Моят зависим близък е съгласен да се лекува, а сега накъде: детокс и психосоциална рехабилитация

Вече съм направил/а консултация със специалист и съм по-наясно какво означават детокс и психосоциална рехабилитация и какво ни предстои като лечение. Има различни варианти.

1. Може би моят близък се нуждае от детокс (детоксификация). Какво е това? Това е периодът, който е необходим на организма да се изчисти от употребяваното вещество и да преминат неприятните (а понякога и животозастрашаващи) симптоми на абстиненцията. Тъй като тези симптоми са най-силни при зависимост към вещества като опиати, алкохол, барбитурати и бензодиазепини, обикновено се налага зависимият, решил да се лекува, да премине през такъв период.

Детоксът може да се извърши по два начина:

В болница – психиатрични болници или центрове за психично здраве, психиатрични отделения или клиники към други болници, някои отделения по токсикология.
Извън болница (амбулаторно) – амбулатории към психиатрични клиники, специализирани кабинети към медицински центрове, кабинети в ДКЦ, индивидуални или групови практики за специализирана медицинска помощ.

Лекуващият психиатър прави оценка на състоянието на зависимия и определя кой от двата начина е подходящ. По време на детокса зависимият получава медикаментозно лечение, а на някои места – и групова или индивидуална психотерапия.

Детоксификацията в държавните институции в повечето случаи е безплатна, а в частните се заплаща.

Много е важно да помня, че детоксът е само една от първите стъпки в лечението на зависимостта. Неговата цел е единствено да се стабилизира физическото състояние на моя близък и не може да реши проблема в дългосрочен план.

2. Моят близък не се нуждае от детокс или вече успешно е преминал такъв. Сега вече следва същинската част от лечението, която е и по-дългосрочна. Нарича се „психосоциална рехабилитация” и нейните цели са няколко:

• Да успее моят близък да спре изцяло употребата на наркотици/алкохол или играта на хазарт за един дълъг период от време, а защо не и завинаги.
• Да промени начина си на живот и да заживее с грижа за здравословното си състояние.
• Да постигне промяна в поведението си, така че отново да бъде приет от обществото и да може и сам да се утвърждава като негов пълноправен член.
• Да постигне вътрешна промяна и да се научи на самоконтрол, автономност, да разбира своите чувства и преживявания, да се научи да определя себе си като успешен човек.
• Да подобри отношенията си със своите близки и приятели, да си намери/задържи на работа, да продължи образованието си.

3. Какви видове програми за психосоциална рехабилитация има в България? В тези програми задължително работят специалисти – най-често психолози, психиатри и социални работници. Всички те са обучавани именно за работа със зависими. Лицензираните програми са регистрирани в Национален център по наркомании.

Програмите за психосоциална рехабилитация се делят на два основни вида: нерезидентни и резидентни. В нерезидентните програми зависимият прекарва само определено време от деня или седмицата, докато в резидентните живее 24 часа от денонощието.

Нерезидентните програми са няколко вида:

• отворена програма, работеща по модела „терапевтична общност” – участниците я посещават всеки работен ден за не по-малко от 8 часа;
• дневни центрове към психиатрични болници и центрове за психично здраве;
• дневни програми, насочени към хора с проблемна употреба на вещества;
• програми за работещи (вечерни програми);
• програми за ресоциализация.

Резидентните програми са:

• терапевтична общност;
• болнична рехабилитационна програма.

4. Заплаща ли се лечението в програмите за психосоциална рехабилитация? За нещастие, в повечето случаи отговорът е „Да”. Лечението на зависимости не се поема от Националната здравна каса.

Рехабилитацията е безплатна единствено в програмите към психиатричните болници и центрове за психично здраве. Но тъй като голям брой от програмите се осъществяват от неправителствени организации и частни практики, там се налага зависимите или техните семейства да заплащат такси за участие.

През последните няколко години Националната стратегия за борба с наркотиците чрез Министерство на здравеопазването финансира частично някои от лицензираните програми в България. Това финансиране поема отчасти или изцяло психосоциалната рехабилитация на ограничен брой зависими от наркотици, които получават доходи под официално установената за дадената година линия на бедност.

5. Къде мога да се обърна за повече информация и насочване? Всеки работен ден между 9:00 и 17:00 ч. можете да се свържете анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта на телефон 0888 991 866 или чрез чата и имейла в нейния сайт. В последния също можете да намерите много полезна информация.

Share Button

Как да помогна на мой близък зависим да получи лечение?

Какво представлява заболяването „зависимост”?

