той беше: „Не, мамо. Помисли за най-лошото. По-лошо, много по-лошо от това. Мисли за най-лошото нещо.“

Аз казах: „Към наркотици ли си зависима?“ А тя каза: „Да.“

След това тя се разплака и това ми скъса сърцето. Беше най-лошият ден от живота ми.

Говорихме за това как да спре тук и сега – как да спре възможно най-скоро. Говорихме за това като семейство и имаше малко викане. Изпитвате различни емоции – в един момент викате и сте ядосани, в следващия сте разтревожени.

Братът на моя съпруг употребяваше наркотици и почина заради депресията, когато се опитваше да ги спре. Струва ми се, че съпругът ми мислеше каква загуба е това, че брат му можеше да бъде наистина ценна част от семейния ни живот и обществото ни. И смятам, че той се чувстваше по същия начин по отношение на дъщеря ни – че тя имаше толкова много да предложи, и той не искаше тя да прави грешните избори.

До този момент дъщеря ни не смяташе, че това е проблем. Все казваше: „Просто се забавлявам, ясно? Просто се забавлявам.“ И това се редуваше с периоди на депресия и не беше забавно, но тя не беше готова да признае това. И докато времето минаваше, ние ѝ поставихме ултиматум. Поглеждайки назад, не знам дали това беше правилното решение или не, но ѝ казахме: „Ако продължиш да употребяваш наркотици, повече няма да можеш да живееш у дома.“ И я изхвърлихме, защото тя продължи.

Тогава употребата ѝ се влоши, а приятелското ѝ обкръжение ставаше все по-лошо.

Мразех я. Мразех я толкова много.

хероин

Смятах, че тя има силата да спре, а тя не спря. Нищо от това, което децата ви могат да направят, няма да ви спре да ги обичате, но омразата беше огромна. Аз просто бях отчаяно гневна. Исках буквално да я хвана за раменете, да я разтърся като кукла и да кажа: „За Бога! Виж какво правиш!“

Винаги съм била много контролираща майка, когато децата ми бяха по-малки. Имаха определено време за лягане, ядяха си зеленчуците и всичко. А аз се чувствах толкова много извън контрол. Не можех да кажа: „Не, ти няма да излезеш навън. Трябва да се върнеш у дома, да си останеш у дома и да се оправиш.“ Защото тя щеше да каже: „Аз съм пълнолетна, мога да правя каквото поискам.“

Бях разочарована. Много разочарована, защото имах големи очаквания за това, което тя можеше да постигне. В онзи момент тя не успяваше да постигне нищо, макар че нещата за кратко се промениха, когато тя започна да разбира, че не е щастлива.

Тя постъпи в армията, във военната полиция, справи се много добре с обучението и получи хубава работа. Мислехме, че се е отървала от употребата на наркотици и е променила живота си, и бяхме много горди. Спомням си, че мислех: „О, Боже, тя го направи. Не само че го направи, но го направи много добре – има си наистина хубава работа.“ Не знаехме, че все още има проблем.

Тя печелеше добри пари, но след около година, в края на всеки месец, започнахме да получаваме телефонни обаждания. Тя все казваше: „Не знам къде си харча всичките пари, мамо, просто изчезват. В края на всеки месец оставам без нищо и нямам пари за храна и други неща.“

Така ние ѝ изпращахме малко пари, за да изкара до следващия месец. Не ѝ давахме наистина пари, просто ѝ давахме аванс до следващата ѝ заплата.

Мисля, че тя през цялото време е имала проблем, който е криела, защото я е било срам.

Тя се връщаше и общуваше със същите хора, така че я виждахме много малко през уикендите, а в понеделник тя се връщаше в базата си.

Но мисля, че това започна да влияе на способността ѝ да работи. Тя се изтощаваше и това се виждаше. Изморяваше се от партита през целия уикенд, а после трябваше да работи по цял ден през седмицата. Ако не сте спали от четвъртък вечерта чак до понеделник вечерта след работа, се изтощавате много и това започна да ѝ се отразява. Мисля, че колегите и шефът ѝ започнаха да забелязват промени, защото започнахме да получаваме телефонни обаждания от армията.

Един понеделник тя се връщала на работа, без да е спала от дни и блъснала колата си в разделителната ивица между платната на магистралата. Съпругът ми и аз осъзнахме, че ако не я спрем, тя ще се убие или ще убие някой друг. И когато от армията ми се обадиха след седмица, аз казах: „Трябва да знаете, че мисля, че дъщеря ми употребява наркотици през уикендите и трябва да ѝ направите тестове за наркотици.“ Така тя загуби работата си.

