Архив на: Марина Попова

Готови ли сте за предизвикателство?

Posted on by
Отговор

Декември може би беше един от месеците с най-много празници, а празниците обикновено се свързват с употребата на алкохол. За много хора обаче употребата на алкохол не се свежда само до чаша вино на празник.

„Dry January“ (Сух януари) е движение, което стартира във Великобритания преди около 5 години и набира все по-голяма популярност. Целта на движението е пълно въздържание от употреба на алкохол за 31 дни. Очаква се тази година в него да се включат около 3,1 млн. души.

Може би сте се мислили за това как употребата на алкохол влияе на здравето ви? А може би поне веднъж сте се питали дали не пиете твърде много?

31 дни без алкохол – има ли това някакви осезаеми ползи за здравето?

Тъй като това все още е сравнително ново начинание, няма огромно количество изследвания, които да се използват. Но през 2013 г. експеримент, проведен от персонала на New Scientist в Института за чернодробно и храносмилателно здраве в Медицинския колеж в Лондон (Institute for Liver and Digestive Health at University College London Medical School – UCLMS), показва значителни разлики в състоянието на тези, които се въздържали от употреба на алкохол в продължение на пет седмици.

Всички участници се оценили като „нормални“ пиячи. Преди теста жените пиели средно 29 единици алкохол на седмица или четири единици на ден, а мъжете обикновено пиели 31 единици. И двете количества са над указанията за норма в Англия, но не и драстично (според указанията мъжете не трябва да превишават редовно четири единици на ден (еквивалент на 800 мл от 4% бира), а жените не трябва да пият повече от три единици на ден (еквивалент на чаша вино от 175 мл).

В изследването 10 души спрели алкохола, докато четирима продължили да пият така, както са го правили до този момент. Нямало съществени промени в нито един от параметрите, измерени за четирите лица, които не отказали алкохола. Но промените били „драматични и последователни“ при всичките 10 въздържатели.

Ето какво се случило след 5 седмици без алкохол :  

  •  Чернодробните мазнини намалели средно с 15%, а при някои – с почти 20%. Натрупването на мазнини в черния дроб е известна прелюдия към увреждането на черния дроб.
  •  Нивата на кръвната захар спаднали средно с 16%.
  •  Общият холестерол в кръвта, рисков фактор за сърдечни заболявания, спаднал с почти 5%.
  •  Оценките за качеството на съня се повишили с малко над 10%. Раджив Джалан, създател на UCLMS, обаче заявил, че експериментът „не дава индикации за продължителността на подобренията“.

Говорейки за експеримента, Кевин Мур, консултант по чернодробно здраве в UCLMS, казва: „Това, което имате, е средна група британци, които не смятат себе си за тежки пиячи, но спирането на пиенето в продължение на месец променя мазнините в черния дроб, холестерола и кръвната захар и им помага да отслабнат. Ако някой има рецептата за лекарство, което да прави всичко това за месец, щеше да го забърка веднага.“

А Ник Шерън от Университета в Саутхемптън заявява: „Тези резултати показват, че дори относително кратък период на въздържание оказва въздействие върху черния дроб.“ Но той също казва, че чернодробното заболяване може да се развие в продължение на 30 години, така че краткият период на въздържание е необходимо да се превърне в дългосрочна промяна в поведението и начина на живот.

Големият въпрос според професор Мур е какви ще са дългосрочните ефекти от алкохолното въздържание. Трябва да се направят още изследвания, за да се разбере това обаче. „Сухият януари ви прави по-здрави, затова ви казваме, че алкохолът е вреден за вас – но ако спрете да пиете, ще има ли дългосрочни ползи? Не знаем“, казва той. „Макар че може да се заключи, че има солидни ползи. Ако всички тези подобрения се случват само за месец, какво ли ще стане за три?“

Професор Чарлз Бамфорт от Калифорнийския университет „Дейвис“ уточнява: „Сериозно грешите, ако мислите, че един месец без пиене ще ви предпази от последиците от прекомерната употреба през останалата част от годината. Най-добрият съвет е да пиете умерено през цялата година.“

Но Йън Гилмор, почетен професор в Университета в Ливърпул и президент на „Алкохолния концерн“ допълва, че едно малко последващо проучване на около 60 участници в Dry January показа, че около 8% са решили да спрат да пият напълно след февруари, докато около две трети от групата са намалили пиенето си.

А вие готови ли сте за един „сух януари“? 

алкохолно въздържание

Източник: http://www.hulldailymail.co.uk/news/health/dry-january-2018-what-no-998988

7 начина, по които креативността помага за лечението на зависимостта

Posted on by
Отговор

Креативността може да изиграе важна роля в лечението на зависимостта

Един романист в лечение вярва, че пиенето го е направило по-добър писател. Той следвал стъпките на известни личности в литературните среди, които пиели твърде много, и се оправдавали с това, че алкохолът или други наркотици им помагали да влязат в творческия си гений. Но при него това имало обратен ефект. Той загубил договор с голям издател и почти загубил съпругата си.

Обратно на популярното вярване алкохолът и другите наркотици не правят хората по-креативни. В допълнение към влиянието на генетични фактори, творчеството произтича от „комбиниранe на ранно излагане на творчество, добро обучение, постоянна практика, грижите от семейството и волята на детето да се учи“, пише Дейвид Шенк в „Геният във всеки от нас: нови прозрения за генетиката, таланта и интелигентността“.

