Канабидиол – потенциални медицински приложения

Едно от веществата в канабиса, които представляват обект на засилен интерес, е канабидиол или накратко CBD. Следва превод със съкращения на статия на Нора Волков (директор на Националния институт по злоупотреба с наркотици на САЩ).

КАНАБИДИОЛ

Веществото в марихуаната, на което се дължи психоактивния ѝ ефект, е делта-9 тетрахидроканабинол или накратко THC. Но освен него има още над 100 канабиноиди, съдържащи се в растението и CBD е един от тях. Различните канабиноиди имат много различни биологични ефекти. Например CBD не предизвиква т. нар. „напушване“ и има причина да вярваме, че може да има редица приложения в медицината, включително и третиране на гърчове и други неврологични разстройства. В разпалените и често емоционални спорове по отношение на медицинската марихуана CBD често е посочван за една от основните причини за разхлабване на ограниченията върху марихуаната.

От полза е базисното разбиране за начина, по който канабиноидите действат на тялото и мозъка, за да се осмислят някои от объркващите и противоречиви твърдения на хора от двете страни на тези спорове. Повечето канабиноиди (включително THC) действат на определени клетъчни структури – CB1 и CB2 рецепторите. CB1 се намират предимно в мозъка и са важни за ученето, координацията, съня, болката, развитието на мозъка и други функции; CB2 се намират най-вече в имунната система. Фактът, че веществата в марихуаната владеят химичния език на тялото не е учудващ и не прави марихуаната специална. Много растения, включително опиумният мак, тютюнът и коката, са подобни в това отношение. Извличането и увеличаването на медицинските ползи и намаляването на вредите от такива растения може да доведе до ефективни лекарства, но това е голямо научно предизвикателство.

В случая на марихуаната бъдещите медицински приложения най-вероятно ще се основават на канабиноиди или екстракти с определена концентрация, които ще могат надеждно да се произвеждат. Има много малко прецеденти, в които цяло растение бива одобрено за лекарство (в САЩ има само две такива одобрени „ботанически лекарства“). Това е така, защото създаването на стандартизирано растително лекарство е много трудно – особено в случая на марихуаната, която има безброй разновидности и голям брой вещества, за които все още се знае твърде малко. Общият брой на веществата в марихуаната е около 500, включително и приблизителните сто канабиноида. Така че ще изучаваме това растение още много години. Въпреки това бързо научаваме много за THC и CBD.

CBD има много слаб ефект върху рецепторите CB1 и CB2. Вероятно това е причината за липсата на психоактивен ефект. Всъщност той може да смекчи някои от психотропните ефекти на THC. Повечето марихуана, отглеждана за употреба за развлечение, има много ниско съдържание на канабидиол (и високо на THC). Действието на CBD върху тялото не е добре известно, но изглежда, че включва няколко системи освен CB рецепторите, включително и серотонинов рецептор.

Въпреки че CBD придоби популярност преди две години в резултат на репортаж на CNN за медицинската марихуана, това вещество се счита за потенциален терапевтичен агент от седемдесетте години, когато свойството му да намалява броя на гърчовете за пръв път е изследвано при животни. Проведени са и няколко малки клинични изследвания с възрастни с епилепсия и някои от тях са показали позитивни резултати. Това, което предизвика подновяването на интереса към веществото, са описанията на случаи с деца с иначе нелечима тежка епилепсия, които се повлиява добре от екстракти и масла със CBD. Следващ репортаж показва трудностите на родители на деца, страдащи от синдрома на Драве, които се местят в Колорадо, за да имат легален достъп до марихуана с високо съдържание на канабидиол. Няколко фармацевтични компании са разработили медикаменти със CBD. Един от тях е Epidiolex, който в момента е в етап на клинично изследване.

Въпреки че съществуващите данни са обещаващи, е твърде рано да твърдим дали и за кого CBD ще е ефективен. Както повечето лечения, и това изглежда не работи за всички. Нужни са много повече изследвания, но те трябва да се направят бързо. Родителите не могат да чакат – техните деца растат; техните мозъци се развиват активно и повтарящите се гърчове могат да увредят този растеж.

Освен Epidiolex има много други проучвания за използването на CBD за други болести. Изследванията, свързани с възможната употреба при лечение на зависимости, се финансират от Националния институт по злоупотреба с наркотици (NIDA), а други институти финансират работата по потенциала на CBD и други канабиноиди за третиране на неврологични и психиатрични разстройства, разстройства на имунната система и метаболизма, и рак.