Много често хората, които не познават болестта зависимост, смятат, че техните зависими близки  са безволеви и че с малко повече дисциплина и воля могат да се справят с „лошия си навик”.  Много е важно да се знае, че когато става дума за зависимост, волята е последното нещо, което взима участие във възстановяването. „Воля” и „зависимост” са взаимоизключващи се понятия.

Това е така, защото зависимостта е сериозно хронично заболяване, което предизвиква трайни промени в мозъка, психиката и поведението. Въпреки това, излекуването е възможно, но сериозните заболявания изискват и сериозно лечение.

Зависимост може да се развие към много видове наркотици, към някои лекарства, към алкохол, никотин, хазарт, интернет и компютърни игри. Всъщност, какъвто и да е причинителят на зависимостта, става дума за едно и също заболяване.

Какви са първите стъпки, които трябва да предприема в търсенето на лечение?

1.    Да намеря информация – мога да започна с търсене в интернет пространството и да намеря отговори на въпроси като: „Какъв е този наркотик и как действа?”, „Какво се случва при зависимост?”, „Може ли да се лекува и как?”, „А къде се лекува?”, „Плаща ли се лечението?”.

Това, за което трябва да внимавам, е надеждността на източниците и професионализма на хората, които предлагат лечение. Трябва да помня, че чудотворно, бързо и лесно лечение няма, нито лекарство-панацея.

2.    Да намеря специалист – добре е да потърся такъв, който работи именно със зависими. Той може да бъде психиатър, психолог или социален работник. Възможно е да живея в малък град и там да няма такъв. Или просто да не познавам никого. Тогава мога отново да се обърна към интернет. Информацията там не винаги е актуална, но ако мога да се свържа с някой, който да ме насочи в търсенето, защо не? Мога да потърся Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта: телефон 0888 991 866.

3.    Да се срещна със специалист – това е начинът да разбера доколко е дълбок проблемът и какво ни предстои в справянето с него. Не е нужно аз да знам всичко за зависимостта, нито пък да се нагърбвам сам/сама с лечението ѝ. В такава трудна ситуация всяка помощ е добре дошла.

По какъв начин се лекува зависимостта?

Съществуват различни методи и програми за лечението на зависимост, повечето от които се прилагат и развиват по света от много години. Някои от методите се опират на голям натрупан опит и доказана с годините степен на ефективност. След като не съм специалист, а просто човек, който търси помощ и не познавам (добре) тези методи, е важно да имам предвид няколко неща:

•    Успешността на едно лечение зависи в най-голяма степен от желанието и усилията на самия зависим. Никой друг не може да се лекува вместо него. Ако той още не е съгласен на лечение, трябва първо да му бъде помогнато да се мотивира и чак след това може да се очаква някакъв успех. За процеса на мотивиране най-добре може да помогне специалист.

•    Няма един-единствен метод, който да е еднакво добър за всички зависими. Всеки човек има различни нужди, трудности и възможности, затова изборът трябва да се направи внимателно и след проучване и/или изпробване на повече възможности.

•    Само лекарства не помагат. Зависимостта съвсем не засяга само тялото, а и психиката, и поведението на човека. Приемането на едно хапче няма как да научи зависимия да се справя с проблемите си във всички области на живота. За това психосоциалната рехабилитация е от много голямо значение.

•    Няма как да лекувам своя близък тайно от самия него. Зависимият е основен участник в процеса на своето възстановяване и аз няма как да го избегна – все пак това е неговият живот.

•    Зависимостта е хронично заболяване, което може отново да се върне в живота на моя близък (дори и повече от един път). Това означава, че често пъти се налага отново да се предприеме лечение. Звучи обезкуражаващо, но шанс няма само за онези, които не опитват. Това, че няма излекувани зависими, не отговаря на истината. Излекуваните хора са сред нас, но ние дори не знаем, че са имали такъв проблем.

•    Зависимостта няма как да се лекува бързо – в рамките на няколко дни или седмици. Няма как толкова много и различни поражения, нанасяни с години, да се „поправят” за нула време. Лечението всъщност е един процес на учене и промяна, който изисква поне няколко месеца и още време за поддържане на постигнатото. Ако целта е да спася моя близък, то времето е най-малкото, което мога да инвестирам.

•    Участието на семейството в лечението е от огромно значение за неговия успех. Най-общо казано, стълбовете, които крепят едно лечение и го водят към успех, са три – участието на зависимия, участието на специалистите и участието на близките на зависимия. Липсата на който и да е от тях прави нещата значително по-трудни. Партньорството между всички е огромен плюс.