Зависимостта задушава творчеството, но творчеството може да играе важна роля в преодоляването на болестта. Много хора, които се пристрастяват към наркотиците или алкохола, имат алекситимия – термин, който описва хора, които не разбират какво чувстват или как другите се чувстват, или не могат да сложат чувствата си в думи. Творческите подходи като арт-терапия, музикална терапия и психодрама позволяват на хората да изразяват мисли, спомени и чувства без да бъдат ограничавани от думи.

Оказва се, че творческият опит изцелява в много отношения. Ето някои от тях:

  1. Пътят през срама. Зависимите носят голяма вина и срам, които трудно могат да се сложат в думи. Творческите подходи могат да им помогнат да преработят тези чувства, за да не предизвикат рецидив. Изследванията със зависими към наркотици например показват, че „срамните“ чувства често се изразяват по-лесно чрез използването на образ или символи, отколкото чрез думи.
  2. Шанс за преодоляване на травма. Хората, които са преживели травма и все още не са готови да говорят за това, могат да опишат болката си чрез изкуство, писане или ролева игра, или могат да видят собствената си болка в творческото изражение на някой друг. С помощта на терапевт, ръководещ процеса, творческите подходи могат да бъдат стъпката, която позволява на хората в крайна сметка да говорят за болката си, вместо да избягат от нея чрез наркотици или алкохол.
  3. Регулира емоциите. Участието в творческа дейност може да отвори нов канал за свързване с емоциите. Например проучванията показват, че слушането на музика може да подпомогне лечебната среда и да намали стреса. Друго проучване показва, че заниманията с музика, като пеене в хор, намаляват отрицателните емоционални състояния.
  4. Подпомага справяне със загубата. Терапията чрез говорене отдавна е стандартен подход за подпомагане на хората, които преминават през загуби и преходи в живота. Изследванията показват, че писането за опита и преживяванията на човека е друга форма на разкриване, която може да бъде катарзисно преживяване. Според проучване на хора, които скоро са загубили работата си, тези, които са били подтикнати да пишат за чувствата и преживяванията си, свързани с загубата на работа, са намерили по-бързо работа, от тези, които не са правили писмени упражнения.
  5. Подкрепя изграждането на умения в други области. Хората, които участват в творческите занимания, не само подхранват творчеството си, но и могат да придобият по-добри умения в други аспекти на живота си. Изследване на служители в непроизводствената сфера, които са се занимавали с творчески дейности като писане и изкуство, показват подобрено представяне на работа и по-добър успех с преодоляването на работния стрес.
  6. Стимулира свободното дете. Хората често са толкова ранени от живота, че забравят какво е да си по детски безгрижен. Творчеството може да помогне на хората да се свържат с по-забавна част от себе си. Творческите дейности, които популяризират играта, като например танци, скално катерене или шах, също са показали, че помагат на хората да са по-устойчиви на външната среда.
  7. Създава възможности за „поток“. Много художници споделят, че изцяло се потапят в творческия процес. Изследванията показват, че творчеството променя мозъка и позволява на хората непрекъснат или по-ясен фокус. Изследванията в областта на творчеството наричат това „поток.“ Потокът е описан от Михалий Цикзентмихали като опит за „пълноценно участие в дейност заради самия себе си“. Това оптимално преживяване може да помогне на хората да се чувстват по-присъстващи в реалността и по-пълноценни.

Всеки зависими се справя с болестта по свой собствен начин. По тази причина е изключително важно терапевтичните програми да предлагат един смесен подход. Някои хора могат да са по-добри във вербализирането на мислите и преживяванията си и за тях да работи когнитивно-поведенческата терапия, но някои могат да изпитват трудности с изразяването и за тях да е подходяща арт-терапията. На тези, които изпитват трудности да артикулират мислите и преживяванията си пред терапевт или група, творческите подходи могат да помогнат да се включат в процеса и бавно да започнат да намират подходящите думи.

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201710/7-ways-creativity-supports-addiction-recovery

Да живеем отвътре навън

Posted on by
Отговор

Сигурно сте чували за Дон Мигел Руис, а вероятно сте чели и някои от неговите книги. Тази, на която искам да обърна внимание в тази статия, е „Петото споразумение (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)“, написана в съавторство с Дон Хосе Руис и Джанет Милс.

Какво означава да живеем отвътре навън?

Накратко казано, това означава да не оставяме външните обстоятелства да контролират и моделират живота ни. Да живеем отвътре навън означава да имаме добре установени лични граници и контрол над собствените си мисли, чувства и преживявания. Да живеем отвътре навън означава да приемем факта, че носим отговорност не само за това, което правим и даваме, но и за това, което решаваме да приемем и да допуснем в себе си.

Упражнявали сте се всеки ден, откакто сте родени, за да се превърнете в това, което днес вярвате, че сте. Повтаряли сте мислите и действията си, докато не са станали автоматични. Но задействате ли нещо ново, промените ли това, което вярвате, че сте, тогава целият ви живот ще се промени.

Кои са петте споразумения, които Руис предлага да сключим със себе си и как самият той ги обяснява?

  1. Бъди безупречен в словото си

„Истинското значение на споразумението „Бъди безгрешен в словото си“ е никога да не използвате мощта на думите срещу себе си. Ако сте безгрешни в словото си, няма да предадете собственото си Аз. Няма да използвате символите, за да клюкарствате или да разпространявате емоционална отрова по адрес на други хора или на самите вас.“

  1. Не приемай нищо лично

„Сега лесно ще си обясните защо има толкова противоречия между хората. Земята е населена с милиарди сънуващи, които не осъзнават, че всеки обитава собствен свят и сънува собствен сън. От гледната точка на всеки главен герой — а тя е единствената му гледна точка — светът се върти около него. Когато второстепенните участници в неговия филм кажат нещо или постъпят по начин, който не отговаря на гледната му точка, той се ядосва и се опитва да се защити. Когато те не са такива, каквито ги иска, се чувства наранен.