Накратко, CBD изглежда като безопасно вещество без ефект на пристрастяване и предварителните данни подсказват, че може да има терапевтична стойност за различни медицински състояния. Справянето с бариерите, които забавят клиничните изследвания на CBD, би ускорило напредъка.

Оригиналната статия: http://www.huffingtonpost.com/nora-volkow/cannabidiol_b_7834066.html

Share Button

Всяко дете е уникално и такава трябва да бъде нагласата към него

Всекидневният ни контакт с различни хора, както и историите, които чуваме, често ни провокират да разсъждаваме върху разнообразни теми. Напоследък отново се замислихме върху проблеми, свързани с разликата между поколенията, с това как възпитаваме децата си, какво учат в училище и какво въздействие оказва околният свят върху развитието им и изграждането им като личности.

По този повод се сетихме за едно наше интервю, публикувано преди известно време в сайта Puls.bg.

– Какъв е Вашият опит с ученици? Какво мислите за работата с деца?От няколко години Асоциация „Солидарност“ провежда програми с превантивна насоченост в няколко столични училища. От около година аз също съм част от екипа, който прави обученията. Не подозирах колко приятен ще се окаже за мен контактът с децата.Факт е обаче, че това не е никак лека задача. Видях на практика колко голяма е отговорността на учителите и колко усилия полагат ежедневно.Прочети още на: http://www.puls.bg/health/relationships/news_17710.html

– Какъв е Вашият опит с ученици? Какво мислите за работата с деца?

Марина: От няколко години Асоциация „Солидарност“ (www.solidarnost-bg.org) провежда програми с превантивна насоченост в няколко столични училища. От около година аз също съм част от екипа, който прави обученията. Не подозирах колко приятен ще се окаже за мен контактът с децата.

Факт е обаче, че това не е никак лека задача. Видях на практика колко голяма е отговорността на учителите и колко усилия полагат ежедневно.

– Какво Ви направи най-силно впечатление, когато за първи път влязохте в клас?

Марина: Направи ми впечатление колко активни и динамични са повечето деца. С радост се включват в интерактивни задачи, не се притесняват от нови хора, по-отворени са към света и по-свободно контактуват с учителите си. Не казвам, че при всички е така, но го забелязах като тенденция. Тази динамика на учениците, в комбинация с възможността за достъп до разнообразна информация и развитието на технологиите, би могла да се използва като сериозен ресурс. Ние непрекъснато обвиняваме новите технологии за деградацията на младото поколение, но е истина, че те предлагат и много възможности. Можем да мислим по посока на това – как бихме могли да ги обърнем в наша полза.

Съвременните младежи имат много по-голям избор и достъп до дейности, с които да се занимават в свободното си време – от сферата на спорта, изкуството, науката и др. Основната ни задача като отговорни възрастни е да моделираме средата, в която растат нашите деца и да не ги лишаваме от никакви възможности за развитие. Добре би било да им показваме различни опции и да ги насърчаваме да опитват.

– Ерих Фром твърди, че главната задача на човек е да „роди“ сам себе си. Това означава, че имаме основна роля в изграждането на собствената си личност. На какви умения е важно да научим децата, за да могат да изпълнят тази задача успешно?

Марина: По мое мнение, учители и родители трябва да се обединят около едно – да създават мислещи хора и да насърчават любопитството на децата към света. Отдавна се отправят упреци към образователната ни система, че не стимулира достатъчно креативността на учениците, а изисква от тях да учат наизуст и да възпроизвеждат механично.

Запомнящ се пример по този въпрос ми даде един мой преподавател в университета. Като едва прохождащи в психологията, ние нетърпеливо го попитахме: „Коя според Вас е най-добрата парадигма? На къде да се насочим?“, а той ни отговори: „ Аз мога да ви заведа в гората, да ви покажа всяко едно дърво, да ви разкажа за него, да го огледаме заедно, но само вие може да решите на кое да се качите и от него да погледнете света.“

Ако мога да си послужа с метафората по-горе, бих казала, че светът е една гъста гора, с много и различна растителност. В разнообразието няма нищо лошо. Ние трябва да научим децата си да бъдат любопитни към света и към другия, да учат, да мислят критично, да знаят как да посрещат трудностите, да търсят решения, да носят отговорност и прочие. С други думи – да им дадем инструментите, с които сами да сътворят живота си.

 – Родителите и учителите са възрастните, с които детето най-често общува и те имат отражение върху представата му за света и себе си. Затова е важно да знаем как е най-добре да подхождат към децата. Какви са Вашите идеи по въпроса?

