Пиещият човек в рекламите

Рекламите и емоциите

Всяка добра реклама на какъвто и да е продукт включва много повече от качествата му.

Те обвързват даден продукт с определен имидж, личностни характеристики, социален статус, спомени, емоции.

И наистина – консумиращите продукта в рекламата са специални, имат много приятели, посещават интересни места, забавляват се и са желани от другия пол. Кой не би искал да е като тях? Алкохолът (и в частност определената рекламирана марка) е представен като централна част от желания имидж.

Подобие на експеримент

Какви послания изпращат рекламите на алкохол в България? За какво се сещат хората, когато гледат тези реклами?

Избрах няколко популярни реклами, които сигурно всички сме виждали и импровизирах тест с асоциации с помощта на свой приятел. Ето за какво извикват в нашите умове тези реклами:

 „Мъжете знаят защо“ (бира) – Избрах един рекламен клип отпреди няколко години. Асоциациите ми към него са: сила, упорство, напрежение, приятелство, успех. Асоциациите на другия участник: преодоляване на предизвикателство, динамика, напрежение. Очевидно целевата група на тези реклами е мъжката част от аудиторията, а слоганът показва, че изборът на точно тази напитка е толкова очевиден, че няма нужда от аргументи.

„Мека топлина“ (ракия) – изгледахме рекламен клип и асоциациите ми са: дом, уют, спокойствие. Асоциациите на втория ентусиаст: пътувания, домашна атмосфера, ваканция и разпускане, почивка и спокойствие.

„Страст на кристали“ (мастика) – отново гледахме реклама за целите на науката. В този клип участва и известен български актьор. Основните ми асоциации са: безгрижие, лято, плаж, неприятен тип мъже. Асоциациите на другия участник бяха: успял човек, висок и осигурен социален статус, сексуален подтекст.

„Нежност с характер“ (ликьор) – тази реклама е на продукт, насочен главно към жените. Нещата, които ни идваха наум, докато гледахме рекламата, бяха: магия, тайнство, изящност, елегантност, изтънченост, красота и сила, напрежение, опасност, дързост.

Нашите заключения

Може да изглежда безсмислено да даваме асоциации към рекламите, но всъщност това са нещата, с които ще свързваме и рекламирания продукт. Ако ги разгледаме по-внимателно, ще видим, че те образуват групи от смисли и ценности, на които рекламираният алкохол става символ. Той изглежда и като начин да се доближим към тези образи. Дори и рационално да разбираме, че това е илюзия, не можем да спрем да харесваме и да се стремим към някои от тях:

Първата реклама използва образа на силния мъж, който полага много усилия, за да постигне каквото иска и има приятели, които да участват в неговите приключения. Във втория случай целевата група са хората, които харесват пътуванията, но едновременно с това милеят по дома, спокойствието и почивката. Рекламираният продукт дава обещание, че ще ги посрещне навсякъде с меката топлина на дома. Образът от третата реклама е на успелия самоуверен и най-вече желан от другия пол човек, който прекарва свободното си време по възможно най-приятния за него начин.. Четвъртата реклама представя образа на красивата и нежна, но в същото време силна, дръзка и тайнствена жена.

Кой не би искал да е като тях?

Интервю с дилър на кокаин в Амстердам

Преди няколко месеца членове на екипа ни бяха командировани в Холандия във връзка с един от европейските проекти, по които работим. Силно впечатление ми направи една снимка. Здравните служби в Амстердам предупреждават с табели и светещи табла за опасния кокаин, който се продава там (всъщност не кокаин, а бял хероин). Белият хероин, представян като кокаин, е причинил смъртта на трима души.

Предупреждения за опасни наркотици в Амстердам

В България липсват не само подобни предупреждения, но и официална информация за веществата, които се разпространяват на улицата.

Попаднахме на материал по същата тема – интервю на Thijs Roes от vice.com, на когото Денис (дилър на кокаин в Амстердам) е предложил „кока“. Той не продава бял хероин за кокаин, но пък продава брашно вместо кокаин на някои купувачи и се аргументира по доста любопитен начин.

Какво мислиш за това, че твой колега продава хероин за кокаин?

Денис: мисля, че не е хуманно да се правят такива мръсни номера. Това убива. Не разбирам защо го прави. Но пък не ми пречи на бизнеса. Туристите като цяло пренебрегват предупредителните знаци, така че това не ме засяга. Някои дилъри продават комплекти за тестване на наркотици заедно с кокаина, но аз не го правя.