„Значението на Второто споразумение е просто. То ви дава имунитет във взаимоотношенията с второстепенните герои на съня ви. Няма нужда да се обременявате с гледните точки на останалите хора. Осъзнаете ли веднъж, че нищо от това, което те казват или правят, всъщност не се отнася до вас, вече няма да се интересувате от клюките и критиките по ваш адрес; вече няма да има значение кой ви отхвърля и кой не ви харесва. Всичко това няма да ви докосва и няма да ви влияе. Не изпитвате необходимост да защитавате позициите си.“

  1. Не прави предположения

„Слушаме символите в главата си и започваме да предполагаме чрез тях: какво ли правят останалите хора, какво мислят, какво казват за нас и изобщо, започваме да генерираме хипотетични ситуации в ума си. Съчиняваме цяла история, която е истинска само за нас, и започваме да й вярваме. Едно предположение води до друго, ние правим заключения и ги приемаме лично. После обвиняваме останалите хора и обикновено задействаме клюката, в опит да оправдаем предположенията си. Разбира се, с клюките изопачената информация се преиначава още повече.

Да правим предположения и да ги приемаме лично е началото на Ада в живота ни. Почти всички конфликти тръгват оттук и не е трудно да си обясним защо.“

„Предположенията не са нищо друго освен лъжи, които си внушаваме. Причиняваме си безпочвени терзания, тъй като всъщност не знаем кое е вярно и кое не е. Да предполагаме означава просто да създаваме неприятности там, където ги няма. А ако неприятностите се случват във филма на някой друг? Няма ли значение, че те не ви засягат, че не принадлежат на личната ви история?

  1. Винаги прави най-доброто, на което си способен

Вашето „най-добро“ ще се променя във всеки един миг — ще бъде различно, когато сте здрави и когато сте болни. Независимо какви са обстоятелствата обаче, правете най-доброто, на което сте способни, и така ще се спасите от самокритиката, самосъжалението и самобичуването.

„Ако се изправите срещу убежденията си и се запитате дали това, в което вярвате, е истина, може би ще откриете нещо доста интересно: през целия си живот сте се опитвали да бъдете достатъчно добри за някой друг и сте оставяли себе си на последно място. Пожертвали сте личната си свобода, за да живеете съобразно чуждите гледни точки. Опитвали сте се да бъдете достатъчно добри за майка си, за баща си, за учителите, за партньорите или децата си, за религията и обществото си. След като правите това в продължение на толкова много години, накрая се опитвате да бъдете достатъчно добър и за себе си, но виждате, че това просто вече не ви се удава.“

„Когато сте готови да промените живота си, когато сте готови да промените споразуменията си, тогава най-важно за вас е себепознанието. Не можете да промените споразуменията, ако не осъзнавате какво харесвате и какво не харесвате. Как бихте могли да промените нещо, ако не знаете какво искате да бъде различното от него?“

„Всяка промяна е резултат от действие. Практиката прави майстора.“

       5. Бъди скептичен, но се научи да слушаш

Не вярвайте на себе си и не вярвайте на никой друг. Използвайте силата на съмнението и поставяйте под въпрос всичко, което чувате: Така ли е наистина? Вслушвайте се в намерението зад думите и ще се научите да разбирате тяхното истинско послание.

„Ако страдате, не е защото някой друг ви причинява страдание, а защото сте подвластни на Тиранина, който управлява вашето съзнание. Когато този тиранин ви се подчини; когато в ума ви вече не съществува нито Съдник, нито Жертва, тогава и страданието ви ще изчезне.

Вашият тиранин е безмилостен. Той непрекъснато ви малтретира, използвайки символите срещу вас. Подхранва емоционалната отрова, генерирана от негативните ви емоции, а те се пораждат от осъждането и оценките, които той прави. Никой не ви съди повече от вас самите. Разбира се, опитвате се да избягате от тази критика; да избягате от вината, от отхвърлянето и наказанието, но как бихте могли да избягате от собствените си мисли? Ако не харесвате някого, имате пълната свобода да си тръгнете. Ако не харесвате себе си, къде бихте могли да избягате? Можете да се скриете от всеки друг, но не и от собствената си критика. От нея нямате спасение.“

„Където и да отидете по света, ще чуете всевъзможни мнения и човешки истории. Ще се сблъскате с обаятелни разказвачи, които ще ви съветват какво да правите с живота си: „Трябва да направите това, трябва да направите онова.“ Не им вярвайте. Бъдете скептични, но се научете да слушате, след което вземете решение. Бъдете отговорни за всеки избор, който правите в живота си. Това е вашият живот; това не е животът на друг и никой не може да се меси в него.“

Ако се упражнявате да бъдете безгрешни в словото си, ако не приемате нищо лично, ако не правите предположения, ще прекъснете хиляди споразумения, които ви държат в капан. Много скоро вашите убеждения ще се превърнат в избор на истинското ви Аз, а не на образа, който вярвате, че сте. Тогава ще започнете да живеете и отвътре навън, държейки силата и контрола над собствения си живот в ръце. Ще решавате как да реагирате на дадени ситуации, а няма да бъдете реактиви и провокирани от неща извън вас. Тогава ще бъдете истинските господари на живота си.