Следва продължение

Share Button

В клиниката за лечение на хазартна зависимост – 2

В предишната част на статията за единствената във Великобритания Национална клиника за лечение на хазартна зависимост на Националната здравна служба (NHS) д-р Баудън-Джоунс разказва за случаите, с които най-често тя и колегите ѝ се сблъскват. Този път тя хвърля светлина върху възможностите за лечение.

Опции за лечение на хазартна зависимост

Повечето хора в клиниката за лечение на хазартна зависимост са в групова програма с когнитивно-поведенческа терапия, където говорят за своите преживявания и им се предоставят стратегии, с които да избягват изкушенията. Ако семействата са съгласни, се включват в семейна терапия, която също е полезен инструмент. Около 60-70% от пациентите не залагат, когато приключват лечението и продължават да не го правят 6 месеца по-късно.

Но психологическото лечение невинаги работи. По време на следобедна сесия д-р Баудън-Джоунс се среща с мъж на около 30 години, който преди се е справял добре в груповата терапия, но е имал сериозен срив и иска да опита медикаментозното лечение. Започнал е да залага отново, след като е осребрил чек миналата седмица.

хазартна зависимост

„Осребрих чека, защото имах нужда от пари. Имах махмурлук и не бях в състояние да взимам добри решения. Достъпът до 200 лири беше достатъчен, за да ме провокира“, казва той. Твърди, че има мисли за самоубийство заради завръщането към хазарта. „Преминах през доста тежък период миналата седмица след срива. Способността ми да се справям не беше на ниво“, споделя той с Баудън-Джоунс. Той пътува от град на 50 мили от Лондон, за да получи специализирана помощ в клиниката. Въпреки че има благотворителни организации, които предлагат лечение, хората имат доверие на NHS.

Предписана му е половин доза от лекарството, за да го взима всеки ден след закуска. „То въздейства на пътищата за възнаграждение; блокира чувствата, когато човек започне да мисли за залагане“, му обяснява тя. „Ако видиш букмейкър или машина, това предизвиква вълнение. Това лекарство ще блокира пътя за възнаграждение и няма да го усетиш. Ще потисне удоволствието от тази дейност и ще ти позволи да се концентрираш върху други неща.“

Следващият пациент казва, че е удовлетворен от това, че е спрял да играе хазарт напълно след само една сесия в клиниката. Влага цялата си енергия в поправка на антики и е взел автобуса от Бристъл за тази среща. Нетърпелив е да представи услугите си доброволно на други пациенти. „Не съм залагал от седем или осем седмици. Направо не е за вярване. В миналото съм бил в резидентни общности и съм участвал в срещи на анонимните зависими от хазарт. Нищо не проработи.“ Когато той ѝ казва, че спестява за ваканция, това буди тревога; тя го предупреждава да не се отпуска или да се счита за излекуван.

„Колкото повече пари спестяваш, толкова по-голям става рискът за теб. Правя това от години. Зависимостта към хазарт е коварна; никога не можеш да се отпуснеш около пари. Тези повредени вериги в мозъка ти са там от години и са се превърнали в утъпкани пътища. Сега си ги блокирал, но ако зависим към хероин каже, че е чист, но има скрит хероин вкъщи, това е риск. Същото е и с парите.“

Тя му препоръчва да се свърже с банката си и да поиска да забавят значителните преводи към него с три дни, за да предотврати спонтанното завръщане към хазарта. Контролът на стимулите е ключов елемент от стратегията на клиниката – помагат на пациентите с много практически техники, за да стане по-трудно за тях да имат достъп до средства и да намерят възможност да залагат.

Зависимостта към интернет

В последната година интересът на Баудън-Джоунс да помага на хазартнозависими се е разширил до зависимите към интернет. Тя търси финансиране, за да основе друга клиника, която ще ѝ позволи да помага на хората, чиято употреба на интернет е достигнала нездравословно ниво. Хора често се обаждат в клиниката за свои роднини, които са развили зависимост към интернет – най-разпространена е зависимостта към игри, но има и към порно, компулсивно пазаруване и социални мрежи. „Геймърите стигат до най-големи крайности. Те се отказват от всекидневието си. Зависимите играят по 12-14 часа на ден, забравят да се хранят, отпадат от университета си, губят работата си – не говорим за някой, който губи малко време в интернет. Особено проблематични са игрите, които събират заедно хора от различни часови зони и държави, защото това прави спирането трудно по което и да е време.

