Моят зависим близък е съгласен да се лекува, а сега накъде: детокс и психосоциална рехабилитация

Вече съм направил/а консултация със специалист и съм по-наясно какво означават детокс и психосоциална рехабилитация и какво ни предстои като лечение. Има различни варианти.

1. Може би моят близък се нуждае от детокс (детоксификация). Какво е това? Това е периодът, който е необходим на организма да се изчисти от употребяваното вещество и да преминат неприятните (а понякога и животозастрашаващи) симптоми на абстиненцията. Тъй като тези симптоми са най-силни при зависимост към вещества като опиати, алкохол, барбитурати и бензодиазепини, обикновено се налага зависимият, решил да се лекува, да премине през такъв период.

Детоксът може да се извърши по два начина:

В болница – психиатрични болници или центрове за психично здраве, психиатрични отделения или клиники към други болници, някои отделения по токсикология.
Извън болница (амбулаторно) – амбулатории към психиатрични клиники, специализирани кабинети към медицински центрове, кабинети в ДКЦ, индивидуални или групови практики за специализирана медицинска помощ.

Лекуващият психиатър прави оценка на състоянието на зависимия и определя кой от двата начина е подходящ. По време на детокса зависимият получава медикаментозно лечение, а на някои места – и групова или индивидуална психотерапия.

Детоксификацията в държавните институции в повечето случаи е безплатна, а в частните се заплаща.

Много е важно да помня, че детоксът е само една от първите стъпки в лечението на зависимостта. Неговата цел е единствено да се стабилизира физическото състояние на моя близък и не може да реши проблема в дългосрочен план.

2. Моят близък не се нуждае от детокс или вече успешно е преминал такъв. Сега вече следва същинската част от лечението, която е и по-дългосрочна. Нарича се „психосоциална рехабилитация” и нейните цели са няколко:

• Да успее моят близък да спре изцяло употребата на наркотици/алкохол или играта на хазарт за един дълъг период от време, а защо не и завинаги.
• Да промени начина си на живот и да заживее с грижа за здравословното си състояние.
• Да постигне промяна в поведението си, така че отново да бъде приет от обществото и да може и сам да се утвърждава като негов пълноправен член.
• Да постигне вътрешна промяна и да се научи на самоконтрол, автономност, да разбира своите чувства и преживявания, да се научи да определя себе си като успешен човек.
• Да подобри отношенията си със своите близки и приятели, да си намери/задържи на работа, да продължи образованието си.

3. Какви видове програми за психосоциална рехабилитация има в България? В тези програми задължително работят специалисти – най-често психолози, психиатри и социални работници. Всички те са обучавани именно за работа със зависими. Лицензираните програми са регистрирани в Национален център по наркомании.

Програмите за психосоциална рехабилитация се делят на два основни вида: нерезидентни и резидентни. В нерезидентните програми зависимият прекарва само определено време от деня или седмицата, докато в резидентните живее 24 часа от денонощието.

Нерезидентните програми са няколко вида:

• отворена програма, работеща по модела „терапевтична общност” – участниците я посещават всеки работен ден за не по-малко от 8 часа;
• дневни центрове към психиатрични болници и центрове за психично здраве;
• дневни програми, насочени към хора с проблемна употреба на вещества;
• програми за работещи (вечерни програми);
• програми за ресоциализация.

Резидентните програми са:

• терапевтична общност;
• болнична рехабилитационна програма.

4. Заплаща ли се лечението в програмите за психосоциална рехабилитация? За нещастие, в повечето случаи отговорът е „Да”. Лечението на зависимости не се поема от Националната здравна каса.

Рехабилитацията е безплатна единствено в програмите към психиатричните болници и центрове за психично здраве. Но тъй като голям брой от програмите се осъществяват от неправителствени организации и частни практики, там се налага зависимите или техните семейства да заплащат такси за участие.