Готови ли сте да се споразумеете със себе си?

 

 

Как да не употребите алкохол/наркотици по време на почивката си?

Posted on by
Отговор

Ако скоро сте преминали лечение/рехабилитация на зависимостта си или в момента сте в такова, напълно възможно е да се притеснявате за предстоящата си почивка. Опасности и изкушения дебнат отвсякъде, но е напълно възможно да запазите трезвеността си, за която сте се трудили толкова много. Ето няколко насоки как да направите това по-лесно:

  1. Разговаряйте открито за проблема си с хората, с които ще пътувате

Говорете с приятели си за важността на това да не употребявате алкохол/наркотици по време на общата ви почивка и обсъдете как те могат да ви подкрепят. Изкажете нуждите и притесненията си. Установете границите и очакванията си още преди да заминете. Обсъдете възможни рискови фактори и ситуации.

  1. Грижете се за потребностите си

Яжте здравословно и редовно, спортувайте и спете достатъчно. Вземайте си достатъчно време насаме със себе си. Обръщайте достатъчно внимание на емоционалните си преживявания и нуждите си.

  1. Планирайте забавни и приятни неща

Планирайте забавни неща, които да правите сами или с хората, с които ще пътувате. Това ще ви предпази от скука и от това да запълните времето си с деструктивни дейности. Добре структурираното и уплътнено време ще ви държи настрана от неприятностите. Също така, вместо през цялото време да мислите как да останете трезви, можете да насочите фокуса си към това какво е следващото нещо в графика. Можете да играете футбол, тенис, да се гмуркате, да пазарувате, да гледате филм, да посетите забележителности или каквото друго ви се струва забавно.

  1. Поддържайте връзка с хората, които ви подкрепят в този процес

Ако имате някой, който ви оказва подкрепа в процеса на въздържание и който ви мотивира да продължите напред, не се колебайте да му се обадите при нужда. Ако имате група за подкрепа или терапевт, с когото работите, се свържете с тях, още щом у вас се породи желание за употреба.

  1. Много е важно да изберете подходящото време

Това, че сте на почивка няма да облекчи борбите, препятствията и стреса от рехабилитацията на зависимостта ви, всъщност може да влоши нещата. Планирайте почивка, след като сте били в състояние да поддържате стабилен период на възстановяване, когато сте в състояние да се отпуснете и да се забавлявате.

  1. Фокусирайте се върху позитивното

Вместо да прекарате цялото си пътуване като се съсредоточите върху това, което не можете да правите, поемете ангажимент да се съсредоточите върху положителните възможности, които трезвеността осигурява. Когато виждате други, които пият коктейли до басейна, може лесно да започнете да се самосъжалявате, но единственото нещо, което наистина пропускате, е зависимостта, с която ви е било трудно да се справите и която е довела много неприятности в живота ви. Чувствайте се горд от възстановяването си и сутрин се будете удовлетворени от себе си. Напомняйте си, че сте силни и успешни.

     7. Вземете полезни неща, които ви помагат и ви действат мотивиращо

Изтеглете  любимите си приложения на телефона, заредете таблета си с подходящи книги, направете си музикален плейлист, който ви  действа мотивиращо и всякакви други игри или ресурси, които работят за поддържане на възстановяването ви. 

  1. Изберете най-подходящото място за почивка

Потърсете ваканционни дестинации, които са свързани с дейности без алкохол и употреба на наркотици. Посетете национални паркове, хижи, туристически забележителности или друго. Насочете вниманието си към места за почивка, които не са известни с партитата, баровете и клубовете си.

  1. Бъдете подготвени за възможни конфликти, неприятности и други рискови фактори

Създайте си реалистични очаквания за почивката ви. Не всичко може да върви по мед и масло, но не бива да превръщате това в драма и трагедия. Полетът ви може да се забави, можете да имате конфликтни ситуации със семейството или приятелите си, хотелът може да се окаже точно до бар, който не се е появил в Google карти, когато сте резервирали мястото. Ще има последни промени и неща, които не вървят по план, както при всяко истинско приключение. Мислено се подгответе да се справите с тези неизвестни предизвикателства и не забравяйте да си вземете възглавничка, слушалки и добра книга.

 

Източник

Съвършенството – заслужава ли цената си?

Posted on by
Отговор

Живеем в пазарни времена. Търсим и предлагаме. Разглеждаме себе си и другите като продукт. Стремим се да изградим образ, който е приемлив и толериран от обществото. Колкото по-съвършени сме, толкова по-конвертируеми. Дори съвършенство има свои стереотипи. А тези стереотипи се изменят и така ние се завъртаме в един вечен порочен кръг на преследване на измамното щастие, наречено „съвършенство“.

А какво е да не си съвършен? Това е да признаеш, че имаш своите несъвършенства, слабости. Да не влизаш в сравнения и конкуренция с другите. Да живееш живота си със своето темпо, с личните си избори, без укори, очаквания, контрол. Да не си съвършен означава смелост да приемеш и изразяваш своята автентичност. Означава свобода.

Преследването на съвършенство ни коства много. Затваря ни в порочния кръг на вечното преследване, на отлагането на днешния ден, на живота в „утре“ – утре, когато всичко ще е по-добро.