Марина: Индивидуално. За родителите това е сравнително лесна задача, по-сериозен е проблемът при учителите. Тъй като те са отговорни за много по-голям брой деца, е значително по-трудно да се обърне специално внимание на всяко едно. По тази причина е важно учители и родители да имат добър диалог и да си сътрудничат.

Макар и да звучи като клише, всяко дете е уникално и такава трябва да бъде нагласата към него. Някои са добри в математиката, други в спорта, трети в хуманитарните науки. В отношението си към децата учители и родители е нужно да изхождат от факта, че всеки човек има талант в една или друга област. Важно е да намерим силните им страни и да ги стимулираме да се развиват. Семейната и образователната система е необходимо да бъдат устроени така, че да подпомагат и подкрепят процеса на личностно израстване.

В досега ми с деца особено силно впечатление ми прави фактът, че по-голямата част от тях се затрудняват да посочат свои добри качества и умения. Често дори заявяват, че нямат такива. Колебливи са по отношение на това в какво се справят най-добре и на къде са насочени интересите им. Препоръчително е да бъдат стимулирани да мислят повече по тези въпроси и да развиват социалните си умения. Това е важно за изграждане на позитивна самооценка и отношение към другите.

Често се говори за „пропаст между поколенията“. Вие какво смятате по този въпрос?

Марина: Тази идея винаги ме е озадачавала, а и често ми звучи като упрек към младите. Как може да има „пропаст“ между родители и деца, когато би трябвало основните ценности и морал да се предават от поколение на поколение. Не е ли това е ролята на възпитанието, а и на образованието? Ако има такава „пропаст“, то тогава къде и защо се случва? Вината не би трябвало да се търси само в съвременните поколения.

Не е възможно да няма разлика между прародители и внуци. Тази разлика обикновено се нарича развитие или прогрес. Всяко едно поколение допринася с нещо ново към света и го предава на следващото, а то – на това след него. Количественото натрупване на знание би следвало да доведе до качествено изменение в поколенията. Това ми се струва естествен ход на събитията. Друг е въпросът какво предаваме на тези след нас и какво качествено изменение можем да очакваме в замяна.

teacher-with-student

 

Share Button

Дрога менте и дрога оригинал

дрога менте

http://epsos.de/

Днес в медиите се разпространи статия за дрога менте, която пращала масово хора в болниците по Черноморието. Темата при всички положения е много сериозна, защото става дума за хора, които са пострадали и за други хора, които вършат престъпления с продажбата на наркотици или фалшив алкохол.

За съжаление, единственото, което остава разбираемо и сериозно в тази статия, са цитираните думи на двама специалисти от Варна. Всичко останало буди недоумение или в най-добрия случай повдига още куп въпроси.

Коя дрога е менте и коя е оригинал?

Това беше първото, което се запитах. Ако някаква част от дрогата се произвеждаше по точно определена технология и под надзор във фармацевтичните заводи, то тогава можеше да говорим и за дрога, която не е менте. Но като се има предвид, че всички незаконни наркотици се произвеждат по същия начин – незаконно, кои са менте и кои са оригинал? Може би има някой производител, да речем, на амфетамини, който държи такова високо качество, че вече е създал собствена оригинална марка, с която никой друг не може да се мери и тя е оригиналът?

„Калпавата“ дрога била правена в домашни лаборатории

След като стана ясно, че незаконните наркотици не се произвеждат във фармацевтични заводи, то остават други, тайни места за тяхното производство. Твърде често те са именно домашните лаборатории – може да е нечия кухня, мазе, къща на село или което и да е удобно място. Рядко производителите са наистина химици, още по-рядко пък разполагат с истински лаборатории. И да, често взимат рецептите от интернет, тъй като там може да се намери почти всичко.

Затова домашните лаборатории в случая не са сензация и всяка една дрога реално е калпава, защото никой никъде не упражнява върху производството ѝ Български държавен контрол. Дали е правен в кухнята или в малък таен цех, никой не дава гаранции за съдържанието на наркотика.

Наркотиците, които туристите купували, били отровни

Тук отново ми хрумва въпроса „Кои наркотици са отровни и кои неотровни?“. Или ако журналистът е искал да вложи друг смисъл, какъв е бил той? От гледна точка на специалистите всички наркотици са отровни, тъй като могат да нанесат поражения върху различни системи и органи в тялото, дори и веществата да са в най-чистия си вид.