През последните няколко години Националната стратегия за борба с наркотиците чрез Министерство на здравеопазването финансира частично някои от лицензираните програми в България. Това финансиране поема отчасти или изцяло психосоциалната рехабилитация на ограничен брой зависими от наркотици, които получават доходи под официално установената за дадената година линия на бедност.

5. Къде мога да се обърна за повече информация и насочване? Всеки работен ден между 9:00 и 17:00 ч. можете да се свържете анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта на телефон 0888 991 866 или чрез чата и имейла в нейния сайт. В последния също можете да намерите много полезна информация.

Share Button

Как да помогна на мой близък зависим да получи лечение?

Какво представлява заболяването „зависимост”?

Много често хората, които не познават болестта зависимост, смятат, че техните зависими близки  са безволеви и че с малко повече дисциплина и воля могат да се справят с „лошия си навик”.  Много е важно да се знае, че когато става дума за зависимост, волята е последното нещо, което взима участие във възстановяването. „Воля” и „зависимост” са взаимоизключващи се понятия.

Това е така, защото зависимостта е сериозно хронично заболяване, което предизвиква трайни промени в мозъка, психиката и поведението. Въпреки това, излекуването е възможно, но сериозните заболявания изискват и сериозно лечение.

Зависимост може да се развие към много видове наркотици, към някои лекарства, към алкохол, никотин, хазарт, интернет и компютърни игри. Всъщност, какъвто и да е причинителят на зависимостта, става дума за едно и също заболяване.

Какви са първите стъпки, които трябва да предприема в търсенето на лечение?

1.    Да намеря информация – мога да започна с търсене в интернет пространството и да намеря отговори на въпроси като: „Какъв е този наркотик и как действа?”, „Какво се случва при зависимост?”, „Може ли да се лекува и как?”, „А къде се лекува?”, „Плаща ли се лечението?”.

Това, за което трябва да внимавам, е надеждността на източниците и професионализма на хората, които предлагат лечение. Трябва да помня, че чудотворно, бързо и лесно лечение няма, нито лекарство-панацея.

2.    Да намеря специалист – добре е да потърся такъв, който работи именно със зависими. Той може да бъде психиатър, психолог или социален работник. Възможно е да живея в малък град и там да няма такъв. Или просто да не познавам никого. Тогава мога отново да се обърна към интернет. Информацията там не винаги е актуална, но ако мога да се свържа с някой, който да ме насочи в търсенето, защо не? Мога да потърся Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта: телефон 0888 991 866.

3.    Да се срещна със специалист – това е начинът да разбера доколко е дълбок проблемът и какво ни предстои в справянето с него. Не е нужно аз да знам всичко за зависимостта, нито пък да се нагърбвам сам/сама с лечението ѝ. В такава трудна ситуация всяка помощ е добре дошла.

По какъв начин се лекува зависимостта?

Съществуват различни методи и програми за лечението на зависимост, повечето от които се прилагат и развиват по света от много години. Някои от методите се опират на голям натрупан опит и доказана с годините степен на ефективност. След като не съм специалист, а просто човек, който търси помощ и не познавам (добре) тези методи, е важно да имам предвид няколко неща:

•    Успешността на едно лечение зависи в най-голяма степен от желанието и усилията на самия зависим. Никой друг не може да се лекува вместо него. Ако той още не е съгласен на лечение, трябва първо да му бъде помогнато да се мотивира и чак след това може да се очаква някакъв успех. За процеса на мотивиране най-добре може да помогне специалист.

•    Няма един-единствен метод, който да е еднакво добър за всички зависими. Всеки човек има различни нужди, трудности и възможности, затова изборът трябва да се направи внимателно и след проучване и/или изпробване на повече възможности.

•    Само лекарства не помагат. Зависимостта съвсем не засяга само тялото, а и психиката, и поведението на човека. Приемането на едно хапче няма как да научи зависимия да се справя с проблемите си във всички области на живота. За това психосоциалната рехабилитация е от много голямо значение.