Стремежът към съвършенство е свързан с критиката, с невротичното желание да избягаме от себе си. Свързано е с осъждането, безспирното лутане, нестихващото желание за промяна, с това да сме другаде, да сме други. Свързано е с усещането за липса, с недоволство, несправедливост, с вина и обвинения.

Съвършенството е най-голямата илюзия. Стремежът към съвършенство е страх. Страхът да бъдем видени такива, каквито сме. Страхът да бъдем отхвърлени заради това, което сме. Съвършенството е оправданието да не живеем живота си сега, да се изправим срещу себе си и да прегърнем слабостите си. Страхът да видим и другия какъвто е – уникален, допускащ грешки, несъвършен.

Стремежът към съвършенство е антитеза на безусловното приемане и любов. Докато се стремим да сме съвършени, вниманието ни винаги ще е насочено към това, което ни липсва. Ще си поставяме условия пред това да се обичаме – когато започнем да печелим повече, когато изглеждаме по-добре, когато имаме нова кола, ново гадже (разбира се съвършено), апартамент, почивки, перфектно семейство…

Това е порочният кръг – всяко изпълнено условие ражда нова необходимост от доизкусуряване, а наградата никога не идва, защото съвършенството е недостижимо.

Да се обичаш истински и безусловно е да обичаш и силните, и слабите си страни. И да си си достатъчен – в този момент, точно такъв, какъвто си. Това е и щастието.

Да очакваме съвършенството от другите е нечестно. Напълно несправедливо. И ни обрича на огорчение и самота. Когато не можем да приемем себе си, когато не можем да се обичаме, когато си поставяме условия и се изпитваме, тогава ни е трудно да приемем и другите. Тогава сме критични и изискващи, а от там и нещастни.

Когато наденем маската на съвършенството, ние сме самотни, защото пазим слабостите си само за себе си. Не се доверяваме на другия, не го допускаме до себе си, защото се страхуваме, че няма да ни приеме. Когато очакваме другия да е съвършен, тогава го насърчаваме да носи своята маска. Да крие страховете и слабостите си. Сякаш другият е враг, заплаха. Да поддържаш съвършения образ е изморително и често носи гняв и страдание. Това не може да се нарече истинско свързване и интимност. Това е игра между две маски – изплашени и самотни. Всеки е нещастен първо по своему.

Съвършенството не е гарант за щастлив живот. Вероятно имате познати, които живеят живота от мечтите си, с жената от мечтите си, докато карат колата на мечтите си, а всъщност не са щастливи. Защото вътре нещо е счупено. Защото в някой момент от живота си са отрекли от себе си, изоставили са се и са надянали маската на живота-илюзия. Животът, който са си съчинили, в който всеки изпълнява предопределената му роля. Животът, в който всеки е съвършен, но никой не е себе си.

Заслужава ли си?

 

Изкуството да не правиш нищо

Posted on by
Отговор

„Красотата да не правиш нищо е целта на целият ти труд, крайното постижение, за което най-горещо те поздравяват. Колкото по-елегантно и възхитително умееш да не правиш нищо, толкова повече си постигнал в живота. Освен това не е задължително да си богат, за да го изживееш. Има още един прекрасен израз на италиански: l’arte d’arrangiarsi – изкуството да правиш от нищо нещо. Изкуството да превърнеш няколко прости продукта в пиршество или няколко събрали се приятели- в празник. Всеки с талант да постига щастието може да направи това, не само богатите.

За мен обаче главната пречка в преследване на удоволствията беше втълпеното ми чувство за пуританска вина. Наистина ли заслужавам това удоволствие?

…

Исках да се заема с удоволствието като с домашно или като с мащабен проект на безпристрастната наука. Размишлявах над въпроси като: „ Как най-ефикасно да увелича максималното удоволствие?“  Чудех се дали да не прекарам цялото си време в Италия в библиотека и да направя проучване върху история на удоволствията. Или пък да интервюирам италианци, прекарали живота си предимно в наслада, да ги разпитам какво чувстват и след това на напиша статия по темата.

Когато осъзнах, че единственият належащ въпрос е: „Как аз разбирам удоволствието?“, и че наистина съм в страна, където хората ще ми позволят да изследвам свободно този въпрос, всичко се промени. Всичко стана…възхитително. Само трябваше всеки ден да се питам за първи път в живота си: „Какво ще ти хареса на теб да правиш днес, Лиз? Какво ще ти донесе наслада днес?“ („ Яж, моли се и обичай“, Елизабет Гилбърт)

Спомнете си колко пъти сте изпитвали вина, когато сте открадвали малко време за себе си. Или сте оставали с усещане за пропиляно време само защото сте зачели някакъв роман, а не полезна техническа литература. Все бързаме, оптимизираме, максимизираме, стремим се към ползи и ефикасност, стресираме се дори от почивките си, защото ги планираме до най-малък детайл. Правим графици и за свободното си време. Държим всичко под контрол. Контрол, контрол, вина и пак контрол. И следва емоционален взрив и колапс, ако нещо се обърка. И често се връщаме по-уморени от почивка, отколкото сме били преди нея. Или натоварени с вина, защото всъщност просто „си клатехме краката, вместо да свършим нещо полезно.“ Сякаш не заслужаваме това време за себе си.

Изкуството да не правиш нищо е изкуството да живееш. Да се радваш на живота. Да го чувстваш с всяка частица от тялото си. Да го дишаш с цялата си същност. Изкуството да не правиш нищо е позволението в знак на любов към себе си, което си даваш да се радваш.