Алкохолът, който не „скапва“ мозъка

„Това нещо (алкохолът менте) е по-опасно от дрогата. Скапва ти мозъка”, казал един оцелял от алкохола менте. На мен ми звучи сякаш другият алкохол, нементето, не „скапва“ мозъка. Та се запитах: „Има ли алкохол, който не уврежда нервната система, включително мозъка?“

Страшната комбинация от „калпава дрога и менте алкохол“

Съгласна съм напълно, че дори само фалшивият алкохол може да убие човек, а комбиниран с някоя друга токсична субстанция да не говорим. Но защо само това? Ако авторът е написал статията с цел да предупреди хората от загриженост към тях, той щеше да добави също и че комбинацията на алкохол (и нементе) с каквито и да е наркотици (и некалпави) винаги е опасна. Понякога дори убива.

Некачествени амфетамини, от които не се развива зависимост

Този израз от статията много ме обърка, при това два пъти. Ако са амфетамини, то тяхната употреба може да доведе до зависимост. Ако ли пък не може да доведе до зависимост, то тогава не са амфетамини. Какво са тогава? Може би авторът е имал предвид някакъв наркотик, който се продава като амфетамин, но всъщност няма нищо общо с него. Ако е било така, е трябвало да го обясни, защото някои хора могат да помислят, че има амфетамини, които не водят до зависимост.

Що се отнася до качеството, то ако нещо е некачествено, значи има друго, което е качествено. Какви ли са критериите за качество при незаконно произведените амфетамини? Може би процентното съдържание на активната съставка? Ако да, колко трябва да е то, за да е качествен един амфетамин? А някой следи ли за качеството? Просто питам.

Интоксикацията – думата, с чиято употреба трябва малко да се внимава

Некачествените амфетамини са толкова мръсна дрога, че човек може да умре от интоксиция, се казва в статията. Добре, вероятно става дума за чисто отравяне на организма от някакви неизвестни химикали. Но е хубаво, когато журналистът пише за употребата на психоактивни вещества, да се ориентира малко с термините.

Терминът „остра интоксикация“ е дефиниран в Международната класификация на болестите – Х ревизия:

„Преходно състояние, възникващо след приемане на психоактивни вещества и водещо до нарушения в съзнанието, когнитивните функции, възприятията, афекта или поведението, или други психофизиологични функции и реакции“.

Ако говорим за отравяне, да кажем, с арсеник, то нека си остане отравяне. А интоксикацията нека си върви с ефектите на психоактивните вещества, защото тя си е нормална при тяхната употреба. Всеки, който е употребил алкохол или екстази, или друго, за някакъв период се намира в състояние на интоксикация. Малки разлики, които трябва да се вземат предвид.

Новият дизайнерски наркотик, който води до „тотална лудост“

Предполагам, че наистина има нов наркотик, който още не е забранен от закона. Все пак на „пазара“ постоянно се появяват някакви нови вещества. Но е добре, когато отправяме предупреждение, да посочим какъв е този нов опасен наркотик, какво е химичното му наименование или поне към коя група вещества спада. Ако не знаем кой е наркотикът, как да потърсим повече информация за него? А сигурни ли сме всъщност, че не е вече забранен? Иначе предупреждението хем го има, хем го няма.

Журналистът няма как да е специалист по всичко

Това е ясно, поне за мен. Затова всеки път, когато попадна на подобна статия, се питам: „Защо този журналист не е потърсил повече информация от съответните специалисти? Или може би целта му не е била да предпази хората, а просто да привлече малко повече любители на сензациите?“

Share Button

Сам или насаме със себе си

Сезонът е такъв – социален. Лятото е времето, в което човек е решен да граби с пълни шепи от живота. Обградени сме от хора накъдето и да се обърнем. Шум, движение, цветове, разнообразие, емоции и преживявания… Но защо тогава, насред тълпата и забавлението, човек понякога се оказва сам? Чувства се неудовлетворен. Сякаш, пуснал се по посока на течението, се оказва съвсем неспособен да управлява собствената си лодка. Усеща паника, прави хаотични движения, за да се спаси, но не успява, тъй като няма идея каква трябва да е крайната цел. Докато се мятаме панически, сме склонни на всякакви действия (често и деструктивни), за да облекчим напрежението.

Хаосът е идеалната предпоставка за стройна организация. Само трябва да спреш, да видиш общата картина, да си припомниш накъде отиваш и да премахнеш целия излишен товар.

Защо е толкова полезно човек да остава сам?