•    Няма как да лекувам своя близък тайно от самия него. Зависимият е основен участник в процеса на своето възстановяване и аз няма как да го избегна – все пак това е неговият живот.

•    Зависимостта е хронично заболяване, което може отново да се върне в живота на моя близък (дори и повече от един път). Това означава, че често пъти се налага отново да се предприеме лечение. Звучи обезкуражаващо, но шанс няма само за онези, които не опитват. Това, че няма излекувани зависими, не отговаря на истината. Излекуваните хора са сред нас, но ние дори не знаем, че са имали такъв проблем.

•    Зависимостта няма как да се лекува бързо – в рамките на няколко дни или седмици. Няма как толкова много и различни поражения, нанасяни с години, да се „поправят” за нула време. Лечението всъщност е един процес на учене и промяна, който изисква поне няколко месеца и още време за поддържане на постигнатото. Ако целта е да спася моя близък, то времето е най-малкото, което мога да инвестирам.

•    Участието на семейството в лечението е от огромно значение за неговия успех. Най-общо казано, стълбовете, които крепят едно лечение и го водят към успех, са три – участието на зависимия, участието на специалистите и участието на близките на зависимия. Липсата на който и да е от тях прави нещата значително по-трудни. Партньорството между всички е огромен плюс.

Следва продължение

Share Button

Можеш ли?

Скоро след като С., момиче на 20 г., постъпи в Рехабилитационната програма на „Солидарност“ (www.solidarnost-bg.org), за да се лекува за първи път от зависимост от амфетамини и марихуана, тя ни даде малка тетрадка, в която събира своите размисли по различни теми, свързани с нея и живота около нея. Помолихме я за разрешение да публикуваме едно от нейните мънички произведения, за да дадем възможност и на други хора да споделят нейните мисли и чувства и тя се съгласи.

можеш ли

Можеш ли да шлифоваш и превърнеш камъка, който отчупиш от скалата, в скъпоценен? Да го продадеш и да не видиш истинската му красота – ще бъде недооценен завинаги.

Но не можеш да го върнеш след това на истинското му място. Не можеш да го върнеш в първоначалната му форма и да го върнеш, и да го поставиш в тази скала, от която си го взел.

Не можеш!

Затова цени и обичай всичко в естествените му форма и заобикаляща го среда. Няма нищо по-красиво от това! Не, няма, няма и да има!

Share Button

Спомняш ли си… (Родителите ти)

Спомняш ли си, когато беше дете и когато знаеше колко много те обичат родителите ти…
Скоро след като С., момиче на 20 г., постъпи в Рехабилитационната програма на „Солидарност“ (www.solidarnost-bg.org), за да се лекува за първи път от зависимост от амфетамини и марихуана, тя ни даде малка тетрадка, в която събира своите размисли по различни теми, свързани с нея и живота около нея. Помолихме я за разрешение да публикуваме едно от нейните мънички произведения, за да дадем възможност и на други хора да споделят нейните мисли и чувства и тя се съгласи.

Спомняш ли си

Философията на терапевтичните общности за зависими

Спомняш ли си, когато те водеха само по правилния път, но сега ти не виждаш друг освен грешния.

Спомняш ли си, когато те носеха на ръце, защото вече ти се спинкаше, а сега се налага да те носят до леглото или до токсикологията.

Спомняш ли си, когато те пазеха да не паднеш и да не се нараниш, а сега се биеш по улиците и се прибираш в кръв и рани.

Спомняш ли си, когато ти правеха снимки, защото си сладък и благ, а сега те снимат полицаите в районното, вече си криминално проявен тип.

Спомняш ли си, когато те приспиваха за лека нощ с приказка, а сега не се прибираш и спиш където намериш.

Спомняш ли си, когато татко ти те водеше да караш колички в близкия парк и ти се радваше, а сега даваш газ и дърпаш ръчни, а той се притеснява да не се разбиеш някъде и не спи, докато не се прибереш.