Как така стана дилър на кокаин?

Когато бях на 17 години, бях много добър във футбола. Справях се много добре, докато едно момиче не забременя от мен. След това всичко тръгна бързо надолу. Не успях да се справя с отговорността и не исках да приема, че имам дете. Междувременно употребявах все повече и повече и бях започнал да продавам на улицата.

Как вървеше продажбата?

Познавах хора, които разполагаха с цели килограми на добра цена. Аз ги продавах на улица Zeedijk в сърцето на китайския квартал близо до квартала на червените фенери. Печелех много пари – един грам кока струваше около 300 гулдена (£ 113.28) по онова време. Бяха лесно спечелени пари; имаше много хора, които идваха и си отиваха през цялото денонощие. Амстердам наистина беше град на наркотиците в края на осемдесетте години.

Това не е ли така все още?

Не толкова колкото тогава. Сега положението на улицата е ужасно. Хората продават всякакви боклуци. Като лидокаин например. Ако го намажеш на венците си, те ще изтръпнат малко, точно като при кокаина. Пияните английски туристи винаги се преструват, че усещат ефект, но всъщност не им действа особено.

Опиши ми първия път, когато те арестуваха.

Колкото повече продаваш и печелиш, толкова по-неуязвим се чувстваш. Докато едно ченге под прикритие не ме потупа по рамото един ден и ми каза, че отивам в затвора. Но не беше и наполовина толкова лошо, колкото си го представях. Мислех си: „Само това ли е? Затворът е като хотел!“. А и имаше толкова наркотици там, повече отколкото навън. Но щом излязох, започнах да мисля как да направя така, че да не ме арестуват отново.

Променил си тактиката си?

Първоначално държах всичките наркотици в себе си и ги продавах лично. След това имаше хора, които работеха за мен: един държеше наркотиците, друг търсеше купувачи, а аз прибирах парите. Така в случай на арест нямаше да как да ме спипат, защото не носех наркотици у себе си.

Но аз се грижех добре за клиентите си. Не като тези, които се възползват от употребяващите. Понякога плащах за хотелска стая, ако нямаше къде да отидат или им давах храна, ако преживяваха тежки периоди. Също така давах заеми.

Бизнесът вървеше ли?

В добрите дни правех по 1500 до 2000 гулдена (£ 566,41 – £ 755.21) на ден. Арестуваха ме от време на време, но никога не прекарвах повече от два или четири месеца в затвора. По едно време в Холандия имаше изключително много кокаин, което понижи цената. Изведнъж коката се продаваше за по 25 гулдена (£ 10) за грам. Но всичко вървеше относително добре – докато не въведоха еврото.

Еврото?

Да! Никой вече нямаше пари след като въведоха еврото. Полицията също стана много по-стриктна изведнъж и сложиха камери навсякъде. Преди да се усетиш, щеше да си затворен отново. Оставах в затвора за много повече време. Еврото наистина уби бизнеса.

Ти все още ли употребяваше по това време?

Бях с едно момиче от около 9 години. Бях ѝ казал: „Слушай, ще се грижа за теб, но тъкмо излязох от затвора и употребявам. Моля те, не искам никакви деца“. Един ден се прибрах и тя ми каза, че е бременна. Аз откачих. Казах ѝ, че не искам дете и тя ме напусна.

Чувстваш ли вина за това?

Със сигурност. Срамувах се от употребата си. Не исках децата ми да имат зависим за баща. Когато тя ме напусна, аз се разпаднах. Пушех кока всеки ден. Будех се и просто пушех и пушех. Не исках да виждам никого, спрях да плащам сметките си, натрупах огромен дълг. Все още се мъча да се справя с него.

Все още ли употребяваш толкова много?

Не, спрях преди две години. Майка ми се разболя и се нуждаеше от помощ. Половината от тялото ѝ е парализирано и не може да стои седнала или права, или да отиде до тоалетната сама. Станах полезен, когато започнах да се грижа за нея. Сега всеки ден се грижа за нея; понякога ѝ готвя суринамски ястия, тя ги харесва много повече отколкото традиционните холандски неща. Преди да се разболее, отидохме в Суринам заедно и тогава не употребявах цяла седмица, въпреки че там има много наркотици. Един човек в хотела ме попита дали искам да взема наркотици за Холандия. Аз му казах: „Тук съм с майка си, стига бе“.