Сигурна съм, че тя ми е обидена заради това, но чувствам, че ѝ спасих живота или този на някой друг, защото беше въпрос на време преди тя да катастрофира не в разделителната ивица, а в някой друг. Това щеше завинаги да лежи на моята съвест.

Следва продължение

Източник

Хвани ме, ако можеш

Posted on by
Отговор

Хвани ме, ако можеш – една игра, позната под различни форми: криеница, гоненица и т.н.; една игра, която често играем в живота, макар и под различни модификации; една игра, която често ни кара да се чувстваме неудовлетворени и нещастни дори, да се съмняваме във всеки, всичко и в себе си дори, но от която, като че ли не можем да се откажем или пък, ако го направим, става бавно и трудно.

Сещате ли се кога за последно сте я играли?

Каква е основната цел на играта? Да не бъдеш „прецакан“! Да не бъдеш „хванат“! Задавали ли сте си въпроса защо това е толкова важно? Какво ще се случи, ако ни „хванат“? Защо на хората им е толкова трудно да си признаят? Да направят първата крачка – да кажат, когато са обидени; да споделят, когато са щастливи; да се извинят, когато грешат; да признаят, когато са безпомощни и не могат да се справят? Каква е причината непрекъснато да прехвърляме топката и да очакваме инициативата да дойде от другите? Каква е причината да се крием и криейки се от другите, успяваме ли да се скрием от себе си?

Да не бъдем уязвими – ако ни „хванат“, се показваме такива, каквито сме, а не такива, каквито искаме да ни виждат. Има нещо мистериозно и неизвестно в преследването, в играта на гоненица – отговорността не е в нас, контролът е в бягащия (или поне така си мисли този, който бяга). Гонещият е прекалено зает пък да гони и също рядко си дава сметка какво губи в тази ситуация – прекалено концентриран и запален „да хване другия“. И така до безкрай.

Да си затвърдим вярванията, че няма никой, който да може да ни хване?

Че другите не са такива, каквито искаме и очакваме да са?

Какво се случва много често, ако играете дълго време на гоненица – изморявате се! Ако в началото играта е носела удовлетворение и приятно изживяване, то после като че ли преживяването далеч не е такова. Напротив – освен уморително, става и досадно, неприятно, а усещането за празнота и при двете страни е голямо – да преследваш вятъра, да искаш да могат да те хванат, но всячески да усложняваш нещата.

Май накрая писва. И играта спира. И като че ли няма доволни от ситуацията. Като че ли резултатът е само затвърждаване на основните вярвания и нагласи – „другият не може да ме хване“ и съответно „аз не мога да хвана другия“. Сякаш тази гоненица е едно доста самотно начинание. Като че ли никой не осъзнава, че това да бъде „хванат“ всъщност зависи от него. Може би първо трябва да изчезне преживяването, че всъщност си хванат. Или пък да дойде осъзнаването, че да си хванат не е нещо, което непременно е свързано с неприятни последици и изживявания. Че всъщност трябва да бъдеш „хванат“, за да може да има истинска среща с другия, защото такава би била невъзможна някак си, ако хората са непрекъснато в защитна или нападателна позиция. Няма как да можем да се чуем, да се разберем, да се доверим, ако непрекъснато сме в очакване на нещо лошо.

Ако някога осъзнаете, че сте влезли в тази игра, може би ще е добре да се запитате какво получавате от нея, но, което е още по-важно, да помислите какво всъщност губите. Дали загубите не са повече от печалбите? Дали бягаме от другия или от собствените си страхове и трудности? Можем ли да бъдем номади цял живот? И в крайна сметка – как се чувстваме от това?

Пет навика на съзависимите и как да ги преодолеем

Posted on by
Отговор
  • Съзависими са хора, които нямат зависимост към алкохол или наркотици, но са близки с някой зависим.
  • Те страдат от „физическо, психично, емоционално и духовно състояние, подобно на алкохолизма“.
  • Разглеждаме 5 негативни навика на съзависимите и как могат да бъдат променени.

Хората несъзнателно учат поведения по време на живота си, за да защитават и задоволяват своите нужди. Те се превръщат във втора природа и хората спират да подлагат на съмнение тяхната полезност и ги прилагат автоматично без значение дали са добри или не.

Същият механизъм се наблюдава и при съзависимостта. Съзависимите са хора, които не страдат от зависимост към алкохол или вещества, но са близки със зависим. Те страдат от „физическо, психично, емоционално и духовно състояние, подобно на алкохолизма“.

Съзависимите често се намират в порочен кръг поради реализиране на поведения, които пораждат деструктивни реакции от страна на зависимия, към когото са привързани. На свой ред тези реакции засилват неудовлетворението от себе си на съзависимия.