Изкуството да не правиш нищо се крие в способността да изпитваш удоволствие с всяка клетка на тялото си. Да разбереш от какво имаш нужда и да си позволиш да му се насладиш.

Красотата от нищоправенето се крие в това да забавим темпото за момент, да укротим безспирния си ум, да отпуснем тялото си, да се отдадем на нещо, което ни провокира емоционално и да го усетим с всяка своя фибра. Bel far niente, както го правят италианците, е страстта на живота и страстта към живота. Изкуството да не правиш нищо е способността да превърнеш всеки малък момент в празник, в източник на удоволствие и щастие.

А всеки момент може да е щастие и празник, ако се потопим изцяло в него. Ако си позволим да присъстваме в него с цялото си същество, с всичките си сетива.

От срещите със скъпи приятели до книгата и чаша чай в студена зимна вечер. Или просто да изядем един сладолед на пейка в парка.

И така… остана само да се попитаме: „Какво ще ти хареса на теб да правиш днес? Какво ще ти донесе наслада?“

По пътя на промяната

Posted on by
Отговор

Промяната е гадно нещо. Няма значение каква е. Може да е толкова незначителна, колкото да свалите 5 килограма или толкова голяма, колкото да решите да предприемете лечение за зависимостта си.

Всъщност промяната е шанс за нещо по-добро.

Отделете малко време и помислете за една област от живота си, която искате да промените. Това може да бъде всичко – вашето тегло, употребата на алкохол, кариерата, бракът ви или каквото и да е друго в живота ви. Вероятно много от вас имат доста опции.

Сега, когато имате тема, какво се случва с вас? Някои могат да чувстват надежда и радост, докато мислят за промяната, докато други могат да се чувстват уплашени, колебливи, объркани или комбинация от тези. Каквото и да изпитвате е напълно нормално. Безпокойството, страхът и дори радостта могат да бъдат естествен отговор на плаването в неизвестното. И плаването в неизвестното изисква временно пребиваване извън сигурността.

Има обаче няколко важни въпроса, чиито отговори могат да направят процеса по-малко обезсърчаващ. Помислете върху тях, когато вече имате конкретна цел за промяна.

  1. Защо искате да направите тази промяна?
  2. Кой са трите най-важни причини, поради които искате да направите промяната?
  3. По скалата от 0 до 10 колко важно е за вас да направите тази промяна
  4. Защо сте на (тук напишете вашата цифра от предходния въпрос), а не 0?

Отговорите на тези въпроси ще бъдат платната, които непрекъснато ще ви тласкат в посоката, в която искате да отидете, дори и при силни бури и съпротива. Всеки път, когато се впускаме в различна посока и се опитваме да променим някоя част от нашия живот, ще срещаме съпротива – или от нас, или от хората около нас. Важното е да не се отказваме и да се държим здраво за решението си.

Има малко неща, които провокират нашите съпротиви така, както зависимостта от алкохол и наркотици. Пристрастяването ни привлича в една посока, докато последиците от нашия живот и това, че виждаме остатъците от неуспешните взаимоотношения, провала в работата и др., ни привличат в обратната посока.

Въпросите по-горе ще ви помогнат да изясните вашите ценности и защо искате да направите промяната.

Когато започнете промяна, понякога се случва да се подхлъзнете и да се провалите, а след това започвате да се самообвинявате, обезсърчавате и накрая се отказвате да продължите. Никога не се случва перфектно. Важно е да помните това и да не губите пътя.

Или често мислите повече за другите около вас – защо родителите ви, съпругата ви, съпругът ви искат тази промяна, а не защо тя е важна за вас. Тези четири въпроса помагат на вас и на хората около вас да мислят и да решават сами какви промени искат да направят.

Не забравяйте, че желанието за промяната означава, че сте в ситуация, в която не се чувствате комфортно и искате да напуснете това пространство, но то поне е познато, а да го напуснете е риск и понякога това е плашещо. Това не е лесен процес, но може да се направи малко по-лесно, като отговорите на тези четири въпроса за себе си или попитате близките си хора какво мислят по тях.

И ако се опитвате да накарате някой друг да се промени, не забравяйте, че да му кажете да направи нещо е може би най-малко ефективната помощ, която можете да му окажете. Преди да успеете да накарате някого да реализира ново поведение, трябва да разберете защо прави старото. След това, след като разберете защо, тогава може би можете да помогнете да намери своите начини за промяна. Но само ако е готов!

Затова опитайте тези въпроси върху себе си и кой знае кой или какво ще ви мотивира да извървите своя път на промяната.   

Източник

 

 

6 мита за зависимите жени – част 2

Posted on by
Отговор

В първата част на статията разгледахме две от най-разпространените погрешни схващания за жените и зависимостта. Ето и останалите четири мита:

  1. Стигмата към зависимите мъже и жени е една и съща.

И жените, и мъжете, които са зависими, често са съдени строго от обществото заради своята зависимост. При жените обаче стигмата е дори по-голяма. Това от своя страна разколебава много от тях да признаят проблема си и да търсят помощ.

Жените имат много роли и отговорности, като това включва и ролята на майка, което допълнително засилва срама. Бременните зависими се сблъскват с най-голямата стигма. Според проучване 25% от бременните жени, които имат опиоидна зависимост, остават нелекувани и изследователите са убедени, че стигмата е част от бариерите, които стоят пред лечението им.

  1. Злоупотребата с вещества повлиява жените по същия начин както мъжете.