Какви са най-големите промени в пазара на наркотици, на които си бил свидетел?

Хората слагат все повече примеси в наркотиците. Качеството пропада. Преди суринамските дилъри имаха най-добрата кока, но това време свърши. Сега мароканците за превзели търговията – от тях взимам стоката си и аз. И понякога продавам брашно или сода за хляб.

Брашно? Ти ми предложи „кока“. Щеше ли да ми продадеш фалшиво нещо?

Не, не. Продавам това само на пияни британци. Теб може да те срещна отново. Изглеждаш като добър човек, но никога не знаеш кой има нож или пистолет. Обикновено нося и кока, и брашно, решавам на момента кой какво ще получи.

Възприемам го като превенция на употреба. Много туристи идват тук, за да употребяват наркотици, а не за да видят колко красива е Холандия или за да хапнат хубаво сирене. Аз предотвратявам това те само да употребяват по време на ваканцията си като им продавам фалшиви боклуци. А и не можеш да умреш от смъркане на малко брашно, така че мисля, че е добро решение.

Защо просто не си намериш работа?

Бих искал, но социалните служби мислят, че съм извършил злоупотреба с помощите, защото продавах фалшива дрога, докато ги взимах. И сега трябва да върна 40 000 евро. Освен това все още трябва да платя сметките за вода, медицинска осигуровка и наем за времето, в което бях зависим. Така че нямам много пари. Взимам социална помощ и имам около 60 евро на седмица за храна и например чифт обувки. Спрях да употребявам преди две години, но дълговете няма да изчезнат просто така.

Как са децата ти?

Много добре. Имам четири от три различни жени. Моята най-малка дъщеря имаше рожден ден тази седмица и беше хубаво. Само най-големият ми син знае за миналото ми. Той се справя много добре в образованието си. Съжалявам, че не бях до него в миналото, но сега много се гордея с него.

Някога мислил ли си да преминеш към доставки на наркотиците, вместо да продаваш на улицата?

Страхувам се, че ще започна да употребявам отново, ако задържам дрогата при себе си твърде много време, така че не искам нищо голямо вече. Това сега е в много малък мащаб. Продавам по грам или два през уикенда, за да имам допълнителни пари за през седмицата.

Опиумните войни

Обикновено когато думите „война“ и „наркотици“ са в едно изречение, се говори за „война срещу наркотиците“ или пък за сблъсъци между различни наркокартели.

Е, днес ги открихме в малко по-различен контекст.

Опиумните войни са две търговски войни през 19 век, резултатът от които са търговски привилегии за Запада в Китай.

Тези събития са породени от опитите на Китай да попречат на търговията с опиум. Британските търговци нелегално са внасяли опиум в Китай, произведен в Индия. С печалбата англичаните купували луксозни стоки като порцелан, коприна и чай, за които търсенето в западните държави било голямо. Резултатът за Китай е бил по-неблагоприятен – много хора са страдали от зависимост, която има сериозни социални и икономически последствия за страната. Първата война започва през 1839 година, когато китайското правителство конфискува всичкия складиран опиум в Кантон. Няколко дни по-късно пияни британски моряци убиват жител на китайско село. Англия отказва да предаде обвинените на Китай, защото няма доверие на правосъдната им система.

В резултат на тези събития избухва конфликт, в който британските сили побеждават през 1842 година. Според договорите, подписани след това, Китай трябва да плати обезщетение на Великобритания, да отстъпи пет пристанища за търговия и престой на британците и освен това британските граждани да бъдат съдени от британския съд.

Колкото и приятни да са тези придобивки, явно не са били напълно достатъчни. В периода между 1856 и 1860 година англичаните подновяват конфликта, но този път на тяхна страна се включва и Франция. Китайските сили отново са победени. Този път договорът осигурява престой в Пекин за чуждестранни пратеници, отваряне на няколко нови пристанища за търговията на западните държави, право на чужденци да пътуват във вътрешността на Китай и свободно придвижване на християнски мисионери. На допълнителни преговори в Шанхай вносът на опиум е легализиран.

Китайските власти отказват да ратифицират договора и в отговор на това съюзниците подновяват конфликта, превземат Пекин, ограбват и изгарят един от дворците на императора през 1860. По-късно през същата година Китай подписва Пекинската конвенция, в която се съгласяват да спазват договорните условия.