Съзависимите имат нужда да разберат, че тяхното поведение е механизъм за справяне и не ги прави лоши или дефектни. Тези „инструменти за самозащита може да са надраснали своята ползотворност … и да са станали саморазрушителни“. Всъщност те „са правили грешните неща поради правилните причини“.

Но това може да се промени. Не е лесно. Не става бързо. Но си струва. Съзависимите трябва да работят върху заменянето на старите, заучени поведения с нови, здрави навици.

Нека да разгледаме пет съзависими поведения и да видим какво може да се направи, за да се отдалечи човек от тях и да започне да се възстановява:

1. Обгрижване:

Съзависимите се чувстват отговорни за чувствата и действията на други хора. Изпитват подтик да помагат на другите и да разрешават техните проблеми. Така в крайна сметка се оказва, че правят неща, които всъщност не искат да правят, правят повече от това, което е тяхна работа, или правят неща, които други хора са способни да направят за самите себе си. Изискващите грижи хора са привлекателни за съзависимите.

Съзависимите пренебрегват своите нужди като си казват, че не са важни. В резултат на това те се чувстват неоценени и използвани.

Какво може да се направи?

Хората трябва да се научат да съзнават поведението си и да не си позволяват да бъдат контролирани от другите или да позволят да бъдат манипулирани, засрамвани или съблазнени да правят неща, които не искат да правят. Съзависимите трябва да се отстояват като се научат да изразяват меко своите нужди: „Аз те обичам, но обичам и себе си. Имам нужда да направя това, за да се погрижа за себе си.“

2. Зависимост:

Съзависимите не са удовлетворени от себе си и търсят щастието си извън себе си. Те постоянно се опитват да се докажат за достойни за признание или любов и търсят одобрение, без да мислят дали другият е добър за тях. Те не вярват, че могат да се грижат за себе си и остават във взаимоотношения, които не вървят и толерират злоупотребата, за да си осигурят любовта на другите.

Какво може да се направи?

Хората са отговорни само за себе си – не за чувствата и поведението на другите. Показването на състрадателност и загриженост може да се направи без опити за спасяване на зависимия към алкохол или наркотици. Научаването да се изразяват чувства без опити да се поправят нещата е ключово. Съзависимият може просто да каже: „Съжалявам, че имаш този проблем“ и да спре.

Никой не трябва да се чувства виновен или засрамен от това, че има нужди и проблеми. ОК е да сме себе си с нашите чувства и мисли. Отвореното говорене и споделяне е ползотворно дори когато няма незабавен ефект.

3. Ниска самооценка:

Съзависимите често винят себе си  за всичко, отхвърлят похвали, но после се потискат поради липсата на комплименти. Те мислят, че никога няма да са достатъчно добри и че техният живот не си струва да се живее и следователно се опитват да помагат на други.

Те се страхуват от това да сгрешат, перфекционисти са и им е трудно да взимат решения за себе си. Техният живот се направлява от „трябва“ и „не трябва“.

Какво може да се направи?

Съзависимите може да имат полза да се упражняват да слушат какво казват и не казват другите, без да интерпретират думите им твърде много. Дори когато хората са направили неща, с които не се гордеят, те могат да си простят и болката да спре. Съзависимите може да се страхуват от отхвърляне и следователно да са усвоили защитни механизми. Но ако те не са ефективни, те трябва да се отучат от тях, вместо да им позволяват да ги саботират.

4. Влошена комуникация:

Съзависмите не са директни: те често не казват каквото всъщност имат предвид, винят или умоляват другите. Те се взимат прекалено насериозно, но също така не чувстват, че ги взимат насериозно. За тях е трудно да кажат какво имат предвид и да търсят правата си, защото мислят, че не ги заслужават. Те избягват да говорят за себе си, тъй като вярват, че мнението им няма значение.

Какво може да се направи?

Няма нищо лошо в това човек да говори за себе си и за потребностите си. Хората не бива да се страхуват да говорят за проблеми, да изразяват чувства и мнения. Тяхно право е да се отстояват.

Те могат да опитат да са нежни и обичащи към себе си, но и да бъдат твърди, когато някой се отнася зле с тях. Поемането на отговорност за комуникацията и себеизразяването без самоосъждане е изключително освобождаващо и полезно умение.

5. Слаби граници:

Съзависмите имат високо ниво на поносимост. Въпреки че казват, че няма да толерират определено поведение на друг човек, те постепенно повишават толерантността си, докато в крайна сметка не започнат да позволят неща, които са казвали, че никога няма да допуснат. Те продължават да позволяват на хората да ги нараняват и остават там, докато продължават да се оплакват и да обвиняват.