Изследванията показват, че жените се пристрастяват към лекарствата по-бързо и по-бързо повишават дозата. Това развитие на толеранс е наблюдавано специално за опиати, канабис и алкохол. В процеса на лечение жените често са изправени пред повече медицински, поведенчески, психологически и социални затруднения.

  1. По-вероятно е жените да търсят помощ и лечение на зависимостта си.

Жените се сблъскват с редица пречки пред лечението за зависимостта си, включително семейни отговорности, финансови ограничения, транспортни проблеми и стигми. Изследванията показват, че вероятно в резултат на тези пречки жените са по-малко склонни да получат подходящо лечение заради злоупотреба с вещества или да търсят специализираната грижа, от която се нуждаят.

Много жени се чувстват по-комфортно в център за рехабилитация само за жени, където лечението е съобразено с техните потребности и те могат да споделят чувства и преживявания без разсейване от страна на противоположния пол.

Основните компоненти на лечението могат да включват целенасочена подкрепа за работа по проблемите, свързани с изнасилвания, проблеми с деца, домашно насилие и други форми на травма, както и лечение на съпътстващи заболявания.

  1. Жените се връщат към употреба също толкова често, колкото и мъжете, и по същите причини.

Добрата новина е, че жените, които получават лечение заради злоупотреба с вещества, се справят много добре. Те се връщат към употреба по-рядко от мъжете, може би защото са по-склонни да направят необходимите промени и да използват терапия за емоционална подкрепа.

Когато жените се връщат към употреба, това често е по по-различни причини, отколкото при мъжете. Отрицателните чувства и проблемите с взаимоотношенията най-често предизвикват завръщане към употреба на наркотици за жените, докато мъжете са склонни да се връщат в отговор на положителни преживявания, които ги карат да са по-непредпазливи или да си дадат правото да се отдадат на желанието си.

Всички тези погрешни схващания държат жените в цикъла на срама и пристрастеността. Но с по-голяма инвестиция в изследванията, които са чувствителни към пола през последните години, и в центровете за лечение, предлагащи специализирани програми, съобразени с техните нужди, ние разбираме по-добре от всякога как да подкрепим жените по пътя им към възстановяването.

 

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201704/6-myths-about-women-and-addiction

 

6 мита за зависимите жени – част 1

Posted on by
Отговор

Жените израстват с различни културни нрави, обработват чувствата си по различен начин и в някои случаи изглеждат по-биологически податливи към определени зависимости. Но много хора не си дават сметка за тези важни различия между половете.

Ето шест от най-разпространените погрешни схващания за жените и зависимостта:

  1. Мъжете по-често стават зависими, отколкото жените.

Това може би е било вярно преди, но ситуацията сега е значително променена. Докато мъжете започват да употребяват на по-ранна възраст от жените и употребяват в по-големи количества, веднъж опитали, и двата пола в равен процент продължават употребата.

Жените са един от най-бързо развиващите се дялове на употребяващите наркотици в САЩ. Приблизително 4,5 милиона жени имат зависимост към наркотици; 3,5 милиона злоупотребяват с лекарства и 3,1 милиона редовно употребяват незаконни наркотици. Употребата на наркотици струва живота на повече от 200 000 жени всяка година.

  1. Жените и мъжете стават зависими по едни и същи причини.

Жените са два пъти по-склонни да страдат от тревожност и депресия в сравнение с мъжете, отчасти поради различията в мозъчната биохимия. Жените с тревожност или депресия често прибягват до самолечение с наркотици или алкохол като начин да се справят с непоносимите чувства.

Известно е, че стресът предизвиква злоупотреба с вещества сред мъжете и жените, но изследванията показват, че жените могат да бъдат по-податливи на вредните последици от стреса и пристрастяването, отколкото мъжете.

Жените са изложени по-често на определени видове травми, които могат да доведат до злоупотреба с наркотици или употребата да е в следствие на такива. Например насилието може да играе важна роля за това как и защо жените попадат в капана на зависимостта. При тях също така са регистрирани повече случаи на кръвосмешение, сексуално насилие и семейно насилие и често са по-уязвими от мъжете на физически атаки/нападение.

Болката е друг общ двигател на пристрастяването и при двата пола. Жените обаче страдат по-често и по-силно от различни видове болки според няколко проучвания и може да се нуждаят от повече медикаменти за облекчаването им. В едно проучване жените са се нуждаели от поне два пъти по-голяма доза морфин от необходимата на мъжете, за да постигнат съпоставимо облекчаване на болката. Те също така са по-склонни да имат хронични и възпалителни състояния като фибромиалгия и остеоартрит.

Хормоните влияят на жените през всички етапи на живота им, което ги прави по-уязвими за определени зависимости. Неотдавнашно проучване открива, че естрогенът може да увеличи възможността жените да започнат и да продължат да използват кокаин. Изследователите установяват, че жените преминават по-бързо към зависимостта към кокаина и имат по-голяма трудност да се въздържат от употребата му. Друго проучване установява, че колебанията в зависимост от менструалния цикъл могат да повлияят на наркотичните желания.

Жените също така са поставени и под определени социален натиск и влияние. Политиката „мама се нуждае от вино“ на социалните медии вероятно оказва влияние върху проблема със зависимостта. Фейсбук групи като „Moms Who Need Wine“ имат десетки хиляди фенове. Една фирма нарича виното си „Сокът на мама“. Пиенето се празнува и отбелязва със статуси, тагове и снимки на коктейли като начин жените да се справят със стреса от майчинството.