Вътрешният диалог е добра профилактика на стреса и напрежението. Често, подведени от общия поток на мисли и емоции, губим способността си да се диференцираме от останалите и се подвеждаме по масата. Искаме съвети, даваме съвети, чуваме за мечтите и стремежите на другите, емпатично изслушваме житейски драми. След това решаваме, че „Другите“ са равни на „Аз“. Сравняваме, степенуваме, категоризираме, сякаш сме длъжни да отчитаме живота си пред някого. Сякаш животът ни е точна наука, която се основава на неточни, субективни постулати, а именно това как другите изживяват живота си.

В моменти на безпътица чуждите мнения, опит и очаквания ни объркват още повече. Тогава е редно да спрем и да поискаме съвет от единствения човек, който ни познава наистина добре и който е потърпевш от всеки наш избор – ние самите.

Създайте си физически комфорт, който заслужавате и прекарайте време със себе си.

Запитайте се: „Къде съм точно в този момент? А къде искам да стигна? Кой и какво искам да имам в живота си? Какво отношение заслужавам? Кое ме прави щастлив/а?“

След това регулирайте пътя. Освободете се от излишния товар, непотребни навици и безсмислени дейности. Освободете се и от хората, които ви дърпат надолу и ви правят нещастни.

Правете тези ревизии често. Изградете топъл и приятен контакт със себе си. Не се плашете да оставате сами.

Това е като да изхвърляш боклука. Не искате да го натрупвате в душата си, нали?

 

сам

www.solidarnost-bg.org

 

 

 

 

 

Share Button

За свободата, избора и неоползотворените възможности

„Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам,
че даже в този случай, когато аз нищо не избирам,
аз самият все така избирам.“ Жан Пол Сартр

„Свободата“ и „изборът“ са теми, върху които често словоблудстваме. Уж осъзнаваме правото си на свободен избор, но до каква степен умеем да го реализираме? Дали често и съвсем целенасочено не се отказваме от тази привилегия ?

В следващите редове няма да кажа нищо ново, просто отново ще напомня за някои неща, които често забравяме.

По определение „изборът е решение, след преценката на множество опции, и избор на една или повече от тях. Изборът може да бъде направен между въображаеми възможности („Какво ще правя, ако …?“) или реални такива. След реализирането на избора, той трябва да е последван от съответното действие.“

Какво означава това?
Необходимостта да направиш избор сама по себе си предполага наличие на алтернативи. А свободата да направиш избор се състои в това да откриеш максимален брой налични опции, да събереш информация за тях и да избереш тази, която най-добре ще удовлетвори потребността ти. Това предполага себепознание или себеанализ. Как ще познаеш коя е най-добрата опция, ако не знаеш от какво имаш нужда, както и с какви средства разполагаш за реализацията ѝ?

Във всеки случай е най-добре да боравим с действителността. Питайте се какво мога да направя тук и в този момент, към днешна дата, за да променя нещата към по-добро. Въображаемите опции с множество „ако“ са пясъчни кули, които лесно се разпадат, а това допълнително повишава фрустрацията ни.

Изглежда, че вземането на решение отнема време и изисква енергия. Може би тук се крие една от причините, поради които много хора се задоволяват с нещо, което „имат под ръка“. Така обаче не правим услуга на себе си. А нали трябва да изхождаме от презумпцията, че заслужаваме най-доброто?

След като изберем дадена опция, тогава идва друга „трудна“ част – действието. Много хора никога не стигат до него. Задоволяват се с това, че са помислили по даден въпрос, разгледали са някои опции, една от тях им се е сторила по-привлекателна, но никога не пристъпват към реализация на избора си.

Простото желание, без реализация на намерението, няма никаква стойност.

Защо се случва така? Има едно просто и логично обяснение (разбира се има и други) – отговорността. Всяко решение, претворено в действие, предполага поемането на отговорност. Предполага ангажирането с една конкретна опция и отказ от всички останали. Не се плашете. Много малко от решенията, които вземаме, са наистина съдбоносни. 🙂

Много хора бягат от отговорността като дявол от тамян. Отлагат поемането ѝ и така никога не правят реален и съзнателен избор.

И да се върнем към Сартр. Дори когато не избира, човек отново избира да не избере и колкото и да не желае, отново поема отговорност за действията си. Ако цял живот се носим по течението, накрая можем да стигнем на място, на което не желаем да бъдем. Тогава ще изживеем разочарованието от един пропилян живот и има голям шанс да съжалим за неоползотворените възможности.