„Колкото повече такива заявки получавахме, толкова повече мислех за друга клиника. Това е разстройство също като хазартната зависимост. Разочароващо е да казваш не. Знам, че когнитивно-поведенческата терапия би работила много добре в тези случаи.“

Набирането на средства ще е трудно. NHS прави съкращения на бюджетите и има малко пари за подобни начинания. Когато клиниката отвори през 2008 година, това беше „златна епоха за зависимостите“. „Националната здравна служба е сериозно затруднена да обръща внимание на нови заболявания, защото се налага да използва всичките си пари за лечение на алкохолна и наркотична зависимост.“

Последният пациент за деня

Последният пациент за деня е жена в средата на четиридесетте си години, която залага от 25 години и е изгубила 10 000 лири тази година. Тази седмица е отишла с 10 лири в игралната зала и е изгубила и тях.

Пациентката се чуди дали може да започне лечение с налтрексон, което според нея звучи като чудо, но не е много вероятно да ѝ бъде предписано поради това, че тя приема и други лекарства.

„Последните четири месеца бяха извън контрол. Хазартът ме разсейва от другите проблеми, които имам“, казва пациентката. Нейният най-ранен спомен е за игра на покер с баща ѝ за джобни и свързва хазарта с топло и щастливо време в нейното детство.

„Когато чуваш историите, осъзнаваш, че зависимостта не се случва независимо от обстановката. Това са хора, които са израснали в домове, в които вече е имало значителна игра на хазарт; това често са хора, които имат генетична предразположеност към хазартна зависимост, хора, които са преживели сексуален, физически или емоционален тормоз. Виждаш човек, който е развил зависимост, но почти винаги това се е случило на фона на други неща, които я правят разбираема от психиатрична гледна точка“, казва Баудън-Джоунс.

„Обичам своите пациенти. Никога не се уморявам и не изпадам в бърн-аут (т. нар. професионално прегаряне). Обичам да прекарвам време с тях.“

Източник

Share Button

В клиниката за лечение на хазартна зависимост на NHS, Великобритания

Петъчното обсъждане на нови случаи в Национална клиника за лечение на хазартна зависимост на Националната здравна служба на Великобритания (NHS) предлага ясна картина защо тази зависимост е такава катастрофа за болните и техните семейства.

хазартна зависимост

Новите пациенти

Първият нов пациент е мъж на 60 години, който сам е решил да се свърже с клиниката, мотивиран от чувство на отвращение към себе си след като е бил хванат да краде от портмонето на жена си; той наскоро е ударил дъщеря си, когато тя го конфронтирала и никоя от тях сега не му говори. Той мисли, че вероятно е изгубил около 150 000 лири през последното десетилетие и дължи около 3 000 лири; някак е успял да задържи работата си, но заради смените му е трудно да посещава терапевтичните групи. Той има мисли за самоубийство.

Следващият мъж е на около 40, механик и живее във временно жилище за бездомни, защото залага и губи всичките си пари всяка седмица. Изгубил е 50 000 лири и казва, че не залага само когато е в болница (това се случва относително често поради сложно психично разстройство). Той е особено привлечен от рулетките, които в последните 5 години са се превърнали в доходоносен бизнес за букмейкърите. Доскоро е мислел, че е по-умен от машините, въпреки че сега счита, че вероятно не е като се има предвид колко пари губи. Той също е много потиснат.

„Той няма работа, семейство, живее в стая някъде. Никой не го е грижа за него. Има причини да е депресиран. Единственото място, където се вижда с хора, е в игралната зала“, казва основателката на клиниката, психиатърът Хенриета Баудън-Джоунс.

Следващият нов пациент е като 20% от тези в клиниката – банкер, на когото му е трудно да прецени къде е линията между неговото залагане (залага на валутния пазар) и рисковете, които трябва да поема като част от работата му. Той е изгубил 200 000 лири собствени пари за три години и продължава да залага в опит да си върне загубеното. Стресът вкъщи е станал толкова силен, че той го описва по следния начин: „Като да живееш в тенджера под налягане.“ По време на предварителната оценка в клиниката, той упреквал финансовите пазари за това, че не са по-предвидими.