Следва продължение…

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201704/6-myths-about-women-and-addiction

 

7 съвета за родители на пълнолетни зависими

Posted on by
Отговор

Отговорността на родителите започва още преди детето да се роди. Голямата част от родителите признават, че отглеждането на дете е най-отговорното нещо, което правят и вярват, че всяко решение, което вземат, оказва въздействие върху живота му.

Ако сте родител на пълнолетен човек, който е направил или прави деструктивни избори в живота си, това може да е сериозно бреме за вас. Много по-тежко от всяко друго до този момент. Докато детето е все още малко и можете да го възпитавате, вие вероятно знаете как да правите това. Независимо дали ефектът е бил дълготраен или не, поне сте опитвали да въздействате върху негативното му поведение. Сега вероятно ви е по-трудно и даже невъзможно и това ви кара да се чувствате безпомощни, отчаяни и дори да се самообвинявате.

Като пълнолетен човек детето ви вече носи отговорности – правни и морални. Въпреки това, вие все още може да изпитвате необходимост да „оправяте нещата“ вместо него и да поемате последиците от неговите действия и решения. В зависимост от това колко далеч е вашето дете от представата ви за „добро“, толкова може да варират и нивата на срам и вина. Сигурно ви се иска да изкрещите: „Не те отгледах, за да станеш такъв!“

Други родители попадат в капана на приемане на вината, която децата им се опитват да стоварят върху тях. Приемайки обвиненията от своите деца, те започват да изкупуват греховете си като им дават пари, измъкват ги от проблеми със закона, търпят издевателства и грубо поведение над себе си и други.

Някои родители се чувстват изключително засрамени от грешките на своите деца и понасят отговорността като своя, понеже смятат, че ако някога са били постъпили по друг начин, нещата биха могли да бъдат други сега.

Две важни истини

Всички ние допускаме грешки като родители. Да, това е факт. Добрите родители не са перфектни родители. Вероятно е имало множество ситуации, в които бихме могли да постъпим по друг, по-добър начин, но когато децата вече са големи, не можем да преправим или тотално да заличим решения от миналото.

Второто важно нещо е, че веднъж когато децата са вече големи, те имат свободата да променят нещата, които не харесват и да вземат за себе си по-мъдри решения. В този ред на мисли, пълнолетният, вече зрял човек, няма никакво право да обвинява родителите си за решенията, които взема в момента. Най-ценното и най-трудно нещо в зрелостта е свободата да вземаш собствени решение и да носиш отговорността за тях. И повечето поведения са избор – да пия и да употребявам наркотици или да не го правя. Зависимост или лечение? Борба или любов? Честност или лъжи? Работа или лентяйство? Да съграждаш или да разрушаваш?

7 насоки за справяне в подобни ситуации:

  1. Напомнете на детето си, че това е негов избор, а не ваш и този избор е продукт на съзнателно решение, а не на лош късмет или стечение на обстоятелствата. Интервенции могат да се приложат, когато дадете на детето си да разбере, че изборът му рефлектира върху всички членове на семейството, на неговия социален и професионален живот. Изключително важно е цялото семейство да се обедини около решението за лечение и да подкрепят зависимия само в тези му действия.
  2. Предлагайте морална и финансова подкрепа само по отношение на дейности, които подкрепят лечението и здравословния начин на живот на детето ви. Не му давайте пари, ако подозирате, че може да ги използва за да поддържа вредните си навици. Някои родители смятат, че даването на пари е форма на грижа и тази проява би могла да го подтикне към лечение. Това не е вярно. По-удачно е да купите на детето си храна и каквото друго е необходимо, но не и да му давате пари в брой, тъй като има опасност да си купи наркотици, алкохол и/или да играе хазарт.
  3. Потърсете варианти за помощ и лечение и ги предложете на детето си, но не се обвинявайте, ако ги откаже. Няма как да помогнете на някой, който няма желание да си помогне сам. И честно казано, колкото и упорито да се опитвате, няма да успеете. Нещата просто не се случват по този начин.
  4. Обичайте детето си, но помнете, че обичта не означава да го обезвластите. Това на практика означава да не отнемате правото му на избор, както и да не поемате отговорността вместо него. Освен това не бива да му предoставяте силата да разруши цялото семейство.
  5. Не влизайте в ролята на спасител, защото автоматично поставяте детето си в ролята на безпомощна жертва. Най-доброто, което можете да направите, е да насърчите детето си да бъде автономен и отговорен възрастен и да го подкрепяте в този път.
  6. Защитете себе си и останалите членове на семейството. Не е задължително човек да стигне дъното, за да потърси помощ за себе си. Не чакайте проблема да ескалира и да навреди на цялото семейство.
  7. Обичайте себе си. Родителите често правят най-доброто, на което са способни и не бива да укоряват само себе си за лошите избори на порасналото си дете. Ролята на родител е роля за цял живот. Важно е обаче да си давате сметка, че отговорностите на ролята се изменят с порастването на детето. За родителите те намаляват, а не нарастват. Обичта към себе си и познаването на собствените си ограничения биха могли да ви предпазят от това да се завъртите по спиралата надолу заради лошите решения на вашето дете.

Най-важната родителска отговорност е отговорността да направиш детето си автономен възрастен, който взема решения и носи отговорност. Възрастен, който умее да се грижи за себе си. Вашата проява на любов е свързана с това да му позволите да поеме контрол върху живота си, да го насърчавате да израства и да се развива и да му позволите да се учи от грешките си.