Човек има възможност да избира дори на пръв поглед най-дребните неща. Например утре сутрин, когато се събудите, се запитайте: „Какво избирам за днес? Да бъда щастлив и да забелязвам малките радости или да загубя един ден в черногледство?“. И след това изживейте деня си според взетото решение. 🙂

избор

http://www.solidarnost-bg.org/

 

 

Share Button

Знаците и симптомите за зависимост към психоактивни вещества

Има много вещества, чиято употреба може да доведе до зависимост. Това могат да бъдат различни наркотици като хероин, кокаин, амфетамини, канабис и други; алкохол; никотин;  различни видове лекарства, които съдържат опиати като кодеин или пък лекарства от групата на бензодиазепините.

Представяме ви някои от знаците и симптомите за зависимост, които могат да ви помогнат да разпознаете проблема и да потърсите помощ, независимо дали става дума за вас или ваш близък човек.

Симптомът е нещо, което човек усеща и описва с думи, а знакът е нещо, което другите хора забелязват у човека. Например, сънливостта може да бъде симптом, а разширените зеници – знак.

Когато човек е зависим от някакво психоактивно вещество, като наркотик, алкохол или никотин, той не е в състояние да контролира употребата му. Той продължава да го взима, дори когато това му вреди, като човекът може да е наясно с тези вреди, но може и да не е. Зависимостта може да предизвика почти непреодолими по силата си желания за употреба на дадено вещество. Затова, когато един зависим реши да спре употребата, за него се оказва изключително трудно да го направи без помощ.

Знаците и симптомите за зависимост към психоактивни вещества варират в зависимост от индивидуалните особености на човека, от вида на веществото, към което е зависим той, от неговата семейна история (генетична обремененост) и от обстоятелствата в личния му живот.

• Човекът прави опити да спре употребата на дадено вещество, но не успява – често се случва при зависимостта към наркотици, алкохол или никотин.

• Появяват се симптоми на абстиненция – когато кръвните нива на даденото вещество паднат под определено ниво, зависимият човек страда от физически и свързани с настроението симптоми. Например: непреодолимо желание за употреба, резки промени в настроението, избухливост, лоша концентрация, депресия и чувство на празнота, чувство на безсилие/безизходност, гняв, язвителност, чувство на яд/обида. Възможни са загуба или повишаване на апетита. Безсънието е чест симптом на абстиненцията. В едни случаи зависимият може да има диария, а в други – запек. При някои вещества абстиненцията може да отключи прояви на насилие, треперене, гърчове, халюцинации, обилно потене.

• Зависимостта продължава въпреки съзнаването на здравословните проблеми – човекът продължава да употребява веществото редовно, въпреки че страда от заболяване, свързано с него. Например, един пушач може да продължи да пуши дори след като е развил белодробно или сърдечно заболяване.

• Жертване на социален живот и забавления – някои дейности се изоставят заради зависимостта. Например, един алкохолно зависим може да откаже покана да отиде на екскурзия или да прекара един ден в плаване с лодка, ако няма наличност на алкохол. Един пушач може да реши да не се среща с приятели, само защото те ще ходят в заведение или ресторант, в които не се пуши.

• Поддържане на добър запас – хората, които са зависими от някакво вещество, винаги държат да са сигурни, че имат добър запас от него, дори и в случаите, когато не разполагат с достатъчно пари. Зависимите жертват домашния си и личния бюджет, за да имат колкото се може повече от веществото.

• Поемане на рискове – в някои случаи зависимият върши рисковани неща с цел да се сдобие с веществото, като например кражби или проституция.

• Отново поемане на рискове – зависимият може да върши рисковани неща, докато е под влияние на веществото, като например шофиране с превишена скорост.

• Начин за справяне с проблеми – зависимият човек обикновено чувства, че се нуждае от своя наркотик, за да може да се справи с проблемите си.

Знаците и симптомите за зависимост-1Източник

Share Button

Външен вид и признаци за употреба

В предишна статия изброихме доста признаци за употреба на наркотици или алкохол, които могат да се наблюдават в поведението на детето. Този път ще се спрем на признаци за употреба във външния вид, както и върху някои здравословни проблеми, които могат да предизвикат съмнение за употреба.

Ако подозирате, че детето ви употребява алкохол или наркотици, най-важното нещо е да го попитате.

Признаци за употреба във външния вид

Употребата на алкохол и на повечето наркотици може да предизвика някакви промени във външния вид. Повечето от тях, взети поотделно, не са сигурни доказателства за употреба, но от друга страна, те могат да допълнят общата картина от други симптоми или пък да послужат за повод за един разговор с вашия тийнейджър:

–    мръсен, неподдържан външен вид;
–    лоша хигиена;
–    следи от убождания по ръцете или краката, или носене на дрехи с дълги ръкави в топло време, с цел да се скрият следите (следите от убождания са сигурен знак за венозна употреба на наркотици. Те могат да варират от малки червени точки до по-големи разранявания и синини. Различни наркотици могат да бъдат инжектирани – хероин, кокаин, амфетамини, метамфетамини и други.);
–    изгаряния или сажди по пръстите или устните;
–    силно зачервени бузи или лице.