Спомняш ли си, когато ходеше на църква с родителите си да запалите по една свещичка за здраве, а сега носиш фланелка с пречупен кръст.

Спомняш ли си, когато те гледаха в очите и виждаха щастие и любов, а сега, като те погледнат, се чудят какво си взимал.

Спомняш ли си, когато детският ти плач се превърна във викане и скандали, но ти не виждаш колко болка им причиняваш.

Спомняш ли си, когато те обличаха в най-хубавите ти дрешки, а сега не ти дреме с какво ще излезеш – всъщност, приличайки на клошар.

Спомняш ли си, когато не можеше да излъжеш никого за нищо, а сега никой не знае истината, както и ти самият.

Спомняш ли си, когато си седеше вкъщи и имаше всичко, от което имаш нужда, а сега не знаеш какво означава думата „дом“.

Спомняш ли си, когато не искаше да пуснеш ръката на майка си, а сега ти не ѝ позволяваш да те докосне дори.

Спомняш ли си, когато им искаше пари за сладолед или друга глезотийка, а сега крадеш от тях за наркотици.

Спомни си кой си бил, виж какъв си сега.
Дай си сметка кое си заслужава и кое – не.
Не забравяй от къде си тръгнал, за да продължиш право напред и да знаеш, че има къде да се върнеш.

Share Button

Рехабилитационните центрове за зависими – 4 разпространени мита

рехабилитационните центрове за зависимиИнтернет и медиите играят голяма роля в информирането на обществото за рехабилитационните центрове за зависими. Но не всичко, което намирате в мрежата, е достоверно, затова е много важно да знаете на коя информация можете да се доверите и на коя да не обръщате внимание. За да имате по-добра представа за проблемите, свързани със зависимостта, ето някои погрешни схващания, за които трябва да внимавате.

Всички центрове за рехабилитация на зависими са еднакви

Истината е, че рехабилитационните центрове за зависими предлагат различни подходи за лечение. Възможно е да получите лечение, съобразено с индивидуалните ви трудности и възможности, което ще работи за вас. Всяка рехабилитационна програма има екип от обучени професионалисти като психолози, социални работници и лекари, които ще работят заедно с вас, за да развият най-добрата лечебна стратегия за вашите нужди.

Зависимите могат да спрат употребата на наркотици/алкохол когато поискат, така че рехабилитационните центрове за зависими не са необходими

Според научните изследвания мозъчната химия на зависимия се променя заради продължителната употреба на вещества. Това прави спирането на наркотика трудна задача, защото тялото вече е зависимо от химикалите, от които са направени наркотиците. Зависимият може да направи опит да ги спре, но това ще бъде само за кратко време. За да получи подходяща помощ за справяне със спирането на веществата, зависимият трябва да потърси професионалисти в областта на зависимостите.

Рехабилитационните центрове за зависими могат да помогнат само на онези, които сами са поискали да влязат в тях

Една рехабилитационна програма може да работи за зависимия, дори ако той не е искал да влезе в нея. Шансовете за успех може да бъдат по-високи за хората, които са дошли напълно доброволно, защото те вече имат вътрешната мотивация да бъдат чисти и трезви. Но не трябва да пренебрегваме факта, че много от тези, които са влезли в рехабилитационни центрове с външна мотивация (например под натиска на родителите си), също са постигнали успех в лечението си.

Ще си загубите работата, ако влезете в рехабилитационен център

Това не винаги е така. Рехабилитационните центрове за зависими са различни и предлагат различни програми за терапия. Някои от тях ви позволяват да се приберете вкъщи след терапевтичната сесия. В този случай ще можете да се лекувате и едновременно да запазите работата си.

В някои случаи самите работодатели оказват помощ на зависимите си служители, като им предлагат да се включат в рехабилитационна програма, без да ги уволняват от работа.

Превод и адаптация от тук

Share Button