„По-трудно е за банкерите да признаят сериозността на заболяването си, защото финансовият риск е част от всекидневната им работа. Той не осъзнава собственото си поведение“, казва д-р Баудън-Джоунс и препоръчва той да бъде записан в програма за групова когнитивно-поведенческа терапия. „Трябва да го накараме да осъзнае, че е също като останалите хора, че не е специален. Не мисля, че трябва да продължи да работи като банкер. Не е добро място, на което да е, не и в такава обстановка.“

Проблемът с хазарта във Великобритания и откриването на клиниката

Около 15 човека с хазартна зависимост биват насочвани към клиниката всяка седмица от страната; всяка година между 750 и 900 човека започват лечение. Повечето са мъже в тридесетте или четиридесетте си години; около 70% от тях работят. „Въпреки това до времето, в което ги виждаме, те вече са загубили работата си или професионални възможности заради хазарта и често се случва да са влошили важни взаимоотношения. Обикновено са много стресирани и изпитват вина, когато погледнат негативните последици върху работодателите си, съпругите си, децата си.“

Повечето пациенти харчат парите си на машини-рулетки на главната улица (познати са като терминали за залагане и често биват описвани като крек-кокаина на хазарта заради бързината, с която могат да бъдат загубени големи суми) и онлайн спортни залагания. Достъпността на онлайн залаганията е повишила популярността на спортните залагания през последното десетилетие. Докато преди 15 години хората са можели да залагат само на крайния резултат от играта при букмейкъри, сега могат да залагат онлайн на разнообразие от сценарии в играта, което прави гледането на спортове много стресиращо за зависимите.

Баудън-Джоунс, която преди е специализирала в областта на зависимостите към алкохол и наркотици, е основала първата и единствена клиника за лечение на хазартна зависимост на NHS със средства на Central and North West London NHS Foundation Trust през 2008 година. Било е ясно, че има отчаяна нужда от такова заведение поради нарастващите опасения за все по-голямото разпространение на супер-казина и лесния достъп до игрални зали. Тя е подходила иновативно и е експериментирала с прилагане на лекарство, което потиска силното желание за употреба на психоактивни вещества – налтрексон. То бива предписвано на алкохолици и зависими към хероин. Това е последният възможен вариант за зависимите от хазарт, чието заболяване не се е повлиява от интервенциите на клиниката.

Ако резултатите са положителни, тя иска NHS спешно да финансира клинично изпитване на лекарството. „Всеки ден, в който отлагаме, семейства се разпадат. Хора губят семейните си домове, страдат от домашно насилие, извършват престъпления. Всеки ден за хазартната игра е важен, защото животът се съсипва бързо.“

Въпреки повишената информираност за опустошителните ефекти на проблемното залагане, има несигурност дали броят на зависимите се увеличава. Според едно проучване във Великобритания има около 450 000 зависими от хазарт – около 0,9% от населението. Въпреки растящите приходи на индустрията, това число изглежда, че остава стабилно. Очаква се ново проучване това лято да изясни този въпрос. Обажданията към Националната линия за хазарта отчита 18% увеличение в броя контакти през 2014-15 година и 39% увеличение на хора в процес на лечение.

Грижата за семействата

Клиниката помага и на членове на семейството (обикновено жени), които се затрудняват да се справят с последиците от залагането. Една жена е отишла, за да потърси съвет и се надява да помогне на съпруга си, който е залагал през по-голямата част от живота си в зряла възраст, но успешно го е крил от нея допреди няколко години. „Домашната обстановка е много променена и напрегната. Те не си говорят вечерта, той спи в друга стая. Тя иска да остане с него заради децата, а той прекарва повечето си време в игри на компютъра или гледайки футбол“, обяснява психологът, който е провел оценката.

Баудън-Джоунс подчертава разликата между този стремеж да се прикрие проблем с хазарта с растящата отвореност към алкохолната зависимост. „Хората обикновено не споделят за проблема си с хазарта, когато срещнат някой нов човек. Ние искаме да премахнем стигмата. Ако хората можеха да кажат „Имам проблем с хазарта“ по същия начин, по който казват „Аз съм алкохолик“, това би ги защитило – хората нямаше да им дават да управляват пари… Семействата страдат много заради хазарта. Губят домовете си, децата са потиснати“.

И друга жена е поискала помощ. Въпреки, че е имала някаква представа за залаганията на съпруга си преди да се оженят, тя казва, че разбирането ѝ е било много наивно и чак наскоро е разбрала, че той е натрупал огромни дългове. Преди няколко седмици той е бил хванат да краде обувки и ѝ е признал, че често краде, за да спонсорира залаганията си. Според психолога тя казва, че той не е поел отговорността и това я кара да чувства, че е нейна задача да го спре да залага. Трудно ѝ е да се справи и се чувства тревожна през цялото време.

Очаквайте продължението на статията.

Източник

Share Button