По-отблизо: употреба на алкохол

Силно зачервени бузи или лице

Причината може да бъде акне, студено време или пикантна храна, или пък зачервяването може да е признак за употреба на алкохол. Ако имате подозрения, другите признаци за употреба на алкохол включват:

–    завалена реч или трудно изразяване на мислите;
–    липса на координация, загуба на равновесие;
–    дъх на алкохол;
–    детето ви не може да фокусира погледа си върху очите ви;
–    зачервени очи.

признаци за употребаЗдравословни проблеми

Употребата на алкохол и наркотици може да предизвика редица проблеми със здравето, някои от които дребни, а други сериозни. Оглеждайте се за такива симптоми при вашия тийнейджър. Ако забележите някакви, не се притеснявайте да заведете детето си на лекар. Лекарят може да предложи обяснение от медицинска гледна точка, както и да даде своето мнение като външен човек по отношение на случващото се:

–    чести кръвотечения от носа (силното кървене от носа може да бъде признак за смъркане на наркотици като кокаин, амфетамини или метамфетамини);
–    течащ нос, което не е в следствие от алергия или простуда;
–    често боледуване;
–    рани или петна около устата;
–    гадене;
–    повръщане;
–    припадъци (ако детето ви няма епилепсия, но направи припадък, трябва да знаете, че той може да е причинен от употреба на стимуланти или дишане на лепило/инхаланти);
–    облизване на устните или силна жажда (като изключим обичайната жажда, пресъхналата уста и силната жажда са симптоми, че човекът е пушил марихуана или взимал екстази);
–    Внезапна или много голяма загуба на тегло или напълняване (хероинът, кокаинът, метамфетамините и амфетамините причиняват голяма загуба на тегло, тъй като потискат апетита);
–    наранявания или синини по кожата;
–    инциденти или наранявания (ако вашият тийнейджър не може или не иска да ви каже как се е наранил, това може да е защото е имал инцидент, докато е бил пиян или надрусан);
–    депресия;
–    главоболия;
–    силно потене.

По-отблизо: рани или петна около устата

Много деца страдат от появата на херпеси, когато са настинали. Въпреки че последните са доста обичайни, петната около устата на детето ви могат също така да означават, че то пуши марихуана.

А ако вашето дете има отворени рани не само около устата си, но и по лицето или тялото, има вероятност то да злоупотребява с амфетамини или метамфетамини и да си чопли кожата (това е поведенчески страничен ефект при употребата на тези стимуланти).

Ако петната около устата на детето ви са придружени с миризма на химикали, петна от боя по дрехите или тялото, или с течащ нос, вашият тийнейджър може да диша лепило/инхаланти.

Източник

Share Button

Щастието изход ли е от зависимостта?

Наскоро във Фейсбук страницата на „Солидарност“ получихме линк към статия от една наша приятелка. По повод на текста, дамата пишеше: „Тази статия ме заинтригува. Според нея излиза, че е достатъчно да се почувстваш щастлив и обичан, за да се пребориш със зависимостите. Вие какво бихте казали?“

Вече бяхме чели текста, а освен това бяхме запознати и с експеримента, върху който се основаваше статията, но не бяхме мислили по-детайлно.

В следващите редове ще дам своето виждане по въпроса, като разбира се, не бих ангажирала никого с него.

Какво представлява експериментът „Rat Park” или „Паркът на плъховете“?

Експериментът Rat Park е изследване върху зависимостта, проведено в края на 70-те години (и публикувано през 1980 г.) от канадския психолог Брус К. Алекзандър и колегите му от университета „Саймън Фрейзър“ (Ванкувър, Канада).

Хипотезата на Алекзандър е, че веществата сами по себе си не причиняват зависимост, а развиването на зависимост по-скоро е благоприятствано от условията (битови и социални), в които човек живее.

В първата фаза на експеримента Алекзандър изолира плъховете в тесни метални клетки, без никакви удобства, възможност за движение и контакт с другите плъхове. Всеки от тях обаче бил свързан с устройство, с което сам можел да се инжектира с опиати. След известно време голяма част от плъховете развили зависимост. В следствие на опита, групата учени излизат с твърдението, че силно стресираните животни, както и силно стресираните хора, биха се успокоили фармакологично, ако имат възможност за това.