Какво може да се направи?

Съзависимите трябва да се научат да казват „не“. Техните мнения може да се различават от тези на други хора. Това не означава, че грешат. Не се налага да променят мнението си, за да задоволят всички, нито пък другият човек трябва да променя мнението си, освен ако някой от двамата действително не иска да го направи.

Хората могат да се утвърждават, без да са агресивни като кажат: „Дотук съм. Това е моят лимит. Няма да толерирам това.“

Можем да се научим да правим нещата по различен начин, просто трябва да изберем друг път. Ако това не проработи, винаги има друг начин. Както казва Мелъди Бити – преди всичко запомни, че „единственият път навън е през“.

Източник

Метамфетамините ще идват в сънищата ти: бивш употребяващ споделя мъчителното си минало

Posted on by
Отговор

„Метамфетамините са обсебващи, чукат на вратата, проникват в ума ти“, казва Джонатан Кларк, бивш употребяващ.

„Взимат нещо от човека вътре, от вътрешното ти Аз и омагьосват целия ти начин на мислене.“

„Ще идват в сънищата ти, ще идват в мислите ти и ще те изтезават години наред.“

Това са думи на мъж от Манджъра (Австралия), който е започнал да експериментира с наркотици със своите приятели, когато е бил на 14 г., да пие запойно и да пуши марихуана.

Малко по-късно, на 16 г., той е започнал да употребява хероин, а по-късно – амфетамини.

„Пристрастих се, преди да разбера какво става и животът ми основно се въртеше около наркотиците“, казва той.

През годините Кларк е успявал да се измъква и да се връща в обкръжението на наркотиците, да флиртува с тях, но винаги е успявал да запази работата си на пълно работно време.

Така е било до момента, когато един от надзорниците в работата му предлага метамфетамини.

„Мислех си, че са като амфетамините, но беше нещо напълно различно“, казва той.

„Изпитваш това еуфорично щастие, което те обзема и нищо не може да го надвие.“

„Изведнъж започваш да сравняваш всичко друго в света с това чувство и нищо не може да се сравни с него, нито дори хората, които обичаш.“

Метамфетамините скоро поглъщат живота на младия мъж.

Кларк се отдръпва от приятелите и семейството си и крие употребата, свързвайки се най-вече с други употребяващи като него.

„Взимах метамфетамини, които ме държаха буден по два, почти три дни, а понякога оставах буден по 4-5 дни, без да спя или ям“, казва той.

„С приятелите, с които употребявах, обсъждахме колко ги мразим, но колко здраво са ни хванали в капана си.“

Кларк се опитва да се пребори със зависимостта си няколко пъти, прекарвайки периоди от 6 до 8 месеца, без да употребява.

Но метамфетамините всеки път го примамват отново.

Чак когато получава първия си психотичен епизод, Кларк решава окончателно да спре.

„Бях употребил метамфетамини и отидох да спя, легнах си и чух ясно доловим глас, който ми говореше“, казва той.

„Веднага си помислих, че това е гласът на дявола.“

„Той ми каза: „Ще ти отнема разсъдъка и ти никога няма да се оправиш, ще загубиш ума си завинаги“.“

От този момент нататък Кларк търси подкрепа в религията си и започва да изучава ефектите на наркотика върху тялото.

Включва се в терапевтична програма за тийнейджъри и търси помощ при Анонимните наркозависими.

Въпреки че няколко пъти влиза в рецидив, Кларк казва, че терапевтичната програма и неговата вяра са му дали инструментите, от които се нуждае, за да не потъне и да се бори със зависимостта.

„Сякаш проклятие тегне над живота ти и ти трябва да го развалиш; ако не го направиш, то винаги ще бъде там и ще се опитва да те хване“, казва той.

Но дори сега, след като е бил чист дълго време, метамфетамините още обитават сънищата му.

„Сънувах метамфетамини вчера“, казва той.

Кларк казва, че би искал да стане възпитател, за да образова младите хора за наркотиците и да им помага в техния път към възстановяването.

„Мога да кажа на един зависим, че съм бил там и знам какво е, че има светлина и че има свобода“, казва той.

Казва, че със законодателството в момента е трудно за един бивш зависим да стане консултант, но той не се отказва.

„Мисля, че повечето програми, които са създадени така, че да дават възможност на зависимите, да им помагат и да им позволяват и те да помагат на другите, са огромна част от успеха“, казва той.

„Няма нищо по-удовлетворяващо от това да виждаш как хората се освобождават и отново се превръщат в себе си.“

„Дъното е добра основа, върху която да построиш живота си отново.“

Източник