За да докаже хипотезата си обаче, Алекзандър прави втори експеримент. За него той строи парк за плъховете, като площта му е около 200 пъти по-голяма от стандартната лабораторна клетка. В парка поставя около 16-20 лабораторни животни, които се радват на изобилие от храна и вода, топки и въртележки за игра, много място за свободно движение и контакти помежду им, както и на други удобства. В парка обитателите имали правото да избират между чиста вода и подсладена такава, в която се съдържа морфин хидрохлорид. По-голямата част от тях избирали да пият чиста вода. „Нищо не подсказваше развиване на зависимост при тези плъхове, които бяха настанени в добра среда за живот“, казва Алекзандър.

Rat ParkКонтролната група плъхове, които били поставени в малките единични метални клетки, консумирали много повече вода с морфин. Това се повторило и в други последвали експерименти.

Плъховете обаче не са хора! Не изпитват вина, срам, не страдат при загуба… За добро или лошо, ние сме доста по-сложно устроени. Социалната действителност, в която оперираме, е зависима от доста променливи. На нас не са ни необходими само вода, храна и топки за игра. Те са важни, дори много важни, но за жалост не са ни абсолютно достатъчни.

Нека си припомним йерархията на потребностите според Маслоу.

piramida-small-bg
Какво ще стане с нас, ако изпитваме затруднение да задоволим базисните си потребности? Със сигурност това ще повиши нивото ни на стрес и фрустрация. Това само по себе си означава, че изпитваме физически и психически дискомфорт, и логично търсим начини да облекчим страданието си. Често по всякакъв възможен начин. В случая с експеримента, описан по-горе, облекчаваме страданието си с това, което ни се предлага на една ръка разстояние – психоактивни вещества. Човекът е естествено устроен да търси щастието и позитивните емоции, следователно е лесно да обикне (да се пристрасти) към нещо, което е източник на подобни преживявания.

Стрес обаче може да се преживее на всяко едно ниво от йерархията на потребностите. Само се запитайте дали познавате хора, които живеят в хубав дом, имат добра професия, могат да си позволят да пътуват, но все пак имат проблем с веществата.

Нека се върна на първоначалния въпрос – достатъчно ли е да се чувстваме обичани и щастливи, за да си гарантираме живот, лишен от зависимости?
На този въпрос ще отговоря по-философски. На първо четене бих казала, че да имаш около себе си хора, които те обичат и живот, който е щастлив, са добри превантивни условия. За жалост обаче те не са панацея. Нашият опит показва същото. Чували сме доста истории от рода на: “Ама какво стана, такова хубаво семейство, а детето стана зависимо“.

Много често тези твърдения са твърдения на странични наблюдатели. И ето тук е основният проблем на чувствата и емоциите – те са безкрайно субективни. Колкото и да обичаме един човек, ако не го обичаме по начина, по който той очаква, може никога да не разбере, че е обичан. Никога да не се почувства обичан.

Същото е и с щастието. Колкото и прекрасен да ни изглежда животът на някой отстрани, важно е как той преживява собственото си съществуване. Щастието е зависимо от това, което ние определяме за ценно, щастието зависи от начина, по който приемаме света и другите, щастието зависи от това кои сме.
Дори и да ни се иска да внесем смисъл, щастие и любов в живота на някой, сме напълно неспособни на това, когато другият влага различно съдържание в тези думи. Смисълът, щастието и любовта имат толкова различни значения и дефиниции, колкото различни хора съществуват. А различните дефиниции предполагат и различно изразяване.

Освен това, никой не е отговорен за нашето добруване. Тоест, не бива да бъдем просто потребители на дадени емоции, а активни участници и инициатори. Защо да е по-малко терапевтично да обичаш, отколкото да бъдеш обичан?

Лечението се крие в това да се научим да се приемаме и обичаме (първо себе си) и да бъдем щастливи с това, което имаме. Както и да се стремим да се развиваме.

Има изключително много възможни причини за това един човек да стане зависим, както и много фактори, които биха благоприятствали процеса. Трудно е да се предвидят всички възможни рискови комбинации и ситуации. В повечето случаи обаче става въпрос за личното преживяване на човек за липса на нещо. Липса, която нарушава баланса и трябва да бъде запълнена от друго.

Пътят и промяната са лични. Никой не може да ги извърви вместо нас, но е важно да имаме подкрепата, търпението и приемането на близките ни хора.

 

 

Share Button